Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


преди 23 минути, Śūnyatā написа:

Щастието е следствие на любовта, състраданието и загрижеността, или, любовта, състраданието и загрижеността са следствие на върховното щастие?

Написах любовта/състраданието/загрижеността, което трябва да покаже, че всъщност това е едно и също нещо, но гледната точка е различна. Всяко разграничаване между тях всъщност е изопачаване на значението им. Да обичаш защото си щастлив? Да си загрижен за другите защото си щастлив? Да изпитваш състрадание защото си щастлив? Че и върховно щастие. Обичаш защото обичаш. Това е естественото ти състояние, когато ги няма умствените и емоционални замърсявания - зависимости, привързаности и други.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

не се разбирате заради съществената разлика между двама ви. Единия просто настоява религиозните си възгледи и това няма как да има край - това за него е от първостепенно значение. Той е бил така и като християнин - нищо не се променя, освен типа на бляновете и вярванията. Всеки, който е опитвал контакт с него, той повтаря своите устои, с религиозно-каноничен тип затвърждаване. Той има нужда точно от това..

Не е сам в него - подобен случай, още по-точен е на Колев, който дори е бил в богословския ф-тет. След това - където и да отиде, сред каквито и "школи и майсторства" неговото съзнание търси онова, което не е намерил сред християнството... И винаги ще го търси и илюзира че е открил... За разлика от чувствата, в психичните сфери е напълно естествено да са налице етапни флуктуации, които да изразяват дуални противоречия - както е примера който описвам. .. Това силно личи...

Ментален тип съзнание, е твърде незрял, докато в него се борят противоречивите дуалистики на емоционално чувствените процеси. Не е налице съвместимост - на такова ниво на процесите. Колкото повече е налице някоя от дуалните емо-чувства, толкова повече менталната работа се ограничава. Това е особеност на несвързания мозък - на липсата на вътрешна връзка между дяловете за обработка (най-общо). Именно за такова ниво, обаче... е езика на "религиозния, стремящ се да рационализира (ментализира) вярванията си, основани всъщност на емо-чувствени фундаменти.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 30 минути, Shiniasu написа:

Написах любовта/състраданието/загрижеността, което трябва да покаже, че всъщност това е едно и също нещо, но гледната точка е различна. Всяко разграничаване между тях всъщност е изопачаване на значението им. Да обичаш защото си щастлив? Да си загрижен за другите защото си щастлив? Да изпитваш състрадание защото си щастлив? Че и върховно щастие. Обичаш защото обичаш. Това е естественото ти състояние, когато ги няма умствените и емоционални замърсявания - зависимости, привързаности и други.

Не е едно и също нещо за човек с гледна точка (била тя и различна) и човек без гледна точка с чисто осъзнаване. Нито имат постоянно значение в различните времеви отрязъци, за да не се изопачават. Още в началото на Дхаммапада се дава разликата между нечист и чист разум, между страдащ и щастлив разум. Явно не схващаш. Разбираш английски, преведи си го това:

These words of the Buddha enjoining us to see the world as being empty show that it is the highest thing. Anyone who wants to be without problems concerning Dukkha and death, should look on the world, i.e. on all things, as they truly are, namely as empty, neither "I" nor "mine". The statements of the Buddha that follow on from this show the benefits: 'Nibbana paranam sunnam' and 'Nibbanam paramam sukham', which translate as 'Nibbana is the supreme emptiness' and 'Nibbana is the supreme happiness'. You must understand that Nibbana, the remainderless extinction of Dukkha, means the same as supreme emptiness, and that it is possible to know and realize an emptiness that is not supreme, an emptiness that is in some way deficient or false. The truth-discerning awareness must be so impeccably clear that one has not the slightest feeling of "self" or "belonging to a self" for it to be called paramam sunnam, supreme emptiness. Supreme emptiness is Nibbana because it completely extinguishes the things that are on fire, the stream or whirlpool of flowing and changing phenomena. Thus the supreme emptiness and the supreme extinction are one and the same thing.

Ajahn Buddhadasa

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 часа, Śūnyatā написа:

Докато си в безсъзнание действително съществуващ ум отсъства, защото действително съществуващ ум без действително съществуващ обект е невъзможен. Умът който идва в съзнание не е същият ум, който е бил преди да изпадне в безсъзнание, както реката в която влизаш след време не е същата река. 

...

Рамус е прав че не съм будист, нито мисля че е жизнено важно формално да приема убежище, ако съм приел четирите печата:

1. Всичко съставно е непостоянно.

2. Всички непостоянни емоции са страдание.

3. Явленията (вкл.ума) не притежават действително съществуващи характеристики, нямат действително съществуваща "собствена същност".

4. Нирвана е отвъд крайностите (какво е крайност и какво не, можем да съдим по това кога сме умиротворени и кога не).

 

Да, мисловното съзнание се мени непрекъснато, но какво от това? Това по никакъв начин не доказва, че всички нива на "реалност", както твърдиш се случват в него. По-скоро доказва обратното.

Ти си решаваш какво за теб е жизнено важно за теб, но след като не си будист защо толкова обичаш да обясняваш какво е искал да каже Нагарджуна или Буда и какво според теб са открили? А ако си в грешка? Защо не се ограничиш да обясняваш как стоят нещата според теб, след като не си последовател на някакво учение?

Иначе това е само версия на четирите печата, които реално се свеждат до следните три:

1. Всички феномени са нетрайни

2. В никоя дхарма, която се проявява, няма истинско аз

3. Вечността е нирваната, която е спокойствие и абсолютна тишина.

Мисля, че ти не си избрал най-удачния превод и колегите с право ти зададоха доста въпроси, на които не отговори. Варианти на превод, включително предпочетения от теб, има например тук на английски език: https://en.wikipedia.org/wiki/Four_Dharma_Seals 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Śūnyatā написа:

Още в началото на Дхаммапада се дава разликата между нечист и чист разум, между страдащ и щастлив разум. Явно не схващаш.

"1

Всичко това, което сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Страданието следва човека, който говори или действа спорочна мисъл така, както колелото следва крака на вола, който тегли колата.

2

Всичко това, koemo сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Щастието следва човека, който говори или действа с чиста мисъл така, както сянката никога не го напуска."

И какво тук е щастието освен последствие?

"90

Няма страдание за този, който е дошъл до края на своя път и е престанал да изпитва мъка, за този, който се е освободил напълно и е отхвърлил всички окови.

91

Те си тръгват, добре овладели мислите си. Тяхната стряха не им носи щастие. Като лебеди, изоставили свое­то езеро, те напускат дома си."

Отново щастието се представя като следствие от овладяната мисъл и от свободата от оковите (вече неведнъж стана дума, кои са тези окови).

"181

Дори боговете завиждат на просветлените и потъналите в мисли, на тези, които са отдадени на съзерцание, на тези, които са мъдри и се наслаждават на спокойствието на уединението."

И тук виждам съвсем обусловена наслада, като съвсем ясно се посочват и действия в уж покоя на нирвана като мислене и съзерцание.

 


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, Shiniasu написа:

Да безкрайно чувство не е възможно. Затова и аз отхвърлям възможността за вечна нирвана, която повечето будисти споделят. За мен с края на манвантара се прекратяват всички чувства, за да се проявят наново като свои последствия в следващата. Което означава относително постоянство.

Нали видя какви са четирите вида нирвана? Не случайно само нирваната на Буда се нарича безкрайна.

Иначе щом вярваш, че всичко се прекратява в края на някакъв период от време и после възниква отново, би било интересно да кажеш откъде се появява отново и защо, по каква причина? Ако нямаш обяснение, значи и самото твърдение започва да изглежда недостоверно. Това имах предвид с навлизането в детайли.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

These words of the Buddha enjoining us to see the world as being empty show that it is the highest thing. Anyone who wants to be without problems concerning Dukkha and death, should look on the world, i.e. on all things, as they truly are, namely as empty, neither "I" nor "mine". The statements of the Buddha that follow on from this show the benefits: 'Nibbana paranam sunnam' and 'Nibbanam paramam sukham', which translate as 'Nibbana is the supreme emptiness' and 'Nibbana is the supreme happiness'.

Прощавай, но това е крайно неудачен превод - sukham изобщо не означава пустота. Просто човекът си пробутва неговите идеи, като изопачава думите на Буда. 

на 18.05.2019 г. в 18:02, Śūnyatā написа:

Нищо не струва и е възможно, точно поради естествената изменчивост на съзнанието. Но иска внимание всеки момент. Преживяваш нещо, фокусираш вниманието върху в ума си и вече медитираш.

Пропусна да ми кажеш какво имаш предвид с това, че "фокусираш вниманието върху ума си"?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 минути, Текила сънрайз написа:

Нали видя какви са четирите вида нирвана? Не случайно само нирваната на Буда се нарича безкрайна.

Да, наясно съм с това. Но аз не споделям подобен възглед.

 

преди 5 минути, Текила сънрайз написа:

Иначе щом вярваш, че всичко се прекратява в края на някакъв период от време и после възниква отново, би било интересно да кажеш откъде се появява отново и защо, по каква причина? Ако нямаш обяснение, значи и самото твърдение започва да изглежда недостоверно. Това имах предвид с навлизането в детайли.

Ами аз нямам обяснение как и защо се е появила дори и сегашната вселена, но тя е факт. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 16 минути, Shiniasu написа:

"1

Всичко това, което сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Страданието следва човека, който говори или действа спорочна мисъл така, както колелото следва крака на вола, който тегли колата.

2

Всичко това, koemo сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Щастието следва човека, който говори или действа с чиста мисъл така, както сянката никога не го напуска."

И какво тук е щастието освен последствие?

Това не е добър превод. В основата не е мисълта, а чистия разум, който не е замърсен, в който няма ненавист и др., а не който е пълен и прелива от божествени идеи и концепции. Действието произтича от разума, който не очаква награда или щастие, защото щастието никога не го е изоставяло, тоест то е налице преди действието, то е чистия разум.

Chapter 1, The Pairs

1. Mind precedes all mental states. Mind is their chief; they are all mind-wrought. If with an impure mind a person speaks or acts suffering follows him like the wheel that follows the foot of the ox. 

2. Mind precedes all mental states. Mind is their chief; they are all mind-wrought. If with a pure mind a person speaks or acts happiness follows him like his never-departing shadow 

3. "He abused me, he struck me, he overpowered me, he robbed me." Those who harbor such thoughts do not still their hatred. 

4. "He abused me, he struck me, he overpowered me, he robbed me." Those who do not harbor such thoughts still their hatred. 

5. Hatred is never appeased by hatred in this world. By non-hatred alone is hatred appeased.

преди 15 минути, Текила сънрайз написа:

Прощавай, но това е крайно неудачен превод - sukham изобщо не означава пустота. Просто човекът си пробутва неговите идеи, като изопачава думите на Буда. 

Означава щастие. Не виждам грешка.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 минути, Shiniasu написа:

Ами аз нямам обяснение как и защо се е появила дори и сегашната вселена, но тя е факт. 

Да, разбира се, но ако твърдиш, че всички същества изчезват и всичко се прекратява с края на някаква епоха, е логично да имаш някакво обяснение защо и как се случва това и как се появяват отново. Ако това не те интересува и просто искаш да твърдиш разни неща, без да ги свързваш едно с друго, това, разбира се, си е твой избор.

преди 7 часа, Śūnyatā написа:

Накрая сам си отговаряш. Буда е учил психология, логика и етика, а не метафизика. 

Пак да те попитам какво те кара да си мислиш, че знаеш на какво е учил Буда, при условие че дори не си будист? Смяташ ли, че е разумно да имаш подобни претенции?

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Също е факт, че при друга група хора нирвана се проявява спонтанно и естествено без да е наличен блян за щастие, налично е само чистото осъзнаване. 

...

Нирвана е отсъствие на блянове. 

Това не е будистка трактовка. Кое учение цитираш или това са твои лични идеи?

преди 22 минути, Śūnyatā написа:

Това не е добър превод.

Chapter 1, The Pairs

1. Mind precedes all mental states. Mind is their chief; they are all mind-wrought. If with an impure mind a person speaks or acts suffering follows him like the wheel that follows the foot of the ox. 

...

5. Hatred is never appeased by hatred in this world. By non-hatred alone is hatred appeased.

Няма да е лошо да се изясни за кой ум се говори. Със сигурност не и за ума, с който анализираш и се самоосъзнаваш, защото в мига, който се появи той, означава, че вече имаш мисли.

Точка 5 е много хубава!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, Текила сънрайз написа:

Да, разбира се, но ако твърдиш, че всички същества изчезват и всичко се прекратява с края на някаква епоха, е логично да имаш някакво обяснение защо и как се случва това и как се появяват отново. Ако това не те интересува и просто искаш да твърдиш разни неща, без да ги свързваш едно с друго, това, разбира се, си е твой избор.

Има такива неща в Абхидхарма. Изчезват и се появяват отново от кръга на вятъра, създаден от кармата на всички същества. Вятърът пренася семената от един цикъл на проявление в друг през периодите на разтваряне. Сега обаче не мога да съм точна, че всичко ми се е размазало в паметта. Между другото кръгът на вятъра бил по-твърд от диамант. А той почива върху акаша... нещо такова. Не е нужно всичко да се приема напълно буквално, но и и да се дават произволни обяснения е нелепо.  

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, Shiniasu написа:

и сегашната вселена, но тя е факт.

Дали?  :)

Сред света на менталните хора, се шири една вечна история... Една вечна загадка. "Вечна" - защото е обречена да остане скрита от човека - заради естеството на предположенията в нея.

ТАзи загадка не може да има краен отговор... И няма защо да го има. Самата идея на тази "вечна въпросителна" е да бъде загадка, защото ролята й е чрез невъзможността за краен отговор, тя да е вектор и нещо като "лакмус" за самоосъзнаващите се субекти.

Никой, никога не е разбрал... какво е ВСЕЛЕНАТА отвъд ограниченията на възприятието (ни) за нея. Този казус е огромен по сложност и хилядолетните наблюдения, анализ, изводи и синтез - вместо да водят към отговор, само усложняват допълнително самия казус...

Сериозните хора имат отношение към тази загадка. Приемат този сложен лабиринт за даденост и те са пътници сред него.

Дали ВСЕЛЕНАТА... всъщност е "ФАКТ" - известно ли е какво означава ФАКТ и че в разработките и АнаТезите (анализ-синтез) доста сериозни хора намират сериозно несъответствие и отново човешки консенсус, който винаги представлява подредена система от условности.

"Ние" сме "обречени" на един вариант на битие - това да "живеем" чрез отразителния си вътрешен апарат, наречен от нас ПСИХИЧЕН. Многобройните опити за надхвърляне на ограниченията и неговите граници, не решават генерално самият проблем. И няма как, няма и защо да го "решават".

....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 43 минути, _ramus_ написа:

Никой, никога не е разбрал... какво е ВСЕЛЕНАТА отвъд ограниченията на възприятието (ни) за нея.

И откъде знаеш това, защо си толкова категоричен, изведе го от собствен опит (тоест стигна до собствените си граници, погледна отвъд, не видя никого и се върна да ни съобщиш) или някой ти го внуши и ти му повярва. Да не си вечерял с Кант ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, witness написа:

И откъде знаеш това,

Самият въпрос е доста показателен. Безсилието на този, който света му е съставен от мненията на подбрани авторитети за същото, без капка своя инициатива, без никаква своя роля, отговорност... Цял живот събиращ какво другите виждат през техните прозорци към света... Безсилието че - ако го няма прочетено, споделено, описано, обяснено, изговорено, интерпретирано и прието за правилно и вярно - няма как да съществува...

Откъде "ЗНАЯ" това... - и да исках по-точен и подходящ пример нямаше да се сетя да измисля!

преди 9 часа, witness написа:

Да не си вечерял с Кант

Ами, не. Обядвах с Буда... полафихме си. С Кант вечеряхме миналата седмица. Утре имам среща с Исус... :)

Просто си нямаш на идея опита ти за ирония, колко е ироничен спрямо теб. Но ти никога няма как да го разбереш - просто защото никой никога няма да го напише и да го обясни, нито е възможно да стигне до теб. Което, бейдъуей, си е пример за принципа на съответствие, между субекта и самоограниченията му. (които той никога не разбира за тях, просто са му невидими)...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 часа, Śūnyatā написа:

Това не е добър превод. В основата не е мисълта, а чистия разум, който не е замърсен, в който няма ненавист и др., а не който е пълен и прелива от божествени идеи и концепции.

Преводът като цяло не е добър, но в случая върши работа по отношение на това, че показва как щастието е следствие от правилните мисли. Просветлението се постига с мисълта и единствено с мисълта. Буда природата винаги присъства, но мисълта е тази, която трябва да я прояви.

Един друг превод с коментари -  http://www.buddhanet.net/dhammapada/d_twin.htm

Но дори и да приемеш, че става въпрос за разум, а не за мисъл (а разликата между двете е без особено значение за практиката, а само от гледна точка на теорията), то щастието отново е само резултат, т.е. последствие.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 часа, _ramus_ написа:

Никой, никога не е разбрал... какво е ВСЕЛЕНАТА отвъд ограниченията на възприятието (ни) за нея. Този казус е огромен по сложност и хилядолетните наблюдения, анализ, изводи и синтез - вместо да водят към отговор, само усложняват допълнително самия казус...

Сериозните хора имат отношение към тази загадка. Приемат този сложен лабиринт за даденост и те са пътници сред него.

Дали ВСЕЛЕНАТА... всъщност е "ФАКТ" - известно ли е какво означава ФАКТ и че в разработките и АнаТезите (анализ-синтез) доста сериозни хора намират сериозно несъответствие и отново човешки консенсус, който винаги представлява подредена система от условности.

Факт е че съществува система за възприятие, наблюдаваме чрез нея разни явления, правим утвърждения, издигаме някакви тези. Тезите се подкрепят с аргументи, които да са достъпни и за другия, накрая се дава пример с нещо подобно. Тезата (предмета и утвърждението), аргумента и примера образуват силогизъм.

Отвъд възприятието ни може да проникне разума. Какво е разумът обаче, какво е общото му със вселената, за да може чрез системата от възприятия да я анализира? Каква е основата и на разума и на вселената, същността на видимостите, без която те не могат да се проявят? Отговор има, но той не е синтез от представи, а се явява следствие адекватен анализ на обектите и разума.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 часа, _ramus_ написа:

Дали?  :)

Сред света на менталните хора, се шири една вечна история... Една вечна загадка. "Вечна" - защото е обречена да остане скрита от човека - заради естеството на предположенията в нея.

ТАзи загадка не може да има краен отговор... И няма защо да го има. Самата идея на тази "вечна въпросителна" е да бъде загадка, защото ролята й е чрез невъзможността за краен отговор, тя да е вектор и нещо като "лакмус" за самоосъзнаващите се субекти.

Никой, никога не е разбрал... какво е ВСЕЛЕНАТА отвъд ограниченията на възприятието (ни) за нея.

....

Да, наясно съм с това. Аз не казвам, че някога ще опознаем вселената такава, каквато е. Но ние най-малкото разполагаме със сетива и съзнание, които са обусловени от нещо външно. Така че е логичен извода, че нещо външно съществува. А доколко то отговаря на нашите разбирания за него е отделен въпрос.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Shiniasu написа:

Но дори и да приемеш, че става въпрос за разум, а не за мисъл (а разликата между двете е без особено значение за практиката, а само от гледна точка на теорията), то щастието отново е само резултат, т.е. последствие.

Когда мастер пришел и воссел на трон Дхармы, он сказал, обращаясь к собравшимся перед ним монахам и мирянам, такие слова:

— Будучи еще довольно молодым человеком, я постиг Нерожденное [сознание будды] и распознал его отношение к мысли. «Мыслью» мы называем то, что уже отдалилось на несколько шагов от живой реальности Нерожденного.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 часа, witness написа:

Има такива неща в Абхидхарма. Изчезват и се появяват отново от кръга на вятъра, създаден от кармата на всички същества. Вятърът пренася семената от един цикъл на проявление в друг през периодите на разтваряне. Сега обаче не мога да съм точна, че всичко ми се е размазало в паметта. Между другото кръгът на вятъра бил по-твърд от диамант. А той почива върху акаша... нещо такова. Не е нужно всичко да се приема напълно буквално, но и и да се дават произволни обяснения е нелепо.  

Не, не става дума да се дават произволни обяснения, а да се обясни защо съществата изчезват на края на дадена епоха и как и защо се появяват отново след това. Защо т. нар. "ментално тяло", което съществува според Шиниасу, изчезва точно тогава и защо се появява отново. Дали има някаква връзка с ментално тяло от предишната епоха и т.н., т.е. дали съществата продължават да зависят от своята карма и т.н., и т.н.

Всъщност няма никаква нужда да се обяснява на всички и пред всички. Просто споделям мнението си, че всеки би трябвало да се опитва да си обяснява и свързва нещата по някакъв начин. Това, разбира се, не би означавало задължително, че е на прав път, но поне ще означава, че търси истината, а не се е блокирал в някакви свои вярвания и повече отказва да се развива.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, Śūnyatā написа:

Когда мастер пришел и воссел на трон Дхармы, он сказал, обращаясь к собравшимся перед ним монахам и мирянам, такие слова:

— Будучи еще довольно молодым человеком, я постиг Нерожденное [сознание будды] и распознал его отношение к мысли. «Мыслью» мы называем то, что уже отдалилось на несколько шагов от живой реальности Нерожденного.

Болднатото е вярно. Но аз не заменям споменатата реалност с мисълта. Това, което казвам е, че без мисълта (без правилни мисли)не можем да достигнам до въпросното съзнание на будите. Също така е много вероятно мисълта да участва по някакъв начин в това съзнание. 

В началото на веригата от превъплъщения се поставя невежеството, но някой запитвал ли се е към кого е отнесено това невежество. Към буда природата? Как е започнал да се превъплъщеве човекът, кой е бил носител на невежеството? Какъв е смисъла по отношение на самата буда природа от тези превъплъщения, и как изобщо е потънала в самсара, след като по отношение на буда природата няма как да се говори за невежество? Невежеството е свързано с ума. Но защо и е на буда природата да поражда невеж ум? Какво и носи целия този цикъл от превъплъщения? Явно нещо и липсва за да може да пребивава съзнателно в нирвана. И това нещо може да се придобие само преминавайки през самсара, през множество въплъщения в различни същества, докато въпросното невежество не се преобразува в разбиране. Защото да си в нирвана, без да го осъзнаваш и да го разбираш, не е точно нирвана.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 25 минути, Текила сънрайз написа:

...отказва да се развива.

Това е нормална реакция за повечето хора, ако ти е студено, празно, сънуваш кошмари, се завиваш с одеяла, мисли, концепции, блянове и надежди, даже и през глава.

преди 21 минути, Shiniasu написа:

Защото да си в нирвана, без да го осъзнаваш и да го разбираш, не е точно нирвана.

Започнеш ли да си мислиш че си в нирвана - вече не си. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 часа, witness написа:

"Никой, никога не е разбрал... какво е ВСЕЛЕНАТА отвъд ограниченията на възприятието (ни) за нея."

И откъде знаеш това, защо си толкова категоричен, изведе го от собствен опит (тоест стигна до собствените си граници, погледна отвъд, не видя никого и се върна да ни съобщиш) или някой ти го внуши и ти му повярва. Да не си вечерял с Кант ;)

Ако мога да си позволя да се намеся, колегата теоретично е прав. Има се предвид поне в будизма (да не каже колегата, че тълкувам неговите разбирания), че всичко, което възприемаме, се филтрира в зависимост от кармата ни и съответно виждаме само една част от реалността и то изкривена. С напредването в будистката практика, т.е. с пречистването на нашата карма, се променя и нашето възприятие за реалността, което става по-пълно и по-малко изкривено. Само и единствено Буда, разбира се, възприема всичко точно, каквото е, като "възприема" е условно казано.

С цел да илюстрирам горното - един пример: ако се родим като определено животно или насекомо, ще виждаме света черно-бял или пък двуизмерен, а като хора виждаме триизмерно и цветно, поне обикновено. 

Шиниасу например е прав за това - благодарение на способността ни за анализ можем да си дадем сметка за тези неща и да се развиваме и да променяме кармата си. Анализът сам по себе си обаче не е достатъчен, поради проблемът, който посочих някъде по-горе - това, че сме наясно какво е правилно (ако изобщо сме наясно) съвсем не означава, че ще го кажем или направим, т.е. само с едни голи мисли не става, макар че все от някъде трябва да се почне. Необходими са правилни мисли, думи и действия.

преди 53 минути, Shiniasu написа:

Преводът като цяло не е добър, но в случая върши работа по отношение на това, че показва как щастието е следствие от правилните мисли. Просветлението се постига с мисълта и единствено с мисълта. Буда природата винаги присъства, но мисълта е тази, която трябва да я прояви.

Не, Шиниасу, това, че просветлението се постига единствено и само с мисъл, абсолютно не е вярно поне що касае будизма. Може в агни йога, ако там има просветление, да се счита така, не знам. 

Природата на буда се проявява сама по себе си и определено няма нужда някой друг да я проявява, иначе би била обусловена нали така?

Между другото, ако просветлението се постигаше единствено с мисълта, всички философи, гении и тям подобни трябваше да са просветлени, а това не е точно така, нали?

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Отвъд възприятието ни може да проникне разума.

Да, аз лично съм напълно съгласен с това.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, Текила сънрайз написа:

Не, не става дума да се дават произволни обяснения, а да се обясни защо съществата изчезват на края на дадена епоха и как и защо се появяват отново след това.

Ако нещата можеха да бъдат обяснени по начин, който да може да бъде разбран от хората, то предполагам, че Буда Гаутама, полагайки основите на будизма щеше да го направи. Но явно има неща, които трябва да приемем, че не можем да знаем и разберем преди да сме достигнали просветление. В много будистки и небудстки школи се отдава огромно значение на съответствието. Ние можем да видим сходство в явленията около нас. От атома, който се появява и изчезва за неизмеримо кратък период от време; човешките превъплъщения, следващи своя цикъл; планетите, чиито цикли са описани в някои будистки текстове, примерно свързаните с калачакра; и се стигне до вселената  - навсякъде имаме сходство. Отново от атома на атомистите; протонът по отношение на физическия атом; човекът с неговия център и основа - буда природата; до звездите и галактиките със своите центрове на равновесие - навсякъде имаме проявата на друг един принцип. Навсякъде на всички равнища наблюдаваме процеса на самопораждане, на възникване на новото от старото - първо започвайки от центъра, от който се развива някаква структура или форма, след което енергиите отново се връщат към центъра...

преди 23 минути, Śūnyatā написа:

Започнеш ли да си мислиш че си в нирвана - вече не си. 

Това как изобщо си го представяш? Да се стремиш към някакво състояние при което изобщо не разбираш, че си в него?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 минути, Shiniasu написа:

Това как изобщо си го представяш? Да се стремиш към някакво състояние при което изобщо не разбираш, че си в него?

Като не си го представяш и не се стремиш. За какво са ти представи и сремежи в празното пространство? По-спокоен ли ще се чувстваш с тях?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Текила сънрайз написа:

Не, Шиниасу, това, че просветлението се постига единствено и само с мисъл, абсолютно не е вярно поне що касае будизма. Може в агни йога, ако там има просветление, да се счита така, не знам. 

Природата на буда се проявява сама по себе си и определено няма нужда някой друг да я проявява, иначе би била обусловена нали така?

Представи си слънчевите лъчи, които трябва да достигнат до земята. Но ако въздухът е замърсен, а не чист; ако въздухът е изпълнен с гъсти облаци пушек, как ще могат лъчите да достигнат земята? Лъчите в случая са буда природата, а въздухът е ума? Само с чист ум буда природата може да достигне до нашето съзнание. Ние не я създаваме. Умът само позволява на буда природата да достигне до съзнанието ни такава, каквато е. Но за това трябва да е чист, трябва да може да бъде неин проводник, а не да я възспира.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 минути, Shiniasu написа:

Представи си слънчевите лъчи, които трябва да достигнат до земята. Но ако въздухът е замърсен, а не чист; ако въздухът е изпълнен с гъсти облаци пушек, как ще могат лъчите да достигнат земята? Лъчите в случая са буда природата, а въздухът е ума? Само с чист ум буда природата може да достигне до нашето съзнание. Ние не я създаваме. Умът само позволява на буда природата да достигне до съзнанието ни такава, каквато е. Но за това трябва да е чист, трябва да може да бъде неин проводник, а не да я възспира.

Преди всичко е необходимо празно пространство, през което да преминат лъчите до земята и където да се случи цялата картинка, която си представяш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия.