Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

witness

Гурджиев. Последният час от живота

Препоръчан отговор


 

Разбира се, че смъртта е част от живота. Но не мисля, че ежесекундно трябва да мисилм за нея, а просто да я приемаме като нещо естествено без страх.  

 

Човек винаги се страхува от неизвестното, така че е нормално да се страхува и от смъртта.

Не е нормално да се стреми към нея.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Човек винаги се страхува от неизвестното, така че е нормално да се страхува и от смъртта.

Не е нормално да се стреми към нея.

Да, разбира се, че стремежът към смъртта, като мислим ежесекундно как да умрем...не ни се струва нещо нормално.

 Не съм добре запозната с философията на Гурджиев, но мисля, че той може би иска да каже, че човек не трябва да бъде привързан към живота... Всеки човек има някакъв страх. Ние можем да преодолеем страха за нашия живот, но трудно бихме преодоляли страха за живота на нашите близки. Повечето от духовните учители не са били семейни и са нямали деца, или пък са изоставяли семействата си. По този начин буквално са бягали от привързаностите.

Редактирано от Aumi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да, разбира се, че да се стреми към нея, като мисли ежесекундно как да умре...не ни се струва токлова нормално. Не съм добре запозната с философията на Гурджиев, но мисля, че той може би иска да каже, че човек не трябва да бъде привързан към живота...

 

Ако темата беше в друг раздел, тогава щяхме да говорим за философии, привързаности и пр.

Но темата е в раздел Психология и психотерапия.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако темата беше в друг раздел, тогава щяхме да говорим за философии, привързаности и пр.

Но темата е в раздел Психология и психотерапия.

Всичко е свързано.

Философията на духовните учители, е и психология и психотерапия.

Това е тяхната цел. Да те накарат да опознаеш себе си, и чрез техните идеи и тяхната философия да ти покажат пътя, който според тях, е най-правилния за едно осъзнато съществуване.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Принципно е така, но и не съвсем, Мери.

Бих ти написала милион неща, но предпочитам да не ги.

 

?!

Не знам

 

Не знаеш...

 

Амиии... Май това съм казала. ;)

За това и не обсъждам тези случаи... Принципно не отричам нещо, което не познавам. Но не си и мисля, че частният случай е общо правило.

Редактирано от Merryl (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

 

Добре, толкова ли е сложно? Не познавам добре Гурджиев, но идеята, че ако гледаме на всеки свой ден като на последен, ще го изживеем по-пълноценно и осъзнато, а не на автопилот присъства и в източната, и в западната философия, литература и изкуство. Примерно, в "Към себе си" от император Марк Аврелий. Смисълът е не човек да се депресира, а тъкмо напротив - да живее по-смислено като изхвърли от живота си дребните и ненужни неща. Това е всичко.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добре, толкова ли е сложно? Не познавам добре Гурджиев, но идеята, че ако гледаме на всеки свой ден като на последен, ще го изживеем по-пълноценно и осъзнато, а не на автопилот присъства и в източната, и в западната философия, литература и изкуство. Примерно, в "Към себе си" от император Марк Аврелий. Смисълът е не човек да се депресира, а тъкмо напротив - да живее по-смислено като изхвърли от живота си дребните и ненужни неща. Това е всичко.

Скепс... Аз казвам точно това. ТОТАЛНО и напълно споделям тази идея и дори не един път съм я споменавала като принцип в живота си. И го спазвам дотолкова, че даже ставам смешна на моменти... Само преди няколко дни самият ти ме попита какво значение има след смъртта ми дали ще има компромани на лаптопа ми или не. И не, не профанизирам и не омаловажавам нещата.

 

Не съм съгласна с това, че ако в последния миг от живота си се паникьосаш, съзнавайки какво става, това ще обезсмисли целият ти живот и няма да навлезеш подобаващо в... не знам какво там...

 

Мисля, че най-нормалното нещо на света е човек да се паникьоса, да извика линейка, да стиска ръцете на близките си, защото няма да може да си отиде спокойно от тях, да плаче, да се напикае, да се оповръща... а не да легне възнак, да вика ОМММ... и да е напълно спокоен!

 

Айде да се спра, че не искам да звуча тъпо, както съзнавам правотата си...

Редактирано от Merryl (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

всичко друго е бла-бла...

Ми, всеки има право на мнение, Вал. В смисъл, че за други хора Библията може да е бла-бла.

Инак, има много подробни учения и практики в будизма като напр. цикълът Бардо-Тьодол (погрешно превеждан като "Тибетска книга на мъртвите"). Това, обаче, не е за този раздел и всъщност не е за никой раздел. Опитах да върна разговора към психологическите измерения на темата.

Не съм съгласна с това, че ако в последния миг от живота си се паникьосаш, съзнавайки какво става, това ще обезсмисли целият ти живот и няма да навлезеш подобаващо в... не знам какво там...

Не казах точно това. Не че ще обезмислиш нещо.

Просто... Не е за този раздел това.

––––––––––––––––––

Инак, аз го разбирам така. Ако човек води смислен и достоен живот, то когато умира няма да има причини за съжаление.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

но ако в момента, когато умираш ако някой или нещо те разстрои силно, обърка те и породи в теб смущаващи емоции, това ще е най-неподходящия начин за навлизане в бардо

 

 

Не казах точно това. Не че ще обезмислиш нещо.

Да. Не е точно това. Разбира се. Около това е... :shy11:

 

Виж, Скепс... Казах, че не отричам нещо, което не познавам. Явно има фини материи, които са далеч от човешките ни възприятия. Не съм оставила без да отчета пред себе си, че всичките ми близки по някакъвначин "общуваха" с починалите си близки, няколко дни преди да си отидат. Чудесно помня виденията на мама дни преди да издъхне, след инсулт. Ясно ми е, че има неща, които са по-големи, по-далечни и по-непознати за мен, отколкото допускам.

 

Идеята ми е, че "филофоското" заиграване със смъртта е по някакъв начин неморално и си е точно излишно словотерзание. Винаги съм мислела дълбоко в себе си, че идеята, движеща света /надявам се е ясно в какъв смисъл съм използвала последните две думи/, е все страхът от смъртта... Било в религиите, било в обикновеня ни човешки живот. Кое е единственото нещо, което би променило рязко и качествено отношението ни към всичко, без изключение - безсмъртието. Е... когато човек го няма на практика, си го създава с вяра... Спирам. 

От тук насетне, ако евентуално продължа, със сигурност ще кажа нещо излишно!

Инак, аз го разбирам така. Ако човек води смислен и достоен живот, то когато умира няма да има причини за съжаление.

Така е. Но... Обикновено, когато не съжалявам за нещо, предпочитам то да продължи/да се повтори/да не свършва...

Редактирано от Merryl (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Идеята ми е, че "филофоското" заиграване със смъртта е по някакъв начин неморален и си е точно излишно словотерзание.

Да. От това няма смисъл. Съгласен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Идеята ми е, че "филофоското" заиграване със смъртта е по някакъв начин неморално и си е точно излишно словотерзание.

 

Напълно съм съгласна с това.

 

Преди години прочетох доста книжлета за смъртта, губейки ценно време, което можеше да използвам за нещо полезно и/или приятно.

Според мен такива неща не бива да бъдат коментирани, защото никой смъртен не знае и няма да узнае истината приживе.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Мисля, че най-нормалното нещо на света е човек да се паникьоса, да извика линейка, да стиска ръцете на близките си, защото няма да може да си отиде спокойно от тях, да плаче, да се напикае, да се оповръща... а не да легне възнак, да вика ОМММ... и да е напълно спокоен!

 

Айде да се спра, че не искам да звуча тъпо, както съзнавам правотата си...

Ако за теб най-нормално означава най-често срещано, така да е. В повечето случаи е така, или пък друг подобрен вариант - да се разлагаш първо духом от животински неосъзнато съществуване и да правиш само това, което смяташ за морално според общоприетия морал (защото има два вида - наложен от обществото, което може да е общество от диваци: всеки, например, със сигурност може да посочи такива според него общности; или вътрешния, на съвестта -  а нея може да я има или да я няма дори в зачатък), а после месеци и години да лежиш, изгубил капчицата си разсъдък и даже емоциите си, покрит с декубитални рани, изпражнения и прочие.

Гледам лицето ѝ докато тикам с лъжица храна в устата ѝ и си мисля, че със сегашния си акъл бих била доволна да изживея още веднъж двайсетте години тормоз, защото ще е незаменима практика. Жалко, че тогава страдах неосъзнато. Сега наистина чувствам само съжаление. Всичко това отива и отново се връща в една огромна месомелачка, мелачка на чувства и впечатления, от които няма никаква полза, ако не сублимират чрез истинско осъзнаване. Като казвам истинско осъзнаване имам предвид не само чрез ума с последващото махване с ръка. Не всички умират като кучета обаче, неосъзнато.

 

Понеже всички сте съгласни, че да се говори за краткостта на живота и да се припомня смъртта е неморално - се попитах според кой точно морал? Според гласувания с мнозинство, изглежда. Така е тук, в този форум например, а в някой християнски или будистки манастир ще е друго. За монасите има друг морал и следователно според нас би трябвало те да са неморални, така излиза. Такъв пример ми хрумна в момента.

В кой? Не познавам добре Гурджиев. Съвсем повърхностно.

"Аз"-а при Гурджиев, или в друг аспект, буда-природата. Не се учудвай, че поставям тъждество, но този момент го има. Открих го, докато четох "Разкази на Велзевул на неговия внук"( но темата не е подходяща за обяснения.

Редактирано от witness (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Така е. Но... Обикновено, когато не съжалявам за нещо, предпочитам то да продължи/да се повтори/да не свършва...

Да продължа още малко в този ред ... разбирам, че това което искаш да продължава трябва да е приятно; че не съжаляваш само за удоволствията. Иначе би било мазохизъм. Как оценяваш едно неприятно, но неизбежно и необходимо действие, за което няма да съжаляваш? И удоволствие, за което ще съжаляваш? За това, горе-долу, става дума. Но е нужно да се осъзнава.

 

Например как стоят нещата с удоволствието и болката, ще се опитам да дам един пример, той не е мой.

Да си много жаден е страдание и затова докато пиеш вода, изпитваш голямо удоволствие. Но изпитваш удоволствие от водата само докато продължава жаждата. Страданието и удоволствието са неотделими, произтичат едно от друго и преминават едно в друго - това в будизма се нарича "страдание от промяната". А примера е от "Горгий".

Ако искаш едното, трябва да приемеш и другото.

 

Не виждам нищо лошо, ако човек осъзнава тези неща, които не са единственото даже - светът е многообразен, удивителен. Може да изпиташ удоволствие от осъзнаването на неговата удивителност, а тя се ражда в теб... и т.н.

Но никой не ни е обещавал, че осъзнаването е безболезнено.

Редактирано от witness (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Абе хора. Днес какво хубаво временце. Вместо да излезете с приятели навън. Сядам и гледам че пак сте мачкали клавиатурата. Не Гурджиев, ами сам Йовчо да слезе от небето, не може да ви помогне.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ааааааааа уитнес,какъв е тоя душевен апокалипсис,дето се набутваш сама бе ,драга?.защо нечие страдание и тежък край,трябва да са възможно твои  в бъдеще

защо се самопоканваш в ситуации ,които засягат други.

Не съм казала, че ще са мои, не съм се самопоканила и не засягат други. Говоря за свекърва си. А ти какво предлагаш, да ѝ дам цианкалий? Сега не е опасна, преди беше много по-лошо за мен. И откъде си сигурна какво ще ти се случи на теб? На врачка ли ходи, или Адонай ти е обещал нещо специално.

 

Публикувано изображение

 

смени четивото с нещо по весело и докладвай духовния експеримент

 

Симпатичен е, какво. Какво му е на Георгий Иванович, много е забавен между другото. Това е само един от експериментите, има и тайни, но до тях може да стигна някой друг път. :tongue2:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако има нещо, което наистина не понасям и приемам за крайно некоректно форумно поведение, е да се прави изказване, цитирайки нечий пост, като казаното няма нищо общо с идеята в цитирания пост...

 

Уитнес, въобще няма да отговарям на пост, с който си се опитвала да тълкуваш и да правиш свободни съчинения, уж изхождайки от казаното от мен.

 

Написаното в постовете ми стои и всеки, който иска да разбере какво съм казала - то е съвсем ясно и конкретно!

Ако имаш да напишеш нещо - напиши го... Но не като спор с мен, защото съжденията ти са далеч от моята идея.

 

Едит - и само да вметна - аз съм ЗА евтаназията... Което пък е безкрайно далеч от това, което е поставено на разискване в настоящата тема.

Редактирано от Merryl (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако има нещо, което наистина не понасям и приемам за крайно некоректно форумно поведение, е да се прави изказване, цитирайки нечий пост, като казаното няма нищо общо с идеята в цитирания пост...

Задръж... Усети ли как точно тялото ти се напрегна, докато четеше постовете ми? Гърба, раменете, ръцете сами посегнаха към клавиатурата? На какво миришеше в този момент въздуха в стаята, какви шумове са стигали до ушите ти? Но не и до съзнанието.

 

Сега Мери, се опитай когато се почувстваш следващия път засегната, да не изчезваш веднага, а да задържиш, осъзнаеш и да не напрягаш в този момент тялото си, да разхлабиш. Ще мине,защото е само в теб.

 Аз не съм искала да те засягам и да споря, а развих моята теза. Трябваха ми за това твоите постове и идеята в тях ми се струва каквато я видях. Може да не съм разбрала и да халюцинирам. Ако имаш време и ти се занимава, повтори.

Впрочем не разбирам какво точно те обиди в отговорите ми. Описах нещо, което се случва в момента и приведох пример от Платон.

Разгледай тези неща по-внимателно, и аз съм кибритлия. В случая виждаш нещо несъществуващо.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

О, моля те, Уит. Сега пък психопортрет. Ами върни се в постовете си и виж въпросите си към мен и тълкуванията, които извеждаш от моите мисли.

 

Ако и ти ще се правиш на Рамус - разсъждавай си и си пиши постовете, но не го прави сякаш укоряваш някого, че не мисли като теб.

Постовете ми стоят. Хайде върни се и прочети назидателността ти, въпросите ти, укоримостта, която излъчва всяка твоя дума към написаното от мен... без дори да има нещо общо с идеята, която развиваш.

 

Явно имаме различни представи за коректност и некорестност като поведение, така че... придържай се към мислите си без да се опираш на мен.

Съществото на казаното е различно, центърът е изместен, смисълът не е той... Какво още да кажа...

 

А за кибритлийството ми - ми не. Напротив. Опитвам се максимално да бъда блага, с оглед състоянието ти, което личи от всяка твоя написана дума. Но... не бих го споменала дори, ако не беше го приела толкова навътре.

Дерзай си!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Опитвам се максимално да бъда блага, с оглед състоянието ти, което личи от всяка твоя написана дума. Но... не бих го споменала дори, ако не беше го приела толкова навътре.

 

Луда съм и затова публикувам в психо-раздела. Какво ти става, Мерил, защо някой си като мен или смъртта толкова те изнервя. Аз не искам да се карам с никого, а да говоря по същество. Но тук не е позволено май.

Състоянието ми е много добро в момента. Моля те кажи конкретно какво точно те обижда в постовете ми. Не обещавам обаче, че мога да си променя стила на писане - така говоря. Ще бъде голямо усилие, честно.

..абеее тия духовни кукувци се копират и крадат взаимно.като чета..дънов май го е копирал :tongue2:

Не знам, но Гурджиев е твърд материалист между другото. Девизът на школата му бил "Не вярвай на никого, дори и на себе си".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не ме обижда. Казвам, че е некоректно.

И, за да не преливаме от пусто в празно, че дам един единствен пример и ще приключа.

 

Пример:

Аз съм написала

 

Обикновено, когато не съжалявам за нещо, предпочитам то да продължи/да се повтори/да не свършва...

на което ти отговаряш с

 

разбирам, че това което искаш да продължава трябва да е приятно; че не съжаляваш само за удоволствията. Иначе би било мазохизъм. Как оценяваш едно неприятно, но неизбежно и необходимо действие, за което няма да съжаляваш? И удоволствие, за което ще съжаляваш? За това, горе-долу, става дума. Но е нужно да се осъзнава.

 

Ето ти едно тотално грешно тълкувание на думите ми, от което следват пък въпроси, които нямат абсолютно никаква връзка, за да са последица от моята идея...

 

И това е най-малкото... Изобщо - разсъждаваш си, тълкувайки ме както си щеш и приписвайки ми своите си съждения...

 

Някъде да съм казала, че това, което искам да продължава, непременно трябва да е само приятно. Та и едно раждане е болка, отпорване и ад, но нямам нищо против да ми се случи пак или в семействата на децата ми. Мога да продължа с примерите за неща, за които не съжалявам, без да са само удоволствие, до другата страница.

 

Айде да спрем, а?!

 

Та... разбрала си ме - ама не!

Редактирано от Merryl (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

:offtopic_s: 

Давайте, момичета!

Голям сеир е да ви гледаме как се апете и драскате по екзистенциално-духовни въпроси.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

:offtopic_s: 

Давайте, момичета!

Голям сеир е да ви гледаме как се апете и драскате по екзистенциално-духовни въпроси.

Ами не!

Просто... милион пъти съм се питала как хората си позволяват да тълкуват някого, когато най-простото нещо на света е да го попитат какво е имал предвид! Нищо повече!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Някъде да съм казала, че това, което искам да продължава, непременно трябва да е само приятно. Та и едно раждане е болка, отпорване и ад, но нямам нищо против да ми се случи пак или в семействата на децата ми. Мога да продължа с примерите за неща, за които не съжалявам, без да са само удоволствие, до другата страница...

Вярно, че не си го написала, беше логично продължение, добавено от мен. И през ум не ми мина, че наистина искаш да страдаш нарочно и да "умреш за света", защото целта е такава.

Замислих се дали и аз искам... Най-важната, да я наречем, техника на Гурджиев е "преднамереното страдание". Може да приемем темата като такъв опит.

 абеее твърд..като го гледам..и той като ошо..сладки приказки и обещания .единия обещавал хубаво бъдеще,другия лек край..айде моля те.черешова задушница :tongue2:

Какъв лек край ви е патил, чете ли го изобщо. Не си длъжна де, но щом пишеш...

Редактирано от witness (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ами не!

Просто... милион пъти съм се питала как хората си позволяват да тълкуват някого, когато най-простото нещо на света е да го попитат какво е имал предвид! Нищо повече!

Мани. Отивам да нагледам моя Гуру Ую на долните етажи, щото му е време за вечеря.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...