...колкото може и "знае" бебето според вродените му такива . След това , върху тяхна основа идва усвояването на нови и тяхното развитие.Учител при всички случаи е необходим . По естествен път най-напред това е родитела. Иначе - Маугли . А даже и него вълците са го учили.

 

Така е.

Моцарт, когото всички смятат за гениален е роден с невероятен музикален слух.

Но ако баща му не беше го научил да свири на клавесин, цигулка и орган, както и да чете и пише, дарбата му нямаше да се развие.

Без учител и без труд никой не е станал гениален, дори да е роден с дарба.

 

п.п.  В духовната сфера не знам как стоят нещата, но мисля че духовност не се придобива с четене на книги, писани от шарлатани или психично болни хора.

Редактирано 6 октомври 201312 г. от Мойра (преглед на промените)

Така е.

Моцарт, когото всички смятат за гениален е роден с невероятен музикален слух.

Но ако баща му не беше го научил да свири на клавесин, цигулка и орган, както и да чете и пише, дарбата му нямаше да се развие.

Без учител и без труд никой не е станал гениален, дори да е роден с дарба.

 

п.п.  В духовната сфера не знам как стоят нещата, но мисля че духовност не се придобива с четене на книги, писани от шарлатани или психично болни хора.

"...Всичко хубаво което имам в себе си дължа на книгите..." Максим Горки

(цитирано по смисъл и памет)

А М.Горки никак не можем да наречем бездуховен човек . Повестта му "Майка" примерно си е чиста класика както и да го погледнем. Друг е въпросът кой какво ще намери за себе си в нея - дали ще търси социалистически реализъм да кажем , или ще търси чисто човешки взаимоотношения .

Или да вземем Библията ! Една книга надживяла вековете , сигурно не е случайна ! Но един търси и вижда единствено Бог в нея , а друг намира множество поучителни житейски истории . Трети я разглежда като исторически документ..и  т.н.

Даже писаното от Ошо примерно ! Вътре , взети сами за себе си , има много ценни неща и това е подвеждащото ! Защото като цяло са омешани до неузнаваемост в чисти измами и заблуди .....

Т.е. най общо казано , дори и научна литература да чете човек ( книги на които може да се разчита за достоверност) , когато ги чете трябва да има съответната предварителна подготовка - не можете да четете математика или физика примерно без да имате хабер от нея. Най-малкото нищо няма да разберете .

Същото е с всяка друга литература , но при нея е много по-лесно да се изпадне в заблуждение поради субективното естество на разглежданото нещо - самата изходна позиция може в основата си да е грешна , подменяйки обективно съществуващите факти с различни аксиоми , постулати и други изсмукани от пръстите съображения . Още повече , че .критериите и мерките за съответствие не могат да бъдат точно установени поради тяхната субективна относителност . При това се намесват и множество повече или по-малко други важни  фактори , които по правило биват пренебрегвани.... и др.т..

А пък да се твърди , че без четене и обучение може да се постигне  изобщо нещо - това нека да го наречем си е чисто недоразумение....Просто всичко трябва да се развива в известна последователност и постепенно  усложняване при овладяване на нещата , започвайки от по-простото и единичното , преминавайки през особеното и специфичното , стигайки до общото и закономерното....

Редактирано 6 октомври 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

п.п.  В духовната сфера не знам как стоят нещата, но мисля че духовност не се придобива с четене на книги, писани от шарлатани или психично болни хора.

 

Духовността не се придобива и с четене на книги, писани от гении.

Защото духовността не е интелекта, не е ерудицията, не е умът(най-общо казано). Тя е твърде неуловима, за да може да бъде описана. Като вятъра.

"Представете си, че ви е останало да живеете само няколко минути, може би час, и някак си тъкмо сте научили кога ви е съдено да умрете. Какво бихте направили с последния скъпоценен час от пребиваването си на земята?" - ...ще направя онова,което ми диктува сърцето,същността ми! Не са до мен любимите ми хора и съм условно сама,щот съм нейде далеч по работа от тях,нямам връзка с тях по една или друга обстоятелствена причина,пак има начин да Не опирам до отчаянието и истерията,а те са враг на разума! Дали бих се молила? - сигурно,ноо  може да е индивидуално- специфично,така,както са специфични всякакви интерпретации за тоз"последен час от пребиваването .. на земята",защото за всеки човек е лична история и обособеност! Ще допълня още,че страхът задейства и отключва много първичности,т.е. инстинкти и съм на мнение,че човек е готов на всичко само и само да оцелее,както някъде тук и в друга тема споделих..

"Представете си, че ви е останало да живеете само няколко минути, може би час, и някак си тъкмо сте научили кога ви е съдено да умрете. Какво бихте направили с последния скъпоценен час от пребиваването си на земята?" - ...ще направя онова,което ми диктува сърцето,същността ми! Не са до мен любимите ми хора и съм условно сама,щот съм нейде далеч по работа от тях,нямам връзка с тях по една или друга обстоятелствена причина,пак има начин да Не опирам до отчаянието и истерията,а те са враг на разума! Дали бих се молила? - сигурно,ноо  може да е индивидуално- специфично,така,както са специфични всякакви интерпретации за тоз"последен час от пребиваването .. на земята",защото за всеки човек е лична история и обособеност! Ще допълня още,че страхът задейства и отключва много първичности,т.е. инстинкти и съм на мнение,че човек е готов на всичко само и само да оцелее,както някъде тук и в друга тема споделих..

 

Моля да ме извините,че в бързината този мой постинг е нелеп към-то тази тема!..съжалявам за което!

..и по същество на тема, имам повече въпроси,отколкото отговори и изразени така:

 

..бих попитала първо за определение ,категорична дефиниция на т.нар. "духовна литература"? Второ - Таз духовна литература,ако е в разрез със светското знание от което Ние,ако научаваме нещата от Живота,едва ли не загубваме "крилете на ангелите"?!/закачка с умисъл/ ....И ще се изумя,ако интелигентни хора с Познания ще са в потребност да убеждават други, Какво точно трябва да четат,като литература и защото само това и онова ще да ги направи "духовно извисени" !? ..Трето - Платон/ и не само той/ бил ли е толкова духовно извисен,колкото сексуалната му идентичност? - Четвърто - дефиниция за духовно извисен така човек,че да е и Адекватен човек- така ,че да го разбират Всички и за всички да е полезен със своята си извисеност духовна? П.п...въпросите не са случайни и си кореспондират с темата,макар аз лично да я определям по -скоро за раздел Философия И извини Мохини,че така подпирам с въпроси,а не с отговори и е малко в нарушение на етиката да се отговаря на въпроси - с въпроси,но така на прима виста усетих"нещата"..

Редактирано 7 октомври 201312 г. от henny (преглед на промените)

Духовността не се придобива и с четене на книги, писани от гении.

Защото духовността не е интелекта, не е ерудицията, не е умът(най-общо казано). Тя е твърде неуловима, за да може да бъде описана. Като вятъра.

Духовност - способността на човека да се отделя  в мисленето си от материални зависимости .

Но също така и да не забравя , че : " Мъка изпитва душата когато се отделя от тялото ! " , т.е. че няма съзнание без материална зависимост , а съзнанието е това което произвежда мислене .

Защото иначе е много лесно духовността да се превърне в извеяност , перушанлък (нека така да го наречем!)....

 

Та в крайна сметка духовността е способност (не вятъра който ходи из главите на хората !  ) която се придобива чрез практика на духовни дейности , което в голямата си част е четене на книги и тяхното осмисляне .... ! И никак не е неуловима ! Веднага си проличава .....защото е явление на съзнанието ! 

Редактирано 7 октомври 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

Духовността не се придобива и с четене на книги, писани от гении.

Защото духовността не е интелекта, не е ерудицията, не е умът(най-общо казано). Тя е твърде неуловима, за да може да бъде описана. Като вятъра.

 

На мен ми е трудно да дам определение за това, що е духовност и как се придобива и по тази причина потърсих помощ в нета.

Попаднах на това:

 

 

Що е духовност?

* Първата задача на духовния човек е да открие духовното същество в себе си

Без съмнение нашето духовно съзнание съвършено се отличава от умственото и това показва, че в нас се крие духовно същество, което коренно се отличава от умствената личност...

Ние настояваме за следното определение на духовността: духовността не е интелектуалност, не е идеализъм, не е насочване на ума към етиката, към чистия морал или аскетизъм; това не е религиозност или страстен емоционален подем на духа, - дори не е смесица от всички тези превъзходни неща. Умствената вяра, емоционалният устрем, регулиране на поведението съобразно съответната религиозна или етическа формула – не са духовни постижения и изпитания. Всичко това е голяма ценност за умственото съзнание и живота, а също така за самата духовна еволюция, но само като подготвителни действия за дисциплината и очистването на човешката природа. Наченъците на духовната реализация на изпитанието и изменението на природата все още отсъства.

Духовността в своята същност е

пробуждане на вътрешната действителност на нашето същество, на нашата душа – вътрешния устрем да познаеш, да почувстваш и да отъждествиш себе си с нея, да влезеш в контакт с висшата действителност, иманентна в Космоса и извън Космоса, а така също в нашето същество; да бъдеш с нея в сношение, да се съединиш с нея и като следствие на този контакт и съединение – да се преобрази цялото наше същество, превръщайки го в ново същество, в нова личност, в нова природа.

Духовното начало може да влияе върху живота само по духовен начин: недъзите на човечеството не могат да бъдат излекувани с панацеи – политически, социални или с каквито и да е било други механични способи, които постоянно се прилагат от човешкия ум и никога нищо не решаващи. Най-радикалните политически и социални промени никога и нищо не изменят, защото старите недъзи се появяват в нови форми: околната обстановка се променя, но човек си остава същият, какъвто е бил – той все си остава същото

невежо, умуващо същество, което неправилно прилага своите знания,

движен от своето Его и изцяло зависещ от своите желания, страсти и изисквания на своето физическо същество. Благодарение на своята ограничена и повърхностна гледна точка човек не съзнава нито своята собствена душа, нито силите, които го управляват... Първата задача на духовния човек е да открие духовното същество в себе си. Да помогне на другите по пътя на тази еволюция е истинска услуга на човечеството. Духовната еволюция в природата все още не е завършена. Може да се каже, че тя едва е започнала и че нейната главна задача се състои в това да установи и развие духовното състояние и да създаде основата за възприемането на вечната истина за духа.

Ауробиндо ГХОШ

 

http://www.dar-center.com/article/?article=1244

 

 

 

Някой може ли да го преведе на езика на бездуховните?

....

Не е ли това същото , но казано с много думи  -  спосбността ни да се отделяме от материални зависимисти в мисленето си ?

Като при това се наблюдават две крайности в едно и също нещо : 

"....невежо, умуващо същество, което неправилно прилага своите знания..."

Едната крайност :

".... движен от своето Его и изцяло зависещ от своите желания, страсти и изисквания на своето физическо същество..."

Но и другата крайност

 - когато е "успял" напълно да се откъсне от материални зависимости в мисленето си , губейки всякаква връзка с реалността. Нещо което уважаваният Ауробиндо ГХОШ дълбокомъдрено премълчава ! А тъкмо в това се изразява допусканата манипулация в повечето духовни учения....и тези които ги следват безкритично .

Примерно Дон Кихот ! Макар и "духовен" си е просто един извеян глупак . И никак не е случайно , че е герой в класическата литература ! Санчо Панса също , но в другата крайност.....

 

И в двата случая на крайност не може да се говори за висока степен на духовност ! Това са просто двете страни на една и съща монета....

 

А пък това : " * Първата задача на духовния човек е да открие духовното същество в себе си " си е чиста шизофрения (раздвояване на личността).....Духовността е лично качество произтичащо от и принадлежащо на субекта . Никак не обозначава друго същество в тебе или около тебе (ефир , аура и др.т.) , или пък нещо друго било то и съвсем нематериално , духовно. Така наречената душа не е нещо съществуващо вън и независимо от нашата същност , колкото и да ни се иска това по една или друга причина . "Изгори" ли тялото , угасва и пламъка.....остава пепел ! Тъжно , но факт колкото и да не ни се иска !

Трябва да можем да правим разлика между това какво ни се иска (наша потребност в едната или другата крайност , материална или идеална) и това което е то (съществуващото в реалността , обективно или субективно) ! И тук , тъкмо духовността на ред със знанията играе съществена роля !

Духовността определя нашите идеални потребности , поради което е причина да действаме по един или друг начин !

Редактирано 8 октомври 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

"Представете си, че ви е останало да живеете само няколко минути, може би час, и някак си тъкмо сте научили кога ви е съдено да умрете. Какво бихте направили с последния скъпоценен час от пребиваването си на земята?"

направо цяла тема си имаме за тоя час последен

http://www.kaldata.com/forums/topic/216864-%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%B0%D1%81-%D0%BE%D1%82-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0/

направо цяла тема си имаме за тоя час последен

http://www.kaldata.com/forums/topic/216864-%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%B0%D1%81-%D0%BE%D1%82-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0/

 

..ооО,да има такава тема и която е обвързана с най-различни обусловености и ситуации,която касае и тази тема за Усещане за знание.. Различни типажи хора,характери и особено капацитет за умствен уровен и възприятия,манталитет и среда - всичките тези сфери определят и повечето знания или по-точно казано, стремежът за знания.. Ако фразата на един персонаж,макар и приказен като Мечо Пух:"Колкото повече...толкова още повече" за някои ще звучи във възпитание към алчност,но за други е натрупване за други възприятия,натрупване на знания от различни аспекти на Живота наш..търсения в реални изживявания,не теории напудрени,възвишени слова и изпразнени от действителни инспириънс! Най-заблуденият човек за мен е теоритикът,"дървеният философ",който съзерцава, дудне приказни притчи и раздава съвети към другите,без да е преминал през "ситото" на Битието! Точно онзи/онези/ които са преминали през "огън и лед" и успели да запазят Човещината в себе си са истинските Духовно извисени и те за разлика от останалото болшинство,няма да го изтъкват в напори горделиви,защото прозрелият човек е скромен т.е. = към състоянието на мъдростта,затова и дисцанциран от бълващи многословия в които съдържимото е колкото върха на карфица.. Бих допълнила мисълта си и още с една подсказка - "За кого бие камбаната",без да визирам непременно Хемингуей?

за съжаление не за всички ще удари камбаната

 „За учения, който е живял с вярата си в силата на разума, историята завършва като лош сън. Той е изкачил планини от невежество, вече всеки миг ще покори най-високия връх и когато изкатерва и последната скала, бива приветстван от цяла група теолози, които си седят там от векове.“

Робърт Джастроу – директор на Института за космически изследвания към НАСА 

 

Нарочно цитирам Робърт Джастроу, за да не ме атакуват, че като привърженик на самостоятелното мислене, съм непременно противник на четенето и обучението с учители и треньори. Лично мое мнение е, че дали го казва Джастроу или Ошо Мошо, все е вярно, тъй като и двамата са просветлени.

 

Да видим какво всъщност казва Роберт Джастроу. Под учения, той има предвид човека на науката, който до такава степен се е заблудил във възможностите и, че си мисли, че науката може да отговори на всички философски и религиозни въпроси, които човечеството си задава от хилядолетия, Дори си мисли, че от религия и философия няма нужда. И чак накрая, достига до прозрението, че всъщност не това е задачата на науката. Че знанието и  мъдростта са различни неща. Достигайки до това прозрение, ученият на Джастроу става просветлен. Той става духовен човек. Той става мъдър. Знанията, които въпросният учен има са много по големи от знанията на учените, занимавали се с наука хилядолетия преди него, но мъдростта която придобива в края на научният си път е същата като на мъдреците, които са се осъзнали хилядолетия преди него. Защото знанията и мъдростта са съвсем различни неща. Защото знанията се трупат, а мъдростта озарява като светкавица. До преди миг си бил глупак и ето те мъдрец. Знанията са безкрайни и различни, а мъдростта е една. Еднаква за всички, които са я постигнали. Мъдростта не я постигат непременно учените, начетените хора или духовниците. Мъдростта я постигат хората, които са свикнали да мислят самостоятелно. Това, че Хермес, Буда, Бодхидхарма, Нилс Бор или Ошо, казват по същество едни и същи неща, означава, че мъдростта на просветлените е една, независимо с какво са се занимавали и в кое хилядолетие са живели. 

 До преди миг си бил глупак и ето те мъдрец.

И как си го представяш това? Нещо като някой да е прасе и да гледа само надолу, за да не изпусне нещо вкусно, а след миг - Юрий Гагарин. И ей така без да прави нищо.

Самостоятелното мислене не е правене на нищо. Но то самото не е просветление. Самостоятелното мислене води към просветление. Но самото просветление настъпва в един миг. В предния миг си бил обективист или неосъзнат субективист, в следващия миг вече си осъзнат субективист.

 

Думата глупак я използвам с чувство за хумор и с уважение към тези, които наричам така. Имам предвид не кръгъл глупак, а човек който мисли самостоятелно, но все още не е просветлен.

Говориш все едно си го преживял този момент...

Мъдростта не я постигат непременно учените, начетените хора или духовниците. Мъдростта я постигат хората, които са свикнали да мислят самостоятелно

Самата истина !

Говориш все едно си го преживял този момент...

Ако не го е преживял, едва ли би говорил така.

Ако не го е преживял, едва ли би говорил така.

 

Разбира се!