Честит Ден на Победата!

Редактирано 9 май 20188 г. от Мойра (преглед на промените)

преди 6 минути, zemonti написа:

В началото на 80-те бях на гости на чичо ми във Франкфурт. Там се запознах с една туристка-рускиня, на която като заслужил партиен член и бяха обменили 2 марки за рубла.

По такъв не-конвертируем курс бяхме много яки!

Ето това е истински комунист!!! БРАВО!!! Така им се пада на гадните империалисти!!!

В технически раздел се чустваш полезен и можеш да помогнеш. Тука никой не е полезен на никого, защото всеки си знае неговото и така до безкрай. Тия теми тука немат свършване.

преди 10 минути, .Alex&Vanko. написа:

В технически раздел се чустваш полезен и можеш да помогнеш. Тука никой не е полезен на никого, защото всеки си знае неговото и така до безкрай. Тия теми тука немат свършване.

Единственото с което помагате в техническия раздел е да набутате някой балък да даде повече пари за разни глупости!!! Виж, тук е друга работа!!! Енергията е неизчерпаема!!! Цари мир и любов!!! Събрани сме интелектуалният потенциал на държавата (като изключим двама-трима, те си знаят кои са)!!! Цветът на нацията!!! Кой нормален човек с поне средно интелектуално ниво ще се забие в скучните технически раздели!!! Там трябва вените да си режеш или да ви назначат психолог за всеки раздел!!! Само ментално увредени люде има там!!!

Не си струва да взимате насериозно нещата и да се нервирате на Миро и Калансъв. По комунизма мислехме еднакво. Сега свобода на словото и мисълта.

преди 31 минути, Джугашвили написа:

По техническите въпроси, отиди да си побъбриш с Мирчо инженерчето!!! Той е инженерната мисъл на форума!!!

Той Мирчо е стигнал с програмирането само до Асамблер Все е нещо, ние и до там не сме я докарали...

преди 41 минути, Мойра написа:

Честит Ден на Победата!

Руснаците са болна и увредена нация. Сталин изби милиони руснаци, но мазахистичните москали продължават да му се кланят. Робът обича оковите си.

 

 

Сталин не иска да командва Парада на победата на Червения площад.
Първите 20 години след войната изобщо не се празнува День победы, при положение, че се празнува например 1 май?!

Причината -- СССР стига само до Берлин, а не до Атлантическия океан, какъвто е бил замисълът преди войната.

Ето, един примерен американец!

 

 

 

 

 

 

Ognian Denev

9 de mayo de 2014

КАКЪВ ПРАЗНИК !?!?!?

Днес е един тъжен ден за България. България е победена страна във ВСВ. След тази дата нищо вече не е същото.
1. В България е наложен един безмилостен режим избил цвета на нацията. Режимът избива десетки хиляди български патриоти без съд и присъда.
2. България губи Македония, Беломорска Тракия, Западните покрайнини и за малко да изгуби и Южна Добруджа.
3. На България са наложени милиардни репарации. Част от тези репарации бяха в сила до края на деветдесетте години на двадесети век (за това няма язовири по реките Места и Струма).
4. България е включена в една война срещу довчерашните си съюзници (които върнаха в пределите на България Южна Добруджа, Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини без да е загинал и един български войник) в която дава над 30,000 жертви и още толкова остават осакатени след войната.
5. След войната армията ни е унизена и разоръжена. Офицерите са били разстрелвани и хвърляни в концентрационни лагери. Оръжието ни е било предадено на съюзните - по-голямата част от флота на СССР, а авиацията на Югославия.
6. Частната собственост е национализирана и хиляди хора са били изселени от домовете си.
Днес цял ден ще слушаме безродните комунисти

"-Не се намериха сред нас истински герои, които да утрепят кучето Сталин.Нямаше да има война!
- Ама ние победихме.
-НЕ, ние не победихме! - казва ветеранът - Нашата армия и страна се опозори пред цял свят!"

 

 

 

 

Съюзниците предизвикали бруталната Втора Световна война! И как болшевиките станаха "ПОБЕДИТЕЛИ" чрез манипулации.
08.05.1945 год.
Генерал Алфред Йодл подписва в Реймс, Франция, безусловна капитулация. Така Германия приключва участието си във войната. Документът влиза в сила на следващия ден, който е 8-ми, а не 9-ти май. В Европа победата е ФАКТ, а в Азия края на войната идва едва на 2.09.1945 г. ...
Логично, на 8 май Уинстън Чърчил и Хари Труман обявяват края на войната в Европа. Актът за капитулация е подписан и от представителя на СССР генерал Иван Суслопаров, но Сталин си мълчи... Отзовава Суслопаров и държи да се подпише нов акт. Западните съюзници се съгласяват. Те не допускат, че от това ще се прави ПРОПАГАНДА, включително срещу тях. Не допускат, че капитулация подписана във Франция, която е освободена от САЩ и Великобриания ще е елемент доказващ важен принос. Затова подписват втори акт, този път в Берлин, превзет от Червената армия...

Подписва се НА 8-ми май и тази дата е ФИКСИРАНА за нов край на войната!
Време е за празнуване, време е и за манипулиране на историята. За да не излезе истината за най-унищожителната и кървава война, Сталин забранява публикуването на книги и спомени за нея, а пресата е залята с изфабрикувани „факти“ и „примери“...
Втора световна война - с това име се знае в ЦЯЛ свят! Защо в СССР тази война е с друго име? Защото така се променя участието и ролята на Съветския съюз в нея. С преименуването на Велика отечествена, на практика се „забравя“ участието на СССР, още от първите дни, при това в един общ план с ... Хитлер“.

Истината е - в периода преди нападението над СССР, /от 17.09. 1939 г. до 22.06.1941 г./ тази страна, не просто участва, тя е агресивна и окупира ЧУЖДА територия на не една друга страна... Защо Москва не брои тези победи, те са реални? Защото истината излиза наяве. Друга ИСТИНА е - тогава НЕ е победен фашизмът. Тогава е победен националСОЦИАЛИЗМЪТ!
Каквото за началото, същото и за края - за „Ден на победата“ е нарочен ден, когато има само махмурлук след събитието...

България е вкарана в червените клещи още на 8.09.1944 г.. В резултат, се пролива кръвта на войската ни, пролива се и кръвта на десетки хиляди невинни... Насажда се чужда идеология, а лъжите за войната се повтарят и учат...

А сега? Докога и тук ще отбелязваме датата на ТОЗИ ден и така?
Това поражда и друг въпрос – защо тогава България празнува на 3.03.? Тогава също е подписан само предварителен /прелиминарен/ договор.

#Онгъл

 

 

 

 

 

 

"Явно деградадацията в Русия е достигнала невиждани размери! Сталин е убил повече руснаци от Хитлер, а тия малоумни отрепки го възхваляват..."

 

Легион "Ген. Иван Колев".

10 horas

Честит ден на Европа!

Макар съвременният ЕС да предизвиква често и у много хора смесени чувства, нека никога да не забравяме, че още “Бащите основатели” на нашата нация (терминът си е наш), са ни завещали стремежа да бъдем именно свободни европейци, а не покорна рая на някой господар.

“Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.”

Васил Левски

"Ние никого не сме освобождавали. Дори самите себе си не можахме да освободим, макар че четири тежки военни години се надявахме на това освобождение. Даже казвахме: “След войната – ако доживея – целият живот ще бъде по новому”. Не се получи. Нито през 1945-та, нито през 1991-ва."

Елена Бонер, лейтенант от медицинската служба на съветската армия,
ветеран и инвалид от ВСВ

Ние, руснаците, изгубихме войната. И никого не освободихме в Източна Европа | Анализи и Коментари | OFFNews.bg

offnews.bg

 

https://offnews.bg/analizi-i-komentari/nie-rusnatcite-izgubihme-vojnata-i-nikogo-ne-osvobodihme-v-iztochna-628996.html

Ние, руснаците, изгубихме войната. И никого не освободихме в Източна Европа

Юлиуш Висожински Последна промяна на 09 май 2016 в 15:02 66790 25

 

Валерия Новодворская.

 

Валерия Новодворская, която почина преди две години в Москва, беше едно от знаковите лица на дисидентското и либералното движение в Русия. До краха на СССР тя е арестувана 17 пъти. Новодворская често провокираше руската публика, привикнала с митологемите за Втората световна война и Деня на победата, с безкомпромисната си позиция, основана на факти и аргументи и лишена от типичната за постсъветската пропаганда патетика. Публикуваме за пръв път на български изказването ѝ от дискусията "Правото на истината за войната", проведена на 8 май 2007 година в студиото на Радио "Свобода".

14/07/2014

Валерия Новодворская: най-скандалният руски дисидент

Истината за войната всъщност е тъжна. И най-голямата истина, за която никой не иска да говори - защото заради този мит много генерални секретари направиха кариера, а и днес още един президент разчита на този мит, един президент с фамилия Путин, е, че ние изгубихме тази война.

Оказа се, че единствената загубила страна е - не това, че СССР, по дяволите СССР, е изгубил от империята на злото, а Русия изгуби. Тоест много от нас, още преди да се родим, се оказахме губещи. Защото нищо не получихме в резултат на военната победа, а 27 милиона паднаха в жертва. И този мит хич не е безобиден.

В Естония, например, загива младеж на 20 години. Защото го застига мита, застига го лъжата за войната и го убива, а можеше още да е жив, ако от самото начало му беше казано ясно, че ние никого не сме освобождавали в Източна Европа. И не бива да очакваме никаква благодарност, макар Альоша, Саша, Вася искрено да са вярвали, че са освободители, защото са им хвърляли цветя - хвърляли са им, защото изстрадали от немците, хората са си мислели, че Альоша, Саша, Вася са освободители. А след освободителите пристигат ченгетата и започва терорът. И тези естонци, които после са изпратени в Сибир, няма как да приемат това за освобождение. Ако това от самото начало беше известно, едва ли някой млад човек щеше да тръгне да жертва живота си за парче бронз, което стои тук или там.

Още един неприятен факт - изобщо всички паметници в Западна Европа по тази тема и даже знаменитият солдат със спасеното момиче на ръце - това е абсолютно ненужно. Друга работа е, че германците няма да посмеят да пипнат тази скулптура, те знаят историческата си вина, те помнят какво са направили, затова и не махат този паметник. Но цялата беда е в това, че този, който е чел мемоарите на Лев Копелев, съветския майор, знае какво са натворили съветските войници - не всички, но много от тях - на територията на окупирана Германия. Това, което са натворили, не отстъпва на това, което са направили есесовците у нас. Ненапразно се налага маршал Рокоссовский да издава заповеди за разстрел на място за мародерство, за насилие над мирното население. Тоест - няма за какво да се хвалим и като цяло няма нищо за празнуване.

Разбира се, англичаните, американците, французите имат основание да си спомнят с добро тези 27 милиона, които са загинали, за да живеят англичаните, американците, французите спокойно, сито и щастливо. Не знам дали ги почитат или не. Но, простете, нито чехите, нито поляците, нито естонците, нито литовците, нито латвийците, нито унгарците нямат никакво основание да са благодарни - и това също е вярно. Ето защо трябва да търсим друго основание, друг постамент за нашата гордост. Но този мит трябва да бъде разобличен, защото ние 60 години живеем в мит и напълно загубихме представа за реалността.

 

Утре е День победы:

"... По време на похода към Берлин Червената армия прилага в източните територии на Райха,предназначени за присъединяване към Полша,ужасяващо проста процедура - червеноармейците изнасилват германските жени и изпращат германските мъже на принудителен труд.Това поведение продължава и когато червеноармейците навлизат в германските територии,предвидени да останат на германците,и когато навлизат в Берлин.Червеноармейците изнасилват жени и в Полша,и в Унгария,и дори в Югославия,която комунистическата революция ще превърне в съюзник на СССР.Югославските комунисти се оплакват на Сталин от поведението на съветските войници.Сталин им изнася малка лекция за "войниците и удоволствието".
С навлизането на съветските войски в самата Германия мащабът на изнасилванията се разширява.Трудно е да се обясни защо.В СССР,независимо че се проповядва равенство,не изпитват особено уважение към женското тяло в най-елементарния смисъл.Извън опита си с германците червеноармейците са продукт на съветската система и често - на нейните най-злокобни институции.Около 1 милион затворници са освободени от ГУЛАГ,за да ги изпратят на фронта.Съветските войници не са успели да си обяснят крайното безсмислие на германското нападение срещу тяхната бедна държава.Домът и на последния германски работник е по-луксозен от техните домове.Войниците се оправдават,че нападат само "капиталисти",но от тяхна гледна точка и най-бедния германски фермер е невъобразимо богат.И въпреки своя очевидно по-висок стандарт на живот германците са решили да нахлуят в СССР,за да грабят и убиват.По всяка вероятност съветските войници разбират изнасилването на германски жени като начин да унижат и обезчестят германските мъже.
-------------
Но каквито и да са мотивите,разюзданото насилие срещу германските жени е нещо невиждано.Мъже,опитали се да защитят дъщерите или съпругите си,са бити,а понякога - убивани.Всъщност има твърде малко мъже,които да защитят жените.Съпрузите са паднали на фронта (до това време около 5 милиона германци са загинали),призовани са на служба във Вермахта,повикани са в Гражданска отбрана или са изпратени от руснаците на принудителен труд.Повечето от останалите мъже са стари или инвалиди.
В някои села са изнасилени всички жени независимо от възрастта им.Както научава германският писател Гюнтер Грас към края на живота си,майка му се е предложила,за да спаси сестра му.Но били изнасилени и двете.Разпространени са масовите акции.Много жени умират от разкъсванията,получени от груповите изнасилвания.Много германки се самоубиват или се опитват да се самоубият,за да избегнат изнасилването и срама,че са изнасилени. ..."

Из "КЪРВАВИ ПОЛЯ",Тимъти Снайдер

p.s. Въпреки че България НЕ Е воюваща страна,същото нещо се случва и тук.Другарят Георги Димитров умолява р а б о л е п н о другаря Сталин - ако може,Червената армия да намали изнасилванията в България...

преди 22 минути, kalansuv написа:

 

 

Честит ден на Европа!Макар съвременният ЕС да предизвиква често и у много хора смесени чувства, нека никога да не забравяме, че още “Бащите основатели” на нашата нация (терминът си е наш), са ни завещали стремежа да бъдем именно свободни европейци, а не покорна рая на някой господар.

Какъв ден на Европа бре, комсомолец!!! Днес е ден на победата на Червената армия!!! Къде бяха тези толкова изявени европейци през цялата ВСВ, че нещо не се сещам!!! Губят ми се някъде!!!

преди 8 минути, Джугашвили написа:

Какъв ден на Европа бре, комсомолец!!! Днес е ден на победата на Червената армия!!! Къде бяха тези толкова изявени европейци през цялата ВСВ, че нещо не се сещам!!! Губят ми се някъде!!!

 

 

 

 

Мери Русева

Ayer a las 13:58

Никой не е убил повече комунисти и руснаци от най-любимия им Вожд - другаря Сталин!

В 1937 г.- “Годината на терора”, когато са арестувани и разстреляни 70% от членовете на ЦК и половината от 2000-те делегати на 17-ия конгрес на КПСС. Само за периода февруари 1937 – ноември 1938 г. са екзекутирани и 43 000 офицери от Червената армия, което окуражава Хитлер да нападне необятната страна 4 години по-късно. Преднамерено и без жалост организира масовия глад (прословутият ужасяващ “Голодомор”) в Украйна, житницата на СССР, като изнася цялата й пшеница в Германия, докато 7 млн. украинци умират, останали без къшей хлебец и по места се стига до човекоядство дори на собствените деца!

Най-добрият ученик и последовател на кървавото чудовище Ленин, този най-жесток и садистичен тип, деградирал сифилистик и тежък склеротик, десетилетия наред натрапчиво бе възхваляван като “най-човечния между хората”, безспорно е Сталин.

Жесток, безсърдечен и безмилостен дори към най-близките си съратници, Сталин явно е болен от вяло протичаща параноидна шизофрения. Диагнозата поставя световноизвестният невролог и психиатър Бехтерев през 1927 г. След 2 дни професорът умира от “остро хранително отравяне”…

Със съдействието на новия страшен комисар-злодей на НКВД Лаврентий Берия, Вожда организира чудовищния Архипелаг ГУЛАГ, състоящ се от 22 основни концлагера с около 6000 по-малки филиала в цялата страна.

Безмилостна е и разправата му с кавказките народи – чеченци, ингушети, карачаевци, балкари, калмици, кримски татари, месхетински турци, кюрди и пр. Посред зимата на 1943-44 г. те са вдигнати рано сутрин от леглата си, а къщите им – запалени, без да се проверява дали в тях няма укрили се изплашени деца, жени и старци. След това извозват оцелелите в Сибир, където ги стоварват насред мразовитите степи да се оправят, както могат – без строителни материали, без провизии.

Жертвите на ГУЛАГ се изчисляват от 9 до 20 млн.

от различните автори. (Солженицин ги изчислява на немислимите 60 млн.!). Според американския демограф Рудолф Дж. Ръмъл, в най-жестокия си период 1918 – 1953 г. болшевишкият комунизъм е избивал средногодишно по 1,7 млн. граждани на съветската империя.

Неумолим е Сталин и към православния клир, макар 5 години да е учил в Духовната семинария в Тифлис. (“Жалко, че не стана свещеник”, ще му каже в очите собствената му майка). Още през 1931 г., по внушението на Каганович, нарежда да взривят великолепния храм “Христос Спасителят”. Не може да има друг Бог, освен Него, сипаничавия осетински мегабандит. Избити са десетки хиляди православни свещеници.

Не без помощта на Ил.Василев вече знаем ЗАЩО Радев (и Бойко тихомълком)са организирали тъжната процесия на все още мърдащата военна скрап, наречена от медиите военен парад..
За да внуши на 80-те % ,че имаме добре окомплектована, модерна натовска армия,способна да защити Родината от всеки враг по всяко време..И да харчим парите за други програми-я за селски стадиони и зали,я за сектори а,ла Моци ..или по 0,25 лева на пенсионер (давани от Него!?)-половината за Великден-другата за Коледа..
А Решетников ще се усмихва от тъмните храсти и ще ги тупа по рамо,че са успяли с Андрешковски номера да надхитрят наивното НАТО-вско командване и самия Тръмп дори и практически са ликвидирали вкупом армията ни.
Въпросът е дали те и агент Иван един ден ще получат ордените си от Путин или ще изядат злобния ритник на Тръмп..
А ние ..ще гледаме и коментираме..Не осъзнали все още, че там където няма силна армия държавата е подарена някому.
И никакъв чл.5-ти няма да ни спаси..Защото ще ни превземат без да пукне и една пушка..
А как и кому е ясно давним давно...

тука  миро 20 е прав

 българия трябва да е по-горда

 имаме си гей парад.

Никой не е убил повече комунисти и руснаци от най-любимия им Вожд - другаря Сталин!

1937 г.- “Годината на терора”, когато са арестувани и разстреляни 70% от членовете на ЦК и половината от 2000-те делегати на 17-ия конгрес на КПСС. Само за периода февруари 1937 – ноември 1938 г. са екзекутирани и 43 000 офицери от Червената армия, което окуражава Хитлер да нападне необятната страна 4 години по-късно. Преднамерено и без жалост организира масовия глад (прословутият ужасяващ “Голодомор”) в Украйна, житницата на СССР, като изнася цялата й пшеница в Германия, докато 7 млн. украинци умират, останали без къшей хлебец и по места се стига до човекоядство дори на собствените деца!

Най-добрият ученик и последовател на кървавото чудовище Ленин, този най-жесток и садистичен тип, деградирал сифилистик и тежък склеротик, десетилетия наред натрапчиво бе възхваляван като “най-човечния между хората”, безспорно е Сталин.

Жесток, безсърдечен и безмилостен дори към най-близките си съратници, Сталин явно е болен от вяло протичаща параноидна шизофрения. Диагнозата поставя световноизвестният невролог и психиатър Бехтерев през 1927 г. След 2 дни професорът умира от “остро хранително отравяне”…

Със съдействието на новия страшен комисар-злодей на НКВД Лаврентий Берия, Вожда организира чудовищния Архипелаг ГУЛАГ, състоящ се от 22 основни концлагера с около 6000 по-малки филиала в цялата страна.

Безмилостна е и разправата му с кавказките народи – чеченци, ингушети, карачаевци, балкари, калмици, кримски татари, месхетински турци, кюрди и пр. Посред зимата на 1943-44 г. те са вдигнати рано сутрин от леглата си, а къщите им – запалени, без да се проверява дали в тях няма укрили се изплашени деца, жени и старци. След това извозват оцелелите в Сибир, където ги стоварват насред мразовитите степи да се оправят, както могат – без строителни материали, без провизии.

Жертвите на ГУЛАГ се изчисляват от 9 до 20 млн.

от различните автори. (Солженицин ги изчислява на немислимите 60 млн.!). Според американския демограф Рудолф Дж. Ръмъл, в най-жестокия си период 1918 – 1953 г. болшевишкият комунизъм е избивал средногодишно по 1,7 млн. граждани на съветската империя.

Неумолим е Сталин и към православния клир, макар 5 години да е учил в Духовната семинария в Тифлис. (“Жалко, че не стана свещеник”, ще му каже в очите собствената му майка). Още през 1931 г., по внушението на Каганович, нарежда да взривят великолепния храм “Христос Спасителят”. Не може да има друг Бог, освен Него, сипаничавия осетински мегабандит. Избити са десетки хиляди православни свещеници.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ден_на_победата_(Европа)

"Най-големите русофоби са руснаците. Никой не е избил толкова руснаци, колкото самите руснаци.
Само за периода, в който на власт са Ленин и Сталин - до 1956 г. са убити 50 милиона поданици на империята - в концлагери, затвори, чрез геноциден глад или масови разстрели.
По-голямата част от тях естествено не са руснаци, а етнически малцинства, но покрай сухото гори и мокрото...
По време на Втората световна война разполагат части на НКВД, въоръжени с автоматично оръжие зад войниците, които са въоръжени с винтовки. При отстъпление се командва масиран огън по собствените войници. По тази причина в първите месеци на войната между бившите съюзници - Съветска Русия и нацистка Германия в немски плен попадат 3 милиона войници на Червената армия, а до края на войната стават 5 милиона. По-голямата част от тях няма да оцелеят, защото Русия отказва да признае международните конвенции за водене на война и третирането на военнопленници, поради което те са използвани за работна ръка в изключително нечовешки условия.
Генералите им жертват безумно милиони, като ги хвърлят безумно с голи ръце срещу добре въоръжен противник.
Как си обяснявате, че Германия, която воюва от 1939 г. на няколко фронта - в Северна Африка, в Западна Европа, а след 22 юни 1941 г. и срещу съюзника си - съветска Русия, дава общо 8 милиона жертви и то при положение, че е срината от бомбардировки, а Русия за по-къс период дава 20 милиона жертви и 5 милиона военопленници?!
Ако се върнем малко по-назад, по времето, когато заедно с Хитлер си разделят Европа през август 1939 г. и нападат Полша, ще видим, че последвалата агресия на Русия срещу Финландия с едномилионна армия оставя след себе си 328 000 жертви - 1/3 от личния състав.
Русия дава най-много жертви и през Първата световна война - над 2 милиона.
Тук, по българската земя, през 1916 г. храбрата кавалерия на ген. Колев дори пленява цялата им Оренбургска дивизия, барабар с командира и бойното им знаме. Общо 6 пленени руски бойни знамена в сметката на храбрите български войници има Българската армия...
И какво да очакваш от империя, в която до 1860 г. почти цялото население е от крепостни, които дори не ги кръщават, а ги назовават на името името на домашните животни на помешчика и ги продават заедно с тези животни. Във време, в което българският народ, макар и под османско владичество сам строи църкви, манастири, развива манифактури, после и фабрики, строи училища и гимназии, къщи на два ката...
Както и самият Достоевски изразява своето изумление, когато стъпва през 1877 г. по българската земя.
Какво да очакваш от тази империя и нейните поданици...
Те си остават крепостни по душа. за тях винаги трябва да има един император, който да им дава, да им разрешава, да им завоюва, да им посочва врагове - вътре и вън, за да имат нови поводи за паразитиране върху земите на завладените народи и да оправдаят безсмисленото си съществуване.
Няма по-големи русофоби от руснаците.
Мразят се и се страхуват от себе си, така както никой друг не може."
Georgi Georgiev

Тежко болни управляват империи по време на Втората световна война

Шизофреникът Сталин избива милиони руснаци

Тежко болни управляват империи по време на Втората световна война

retro.bg

http://retro.bg/minalo/shizofrenikt-stalin-izbiva-milioni-rusnatsi_2859.html?utm_medium=Facebook&utm_campaign=retro&utm_source=retro

 

 

30  милиона  руснаци не ползвали канализация

 дреме ти

нали 200 милиона американци също

а в техническата нация  българи 2 милиона не ползват от общо 6 

е ако не верваш ходи в  село буново нямат освен канализация и  вода трябва да си носят с баки 

евала на соца че поне ток им вкара че нали туй е съветцка власт електирификация и кво беше другото .

Както винаги безупречни на парада! Руснаците са недостижими!

По възможност не пропускам да го гледам.

Честит ден на победата! Заслужена победа над Хитлер и режим срещу милиони дадени жертви. Съюзниците както винаги проформа оплетени в двойни игри. И да плюете и да не плюете то на Путин му е през ч......па! Иначе насадени и привнесени дати и празници не празнувам. Къв ден на европа, кви пет лева бе! И да - европа с малка буква защото нищо не значи лично за мен тази дума, наименование........

Защо Руснаците мразят Българите
(грозна истина в три части)

Като човек, който професионално следи руския печат, отдавна съм обръгнал на всевъзможни подмятания, хули и клевети по отношение на България и българите. Според мен приказката за някогашната любов на руснаците към българите е съчинена от предшествениците на днешните платени руски тролове.

Ала когато през март 2016-а видях в интернет изданието на единствената опозиционна руска радиостанция „Ехото на Москва“ едно есе, написано от уж обективния и интелигентен журналист Дмитрий Биков, не се стърпях. Биков беше дал своята лепта в общия хор от ругатни и жалвания, загдето руският президент не бил поканен да присъства на празнуването на годишнината от сключването на Сан-Стефанския предварителен мирен договор.

По това време имахме адекватен президент и за такива идиотски покани и дума не можеше да става.

Написах отговор в същия обем и го изпратих до автора, главния редактор на радиостанцията и на главния редактор на изданието, пуснало за пръв път тази клевета срещу България и българите.

Като се позовах на правото си на отговор – принцип, който е свещен за всички демократични медии, – поисках отговорът ми да бъде публикуван. Както и очаквах, никой от тях не благоволи нито да ми отговори, нито да махне пасквила от своето издание или авторски блог.

Този факт разкрива колко дълбока пропаст ни дели от руснаците. Или, по-скоро, пропасти – защото те не са една или две: културна, нравствена, генетична, езикова и какви ли още не. За тях обаче ще напиша друг път, а сега се запознайте с превода на една оригинална свинщина по руски.

ЕДНА СВИНЩИНА КАТО ПОВОД И ДА РУГАЕМ, И ДА СЕ ЗАМИСЛИМ
Дмитрий Биков,
писател и журналист

Не поканиха Русия на празнуването на поредната годишнина от Сан-Стефанския договор, в резултат от който България е получила независимост. Това, че Русия е спасила България от турското иго, в самата България се признава от всички. Че в Руско-турската война тя е решавала и свои собствени задачи, е отделен разговор.

Тези задачи в основни линии се отнасяха до реванша за Кримската война и отдавнашното противопоставяне с Англия, която така наречените геополитици смятат за наш най-зъл враг.

В осмата част на Ана Каренина“ Лев Толстой доста скептично е описал изблика на патриотизъм в обществото и всеобщия възторг по повод братята християни, за които до вчера никой не се интересуваше. Но ентусиазъм е имало, и независимост е имало, и братята християни сме спасили, и турците сме ги посъкратили, и за зверствата на башибозуците сме отмъстили. Въпреки всички временни неудачи и жертвите Руско-турската война от 1877-1878 г. е славна страница от родната история, а не само от военната: името на Юлия Вревска, героичната баронеса – медицинска сестра, умряла от тиф, е навеки записано в руската и в българската история. Това, че не канят руснаците на тържествата, посветени на освобождаването на България или Освиенцим – само по себе си е свинщина, която не изисква коментар, защото загиващите за свободата руски войници и превързващите ранените руски аристократки по никакъв начин не отговарят за днешната Русия. Но това е повод не само да ругаем, а и да се замислим.

Би следвало, според мен, да се замислим, че днешна Русия не просто разваля своя образ в очите на света – това не би било голяма беда, но и хвърля твърде мрачна сянка върху собственото си минало. Трябвало е здравата да се постараем, та руската армия, която винаги е била възприемана от славяните като освободителка, да стане за тях символ на опасността и враждебността. Това е започнало не от вчера и дори не от Пражката пролет. Ние си развалихме не настоящето, а миналото, не репутацията, но историята, и след нашата крайно цинична геополитическа риторика дори бившите подвизи на солидарност със съседите започнаха да се възприемат с подозрение: имало ли ги е тези братски чувства и изблици на народен ентусиазъм, или са били измислени – както се прави сега – от придворните идеолози?

Точно тук се крие и опасността от всичко, което сега твори руската власт при пасивното наблюдение на народа, който е махнал на самия себе си с ръка (и наистина, смешно е това да се представя като всенародна подкрепа). Ние не просто се лишаваме от съюзници, не просто оставаме в самота, не просто си разваляме бъдещето. Ние посягаме на собственото си минало, безнадеждно цапаме най-добрите му страници.

Българската неблагодарност е очевидна и за нея трябва да отговарят българите. Но е трябвало и наистина да се постараем, така че без каквато и да било помощ отстрани така да компрометираме собствените си подвизи и победи. Ето къде е проблемът. В това, че настоящето е невъзможно да се изолира: наши заложници са и децата и прадедите ни.

ПРАВО НА ОТГОВОР

Уважаеми Дмитрий Биков,
Колега,

Като български писател и журналист смятам за свой дълг да кажа няколко думи по повод Вашето есе „Една свинщина като повод и да ругаем, и да се замислим“.

Искам от самото начало да отбележа, че отчитам факта на многовековното промиване на мозъците на руските интелектуалци и руския народ и затова ще припомня на Вас и Вашите читатели някои факти, които в Русия/Съветския съюз са били старателно изопачавани или премълчавани.

Руско-турската война от 1877-78 г. в съчетание с тайните Райхщадско споразумение (1876) и Будапещенска конвенция (1877) между Русия и Австро-Унгария доведе до невъзможност да се обединят всички българи в рамките на една държава. Действията на руските дипломати доведоха до разкъсването на България на Княжество България и Източна Румелия.

Когато през 1886 г. българският народ осъществи своето Съединение, Русия поиска от Турция да му попречи по военен път. Когато през 1908 г. княз Фердинанд обяви независимостта на България, Русия отново се възпротиви.

Накратко казано, политиката на Русия винаги се е ръководела от антибългарски съображения, свързани с желанието да излезе на Проливите (Босфора) и да превземе Константинопол (Истанбул).

Това съвсем не изчерпва всички недоброжелателни действия на Русия срещу България, но мисля, че и така става ясно, че претенциите за вечна благодарност са малко прекалени. Ще отбележа само, че в България има повече паметници на руските воини, отколкото на българските, украинските, финландските и румънските, въпреки съизмеримостта на загубите.

Трябва също да се има предвид, че през 1878 г. самите руснаци са определили своите войски като окупационни – също както и след Втората световна война. Какво, в крайна сметка, е Русия за българите – освободител или окупатор?

Вие пишете: „Руснаците не ги канят на тържествата“. А кого да поканим? Вашия президент, който преди година и половина обяви края на Руския поток с такъв тон и такива изрази, че стана ясно, че всъщност му се иска да накаже България за самостоятелната ѝ политика? Но това, прощавайте, е малко встрани от въпроса.

Кой би следвало да изпитва благодарност? Аз донякъде изясних въпроса за благодарността на България за това, което е получила от Русия.

Да погледнем какво Русия е получила от България.

1. Писмеността и висшия слой от руския речник. Всички възвишени руски думи като „вдъхновение“ и „достойнство“ са пристигнали заедно със свещените книги, донесени от българските свещеници.

2. Православното християнство. Княгиня Олга е била българка. Йоан I митрополит Киевски и на цяла Русия и Киприян митрополит Киевски, Московски и на цяла Русия са само двама от дългата поредица български първосвещеници на Украйна, Литва и Русия.

3. Историята. Първият летописец на Русия е Йоаким Български.

4. Държавността. Митрополит Киприян е бил вдъхновителят за обединяването на християните и борбата срещу Златната орда.

Неблагодарността е налице, но тя не е там, където Вие я търсите.

В очакване, че ще намерите у себе си доблест да се извините,
Кънчо Кожухаров

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Както вече разбрахте, никой от тримата така наречени руски интелектуалци не само не се извини, а дори не отговори. Което ми дава правото да поразсъждавам за корените на руската омраза към българите и България.

До тринадесети век, когато се появява Московското княжество, чийто днешен наследник е Руската федерация, съставляващите го племена се намират на изключително нисък стадий на обществено и културно развитие. Толкова нисък, че не е било възможно те сами да създадат собствена държавност. Колкото и да е било неприятно на някогашните (а и на днешните) руски/съветски князе, царе, генерални секретари и президенти, тяхната държавност е зачената от трима неруски бащи: българите, монголите и варягите.

Нашият проблем е, че освен държавност, ние сме подарили на въпросните племена писменост, култура и религия. Това ги поставя в непоносимата за тях и техните потомци ситуация да ни бъдат безкрайно задължени, а усещането за собствената им незначителност добавя към това и товара на завистта.

Мисля, че завистта е в основата на продължаващата вече три века руска атака срещу българския идентитет. Нейните отровни плодове са видими за всички – хора, организации и партии, които уж са български, но защитават руските интереси и се изявяват като духовни майкопродавци и братоубийци.

Благодарността е тежко бреме. Единствено духовно издигнатите и интелигентни личности и народи могат да я понесат. Нищо учудващо, че на пръсти се броят руските интелектуалци като академик Дмитрий Лихачов, които са се опитали да измият срама от руската неблагодарност. Руските управници и огромното мнозинство от народа се държи според нашата поговорка „Да чакаш от умрял писмо.“

И тук проличава огромната пропаст между българския и руския манталитет.

Повече от век ние пълним страната си с паметници на загиналите през 1877-78 г. чужди воини и кръщаваме улици, читалища и културни институти на хора, които не го заслужават – заради едничката идея, че техните сънародници все пак са направили и нещо добро за нас, колкото и то да се е случило против тяхната воля.

За разлика от нас претендиращите за вечна благодарност техни потомци не притежават нито благородството, нито духовната широта на българите. Като народ ние живеем на принципа: „Направи добро, па го хвърли в морето.“

Понякога се чудя дали – отново като народ – не си патим, защото предците ни са действали на този принцип, вместо да следват библейската заръка „Не хвърляйте бисери пред неблагодарниците.“

95-годишният ветеран Стоян Кушков: 9 май е символ на края на ужаса. Войната е страшна работа

Един от малкото останали участници във Втората световна война, от последния набор на фронта, пред e-vestnik

Цитат

Стоян Кушков е един от двамата живи участници във Втората световна война, които посещават клуба на Съюза на офицерите и сержантите от запаса (резерва) в софийския кв. „Младост” 1.

Минувачът лесно може да подмине входната врата на клуба, украсен с ненатрапваща се табелка с надпис с българското знаме.

Вътре се вижда не само едно различно пространство, разграфено от столове и шахматни дъски върху масите, но и различно време – това на миналото,  примесено с настоящето.

В клуба на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в кв. „Младост” 1 хората са основно в напреднала възраст.

Членовете на клуба се събират на пейката отпред или в залата вътре, за да разговарят, да почетат вестник, да играят шах, и разбира се – да поспорят.

Играта на шах струва символична сума от стотинки на час, с нея клубът си помага в уреждане на битовите сметки.

Председателят на клуба Димитър Атанасов е усмихнат и любезен.

Обяснява, че от около 50-те членове на клуба са останали само двама ветерани от Втора световна война.

Единият е Стоян Кушков.

Той се включва във войната през 1944 г., когато е на 20 години.

74 години по-късно той ходи изправено, макар и с бастун, и изглежда здрав.

Има четирима внуци и четирима правнуци.

Всяка сутрин ветеранът чете вестник, решава кръстословици, а после отива в клуба.

Връща се за обяд, „задължително“ спи по един час.

После отново решава кръстословица и вечерта се отбива в клуба.

После гледа мачове вкъщи.

Докато край нас правят ремонт, с него започва разговор за едно минало, което днес изглежда много далечно, но всъщност е било почти вчера.

– Кога попаднахте на фронта?

– Отидох на фронта на 15 октомври 1944 г. Полкът в това време беше там, мен допълнително ме извикаха. Това беше 19-и полк, действаше от Ниш до Косово поле. Когато си свърши работата, го върнаха в Разград. Говорим за освобождението на Сърбия.

– Как го наричате? Освобождение?

– Е… Ние освободихме сърбите, те смятат, че техните партизани са ги освободили.

– До това време България е била на страната на Тристранния пакт?

– Да.

– Реално срещу кого е воювал полкът?

– Срещу немците.

– Полкът, в който вие участвахте?…

– Да.

– Исторически е объркващо… Нали първо сме били на страната на немците?…

– Най-напред България е в съюз в Германия. А това вече е след 9 септември, когато трябваше да вземем това участие във Втората световна война.

– Как протекоха събитията на фронта?

– Този участък дадоха на 19-и полк да освободи Сърбия. Първото сражение стана в Западните височини на Пирот. Там дадохме най-много жертви, тъй като още нямахме никакъв опит във водене на бойни действия. Ние сме се окопали тук, те –там.

Немците отстъпиха тогава и се изнесоха към Ниш, там се укрепиха. Ние продължихме, те пак отстъпиха и се укрепиха. И там задържаха полка ни много. А всъщност нямаше немци, бяха оставили само три картечници. И тогава дойдоха десет руски танка и откриха, че там има само картечници, както и къде са.

След това войната свърши на Кополник планина, когато се укрепихме за ново настъпление, но германците се оттеглиха.

Аз бях най-младият в полка. 23-и набор е последният набор, участвал във фронта. Но имаше и много по-възрастни хора.

– Защо полкът е нямал много опит по това време?

– Никога преди това той не беше участвал във война.

– Страх ли ви беше?

– Може ли да не ви е страх, като знаете, че отивате срещу огъня… Страх… Но след първото сражение вече свикнахме…

– Как ви изпратиха на фронта близките? Помните ли?

– Не можаха да реагират, това е заповед…Отиването на фронта го приемаха като задължение.

– Каква беше ролята ви?

– Бях командир на минометен взвод. Участвах във войната като школник. Завършил съм школа запасни офицери. От 30 януари до 14 септември 1944 г. 9 септември ме завари в Горна Баня.

– Как видяхте събитията около 9 септември?

– По това време бяхме в Горна баня и за тогава нищо съществено не мога да си спомня. Само  знаехме, казаха ни, че германците се изтеглят и нашата минохвъргачна рота трябва с минохвъргачките да ги спрем. Тогава офицерският състав всичките бяха фашисти. И никакво съпротивление не оказахме на никакви немци. Просто ги пуснахме да се изтеглят. И това го диктуваха офицерите, които бяха с нас. Аз бях войник. И на 14 септември 1944 ни произведоха в школници. И аз отидох да си изкарам двегодишната служба в 19-и полк. И след фронта се върнах  да довърша до края на 1945 г.

– А какво се случи с офицерите на прогермански позиции?

– Нищо не мога да кажа по този въпрос. Никой не ни даваше на нас oбяснение, войниците. Старите офицери, профашистите, съществуваха до 48-а година, когато стана реорганизацията. Тогава аз постъпих вече като офицер. И не само аз, а много нови офицери постъпихме и всички стари офицери в армията ги уволниха.

– А имало ли е пращани в затвори или лагери?

– Не знам. Което не знам, не знам. Този, който по фашистко време ми беше командир, той беше враг на евреите. Всяка вечер, когато бях войник, идваше на вечерна проверка и казваше пред всички колко евреи е бил същия ден, по улиците. Тогава всеки евреин имаше закачена значка, по нея познаваха, че е евреин. Други престъпления този командир нямаше. Имаше войници, които симпатизираха на компартията, на Съветския съюз.

– А какъв беше духът на армията около 9 септември? Царят е бил главнокомандващ. Били сме на страната на Германия и изведнъж в следващия момент – срещу Германия. Какво се случи с бойния дух, когато хората разбраха за промяната?

– Като дойде 9 септември, ни завари в Горна баня, тогава всичко притихна. Офицерите, които са прогермански, бяха на служба и си вършеха работата, нищо не можеха да направят. Ние бяхме войници, нищо не знаехме, каквото ни се каже, това правехме. Част от войниците, а и от българския народ, симпатизираше на руснаците. Казваха, че Дядо Иван ни освободи от турското робство, сега ще ни освободи от фашистко.

– Много хора ли си загубиха живота тогава на фронта?

– Само мога да ви кажа, че от моето село, разградско, с. Езерче, 28 души има убити от първа и втора фаза. Втора фаза е участието с руските войски за освобождението на Унгария.

– Какво видяхте на фронта, което ви ужаси?

– Един път, една мина… Първо да ви обясня, мината се пръска по земята на много парчета. Ако не си окопан, а легнал, няма начин осколките да не те стигнат. При първото сражение на Пирот, тогава никой не се окопаваше. И дадохме много жертви. Аз видях как една мина бе паднала и ударила войник в корема. Ужас… Всеки войник имаше лопатка на пояса, раница на гърба. На следващото сражение най-напред бързахме да се окопаем. После като бях в Подуево, там имаше болница, с ранени войници… Войната е страшна работа. Отиваш, не се знае ще се върнеш ли…

– Имаше ли хора, които казваха молитви?

– Имаше някои, които се кръстеха, молеха се.

– А как се хранихте? Имаше ли достатъчно храна?

– Всеки си имаше канче, носеше се бака и всеки ядеше. Всяка вечер се даваше хляб, който, ако искаш, можеш да изядеш на един път или три пъти. Добре ни хранеха.

– Каква беше атмосферата?

– Нямаше хора, които плачеха. Това са мъже, не са с толкова лабилна психика. То няма и време да се плаче. И се свиква. Чуваш снаряд да минава над главите ти, това си е нормално.

– Помните ли първия си ден на фронта?

– Едно октомврийско слънце, хубаво време… Аз като пристигнах, най-напред питах за брат си. Ние сме четирима братя, но най-малкият и най-големият участвахме във войната, другите не.

Тук е, казаха ми, за брат ми тогава. А на другия ден ми съобщиха, че е убит.

Питах командира защо не ми е казал най-напред… Когато пристигнах, бях  писал писмо  на село, че съм пристигнал, а с брат ми още не сме се видели.

Когато ми казаха, веднага написах контраписмо. На коя дата е убит, погребан… Но някой ме е изпреварил и вече им бил писал. Когато се върнах ноември, командирът в Разград ми каза да си отида на село, пусна ме отпуск. Когато пристигнах, видях потресаваща картина. Почти цялото село се събрало в нашия двор и всички плачат. Това ме потресе най-много, дори повече от фронта – като видях майка си, баща си, всички плачат. Даже сега ми стана мъка… Тежко беше това, тежко, много….

Брат ми е роден 1912 г. Осем пъти беше мобилизиран в този полк, по какви причини, не мога да ви кажа. Осмия път загина…

Той беше женен, две деца имаше. Той беше свързочник, аз – минохвъргач. След като го убиха… Сръбските държевисти го убиха. След това ме повикаха при командира на полка и ми казаха: „Не можем да те пуснем да отидеш, където е погребан брат ти. Там осем души са ги погребали в един гроб, изкопали са една дупка в една гора… И ми казаха: „Ще чакаш обаче, ще те върнем“. И след това ме върнаха, през  ноември, а полкът се върна на 1 декември в Разград. Върнаха ме, защото убиха брат ми и командирът на полка каза, че може да ми се случи нещо.

– Наистина ли са се водили от такива човеколюбиви мотиви? Да не загинете, заради семейството?

– Това е било решението на командира на полка, аз не съм казал нищо.

– А след това как протече животът ви?

– На 15 септември 1945 г. се уволних, тогава почти всички се уволниха. И до 48-а година бях година учител в Добруджа. После получих телеграма да се явя в Окръжния съвет на партията. Тогава набираха офицери. Отидох в София. Имаше много младежи като мен. Получих назначение, отидох офицер в Плевен. Там служих години, след което ме преместиха в София. Стигнах до звание полковник и командир на полк, 14-и артилерийски. Бил съм командир и на „Катюши“ година. След това работих във физкултурата. До 60-те години след това работих като организатор на спортни състезания. После се върнах в нашето село.

– Сега много се говори, че може да има Трета световна война.

– Приказва се, обаче не знам. Дано да не става, дано не съм жив, да видя. Ако стане Трета световна война, ще бъде ужас. Аз мисля, че няма да стане. Тук в клуба си говорим по този въпрос и всичките викат, че няма да стане.

– Празнувате ли на 9 май?

– Празнуваме, ще се съберем клуба. За мен 9 май е символ на края на ужаса. Този съветски народ как изстрада това, аз не мога да си го представя това…

– Ценят ли българите празника?

– По мое време много време много българи симпатизираха на руснаците. Казват днес, че Русия е искала да ни завладее, което не е вярно. Или че е искала да бъдем 16-а република на СССР. Което според мен също не е вярно, това е мое мнение.

АВТОР: НЕВЕНА БОРИСОВА

***
Източник: e-vestnik.bg

 

преди 2 часа, .Alex&Vanko. написа:

Какво да чета история като може да е преиначена? Какво да чета новини като може да са фейк?

Какъв е ключовият проблем на Руската федерация и нейните подлоги в България.

Русия/СССР/РФ е страна, където робството е било отменено само преди 150 години – по времето, когато се води Гражданската война в Щатите и американските роби получават свободата си.
Разликата е, че когато Александър отменя крепостническото право, в Русия избухват множество крепостнически въстания – тамошните роби са си искали робството и свободата им се е виждала непоносима. Естествено е нещо от манталитета на роба и робовладелеца да се е запазило, като най-страшното е когато по прищявка на съдбата някой с манталитета на роб се превърне в господар, т.е. по същество в робовладелец.
Пример: бившият подполковник от КГБ (разбирай: пълна посредственост; човек, който дори не може да се добере до пагоните на полковник; доскорошен роб на жестоката йерархия в системата на тайните служби) Владимир Путин.
Единственото по-гадно нещо от руската посредственост е посредствеността на руските подлоги в България.

http://euromaidanpress.com/2016/05/09/top-6-soviet-world-war-ii-myths-used-by-russia-today/

Не, не, не... просто не е истина какъв кретенизъм. ...

 

 

 

 

Мантра.

 

Калпазанчо се мята като шаран върху скара.

Преди неколко дни излезоха данни по въпроса кой колко взима и колко дава в Европейският съюз. Доколкото си спомням съотношението бе 3 към 1 в полза на взетото от България и нейните началници педеристанските олигарси. На другият полюс са двата основни донора Германия и Британия. Там съотношението е 1 към 2. Тоест два пъти повече дават отколкото взимат. Та каквото и да става в основата са пари. Брекзита е това. На Англия и омръзна да храни русофилистични комунофренически путки като нас и си тръгна. Европа писна, че основен донор напуска. При съотношение 1 към 2 силно се съмнявам, че английската икономика ще загуби. Интересно как си тръгна..... Блеър, дойде в София да види за какво си дават паричките. Погали Тиквата по главата и след некой месец започна Брекзита. Е, напоследък доста често галат Тиквата по главата.... Дали Юнкер ще си тръгне или Тиквата ще я изяде свинята??!!!?

преди 1 час, Джугашвили написа:

Какъв ден на Европа бре, комсомолец!!! Днес е ден на победата на Червената армия!!! Къде бяха тези толкова изявени европейци през цялата ВСВ, че нещо не се сещам!!! Губят ми се някъде!!!

Как къде бре ? Докато Хитлер си въобразяваше , че ще прибере нефта в Кавказ , Монтгомери се биеше с Ромел в пясъците на Либия - пак за нефт....

Просто е ! Питаш къде има за крадене и ограбване , и отговорите сами пристигат.....Няма открития да правим я ! Днес да не би да е по-различно ? .....

.....и не им се вързвай на тъпаците - те са неспасяеми....

преди 10 часа, Black Power написа:

Честит ден на победата! Заслужена победа над Хитлер и режим срещу милиони дадени жертви. Съюзниците както винаги проформа оплетени в двойни игри. И да плюете и да не плюете то на Путин му е през ч......па! Иначе насадени и привнесени дати и празници не празнувам. Къв ден на европа, кви пет лева бе! И да - европа с малка буква защото нищо не значи лично за мен тази дума, наименование........

                                                                                                                                      Какво празнувате днес?

                                                                              

                                                                                                                                           Деня на Европа 5%
                                                                                                                                          Деня на победата 86%
                                                                                                                                          Не празнувам 7%
                                                                                                                                         Друго (посочете в коментар) 1%     

                                                                                                             

 Това са два от хилядите постове във Фейсбук, където днес просто е лудница. Нямам какво да добавя, освен това, че когато американците дадат толкова жертви за такава благородна кауза, може би ще имат право да говорят. Дотогава - Мълчанието е злато!

                                                                                                  И МАКАР СЪС ЗАКЪСНЕНИЕ: ЧЕСТИТ ДЕН НА ПОБЕДАТА!!!                                     

                                  
                                                                                                                                       

 

 

Днес в цяла Европа е обикновен работен ден!!! Нашите лакеи и продажници, какво толкова се превъзнасят и се правят на по-големи католици от папата, на никого не му става ясно!!! Толкова за денят на Европа!!!