Група пияници решават да спретнат номер на другар по бутилка - докато спи, го слагат в ковчег, заковават капака и си тръгват. Той се събужда - тъмно и започва да опипва около него. -Лелее, умрял съм...Силно чука на стената на ковчега: - Комши, дай една бира, на четиридесет ще ти я върна...

 

Степени от пиянството:

- Келнер, донеси още две бири...!

- Под масата не сервираме, господине!

- Келнер, донеси вратата, ще си ходя!

- Защо Енергото е наредило всичките си стълбове по моята улица...?? Паднал върху уличната шахта, си се хванал за две от пръчките и крещиш:

- Пуснете ме, невинен съм...!!

Прибира се мъж у дома - кьоркютук пиян, едвам ходи. Жена му се втурва да му помага, но той нито й благодари, нито я псува. Само мълчи.

- Да ти спретна една салатка? - пита съпругата.

- Гра-а-а...

- Какво каза?

- Гра-а-а...

- Ама какво ти е?

- Гра-а-а...

- Боже, какво ти стана... Нещо да хапнеш, искаш ли?

- Гра-а-а. Съпругата се уплашила много и звъни на съседа лекар.

- Какво има, Иванова?

- Ами, мъж ми току-що се прибра, докторе, и нещо му има, не ще да приказва, само \"гра\" повтаря от половин час.

- На кръчма ли е бил?

- Да.

- Налейте му една ракия и ще се оправи.

- Ама...

- Налейте му една ракия, ви казвам! Отива жената, налива ракия, дава я на мъжа си и пита:

- Сега по-добре ли си?

- Гра-а-адил Илия килия...

Един пиян се прибира. В един ъгъл вижда нещо черно и кръгло. Чуди се: "Това куче ли е? Котка ли е? Камък ли е?". Приближил се, пипнал го с пръст, облизал пръста си и въздъхнал: "Уууф, гомно! За малко да го настъпя!"

Седят си двама пияни в една градинка и над тяx прелита баба Яга. Единият пияница казва: "Пфууу, какватo ни е държавата, такъв ни е и Батманът!"

 

Пиян се прибира вкъщи, кукувичката кука един път. Жена му се събужда и му се скарва:

- Как може да се прибираш в един часа, бе пияницо!

- Часа е десет, ма!

- Как десет? Кукувичката изкука само един път!

- Ти какво искаш, и нулата ли да ти я кука!

Двама борци вървяли из Сахара.
-Аве брато...
-Кажи бе брато...
-Тука много сняг ша е валяло бе!
-Що бе?
-Ам, като гледам колко пясък са нахвърляли...

Един откачен ревнивец сложил на жена си ламаринени гащи.После потрил доволно ръце и си казал: " От тоя момент нататък - моята хубостница света да обърне - не може да ми изкръшка!" Минали се два-три дни,нашенският Отело се прибрал вечерта вкъщи. От съпругата му - нямало ни вест,ни кост! Крайно озадачен,той потърсил съседа си: - А,бе,комшу,да си виждал случайно жена ми? Оня отговорил: - Преди два часа ми звънна на вратата! Беше с някакъв млад пич. Помолиха ме за една малка услуга.А после къде са се запилели - идея си нямам! Ревнивецът се фламбирал: - Ще я очистя тая мръсница! А тебе,всъщност - за каква услуга ти помолиха? Съседът напрегнал паметта си: - А,не беше нищо особено... Май,че ми поискаха отварачка за консерви!????

Пиян мъж се прибира вкъщи. Посреща го ядосано жена му, удря го и го пита:

-Ще пиеш ли? Ще пиеш ли? Ще пиеш ли? Ще пиеш ли? Ще пиеш ли? И мъжът най-накрая се обадил:

-Добре бе, аре налей ми една чашка!

А ето и продължението.....

Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.

Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.

Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.

Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.

Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон.

Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме натренирание и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.

Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.

Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.

Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.

Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.

Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.

Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.

Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.

Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.

Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.

Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.

Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...

Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.

Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.

Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.

Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.

Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.

Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...

Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.

Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.

Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.

Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.

Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.

Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.

Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, които се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.

Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони. и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.

Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.

Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.

Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.

Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.

Ден 66. Най сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.

Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.

Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.

Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.

Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.

Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.

Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.

Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.

Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.

Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.

Седят си двама руснаци на студа. По едно време идва някакво куче с водка в устата. Единият се обадил:

- Я, виж, най-добрият приятел на човека!

- Води и куче! - казал другият.

Колата ти е доста стара! - Наистина. Вчера на кръстовището подадох ръка през прозореца, за да покажа, че ще завия наляво и някой ми пусна милостиня в шепата...
.....
Мъж пребива тъща си до смърт и на съдебния процес призовават свидетел на убийството: - Вие - пита съдията - като видяхте че този мъж пребива до смърт клетата жена, защо не се намесихте? - Ами реших че и сам се справя човека.
.....
Съдията към подсъдимия: - Защо откраднахте тази кола? - Трябваше да ида на гарата. - А защо не отидохте до там с трамвай? - Трамвай е много по-трудно да се открадне.

- А дали може да се заразиш с вируса през ушите? - Вирусът се предава по въздушно капков път, когато хората кашлят или издишат. Също така вирусите могат да полепват по предмети, затова е добре да се мият редовно ръцете, защото още няма точни данни за периода в който вирусите остава… - А дали може да се заразиш през ушите? - Освен през устата, вирусите могат да проникнат и през очите… - А дали може да се заразиш през ушите? - Ами вероятно през вашите е проникнал, защото вече сте оглушали.

Жорката от Враца си хванал богата жена. Искал да я впечатли и я води в тузарски ресторант. На съседната маса седи Митко Бербатов. Изчакал Жорката жена си да отиде в тоалетната и отива при Бербатов:
- Миткооо, Я съм ти най-големия фен баце. Мола Ти са за една услуга. Кат се върне мойта, мини през нашта маса и ма поздрави сака че сме стари приятеле!
Бербатов се съгласил. След 5 мин жената се върнала. В този момент Митко Бербатов станал и отишъл при Жорката:
- Еее Жорка, кво става бе човек? Как си? Добре ли си? Къде се изгуби?
Жорката го погледнал презрително и рекъл:
- Бегай оттук щи е*а м*йката!!!

 

- Тате, как виждат пияните?

- Раздвоено! Виждаш ли тези 8 дървета?

- Тате!!? Те са четири...

 

Залитайки, един пияница върви по тротоара и пита:

- Иизвинеттте, къде еее другия тротоар???

- Отсрешта, господине.

- Даа, ама аз ся бяах там и ми казаха, че е тука....

Мутра отива на бензиностанция на самообслужване. Спира колата и започва да чете инструкцията:
"1. Извадете пистолета".
Вади "Макаров"-а.
"2. Сложете го в резервоара".
Пъха го.
3. Натиснете спусъка...

Разхождат се двама пияници по улицата и единият почва да повръща. Другият звъни на линейка. Карат го в болница и питат приятеля му:

- Къде живее приятелят ти?

- В тях си.

- Как се казва?

- Както са го кръстили.

- Ти колко изпи?

- Достатъчно.

Пътуването с автобус по неравния път Варна - София си е еквивалент на почти половин опаковка Виагра!

 

Госпожа Петрова я отвлякоха ей така - посред бял ден, на паркинга на МОЛ-а. Три здрави маскирани момчета я хванаха под мишниците, запушиха и устата и набутаха на обширната задна седалка на огромен джип.
- Слушай сега, госпожо! - започна да й обяснява единият.
- Имаш две възможности! 1. Отиваме у вас, отваряш сейфа, ние прибираме съдържанието, а ти си оставаш у вас недокосната. Или 2. Ще се разкарваме из София и тримата ще се позанимаваме с тебе със с*кс нон-стоп, докато не свърши нафтата. Ясно ли ти е?
Госпожа Петрова кимна няколко пъти с разширени очи.
- Сега махам кърпата от устата ти, а ти, без да кряскаш, казваш накъде да караме.
- Към бензиностанцията!!! И напълнете всички туби от багажника!!!

Мъж се прибрал пиян в къщи посред нощ. Жена му била в спалнята, от където чула как се отваря вратата на хола и изведнъж я стреснал трясък на счупено стъкло.

- Какво направи бе, пиянде?!?

- Счупих аквариума.

- Защо, какво ти е виновен?

- Да се научат веднъж завинаги тия скапани риби да не ме лаят!

Из детски писания:
- Докато татко ремонтираше крана в кухнята, ние с мама успяхме 30 пъти да отидем до Пловдив!

 

- Ама, оуу, много си убава, ма - да нема у тебе нещо монтанско?
- Няма, аз съм си от Варна.
- А сакаш ли да има?

 

Съвет към гостите на Варна:
- Aко се загубите в града, питайте за посоката хората без тен, това са истинските кореняци.

Качил се пияница в такси и вика на шофьора:

- Карай към гарата! Шофьорът се обърнал и му казал:

- Но ние СМЕ на гарата! Пияницата се огледал, подал му 5 лева и му казал:

- Следващия път карай по-бавно!

В София се будят с чай от лайка, а във Варна с лай от чайка!

 

- Кого обичаш повече - мама или тати?
- И двамата!
- Добре, ако мама отиде в Париж, а тати в Москва, ти къде ще идеш?
- При мама в Париж!
- АХААА, защо?
- Защото, Париж е супер!
- Оф, добре… а, ако тати отиде в Париж, а мама в Москва, ти къде ще идеш?
- При мама в Москва!
- АХААААААААААААА… защо?
- Щото в Париж вече съм била!

Жена към мъжа си:

-Стига си пил, за Бога!!

-Не пия за бога, пия за себе си...

 

Мъж се прибира пиян вкъщи.

- Пешо, къде ходиш бе?

- В бара !

- И какво прави в бара?

- Ааа... помагах!

- И как помага?

- Изпразвахме бутилки!

 

Лятна вечер. Слънчев бряг. Английска туристка спира такси:
- Несеебаа?
Бакшишът гледа с неразбиращ поглед.
- Несеебаа?
- Кът ни съ е*еш, ко махаш ма, миндил?

Наркоман стои на терасата на деветия етаж и неочаквано пада долу. Събрала се тълпа и го питат:

- Какво стана?

- Нямам представа. Аз току що дойдох.

 

- Каква е разликата между пияницата и свинята?

- Свинята не става човек като се напие.

 

- Нещо май прелетя над Варна, а?
- А... лятото, то и миналата година така направи...

 

Франсоа живееше в Париж, на улица "Гран К*р". Той никога не разбра как така винаги му се отваряше парашута, когато някоя българка го попиташе къде възнамерява да я заведе тая вечер.

 

Във Варна ако преплуваш булеварда, на червен светофар - 50 лв. глоба и ти взимат банския за 3 месеца!

Пиян катаджия спира пиян шофьор:

- Охоооо, ае вие защо карате двама бе? Шофьора:

- Ами вие четиримата какво сте ни наобиколили бе? Ще ни трепете ли?

 

Пияният Степанович спира такси и пита шофьора дали е свободен.

- Свободен съм.

- Ами слез тогава да пийнем заедно!