преди 9 часа, _ramus_ написа:

там е работата - смятам че ти имаш идея какво пишеш. Но това не е твоя идея и като не е твоя, а приета наготово, не си даваш сметка какво точно означава отвъд приетото и повярваното.

Колкото е приета наготово идея, толкова и не е. Естествено, че разбиранията ми за една или друга идея са ограничени и отвъд тези ограничения стоят разбирания, до които все още не съм достигнал. Но разбирането винаги е индивидуално. Дори и когато дадено обяснение се взема наготово, то около него индивида натрупва други  знания, възгледи, съпоставя го и го свързва с предходни знания и опит и т.н. Не знам защо предполагаш, че един възглед се взема наготово и с това всичко приключва.

преди 10 часа, _ramus_ написа:

Защото същата идея, същото написано, сред различен контекст от готово-приетия, означава напълно различно съдържание. А пишещия я изразява сякаш това е висша и абсолютна обективна реалност, само защото е приел че е такава.

Дори и да е така, използването на думичките е в определен контекст. Едно твърдение може да се изкаже така, че да е валидно в няколко контекста. Доколко човекът отсреща ще схване вложената идея в твърдението си зависи от него. Ако не е сигурен, че разбира правилно, може да попита.

"Абсолютна обективна реалност" за мен е логически абсурд. Ако виждаш нещо подобно в нещо написано от мен, това си е твоя прочит. 

преди 10 часа, _ramus_ написа:

условно - ок. Но думичката Бог... за всеки човек е различна по съдържание. И бог и духовното... не са еквивалентни. А бог - не ознава задължително че 'в същността си всичко е единно. За пример ще напомня, че тук има един човек който не спира да мантрува молитвено че "нищо не може да има същност" - значи и че няма как "всичко да е единно".

Да, думичката Бог за всеки е различна по съдържание. И аз използвайки я отчитам това. Бог и духовно щом ги използвам като еквивалентни, значи ги виждам именно като такива. Ако някой не споделя това мое виждане, може да изложи позицията си и въпросът да бъде допълнително обсъден. До какво ще доведе това, е отделен въпрос.

преди 10 часа, _ramus_ написа:

И дали ДУХОВНОСТТА означава точно това, което се предлага тук.... и естествено че със същото върви и съвет към рамус... който е безлюбовен тъпак, неспособен да вникне в толкова изтънчената същност на вселената, така дълбоко както поредица от форумни толкова духовни колеги.

Това отново си е твоя прочит. Считам че прекаляваш с критичността и с определени очаквания към другите. Доколкото виждам си избрал път в който да не получаваш нищо наготово, без учители, без чужда помощ и наставления. Но това е твоят път, в който самокритичността и внимателното осмисляне на всяка идея, която се приема е важно. Но когато някой друг е избрал път, в който да следва даден учител, то най-важни са лоялността, доверието и някои други качества. Когато е налице доверие към учителя, думите му са закон. Те също се подлагат на щателен и дълбок анализ, за да можеш да разбереш в по-голяма степен вложения в тях смисъл. Но ако се съмняваш във верността им, значи отношението учител-ученик в случая е само илюзия. Това са два различни пътя, от три, които познавам. Третият е най-масовия случай, когато индивидът се развива успоредно с обществото, без да полага особени усилия и жертви, но и изискващ доста повече време.

преди 22 минути, Shiniasu написа:

.....защо предполагаш, че един възглед се взема наготово и с това всичко приключва.

Защото така правят папагалите - толкова могат ! 

ок. В това аз виждам и някои сериозни основания. Крайно време беше - да се отрази нещо по-сериозно от "игрите на маймунките"... и разни виждания за 'критики'...

Така - за пътищата...

Колкото са хората, толкова са и пътищата за... някъде. Това е според мен. Предложената версия на "три пътя" и условните критерии за разграничението - са смислени и са на място.

Разбирам идеята и посланието - всеки има свой път. От гледна точка на един път, всеки поглед към друг път... подава неадекватни "гледки". Ако що годе адекватно съм го интерпретирал и синтезирал - то нямам никакви възражения с него. Така е и е това е лесно обяснимо. Нямам никакви проблеми с това че гледната ми точка е ограничена и това е съвсем естествено за мен. Всъщност това е изходното ми положение, от което изследвам някои възможности за заобикалянето и надскачането му.

Критичността ми не е осъждане, не е нищо сериозно, за да бъде взимана сериозно. И за малцина тя не е никакъв проблем и с лекота преминават през нея. За мнозина - те се блъскат именно в нея и за тях става като непреодолима стена, висока и широка колкото вселената (им). Което е средство за мен да отсея този тип хора, като използвам личната им реакция на отхвърляне и отрицание. Втория ми подход е да пиша по начин по който те не разбират написаното, защото нахвърля когнитивния им хоризонт. Така се стига до 'рамус пак пише безсмислици и празнословия'... и се въртят около каишката на личните си реакции. Така или иначе с такива хора няма какво да си кажа и идеята ми е да ги отсея и те да се самоотхвърлят.

преди 32 минути, Shiniasu написа:

Но когато някой друг е избрал път, в който да следва даден учител, то най-важни са лоялността, доверието и някои други качества.

Когато е налице доверие към учителя, думите му са закон. Те също се подлагат на щателен и дълбок анализ, за да можеш да разбереш в по-голяма степен вложения в тях смисъл. Но ако се съмняваш във верността им, значи отношението учител-ученик в случая е само илюзия.

Отношението, дори и между "учител-ученик" е винаги илюзия. Отношенията - по принцип са такива, защото те са рефлексия която проявява тия, между които са "отношенията". Тук в това цялата работа е с акцент на ОТНОШЕНИЕТО и по-скоро - от типа на това отношение.

Тук става въпрос че образите на "учителя" са все едно спрямо божество за последователя. Един последовател има потребност да създаде "учител", когото да следва. ако не е - ще избере канон, рецепта, възгледи, учения... Важното е да следва . Ок, да - това е път. ДА!!! Това е начин на движение, в даден етап в развитието. Не критикувам пътя, нито пътуващия. Може да изглежда така, но не е.

Всеки път има свое значение, защото това е личната линия на всеки Пътуващ. За много Пътуващи винаги нещо около тях е основното значение. Или целта, или пътя, средствата, действията или... стъпките... Но не и ПЪТУВАЩИЯ. Но без него няма да има нито цели, нито стъпки, нито път...

преди 37 минути, Shiniasu написа:

....отношението учител-ученик в случая е само илюзия.....

Не е илюзия , а е закономерност - единство и борба на противополжностите . Закон който не само , че не се разбира , ами и за мнозинството е напълно непознат....

Всеки учител очаква ученикът му да го надмине . Удовлетворение за учитела - това му е "заплатата" .

Всеки (истински) ученик желае да надмине учитела си - постигнато щастие от изпълнена цел......

В това основно противоречие се "крие тайната" на развитието на отношенията учител-ученик .....

Тук в темата , определено ученици няма......а има ! Противоречие подлежащо на решение . Който го реши - печели...ПОзнание.......

преди 53 минути, Shiniasu написа:

Не знам защо предполагаш, че един възглед се взема наготово и с това всичко приключва.

Аз го пиша - защо е така. Пиша го и как става.

Не съм написал че "всичко приключва", а само че нещо много важно, е целта да се изживее като "приключено" - това е търсенето на ядро, на форма, на обяснение... все неща, които се усещат като недостатъчни и в които се привижда че "като ги има и това ще достави нужното за Търсещия".

Взимането на готово ... е много неща. И аз взимам от готовото, но не го обожествявам и идеализирам. Това не е до взимането и до "готовото", а е до "ВЗИМАЩИЯ". Всъщност - в някакъв смисъл целта на който и да е път... е пътят да не спира. А спират само "излишните за пътуващия посоки", освен избраната от пътуващия - за целите на неговите потребности и психични особености.

Със взимането на готово - всички започваме живота си, така или иначе. Това е част от социалните инстинкти, част от битието ни на социални животни. Това е и сериозна оцеляваща стратегия, но и като важна част от развитието за всеки.

преди 6 минути, _ramus_ написа:

Тук става въпрос че образите на "учителя" са все едно спрямо божество за последователя. Един последовател има потребност да създаде "учител", когото да следва. ако не е - ще избере канон, рецепта, възгледи, учения... Важното е да следва . Ок, да - това е път. ДА!!! Това е начин на движение, в даден етап в развитието. Не критикувам пътя, нито пътуващия. Може да изглежда така, но не е.

Има различни последователи. Важна е мотивацията защо следваш някого, някоя идея или цел. Трите всъщност са едно. Примерно аз търся определена промяна в себе си, защото това, което виждам да проявяват хората около мен не ме удовлетворява. За мен учителят е този, който вече е осъществил желаната от мен промяна. Той ми дава някаква представа по отношение на това към което се стремя. Дава ми някаква представа и за действителността отвъд очевидното. Някаква основа върху която да надграждам. Всъщност ученичеството малко се разбира. Идеята не е просто да научиш или да постигнеш нещо. Учителят обучава ученикът с ясното намерение да го използва в работата си, която е свързана с промяна в цялото общество. И ученикът следва да е наясно с това от определен момент нататък и да приеме ученичеството си като отдаденост на тази кауза така, както учителят се е отдал на нея.

Някой друг може да има различна представа за ученичеството и да търси учители, които да му предложат нещо друго, към което се стреми. 

Колкото до обожествяването на учителя, аз примерно мога да го приема доколкото той е проводник, на всичко това, което разбирам под понятието "божественост". 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Учителят обучава ученикът с ясното намерение да го използва в работата си, която е свързана с промяна в цялото общество.

И ученикът следва да е наясно с това от определен момент нататък и да приеме ученичеството си като отдаденост на тази кауза така, както учителят се е отдал на нея.

а, това е интересно и имам въпроси?

Защо на обществото му е необходима промяна? Според кого... Според какво?

Интересно защо духовния път може да се счете че може да е посока в която да се хвърлят усилия да се 'изнася духовно развитие" като кауза. А защо първо не се реализира такава "промяна" в съвсем личен индивидуален план... И едва тогава да се разглежда варианта за 'групова промяна в цялото общество'. Като при все че такава промяна е напълно несъстоятелна и в този капан вече са попадали толкова много провалени идеи...

В духовното развитие не може да има каузи и те да касаят нещо друго, освен вътрешното развитие. Интересен е и варианта при който "двама учители" предприемат според разбиранията си два различни пътя към 'промяна на цялото общество" - и неизбежно се сблъскват помежду си. Оказва се - според вече описания сценарий - че проблемите в грешките на гледните точки, когнитивни разлики и скрити несъзнателни потребности - задължително се предавали и на техните 'последователи'. И това било част от "отношението на отдаденост между Учител и Ученик... " и Разбирането че грешките е важно да се множат, заради обожествяването на модела за подражание, чрез образа на Учителя.

Апропо - това е сценарий, който се случва непрекъснато по глобала, както и на родна земя, и нашенската култура... Досега този сценарий не е довел до никаква "промяна за цялото общество". А и самото последно понятие - е погрешно, необмислено и твърде смътно. А в идеалния си вариант - напълно неадекватно е да се промени ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО.

Но най-важното - обществото няма как да се промени, защото то е точно това, на нивото на което му е нужно да бъде. Всеки опит да се изважда това ниво, заради лични възгледи на един или друг - е обречен опит - във всякакво отношение... Между другото - Скепси беше споменал и за идеала относно "будистко общество", което вече е една провалена идея. И провалът няма как да се счита за 'духовен'... а по-скоро за точно обратното.

Въобще ми е трудно да си представя че грамотни и разумни хора могат да се хванат на тази толкова изтъняла и разкъсана нишка, наречена "каузата да реализираме промяна извън нас". Желанието за това е разбираемо, магнитния притегален момент - също. Но все си мисля че някъде по пътя на всеки човек към себе си, това би трябвало да се израсте.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Взимането на готово ... е много неща. И аз взимам от готовото, но не го обожествявам и идеализирам. Това не е до взимането и до "готовото", а е до "ВЗИМАЩИЯ". Всъщност - в някакъв смисъл целта на който и да е път... е пътят да не спира. А спират само "излишните за пътуващия посоки", освен избраната от пътуващия - за целите на неговите потребности и психични особености.

Мисля, че неведнъж съм уточнявал, че за мен идеалите са нещо развиващо се. Т.е. пътят наистина не спира. В определен смисъл дори и думата "Бог" е израз на най-високият идеал, който може някой да осмисли. Т.е. в този си смисъл за мен изразява по-скоро посока, отколкото някакво съвършенство присъщо на някого.

Вземащият винаги взема само толкова, колкото може. Това предполагам е ясно. Дори и една гениална идея, той ще сведе до собственото си ниво на осъзнаване. И да, грешка е да се гледа на една идея, или по-точно на разбирането ни на тази идея, като на нещо крайно. Крайното в случая показва някаква достигната точка на временна удовлетвореност, на някакъв частичен баланс. Това ни кара да се чувстваме комфортно с разбирането си. Хората обикновено търсят някакъв статичен баланс, но аз лично за себе си мога да твърдя, че поне търся и се опитвам да постигна динамичен такъв. Това означава постоянна промяна в посока на заместването на нежелани от мен елементи в характера ми с желани, постоянно нарастване на разбирането и осъзнаването на света в който живея. И ако имаше някаква граница, колкото и далечна да е тя, това сигурно щеше да ми е много трудно да приема.

току-що, Shiniasu написа:

Т.е. пътят наистина не спира.

чувал ли за един... да го наречем 'синдром' - на "духовния изгубен пътник'. Декларативно ще посоча директно - че НЕ ВИЗИРАМ ТЕБ с тази вметка. Просто се възползвам от контекста дотук, както и думите ти.

Синдромът на "изгубеният ПЪТУВАЩ" мога да го изразя условно по следния импровизиран начин:

Явлението при което ПЪТУВАЩИЯТ се превърне в пътник - нещо като "пътник във влак, в който той вярва че пътува неотменно , за да го доведе до представната за него точка".

"Изгубването на ПЪТУВАЩИЯТ" е - когато постепенно се унесе в пътя си дотолкова че се слива с него. И ПЪТУВАЩИЯТ ИЗЧЕЗВА, вкопчен и превърнат в онова, което стреми - цели, път, средства, посоки, скорости, идеали. Всички те са само негови проявления и рефлексии, но той изгубва тяхната роля като такива и се прелива в стремежа и стременото.

Интересува ли те повече по това - любопитен ли си за пояснения?

преди 21 минути, _ramus_ написа:

Защо на обществото му е необходима промяна? Според кого... Според какво?

Промяната е неизбежна. Въпросът е в каква посока ще се осъществи. Всичко се променя, в това не знам дали трябва да се задълбочавам. Неизменност може да се търси само в определени естествени закони или по-скоро принципи. Вариантите са два - деградация и последваща дезинтеграция или изграждане на определена хармонична структура основана на споменатите естествени принципи. В случая общество изградено на базата на тези принципи е единственото, което би дало възможност за външна изява на определени духовни ценности. А тези ценности най-малкото вървят ръка за ръка с по-разширено осъзнаване и разбиране - индивидуално и групово. Това е най-общ отговор. Но такъв мога да формулирам. Когато отговорът на един въпрос изисква засягане на прекалено много допълнителни въпроси, то да се отговори намирам за непосилно. Мога да напиша, че самият естествен ред съществуващ в света рано или късно ще доведе до въпросната промяна и ще "принуди" хората да започнат да участват "доброволно" в нея. Но това ще е невъобразимо дълго и болезнено и не само това.

преди 19 минути, _ramus_ написа:

Интересува ли те повече по това - любопитен ли си за пояснения?

Да. Може би това си заслужава по-внимателно обмисляне.

 

преди 22 минути, _ramus_ написа:

Явлението при което ПЪТУВАЩИЯТ се превърне в пътник - нещо като "пътник във влак, в който той вярва че пътува неотменно , за да го доведе до представната за него точка".

На първо време ми изниква представата, че пътникът разчита изцяло на външно средство - влакът за да осъществи "пътуването" си. Но това е само първата ми представа. По-късно ще помисля над това по-обстойно.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Явлението при което ПЪТУВАЩИЯТ се превърне в пътник - нещо като "пътник във влак, в който той вярва че пътува неотменно , за да го доведе до представната за него точка".

"Изгубването на ПЪТУВАЩИЯТ" е - когато постепенно се унесе в пътя си дотолкова че се слива с него. И ПЪТУВАЩИЯТ ИЗЧЕЗВА, вкопчен и превърнат в онова, което стреми - цели, път, средства, посоки, скорости, идеали. Всички те са само негови проявления и рефлексии, но той изгубва тяхната роля като такива и се прелива в стремежа и стременото.

Идеалът сам по себе си е безсмислен, извън предназначението си да предизвика промяна. Важен е не идеалът, а светът и ние като част от света. Идеалът е само ориентир. Ще го кажа по друг начин: идеалът бележи границата на мислимото за момента. В този смисъл вечно пътуване, да. Но никой не живее сам отделно от останалите. И тук идва по-трудната част. Развитието ни като група изградена на основата на определен принцип, не зависи само от нас. Изолацията от групата пък ще лиши изолиращия се човек от страшно много неща.

Въпросът опира до това с какво се идентифицираме. В случая не с пътя, а с групата - да кажем човечеството, защото аз допускам съществуването и на други групи основани на различни критерии, с различен и понякога припокриващ се обхват от което можем да бъдем част.

на 24.08.2019 г. в 13:33, _ramus_ написа:

....."Изгубването на ПЪТУВАЩИЯТ" е - когато постепенно се унесе в пътя си дотолкова че се слива с него. И ПЪТУВАЩИЯТ ИЗЧЕЗВА.....

Закономерно е , неизбежно !

Пътуващия не изчезва , а само се слива с пътя (според указаната мисловна конструкция) , т.е. по друг начин казано :

Отражението отразяващо отразяваното , колкото по-пълно отразява , толкова повече няма как да не прилича на него . Винаги в по-голяма или по-малка степен прилича , слива се с него .

В резултат Съзнанието подрежда нещата идеално , борейки се с материалната неподреденост на Хаоса .

И се поражда нещо качествено Ново , нещо което до сега не го е имало !

Т.е. Съзнанието превръща Хаоса в Порядък , Незнанието превръща в Знание....

......Иначе не върши никаква смислена работа , а даже предизвиква по-голям хаос....

И едно изречение свързано с горния пост ........ей така , за медитация () :

Имаме дързостта и нахалството още днес да казваме , че ще завладяваме и преобразуваме ......Космоса (казано с други думи - Хаоса) !!! .........щото Земята вече хубавичко я оправихме...... ! 

......ама и как можем да я оправим само , ако не си опичаме акъла ! 

на 24.08.2019 г. в 13:45, Shiniasu написа:

или изграждане на определена хармонична структура основана на споменатите естествени принципи.

такова нещо е просто идеал, конструиран фантазно, за да придаде смисъл на каузата. Всъщност - с вдъхновителна цел за субектите които приемат да я "реализират"...

Такова нещо на практика няма как да съществува, никога не е съществувало. То е в разрез с толкова много социални принципи и взаимодействия, че просто няма никаква база за смислен дебат.

Друго изречение съвсем ясно посочва каква е целта на идеала, вкл и на този идеал - в твоя интерпретация:

на 24.08.2019 г. в 16:45, Shiniasu написа:

Идеалът... извън предназначението си да предизвика промяна.

Важен е не идеалът, а светът и ние като част от света. ..

Веднага след това - друг смисъл. После - изказът с "други думи:" - вече съвсем различен смисъл. импровизираш ли или ...

на 24.08.2019 г. в 16:45, Shiniasu написа:

Развитието ни като група изградена на основата на определен принцип, не зависи само от нас.

По-горе излезе че "всеки учител... групово развитие"... за кауза - чудесно. сега пък - "не зависи само от нас"... В такъв случай как да стане кауза, или просто вдъхновителна заигравка с идеали, с цел да придаде значение на стремежите. но нали се досещаш че са по  мерките на колективно-зависимите.

на 24.08.2019 г. в 16:45, Shiniasu написа:

Изолацията от групата пък ще лиши изолиращия се човек от страшно много неща.

Социалните идеали... са за социално-групови хора, с формирано такова отношение, мислене, отражение и възприятие. Именно въз основа на тях възникват и представите за "усилия за промяна на социото", но това е исторически доказал се като напълно компрометиран казус. И продължава да се доказва, но социалното възприятие и социозависим личностен идент резултират само в "социалната кутия".

Обаче това е несъвместимост със вътрешното развитие, което съвсем ясно посочва етапностите от социално-зависимо, в колективен смисъл, към индивидуално и социално-независим мироглед, действия, ценности, насоки...

В духовното развитие смесването на колективните послания от колективно-зависими личности, непрекъснато дисонират с ясните послания в писмените сериозни източници, които непрекъснато посочват ВЪТРЕШНАТА ПСИХИЧНА ТЕРИТОРИЯ, като поле, в което се реализира израстването.

Последното няма никаква отправка към колективното съществуване, но дисонансите... резултират в непрекъснато обикаляне в 'колективни обосновки', с идеята че да "не си колективен, означава че си "изолиран" и задължително това води до много тежки лишения, последствия, трагедии и негативи... И това е съвсем очевидно през гледната точка на колективно-зависимата личност.

Представите на колективните хора за индивидите (различните от тях) непрекъснато се подпират с митове , подходящо съставени за да създадат подходящия "образ". Така, че - по посланието чудесно се ползва за лакмус на изразяващия се с него. Той по този начин посочва и нивото, и широтата, етапа и... още много други неща.

Многото думи също компрометират.

 

преди 3 часа, Shiniasu написа:

че самият естествен ред съществуващ в света

т.н. ЕСТЕСТВЕН РЕД... е нещо огромно и сложно. То е цяла вселена... със собствени закони. това изисква огромни комплексни познания и способности за синтеза им - за да е налице поне известна адекватност. Като липсват - идват идеалите и рецептите, ползването за стремежи и с тях - каузи.

Ти наричаш  това понятие, като опит за обособяване, за да се състави каузата и да се вярва колко тя е положителна, позитивна, креативна и ще донесе само ползи. Защото ЕСТЕСТВЕНИЯТ РЕД не може да има алтернатива. Всяка намеса в него, е правена по всякакви начини... но колективните процеси са много сложни зависимости и това дава шанс само на изключително подготвени хора, които... ( и т.н.) Това обаче, няма нищо общо с "учителя и ученика", нито с борбите за каузи, които за който и да е учител, са просто твърде тесни мерки и са просто част от игрите на "по-малките", докато порастват,. с цел да придобият нужното им значение, да изживеят че са важни, като приемат да вярват че "имат кауза, която задължително ще доведе до добро за всички"...

Мда. Как се получиха постовете отгоре. Знам какво ще напише още преди да е написал, и съм вземал позиция 12 години преди това.

на 24.08.2019 г. в 11:01, Shiniasu написа:

Учителят обучава ученикът с ясното намерение да го използва в работата си, която е свързана с промяна в цялото общество. 

Учител, който учи някого с цел да го използва за каквото и да е, не е никакъв учител, а манипулатор. Един автентичен учител ще направи всичко необходимо, ученикът да се еманципира, да поеме отговорност за себе си и да стане независим. Всеки жив организъм, от червеите до приматите, е обусловен в поведението си от три биологични инстинкта  - хранене, възпроизводство (размножаване) и доминиране (в групата). Някой, който обучава друг с намерение да го използва просто се стреми да постигне позицията на главния бабуин в йерархията. 

3. Когато ученикът спре да слуша Учителя си или ще стане велик, или ще пропадне тотално, но и в двата случая не може да се очаква нищо хубаво от него. 
  Из "Свещената Книга на Черното Братство"

преди 6 минути, mecholari написа:

3. Когато ученикът спре да слуша Учителя си или ще стане велик, или ще пропадне тотално, но и в двата случая не може да се очаква нищо хубаво от него. 
  Из "Свещената Книга на Черното Братство"

Това е като цитат от Хари Потър.

преди 2 минути, dagpo19 написа:

Това е като цитат от Хари Потър.

Може да е и неудобна истина. Но ти си в силата си да подценяваш.

преди 1 час, dagpo19 написа:

Учител, който учи някого с цел да го използва за каквото и да е, не е никакъв учител, а манипулатор. Един автентичен учител ще направи всичко необходимо, ученикът да се еманципира, да поеме отговорност за себе си и да стане независим. Всеки жив организъм, от червеите до приматите, е обусловен в поведението си от три биологични инстинкта  - хранене, възпроизводство (размножаване) и доминиране (в групата). Някой, който обучава друг с намерение да го използва просто се стреми да постигне позицията на главния бабуин в йерархията. 

Принципът е както във всяка една структура в която има йерархия. Разбира се, че всеки ръководител използва стоящите по-ниско в йерархията и е подчинен на тези над него. Това което пишеш във второто изречение не противоречи на споменатия от мен принцип. Нито пък някъде съм твърдял, че отношенията учител-ученик се изчерпват само с него. 

преди 7 часа, Shiniasu написа:

Принципът е както във всяка една структура в която има йерархия. Разбира се, че всеки ръководител използва стоящите по-ниско в йерархията и е подчинен на тези над него. Това което пишеш във второто изречение не противоречи на споменатия от мен принцип. Нито пък някъде съм твърдял, че отношенията учител-ученик се изчерпват само с него. 

Ти не търсиш учител, а родител, който да те възпитава и да поеме отговорност за теб.

преди 2 часа, dagpo19 написа:

Ти не търсиш учител, а родител, който да те възпитава и да поеме отговорност за теб.

Отговорността зависи от заеманата позиция. Учител, родител, управляваш, подчинен, ученик - всеки може да бъде в една или повече от споменатите позиции. И това, че родителят или учителят носят определена отговорност към учениците или към децата си, не означава, че последните също не носят такава по отношение на себе си.

преди 12 часа, _ramus_ написа:

Такова нещо на практика няма как да съществува, никога не е съществувало. То е в разрез с толкова много социални принципи и взаимодействия, че просто няма никаква база за смислен дебат.

Социалните взаимодействия се променят. Често преминавайки от една крайност в другата. Това се получава и при отделния човек. Има разлика дали отделният човек или обществото като цяло ще приеме една идея без да я разбира, и ще я следва сляпо; или пък ще разбират необходимостта и ползата от осъществяването на тази идея, и ще са запознати с начина за практическото й реализиране. Има значение дали осъществяващата една промяна знаят на каква база да изградят стабилна структура, която да приближи до желания резултат и да остане устойчива по-дълго време. Не завинаги разбира се, защото с времето самата цел ще бъде осмислена по друг начин, ще се развие, а структурата ще трябва да се промени или дори разруши и изгради нова.

За да се достигне до един желан резултат може да се наложи да се премине през няколко междинни етапи.

Колкото до това, дали нещо е изобщо реализируемо или е просто фантазия, предполагам, че всеки сам трябва да определи. Няма как да те накарам да повярваш, че общество, каквото съм описал и много повече от това, е реалност на много други места и е въпрос на време да стане реалност и на земята. Това е идеал, споделян от малка част от хората, доколкото повечето хора се стремят към съвсем различни неща. И не е трудно да се допусне, че още дълго време ще е така. 

преди 13 часа, _ramus_ написа:

т.н. ЕСТЕСТВЕН РЕД... е нещо огромно и сложно. То е цяла вселена... със собствени закони. това изисква огромни комплексни познания и способности за синтеза им - за да е налице поне известна адекватност. Като липсват - идват идеалите и рецептите, ползването за стремежи и с тях - каузи.

Ти наричаш  това понятие, като опит за обособяване, за да се състави каузата и да се вярва колко тя е положителна, позитивна, креативна и ще донесе само ползи. Защото ЕСТЕСТВЕНИЯТ РЕД не може да има алтернатива. Всяка намеса в него, е правена по всякакви начини... но колективните процеси са много сложни зависимости и това дава шанс само на изключително подготвени хора, които... ( и т.н.) Това обаче, няма нищо общо с "учителя и ученика", нито с борбите за каузи, които за който и да е учител, са просто твърде тесни мерки и са просто част от игрите на "по-малките", докато порастват,. с цел да придобият нужното им значение, да изживеят че са важни, като приемат да вярват че "имат кауза, която задължително ще доведе до добро за всички"...

Ами точно идеалите въплъщават нашите разбирания за въпросния естествен ред. И когато са съгласувани с този ред, те са винаги достижими.  Точно това познаване на естествения ред прави възможно планирането, необходимо за рализирането на една идея. Архитектът винаги ще направи плановете в съответствие с действащите естествени закони преди да започне работата по реалния строеж. Много често не виждайки крайният резултат, съдейки само до грубата форма на още недостроената сграда, ние правим прибързани заключения.