Един олигофрен се разхожда в гората. По едно време- гледа гъба, и започва да и говори: манаталка, манаталка, манаталка...
Гъбата го слушала, по едно време и писнало и викнала:
- Не съм манатарка бе, печурка съм.
Олигофрена обаче продължил - манаталка, манаталка....
Гъбата пак нервно се обадила:
- Гледай сега, не съм манатарка, а печурка. Ако ми кажеш печурка, ще ти изпълня 3 желания.
и олигофрена започнал да и бае: пичулка, пичулка; гъбата се успокоила и му казала:
- Добре, кажи си сега желанията?
- Ами да стана нормален...
В следващия момент олигофрена се изправил, поогледал се, почесал се и казал:
- А, да се е@а в нормалния!! ; ох, ох, ох, да се е@а в олигофрена, ох ох ох...

Прибира се един вкъщи и гледа - на мястото на къщата на съседа му - разкошен дворец, пред двореца - тенис корт и комшията и Агаси играят тенис!
- Комшу, как стана тая работа?
- Ами бях на риба, хванах старата жаба и тя ми каза, че ако я пусна, ще ми изпълни едно желание. И така стана...
- И къде я пусна?
- Във вира под моста. Ако я хванеш, викай силно, защото недочува!
Отишъл човекът на посоченото място и не след дълго хванал жабата. Всичко станало така, както казал комшията, човекът си поискал всичко вкъщи да потъне в злато, пуснал жабата и си тръгнал. Когато приближил до дома си, още отдалече видял, че на мястото на къщата му растат някакви тръстики, папури... с една дума - блато!
Отишъл при съседа и казал:
- Комшу, видя ли каква стана тя... Поисках злато, а гледай сега...
- Ами аз те предупредих, че е глуха. Ти да не си мислиш, че аз съм искал голям Тенис...

Събера ли се с Пеньо, винаги се напиваме като талпи. С Иван се съберем — кафенце, пастички. С Митьо — ракийка, салатка. С Драго — две ракийки, салатки… Обаче закача ли се с Пеньо — кофа ракия и кофа салата не стигат! Е, последния път… Натикахме се като мотики… Целувахме се, тупахме се, клехме се във вечно братство, ревахме от умиление… Качвам се на жигулата и към нас. Аз като се напия, карам като по учебник. На кръстовището до гарата ми върти буркан катаджия. Спирам. Гледам право. Ама май главата ми клюма… Книжката ли? Ето я… "Я излез!" Излизам. Ония ме обиколи два пъти с ръце на бутовете и се подсмихва. Колегата му от другата страна спря някаква западна кола. Оттам музика, кикотене…
Моят катаджия изхъмква и вика:
- Ела с мене. Май трябва да надуеш тръбата.
Аз се чудя:
- А бе, каква тръба, аз никога не съм свирил на дудук, па камо ли на тръба.
Ония ми се хили — демек, ще свириш и хоро ще играеш. Викам му:
- Нито ще свиря, нито хоро ще играя, щото е демокрация…
През това време от другата кола се развикаха и катаджията ми тикна машинално книжката в ръката. Чакай малко, вика. И почват разправия — ама голяма гюрултия беше. Аз се клатя като онуй на стенния часовник и си викам:
- А бе, аз що да го чакам, щом книжката е у мен?
Качвам се на колата и мръсна газ. Отивам пред блока, мушкам я в гаража и в леглото. Рано сутринта жената ме събужда бясна. Вика, на вратата те чакат полицаи, пак каква си я забъркал. Аз пък ѝ просъсквам:
- Цяла нощ сме били кълка до кълка, не съм мърдал от къщи!
А бе, наистина полицаи: клатят се нервно пред вратата и питат дали съм еди-кой си. Същият, викам.
- Снощи къде беше?
Ама аз съм подготвен:
- В къщи, честен кръст! Питайте жената.
А тя през рамото ми:
- Филм гледахме, швепс пихме!
Аз и швепс!? Ония се спогледаха и пак:
- А бе, ти ли си еди-кой си?
- Аз съм! - викам.
- Къде ти е колата?
- Долу, долу в гаража.
- Ами да отидем да я видим…
Отиваме. Смело отварям. Майко… Вътре стои полицейска жигула и върти ли, върти буркан…
— Бунак! Поне да беше загасил лампата.

Кафе в Париж, на масата седи жена, приближава се мъж:

- Мадам бърза ли?
- Мадам не бърза...
- Мадам ще пийне ли чашка кафе?
- Мадам ще пийне кафе... Пият кафе.
- Мадам семейна ли е?
- Мадам е семейна...
- Мадам може ли да звънне на мъжа си и да съобщи, че е изнасилена от непознат мъж?
- Мадам може да звънне и да съобщи, че е изнасилена от непознат мъж 16 пъти!
- Шестнадесет пъти!
- Мосю бърза ли?

- Какво да ви татуираме?
- Ами не знам...
- Трябва да е нещо, което ще харесвате цял живот.
- Тогава татуирай ми една бира и пържени картофки.

Оно и водъта е убаво пиенье, ма не моа ѝ свикна!

 

Дядо казваше, че ако подаръкът не мое да са пие, е боклук...

 

Събота сутринта. Звъни се на вратата.
- Кой е?
- Вярвате ли в Бог?
- Вярвам.
- За Бога, налейте ми 50 грама!

Какво прави циганин на компютъра - Рови се в коша...

- Жена, внимавай да не се удавиш!
- Що бе, да не плачеш за мен?
- Не, ма! Малко ракия нося, няма да успея да почерпя всички...

 

Меню в пернишки бар: 100 мл ракия 1 лев със бучка лед 5 лв.

Събират се трима пенсионери да се видят, да си поговорят и сядат в кварталното барче
- Какво искате за пиене? Днес аз черпя! – казва бай Киро.
- Едно чайче, с лимонче, ако може.Ама си запиши да не забравиш!- бъзика го дедо Пешо.
- Кой, аз ли бе? Знайш ли колко Гинко билоба съм изпил?
Пита другия:
- Ти какво ще пиеш?
- Кафенце, ама с много захар.
Тръгва бай Киро към касата и непрекъснато си повтаря: чайче, кафенце, чайче ... Идва неговият ред. Касиерката пита:
- Какво ще обичате?
- Ааа.. три големи ракии!
Връща се към масата и носи ракиите, а другите двама се споглеждат клатят глави и мърморят:
- Ей, помни мискининът му, помниии! Трябва и ние да пием от това- как го каза - Виагра ли беше...

Три дена храбро инсталирах Трих, слагах, регистрирах. Не тръгваш и не тръгваш сам, показваш само син екран. Първо ми съсипваш FAT, преминавам през Format, но не стига таз беля, нов дял трябва да ти заделя. Хоп, пак не се получи работата се закучи, драйвер някакъв незнаен, искаш в цикъл най-безкраен. С Wizardа отново споря, но не мога да го сборя. Нямам Plug And Play модем, разбери го бе кретен. Изнервям се, та чак треперя, CDто искам да намеря, та да тръгнеш най подир, а не под DOS да пиша Dir. Уж тръгна, пуснах Service Pack, Уффф, не ще те инсталирам пак. Най-после посред нощ, използвах софтуера лош. На сутринта от шлаката изрових, процесор спечен и пророних: Да би си мирно седяло, не би от setup умряло...

преди 7 часа, _nib_ написа:

чиш зееме са изложЕме

Ний за туй караме с домашното.  

Да му мислят ергените.  

Родители към детето си: - Много сме те разглезили, ще трябва да те наказваме! - Ама как така - вие сте ме разглезили, а мен ще наказвате?

Жена се прибрала вкъщи много пияна. Влязла тихо в хола, без да я усети мъжът ѝ. За да не я разбере колко е пияна, отворила лаптопа, седнала на масата и се правела, че пише нещо. След малко влязъл съпругът ѝ казал:
- Офф, боже, пиянде с пиянде, затваряй тоя куфар и си лягай!

- Снощи моя Киро се прибра пиян. Толкова е бързал милия, че си дойде на кон!
- Какъв кон на седмия етаж ма, Пено!?
- Кон ма... от въртележка...

Пиян се вози в тролея. Контрольорът се провиква:
- Билетчета и карти!
Пияният добавя:
- И две бири, моля!

 

Я грозде не ям, оти не съм от тия дека обичат вино на апчета.

18 годишните в щатите:
- Може ли цигара? А бира?
Американското правителство:
- Не, но може да отидете на война с Иран.

 

- Не е важно колко пъти си паднал, важното е после винаги да се изправиш отново!
- Господине, станете от шосето, явно сте пиян и не трябва да карате!

– Кредит може ли да получим?
– Не!
– В Шенген да влезем?
– Не!
– Електричество да изнасяме?
– Не!
– Нали вече сме в ЕС, какво може?
– Можете да си направите гей-парад

 

Чък Норис взел бърз кредит, но не успял да го върне и отишъл да набие мутрите!

 

 По-добре да теглиш п*рно, отколкото кредит!
Китайска мъдрост.

В самолет... стюардесата нервно прави съобщение:
- Уважаеми пътници, поради грешка на фирмата за кетъринг на борда са качени 43 порции храна, а пътниците са 128. Уведомяваме Ви, че ако някой е така любезен да се откаже от вечерята си, за да се нахрани друг пасажер, то той ще получи безплатен алкохол до края на полета. Благодаря Ви за разбирането!
След четири часа стюардесата прави ново съобщение:
- Уважаеми пътници, ако някой си е променил решението, все още има 37 порции храна.

Работих в кланица, там ни раздаваха месо. После работих във винпром, там раздаваха алкохол. Сега си търся работа в някоя банка...

 

Най-абсурдните табели и обяви:
- Търсим две секретарки, едната с два езика, другата без език. (обява)
- Яйца собствено производство. (табела в магазин)
- Инвестиционна банка "....." - поемете риска! (билборд)
- По-добре тук, отколкото отсреща! (надпис на кафене срещу централни гробища)
- Българско бельо директно от вносителя. (надпис на Женския пазар)
- Поради ремонт бръснеме отзад. (надпис на бръснарница)
- Всеки истински комунист е под земята. (надпис на мина)
- Ще бъда отворена след 10 минути. (бележка оставена от продавачка)
- Без грам излишен килограм! (надпис върху кутия с маргарин)
- Давам стая за момиче с голям балкон. (обява)
- Търся работници за скара (обява)
- Продавам шестмесечен ваксиниран немски овчар.
- Продава се антично бюро за жени с дебели крака и големи чекмеджета...
- Не пускайте чешмата, защото тече! (надпис на чешма)
- ПАРКИНГ - НЕ ПАРКИРАЙ!!!!
- Моля, както ние не пикаем във вашите пепелници, така и Вие да не си хвърляте фасовете в нашата тоалетна. (надпис в тоалетната на заведение)
- Правим обувки с кожа на клиента.

Свит до пукащото кюмбе, Жоро наду Планета фолк на макс, гаврътна още една ракия, набоде последната студена сармичка и постна у Фейса:
- Концерт на виенската филхармония, с чаша ароматен чай от планински билки пред камината!

 

- А ве къде ше сте на нова година?
- Господине, духнете в апарата!

Обир в банка:
- Дайте парите и лягайте на пода.
Жена се обажда:
- Да вдигаме ли крака?

 

Обява:
- Млад и симпатичен бизнесмен, с вила на Френската Ривиера, яхта на кея в Монако, няколко сметки в швейцарски банки.
Нищо не продавам, нищо не купувам, просто искам да се похваля.

 

Една мравка и един слон решили да ограбват банка. По време на обира мравката казала на слона:
- Слоне, ти бягай мен ме видяха...

Шофьорът мина на червено. После на бяло. Накрая - направо на водка.

 

Шофьорът мина на червено. После на бяло. Накрая - направо на водка.

Учебен час. Отваря се вратата и влиза ученик.
— Защо закъсня? – пита го учителката.
— Исках да отида за риба, но баща ми не ми разреши, – отговаря Иванчо.
— Твоят баща правилно е направил! – казва учителката, – той ти е обяснил, защо трябва да отидеш на училище?
— Да – кима Иванчо,- той каза, че няма да стигнат червеите за двама.
.....
Бай Ганьо отишъл в Австрия да си продава мускалчетата с розово масло. Или както сега му викат, отишъл в бизнес-командировка. Решил един ден за релакс, да се разходи покрай Дунава. Както се разхождал по брега, изведнъж гледа в реката някакъв се дави и крещи за помощ на немски: – Хилфе! Хилфе! Бай Ганьо застанал до водата и извикал: – Ду ю спик инглиш? – Иес ай спик! – изкрещял човека. – Хелп! Хелп ми-и-и! Бай Ганьо се почесал по тила и пак извикал: – А парле ву франсе? – Уи, жу парле франсе. Боску! Боску-у-у!!! – Тъпак! – извикал Бай Ганьо. – Вместо да си губиш времето цял живот да учиш езици, по-добре да се беше научил да плуваш.????‍♂️????????

 

В класа на Иванчо имали урок за растенията и учителката нарисувала краставица на дъската. Иванчо се изхилил ехидно:
— Я, госпожата нарисува Шпагата!
Целият клас избухнал в кикот. Възмутена учителката изтичала да се оплаче на директора.
Директорът влетял разярен в класната стая.
— Пак ли вие, бе хулигани! Всичките ще ви изключа! И кое говедо от вас нарисува тая Шпага на дъската?

Американците измислиха "Скайп". Ние измислихме, да пием по Скайпа!

 

На някакъв бизнес семинар лекторът ни обясни, че не трябва да употребяваме думата "проблем", вместо нея да ползваме "задача". Всички скочихме, като един. Оказа се, че алкохолът не е наш проблем, а наша задача.

ИСТЕРИЯ НА 16 ГОДИНИ:
- Разбиваш вратата с крак, чупиш смартфона в стената, крещиш.
ИСТЕРИЯ НА 25 ГОДИНИ:
- Вратата струва 1000 лв, монтажът още 300 лв, смартфона е на кредит. Просто крещиш...
НА 30 ГОДИНИ:
- Не можеш да крещиш - децата спят. Просто седиш...

 

Когато допусна някоя глупост - винаги се сещам за хората, които теглят кредит за сватба и ми става много по-добре!

 

На вниманието на всички шофьори по Южното черноморие. Колеги. Шофирайте внимателно. Катаджията Пацо е взел ипотечен кредит.