преди 35 минути, Shiniasu написа:

Колкото до това, дали нещо е изобщо реализируемо или е просто фантазия, предполагам, че всеки сам трябва да определи.

Ако нещо не противоречи на начинът, по който възникват и пребивават нещата, то може да се реализира. Феномените реализирани от човека преди да станат факт са били мечти или фантазии. Без мислене, концептуализиране, фантазиране, много от феномените които са реализирани в момента, например интернет и устройствата с които комуникираме, нямаше да бъдат налични.

Проблемът на някои сърдити старчета е че вече не могат на реализират почти нищо, поради умствена импотентност и други обективни причини, затова всички им пречат, космосът също.

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

някои сърдити старчета

Не отричам че понякога е забавно да чета как се гърчиш и какви глупости пораждаш в гърча. Между другото - сигурен ли си на каква възраст е рамус и дали не е около твоята... Ама има и значение и други "възрасти", а освен това е налице и казуса - кой точно е сърдития, като се чете кой какво е написал... Например - поредните фейкове:

От една страна - какво стана със "липсата на същност" - на феномените...?   но пък:

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Феномените реализирани от човека преди да станат факт

Обаче че ето че даже има и "реализирани"... та дори "факти"... Та... поредните изцепки и

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Ако нещо не противоречи на начинът, по който възникват и пребивават нещата, то може да се реализира.

Реализацията не опира до "моженето". Защото когато феномените относно техническите "факти" днес са създавани, никой не си е представял че "може" да станат факти. Едни измислят, други - реализират. Освен това - тия, дето измислят, грешат. Колкото и да бяха фантастите "създатели" на много от сегашните технически факти, много от техните "феномени' се оказаха неосъществими. А други - други ги осъществиха. А се оказаха и осъществени такива "факти", които никой не беше фантазирал...

Така, че - моженето, е за измислителите и фантазьорите. Заради същото и ти фантазираш че медитираш и че дори си и на някакви практически нива... Но са само в главата ти, където се играеш и на будист, и на медитатор, на философ, на разбирач ...

================

Точно в това е въпроса - въобще не е релизиуем варианта за този идеал на социалните личности, в който те копнеят за една обща кошерна утроба, в която всички да са щастливи, доволни, креативни, смислени, значими... ей така. Копнеят да са сходни, близки, разбираеми един друг, да са на едно равнище, на едно когнитивно ниво... въобще - това е израз на няколко обикновени психични представни потребности.

Скудоумие е да се спрягат колективности, когато се касае за духовно развитие. Това не е кошерен феномен, а индивидуален. Това са фантазии на незрели личности, в своя социален етап, в който са изключително зависими от останалите в кошера. Всяко малко дете - е точно така, Всяко малко дете е емоционално зависимо и това определя битието му и тия около него и те резонират на същата честота.

Сходните зависими помежу си, сформират общи ценности вкоито най-важното остава ядрото на тяхната зависимост - представата им да са 'ЗАЕДНО". Същата представа поражда задължително и демоните - че ако се отделят ще загубят много, биха умрели, биха били нещастни. Голямата благост на съпреживяването на споделянето, на любовта към ближния... И... представяте ли си ако тия неща просто ги няма... за зависимия - естествено това е абсолютно немислимо... Каква загуба би било да си зависим и да няма от кого да зависиш.

Обаче - се спрягат и глупостите около съвсем друго понятие, дисониращо твърде много със "зависимите" - това е СВОБОДАта. Именно - за зависимите гледай им свободата и как се въртят около дисонанса, и как всеки си наглася този дисонанс, както природата е определила да се случва в главата му на зависим.

Основните матрични социални послания се въртят около зависимостта на зависимите и гравитират около 'социума е по-важен от всеки от нас' и " най-голямата духовна цел е да се жертваме за колективната благост'...

Как някой може да се изфантазира като "духовно насочен", с надеждата че през духовните врати ще минат в колектив.

Как някой може да направи нещо ВМЕСТО ДРУГ?

Как въобще някой си представя че един извървява пътя за развитие, вместо друг... и направо да му предложи "резултата" от това вървене. Та това е безумие... !!!

Кой ще научи детето да е духовно, като то е преди всичко дете и като няма дори основа при липса на достатъчно дадености наслагвания, ще докара липсващото през посланията само до "игра на духовност". Ще имитира, подражава - нещото, което всяко дете си го може, защото е свойствено и естествено за всички деца.

И така - "УЧИТЕЛЯ" ще предаде на детето "детския вариант", нагласен спрямо неговото ниво. А същото дете ще го спряга като МОДЕЛА ЗА ДУХОВНОСТ и ще го превърне в мит, митът - в истина, после в религия... Какво друго да направят децата, като всичко, което го направят ще носи печата на детската им възраст и особеностите й.

Идеята за вечния им митичен враг - егото и представата за него, също е версия на колективните сугестии. Представата че на социалните идеали се противопоставя само една егоцентрична дребнавост, и сбор от тенденции, наречени егоистични, прави манията по Егото да е сега толкова разпространена. Като всяка чалга - народен стил, народни спрягания, народни схващания и фантазии - важното е да върши работа, да е просто, да е лесно за смилане и ползване.

 

преди 15 часа, Shiniasu написа:

да поеме отговорност за себе си и да стане независим.

как да стане... Това дисонира остро със социалните сугестии, с които е пропит идента.

преди 5 часа, Shiniasu написа:

не означава, че последните също не носят такава по отношение на себе си.

Самата представност за събиране в общто кратно на изброените варианти, само доказва колко е адекватно обобщението на Скепси. Всъщност в изброеното всеки тип е с различен статус, различен порядък на отношения и различно ниво на отговорности. И всъщност - отношенията РОДИТЕЛ-ДЕТЕ, нямат нищо общо с УЧИТЕЛ-УЧЕНИК. Ама толкова общо да нямат...

От друга страна - децата се изживяват на ученици, на които им трябват Родитело-учители... Това е вплитане на социални моделни схеми в обща проекции за мечтаене и идеалите създавани с него. Всъщност - съвсем характерно е че всяко дете ИСКА НЯКОЙ ДА СЕ АНГАЖИРА С НЕГО... Иска от един образ, през един СУБЕКТ да получи всичко, от което се нуждае. Именно фикциите по фантазното, издават Нуждаещия се.

преди 18 часа, _ramus_ написа:

индивидуално и социално-независим мироглед, действия, ценности, насоки...

Социално независими ценности, какви ще да са тези ценности. Само това да вземем като пример. Направо не мога да си представя, освен нещо като да клечиш в пещерата си и да повтаряш май прешъс, май прешъс? Смийгъл) Може ли пример за социално независима ценност?

преди 1 час, _ramus_ написа:

Не отричам че понякога е забавно да чета как се гърчиш и какви глупости пораждаш в гърча.

А(5):141 "Четыре типа глупцов живущих в этом мире: дающий и ругающий берущего; тот кто живет постоянно унижая соседа; тот кто, что бы ему не говорили — хорошее или плохое, постоянно спорит и возражает; неутвержденный в вере и добродетели; не отличающий хорошего от плохого, доброго от злого".

преди 1 час, Śūnyatā написа:

...

Попаднах на те тази статия в една съседна тема, като я прочетох все едно за рамус идеше реч - това негово поведение в психологията се наричало "релационна агресия": едно към едно.

http://purvite7.bg/momichetata-i-tehnite-priyatelki-vragove/?fbclid=IwAR2TuBdbDrsyb9O1eGhhh5uqOxINWku2qVYLNAvxr15iSGc6hwwm-ktfSeM

преди 8 часа, _ramus_ написа:

И всъщност - отношенията РОДИТЕЛ-ДЕТЕ, нямат нищо общо с УЧИТЕЛ-УЧЕНИК. Ама толкова общо да нямат.

Според мен всеки при по-сериозен размисъл може да открие общото. 

преди 12 часа, Shiniasu написа:

идеалите въплъщават нашите разбирания за въпросния естествен ред. И когато са съгласувани с този ред, те са винаги достижими.

цялата работа е нужна на утописта, за да вярва в представата си.

първото изречение от цитираното, е напълно погрешно. Разбиранията - НЕ СА никакви въплъщения за ЕСТЕСТВЕНИЯ РЕД.

Естествения ред... и Разбирането за същия - са две напълно различни положения.

Аналогията с Архитекта... е напълно погрешна - или други думи АНАЛОГИЯТА не е адекватна на Аналогизираното. Търсенето на подходяща аналогия е натиск отвътре за намиране на сходства, в ролята на потвърждение на една утопия. Пълна утопия. Утописта е пълен идеалист, за който представите за реалността, са еквивалентни на неговата реалност. Но не и с тия отвъд нея. С други думи - Утописта е религиозен фантазьор, капсулиран от манията да представи фантазията си като реалност и обективна действителност. И понеже не може - да представи уверения, обещания - като "доказателства".

току-що, Shiniasu написа:

Според мен всеки при по-сериозен размисъл може да открие общото. 

А за мен - е точно обратното. Общите положения всеки може да ги измисли, защото това е част от когнитивните изкривявания.

Всъщност при сериозен замисъл става съвсем ясно защо имаме сериозни различия относно точно този казус. Не само това - а и защо всеки от нас вижда позицията си като правилна'.

Но разликата между двама ни е... в някои особености на схващането и ролята на това схващане за живота ни.

Друга разлика е, че единия от двама ни може да обхване и двете позиции в обща, докато другия има само своята позиция, докато сигналите му са че "другата позиция е невъзможна и "не може да бъде". Не може - защото на него му е много нужен неговия вариант... Само тогава не се получава дисонанс с всички останали елементи в мирогледа  и убежденията му.

преди 7 часа, witness написа:

Направо не мога да си представя, освен нещо като да клечиш в пещерата си и да повтаряш май прешъс, май прешъс? Смийгъл) Може ли пример за социално независима ценност?

Всяка ценност... е ценна спрямо този, който я обуславя. Толкова е просто - индивидуалиста - според него си. Социално-зависимите - според тяхното си.

знаеш ли... Дори не можеш да допуснеш колко е неспокопосан "опитът да си представиш" непредставимото за теб. Защо въобще се мъчиш като дори идеята ти създава сериозен дисонанс. И почваш да го бориш - виж дори самите две изречения - в първото се борят отрицанието чрез "не мога да си представя", след това "освен... " наивния пример... А след това - въпросително изречение...

Всеки път, в насока за независимост... и няколко човека направо изтрещявате от отрицанието й. Изтрещявате по съвсем ясна причина - няма как да се побере сред полето ви самата идея за независимост от социума. Идеята е стара колкото света. Парадокса е, че очилата на социално зависимия, пречупват през призмата си.

Изртрещявате... защото идеята на социално и емоционално зависимия... не може да допусне нейното отрицание. Причината е изключително проста... и се крие в привнасянето на зависимостта направо в идентичността на личността. Направо в ядрото. Оттам нататък всичко просто "тече" в предварително определената от това привнасяне, посока.

преди 6 часа, insec написа:

като я прочетох все едно за рамус идеше реч

все повече изтрещяваш на тема рамус. Отгоре на всичко - това ли ти беше четенето? Защо не си извикаш жена за сексуални услуги? Или да пиеш нещо по-така. Да издрусаш тревичка или някак си по друг начин да освободиш напрежението... По-уеко така... ийзи-ийзи, релакс... дишай...

Въобще... направи нещо, защото изпростяването почва да придобива психотични мащаби. Може би си го имаш, по принцип - не знам, а и не ме интересува, щото си е твой проблем. Но  пропадаш - от това няма полза нито форумът, нито ти в личен план. Поне според мен. Не че ме бърка...

преди 8 часа, _ramus_ написа:

От друга страна - децата се изживяват на ученици, на които им трябват Родитело-учители... Това е вплитане на социални моделни схеми в обща проекции за мечтаене и идеалите създавани с него. Всъщност - съвсем характерно е че всяко дете ИСКА НЯКОЙ ДА СЕ АНГАЖИРА С НЕГО... Иска от един образ, през един СУБЕКТ да получи всичко, от което се нуждае. Именно фикциите по фантазното, издават Нуждаещия се

Децата не се изживяват като ученици. Да се изживее като ученик всъщност изисква смирение и отдаденост, които повечето хора не притежават. И други качества. Детето харесва да се учи докато му е интересно, докато това е игра. Когато детето иска нещо, то търси кой да му го даде. Когато се страхува - кой да го защити, успокои и даде сигурност. И обикновено родителят е този някой. Учителят ще защити ученика, ако това е уместно, ще му даде сигурност, ще откликне, но само на разумните амбиции. Т.е. отношението учител-ученик може и да не е идентично, но има сериозни прилики с отношението родител-- дете. Има и други прилики. 

 

преди 23 минути, _ramus_ написа:

цялата работа е нужна на утописта, за да вярва в представата си.

Да, но по какъв критерий класифицираш нещо като утопия? 

И защо задължително свързваш вярата с някакъв вид защитен механизъм чрез който човек защитава илюзорните си (илюзорни според теб) представи. В разсъжденията си, ти просто налага собствените си представи за това какво мисли другия, като правилни. Допускал елементарната грешка да приемаш възможното за факт. 

преди 16 часа, Shiniasu написа:

Да се изживее като ученик

да, да... Ей това е въпроса - и означава "да изживееш че си ученик"... е както "да изживее някой като учител" ( което и ти честичко разиграваш тук ) - това са формални ролеви отношения, на които може да се изживяват имитират и доста деца играят на 'игри на учители и ученици'... Сега игрите вече са електронни и дигитални, но нуждата от изживяване остава и днешните деца са като непорасналите възрастни - продължават да живеят сред утопии и фантазии за живота... като средство да бягство от битието отвъд всякакви фантазии за него.

Отношенията УЧИТЕЛ-УЧЕНИК са формално обобщение, а не някакво нарицателно за точно определен тип обмен. Тия отношения зависят от конкретните "звена", които обменят и общуват. Те са израз на техни конкретни потребности, нужди, стремежи, фантазии, проекции... Затова учителите в детски ясли, нямат нищо общо с учителите в прогимназията. Но думичката учител е тясно преплетена сред фантазьорите в духовните приказки и тя там е придобила някакъв специфичен за тях мираж и идеален образ...

преди 16 часа, Shiniasu написа:

по какъв критерий класифицираш нещо като утопия? 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Утопия.

Много е просто откъм критериите - идеална представа на някого за един идеален свят, идеални хора, идеални отношения... за щастие, добруване, спокойствие... - нещо, което няма нищо общо с "ЕСТЕСТВЕНИЯ РЕД", а е измислена идеална фикция според представите и мерките на ХОМО.

И докато е налично като течение сред философията, там тяхното има някои особености и ограничения. Утопии съществуват откакто ХОМО се е осъзнал че може да мечтае и да стреми мечтаното... защото това му дава усещането за запълненост, за някакъв вид отложена проекция за награда,  като обещание за щастие, сигурност, за покой... Както са всички обещания, описания и останалите особености за 'рая' примерно... Но раят няма нищо общо с ЕСТЕСТВЕНИЯТ РЕД... Нищо общо.

Няма нищо общо с ЕСТЕСТВЕНИЯТ РЕД която и да е човешка приказка с фантазии за живота, вместо живота, какъвто е, без групови или лични очила.

Понеже УТОПИИТЕ са обикновени приказки в които се вярва и доказва за съществунето на идеално измислен свят и хора сред него, способността на утопиите да привличат нуждаещи се от приказки, хора - е привлякла вниманието на всички участници в социалния живот вече хилядолетия. Това че утопиите вдъхновяват и зареждат позитивно вярващия в тях, могат да го мотивират да прави нещо, което не би направил... е начин за регулация в колективната матрица и средство за манипулация и насочване на същото огромно множество.

И сред всичко това - някой предлага личната си идеална фантазия, за изживяне в отношенията Ученик-Учител, без капчица реализъм, познаване, по модел на утопии и приказки на други хора, създадени и репликиращи ги, за да се запълват. Но не само че той никога не е съждавал по това, а и го представя като реално съществуващо, само защото му носи ползи да го вярва и защитава. защото това е неговата психична проекция за идеалното му отражение в себе си.

 А по какво извеждам че не си съждавал задълбочено - много е просто - според диалога в момента. по плоския и опростен начин за представяне на сложни казуси в битието и екзистенцията... Именно заради това утопиите имат толкова голяма роля в живота на всеки вярващ. И ако те имат все пак някаква полза в тесен краткосрочен план, то в дългосрочен утопията създава капан в развитието. но е капан, който има всички белези и стимули да се усеща като 'спасение'.

Пристрастен си. Това обезсмисля всеки евентуален мой отговор, целящ защита на позицията ми.

но това не е просто "позиция", а е възглед относно положения в които вярваш.

Твоя позиция - това е основа за пристрастност. А що се касае до явлението - за него съм пуснал достатъчно материали в раздел ПСИХОЛОГИЯ.

В този смисъл с етикета "пристрастен си" - мисля че това е лесният начин... за защитаването.

нямаш шанс за какъвто и да е довод - относно утопията и вярванията. Но пък - не ти е и нужна никаква защита - относно същите.

защитаването само по себе си вече изразява пристрастие - защото не се защитава просто лична идея, хрумване, извеждане или съждения - а се касае за такива базови психични положения, към които вече са налични когнитивни предразположения, от които твоята лична идентичност е повлияна и ги ползва за "строителния си материал". Етп защо в защитаването се хвърля толкова лична енергия и е толкова важно. Заради него и ползите които носи вярването и отложените проекции с обещание за награда, се проявява защитаването - защото заради сливането с идента, сработват механизмите за оцеляване и запазване на цялостта на онова... което се смята за "АЗ" (идент)

преди 2 часа, Shiniasu написа:

 

Чисто ориентировъчно, то би ли ми отговорил на един въпрос? Ти имаш ли учител/учители, които са живи хора, с които общуваш периодично от дълго време? 

преди 2 часа, dagpo19 написа:

Чисто ориентировъчно, то би ли ми отговорил на един въпрос? Ти имаш ли учител/учители, които са живи хора, с които общуваш периодично от дълго време? 

"Чисто ориентировъчно" - не. И в момента не виждам необходимост от такъв. 

преди 20 часа, Shiniasu написа:

"Чисто ориентировъчно" - не. И в момента не виждам необходимост от такъв. 

Ок. Следващият въпрос е очевиден, но струва ли си да питам, когато отговорът ти е толкова категоричен? Все пак, ще питам. Ти изписа няколко поста, в които представи твоята версия за отношенията между учител и ученик. След това, каза, че нямаш нужда от учител на този етап. Как е възможно да имаш мнение по тема, която сам признаваш, че не познаваш и не те интересува? Възможно ли е да си толкова объркан, че да влизаш в противоречие със себе си, когато пишеш в темата? 

преди 3 часа, dagpo19 написа:

Ок. Следващият въпрос е очевиден,

Туй сега разпит ли е? Помоли за отговор и ти отговорих, без увъртане и двусмислени отговори. Изводите ти нямам намерение нито да отхвърля, нито да потвърдя. 

преди 17 часа, Shiniasu написа:

Туй сега разпит ли е

Не е - това е уточняване, но с него се подрежда цялата обща картина дотук.

Благодарности поне за прямотата и честността. Защото още от диалога по-горе стана ясно на какво се основава позицията ти. И го написах. А ти настояваше за доводи и за това че вярвам че само моето било правилно.

Не ме интересува колко съм прав, нито че това ми носи каквото и да е. защото не ми носи нищо. Но в обмена е важно да са ясни нещата.

преди 28 минути, _ramus_ написа:

Не е - това е уточняване, но с него се подрежда цялата обща картина дотук.

Добре. Радвам се, че си постигнал тази яснота.

" The Wheel of Time

Restless, Unsatisfied, Faithless Children :--

Know ye that no power can stop the Wheel of Time to which I as well as thou art bound securely by fetters of our own forging? The more thou strainest at the fetters, the more they will cut thy quivering nerves and flesh. By twisting thy tortured form to catch a glimpse of some other way which thou thinkest may haply lie on the other side of the Wheel, thou dost only succeed in crushing thy head between the spokes.

Will ye leave me alone as ye have so oft before, to bear the burden of your woe alone, while you go back to the slimy depths of the under-world amid the creeping things that weave their webs of Lust, Avarice and Selfishness about you - till ye are helpless in their meshes, and bound more hopelessly than ever upon that Wheel from which ye seek release?

O that my words were arrows that thеy might pierce your hardened hearts, -- that my thoughts were flames of love that they might kindle the dead embers of the cold altars of your souls! "

Преди години четох от Кастанеда , навлиза в паралелна реалност създадена от друг нагуал. Тъй като съм навлизал също в такава, създадена от древните толтеки посредством силата на намерението (воля, която не е обикновената човешка воля) и съм я разглеждал, защото съм бил поканен, в реда на нещата е да съм опитвал да създавам и сам такива реалности. Могъща концентрация съчетана със жажда за творчество, тъй като Творецът ни кара да изучаваме творението, с нагласата да станем сътворци. Това е описано и при розенкройцерите има го и в беседи на Учителя. Празни пространства чакат да бъдат запълнени, не можеш да твориш навсякъде и да нарушаваш хармонията и реда там. Гост и странник си в докато не си създадеш собствен дом, в който сам да каниш гости.

преди 20 часа, mecholari написа:

Това е описано и при розенкройцерите има го и в беседи на Учителя

мдааа - освен това го има и в учебниците по психиатрия. Има го още от преди над век, в тях - и без "учителя" и без розенкройцери... а сред който каквото си привиди за самозаблудите си. Още шаманите са се занимавали със същите човешки проблеми, дето на село и сега ги наричат "бесове".

Та 'пътищата', целите и очакванията също са част от самозаблудния мизансцен на тия, дето иначе се изживяват на 'пътуващи' .

преди 23 минути, _ramus_ написа:

мдааа - освен това го има и в учебниците по психиатрия. Има го още от преди над век, в тях - и без "учителя" и без розенкройцери... а сред който каквото си привиди за самозаблудите си. Още шаманите са се занимавали със същите човешки проблеми, дето на село и сега ги наричат "бесове".

Та 'пътищата', целите и очакванията също са част от самозаблудния мизансцен на тия, дето иначе се изживяват на 'пътуващи' .

Ти не можеш да повярваш колко си изостанал. Затова и ето с времето изяснявам, защо пред dagpo19  те нарекох "имбецил". Преди време двамата с него си списвахте за Кастанеда, че си бил писал магически, а аз още тогава ви се усмихвах и чаках да ви се разкрият ограниченията в мисленето. Пропадъци в съзнанието, недоверието, защото искате да минете за някакви. А при мен нещата се получават на практика, аз просто ги правя. Можех да мина без всичките тези книги, сега просто намерих съмишленици. И вие не сте ми нужни, както и нито един в този форум.

преди 10 часа, mecholari написа:

сега просто намерих съмишленици

еее, чак сега ли ги намери. То винаги ги е имало - колкото искаш. И тук - сред форума. И другаде. Има ги още повече накуп, в някои медицински заведения - мноооого "съмишленици".

Знаеш ли човеко - понякога ми става тъжно, понякога го надживявам.  И ти се бориш като всеки друг - за своето си и в това няма никакъв проблем. Просто... "сбъркал си "мизансцена.

Можехте тук няколкото ... "съмишленици" да си намерите мизансцена на толкова други места, сред други декори и сънища. Толкова много матрял се предлага наготово, толкова готова дрога , в толкова видове има накуп... 

ПРоблемът е че е много заразно. Проблемът е - че колкото повече е налице от тази... "дрога" толкова повече се разнася тя. Потребители и сънувачи - колкото искаш. Щото... животът е труден, тежък, кофти... Защо да не се поплямпа и фантазира. И наистина - защо да не. Като за игра, като за разтуха, като за поредната доза изхвърляния или малко емоционален фантазен разгул... Кво му плащаш...

Какво толкова - хората искат да сънуват колко са велики, отколкото просто да са значими, да възпитат сила, достойнство - могат да го заместят с разни игри на изживявания. След като е един и същ резултата - защо да не се опита толкова лесния вариант? - Да, какво толкова...

но и какво толкова е - че имаш проблеми още от дете, че с течение на времето са се изострили и че още в казармата почнали пристъпите, лекарите, диагнозите... И после, след това... и в университета и... досега е с "тая дрога" сред която си намерил утеха и... не можеш да спреш фантазията и въображението... Какво толкова, нали? Все пак - всички сме хора и се борим за своето си. Какво толкова ако го маскираме като благородно, като се маскираме като добри, умни, мъдри и съпричастни... С тая дрога всичко може да се издокара. защо въобще да се живее, след като всичко може да се получи и по лесния начин - каквото и да е.

Ама не може. Ако можехте щяхте да мирясате - веднъж и... кво толкова. Ама не - нужно е непрекъснато да се поддържа дозата. Нужно е да се доказва че това изживяване е точно истинското, че точно това е истината. За целта е нужно непрекъснато да се драпа отчаяно по всички форми на стъкмистики и въображателност... само и само да се подържа "огъня" горещ. Щото ако изстине - там отпред в огледалото лъсва лицето на демона... И се пропада в ада. Не че не е същото - и същия този "ад" , както и "рая" дето си съставяш сам - и двете са твои производни. Но само извън тях е възможен растеж и развитие - без дрогата.

Не че нещо мога да ти кажа, защото живеем в две вселени. И границата им е самата дрога. Ти си ме фантазираш само сред твоята версия и си говориш с нея, обясняваш се, играеш си на едно или на друго... С един образ от наркотизирания ти свят. Не че има нещо общо с нещо извън него. И не че ме бърка. Какъвто и да съм то цялата работа е до теб. И - В ТЕБ. Няма кой да го направи, освен да ти предписва подходящата терапия и медикаменти... И да ги взимаш навреме и по предписание. И - да си говориш пред огледалото сред сънищата си - дето са и рая... и ада. И да го правиш безкрайно по форумите... докато си търсиш... "съмишленици"...

Искаш да взимам медикаменти и да влеза в твоята вселена? Тя нали е без дрога? Това няма ли да е лесен път? И да спра да пиша ще ти хареса? Като пред дедо Коледа си изявяваш желанията.

Хайде и двамата да спреме едновременно да пишеме. Сериозен ли си? Можеш ли да го направиш?

на ‎25‎.‎9‎.‎2019‎ г. в 17:02, mecholari написа:

Преди години четох от Кастанеда , навлиза в паралелна реалност създадена от друг нагуал. Тъй като съм навлизал също в такава, създадена от древните толтеки посредством силата на намерението (воля, която не е обикновената човешка воля) и съм я разглеждал, защото съм бил поканен, в реда на нещата е да съм опитвал да създавам и сам такива реалности. Могъща концентрация съчетана със жажда за творчество, тъй като Творецът ни кара да изучаваме творението, с нагласата да станем сътворци. Това е описано и при розенкройцерите има го и в беседи на Учителя. Празни пространства чакат да бъдат запълнени, не можеш да твориш навсякъде и да нарушаваш хармонията и реда там. Гост и странник си в докато не си създадеш собствен дом, в който сам да каниш гости.

Отворило ти се е третото око.

Аз познавам хора, които така се раждат...

Амии - третото... Поне петото... че и повече.

И аз познавам доста хора които ... "така се раждат". Други 'стават така" след раждането. А трети живеят сякаш не са (се) раждали.