Можеш и това ми е една от критиките към Гурджиев - така и не срещнах да е обяснил, защо всъщност самонаблюдението е доста опасна техника, която може да доведе до неприятни резултати. Не вярвам да не е говорил по този въпрос, но поне в писан текст, аз не попаднах на анализ.Виждал съм човек - чиято практика не бе продиктувана от Гурджиев - който точно благодарение на самонаблюдението, бе изпаднал в неописуема психологическа дупка, беше наистина нещо страшно, такъв вид съм срещал само при крайните фази на наркозависимите: на 25 години да изглеждаш, като 50 годишен е нещо наистина ужасно .... мамка му. Не знам какво стана с него, но не само по моите, а не бе по възможностите на значително по- опитни хора - включително и психолози - да му помогнат.

Ето един малък откъс от книгата на Колин Уилсън "Гурджиев:Войната със съня" Сийбрук пише: Това,което ме развълнува и заинтересува,беше удивителната,брилянтна,автоматична,нечовешка,почти невероятна покорност и роботоподоното послушание на учениците. Те бяха като някаква група от обучени до съвършенство зомби,или като циркови животни..Групата се състоеше от млади и младички жени,повечето от които бяха хубави,а някои от тях много красиви,мъже които изглеждаха като че ли бяха дошли,а в повечето случаи сигурно беше така,от най-добрите семейства и университети на Великобритания и континента.

Въпрос на похват - в повечето случаи, учителя е абсолютен диктатор. Ти избираш и твоя воля - или изпълняваш безусловно, или не участваш. Малко са онези учители, които са склонни на компромиси.

Можеш и това ми е една от критиките към Гурджиев - така и не срещнах да е обяснил, защо всъщност самонаблюдението е доста опасна техника, която може да доведе до неприятни резултати. Не вярвам да не е говорил по този въпрос, но поне в писан текст, аз не попаднах на анализ.Виждал съм човек - чиято практика не бе продиктувана от Гурджиев - който точно благодарение на самонаблюдението, бе изпаднал в неописуема психологическа дупка, беше наистина нещо страшно, такъв вид съм срещал само при крайните фази на наркозависимите: на 25 години да изглеждаш, като 50 годишен е нещо наистина ужасно .... мамка му. Не знам какво стана с него, но не само по моите, а не бе по възможностите на значително по- опитни хора - включително и психолози - да му помогнат.

 

Това пък беше едно от първите неща, на които в началото попаднах. А казаното от теб за опасността от самонаблюдението просто означава, че пак си фантазираш и то съвсем на базата на въздуха, защото ако се беше поне веднъж опитал да се самонаблюдаваш, нямаше да го изръсиш

Отвлякоха ме малко одеве, но заповядай и си го ползвай със здраве. Не е чаршаф, макар че все пак е малко разочароващо. Казах ти, че Ошо изобщо ни е напълнил главите с небивалици за Гурджиев.

 

САМОНАБЛЮДЕНИЕТО

Ню Йорк, 13 март 1924 г.

 

Самонаблюдението е много трудна работа. Колкото повече наблюдавате себе си, толкова повече си давате сметка за това.

На дадения момент трябва да се упражнявате, но не заради резултата, а за да разберете, че не можете да се самонаблюдавате. Досега сте си мислили, че виждате и познавате себе си.

Аз говоря за обективно самонаблюдение. Обективно вие не сте способни да се виждате даже за минута, защото става дума за отличителна функция: функцията на стопанина.

Ако мислите, че можете да се наблюдавате в продължение на пет минути, това е грешка; дали са двайсет минути или минута, е все едно. Ако просто констатирате, че не можете да наблюдавате себе си, тогава сте прави. Вашата цел е да достигнете точно това.

За да осъществите тази цел трябва да направите няколко опита. Резултатът им няма да бъде самонаблюдение в пълния смисъл на думата. Но самият факт на опитите ще укрепи вниманието ви. Ще се научите да се концентрирате по-добре. Всичко това ще ви послужи по-късно. В бъдеще ще успеете истински да предизвиквате себе си.

Днес разполагате само с частично внимание, идващо например, от тялото или от чувствата.

Ако работите съзнателно, вие ще  предизвикате сами себе си, не изведнъж, но малко по малко, защото самопредизвикателството ще става все по-настойчиво и по-настойчиво. Това не е толкова лесно.

Упражняването в самонаблюдение е достатъчно за няколко години. Не се съблазнявайте от нищо друго. Ако работите съзнателно, то ще видите онова, от което имате нужда.

Учители,навици,предмети,идеи,чувства,емоции,ако човек се научи да умира всекидневно за всичко което го задържа,да разбира и вижда света винаги по-нов и различен начин,не защото търси смисъла-той се разкрива пред него всеки миг,като Алефът на Борхес-просто защото е свободен да го прави !

Какво да ти кажа, моето виждане, или по-точно усещане на повратната точка е малко по-друго. Докато си в нея ти е напълно ясно, че няма никаква нужда да се учиш да умираш, понеже и без това си мъртъв.

Според мен това е ценен момент и трябва да се използва максимално, защото неизбежно отминава и сънят се връща. Но колкото по-силен е бил импулса, толкова по-голям шанс има енергията да ти стигне до другия такъв.

Не е някакъв ефект от самонаблюдението или Гурджиев, както разправя Саунд. Беше непосредствено преди това.

Редактирано 20 август 201511 г. от witness (преглед на промените)

Какво да ти кажа, моето виждане, или по-точно усещане на повратната точка е малко по-друго. Докато си в нея ти е напълно ясно, че няма никаква нужда да се учиш да умираш, понеже и без това си мъртъв.

Според мен това е ценен момент и трябва да се използва максимално, защото неизбежно отминава и сънят се връща. Но колкото по-силен е бил импулса, толкова по-голям шанс има енергията да ти стигне до другия такъв.

Не е някакъв ефект от самонаблюдението или Гурджиев, както разправя Саунд. Беше непосредствено преди това.

Хубаво е че имаш своето усещане за нещата,то е нещо първично,просто в нас има възможности,-освен глупости те-,които могат да ни открият път,но този път е личен,той е само за теб,ако едни неща-енергии-са валидни за теб,за друг ще са коренно различни и твоя начин ще е неадекватен за другите,целта може да е една,но всеки харесва различна бира И ако може да се срещнете еднакво пияни,може и да научите нещо един от друг. Като в света на"Алиса"нищо не е такова каквото изглежда,представи си че се срещам на такова ниво..

.......

Това не го бях чел - и потвърждава думите ми, но както и да е.

Хубаво е че имаш своето усещане за нещата,то е нещо първично,просто в нас има възможности,-освен глупости те-,които могат да ни открият път,но този път е личен,той е само за теб,ако едни неща-енергии-са валидни за теб,за друг ще са коренно различни и твоя начин ще е неадекватен за другите,целта може да е една,но всеки харесва различна бира И ако може да се срещнете еднакво пияни,може и да научите нещо един от друг. Като в света на"Алиса"нищо не е такова каквото изглежда,представи си че се срещам на такова ниво..

Хората са различни, да, всеки представлява собствен космос и хаос. Макар че някои общи правила има, доколкото хаосът се подрежда по законите на по-големия космос.

Това ми хареса - еднакво пияни. Или еднакво заспали. Веднага си представих богаташът и Чарли в "Светлините на града" - от двамата обаче само богаташът на другия ден не помнеше другия,трезвен беше дори по-заспал, отколкото пиян.

 

Това не го бях чел - и потвърждава думите ми, но както и да е.

Защо? Кое по-точно е толкова ужасно опасното, това, че не можеш да се самонаблюдаваш, или това, че имаш възможност да видиш своята невнимателност? Целта е не да си внимателен, а да видиш, че не внимаваш и къде не внимаваш. До психични проблеми ли води според теб да внимаваш, докато режеш с остър нож, защото ако мислено пишеш във форума, ще си отрежеш пръста.

Между другото напоследък така се спасявам вече от "нещастните случаи", че преди доста ме сполетяваха. Чрез самопомнене, веднага те връща малко повече тук. Човек е там, където е вниманието му и ако вниманието е никъде, и него го няма. Ти как си с нещастните случки като порязвания, удари във врати и т.н.

Хората са различни, да, всеки представлява собствен космос и хаос. Макар че някои общи правила има, доколкото хаосът се подрежда по законите на по-големия космос.

Това ми хареса - еднакво пияни. Или еднакво заспали. Веднага си представих богаташът и Чарли в "Светлините на града" - от двамата обаче само богаташът на другия ден не помнеше другия,трезвен беше дори по-заспал, отколкото пиян.

 

Да добре че ги има общите правила,за да споделяме и отразяваме еднаквото в различията си,вибрацията на нещо красиво-просто така..

....

Бих ти отговорил, но с дребнавите си заяждания и безсмислено злобните лични нападки, просто ме отказа - както казва Паулу Коелю "няма значение". То и молитвите към еврейското иляха са пак така - нищо и никаква опасност. И будистките медитации и те - напълно безопасни. И изобщо какво, що, заигравката със съзнанието, да не си помислиш случайно, че може да е опасна - нЙе, никак даже. Аз просто така - фърлам си зарчета и без да искам, без никакъв опит, без дори да мислА, само на фантазии и пак уцелвам, какво би трябвало да е уточнил Гурджиев ..... прави сметка, ако подлепя да практикувам - ще съм направо божия син, нострадамус, батман и зайчето бъни едновременно.

 

Със здраве и искрено ти пожелавам, да се въвлечеш някой ден с истински практици - идеално ще е да са от школата на Гурджиев. Така самичка ми е ясно, всичко е ток - цветенца и пеперудки.

Бих ти отговорил, но с дребнавите си заяждания и безсмислено злобните лични нападки,

Къде видя пък такова нещо и какъв филм ти тече из главата? Просто поставям въпроса, който всеки сам трябва да си задава, вместо теб.

 

само на фантазии и пак уцелвам, какво би трябвало да е уточнил Гурджиев ..... прави сметка, ако подлепя да практикувам - ще съм направо божия син, нострадамус, батман и зайчето бъни едновременно.

 

 

Уцелил си грънци. Я кажи какво уточнява, като казва, че самонаблюдението е различна функция, функция стопанина.

И изобщо да ти кажа, с такива реакции не при Гурджиев, ами от чиракуване при кой да е майстор на битови изделия ще те върнат от вратата. За това, разлика в изискванията няма. Заяждам ли се?

И изобщо даже не ми оставяш място за да участвам - меко казано е неучтиво от твоя страна, да се чудиш как да извъртиш нещата в посока "подигравки". Сама водиш темата, която си поставила, към детински подмятания - сори, но в случая ще откажа. В друга тема, като се засечем, може и да се навия.

Брей, тъкмо взех да се мисля за прекалено тъпо сериозна. Ама не, не е от това, просто играчката вече омръзна.

А всъщност тези са много сериозни въпроси, само изглеждат прости.

От друга страна, по-добре е когато няма истински интерес, да не се пише, за да не се затрупва пространството с излишни думи, които и без това не са наши. 

Аз исках да се аргументираш и да обясниш защо смяташ самонаблюдението за опасно, но ти просто хвърли някакво твърдение и се обиди, като не се съгласих.

 

Всеки беше чел по нещо за Гурджиев, но почти нищо от него. Знаем (от сигурни източници, естествено) или че е мошеник, или че е голям учител, или просветлен и т.н. Мадам де Залцман казва, че когато някой се срещал за пръв път с него, той го преценявал дали иска да се срещне само с онова, което очаква - тайнствен духовен учител или нещо такова, и се държал съответно на очакванията му, после го изпращали по живо по здраво доволен. Ако видел пък, че някой търси наистина нещо повече, можело да го покани на вечеря и там да бъде дори забавен, искрен, да предизвика интерес, да отговаря на въпроси. Тя самата обаче се чуди дори тогава кое е било театър. Когато пък видел у някого наченки на отношение към него като към обожаем гуру по теософски почин примерно, правел нещо отвратително или глупаво, та го хвърлял в разни недоумения дали не е попаднал при луд.

Никой не може да започне нищо, ако не е готов да види къде е, какво представлява. А положението с така наречените интелигентни хора често е такова, че "няма никой вкъщи" съвсем буквално.

Вратите зеят разтворени, всякакви външни хора влизат, излизат, внасят-изнасят предмети, от слугите един пали огън под котела, докато друг източва водата в същото време и такива подобни.

 

Аз исках да се аргументираш и да обясниш защо смяташ самонаблюдението за опасно, но ти просто хвърли някакво твърдение и се обиди, като не се съгласих.

Не съм и искал да се съгласяваш с мен, не съм ти се и обидил - но заради нагласата ти "фантазии- въздух- ошо- главата ми - не си пробвал", се спирам, защото това, което споделих бе наистина сериозно, ако щеш тъпо сериозно. Обичам лафа, обичам майтапите, обичам хумора, той е винаги водещ при мен, но за някои въпроси е неуместен - аз ти казвам, че съм виждал човек, който бе загазил до гуша, даже не знам дали е жив, който изглеждаше толкова потресаващо дори на снимка, че съм я изтрил, та няма как да ти покажа нагледно до какво наистина окаяно и съвсем не за подиграване състояние може да се докара човек, от неправилното прилагане на една практика, ти ме почваш въздух било ...... фантазии ..... ами по- добре нищо да не казвам и да не нищя повече въпроса, защото се настройваш по начин, който без нищо и никакво може да се обърне срещу теб.

 

По принцип, каквото казвам, го казвам без да ми пука особено и оставям другите да си чупят главата - но за някои неща, не мога да бъда чак толкова безотговорен, защото знам, че наистина ще вземе човека отсреща да си счупи главата. Гурджиев по случайност съм го чел преди Ошо и това беше преди доста - над 10 години - още тогава бях тръгнал да пробвам да се самонаблюдавам и усетих, че нещо не е както трябва, нещо не е наред, не знаех точно какво, но се спрях. Едва сега срещам този цитат от Гурджиев - ако го бях знаел тогава, опита ми щеше да има съвсем друг резултат. Та .... честно - ок, щом не знам, нека не знам, но ми е трудно да повярвам, че според теб, тъкмо това, което ми цитира, Гурджиев го е казал едва ли не "между другото", един вид само да доуточни как да бъде правилно изпълнявана практиката, наистина ли смяташ, че при неправилното й прилагане, няма да стане нищо кой знае какво? Наистина? Примерно защо не пробваш да речем половин година с неправилно практикуване- и после да кажеш, според теб дали има някаква сериозна опасност или нищо особено. Пробвай - аз не един път нарочно съм изпълнявал неправилно някои практики. Ако и тогава, кажеш, че съм в самозаблуда, че дори и да си вярвам, явно се заблуждавам - обещавам, че ще преразгледам мнението си.

 ...смяташ самонаблюдението за опасно....

Ами докато се самонаблюдювам , се самовлюбя до смърт....като Ромео или Жулиета...?

(не подсказвам за общи познати из темите)

Или пък се самонамразя с подобна сила.....и др.т....

Стремейки се към съвършенство , човек самонаблюдавайки се може да се самопобърка...!

Трябва и здрав самоконтрол ,ама всеки ли го има ? Или само си мисли ,че го има.....

В този случай е необходима способнос за раздвояване в мисленето - едната част прави каквото прави , а другата безстрастно контролира да не се случват глупости .

Кой твърди ,че е лесно ?

 

От друга страна , тютюнопушенето също е опасно за нашето здраве , ама аз примерно пуша.....Е , покашлям тук-таме.....

Редактирано 21 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Вратите зеят разтворени, всякакви външни хора влизат, излизат, внасят-изнасят предмети, от слугите един пали огън под котела, докато друг източва водата в същото време и такива подобни.

Настоящият момент е отговорът за всичките проблеми,които уви ни съпътстват,какво се случва точно сега,кой може да каже ? Някой се засяга,друг подмолно се прави на умен,състоянията на неискреност -несъзнавано-,са толкова много,колкото звездите в нощното небе,това е много широк обхват,вниманието често се фиксира в самото чувство,мисъл,човек се губи в самия процес,а точно процеса трябва да се осъзнае,случването,-съдя по-себеси-,когато разбереш истинския мотив,дълбоко в себе си,се случва трансформация.Вниманието вижда корена,ядката на проблема,без значение какво ти казва другия,неговите причини може да са несъзнателни,независимо от аргументите му, ако знаеш себе си проблемът би спрял за теб,за другия ..Егото е фин инструмент,неговата основна грижа е да си сляп,да следваш схеми,те са затова да те канализират,разбереш ли номера им става по-лесно.

така,

в няколко теми различни хора изнесоха от себе си "опита си" че нещо било опасно, че не било наред. За един - едно. За други - друго. Иначе всичко могат да обяснят, но "след усещанията". 

 

Хиляди опасни неща са се случвали... няма как да се дефинира самия субект, той го изкарва от себе си и опасността според неговото изживяване не е в него - а е някъде ситуирана насред реала му отвън - "някъде там".

Разбира се, много е важно всеки човек да се обективизира - в смисъл че неговите вътрешни усещания и изживявания, задължително му е нужно да придобият обективен характер и да се разпрострат сред останалите сред които той се оглежда. Ако остане само при него - това вече му е проблем и се тушира с множества обяснения и миксове, за да се гради измислен пъзел, с елементи който откъдето докопа. Нищо че въобще не си пасват по краищата, но пък е изкключително важно като се погледне отдалеч да има някаква картинка - за да запуши пробойната и потребната задължителна стена.

 

Други - същото но не със страха и "опасното" - те пък "интуитивно почувствали истината". Естествено задължително след това следват и купищата задължителни обяснения и позовавания - само за да се докара конструкцията да се държи някак си. Ако някой е по-интелигентен - задължително ще намери своите си интелигентни оръжия за целите на стъкмистиката.

 

Други - същото, но те "знаят" за живота и истините. те имат обяснения за всичко. И е много важен критерия според който обяснението трябва да е валидизирано... Пак задължително играта с "обективността" и напирането как "опита" е най-важното. Обаче ЧИЙ ОПИТ - няма начин вече валидирания опит да не е доказателство за истина, за вярно. за правилно. А опита... се вижда по написаното от всеки - как си го преиграва сред филма си и как неспирното налагане чий опит бил по-истински.

Ако пък някой склони да приеме че имало субективност, се приема веднага играта от типа - бе аз си имам опит, ти си имаш опит - всеки си има истината. Ама пак се напира за нея - истината. Пак се напира че нещо е правилно, да се говори, да се множат опитите за утвърждения на личности, според личните им филми.

===============

 

Нито един не е способен да пренесе само в себе си игрите които си играе. Нито един няма опита да ги разгледа като случващи се в главата му. Нито авторката на темата, нито пишещите. И не само тук.

 

Маниакалността е човешко явление, то не ходи по гората. Маниите дори и към истините и духовността или духовните субекти, книги или богове са си пак мании - обектите на маниите нямат никакво значение, дори и да са възвишени, какъвто и избор или аура на величие... или пък на вечност или непреходност, да им се придадат. Поетичния или утопичния устреми не им е ролята да покриват или спасяват от поривите и пристъпите. Защото интелекта става роб, вместо господар. Става средство за друго, дето наднича някъде скрито зад завесата на невидимостта - като невидимите статисти в японския театър на сенките ( "НО" )

 

Иначе много мъдрости, много позовавания и усилия за насърчаване на личните филми.

 

Най-големия парадокс е, когато именно в теми, които касаят обеществено запечатани личности, които основното им занимание, живот и практики са именно с вътрешния свят и неговите безкрайни дълбини. Обаче - какво са прочели - прочели са методите, прочели тактиките, практиките - но нищо за същността. Нищичко. И няма как да се "прочете" каквото и да е, след като го "няма" зад очите на Четящия. Остават само раздумките и нуждите на един или друг - като всеки си ги пише сам.

 

Никога няма никой да се докосне до същността на ГУРДЖИЕВ, след като се напира сред парченцата за хората в свят на парченцата. Не е възможно да се събират парченца, защото общия пъзел не е от света на хората, дето търсят да си съберат. Те събират защото не виждат, защото смятат че скритото ще се покаже, че ще видят някаква тайна, от тия, дето да им решат простите лични несъответствия.

 

"Следите" са нещо от зоната на принципа на съответствията: - формален пример:

следите в НАСКА се виждат като такива само от високо, на "земята" те са просто линии, криви... просто нещо съвсем друго. Но общата картина се вижда само от "ОЧИ НА ВИСОК (ГОЛЯМ) СУБЕКТ". За него тя се оставя, от такъв като него - тя е оставена. Това са сигнали на субекти от друго измерение - те просто оставят отпечатъци сред пясъка или тинята, мравуняците или матричните, но нито са тиня, нито са пясък - просто символи от един, за друг, такъв като него.

Целия социум се е ползвал за такива цели, защото той е пясъка сред който се оставят НЯКОИ следи... А припознаващите напират че "виждат"... напират че знаят, напират за тяхното си - лично или групово-договорено. Но са фрагменти, които нито могат, нито са в състояние да ги "сглобят", освен собствените си проекции и филмите служещи им за "живот".

 

Следата и същността на Г.Г. няма да видите в никоя книга, думи, впечатления нечии си. Няма да видите никога, защото ученията за истината са безчет, а всяко настоява че именно то е истината. Но нито в едно учение не се настоява за истина - настояват учещите го, защото те това търсят, това привиждат, това им трябва.

Едно и също - сякаш вечно...

Едни и същи (искащи вечността) - сякаш са едно и също.

Редактирано 25 август 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Екзистенциалната мисъл е опасно занимание,може много да се прекали със нея.Изясняване,обобщаване,човек живее и вижда живота през фантазията,която сам си е изградил,следват се миражи,всички претендират за "истината"но се самозалъгват в крайна сметка..Ако хората тук бяха стотици,пак щеше да се стигне до такова обобщаване,до критична точка,това какво е,гледна точка,истината ? В такъв аспект целият свят е един замръзнал "форум" и всеки си въобразява че вижда истината",-интуитивно почувствали..Защо ли са им на хората интуицията,чувствата,интелекта,разсъжденията,ако всички те водят до миражи ? Защо ли човек въобще живее,всичко е така неясно,дори човека е една заблуда,с такава нагласа,всичко в него е измислица..Какъв ли щеше да е светът ако хората мислеха по-този начин ?

Ако хората можеха да мислят по различен начин - нямаше да живеят общ живот. Няма как да се реализира групово битие за субекти, които ролята на психичния им свят е предпоставена еволюционно да нараства. Животно може ограничи по естествен начин вътрешния си хоризонт, дори и заради високия процент заложени генетични програми. Но човека...

 

Тук хората и да са хиляди, форума така или иначе е обикновена статистическа извадка на реалния живот. Тук са хора, каквито са навсякъде. И все пак - форумната комуникация предполага една свобода от директния контакт. При анализа се дели по време между размяната на сигналите, но и от критерия за отделеността на общуващите.

Тия два критерия, в общ план допускат нещо много важно - всеки пишещ всъщност работи със създаване на образи, чрез символите по време на прочита си. Реализира се изграждане на образи по това, кой какво чете и опита му да "общува" с "другия". Но прочетеното не отговаря на "написаното". В прочита си малцина имат способността да извеждат близост до реалната картина, без да е налице задълбочени познания и практика за това. Лишени и от двете, пишещите просто си вървят по инерцията, водени главно от мотиви, в които пишещия има възможност да остане сам с образите в главата си, с истините с които той живее... Това дава възможност той да има приоритетно тия основни положения, от, и чрез които той води фиктивната комуникация.

 

Когато хората общуват в жив план, налице са различни заучени или пък управляеми способи за взаимно регулиране в общуването. На подсъзнателен "език" се обменят сигнали, които също следват схемата - излъчвам "трябва ми-защото нямам", "искам, защото като го получа, ще съм добре, щастлив, доволен". На това са отделени толкова много изследвания и концепции, че е напълно безсмислено да ги обобщавам тук.

 

Голям проблем в комуникацията при всички положения, при всички типове, през всякакви критерии е най-вече въпроса за различните нива на подготовка, битие, опит, знания... и познания между общуващите. Има общи принципи и в това, но разликите са между обменящите информация са значителни, символите които те си обменят предават и приемат, стават в голяма степен несъвместими.

 

Не е само проблема в знанието, познанието и опита - въпроса е особено остър и проблемен когато са налице различните типове хора, според вътрешните си качества, периметър на психичния хоризонт и особено - застиналите в различна степен на психичен колапс, хора, които носят в психичния си живот белези от травми, с които не са могли да се справят (асимилират).

Може би няма друг толкова значим проблем в общуването, защото хората, които носят в себе си неасимилирани травматични наследства, са засегнати навсякъде в невралните си процеси и това дава отражение навсякъде сред живота им - в частност - и в комуникацията им. Тук също проблемите са много и те не могат да намерят решение чрез осъвместяване.

 

Всичко това е видно по целия форум. Видно е и сред останалото - виртуалното или извън него.

 

Така че - ако хората можеха да мислят... различно, нямаше как на този етап да живеят съвместен живот.

Едновременно с това - никога никой не е забранявал на някого да мисли различно. Въпроса е че е нужно да се реализира насред мощни уеднаквяващи мисленето процеси на влияние, реализиращи самата социална матрица. Но пък - "различния" винаги е нужно да мине през това. А не да го получи априори, защото пък даром не може да се добие значение и познание за същината, за сложността, за уникалността. Както и за ролята, значението, динамиката и значимостта.

 

Съвсем естествено е, че в матрицата мощния уеднаквяващ фактор не може да донесе никакви ползи, освен в краткосрочен или тесен план. Социалната матрица оставена сама на себе си, би се разрушила за някакво време. За тази цел, тя има и "отворена" система през която да преминават "различни" индивиди. Малцината преминали, стават нещо като "донори" за новости и развитие на цялата матрица. Това са два различни аспекта от взаимодействието между човек и социалната матрица. И всеки човек носи тия двете в себе си и цял живот се опитва да ги осъвмести и нагласи да не си противоречат. Но то противоречието е заложено предварително...

Редактирано 27 август 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Защо ли са им на хората интуицията,чувствата,интелекта,разсъжденията , ако всички те водят до миражи ? 

За да могат да обхванат възможностите ! 

За това искат/не искат , хората го правят ! Включително си създават миражи !

Така трябва - т.е. е правилно !

 

Друг е въпросът кои възможности са действителни и кои само така се виждат !

Някои отдават предпочитания само на онези , които само така се виждат .

Без изобщо да се интересуват имат ли те връзка с действителността или нямат .

Така искат !

Така е по-лесно и/или забавно ! Така е по-достъпно , защото не изисква мислене !

На човек му идва "от вътре" и без всякакво усилие .

А мисленето е трудна работа !

Така трябва изисква усилия !.....

Трудно е , но трябва да се различава сухата филия хляб от лакомството посипано с отрова и никак да не се посяга към него за консумация !

В този случай е по-добре да се стои гладен , че има време.

А необходимото за влагане усилие е съвсем реално !...  

 

В крайна сметка може ясно да се види !

Причината за миражи е Закон Божи или "божи" (както ви се харесва! )  - потребност за усвояване на околната среда (лакомия) с възможно най-малък разход на средства (мързел) !  

Т.е. "Да живеят Лакомията и Мързелът !" - иска му го Душичката !    

Ето това е Душевен свят !

Духовен свят е нещо друго !   

Предполага да се съзнава какво трябва !!!

Редактирано 27 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Кое е ценнто в една стая ? Матрицата като представа,която създава предпоставки за уеднаквяване в мисленето и поведението,е просто опит да се опише случващото се в обществото.Това е защитен механизъм,чрез който човек се опитва-само се опитва-да даде обяснение,което да го успокои,да не полудее ,да му даде насоки в случващото се около него.Нужна е само една ситуация,която противоречи на чудесно изградения ти свят,за да обърка логичните ти схеми,това е непрекъснат процес,от който човек се пази-като дявол от тамян-,на интелектуално ниво,като вербалност е лесно-това е така,света е еди какъв си,хората мислят чрез символиката на своето битие,те са еднакви,иначе не могат да живеят заедно итн.Да,в определени линии може и да е така,но това е само сегмент с който се подържа една система,това е нужда,като храна ! Но в същността си,това е самозалъгване,човек незнае какво става зад гърба му,но претендира че знае как мислят хората..Това е парадокса на случващото се и какво си мисля-измислям-за него,тези две стойности ако не се припокриват се стига до разграничаване,конфликт"аз и другите"това може да те направи един много самотен човек.Накъдето и да се обърнеш все ще видиш нещо.Просто защото не си се ограничил до описанието,това може само да те обогати,във всеки момент може да осъзнаеш нещо красиво,грозно,нещо което не се побира в малкия ти свят,но ще те накара да онемееш-стига да си го позволиш..Ценнто в една стая е пространството.

Редактирано 27 август 201511 г. от sollaris (преглед на промените)

"пространството" не е ценно само по себе си. Ценното е категория, прилагателно, дефиниция за приоритет в ценностната система на всеки човек.

 

Ценност е плод, извод, на сравнителни процеси. Но вектора винаги е да даде израз на онова, което самия индивид решава за "важно".

 

Всички хора придобиват категориите си първо сред социалния живот - чрез възпитанието, ученето, подражанието и имитацията. Усвояването на знания, социален опит е задължителен елемент от уеднаквяващите центроматрични процеси, които формират приоритетно всеки нов матричен член още в своето начало на битието. Това е въпрос предпоставен и на него се гледа само като даденост. 

 

Но дали нещо е ценно или не е - просто това е "твоето ценно". Колко малко хора в този форум, или където и да е другаде, задават съвсем осъзнато своите си параметри за да открият че те са относителни и само техни, дори и да са групово консолидирани? Защото по един напълно естествен и несъзнателен начин всеки заключава, че щом светът е  подобен на "другия" до него, и щом се отразява същото и през него самия, значи "това е света".

На дадено ниво, това е напълно достатъчно за всяка личност сред "неговата група" и той на тази база приема последствие общите си описания, цели, знаци, символи, обяснения. Той приема въпросите и отговорите, задачите си в ролята си в социалния организъм. Това за повечето хора е напълно достатъчно и те просто го поемат и цял живот това им е вектора. Допълнително на това социалното предлага едно взаимно отражение - между личностите в него.  А това е изключително важно за повечето хора, защото до голяма степен то предполага предлагане на ситуиране, на някаква форма на яснота, кое, какво, къде, колко...

 

Големия проблем винаги е въпроса ЗАЩО... Този въпрос задава съвсем друг вектор в израстването, познанието... и осъзнаването... Съвсем ясно е, че както всяка друга система, социалната матрица има своите параметри на валидност. Но тук, проблема е именно въпроса ЗАЩО. Чрез него, чрез мисленето породено чрез такъв въпрос, се задълбава във дълбочината. А всяка система има зададени основи и само ги надгражда. Въпроса ЗАЩО - прави тия основи вместо да са твърди дадености, се опитва да се докопа до тях. И дори на тях да зададе въпроса - ЗАЩО... Това е вече проблема.

 

Никой човек не харесва да докосва своите устои, защото за него те са извора на неговия конструиран по тях живот. Страхува се да ги докосва, защото поставянето им като условие, го поставят него самия като "условен". ЦЯЛАТА МАТРИЦА поддържа специални форми на послания, в които се съдържа забраната за стигане до основите й. Това се предава и в социалните личности - има сериозен код, който се вмъква сугестивно и несъзнателно само се изпълнява. Това е естествения начин на защита - от отделния човек - към формираната от подобни група, до различните групи и цялата социална система...

 

В социалната матрица устоите са най-важното, най-тайното, най-пазеното. Заради това непрекъснато имат стремеж тия устои да се съхранят, запазят.

Разбира се - пак може да се пита - ЗАЩО. ПОне този отговор е сравнително лесен - хората имат в себе си нужда от устойчивост. Имат потребност от някаква твърда отправна система, по която да се ситуират. Имат нужда тази условна отправна система да я абсолютизират, за да им служи за опора. ОПОРАТА - котвата, което дава нужната за всеки яснота. Иначе - има един несъзнателн страх от объркване, от загубване на избраното, нарисуваното, направеното - всички те се опират на ПРИЕТАТА КОЛЕКТИВНА ОПОРНА КООРДИНАТНА СИСТЕМА. Всъщност - това е основата на социалната матрица. Без това социалния живот никога не би съществувал, защото за всяко съществуващо, за всяка система, е потребно да има общи положения, които да послужат за обединение на елементите в системата. Иначе няма система, няма и елементи, няма и взаимодействие между тях. Сами по себе си тия основни процеси се пазят НА ВСЯКА ЦЕНА, защото на тях се основава цялото социално битие. Пазят се именно от самите членове, потребители на системата. Защото именно това им придава изживяването за живота им... И от изживяването, те придобиват усещането че са живи... и от това - идентичността си.

 

Заради това изкуството да докоснеш устоите си е най-трудното изкуство. Най-голямото предизвикателство. Това не може да се направи в група. Групата която и да е, каквато и да е - съществува само и единствено заради устои. На фона на сегашното човешко ниво, групите съществуват наследяващи атавизма на оцеляването. И отделния индивид се пренася към група и има нужда от нея, защото през детството си преминава през етап, в който той заключава, че без групата той не би бил жив. Не би оцелял. Най-неустойчивите хора имат най-силна нужда да са в група. От същата потребност са се образували всички типове социално съществуване, при всички животински и растителни видове. Еволюционно много добре става видно, че група е много оцеляващо и ергономично за всеки отделен индивид в нея. Този атавизъм още стои, още е валиден. Разбира се, че живота сред група дава големи преимущества на живеещите.

 

НО>>> тук идва въпроса за "ЦЕНАТА". уеднаквяването на мисленето, възприятието, отражението - е напълно естествено и просто задължително. Но проблема е в непрекъснатото изменение на живота, средата, условията, процесите. От една страна - налице е матрично-личностна тенденция за съхранение и запазване, от друга - това непрекъснато влиза в конфликт с променящите се условия и самата стрела на времето. Непрекъснато, още в зараждането на човечеството е налице една непрекъсната тенденция за проблема със смъртта. Но ролята на смъртта решава именно въпросния конфликт - докато е живо, едно същество се стреми да се съхрани каквото е, за каквото се има. От друга страна, докато то се самосъхранява, се стреми да задържи измененията на времето. А не може. Няма как. Заради това основния проблем на всяко живо същество и особено ЧОВЕКА, е неговата тленост, и неизбежността на смъртта. Това е битка на всяко живо същество, но при човека то минава на съвсем нови висоти.

Кое е ценното в една стая ? ..Ценното в една стая е пространството.

Да, за човека, за животното, даже за пустинята. Всичко иска да го запълни със себе си.

При УЧИТЕЛЯ Нанин дошъл посетител, за да го пита за учението Дзен. Но Вместо да слуша, той непрекъснато говорел за собствените си разбирания.
След някое Време Нанин поднесъл чай. Налял чашата на госта, но продължил да налива и след напълването й. Накрая гостът не издържал.
— Не Виждате ли, че е пълна догоре? — попитал той. — Не може да поеме повече.
— Точно така — отвърнал Нанин и най-после спрял да налива. — Също като тази чаша и ти си преизпълнен с твоите собствени идеи. Как можеш да очакваш от мен да ти дам учението Дзен, щом не ми предлагаш празна чаша?

Когато човек си е самодостатъчен,той е изпълнен само със собствените си призрачни творения.Това е начин на мислене,за който е типично да обобщава всичко що е живо,всичко се етикетира и се вкарва в съответствие с мисловните стереотипи,това мислене разбира се излиза и извън слънчевата система,цялата вселена би влязла в малкото джобче на такъв ум,и такъв типаж би си подсивирквал доволно колко е наясно със човешките и вселенски измерения.Както се казва в един сериал"Не избързахме ли прекалено рано да се наречем,венеца на природата".Колко лесно само звучат определенията на този тип мисъл:Хората в този форум..хората са извадка"те са отражение на целия реал"Подoбни типове умове са обсебени от собствената си граница на абсолют,гледайки отстрани,сякаш няма нищо човешко,няма припознаване със себеподобните,като извънземн разум,който анализира човешкия вид.Но в основата, това е отчужденост,една сляпа механичност,която независимо от информацията,се движи линейно,няма спонтанност,чувствата са боязливи и егоистични,намеренията на такъв ум дори да са интелигентни-на пръв поглед-,са провокирани от инфантилни желания,приетата информация се дефинира според трайни комплекси от миналото може би..Но и това трябва да го има ! Всякакъв наличен материал е нужен,за да може да има творчески процес,нужен за онези които могат да го приложат,за онези които разчитат на инерцията,на своите (брилятни) анализи,остава една досада,една безкрайна скука от битието,просто защото не са готови да рискуват своята сигурност,зорко пазят своята илюзия,патериците ще им паднат.Какъвто и въпрос да се зададе на такъв краен ум-камикадзе-той ще се плюнчи да отговаря,сякаш целия свят него чака да чуе приказната истина..а отговорът може да е целувка,може да изисква спонтанност,която няма нужда от приказки,а от дело-на приказки богат на дела беден-,което няма нужда от интелигентни полюции,а от страст на ума,чувствата,цялото същество да е готово да рискува! Да загуби мястото си,което му е давало уюта на социома,да експериментира,да надгражда,да възприема живо и интезвно.В тази насока Гурджиев говори за същността,която е зависима от толкова влияния,че е трудно ДА направи нещо свое,което не е задушено от страха да не направи крачка встрани.

Редактирано 30 август 201511 г. от sollaris (преглед на промените)

В тази насока Гурджиев говори за същността....

Ами експериментирай бе !

Скачай от моста без ластик и каска .....! 

Това те учи Гурджиев !

И да не си мислиш , че е първия правещ "открития" ?!

Той , Икар дето не послушал баща си ......хората кога , ехеее преди колко хилядолетия са го писали....!

Ето , сега след колко време , в самолети летим , ама с парашути !

И не благодарение на Икаровци , а на да`Винчевци... 

Редактирано 30 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Самодостатъчния човек не би питал за дзен! Евентуално би преподавал дзен.

Тази игра с думички, се пренесе и до "самодостатъчен". С идеята че всеки борави с някакъв си обективен смисъл, ясен на всички останали. Пък всъщност се пишат думички, които всеки си ги е заимствал, нагласил, да му служат на съня и конструирането.

 

Самодостатъчен може и да е всеки по-завършен периметър в сънуването. Всеки сънуващ настъпва по естествен начин в тази посока. Целта е - да се замозадържи собственото сънуване, във вече подбрана, подреждана среда, сред която е сложено колчето на идентификацията.

КОгато съня, придобие все по-затварящ в себе си Сънуващия го - неговото сънуване става все по-независимо от външни обстоятелства. Това също е вид самодостатъчност, дори при нея се придобиват външни форми наподобяващи и имитиращи самостоятелност в поведението. Но само на повърхността - зад самата нея се крият зависимости, мании, страсти или завързаности, които се крият в самия сънуващ. Все пак - всеки сън е проекция на сънуващия, но е едновременно и огледало през което той създава, за да се отразява като "някой".

 

Играта с техниките, прийомите  на Г.Г. са подбрани за целите на това, което той самия е "намерил" в средите на социалния живот, отразяващ и самите социални хора. Всички трикове са следвали няколко основни положения, като най-главното и повтарящото се е принципиалното - според което за да се измъкнеш от сънуването е нужно объркване на потока на взаимнопораждащия канал "сънуване-сънуващ". Даването на късо, ползването на "прекъсвания", на спиране, на застивания. Менталния аспект на потока - мисловните модели, заученото, имитациите и подражанието - всичко това за да се прекъсне, Г.Г. е избрал нещо доста подобно на ДЗЕН прийомите (съвсем условно и относително, съвсем общо). В тях също се залага на "объркването" - менталното, емоционалното, възприятийното, отражателното. Създаването на противоречиви абсурдни дефиниции, похвати, имат точно тази задача. Разбира се нещата са далеч по-сложни. Опростявам само за целите на конкретиката.

 

Но има и "друга" самодостатъчност - нямаща нищо общо със сънуването и сънищата, а е условен критерий в нивото на самопознание, самозначимост, самоосмисленост... В света на осъзнатите хора също е налице явлението САМОДОСТАТЪЧНОСТ. В техния свят, това има значението на друга думичка, за друг аспект на явлението психична завършеност, част от вътрешните интеграционни процеси.

Редактирано 31 август 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)