Защо често, когато четем духовна литература, се сдобиваме с усещането, че четем позабравени неща, неща, които сякаш винаги сме знаели?

И съвсем не е така със светското знание - преди да го прочетем, едва ли можем да го научим.

 

От къде се взема това усещане?

 

П.П. Ако вече е пускана тема с подобна тематика, нека темата се закрие.

има тема

http://www.kaldata.com/forums/topic/180283-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F-%D1%87%D0%B5-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82/?hl=%2B%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE+%2B%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5

Защо често, когато четем духовна литература, се сдобиваме с усещането, че четем позабравени неща, неща, които сякаш винаги сме знаели?

И съвсем не е така със светското знание - преди да го прочетем, едва ли можем да го научим.

 

От къде се взема това усещане?

 

П.П. Ако вече е пускана тема с подобна тематика, нека темата се закрие.

 

Четейки такава литература, в нас се пробужда познанието, което се крие дълбоко вътре в нас. То е било покрито с неща, които обществото е приело за правилни.Умът ни от малки се програмира от външни фактори и ние ставаме подвластни на влиянието им.

Духовната литература пробужда нашето съзнание, открива ни истината и правилният път, но можем да я осъзнаем, само когато сме достигнали до нивото да я осъзнаем.

Същто е и при светското знание . Иначе никога нямаше да има развитие на знанието изобщо.

Дължи се на процеса на осъзнаване на неосъзнатото знание . Това неосъзнато знание , придобито по пътя на усвояване на околната среда , чрез дедукция , индукция , хипотеза , аналогия и т.н. .За това и ни изглежда като "познато от друго място или време", като нещо което някога и някъде сме "знаели" , но сме "забравили".... 

А не на дадени "свише" причини какъвто отговор се очаква....

Това , че някои не се справят с тези процеси и средствата за тяхното овладяване , вече е друга тема......

Редактирано 3 октомври 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

Същто е и при светското знание . Иначе никога нямаше да има развитие на знанието изобщо.

Дължи се на процеса на осъзнаване на неосъзнатото знание . Това неосъзнато знание , придобито по пътя на усвояване на околната среда , чрез дедукция , индукция , хипотеза , аналогия и т.н. .За това и ни изглежда "познато от друго място или време".

А не на дадени "свише" причини какъвто отговор се очаква....

 

Тогава започни с въпроса за смисъла на битието. Не е дадено да знаеш нито откъде идваш, нито накъде отиваш, но след като осъзнаваш, че съществуваш, много е вероятно това да има и непреходно значение. Учиш, развиваш се, трупаш знания, умения и опит, твориш, работиш, изграждаш...

Като че ли от гледна точка на добре структурираната и организирана Природа, Творец, Единно начало, или каквото там, би изглеждало като нелогично и нецелесъобразно разхищение целият този масив от знания и умения да се органичава и загубва окончателно и безвъзвратно със смъртта на едно материално тяло... 

Същто е и при светското знание . Иначе никога нямаше да има развитие на знанието изобщо.

Дължи се на процеса на осъзнаване на неосъзнатото знание . Това неосъзнато знание , придобито по пътя на усвояване на околната среда , чрез дедукция , индукция , хипотеза , аналогия и т.н. .За това и ни изглежда "познато от друго място или време".

А не на дадени "свише" причини какъвто отговор се очаква....

Това , че някои не се справят с тези процеси и средствата за тяхното овладяване , вече е друга тема......

Би ли обяснил с какво лично на теб са ти помогнали или помагат методите на дедукцията, индукцията, хипотезата, аналогията?

Редактирано 3 октомври 201312 г. от Aumi (преглед на промените)

Би ли обяснил с какво лично на теб са ти помогнали или помагат методите на дедукцията, индукцията, хипотезата, аналогията? 

 

Следващото се отнася не само за мен а за всеки човек изобщо.....

 

- дедуктивно умозаключение – когато общността на извода е по-малка от колкото тази на изходните положения .

Обикновено това са всички форми на разкриване на отделните детайли на даденото нещо.

-  индуктивно умозаключение – осъществява познавателен извод с по-висока степен на общност от колкото е тази на предпоставките от които се изхожда.

  Обикновено това са всички форми на разкриване (събиране , сглобяване на отделните детайли) на цялото.Най-често се отнася до разкриване на смисъла , на необходимостта. 

В процеса на познание се използват и други видове умозаключения , но те не винаги имат необходимата степен на достоверност !  

- умозаключение по предположение (хипотеза) – когато в процеса на изследване се стигне до обоснован и непротиворечив извод за предполагаема причина на дадено явление , този извод докато не бъде окончателно потвърден от практиката и не се превърне в теория , се нарича хипотеза.

Обикновено това са всички форми на разкриване на възможностите .

Следователно не всяка хипотеза отразява действителността , т.е. представлява достоверно знание. Тя може да бъде и съвсем фантастична , да няма никаква връзка с действителността . Но въпреки наличния елемент на несигурност , и тъкмо за това хипотезата играе роля на най-преден пост в процеса на познание , включващ в себе си елементите на предусещане , интуиция , въображение , фантазия и др.т..

  - умозаключение по аналогия – когато въз основа на сходство между отделни признаци се прави извод за сходство и в областта на други признаци . Тук верността на извода не е така сигурна , а има само вероятен характер и се нуждае от допълнително потвърждение . Много важно при това е качествената сходимост между сравняваните неща , явления и процеси. Колкото по-висока е качествената сходимост , толкова по-достоверни са направените изводи и обратно .

В крайна сметка мислене означава да приемете всичката информация дадена ви в усещанията , възприятията и представите , в  направените до момента изводи и тази съществуваща в суров вид в действителността чрез дедукция , да я обработите правейки съответните изводи чрез индукция и разкривайки възможностите по хипотеза и/или аналогия да я отразите като смисъл и потребност произтичаща от това , чрез думи . 

 

Сигурно се досещате , че по всяко нещо от горните може да се напише отделна и бая дебела книга...

За това този ми пост се оказа необичайно дълъг като за мен...

 

Мохини , търсиш лесни отговори на трудни въпроси !

Има определени граници в собственото ни знание (осъзнато и неосъзнато) , които по никакъв начин не можем да прескочим...

Това никак не значи да заместваме собственото си незнание с ефтини заместители....

Тук въпросът е до къде можем да си позволим да стигаме.

Редактирано 3 октомври 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

Мохини , търсиш лесни отговори на трудни въпроси !

Има определени граници в собственото ни знание (осъзнато и неосъзнато) , които по никакъв начин не можем да прескочим...

Това никак не значи да заместваме собственото си незнание с ефтини заместители....

 

Евтини, бачо, пише се с "в" - сори, че те поправям, но ми се наби на погледа, не се сърди.

 

Не вярвам в душа, нито в прераждане. Въпреки това винаги допускам, че може да греша. Всеки знае за закона за запазване на енергията и че нищо не се губи, а само преминава от едно състояние в друго. В този ред на мисли, познанието не може ли да бъде разглеждано и като вид енергиен континуум, да речем? И това да се явява причината за "усещането за знание", различни "предчувствия", "дежа ву-та", "пророчески сънища" и прочие "феномени"? Сякаш, когато мозъкът е настроен на определени честоти, успява да приеме или улови дадена информация, която винаги се е намирала някъде в пространството около нас, но поради ред причини не е била достъпна. Нещо такова.

Редактирано 3 октомври 201312 г. от мохини (преглед на промените)

Защото не ти е дадено да знаеш.

Deja vu, на български е "делкам те с ...пийб, ( звуков сигнал;червена точка) (.) още по големият вариант:

()

Четете позабравени неща, ядете позабравени неща. Сърбят ви позабравени любовници?! Темата е за "Философия", или за "Психология".  Грешна сексция!

Редактирано 3 октомври 201312 г. от sliderum (преглед на промените)

Защото не ти е дадено да знаеш.

 

Възможно е. Но, ако това е така, ще трябва да допуснем поне наличието на някакъв механизъм или висш разум - Бог, който да контролира достъпа до информация. Не, че не е невъзможно. Но това ще измести дискусията в излишен спор - има или няма Бог.

 

Ти какъв отговор си намерила за себе си?

Deja vu, на български е "делкам те с ...пийб, ( звуков сигнал;червена точка) (.) още по големият вариант:

() Четете позабравени неща, ядете позабравени неща. Сърбят ви позабравени любовници?! Темата е за "Философия", или за "Психология" Грешна сексция!

 

Нямам нищо против темата да бъде преместена, изтрита или модерирана, ако тематиката не е подходяща за този форум.

Но за това имат грижата модераторите, доверявам се на тяхната преценка. Нека междудругото да се концентрираме по темата, стига да е възможно? Предварително благодаря за разбирането.

Редактирано 3 октомври 201312 г. от мохини (преглед на промените)

Въсможно е. Но, ако това е така, ще трябва да допуснем поне наличието на някакъв механизъм или висш разум - Бог, който да контролира достъпа до информация. Не, че не е невъзможно. Но това ще измести дискусията в излишен спор - има или няма Бог.

 

Ти какъв отговор си намерила за себе си?

ами кой както иска да си го нарича - за мен е Бог

а ето тук пише за Акашовите записи

http://sanovnik.bg/n4-32466-%D0%90%D0%BA%D0%B0%D1%88%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8

Евтини, бачо, пише се с "в" - сори, че те поправям, но ми се наби на погледа, не се сърди.

 

Не вярвам в душа, нито в прераждане. Въпреки това винаги допускам, че може да греша. Всеки знае за закона за запазване на енергията и че нищо не се губи, а само преминава от едно състояние в друго. В този ред на мисли, познанието не може ли да бъде разглеждано и като вид енергиен континуум, да речем? И това да се явява причината за "усещането за знание", различни "предчувствия", "дежа ву-та", "пророчески сънища" и прочие "феномени"? Сякаш, когато мозъкът е настроен на определени честоти, успява да приеме или улови дадена информация, която винаги се е намирала някъде в пространството около нас, но поради ред причини не е била достъпна. Нещо такова.

Това не го изключвам , но за сега е само хипотеза - т.е. подлежи на изследване и доказване. Необясними явления в дадения момент е имало , има и винаги ще има и аз лично ги приемам като такива съвсем спокойно и с разбиране . Тъкмо това са и неосъзнатите знания , тези до които сме стигнали , но тепърва подлежат на усвояване . Никога не бих ги подменил като достоверни с измислислици някакви...

Редактирано 3 октомври 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

Всички знания, които са налични в даден момент, но са затрупани от пластове с други спомени, могат да се нанюхат(еквивалент на подушване) при определени обстоятелства. Мозъкът не забравя нищо.

Всички знания, които са налични в даден момент, но са затрупани от пластове с други спомени, могат да се нанюхат(еквивалент на подушване) при определени обстоятелства. Мозъкът не забравя нищо.

 

могат да - чрез регресивна хипноза

който е любопитен да рискува

то ако ни беше дадено да знаем...

 

 

могат да - чрез регресивна хипноза

...

то ако ни беше дадено да знаем...

Ми не! Просто ако достъпът се търси желателно,  е нужно известно усилие и запокитване на мързела.

Доколкото догаждам, поне в уводният пост не става дума за знания от типа на такива от "минал" живот, а на нещо от миналото на настоящият.

Редактирано 3 октомври 201312 г. от sliderum (преглед на промените)

Ми не! Просто ако достъпът се търси желателно,  е нужно известно усилие и запокитване на мързела.

Доколкото догаждам, поне в уводният пост не става дума за знания от типа на такива от "минал" живот, а на нещо от миналото на настоящият.

 

че миналото на настоящия си не си ли го помниш

 

че миналото на настоящия си не си ли го помниш

Аз да, ама явно на някои колеги им идва на порции, при това достатъчно смътно, че да създават теми, в които да ни питат за какво става въпрос.

Редактирано 3 октомври 201312 г. от sliderum (преглед на промените)

Аз да, ама явно на някои колеги им идва на порции, при това достатъчно смътно, че да създават теми, в които да ни питат за какво става въпрос.

еми що дири тогаз тая тема тука у Религията а - тва си е направо за Психото по-долу

еми що дири тогаз тая тема тука у Религията а - тва си е направо за Психото по-долу

Така е. Абаче някои колеги биещи в посоката на религиите и езотериките, вече намесиха съответните коментари. Вероятно е да си остане и тук темата, въпреки че явно не е.

Така е. Абаче някои колеги биещи в посоката на религиите и езотериките, вече намесиха съответните коментари. Вероятно е да си остане и тук темата, въпреки че явно не е.

много зле кат не знаеш на кой свят си, така е

много зле кат не знаеш на кой свят си, така е

 

Ако темата тръгне в посока спомени, знания и умения от минали животи ще си е точно на мястото.

Знанието може да бъде изследвано под всякакъв ъгъл на виждане .....

Естествено е тогава да се противопоставят различни тези от наука (в частност психология) на религия (в частност пак психология).

Пита се сега , къде му е мястото ?

Едва ли е важно....

Пита се сега , къде му е мястото ?

 

В леглото при половинката, след което поне за известно време, подобни въпроси се изпаряват и от най-кухите глави.

В леглото при половинката, след което поне за известно време, подобни въпроси се изпаряват и от най-кухите глави.

На някои им е естествено състояние през цялото време и за цял живот , а то си личи като пиянството примерно....не им се обръща особено внимание... 

Редактирано 3 октомври 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)