преди 2 часа, Сидхартха написа:

Отворило ти се е третото око.

Аз познавам хора, които така се раждат...

Вероятно имат заслуги от предишни животи. Аз от дете виждах съществата, които се хранят с енергията на хората. Към Кастанеда и летачите ме насочи момиче, което също ги виждаше.

Имал съм повтарящи се пророчески сънища. Когато се сбъдваха в действителност, вече знаех кой какво ще каже и какво ще направи, изумление и учудване, лекота беше заместила тежкото преживяване на съня. От тогава знам, че не е важно, какво се случва, а какво възприемаш .Сънищата ми ме насочиха да търся отговори в книгите. А сега Елеазар Хараш ми е като еликсир, доста добре го разбирам.

А ти си един от малкото , всъщност знам само още един потребител, който е чел "Космогонията на розенкройцерите". Което ме накара да ти бъда вътрешно благодарен. Защото в космогонията например е написано, че всички изоставащи, рано или късно, когато започнат много да пречат на тези, които се развиват, ще бъдат изпратени другаде. Това също ме задоволява и ме успокоява, защото ми омръзна да общувам с хора, които нямат критерий да се посеят в истината. Чудесата на осъзнаването са невъзможни без развитието на определена нагласа. Но се минава през болка и страдание, вътрешен катарзис и трансформация. Понеже темата включва понятието "път", трънлив и тесен е пътят. Хората не си дават сметка, че за да придобиеш известно ясновидство, се изисква безстрашие и себеконтрол, благодарност към всичко, което се случва за да приемеш дар, защото каквото и да вършиш ако си недостоен Бог няма да ти отвори очите да виждаш, да разбираш, проумяваш и да вървиш с доверие, че всичко, което се случва е за добро. Всичко е урок.

  Тъй като повечето хора смятат, че ясновидството е виждане само на бъдещето и миналото, не е така. То е и в духовните светове, паралелните реалности. И няма как да бъдеш сам и самотен, когато имаш приятели от друго естество. Проблемът на древните магьосници според дон Хуан и Кастанеда е, че те са залюбили тези разуми повече от себеподобните си. Но кой ти е себеподобен? Например Христос казва: "Приятели са тези, които слушат словото ми". В Библията е написано: "да живеят братя в единомислие". Христос е казал: "Моето царство не е от този свят". Значи паралелна реалност... В тези светове даже имат различни закони, а хората са се забили само в "материалния" и всяко изследване на другите се приема негативно, няма добра дума когато споделяш с какво се занимаваш, какви са ти интересите. Това ли са "себеподобните"?

на 27.09.2019 г. в 19:06, mecholari написа:

Вероятно имат заслуги от предишни животи. Аз от дете виждах съществата, които се хранят с енергията на хората. Към Кастанеда и летачите ме насочи момиче, което също ги виждаше.

Имал съм повтарящи се пророчески сънища. Когато се сбъдваха в действителност, вече знаех кой какво ще каже и какво ще направи, изумление и учудване, лекота беше заместила тежкото преживяване на съня. От тогава знам, че не е важно, какво се случва, а какво възприемаш .Сънищата ми ме насочиха да търся отговори в книгите. А сега Елеазар Хараш ми е като еликсир, доста добре го разбирам.

А ти си един от малкото , всъщност знам само още един потребител, който е чел "Космогонията на розенкройцерите". Което ме накара да ти бъда вътрешно благодарен. Защото в космогонията например е написано, че всички изоставащи, рано или късно, когато започнат много да пречат на тези, които се развиват, ще бъдат изпратени другаде. Това също ме задоволява и ме успокоява, защото ми омръзна да общувам с хора, които нямат критерий да се посеят в истината. Чудесата на осъзнаването са невъзможни без развитието на определена нагласа. Но се минава през болка и страдание, вътрешен катарзис и трансформация. Понеже темата включва понятието "път", трънлив и тесен е пътят. Хората не си дават сметка, че за да придобиеш известно ясновидство, се изисква безстрашие и себеконтрол, благодарност към всичко, което се случва за да приемеш дар, защото каквото и да вършиш ако си недостоен Бог няма да ти отвори очите да виждаш, да разбираш, проумяваш и да вървиш с доверие, че всичко, което се случва е за добро. Всичко е урок.

  Тъй като повечето хора смятат, че ясновидството е виждане само на бъдещето и миналото, не е така. То е и в духовните светове, паралелните реалности. И няма как да бъдеш сам и самотен, когато имаш приятели от друго естество. Проблемът на древните магьосници според дон Хуан и Кастанеда е, че те са залюбили тези разуми повече от себеподобните си. Но кой ти е себеподобен? Например Христос казва: "Приятели са тези, които слушат словото ми". В Библията е написано: "да живеят братя в единомислие". Христос е казал: "Моето царство не е от този свят". Значи паралелна реалност... В тези светове даже имат различни закони, а хората са се забили само в "материалния" и всяко изследване на другите се приема негативно, няма добра дума когато споделяш с какво се занимаваш, какви са ти интересите. Това ли са "себеподобните"?

Космогонията я остави... Тя не е за всеки. Никога не съм я препоръчвала. Който е достигнал до нейното ниво, сам ще я открие.

преди 13 часа, Sleda написа:

Космогонията я остави... Тя не е за всеки. Никога не съм я препоръчвала. Който е достигнал до нейното ниво, сам ще я открие.

Веднъж Учителя е изнасял беседа и една сестра му е казала: "Учителю, говорете по-високо, не се чува". А Той :"Моето Слово е за много малко хора".

Един авторитетен източник от миналото, който описва даоските разбирания за личното развитие на човека 
е съчинението "Сборник предания на Джун и Люй за Пътя" (кит. 《鐘呂傳道集》/《钟吕传道集》).
Преведох някои части от руски. 
Навсякъде такива думи, които само изглеждат като обикновени думи, но имат специално теминологично значение, съм оградил в "".
Следва началото на съчинението.

...

Патриарх Люй попитал:
Човек умира и става призрак. Постига Дао и придобива безсмъртие.
Нима безсмъртието не е най-висшата цел на усъвършенстването ?
Защо тогава, бивайки безсмъртен е необходимо още да се възнася към "небесните жители" ?

Патриарх Чжун отговорил:
Не всяко безмъртие е цел на усъвършенстването.
Същество, което е изцяло Ин и в него съвсем няма Ян е призрак.
Същество, което е изцяло Ян без Ин - това е истински безсмъртен.
Хората винаги са наполовина Ин и наполовина Ян.
Затова тяхната съдба е да станат или призрак, или безсмъртен.
Ако през целия живот се поддаваме на желанията и от млади не култивираме Дао, то когато умрем, ставаме призраци.
А ако практикуваме усърдно, с времето оставяме ограниченията на човешкото съществуване, 
преминаваме чертога на царството на блажените светци и, отхвърляйки човешката обвивка, ставаме истински безсмъртни.
Всичко има 5 вида безсмърни, един от друг по-висши и 3 пътя на култивация.

Патриарх Люй попитал:
Какви са трите пътя на култивация и петте нива на безсмъртие ?

Патриарх Чжун отговорил:
Трите пътя на култивация са Малкия път, Средния път и Великия път.
А петте нива на безсмъртие са безсмъртни призраци, [безсмъртни] хора, [безсмъртни] на Земята, на Небето и на Духа.
Призраците имат свое царство;
Безсмъртният човек не е свободен да напусне света на хората;
Земният безсмъртен е ограничен в пределите на Земята;
Духът пребивава в царството на духовете;
А обителта на небесните безсмъртни са Небесата.

Патриарх Люй попитал:
Кои са безсмъртните призраци ?

Патриарх Чжун отговорил:
Това са низшите от всички безсмъртни, които са се спасили от смъртта, пребивавайки в царството на мъртвите.
Техният дух е слаб, неярък, и те нямат нито "име", нито "титла".
Макар и за тях да няма необходимост отново да се раждат, те не могат да попаднат в страната Пен Лай.
Така и се скитат между царствата на живите и мъртвите, докато не решат отново да се въплътят сред хората.

Патриарх Люй попитал:
Как човек става безсмъртен призрак ? Какъв метод е следвал, докато е бил жив ?

Патриарх Чжун отговорил:
Мнозина се опитват да култивират Дао, но не разбират самото Дао. 
Желаейки по-бързо да достигнат целта, те ускоряват практиката.
В резултат техните тела стават крехки като сухо дърво, а умовете - мъртви като изстинала пепел.
Надявайки се да удържат духа вътре, те упорстват в своето намерение.
А се получава, че когато влизат в състояние на покой освобождават само духа Ин.
Ето затова те стават призраци, нямащи дух, те няма да станат безсмъртни на чистото Ян.
Духът Ин не се разсейва след смъртта на тялото, поради това наричат такъв човек безсмъртен призрак.
Обаче, макар и тук да става дума за безсмъртие, в действителност това е само призрак, лишен от дух.
Всички тези, които голословно се причисляват към будистите, неправилно практикувайки седяща медитация, обикновеннно с това и завършват.

Патриарх Люй попитал:
Кои тогава са бесмъртните хора ?

Патриарх Чжун отговорил:
Те са се изкачили на второто ниво на безсмъртие.
Такива хора се занимават с култивация, но не разбират напълно законите на Дао.
Знаейки само някакъв един метод, те цял живот се трудят само над един аспект на култивацията.
В резултат на това двойките от петте елемента взаимодействат както дойде и не става управлението на превръщанията в тялото.
Обаче, въпреки тези грешки, тялото все пак силно укрепва и после не го хващат никакви болести,
което позволява да се наслаждават на крепко здраве и дълголетие в света на хората.

Патриарх Люй попитал:
А какви методи практикуват безсмъртните хора ?

Патриарх Чжун отговорил:
Започвайки да култивират, те са знаели за принципите на великото Дао.
Но лошата карма и демоните, които са загнездени в ума са отклонили от истинския път тези начинаещи.
В резултат се получва само малка полза от практиката.
Макар и методите да се изпълняват правилно, но смяната на "годишните времена" съвсем не се отчита.
Може този начинаещ и да се въздържа от "петте вкуса", но за "шестте двойки" нищо не знае.
Може да е усмирил седемте чувства, а за десетте въздържания съвсем не знае.
Така и е тръгнало: този, който практикува "гълтане на слюнката" очерня тези, които управляват дишането.
Извличащият Ци чрез съвкупление счита вървящите по самотен път просто за глупци.
Който събира двойките на Небето и Земята отказва да се въздържа от "стръковете".
Който практикува визуализация и поглъща есенцията на Слънцето и Луната се отказва от разтриването и масажа.
Също така мнозина в седяща медитация се опитват да забавят дишането.
Насилвайки своето тяло с неестествени пози, нима те знаят че е необходимо да се практикува, следвайки естествеността ?
Може ли да се каже, че им е познат принципа на ненамесата ?

...

 

на ‎27‎.‎9‎.‎2019‎ г. в 19:06, mecholari написа:

Вероятно имат заслуги от предишни животи. Аз от дете виждах съществата, които се хранят с енергията на хората. Към Кастанеда и летачите ме насочи момиче, което също ги виждаше.

Имал съм повтарящи се пророчески сънища. Когато се сбъдваха в действителност, вече знаех кой какво ще каже и какво ще направи, изумление и учудване, лекота беше заместила тежкото преживяване на съня. От тогава знам, че не е важно, какво се случва, а какво възприемаш .Сънищата ми ме насочиха да търся отговори в книгите. А сега Елеазар Хараш ми е като еликсир, доста добре го разбирам.

А ти си един от малкото , всъщност знам само още един потребител, който е чел "Космогонията на розенкройцерите". Което ме накара да ти бъда вътрешно благодарен. Защото в космогонията например е написано, че всички изоставащи, рано или късно, когато започнат много да пречат на тези, които се развиват, ще бъдат изпратени другаде. Това също ме задоволява и ме успокоява, защото ми омръзна да общувам с хора, които нямат критерий да се посеят в истината. Чудесата на осъзнаването са невъзможни без развитието на определена нагласа. Но се минава през болка и страдание, вътрешен катарзис и трансформация. Понеже темата включва понятието "път", трънлив и тесен е пътят. Хората не си дават сметка, че за да придобиеш известно ясновидство, се изисква безстрашие и себеконтрол, благодарност към всичко, което се случва за да приемеш дар, защото каквото и да вършиш ако си недостоен Бог няма да ти отвори очите да виждаш, да разбираш, проумяваш и да вървиш с доверие, че всичко, което се случва е за добро. Всичко е урок.

  Тъй като повечето хора смятат, че ясновидството е виждане само на бъдещето и миналото, не е така. То е и в духовните светове, паралелните реалности. И няма как да бъдеш сам и самотен, когато имаш приятели от друго естество. Проблемът на древните магьосници според дон Хуан и Кастанеда е, че те са залюбили тези разуми повече от себеподобните си. Но кой ти е себеподобен? Например Христос казва: "Приятели са тези, които слушат словото ми". В Библията е написано: "да живеят братя в единомислие". Христос е казал: "Моето царство не е от този свят". Значи паралелна реалност... В тези светове даже имат различни закони, а хората са се забили само в "материалния" и всяко изследване на другите се приема негативно, няма добра дума когато споделяш с какво се занимаваш, какви са ти интересите. Това ли са "себеподобните"?

Със сигурност дарбата ти е заслуга от предишен живот.

Отговорностите на "Виждащите" е по-голяма от тези на другите.

Елеазар Хараш в момента е един от най-Големите не само в България, но и в света. Аз 5 години бях изпаднал в немилост и от неговите интервюта и беседи се посъвзех.

Розенкройцерите са един от най-старите ордени. Това, което пише в Космогонията /това с кръговете/ съм го срещал и в Тайната доктрина на Блаватска.

В момента са ми известни три розенкройцерски ордена, но сигурно има и повече. И в трите се прави едно и също нещо.

Елеазар Хараш в момента сваля есенцията на това, което трябва да прави всеки човек.

Теб те знам и от Портала ...

Млад свещенник се обърнал към своя наставник с въпрос:
- Длъжен ли съм напълно да се отрека от света ?
- Не се безпокой , - отговорил наставникът,
- ако твоят живот наистина бъде духовен,
светът сам ще се отрече от тебе.

 

на 29.09.2019 г. в 19:13, Sleda написа:

Космогонията я остави... Тя не е за всеки. Никога не съм я препоръчвала. Който е достигнал до нейното ниво, сам ще я открие.

Животът в отвъдното, прераждането, съдбата и…

Хайндел, Макс

Космогонията на розенкройцерите. Разпространява се безплатно.

Кликате върху книжката и я сваляте на български.

 

The Heights of Life

When thou hast reached the utmost height of loneliness - that height so far above the Sun-kissed hills, the softly shaded valleys where once you dreamed away the time in blissful introspection and have left behind you all that sensuous life had folded close, the human love, delights of eye and ear, and tender touch of helpful hand - 'twill seem the very heavens have fallen, the earth rejected and thee cast forth condemned. Thy soul will seem suspended in the depths apart of all created things, dead, as thou the icy blast of winter's storm had wrapped it all about; alive, as though volcanic fires were eating into every quickening cell. The formless, soundless pressure of illimitable Space will beat upon your ears, and all the light of all the Suns in Space will sear your eyes; untill at last, the debt of sentient life repaid, you yield submissively and cry, "God save me from the desolation, the utter loneliness of all created things, and let me lose myself in The alone."

No tongue or pen can tell what then befalls that naked Soul, striped of its gauds - the things which weighed it down, and chained it to a rocky waste; for, losing all it held in memory fond, it finds itself at last, alive with God's own life; a part with every tree or flower, at one with every living thing; a tone of all the melodies the swinging stars give forth - a light which lightens Earth and Sea and Sky, the hosts of Angels and the Cherubim. All, all in thee, and thou in God. /MT1/

преди 23 часа, mecholari написа:

Животът в отвъдното, прераждането, съдбата и…

Хайндел, Макс

Космогонията на розенкройцерите. Разпространява се безплатно.

Кликате върху книжката и я сваляте на български.

 

Мечо, подхвЪрли бисера на св...те.     Не очаквах това от теб.

No Recall

Thinkest thou that aught the world can offer could buy back the life that thou of thine own will hast given unto God? Having given that priceless gift - a life - to the service of thy God, - the service of thy brethren, - thou canst not take it back. That life has entered into the Soul of all and has become a part of every thing and creature - a part of everything that breathes the breath of life. It is no longer thine to give or take away.

It smiles on thee in every rippling brook, in every tender face that lifts itself to thine. It flows from every tear that falls from others' eyes. It throbs in every heart, in every pain of body or of mind. It forms a part of every offered sacrifice. It beats in every measure, every tone, and glows in every sun. Thou mayst befoul the form wich holds it, but thou canst not soil the life that is no longer thine, nor rob thy brethren of the gift, for it is theirs, not thine alone, when once accepted by the God. /MT1/

преди 27 минути, Sleda написа:

Мечо, подхвЪрли бисера на св...те.     Не очаквах това от теб.

Няма да я прочетат. Виж какво казва например Рудолф Щайнер:

„Глупаво е да се вярва, че можем да се разберем с тези хора [под влиянието на тъмните духове], защото те не го желаят. Смисълът е в това да изясним на останалото човечество какъв вид хора са те. Ние трябва да говорим за такива хора. Всичко възможно е било направено, така че те могат да стигнат до разбирателство с нас…

Спешната нужда пред нас е точно това, да отворим очите на хората. Само че, за съжаление, твърде често в нашия собствен кръг се правят усилия да се стигне до компромис в това отношение и липсва куражът, необходим за безусловно потвърждаване на истината. Не трябва да живеем с илюзията, че можем да стигнем до разбирателство с този или онзи, който не желае по никакъв начин да се разбере с нас. От нас се изисква решително да защитаваме истината, докато сме способни.”

Рудолф Щайнер (Събр. съч. 195)

…...…...……......…......

Аз Щайнер не го чета, но за обсебените от тези, които наричам "Летачи" е прав.

Сега чета "Посланието на звездите"  от Макс Хайндл , и си правя сам натален хороскоп. При аспектирането на Слънцето има три невероятни попадения. Смятам на Макс Хайндл да му прочета всички книги и да се занимавам с тях.