Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Повечето от пишещите тук следват някаква религия, учение или се придържат към определени възгледи относно човешкия живот. Много често ни се обещава някаква награда за живота ни на земята, ако той протече съгласно определени норми и изисквания - християните и мюсюлманите обещават живот в рая, будистите - нирвана. Все състояния на върховно щастие и блаженство, че и вечно на всичкото отгоре. Но колко от нас всъщност се запитват какво точна представляват тези състояния, в какво се състои щастието в тях? Просто ни се казва, че ще сме щастливи, че ще липсват страдания, и почти нищо съществено.

ОБщите представи за християнския рай са, че едва ли не само ще лешим под някоя палма, ще пием сокчета и ще ядем плодове, пък може и някой да ни танцува и пее за да е по-забавно. При будизма пък нирвана едва ли не се сравнява с пустиня, в която се очаква да намерим истинското блаженство.  И в двата случая - хармония и мир на бездействието и на инерцията. Да, ако не хвъряш камъни във водата, то вълните с времето сами ще се успокоят, но това ли е нирвана, това ли е вечното щастие и блаженстсво, което ни се обещава? Живот ли е това или смърт?

Темата всъщност не е за религиите, а за това как всеки разбира целта към която се стреми в зависимост от споделяните от него възгледи. Какви са индивидуалните очаквания? Към какво точно се стремите и какво искате да избегнете. Защото нирвана и самсара са само думи. Но какво на едни будист точно му харесва в нирвана и какво не му харесва в самсара? Или пък за един християнин - дали си представя живот във въздържание на земята, за да може цяла вечност след това да дава израз на всичките си стремежи безнаказано в рая?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ти си пътят и по теб ходят ти делата.
Понякога бързо, понякога бавно, но накрая егото те притиска да е славно.
Щом вяра имаш, религия на тебе не ти отива.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

човекът представлява материя от менделеевата таблица

въглерод калции вода и тнт

 които са организирани

и под химични реакции дава и взима енергия в околния свят

когато всичко се разпадне

някой друг взима тази материя и си прави неговите неща 

 болката е един вид подсказка че не трябва да се прави така

щастието е че трябва да се  прави така

 но както при гъбите  има  ядливи и отровни двойници

 има щастие което е имитация а всъщност е вредно

има и болка която е полезна

това което не те убива е  те прави по-силен.

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всъщност, човек трябва да бъде слуга на Бога. Когато се свърже с Него и в ада да бъде пак с Него, да повдига падналите, да утешава наскърбените. Т.е  човек трябва да се стреми да извърши някаква благословена работа от Бога, да бъде негов служител, а не да се удоволства.  Мене лично блаженството във рая не ми е приоритет, не се боря за девици и служащи ми ангели.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 39 минути, Yvan Sergeеv написа:

това което не те убива е  те прави по-силен.

Но и по-злобен, поставен в клетката му ....


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Shiniasu написа:

При будизма пък нирвана едва ли не се сравнява с пустиня, в която се очаква да намерим истинското блаженство.  И в двата случая - хармония и мир на бездействието и на инерцията. Да, ако не хвърляш камъни във водата, то вълните с времето сами ще се успокоят, но това ли е нирвана, това ли е вечното щастие и блаженство, което ни се обещава? Живот ли е това или смърт?

Защото нирвана и самсара са само думи. Но какво на едни будист точно му харесва в нирвана и какво не му харесва в самсара?

В будизма никой не обещава вечно щастие и блаженство, а по-скоро освобождаване от страданията. Това е и отговорът на въпроса ти - ако на човек не му харесва да страда, се стреми да влезе в нирвана.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 33 минути, mecholari написа:

Всъщност, човек трябва да бъде слуга на Бога. Когато се свърже с Него и в ада да бъде пак с Него, да повдига падналите, да утешава наскърбените. Т.е  човек трябва да се стреми да извърши някаква благословена работа от Бога, да бъде негов служител, а не да се удоволства.  Мене лично блаженството във рая не ми е приоритет, не се боря за девици и служащи ми ангели.

Да работиш постоянно за цялото, за хората и другите същества, е всъщност истинско отричане от себе си, жертвайки се непрекъснато в полза на другите. Доста висока летва наистина. Това, съчетано с постоянен стремеж за разширяване на съзнанието, знанията и възможностите,  не само заради себе си, но и за да може тази полза да нараства с времето... Колко ли хора всъщност биха приветствали подобна съдба и биха я свързали със щастието? Аз дори и да разбирам, че това е правилно, някак си не се чувствам готов за подобно нещо.

преди 9 минути, Текила сънрайз написа:

В будизма никой не обещава вечно щастие и блаженство, а по-скоро освобождаване от страданията. Това е и отговорът на въпроса ти - ако на човек не му харесва да страда, се стреми да влезе в нирвана.

Да, може би зависи от различните интерпретации. Но всъщност мен ме интересува по-скоро индивидуалната представа на всеки за бъдещето, без значение рай, нирвана или нещо друго. В будизма имам чувството, че Буда се разглежда като откъснат от света. В някои школи поне. Дадох пример с вълните, които само ще утихнат с времето, ако спрем да образуваме нови, но това ли покоят на нирвана - бездействие? Тук търся индивидуалното мнение. Знам, че трудно може да се даде точен и ясен отговор на подобен въпрос. Някои свързват щастието с почивка, други с някаква дейност... Почивката обаче си мисля, че не може да донесе щастие на някой друг, освен на почиващия си, и то само временно. Дейността също ако е монотонна и механична след време ще доведе до страдание. Тук навлизаме в темата за навика, който е полезен с това, че ни помага да извършваме повтарящи се действия все по-лесно и по-лесно, но в един момент се превръща в преграда за развитието ни.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 26 минути, Shiniasu написа:

Или пък за един християнин - дали си представя живот във въздържание на земята, за да може цяла вечност след това да дава израз на всичките си стремежи безнаказано в рая?

Представата на един християнин(разбира се такъв, който все пак познава християнството, а такива по принцип са голяма рядост) е обожествяването по благодат.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 48 минути, Efix написа:

Но и по-злобен, поставен в клетката му ....

  пътя към напредъка е в смирението

 злобата харчи енергия 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Shiniasu написа:

как всеки разбира целта към която се стреми в зависимост от споделяните от него възгледи. Какви са индивидуалните очаквания? Към какво точно се стремите и какво искате да избегнете.

Стремя се да съм полезна без да се натрапвам, да споделям, да се уча, да избирам-правилно, да се поставям на мястото на другия. Очаквам, хората рано или късно да оценят това. Искам да избягам разочарованието, което принципно е невъзможно, при поставени очаквания. Целият свят е двоичен: бяло и черно, лято и зима, ден и нощ, материално и духовно, добро и зло, експлоататори и експлоатирани, кока-кола и пепси, мерцедес и беемве, стражари и апаши, шматки и тарикати, и т.н. Реалната самооценка определя градящи потребности и избори. 

преди 44 минути, Shiniasu написа:

жертвайки се непрекъснато в полза на другите. Доста висока летва наистина.

Кой би си поставил такава летва, обезличавайки се и превръщайки се в наивен слуга!? Но както се казва: Има хора за всичко! 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 минути, Meri Meri написа:

Кой би си поставил такава летва, обезличавайки се и превръщайки се в наивен слуга!? Но както се казва: Има хора за всичко! 

Зависи от гледната точка. Това може да се разглежда като взаимообвързаност. Можеш ли да се развиваш в деградиращ свят? А такъв свят нарушава равновесието по цялата верига. Всяко звено в тази верига е връзката между съседните две. Ние не можем примерно без растенията. Нищо, че са по-нисши същества от нас. Те са част от средата в която можем да се разиваме. Ако изчезне флората ще минат неизброими векове преди да бъдат създадени подобни подходящи за развитие условия за нас хората. Такъв е редът във вселената. Сам не можеш да се развиваш. Няма как сам да си създадеш подходящите условия. Т.е. слугуването всъщност е грижа според индивидуалните възможности за поддържането на този ред.

Разбира се това, което излагам е само един възглед с който не всеки ще се съгласи.

Ние трудно владеем малкото енергии с които разполагаме. Трудно поддържаме в хармония собствените си мисли и емоции, но си представяме, че в бъдеще, когато тези енергии нараснат значително, когато с мисълта си ще можем да обхванем знанието не само за нашия свят, но и за всички други същестуващи и съществували светове, ще ни бъде лесно. Ами... За Буда се казва, че е достигнал паранирвана. Т.е. съзнанието му не се прекъсва по време на махаманвантара, когато цялата видима вселена се разтваря. Но ние някак си си представяме подобно състояние неизискващо усилия.

Някои искат да си спомнят минали животи, други да четат мисли и какво ли още не. Но не предполагат, че такова количество информация и подобни енергии те не са в състояние да поддържат в равновесие и съзнанието им няма да издържи. Та ние не можем да контролираме дори и малкото което имаме. А ако липсват усилия, това веднага ще доведе до проявление на противоположните сили на западък и разрушение.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Shiniasu написа:

Ние трудно владеем малкото енергии с които разполагаме.

Абсолютно съм съгласна! И за мен са водещи!

преди 1 час, Meri Meri написа:

жертвайки се непрекъснато в полза на другите. Доста висока летва наистина.

Моята реакция дойде от "непрекъснато". Може би майка Тереза е успяла, или поне се е опитала. Въпросителни да искаш! 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Shiniasu написа:

Да, може би зависи от различните интерпретации. Но всъщност мен ме интересува по-скоро индивидуалната представа на всеки за бъдещето, без значение рай, нирвана или нещо друго. В будизма имам чувството, че Буда се разглежда като откъснат от света. В някои школи поне. Дадох пример с вълните, които само ще утихнат с времето, ако спрем да образуваме нови, но това ли покоят на нирвана - бездействие? Тук търся индивидуалното мнение. Знам, че трудно може да се даде точен и ясен отговор на подобен въпрос. Някои свързват щастието с почивка, други с някаква дейност... Почивката обаче си мисля, че не може да донесе щастие на някой друг, освен на почиващия си, и то само временно. Дейността също ако е монотонна и механична след време ще доведе до страдание. Тук навлизаме в темата за навика, който е полезен с това, че ни помага да извършваме повтарящи се действия все по-лесно и по-лесно, но в един момент се превръща в преграда за развитието ни.

Може би е добре първо да се даде определение за щастие. Ако сме щастливи, когато почиваме, това означава, че сме привързани към състоянието на почивка, и ако изгубим това състояние, когато се наложи да свършим нещо, ще изгубим и щастието и съответно ще сме нещастни заради привързването си към това определено нетрайно състояние. Впрочем независимо дали обичаме да почиваме или да вършим нещо, състоянието винаги ще има край и съответно щастието ще се замени със страдание.

Има различни видове нирвана, но ако трябва да опростим и съкратим максимално нещата, от една страна, ако съществото вече не се преражда, то е в нирвана и естествено не страда, а от друга, ако е буда, просто не е привързано към нищо, т.е. няма как да изпита страдание, и разбира се, също е в нирвана.  Мисля, че пак стигнахме до освобождаване от страданията, т.е. целта е повече да не се страда.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 46 минути, Meri Meri написа:

Абсолютно съм съгласна! И за мен са водещи!

Моята реакция дойде от "непрекъснато". Може би майка Тереза е успяла, или поне се е опитала. Въпросителни да искаш! 

Ами всъщност това, което знам е, че не е непрекъснато. Дори и тук на земята през нощта почиваме и външната реалност е заменена от сънища. Между въплъщенията в будизма примерно се говори за състояния като девачан и други, които няма да коментирам, където общо взето се получава същото, но там субективните преживявания са много по-живи и истински. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, Shiniasu написа:

жертвайки се непрекъснато в полза на другите.

преди 22 минути, Shiniasu написа:

Ами всъщност това, което знам е, че не е непрекъснато. Дори и тук на земята през нощта почиваме и външната реалност е заменена от сънища.

 

Объркващо е! Енергии, какво да ги правим!!! ;) Дори и в сънищата може да си в полза на другите. Шегувам се! 

Християнка съм по рождение и произход, но не познавам в дълбочина, нито една религия и състоянията й.

Приятно ми е да чета и да припознавам на места мойте си възгледи.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, Yvan Sergeеv написа:

напредъка е в смирението

Напредъкът е в покоя.

Да, колко ти парадоксално да звучи, излиза, че е вярно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, Текила сънрайз написа:

ако на човек не му харесва да страда, се стреми да влезе в нирвана.

Има проблем... както и с това след него:

преди 6 часа, Текила сънрайз написа:

Мисля, че пак стигнахме до освобождаване от страданията, т.е. целта е повече да не се страда.

На кръчмарски моабет, може да се приказва какво ли не. Всеки е експерт - политик, футболен треньор... защо не и будист, християнин... А и сред форума е налице и любими роли на "езотерик", философ, религиовед, историк... Всеки гони лична сглобка, насъбрана чрез личен подбор от общи елементи, съшити някак си "да си подхождат"... Че и с шарени костюми на логика, аргументи и доказателства...

Никога не съм разбирал това празно от съдържание бърборене, което целта му е просто празното бъбрене. Всъщност е и показателно - кой с какво се е "захранил" и  кои са му "опорните точки".

===========

В обща переспектива са налице два основни подхода - единия е просто да се пише личното мнение. И да се ползват личните мнения на останалите като форми сред които личното мнение на някого просто да се играе на социално споделяне и лично отстояване. Типична социална игра между незрели индивиди - нещо като формата на инкубатор, докато те стигнат в достатъчна степен на индивидуална зрялост... И заради същото - масовия подход и един от характеристиките на "колективната динамика". Понякога ми се струва че сякаш някои хора получават някакви форми на "поощрение" ако на воля си бърборят и пишат тема след тема, лайк, след лайк... И за тях няма значение доколко и дали това, което пишат ги издава колко са повърхностни, но в противовес на личната им визия "колко е дълбоко" онова, което пишат. 

Ролята на изразяването на личното мнение е преди всичко утвърждававането и разширяването на периметъра на идентичността - с цел повишаване на усещането на устойчивост и така - сигурност. Дори и когато личните въпросителни форми са налице - те са си игра наужким. Особено си личи, когато е налице многократно повторение - тогава лъсва играта с прицел на утвърждението.

Вторият подход - е изразяването да спомага за задълбочаване на осмислянето на всеки... Но това бележи ниво на самоосъзнаване и висок коефициент и роля на вече изградена и "задвижена" индивидуалност. Дори е излишно този "вариант" да се споменава и да се описва тук...

==============

Вторият подход - всъщност там, където изглежда че е налице - само се имитира лично съждение. За лична форма на осмисляне, може да се каже че е налице тогава, когато общата социална плява от готови думички и смислите им се надгради и надхвърли тяхната социална стойност да подават готови сглобени социални патерички за вкопчване. Най-наивното утвърждение е когато някой претендира за лична форма на осмисляне, а цялата му плява е съставена от общите готови социални патерички, с достатъчно мъгляви значения, за да оставят мегдан за личните проекции и представи... 

Още нещо - прави впечатление че за будизъм "говорят" доста нахакано тук няколко субекта... които всъщност са със склонност да търсят нещо, дето не са го намерили другаде и обикалят като "пчеличката Мая" - от трън, на глог... Та дори теолози, богослови... и си носят дори и в будизма личните вече скроени патерички от бог, творение и праведност - но само ги заменят с "будистките им религиозни аналози". Но и да приличат на "философски съждения" - но всички елементи на "канон" - си остават налице. Защото именно това е и нужно на "търсещия" - подходящата като за него версия на "канон"... която да му служи да се отстоява и да се привижда през нея.

За типичния "западняк" нещото, наречено от него "будизъм" предлага чудесна територия за свободни съчинения и територии за неговите свободни проекции... В тази връзка са и горните думи, дето съм ги цитирал - и са показателни. Интересно ми е - дали авторът им е в състояние да забележи "къде е проблема им" и че именно това е приличен, макар и условен, критерий за това, че му куцат опорните точки...

Опита на някого да постави с общите смисли и думички някаква форма на "личен почерк"... издава неговата ментална незрялост.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 часа, Текила сънрайз написа:

В будизма никой не обещава вечно щастие и блаженство, а по-скоро освобождаване от страданията. Това е и отговорът на въпроса ти - ако на човек не му харесва да страда, се стреми да влезе в нирвана.

Най-голямото, или най-силното, страдание на човек през живота (във физическо тяло) е смъртта. Всички други страдания са стъпки към смъртта, с излкючение на любовните страдания което всъщност е мъка   :D, а не страдание. Религиите ни разказват как да се освободим от смъртта. Е, това е вечното щастие. А какво е смъртта - загуба на съзнание. Ако можем да направим така, че след смъртта на физическото тяло да останем в съзнание, значи сме станали безсмъртни, е това е вечната мечта на човешкия род!

Човек като “влезе в нирвана”, както “се стреми” няма да се връща повече на земята във физическо тяло, а ще си стои във духовните светове, туй било щастието.

преди 15 часа, Shiniasu написа:

Да работиш постоянно за цялото, за хората и другите същества, е всъщност истинско отричане от себе си, жертвайки се непрекъснато в полза на другите. Доста висока летва наистина. Това, съчетано с постоянен стремеж за разширяване на съзнанието, знанията и възможностите,  не само заради себе си, но и за да може тази полза да нараства с времето... Колко ли хора всъщност биха приветствали подобна съдба и биха я свързали със щастието? Аз дори и да разбирам, че това е правилно, някак си не се чувствам готов за подобно нещо.

Да, може би зависи от различните интерпретации. Но всъщност мен ме интересува по-скоро индивидуалната представа на всеки за бъдещето, без значение рай, нирвана или нещо друго. В будизма имам чувството, че Буда се разглежда като откъснат от света. В някои школи поне. Дадох пример с вълните, които само ще утихнат с времето, ако спрем да образуваме нови, но това ли покоят на нирвана - бездействие? Тук търся индивидуалното мнение. Знам, че трудно може да се даде точен и ясен отговор на подобен въпрос. Някои свързват щастието с почивка, други с някаква дейност... Почивката обаче си мисля, че не може да донесе щастие на някой друг, освен на почиващия си, и то само временно. Дейността също ако е монотонна и механична след време ще доведе до страдание. Тук навлизаме в темата за навика, който е полезен с това, че ни помага да извършваме повтарящи се действия все по-лесно и по-лесно, но в един момент се превръща в преграда за развитието ни.

Когато човек води живот помагайки на другите и в полза на другите, се генерирало етерно поле като аура около плътното тяло. Енергийно поле, форма на физическата материя. Това било златистото “тяло на душата” , което свети като ореол около главата. Това тяло на душата при смъртта се присъединява към духовната част на човека (за тези които не се идентифицират само с плътното тяло   :D )напуска физическото тяло и съдържа физическото съзнание, така че след смъртта човек остава в съзнание (за доста дълго време). Как се генерира, конкретно процесите, аз това не знам. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 часа, Текила сънрайз написа:

Може би е добре първо да се даде определение за щастие. Ако сме щастливи, когато почиваме, това означава, че сме привързани към състоянието на почивка, и ако изгубим това състояние, когато се наложи да свършим нещо, ще изгубим и щастието и съответно ще сме нещастни заради привързването си към това определено нетрайно състояние. Впрочем независимо дали обичаме да почиваме или да вършим нещо, състоянието винаги ще има край и съответно щастието ще се замени със страдание.

Има различни видове нирвана, но ако трябва да опростим и съкратим максимално нещата, от една страна, ако съществото вече не се преражда, то е в нирвана и естествено не страда, а от друга, ако е буда, просто не е привързано към нищо, т.е. няма как да изпита страдание, и разбира се, също е в нирвана.  Мисля, че пак стигнахме до освобождаване от страданията, т.е. целта е повече да не се страда.

Определение за щастие... Може би да си свободен. Редът в света, дхарма няма да се промени. Това ми дава възможност да го опознавам и познавайки го да избегна нежеланите последствия. Дава ми възможност да бъда себе си без това да е за сметка на другите. Защото за мен бездействието не е решение, а само действието в съгласие с дхарма. Тук вероятно много будисти няма да се съгласят, но това си е тяхно право. Всеки си има своите разбирания.

преди 17 часа, Efix написа:

Напредъкът е в покоя.

Да, колко ти парадоксално да звучи, излиза, че е вярно.

Аз съм чувал за друг парадокс - между хармонията (равновесието) и неудовлетвореността от статуквото. Това те кара да търсиш непрекъснато промяна и да търсиш равновесие в самия процес на промяна, т.е. в движението, а не в покоя. Будите често се изобразяват седящи неподвижно в медитация, но дали медитацията е бездействие или това е само привидно? Изключват се ненужните движения, но ...

преди 5 часа, Гретел написа:

Когато човек води живот помагайки на другите и в полза на другите, се генерирало етерно поле като аура около плътното тяло. Енергийно поле, форма на физическата материя. Това било златистото “тяло на душата” , което свети като ореол около главата. Това тяло на душата при смъртта се присъединява към духовната част на човека (за тези които не се идентифицират само с плътното тяло   :D )напуска физическото тяло и съдържа физическото съзнание, така че след смъртта човек остава в съзнание (за доста дълго време). Как се генерира, конкретно процесите, аз това не знам. 

Всъщност тази непрекъснатост на съзнанието в някои книги, които съм чел се счита за истинско безсмъртие. Тук не става въпрос за неизменност и други подобни гледни точки, които разглеждат човека във всеки един последователен момент като различно същество. Да, но потокът на съзнанието си е все същият. И при обикновения човек - човекът от следващото въплъщение е породен само и единстсвено от човека от предходното. Той в известен смисъл е различен, но в същото време е идентичен с човека от предходното въплъщение. И в един момент в бъдещето, когато съзнанието се развие, човек ще може да познае всичките си предишни превъплъщения като свои.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, Гретел написа:

Най-голямото, или най-силното, страдание на човек през живота (във физическо тяло) е смъртта. Всички други страдания са стъпки към смъртта, с излкючение на любовните страдания което всъщност е мъка   :D, а не страдание. Религиите ни разказват как да се освободим от смъртта. Е, това е вечното щастие. А какво е смъртта - загуба на съзнание. Ако можем да направим така, че след смъртта на физическото тяло да останем в съзнание, значи сме станали безсмъртни, е това е вечната мечта на човешкия род!

Човек като “влезе в нирвана”, както “се стреми” няма да се връща повече на земята във физическо тяло, а ще си стои във духовните светове, туй било щастието.

Да, мнозина мечтаят да останат в съзнание, което даже и приживе не е толкова лесно - един удар по главата или пък малко упойващи субстанции и "съзнанието" си заминава. Мисля, че е наивно някой да се надява, че ще го запази след смъртта си.

Ми не, ако се влезе в нирвана (в първия вид по-горе, т.е. съществото спре да се преражда), човек хич никъде няма да се връща, включително и в "духовните" светове, каквито и да са те.

преди 51 минути, Shiniasu написа:

Определение за щастие... Може би да си свободен. Редът в света, дхарма няма да се промени. Това ми дава възможност да го опознавам и познавайки го да избегна нежеланите последствия. Дава ми възможност да бъда себе си без това да е за сметка на другите. Защото за мен бездействието не е решение, а само действието в съгласие с дхарма. Тук вероятно много будисти няма да се съгласят, но това си е тяхно право. Всеки си има своите разбирания.

Че защо, това си е направо похвално. Да постъпваш винаги правилно, какво по-хубаво от това? С други думи искаш да станеш буда, което е прекрасно!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, Shiniasu написа:

Изключват се ненужните движения, но ...

- Намери ли себе си?
- Да, аз съм пътят ...

8 безкрайни думи :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Човек е свободен когато вижда възможности пред себе си. Пътищата са възможности.

Всеки следва някакъв път и целта на темата е най-вече всеки да помисли сам за себе си и да сподели, ако желае, как си представя този път. Защото рай, нирвана, свобода, просветление са само думи и вероятно всеки ги разбира по различен начин.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Shiniasu написа:

как си представя този път

Конкретизирането води до осмиване. В един свят един камък може да е средство за хвърляне, но в друг - част от изградена къща.

Пътят, осъзнат или не, е изпълнен с физически нужди (въздух, вода, храна) на тялото и с желания, мечти и страхове на духа, душата, същността или както там всеки го знае това "нещо".

Ако желаеш да ти споделя конкретен път със стъпки, мога да го направя, но се боя, че това ще е "камък, който стои в пустиня".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, Текила сънрайз написа:

Да, мнозина мечтаят да останат в съзнание, което даже и приживе не е толкова лесно - един удар по главата или пък малко упойващи субстанции и "съзнанието" си заминава. Мисля, че е наивно някой да се надява, че ще го запази след смъртта си.

Няма нужда някой да ни хвърля в безсъзнание или упоява. Най-голямата ни наивност е да мислим обичайната си "съзнателност" за истинска съзнателност. Обичайната ни съзнателност, най-първо, е едно дърпано във всички посоки разпиляно внимание. На нас ни е трудно да го задържим по собствена воля върху нещо дори за минута без тренировки, какво остана да "преживяваме" смъртта. Че ние пет минути не можем да сме съзнателни! Ако не вярваш, направи опит - вземи в ръката си часовник и си постави за цел да помниш, че ти Еди кой си, гледаш циферблата. И виж след колко време ще забравиш. А представи си през това време наоколо да гръмне бомба, само инстинктите остават. 

Приятно си фантазираме какво ли не, но се получава в край на краищата като в онези картинки, дето ги пускат из нета "Очаквания - Реалност".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, witness написа:

Няма нужда някой да ни хвърля в безсъзнание или упоява. Най-голямата ни наивност е да мислим обичайната си "съзнателност" за истинска съзнателност. Обичайната ни съзнателност, най-първо, е едно дърпано във всички посоки разпиляно внимание. На нас ни е трудно да го задържим по собствена воля върху нещо дори за минута без тренировки, какво остана да "преживяваме" смъртта. Че ние пет минути не можем да сме съзнателни! Ако не вярваш, направи опит - вземи в ръката си часовник и си постави за цел да помниш, че ти Еди кой си, гледаш циферблата. И виж след колко време ще забравиш. А представи си през това време наоколо да гръмне бомба, само инстинктите остават. 

Приятно си фантазираме какво ли не, но се получава в край на краищата като в онези картинки, дето ги пускат из нета "Очаквания - Реалност".

Да, загубата или липсата на концентрация не е нещо необичайно. Сама по себе си добрата концентрация също не е панацея, а инстинктите много често имат последната дума и затова е толкова важно какви навици (което е другото име на инстинктите) развиваме.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване