преди 14 минути, _ramus_ написа:

Всички вярващи в будизма... се лъжат.

Следователно невярващите в будизма не се лъжат. В непостоянството, например, няма какво да вярваш, то се вижда или разбира.

 

преди 35 минути, _ramus_ написа:

Те търсят да привидят собствените си неща от които имат нужда.

Хората имат нужда да са изключение - АЗ и другите. Но пък ако ги няма другите с кого ще си общуваш? 

Май е нормално невежата да не разбира умния. Проблемът е когато умният неистово желае да бъде разбран от невежата. 

А тези, за които не е проблем да се чувстват глупави, са рядкост.

 

преди 17 часа, Гретел написа:

В Християнството и в учението на западната мъдрост, което всъщност е езотерочно християнство, съществува идеята за “прошката”, че “грехове” или с други думи погрешни мисли и действия т.е. такива които нарушават всемирните закони (който и да е ги създал), могат да бъдат заличавани/илиминирани чрез искрено разкаяние още докато човек е жив. Идеята е, че целия живот от всички прераждания се записва/запомня в някакъв носител който се намира в сърцето. 

Да, но това предполага наличието на Бог, който прощава. 

Нека се концентрираме на еднаквото в случая, което е по-важно за мен - а именно, че нещата се записват, т.е. няма измъкване от плащането на дълговете, но че искреното разкаяние винаги помага и ни приближава към целта.

преди 6 часа, Shiniasu написа:

В агни йога няма крайни достижения, доколкото съм запознат с нея. Всяко състояние е само крачка по пътя към следващото. Това не изключва възможността за последно стъпало, но ако никой никога не го е достигнал, както се твърди, то е безсмислено такъв вариант да се обсъжда.

Не ме учудва, като се има предвид, че ти наблягаш изключително на мислите (не, че не си прав, но има нюанси), а нашето мисловно съзнание може да се намира във всякакви състояния, които вероятно наистина са безброй. Въпросът е, че за будизма всички тези състояния са нетрайни - влизаме в тях, а после излизаме - и затова тези различни състояние не представляват интерес, а по-скоро не бива да се привързваме към тях. Това е свързано с цикличността - дори да отидеш в онези висши светове, към които се стремиш, рано или късно ще се върнеш обратно или по-точно - ще се завъртиш кръг. От ада, при гладните духове, после при животните, при хората, при боговете (с всичките им нива) и накрая пак в ада и пак отначало (е, човек може да върти и по-малки кръгчета: от човек - животно и от животно - човек - има всякакви варианти). Целта на будизма е да се освободим от този цикъл.

Иначе съм наясно, че в някои учения се вярва, че няма пропадане надолу, а се върви само нагоре. Будизмът обаче не споделя тази идея.

преди 6 часа, Shiniasu написа:

А и в различни източници се споменават поне четири вида нирвана.

Ако говориш за нирвана в будизма (в други учения също се използва този термин), наистина има четири вида:

Теравада (Хинаяна):

 - нирвана с остатък: практикуващият все още има физическо тяло и манас не е унищожен. Практикуващият е способен да влезе в това състояние още приживе. Фактът, че е способен да направи това, означава, че след смъртта на физическото си тяло би могъл да влезе в нирвана без остатък;
  - нирвана без остатък: практикуващият вече няма физическо тяло. Той няма и манас*, което означава, че повече не се преражда, тъй като прераждането е необходимо заради манас.

В Махаяна се добавят още два вида нирвана:
   - нирвана с чиста и спокойна природа: тази нирвана се постига при просветлението;
   - безкрайната нирвана: това е нирваната, в която се намира Буда.

преди 1 час, ДиоиД написа:

действителността реално съществуват.

не бъркайте мисленето и неговите свойства, качества и недостатъци, с житието. Отражението на Житието, не е Житие-то.

Реално... не съществува - нито дуализма, нито дихотомията, нито тетралектиката - щото има и такава. Това, че нещо се въвежда с една или друга цел, в отражението, чрез абстракти, не означава че "то съществува". НИто че съществува в действителност ЛЪЖА и ИСТИНА.

Това че нещо се ползва, като се въвежда друго, за да се обяснява трето и четвърти - не означава че тия всичките "съществуват"

Приказките за ИСУС или Буда - не са нито Исус, нито Буда. Както и не означава че като са налични приказки, значи че онова, което се говори в тях е "истина" или "лъжа".

Проблемите с човешкото съществуване не са никъде другаде, освен заради човека и съществуването му. Непознаването, нито Познанието, са проблеми или решения, сами по себе си.

Следването и нуждата от Учения и Учители е типично човешко явление и то се корени, и е производно, на човешките психични особености.

Приказването за Будизъм не прави будизъм. Нито спомага за будизъм, а само за приказването.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Но пък ако ги няма другите с кого ще си общуваш?

винаги са налични "други" - още от началото на съществуването.

Проблемите не са в самотата, а в това че "всеки се привижда да става въпрос за "него", само защото интерпретативния му апарат го "включва" чрез прочита му. И "прочитащия" също дели на "мен и другите" и мери "другото" по "себе си". И това се отнася до всеки... докато не бъде израснато.

И да напомня и за още нещо - съвсем просто - когато става въпрос за ОТРАЖЕНИЕ ( а то за него винаги става въпрос, без изключение) - значи че  за да има отражение, нещо е отразено. И никога не е "само по себе си". Така, че няма как нещо да е "само" и винаги щом е налице "нещо", то става защото има от "какво да се отдели" - дори и условно...

Аз и Другите - е един вътрешен диалог, който е наличен сред всички хора. Той носи наследството от това, че всички хора тръгваме от сравнително близки условия на развитие. И последващите разлики не са от входните условия, а от тяхното "продължение".

Относно алюзията АЗ и Другите - проблемът е в самия човек и инстинктивния му дуализъм. Монизъм Дуализъм или Тетралектизъм - са само помощни принципни положения и те не извеждат истина, а нужното за един или друг.

РАзличаването между Измисленото и Реалното... няма как да стане чисто виртуално. Реализъм - се опира на взаимодействие със среда, която се приема да е "отвън". В чистото съждение такова взаимодействие не е налице. И загубването води до неразличаване кое е реално, кое е измислено... и мисленето се превръща в подвеждане.

Това става още по-силно и мощно, защото са налице невронни вериги, които при мислене "реагират" фалшиво с "усещания, относно това, което се "мисли" ". А други невронни вериги веднага се включват щом има изживяване, значи че са налични усещания, значи че те са от "реални взаимодействия". Така МИСЛЕНОТО, се превръща в РЕАЛНО - вътре в самия човек. То става РЕАЛНО - но за самия човек, за групата хора... особено ако отражателния им апарат се насочи в една посока и стават налични резонансни процеси - именно заради допълването на отраженията си едни спрямо други. Така се засилва илюзията от "измисленото", със сигнали че щом се отразява и "от други" значи че тя е ДЕЙСТВИТЕЛНА и ОБЕКТИВНА. 

Ето защо едно от основните умения на МЕНТАЛИСТА е непрекъснатото самоосъзнаване че е налице само МИСЛЕНЕ , за да не се превръща мисленето в инструмент за подвеждане и самозаблуда.

Если и есть какая-то религия, которая могла бы соответствовать представлениям современной науки, то это буддизм.

Альберт Эйнштейн

Опытный буддист не считает буддизм религией. Он воспринимает его как своего рода науку, метод исследования собственного опыта с помощью техник, которые позволяют беспристрастно изучать свои действия и реакции, чтобы осознавать: «Ага, так вот как работает мой ум. Вот что мне нужно делать для того, чтобы испытывать счастье. А вот чего мне следует избегать, чтобы не испытывать страдание».

Йонге Ринпоче

преди 23 часа, Śūnyatā написа:

В будизма празнота (sunyata, emptiness) не означава отсъствие на проявено съществуване. Точно защото мислите ни се появяват и изчезват всеки миг, образувайки илюзията за един постоянен и неизменен поток, имаме възможността за един миг да я прекъснем, мигът в който я осъзнаем като непостоянна, празна, не съдържаща в себе си постоянна същност и възможност за трайно щастие. В дзен това се нарича внезапно просетление. Обуславя го невежеството, относно това как седят нещата в действителност.

С други думи, ако човек си даде сметка за непостоянството, което го заобикаля и че не е възможно трайно щастие, вече е просветлен. Доста евтино го даваш това просветление.

преди 59 минути, _ramus_ написа:

Следването и нуждата от Учения и Учители е типично човешко явление и то се корени, и е производно, на човешките психични особености.

Освен следването има и интуиция обаче ...  Да, причинно-следствената връзка обяснява типичното, но въпреки това съществува и различното, което съществува независимо, че ползва определени модели, за да осъществи контакт със света около него. Определено има човешки явления, но има и "нечовешки" ...

Психологичните особености са само единствено характеристики, но извън познанието си човек има и нещо по-по от въпросните догми към момента. Самата психология е измислена от атеистите с цел управление на обществото, тъй както едно време е измислено било то учението на Иисус или Буда или бля, бля на еди кой си ...

Да, чрез определени био-химични вещества и/или слова е възможно "програмиране" на определени психични особености, но дали това е целта, а?!

И, да ... определено е ясна целта, но когато няма идея как да се постигне, какво правим, а?!

Дори да се знае пътя и самото несъществуване на очакваното, то въпреки това в даден бъдещ момент се оказва, че съществува и нещо което дори към днешна дата е отричано от  днешните "учители" и бля, бля какви ли многознайковци, които буквално са "зомбирани" от своите знания и считат, че само и единствено те са тези които мислят правилно ...

Самото противопоставяне на тезите е в изгода на кого, а?!

Да, все още науката не е достигнала познанието и не може да обясни как се раждат така наречените "Природно интелигентни хора", които, да, имат своите психични особености, но въпреки това постъпват различно и в много случаи ги наричат луди и/или ненормални и даже в дадени моменти - психопати и/или асоциални ...

И изобщо, на цялото общество се програмира, че психопатите, асоциалните са вредни, и че същите трябва да бъдат изолирани, и защо ли, а?!

Има нетипично психично поведение, което обаче не се поддава на разбиране и се заклеймява, че не съществува... и кой е този който може да каже какво съществува и кое не съществува, а?!

Отричането на Бог не означава, че не съществува, а че определени индивиди се правят на богове със съответните знания в психологията или биохимията примерно ...

Да, определено повечето хора обичат да следват и имат нужда от учител или учители, но има и самоуки хора които следват само и единствено божественото ...   и определено те не са религиозни, а са истински вярващи ... но уви ... към днешна дата да си вярващ не е модно ...

п.п. Тъй както има миряни, така има и пионери ...  /не пионки ... / ... не и бъдещи комсомолци ...  Тези които не се страхуват от тръните и прокарват нов път през необятното човешко съзнание ...  

п.п.п. Освен истина и лъжа има и вяра ...

преди 42 минути, Текила сънрайз написа:

С други думи, ако човек си даде сметка за непостоянството, което го заобикаля и че не е възможно трайно щастие, вече е просветлен. Доста евтино го даваш това просветление.

Наистина е евтино. Много по-скъпо излиза да се опитваш да си внушаваш "трайно щастие" чрез молитви, визуализации, самовнушение на абстрактни представи, чрез практикуването на които виждаш че "трайно щастие" не се постига.

"Просветлен" не мога да кажа какво е. Знам че и позитивните и негативните проекции идват от ума, затова логично би било, ако успокоиш ума си, да успокоиш проекциите, а оттам и чувствата.

Нищо не струва и е възможно, точно поради естествената изменчивост на съзнанието. Но иска внимание всеки момент. Преживяваш нещо, фокусираш вниманието върху в ума си и вече медитираш.

преди 4 часа, Текила сънрайз написа:

Да, но това предполага наличието на Бог, който прощава. 

Нека се концентрираме на еднаквото в случая, което е по-важно за мен - а именно, че нещата се записват, т.е. няма измъкване от плащането на дълговете, но че искреното разкаяние винаги помага и ни приближава към целта.

Не ме учудва, като се има предвид, че ти наблягаш изключително на мислите (не, че не си прав, но има нюанси), а нашето мисловно съзнание може да се намира във всякакви състояния, които вероятно наистина са безброй. Въпросът е, че за будизма всички тези състояния са нетрайни - влизаме в тях, а после излизаме - и затова тези различни състояние не представляват интерес, а по-скоро не бива да се привързваме към тях. Това е свързано с цикличността - дори да отидеш в онези висши светове, към които се стремиш, рано или късно ще се върнеш обратно или по-точно - ще се завъртиш кръг. От ада, при гладните духове, после при животните, при хората, при боговете (с всичките им нива) и накрая пак в ада и пак отначало (е, човек може да върти и по-малки кръгчета: от човек - животно и от животно - човек - има всякакви варианти). Целта на будизма е да се освободим от този цикъл.

Иначе съм наясно, че в някои учения се вярва, че няма пропадане надолу, а се върви само нагоре. Будизмът обаче не споделя тази идея.

Ако говориш за нирвана в будизма (в други учения също се използва този термин), наистина има четири вида:

Теравада (Хинаяна):

 - нирвана с остатък: практикуващият все още има физическо тяло и манас не е унищожен. Практикуващият е способен да влезе в това състояние още приживе. Фактът, че е способен да направи това, означава, че след смъртта на физическото си тяло би могъл да влезе в нирвана без остатък;
  - нирвана без остатък: практикуващият вече няма физическо тяло. Той няма и манас*, което означава, че повече не се преражда, тъй като прераждането е необходимо заради манас.

В Махаяна се добавят още два вида нирвана:
   - нирвана с чиста и спокойна природа: тази нирвана се постига при просветлението;
   - безкрайната нирвана: това е нирваната, в която се намира Буда.

Съвсем ме отчая с това “пропадане надолу” и прераждане в животно. Дали може да се прераждаме и в растение? Кой е измислил тази въртележка и я е задейатвал щом няма еволюиране и развитие като следствие на положени усилия от човек, какъв е смисъла? И кои са “облагодетелстваните” които могат да “влезнат в това състояние нирвана” след като няма развитие и дори да има някакво развитие през човешки цикъл, след това като прероден в животно съществото губи/изтрива резултата от това развитие? Ако Будизмът е истина, съвсем отчайващ е...

 

преди 4 часа, _ramus_ написа:

не бъркайте мисленето и неговите свойства, качества и недостатъци, с житието. Отражението на Житието, не е Житие-то.

Реално... не съществува - нито дуализма, нито дихотомията, нито тетралектиката - щото има и такава. Това, че нещо се въвежда с една или друга цел, в отражението, чрез абстракти, не означава че "то съществува". НИто че съществува в действителност ЛЪЖА и ИСТИНА.

Това че нещо се ползва, като се въвежда друго, за да се обяснява трето и четвърти - не означава че тия всичките "съществуват"

Приказките за ИСУС или Буда - не са нито Исус, нито Буда. Както и не означава че като са налични приказки, значи че онова, което се говори в тях е "истина" или "лъжа".

Проблемите с човешкото съществуване не са никъде другаде, освен заради човека и съществуването му. Непознаването, нито Познанието, са проблеми или решения, сами по себе си.

Следването и нуждата от Учения и Учители е типично човешко явление и то се корени, и е производно, на човешките психични особености.

Приказването за Будизъм не прави будизъм. Нито спомага за будизъм, а само за приказването.

винаги са налични "други" - още от началото на съществуването.

Проблемите не са в самотата, а в това че "всеки се привижда да става въпрос за "него", само защото интерпретативния му апарат го "включва" чрез прочита му. И "прочитащия" също дели на "мен и другите" и мери "другото" по "себе си". И това се отнася до всеки... докато не бъде израснато.

И да напомня и за още нещо - съвсем просто - когато става въпрос за ОТРАЖЕНИЕ ( а то за него винаги става въпрос, без изключение) - значи че  за да има отражение, нещо е отразено. И никога не е "само по себе си". Така, че няма как нещо да е "само" и винаги щом е налице "нещо", то става защото има от "какво да се отдели" - дори и условно...

Аз и Другите - е един вътрешен диалог, който е наличен сред всички хора. Той носи наследството от това, че всички хора тръгваме от сравнително близки условия на развитие. И последващите разлики не са от входните условия, а от тяхното "продължение".

Относно алюзията АЗ и Другите - проблемът е в самия човек и инстинктивния му дуализъм. Монизъм Дуализъм или Тетралектизъм - са само помощни принципни положения и те не извеждат истина, а нужното за един или друг.

РАзличаването между Измисленото и Реалното... няма как да стане чисто виртуално. Реализъм - се опира на взаимодействие със среда, която се приема да е "отвън". В чистото съждение такова взаимодействие не е налице. И загубването води до неразличаване кое е реално, кое е измислено... и мисленето се превръща в подвеждане.

Това става още по-силно и мощно, защото са налице невронни вериги, които при мислене "реагират" фалшиво с "усещания, относно това, което се "мисли" ". А други невронни вериги веднага се включват щом има изживяване, значи че са налични усещания, значи че те са от "реални взаимодействия". Така МИСЛЕНОТО, се превръща в РЕАЛНО - вътре в самия човек. То става РЕАЛНО - но за самия човек, за групата хора... особено ако отражателния им апарат се насочи в една посока и стават налични резонансни процеси - именно заради допълването на отраженията си едни спрямо други. Така се засилва илюзията от "измисленото", със сигнали че щом се отразява и "от други" значи че тя е ДЕЙСТВИТЕЛНА и ОБЕКТИВНА. 

Ето защо едно от основните умения на МЕНТАЛИСТА е непрекъснатото самоосъзнаване че е налице само МИСЛЕНЕ , за да не се превръща мисленето в инструмент за подвеждане и самозаблуда.

Бих го лайкнала, особено подчертаното, но не искам да те обидя, че некаква си Гретел го е разбрала, харесала и оценила.

преди 52 минути, Śūnyatā написа:

Знам че и позитивните и негативните проекции идват от ума, затова логично би било, ако успокоиш ума си, да успокоиш проекциите, а оттам и чувствата.

От кой ум - твоя или на някой друг, а?!

Защото - Някой проектира, а ти чрез своите сетива пречупваш въпросната проекция и де факто какво осъзнаваш - кое е позитивно за теб и кое е негативно.

Дори да успокоиш ума си по някаква логичност, за да почувстваш, то на кого да вярваш - на своите чувства или сетива, а?!

Има много хора които именно чрез чувствата спекулират, така че не чувствата са важни, а хармонията която поемаш чрез своите сетива и ако блокираш същите - то това ли те прави щастлив, а?!

Определено явно не познаваш щастието ... жал ме хваща за теб ... и по мое мнение медитацията е лъжовно щастие и едва ли ще можеш да ме убедиш, че това е целта която трябва да си поставиш, и че само и единствено чрез отричане на сетивността си може да изминеш пътя до очакваното блаженство ....

преди 5 часа, ДиоиД написа:

Самата психология е измислена от атеистите с цел управление на обществото, тъй както едно време е измислено било то учението на Иисус или Буда или бля, бля на еди кой си ...

и други глупости сте писали сред форума... НО тази, определено е удря всички рекорди на тъпомера. Интересно става като се разгърнете с глупостите, които творите. А на моменти - не знам, обикновено ви се случват вечерни часове, та възниква в мен догадката - дали алкохола не участва в тия .... "гениални прозрения". Нещо, след определена възраст, тия пориви и селския живот... някак си са като "сродени"... 

А за сентенцията "

преди 53 минути, ДиоиД написа:

Определено явно не познаваш щастието

направо блика участието ви тази вечер, в темата...

Щастливи са само глупаците. Нещастни - също. И двете състояния нямат нищо общо с това, което се има предвид в будистките писания.

Щастието никой не може да го определи. А доколкото то е състояние, чувство и временен букет от невромедиатори - не се "познава" и няма как. Няма и защо. Както и "нещастието"...

Разбира се "колегата ви" към когото са отправени тия слова - е на същия хал. Но поне това на никого не прави впечатление вече. И то отдавна. Той и без това живее главно сред руски и английските будистки цитати. Ако ги разбираше, колкото цитираше - щеше отдавна да е Буда.

преди 1 час, ДиоиД написа:

...и по мое мнение медитацията е лъжовно щастие и едва ли ще можеш да ме убедиш, че това е целта която трябва да си поставиш...

За да кажеш че нещо е лъжовно трябва да го сравниш с нещо истинско. Лъжовно в сравнение с какво? Нямам цел да те убеждавам в каквото и да било. Целта ми е да отстраня всички възгледи в ума си. Нямам теза която да посоча като истина. Има тези които се приемат за истини сравнени с други тези, но само относително една спрямо друга. Тези и практики (медитация и др.) които водят до освобождение от представите за съществуване на действителни, логически, неилюзорни тези са относително полезни, затова в будизма се наричат "истини". Илюзорните истини водят до илюзорно блаженство, илюзорна яснота и илюзорно спокойствие. Помагат да изпитваме по-малко илюзорно страдание и да помагаме на другите от илюзорно състрадание. 

И ПЪТ, и ЦЕЛ и ОЧАКВАНИЯ - са част от отражателния невронен апарат, в основата на всеки човешки субект.

Това са три абстрактни понятия въведени с помощна цел.

Път - е събирателно понятие, в опит за обозначение за изминати точки, които Изминаващия свързва сам, през себе си. То е опит за синтез и е едно от най-произволните понятия. По принцип всеки човек има склонност (bias) в себе си, да аналогизира и приравнява, в опит за търсене на сходства. Нуждата от сходства е толкова силна, че с лекота се пренебрегват НЕ-сходствата... И се получава подвеждането. Идеята за "път" е опит за аналогия с изминаването и се ползва като средство за изразяване на "общ план"...

ЦЕЛ - е лична проекция, в тясна връзка с личностната система от ценности, която задава и формира "цели". ЦЕЛЕПОЛАГАНЕТО е задължителен елемент както от ЦС (ценностната система), така и от МС (мотивационната система) и са в тясна взаимовръзка. Като понятие ЦЕЛ, може да е както мислена проекция, но практично ориентираните хора задават целта, като заедно с нея прилагат път за постигане. Малцина от тях - подпират това с подходящата мотивация, за да се справят с проблемите, които възникват заради "цената"...

Непрактичните хора си правят виртуални цели, сред личната си приказка, като привнасят в нея голяма част от битието си. За тях ЦЕЛТА играе ролята да е подпряна с "награда". Обикновено и най-често - тази награда е от "духовно естество". Понеже са непрактични, намират всичко това наготово в социалните предложени системи. И където ги "завлече резонанса"...

ОЧАКВАНИЯТА - са част от механизмите с които се проектира "търсенето на награда". Те са свързани с желанията, търсенето, които пък са породени от усещането на дефицита на това, което се търси и стреми. Очакванията са във всякакъв план - непосредствен, или далечно-проектиран. Така са и желанията - които са непосредствени, но много от тях се покриват с понятийни аналози и игрите с тях заприличват на интелигентни.

Заедно с очакванията са и разочарованията. Но ОЧАКВАНЕТО (на наградата) позволява на човешкия субект, да отлага непосредствената си нужда от награда и да понася значителни психични и житейски натоварвания и конфликти. Всъщност - очакването е една вътрешна игра, напълно виртуална. Но ... това е част от етапните особености в развитието.

Освен всичко - ОЧАКВАНЕТО с проекцията си, носи и тръпка, която запълва много хора в техните дефицити и пропадания... Фантастичния елемент дори прави тръпката по-силна, по-мощна....

И т.н.

преди 12 часа, by_chechi написа:

 

 

Млечният път

преди 6 часа, _ramus_ написа:

Щастливи са само глупаците.

Ще започна с едно клише: Глупостта ходи по хората. Тя ги отличава от животните, а така също и алкохола ...

Начетен човек по вероятно е да прояви глупост отколкото един прост човек.

Всичко се свежда до едно друго клише: Обществото трябва да се управлява - казал единия лорд, а другия възразил, обществото може само да се управлява.

Та в тази връзка определена религия се заменя от научност чрез която на обикновените хора им се казва: Вие сте тъпи и я по-добре си пиете, ядете и не ръсите простотии сред тези които знаят. Греховно е Вашето познание, то само и единствено говори, че сте се възгордели и се отказвате от човешкото ... но тъй е, това е Ваш избор и се гордеете и си въобразявате, че това е истината и само единствената истина, която де факто е само и единствено една илюзия...

Живи и здрави бъдете ... живейте си във въпросната ...

За разлика от Вас, аз не се срамя от глупостта си, защото не подценявам другия.

п.п. Да, в материален свят живеем, но не всичко е материя.

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

За да кажеш че нещо е лъжовно трябва да го сравниш с нещо истинско.

Не! Просто изключвате вероятността на прозрението ...

преди 3 часа, ДиоиД написа:

Не! Просто изключвате вероятността на прозрението ...

Не. Има потенциал, който да ни кара да търсим прозрение, този потенциал го има относително, но той е илюзорен потенциал. Потенциала за прозрение не се отрича и изключва, но действително съществуващ потенциал не съществува. Какво прозираш като го реализираш? Ти какво прозря? От гледна точка на абсолютната истина никакви прозрения, пробуждания и просветления не съществуват. В мадхямика-прасангика нямат възгледи нито за относителната истина, нито за абсолютната истина. В това е тяхната красота!

преди 12 минути, Śūnyatā написа:

В мадхямика-прасангика нямат възгледи нито за относителната истина, нито за абсолютната истина. В това е тяхната красота!

Това не е вярно бе човек, откъде ти хрумна и докога ще повтаряш същата грешка. Нали преди време ти цитирах геше Сопа (ли беше), че и самия Дзонгкапа относно спекулациите, че тяхната школа нямала възглед. Има ли смисъл да го търся не знам и повторението дали е майка на знанието. По-скоро една лъжа, повторена сто пъти и т.н. ... ама нали нямало лъжа и истина и никакъв висш смисъл, впрочем, знаеш ли какво буквално означава Парамаартха?

Стига си си измислял, е, твоя работа. 

преди 58 минути, Śūnyatā написа:

Не. Има потенциал....

Има потенциал , бе ! Има !  

В какво обаче се състои (същност) , в какво се изразява (явление)? 

Лакомия ! Това е закон - закон на Живота ! Ама закон който е открит , не измислен от човеците ! Лакомия дадена от "бог"/Бог - лакомия за знание ! Ама грешно се разбира !

Придобиването на знание не е самоцел ! (в смисъл " Нека да има - народът иска да има ! ") 

Колкото повече знания - толкова повече реални възможности за консумация . Няма ли консумация - няма Живот !

А какъв е "механизмът" на Живота на всяко Живо - приема , обработва и отделя ! Развива се ! 

Т.е. знанията следва да са приложими и да се прилагат в практиката !

Тук се намесват два други неотменими закона - Мързел и Агресия .....

Възниква въпросът - Лакомия , ама съпроводена с колко Мързел и Агресия ?

......Всяко от тези ако не е премерено , балансирано , ограничавано от Разума , може с гръм и трясък да провали смисълът и в следствие практиката на всичко останало...

Това е Съзнание постигнало прозрение (просветление) ! 

на 16.05.2019 г. в 20:41, Гретел написа:

За да шамаросаш по бузата някого може да имаш много мотиви. Но да си подложиш и другата буза на някого, след като те е ударил, мотивът може да бъде само един, според мен. “Добре, заслужил съм си, удряй, прощавам ти”. Разбира се, това е алегория.

Ами не че е болка за умиране, може би обичайното е да остане един скрит зад завесата Герой, допълващ на ум - "прощавам ти ... защото съм по-добър от теб". Или "прощавам, защото така е наредено в проповедта". 

Относно смисъла на въпросното изказване няма много категорични интерпретации никъде, най-общо означава смирение и признаване на собствена грешка, да, но ако няма такава (самият Исус в ев. от Йоан не приема като справедлива нанесената му плесница в синедриона) тогава какво? Може би че обръщането на другата буза е указание да направиш нещо повече от изискваното от справедливостта, защото плесницата по дясната страна вече е възстановила баланса на "око за око". Да подложиш другата след това изглежда излишно, и въпреки това Христос нарежда да понесеш повече и да надминеш книжниците и фарисеите, и ако някой те съди да ти отнеме ризата, ти да му дадеш и наметката си, ако те принуди да вървиш с него една миля, ти да вървиш две. Ако не дадеш повече от изискваното от закона, "няма да влезеш в царството небесно". Това, което е в повече е самото небесно царство. 

Изглежда ли безсмислено и излишно, предполагам че така изглежда, но само изглежда. 

преди 39 минути, witness написа:

Това не е вярно бе човек, откъде ти хрумна и докога ще повтаряш същата грешка. Нали преди време ти цитирах геше Сопа (ли беше), че и самия Дзонгкапа относно спекулациите, че тяхната школа нямала възглед. Има ли смисъл да го търся не знам и повторението дали е майка на знанието. По-скоро една лъжа, повторена сто пъти и т.н. ... ама нали нямало лъжа и истина и никакъв висш смисъл, впрочем, знаеш ли какво буквално означава Парамаартха?

Стига си си измислял, е, твоя работа. 

Също мога да ти дам цитати, но няма да разбереш нищо ако не положиш усилия да прочетеш една книга открай до край, да я осмислиш, анализираш, медитираш върху нея, съгласуваш я с опита си и тн.. Ако искаш да се разделиш с илюзиите си... иначе само ще си мерим цитатите. Често умишлено вкарвам по някой цитат в някое мое мнение с надеждата, че някой нещо може да забележи, потърси и научи. Тоест вкарвам буквално и чужди измислици, които ако решиш да критикуваш по този елементарен начин, действат малко като бумеранг.

http://www.siddharthasintent.org/assets/Global-Files/Publications/Introduction-to-the-Middle-Way-RUS.v.1.1.pdf

преди 9 минути, Śūnyatā написа:

http://www.siddharthasintent.org/assets/Global-Files/Publications/Introduction-to-the-Middle-Way-RUS.v.1.1.pdf

За " Средния път " тук , в практиката : 

 

Хайде ! Обяснявай чрез " Средния път " !....... 

преди 19 минути, Śūnyatā написа:

http://www.siddharthasintent.org/assets/Global-Files/Publications/Introduction-to-the-Middle-Way-RUS.v.1.1.pdf

Цитираш ми цяла книга? Не се прави така. Ще цитираш нужната част, ако самият ти си я чел и осмислил, после, това че си цитирал Дзонгсар Кхиентсе не означава, че  Дзонгсар Кхиентсе е прав във всичко, което е казал и написал. Защо Дзонгсар Кхиентсе трябва да е по-голям авторитет от други като май дори не беше от гелуг? А да, сега всички са от риме ) 

Всъщност благодаря за книгата, може да я прочета.

преди 3 минути, witness написа:

Цитираш ми цяла книга? Не се прави така.

Перед Владыкой Буддой,
Давшим учение без воззрения,
Для того чтобы устранить все воззрения,
Я простираюсь.

На самом деле, это и есть цель прасангики – устранить все воззрения.

Ученик: Есть ли у прасангиков воззрение если у них нет никаких тезисов?

Ринпоче: У них нет воззрения в абсолютной истине, и у них нет воззрения в относительной истине. В этом их красота!

Ученик: Что тогда насчёт Четырёх благородных истин? Определённо, это является воззрением.

Ринпоче: Да, прасангики всё это принимают, но только для других. Вы можете спросить их: «Как можно говорить, что вы вступаете в спор с оппонентами из сострадания? Если у вас нет воззрения, почему вы говорите, что у вас есть сострадание?» Ответ следующий: прасангики не говорят, что их сострадание действительно существует или что оно существует логически. Они прекрасно знают, что сострадание – это иллюзия. И в то же время прасангики больше всего говорят о сострадании. Всё это ради блага других. И то, что мы не можем принять отсутствие у них воззрения, говорит о том, как сильны наши эмоции относительно приверженности какому-либо воззрению.

 

преди 2 минути, Śūnyatā написа:

И то, что мы не можем принять отсутствие у них воззрения, говорит о том, как сильны наши эмоции относительно приверженности какому-либо воззрению.

ОК. Горната ми забележка обаче остава, запазвам си правото да разглеждам всякакви подобни трудове като лични интерпретации, ако не са подкрепени с аргументи. Привързаността към непривързаността също може да е емоционална привързаност.