Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


преди 5 часа, Shiniasu написа:

Написаното е ок, но има нещо, което си мисля, че може да се добави: Подсъзнателното мислене се оформя от съзнателното чрез повторно мислене в една и съща посока. Да, подсъзнателното мислене се променя по-бавно и трудно, но лостът за това е в съзнателните ни мисли и намерения. Това прави и освобождението възможно.

Не е мислене, това е чувстване. Ние мислим нещата по един начин, но ги чувстваме по съвсем друг и второто върви автоматично. Няма много ясно обяснение какво обръща колата, препълва чашата, накланя везната или лоста на другата страна, където е възможността за освобождение - самата възможност за освобождение е само идея, която е нужно да присъства някъде в живота ни и да приемеш, вярно е; всички тези в същността си правилни обяснения, учения, метафори за Пътя трябва да присъстват в живота ни и да застават по-близо до центъра му. И все пак нищо не обяснява точно обръщането на ума (на чувстващия ум), както не може да се посочи точното материално местоположение на самия център. Или опорната точка, или оста на въртене. Тя няма местоположение, затова и освобождението е колкото възможно, толкова и абсолютно невъзможно. Освен това само мисленето,повторението и  натрупването на идеи (без които не може нищо да започне и които също нямат местоположение) не променя чувствата, само опитът може да ги промени. Откъде идва опитът с по-високо качество, ако всички предпоставки, звената му са с предишното качество и започват автоматично с природното ни невежество?

Впрочем не ти задавам въпрос Шиниасу, само посочвам един проблем, обясняван с различни метафори. С привършването на маслото на желанията в светилника на ума, с повече или по-малко свръхестествените намеси на Праджня в махаяна будизмаили благодатта в християнството, на Гносиса и така. 

Бадр го спомена още в началото. Ние малко или много профанизираме ученията на религиите, защото е по-лесно да определиш нещо наглед глупаво, не сложно. Така например, нито целта на християнството е да отидеш в рая, нито нирвана е някаква нихилистична измислица. Просто тези неща не могат да се обяснят, както в една приказка за костенурката и рибите в езерото, които я питали каква е земята на брега. Дадена като пример за невъзможността да се обясни нирвана на някой, разсъждаващ и чувстващ само чрез запаса на своя собствен досегашен опит.  

В края на приказката рибите отсъдили, че сушата не е възможно да съществува. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, witness написа:

Има нещо пропуснато тук, като говорите за свят на мисълта, осъзнаване и ум във връзка с кармата - зависи за какъв точно ум става въпрос. Защо например в източните и западните философски и религиозни системи има доста много и различни термини, превеждани като "ум"? Защо някои от тези умове биват помествани в различни части на тялото, някой в главата, друг в сърцето, трети под диафрагмата - защото се описват различни проявления на психическата природа и проявления, като много малка част от тях са осъзнати от обикновения ни така наречен ум, с който водим сметки и разискваме разни доктрини ... макар и той даже да си има разни нива. 

Съзнателните за този ум/разсъдък действия винаги са съпровождани от подсъзнателни и дори безсъзнателни проявления. И точно предпоследните, подсъзнателните, са сочени като определящ фактор за кармичните резултати, за това дали кармата ще бъде продължена или превърната в завършваща. В будизма (под някои различни трактовки за разл. школи) звеното носител на кармичните "семена" от предишно проявление и "хвърлящо" към следващото е второто звено - т.нар. самскари, свързани с мотивацията. Това го казвам за будистко-мислещите и обсъждащи в тази светлина въпросите напоследък. Многократно самскарите или кармичните нагласи като мотивиращ фактор са обсъждани в раздела. Определяща кармата е мотивацията, осъзната или неосъзната, но винаги присъстваща в "ума". В православието например се говори не за борба с мислите, а с помислите - термин с точно същото значение на подсъзнателна нагласа и мотивация. Сега трябва да се съгласим, че ако само добрите мисли бяха определящи за освобождението на ума и изобщо на човека от погрешни постъпки и вредни последици, щеше да е много просто да го направим, но не е. Защото две наглед едни и същи постъпки с различна мотивация носят различни последици. На езика на евангелията - "по плодовете ще ги познаете; бере ли се грозде от тръни или смокини от репей". 

Ттози мотивиращ "ум" (който е както замърсен, така и способният да разбира ум, и затова се води някъде неутрален) във всички учения е поставян в сърцето

Така че веригата на кармата ще се скъса само в случай, че подложиш бузата си с правилния мотив . А какъв е той... 

 

 

За да шамаросаш по бузата някого може да имаш много мотиви. Но да си подложиш и другата буза на някого, след като те е ударил, мотивът може да бъде само един, според мен. “Добре, заслужил съм си, удряй, прощавам ти”. Разбира се, това е алегория.

 

преди 11 часа, Shiniasu написа:

Явно представите ни за материя са различни. Всичко, което има форма, име, което можем да си представим е от материя. Тук  китайците може би са най-близко до представите ми. От безграничното, недостижимото, у дзи възникват ин и ян, което е материя и дух, активното и пасивното начало, а от тях в последствие възниква всичко останало. Мисли, чувства, идеи, енергия, атоми - всичко е съставено от ин и ян и нищо не може да бъде съставено само от ин или само от ян. И когато пишеш "разпада се", естествения въпрос е: на какво се разпада? Не е ли това отново материя?

 

Говорим за едни и същи неща на различни езици. Според това което си написал в цитата, както аз го разбирам, ин и ян е материята, с други думи дух в проявление или “спуснал” се от духовните светове - “безграничното, недостижимото” - за да живее и след еони време да се върне обратно с придобития жизнен опит като пабулум. Не знам какво е дзи. Има много вълни на живот, една от тях са Човеците които съжителстват на планетата земя с вълните на живот животни, растения и минерали. Материалните светове също са съставени от ин и ян. Има и много материални светове съставени от материя с различна плътност. Във всеки свят проявяващият се Дух си изгражда тяло-носител от материята на този свят за да му служи като връзка с този свят. Менталното тяло е изградено от материя на Света на мисълта и се разлага на тази материя, така както физическото тяло се разлага на, знаем на какво.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 часа, Гретел написа:


.....аз го разбирам, ин и ян е материята...

Ин и Ян е вид енергия - същностна част , една от формите на материята . Енергия е на нервната система . Произвежда се от невроните . "Запушени" ли са ти нервните пътища , няма от къде да минава . Налага се акупунктура примерно , или други процедури за "отпушване".....Невроните , ако не са нещо на ред , Ин и Ян няма от къде да се вземе , да се произведе ..........Не случайно се казва : " Разби ми нервната система ! ".....Ин и Ян минавайки през нервните пътища , образува нервно поле (аура да кажем) , така както електричеството минавайки през кабел образува магнитно поле.....

По доста по-сложен начин стои въпросът с полето , също форма на материя , като гравитацията да кажем.........или мисловни полета с различно , по-високо качествено ниво на проявление ! В най-висша степен на качество - Съзнание ! Съзнанието е явление на материята .  Няма материя - няма Съзнание (обратното е възможно) !

  ......някаква приблизителна представа може да се придобие от като магнитното поле - то движи всичко в електродвигателя . Дръпнеш ли му шнура за електричество - двигателя спира , полето изчезва , няма го.....

И една шега , която също не е случайна  : " Не разрушавай нервните ми клетки ! В тях живеят нервните ми тигри ....! " :lol6:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 часа, Гретел написа:

Според това което си написал в цитата, както аз го разбирам, ин и ян е материята, с други думи дух в проявление или “спуснал” се от духовните светове -

Да, но аз не разделям дух от материя. В символа за тай-дзи те са изобразени отделно, но в същото време в ин е разположено едно малко кръгче от ян, а в ян - едно малко кръгче от ин. Т.е. всяко съдържа нещо от другото. Само така могат да си взаимодействат, а всъщност разделението е само условно. Дзи в букв. превод е горната греда на покрива, която свързва двете половини. Тя е границата между двете, а покривът е стабилен само когато двете са в равновесие. ...

Ðн и Ñн

Друго, което може да се каже е, че формата на знака въпреки, че създава представата за движение в кръг, която също е вярна, но преди всичко показва и взаимното проникване, взаимодействието на духа и материята през периода на проявление. В периода на пралайя двете са едно - неразделени.

преди 16 часа, witness написа:

Не е мислене, това е чувстване. Ние мислим нещата по един начин, но ги чувстваме по съвсем друг и второто върви автоматично.

Защо да ги чувстваме по друг начин? Това, чувство за което пишеш - да има го. Това е, което наричаме любов и което примесено с кама са правръща в желания, омраза, зависимости и какво ли не. И което всъщност е бодхи. Бодхи е над ума, изцяло ръководеща и просветляваща го при пробудените същества. Но по отношение на обикновения човек, същественото е с кое ще се свърже умът - с бодхи или с кама. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, by_chechi написа:

Ин и Ян е вид енергия - същностна част , една от формите на материята . Енергия е на нервната система . Произвежда се от невроните . "Запушени" ли са ти нервните пътища , няма от къде да минава . Налага се акупунктура примерно , или други процедури за "отпушване".....Невроните , ако не са нещо на ред , Ин и Ян няма от къде да се вземе , да се произведе ..........Не случайно се казва : " Разби ми нервната система ! ".....Ин и Ян минавайки през нервните пътища , образува нервно поле (аура да кажем) , така както електричеството минавайки през кабел образува магнитно поле.....

По доста по-сложен начин стои въпросът с полето , също форма на материя , като гравитацията да кажем.........или мисловни полета с различно , по-високо качествено ниво на проявление ! В най-висша степен на качество - Съзнание ! Съзнанието е явление на материята .  Няма материя - няма Съзнание (обратното е възможно) !

  ......някаква приблизителна представа може да се придобие от като магнитното поле - то движи всичко в електродвигателя . Дръпнеш ли му шнура за електричество - двигателя спира , полето изчезва , няма го.....

И една шега , която също не е случайна  : " Не разрушавай нервните ми клетки ! В тях живеят нервните ми тигри ....! " :lol6:

 

“Енергия на нервната система. Произвежда се от невроните”. Може и да греша, но невроните генерират електрически сигнали само в отговор на външни въздействия. Тоест, сигнал получен от вън задейства генерирането на някакъв “потенциал” който се предава по невронната мрежа. Така се предава информацията за външното въздействие. Но невронът не е източник на енергия. По-иначе щеше да бъде ако храната, въздуха и слънчевата светлина се трансформираха в невронната мрежа в “енергия на нервната система”.

 

преди 31 минути, Shiniasu написа:

Да, но аз не разделям дух от материя. В символа за тай-дзи те са изобразени отделно, но в същото време в ин е разположено едно малко кръгче от ян, а в ян - едно малко кръгче от ин. Т.е. всяко съдържа нещо от другото. Само така могат да си взаимодействат, а всъщност разделението е само условно. Дзи в букв. превод е горната греда на покрива, която свързва двете половини. Тя е границата между двете, а покривът е стабилен само когато двете са в равновесие. ...

Ðн и Ñн

Друго, което може да се каже е, че формата на знака въпреки, че създава представата за движение в кръг, която също е вярна, но преди всичко показва и взаимното проникване, взаимодействието на духа и материята през периода на проявление. В периода на пралайя двете са едно - неразделени.

 

Материята е дух в проявление, не е нещо отделно от духа, за да се проникват взаимно. Но може би имаш пред вид тройния човешки дух, искрата, който е вътре-живеещ в тройното тяло, че се взаимно проникват с телата-носители и си взаимодейства стях.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ние възприемаме форми, които форми се поддържат от определени сили, намиращи се в равновесие. Духът свързвам с енергията и движението - на и в тези форми на всички нива. А материята, често ни се представя като точки, като някакви пределно малки и неразрушими частици, но това е само защото по-добра представа не може да се даде. В подобна представа има редица противоречия, но по-добре непълна представа, отколкото никаква.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Гретел написа:


“Енергия на нервната система. Произвежда се от невроните”. Може и да греша, но невроните генерират електрически сигнали само в отговор на външни въздействия. Тоест, сигнал получен от вън задейства генерирането на някакъв “потенциал” който се предава по невронната мрежа. Така се предава информацията за външното въздействие. Но невронът не е източник на енергия.....

Е , то генерирането не е ли производство ? :)

Не е източник , а производител , ако искаш преобразувател .....добре де , генератор също става ! :)

В смисъл , от нищо нещо не става ! :)

:lol6:Я ми кажи , ти защо се храниш ? Броиш ли калории за да не надебелееш ?:lol6:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 15.05.2019 г. в 23:55, Гретел написа:

Ако ти, обаче, “подложиш другата буза” причинно-следствената верига се прекъсва   😀. Паралел с Християнската религия: подай и другата буза да те зашамари и по нея и обичай враговете си.

Да, в будизма така се прекъсва веригата, т.е. важно е да не изпитваш омраза, към този, който те удря, т.е. да му простиш. Шамарът обаче продължава да се дължи и ще трябва да се изплати по друг начин.

на 16.05.2019 г. в 9:12, witness написа:

Съзнателните за този ум/разсъдък действия винаги са съпровождани от подсъзнателни и дори безсъзнателни проявления. И точно предпоследните, подсъзнателните, са сочени като определящ фактор за кармичните резултати, за това дали кармата ще бъде продължена или превърната в завършваща. В будизма (под някои различни трактовки за разл. школи) звеното носител на кармичните "семена" от предишно проявление и "хвърлящо" към следващото е второто звено - т.нар. самскари, свързани с мотивацията. Това го казвам за будистко-мислещите и обсъждащи в тази светлина въпросите напоследък. Многократно самскарите или кармичните нагласи като мотивиращ фактор са обсъждани в раздела. Определяща кармата е мотивацията, осъзната или неосъзната, но винаги присъстваща в "ума".

В будизма мотивацията е много важна и се счита, че една и съща постъпка, направена с различна мотивация, може да доведе до различни кармични последици за правещия. "Базовият баланс" обаче не се нарушава - ако вземем нещо от някого, ще трябва да го върнем, ако го убием, му дължим един живот. И един пример с евтаназията - ако пациентът иска да умре и помоли лекарят да му помогне, няма да има отрицателни последици за лекаря или да кажем положителните последици ще надхвърлят отрицателните. Ако обаче лекарят реши на своя глава да "помогне" на някой, който например много се мъчи, но не е изразил желание да му се "помага", там отрицателните последици ще бъдат много тежки за лекаря.

на 16.05.2019 г. в 10:11, Shiniasu написа:

На собствената си преценка и избор. Разбира се, това не е някаква прищявка, а това как преценям последствията от действията си, възоснова на това което съм знам и това което разбирам от света в който живея.

Естествено, че всеки разчита на собствената си преценка и избор, но въпросът е какъв е критерият? Въпросът не е към теб, а всъщност всеки трябва да си го зададе сам на себе си. Ако вземем екстремния случай на един туземец, който искрено счита, че няма лошо да изядеш пленените врагове, това не означава, че понеже той така си мисли, няма да има отрицателни последствия.

на 16.05.2019 г. в 10:11, Shiniasu написа:

Не е нужно да си съгласен. В реда на нещата е да има разлики в разбиранията на всички пишещи тук. Но все пак ще задам въпрос: Може жертвите да са повече. Означава ли това, че заради нещо независещо от човека, той трябва да понесе множество превъплъщения като жертва. 

А всъщност дали последствията не могат и да се избегнат, когато няма необходимост от тях за развитието ни? - тази идея е по-скоро за размисъл, без да искам отговор.

Смятам, че пичинно-следствените връзки се създават от мислите, а дали мислите могат да ги нарушат - не съм сигурен. Фактът, че съм убил някого е важен, доколкото причинява смъртта на някого, който понася загуба от това. Законът за карма ще го компенсира в бъдеще. Може би ще му осигури превъплъщение при по-леки условия и без страдания или пък живот в девачан. За това как ще се прояви законът, влияят твърде много фактори, за да мога да правя предположения. 

Мога да ти кажа каква е гледната точка на будизма в случая. Няма значение колко са жертвите - ако си ги убил, без да искаш, има причина за това - например те са те убили, без да искат, в минал живот и вероятно са го направили заедно - затова ги убиваш накуп. Може да са направили и нещо по-различно, нещата не винаги си съответстват на 100 %, но за будизма вие вече имате сериозни кармични взаимоотношения. По-интересен е въпросът как да се прекъсне тази верига и отговорът е, че бардото на убития (т.е. това, което се образува след смъртта) трябва да успее да преодолее омразата си.

Иначе разбирам идеята за това как някой/нещо се "грижи" за нашето развитие, но не я споделям. Впрочем затова и в будизма ако някой е убит, убиецът му дължи един живот, без някой (кой???) да го компенсира с по-лек живот. Тук сякаш за теб законът на карма го прилага някакво божество, което раздава компенсации.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 16.05.2019 г. в 10:42, Shiniasu написа:

Не можеш да имаш представа за нещо, което не си преживял. Колкото и да ти разказват за нирвана, дори и самите буди, това е все едно рибата да разбере, какво е да мислиш като човек.

Нямах това предвид - идеята е да се разбере донякъде и да се види дали това, което правим е грешно или не. Давам веднага един пример - както казах в будизма нирвана е абсолютна тишина и спокойствие. Ако след това някой заяви, че можем да влезем с мисловното си съзнание в нирвана, например чрез медитация, е очевидно, че нещо не е наред, защото мисловното съзнание може и да няма мисли в даден момент, но нищо не му пречи да има мисли в следващ и тогава край с тишината. Това е всъщност подходът при научните експерименти - налага се да се направи теоретична постановка, за да се види дали нещата ще станат поне на хартия, като, разбира се, с напредъка на експериментите се правят корекции в тази постановка. Няма как обаче, ако изобщо не сме наясно какво правим и защо го правим, да стигнем донякъде. Това ми беше идеята в случая.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ами преди нирвана е просветлението. Ако се стремиш към нирвана без преди това да си достигнал до просветление  - не съм сигурен, но не мисля, че ще се получи. Без да разбереш какво е буда-природата, а в това отношение в будизма има какви ли не становища; без умът ти да е изчистен от всички замърсявания на личните желания и зависимости, което автоматично означава, той да бъде проводник само и единствено на въпросната буда природа, която присъства винаги, и която всъщност го обуславя - без просветлен ум, как ще се получат нещата? След това може да се говори за осъзнаване без наличието на ум, въпреки че от това, което съм чувал, нещо от ума все пак остава и в нирвана. Но това не е познатият ни ум.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Текила сънрайз написа:

Да, в будизма така се прекъсва веригата, т.е. важно е да не изпитваш омраза, към този, който те удря

Дали е достатъчно? Не само, че не трябва да изпитваш омраза, но е нужно да осъзнаваш, че действията му са основани на невежество. А това разбиране трябва да е съпроводено с любов и състрадание.

преди 2 часа, Текила сънрайз написа:

Ако вземем екстремния случай на един туземец, който искрено счита, че няма лошо да изядеш пленените врагове, това не означава, че понеже той така си мисли, няма да има отрицателни последствия.

Последствията от едно действие са толкова по-тежки, колкото в по-голяма степен човек е наясно с тях, докато го извършва.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, Shiniasu написа:

Ами преди нирвана е просветлението. Ако се стремиш към нирвана без преди това да си достигнал до просветление  - не съм сигурен, но не мисля, че ще се получи. Без да разбереш какво е буда-природата, а в това отношение в будизма има какви ли не становища; без умът ти да е изчистен от всички замърсявания на личните желания и зависимости, което автоматично означава, той да бъде проводник само и единствено на въпросната буда природа, която присъства винаги, и която всъщност го обуславя - без просветлен ум, как ще се получат нещата? След това може да се говори за осъзнаване без наличието на ум, въпреки че от това, което съм чувал, нещо от ума все пак остава и в нирвана. Но това не е познатият ни ум.

Ако говорим за будизма и за състоянието, в което вече не се прераждаш - не, не е необходимо, човек да е просветлен и всъщност, ако е просветлен, той не би влязъл в тази нирвана. Нирваната на Буда е по-различна, но мисля, че няма смисъл да навлизам в подробности. В твоето учение (агни йога?) има ли нирвана и как се описва тя?

Не виждам как ще осъзнаваш без ум, особено след като говориш за ума, който умее да мисли и анализира. Без него няма как да осъзнаваш или да си дадеш сметка за собственото си съществуване. Не виждам и как мислиш да го почистваш, след като той ту се появява, ту изчезва. По-скоро трябва да почистиш онова, което го обуславя.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Дали е достатъчно? Не само, че не трябва да изпитваш омраза, но е нужно да осъзнаваш, че действията му са основани на невежество. А това разбиране трябва да е съпроводено с любов и състрадание.

Защо смяташ така? На какво се основаваш? Иначе те нещата са свързани, за да не изпитваш омраза, очевидно разбираш механизмите (поради което е толкова важно да ги изучаваш и познаваш), което естествено води и до изпитване на състрадание. Разбира се, съвсем не е лесно, тъй като трябва да се преодоляват навиците и привързванията.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, Shiniasu написа:

Ами преди нирвана е просветлението. Ако се стремиш към нирвана без преди това да си достигнал до просветление  - не съм сигурен, но не мисля, че ще се получи.

Нирвана и просветление е едно и също. За състоянието просветление или нирвана не се изисква да се стремиш или да достигаш каквото и да било. Умът просто трябва да е в своето естествено състояние, отпуснат, празен, без емоционален заряд. 

В това състояние той усеща блаженство, яснота, отсъствие на мисли. Освободен е, щастлив, радостен (осъзнава че е свободен) и напълно спокоен. Това в будизма се нарича пряко преживяване и никой не може да го изживее вместо теб. Да се залъгваме...

преди 7 часа, Shiniasu написа:

Ние възприемаме форми, които форми се поддържат от определени сили, намиращи се в равновесие. Духът свързвам с енергията и движението - на и в тези форми на всички нива. А материята, често ни се представя като точки, като някакви пределно малки и неразрушими частици, но това е само защото по-добра представа не може да се даде. В подобна представа има редица противоречия, но по-добре непълна представа, отколкото никаква.

...че има някаква полза от противоречиви и непълни представи, лъжем единствено и само себе си, относно що е то просветление или нирвана.

 

преди 39 минути, Текила сънрайз написа:

Не виждам как ще осъзнаваш без ум, особено след като говориш за ума, който умее да мисли и анализира. Без него няма как да осъзнаваш или да си дадеш сметка за собственото си съществуване. Не виждам и как мислиш да го почистваш, след като той ту се появява, ту изчезва. По-скоро трябва да почистиш онова, което го обуславя.

В будизма празнота (sunyata, emptiness) не означава отсъствие на проявено съществуване. Точно защото мислите ни се появяват и изчезват всеки миг, образувайки илюзията за един постоянен и неизменен поток, имаме възможността за един миг да я прекъснем, мигът в който я осъзнаем като непостоянна, празна, не съдържаща в себе си постоянна същност и възможност за трайно щастие. В дзен това се нарича внезапно просетление. Обуславя го невежеството, относно това как седят нещата в действителност.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма път, нито цел, а онези, които очакват нещо, дано да го дочакат.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 16.05.2019 г. в 12:04, by_chechi написа:

Получава се двойнственост , така наречената и толкова неразбрана дуалност  - хем обект , хем субект .

Стефане, нищо не се "получава" - ти описваш как ти изглежда "полученото".

Описаното не е никаква "двойнственост" - тя се получава от логическите ти еквилибристики, при положение че те дори не са и твои, а са заемки които ползваш за удобство. Удобството е нещо чудесно - за оня, който се стреми именно към него. Но удобството само по себе си не става за разумен мотив, защото предразполага към зацикляне и повторителност. А това е гаранция за лишаване от развитие и адекватност към непрекъснато изменчив обективен реал. Последния - ако не се реализира непрекъснатост в развитието на отражателността в съзнанието, се получава растяща неадекватност (разминаване) между изменчивостта на контекста и адаптацията на субекта към нея. И това - само защото същия субект изгражда своя версия на отражателна реалност и си "кюта" в нея - за удобство и усещане за сигурност.

Няма такова нещо като "субективна действителност". Много си зубрил тоя ДиаМат на младини и с него си оградил периметъра на "онова, което ти трябва". "Субективна действителност" е понятие НОУСЕНС - отражението може да е всякакво и от някаква съвсем виртуална несъществуваща позиция, за някого, съвсем чисто абстрактно, би го нарекъл "действителност". Но какво е "действителност" в изживяването - кое му е "действителното" - изживяването ли, усещането ли, интерпретирането ли... Щото всички тия имат разлики, значения и са основа за "последствия"...

Имаш и друга грешка - понятията с абстрактно значение имат една важна особеност. Например РЕАЛНОСТ (както и "действителност" ) - на някого всеки миг му се струва реално нещо си. В суровите условия на директно взаимодействие със средата, субект, живеещ чрез приоритет на свои вътрешни фантазии и конструкции на "реалност" би го изял тигъра на мига. И не би съществувал в евоцлюционен смисъл. Но днес - тигри и джунгла няма, няма и заплахи, но те се прехвърлят в "отражателните реалности от личен и колективен тип".

Щом нещо поражда друго - би трябвало то да е "действително", нали - по ДиаМат и елементарната философия. Но в случая с "отражението" - никога не е ясно дали то е "рефлексия" или реагирането идва от "вътрешно-генерираната форма на "действителност". Изживяванията са и при двата случая. Така е и по време на сънуване - генерира се форма на реалност, на която се реагира и рефлектира... но такава реалност, всъщност НЕ Е ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, но пък налице е реактивност. Едни дялове в мозъка конструират реалност, а други - реагират на тия сигнали, защото в тях не се прави разлика "откъде се генерират".

Така, че "тая двойнственост" въобще не съществува - налице са мозъчни дялове (макар и нетериториално диференцирани) които се занимават с генериране на реалност, други - съдържат генерирания идент, трети - пазят наследството на емоционалните рефлексии, страхуването, сработването на атавизмите за защита и оцеляване, поведенчески модели... Между тия "дялове-системи" по-често няма вътрешна връзка и те действат сякаш всяко е "само" за себе си. В това е работата по осъзнаването и самоосъзнаването - става въпрос за ПРАКТИЧЕСКА РАБОТА. Нейната цел е постигането на вътрешна свързаност. Нея я няма изначално, но може да се изгражда - мозъкът е изменчива материя, която предлага изключителна информационна гъвкавост. Няма друга подобна биологична система с такива свойства и качества.   

Никъде сред това няма двойнственост, нито има дуалности - дуалностите са за прохождащи "размислители" и за началната философия. Дуалностите са най-лесния начин за ментално построение и са продължение на начина по който са устроени най-примитивните мозъчни регулационни вериги. Заради това "дуалното схващане" е най-близо до повърхностните отражения за реалността и подават лесен и опростен начин за боравене и той да е сравнително адекватен на рефлексиите и взаимодействията със средата. Но само това... Това е било преди стотици години. Ако и философията трябваше да стои на същото място - то тя днес щеше да стига само до аналога на "плоска земя" - в науката.

Простите и лесните решения са в услуга само на съответни на същото субекти - въпрос на обуикновено и естествено съответствие. Как искаш да израсне някой, след като ти самия не си подминал началната фаза в мисленето и осъзнаването и непрекъснато натъртваш, подчертаваш, болдваш и настояваш колко е вярно, истинно, логично и разумно онова което пишеш... А то - не е, и няма как да е... Това е принципен въпрос, а не конкретно спрямо теб.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, _ramus_ написа:

...........

:lol6:Хей , човече ! Едно е какво се случва вътре в твоята глава , друго е какво се случва тук в "Калдата" и е трето какво се случва на вън от тези две различни реалности . Не е едно и също !.....:nono:

Като те гледам какви ги дрънкаш , за теб и виртуална реалност няма , ама иначе се упражняваш да умуваш тук в нея ......върху своята си и на хората в главите  субективна реалност.....Обективното ти съществуване , като субект в една и съща с мен обективна реалност никак не ме притеснява.....в друга , различна от твоята действителност , в която аз съществувам......:nono:

Справяш ли се ? :) Е , сега ако добавя , че действителност-реалност представляват единство , съвсем ще се омоташ като пате в калчища....защото има "подробности" до които нямаш достъп за мислене . Надменно си се самоблокирал в овладяването на знания които нямаш....На най-първо място нямаш необходими понятия за нещата.....:nono:

Иначе се правиш на.....там каквото си мислиш , че се правиш ! Неразличител - измислител !

:lol6:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Стефчо, ти си пример в обобщението за вредите от алкохола. :)

преди 2 часа, by_chechi написа:

Като те гледам какви ги дрънкаш ,

те точно тва - гледаш си нещо си... Скица... та как коментираш нещо, които дори не си зачел, какво да говорим за "внимателно". Но пък - важното е че го "гледаш"... Какъв взор, баси! И ти ще ми говориш за "блокиране на знаЕнето"...

преди 2 часа, by_chechi написа:

сега ако добавя , че действителност-реалност представляват единство

Ма нема такъв Добавител, просто! :) Въх - напрау съ "омотах"... Алкохола и Пиещия - също са в единство - може да е "Омотано", но кво ти пука...

Редиш емотиконите, но пак пропускаш  болда... Алкохола, салатката и мезето водят до пропуски, Стефчо... Вероятно и падането от кайсии - също. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, Текила сънрайз написа:

Да, в будизма така се прекъсва веригата, т.е. важно е да не изпитваш омраза, към този, който те удря, т.е. да му простиш. Шамарът обаче продължава да се дължи и ще трябва да се изплати по друг начин.

В будизма мотивацията е много важна и се счита, че една и съща постъпка, направена с различна мотивация, може да доведе до различни кармични последици за правещия. "Базовият баланс" обаче не се нарушава - ако вземем нещо от някого, ще трябва да го върнем, ако го убием, му дължим един живот. И един пример с евтаназията - ако пациентът иска да умре и помоли лекарят да му помогне, няма да има отрицателни последици за лекаря или да кажем положителните последици ще надхвърлят отрицателните. Ако обаче лекарят реши на своя глава да "помогне" на някой, който например много се мъчи, но не е изразил желание да му се "помага", там отрицателните последици ще бъдат много тежки за лекаря.

Естествено, че всеки разчита на собствената си преценка и избор, но въпросът е какъв е критерият? Въпросът не е към теб, а всъщност всеки трябва да си го зададе сам на себе си. Ако вземем екстремния случай на един туземец, който искрено счита, че няма лошо да изядеш пленените врагове, това не означава, че понеже той така си мисли, няма да има отрицателни последствия.

Мога да ти кажа каква е гледната точка на будизма в случая. Няма значение колко са жертвите - ако си ги убил, без да искаш, има причина за това - например те са те убили, без да искат, в минал живот и вероятно са го направили заедно - затова ги убиваш накуп. Може да са направили и нещо по-различно, нещата не винаги си съответстват на 100 %, но за будизма вие вече имате сериозни кармични взаимоотношения. По-интересен е въпросът как да се прекъсне тази верига и отговорът е, че бардото на убития (т.е. това, което се образува след смъртта) трябва да успее да преодолее омразата си.

Иначе разбирам идеята за това как някой/нещо се "грижи" за нашето развитие, но не я споделям. Впрочем затова и в будизма ако някой е убит, убиецът му дължи един живот, без някой (кой???) да го компенсира с по-лек живот. Тук сякаш за теб законът на карма го прилага някакво божество, което раздава компенсации.

 

В Християнството и в учението на западната мъдрост, което всъщност е езотерочно християнство, съществува идеята за “прошката”, че “грехове” или с други думи погрешни мисли и действия т.е. такива които нарушават всемирните закони (който и да е ги създал), могат да бъдат заличавани/илиминирани чрез искрено разкаяние още докато човек е жив. Идеята е, че целия живот от всички прераждания се записва/запомня в някакъв носител който се намира в сърцето. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, _ramus_ написа:

Стефчо, ти си пример в обобщението за вредите от алкохола. :)

те точно тва - гледаш си нещо си... Скица... та как коментираш нещо, които дори не си зачел, какво да говорим за "внимателно". Но пък - важното е че го "гледаш"... Какъв взор, баси! И ти ще ми говориш за "блокиране на знаЕнето"...

Ма нема такъв Добавител, просто! :) Въх - напрау съ "омотах"... Алкохола и Пиещия - също са в единство - може да е "Омотано", но кво ти пука...

Редиш емотиконите, но пак пропускаш  болда... Алкохола, салатката и мезето водят до пропуски, Стефчо... Вероятно и падането от кайсии - също. 

Е , този ти пост е типичен израз във виртуална реалност на това какво ти е у главата , твоята субективна реалност....:nono:Обективно - няма никакво практическо значение , пет пари не давам за него !.....:lol6:

Каквото можех да ти помогна (с горните два реда - също) на този ти етап на развитие - направих го . Остава да свършиш твоята работа ......

За съжаление , науката още не е открила начин за наливане ........и едва ли някога ще открие .....! :nono:Проблемът е , че трябва да можеш да вземеш . Ако можеше , с удоволствие бих ти го дал ! 

"Взема-дава" е едно друго за теб непознато като понятие единство.....в областта на Диалектиката ......:)

....Ако това те утешава , има и много по-зле от теб .....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 16 часа, Текила сънрайз написа:

Ако говорим за будизма и за състоянието, в което вече не се прераждаш - не, не е необходимо, човек да е просветлен и всъщност, ако е просветлен, той не би влязъл в тази нирвана. Нирваната на Буда е по-различна, но мисля, че няма смисъл да навлизам в подробности. В твоето учение (агни йога?) има ли нирвана и как се описва тя?

В агни йога няма крайни достижения, доколкото съм запознат с нея. Всяко състояние е само крачка по пътя към следващото. Това не изключва възможността за последно стъпало, но ако никой никога не го е достигнал, както се твърди, то е безсмислено такъв вариант да се обсъжда.

преди 16 часа, Śūnyatā написа:

Нирвана и просветление е едно и също.

Дали наистина са съвсем идентични? Ако под нирвана се разбира достигането до състояние при което повече не се прераждаме нито в този, нито в някой друг свят, те са различни. А и в различни източници се споменават поне четири вида нирвана. С кой от тях точно е идентично просветлението и коя е истинската нирвана? И кой достигнал до последната, ако допуснем, че такава има, някога е твърдял, че тя наистина е последна? Иначе могат да се правят всякакви предположения от всеки, но стойност имат само свидетелствата на тези, които са постигнали това за което говорят. Такива свидетелства обаче са рядкост и ние тук споделяме само собствените си разбирания. Дори и когато се позоваваме на авторитети, ние няма как да преценим валидността на казаното от тях, ние ги интерпретираме и пречупваме през собствените си разбирания...

За нирвана. Становищата също са много и не се покриват едно с друго. Най-близко до мен е разбирането, че това е угасване на трите огъня на  желанието, омразата и заблудата. Аз поне свързвам и трите с кама-дхату, т.е. света, сферата (дхату буквално е природа доколкото помня) на желанията. Съвсем естествено се предполага, че когато не е насочен към въпросните три неща, в ума ще започнат да изплуват представи свързани с истинската му природа - бодхи. Затова са и медитациите, вкл. и тази върху пустотата. За да се прекъсне връзката с трите огъня на желанието, омразата и заблудата, т.е. те да угаснат. Според мен такава медитеция е полезна доколкото подпомага този процес, но не е достатъчна.

Просветлението разглежда нещата от друг ъгъл. То е свързано с озаряването (не знам доколко тази дума е подходяща) на ума от буда-природата. Това предполага някаква очистеност на ума от трите споменати огъня, но някаква степен на озареност може да имаме, според мен, доста преди те да угаснат напълно. И в света около нас се вижда, че някои хора живеят водени от т.нар. духовни импулси, други от страсти и пороци, а повечето от някакво междинно съотношение между двете. Ако под нирвана разбираме окончателното угасване на трите огъня, то за просветление може да се говори преди това. Не пълно разбира се, но ние концентрирайки се върху някакъв резултат, в случая нирвана, пропускаме междинните стъпала.

 

"Luminous, monks, is the mind. And it is defiled by incoming defilements."

"Luminous, monks, is the mind. And it is freed from incoming defilements."

"Luminous, monks, is the mind. And it is defiled by incoming defilements. The uninstructed run-of-the-mill person doesn't discern that as it actually is present, which is why I tell you that — for the uninstructed run-of-the-mill person — there is no development of the mind."

"Luminous, monks, is the mind. And it is freed from incoming defilements. The well-instructed disciple of the noble ones discerns that as it actually is present, which is why I tell you that — for the well-instructed disciple of the noble ones — there is development of the mind."

AN 1.49-52

Тук разбира се mind може да се разбира, и се разбира, от различни школи по различен начин, но така стоят нещата.

 

преди 16 часа, Śūnyatā написа:

...че има някаква полза от противоречиви и непълни представи, лъжем единствено и само себе си, относно що е то просветление или нирвана.

Значи будизмът е лъжа. След като няма две школи с напълно еднакви възгледи, а и всъщност едва ли е разумно да се предположи, че за столетията в които някои школи съществуват, то разбиранията по написаните текстове не са се изопачили. Но това може да се каже за всички религии и учения - да не помисли някой, че имам нещо против будизма. Разбиранията на всеки са индивидуално и щом не е постигнал нирвана - то те са непълни и в някаква степен дори погрешни. Нека припомня, че единият огън, който трябва да се изгаси преди нирвана е този на заблужденията, а щом не сме в нирвана, следователно в някаква степен се заблуждаваме.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Shiniasu написа:

За нирвана.

Ниббана

В Саваттхи. Досточтимый Радха пришел к Возвышенному и сел. Сидя подле него, досточтимый Радха так обратился к Возвышенному:

– Существо! Существо! – так говорят, господин. Прошу, господин, скажите, насколько можно назвать человека существом.

– Это желание, Радха, это вожделение, это прельщение, это страсть, связанная с телом, – они сплетены там, крепко сплетены в нем; поэтому человека и называют существом.

Это желание, это вожделение, эта страсть, это прельщение, которые связаны с чувством, с восприятием, с деятельностью, с сознанием, – они сплетены в нем, крепко сплетены; поэтому человека называют существом.

Это подобно тому, Радха, как бывает, когда мальчики и девочки играют с маленькими песочными крепостями. Пока они не освободились от вожделения, не освободились от желания, не освободились от привязанности, от жажды, от лихорадочного желания и страсти к этим маленьким песочным крепостям, до тех пор, Радха, они наслаждаются ими, забавляются ими, считают их важными, ревностно охраняют.

Но, Радха, как только эти мальчики или девочки освободились от вожделения, от желания и привязанности, освободились от жажды, от лихорадочного желания и страсти к этим маленьким песочным крепостям, они сейчас же разбрасывают их руками и ногами, разбивают их, опрокидывают, перестают играть с ними.

Так же и ты, Радха, отбрось тело, разбей его, опрокинь, перестань играть с ним, устремись к его разрушению.

Так же и с чувством, с восприятием, с деятельностью, с сознанием... отбрось сознание, Радха, разбей его, опрокинь, перестань играть с ним, устремись к разрушению страсти к нему.

Поистине, Радха, это разрушение страсти и есть ниббана.

(«Сутта-нипатта» III, 188)

Кто тверд и настойчив,

Кто путь скверных рождений отсек

и все омрачения преодолел,

кто весь обман развеял;

Кто достиг другого берега:

у кого нет вожделений, нет сомнений,

нет цепляний;

Кто неколебимый и спокойный —

такого я называю Брахманом.

(«Дхаммапада» 414)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, by_chechi написа:

Каквото можех да ти помогна (с горните два реда - също) на този ти етап на развитие - направих го .

Стефчо, и на сутрешното кафенце, пак личи махмурлука, бе човек. Редовния номер със сценария как никой не разбира вселената ти мъдрост, основана на диалектика и диамат... Не за друго - ами щото тва си учил в далечните години на младенчеството и "цялата истина" е събрана там. Вечното повторение - с знаенето и вярата-незнаене... И... едно и също. 

Ма как досега толкова години сред тоя форум никой не разбра истинския учител, който съществува за да помага ... в етапите на развитие. А той самия - останал на етапа на диалектика и дуализъм. :)

Да не би да сънува че си световен учител и целия си потопен в вселенската доброта и отдаденост? Чак се задушавам от пръкналия се алтруизъм от монитора... Ма и трогнат съм, между другото... Толкова доброжелателност и помагачество... Майка Тереза да не би да е твоя майка?  Малииии, направо се просълзих ( от смях ли, от кво ли... )...

=================

В тема за религия, няколкото деца си играят на приказки за медитацията, просветлението, нирвана... Дори засвети и окултизъм, мистика и езотерика - тук-там... Въобще - един световен мишмаш. Но не за друго - "истината била една". Само една... Жалко. Но пък - ако "не е само една" няма как някои да се изживяват че са по-близо до нея, от други. А е толкова важно това изживяване... толкова нужно...

Светът е широк, хора всякакви, вери и религии - също. От друга страна - школи, учения, древности, далечни земи - чудесен мегдан за проектиране... Вероятно на това му се казва "духовност".

Така... темата ще омръзне бавно и славно. Защото пишещите в нея си намериха просто нова територия за личните си убеждения. Отново ги изредиха, отново ги манифестираха и опитаха поредното сравнение помежду им. Хора няма, но пък на тяхно място стои онова, в което вярват. Хора няма, но убежденията им са техни заместители. Виртуала предпоставя високо ниво на виртуализиране на личната приказка, за да прилича на "размишление". Всяка лична или групова приказка задължително е погрешна още в основите си, но от друга страна - именно нейните основи са най-важното, заради което го има идента. Как да признаеш че е налице "грешка в идента". При положение че дори се споменава че "някъде същото било писано, макар и с други думи".

Има проблем идента ви, бе хора. Съвсем просто е. Трансформацията на идента няма как да стане чрез същия идент. Но същия идент участва в естествената и задължителна битка за да го има, за да оцелее, дори и да прехвърли ограниченията на тлеността и преходността. Същия идент търси да си намери "покой", да намери защита дори през проекциите си за "безсмъртие".

Същия идент се научихте с грешна дума да го наречете "ЕГО", пък то това е неговата битка за да съществува... За да съществувате и вие през неговото виртуално "лице" - защщото "той ви дава" усещането за съществуване.

Същия идент в битката си да съществува, тегли конците на интелекта за да си докара нова форма на :"шелтер" - тая на размислителните конструкти и възможността те да се подреждат по начин, по който да предлагат пак формата на усещане за сигурност, през поредните проекции... 

Всичко опира до нещо простичко - да се пусне патеричката на идента. Това е практиката на всички сериозни занимания, във всякакъв план. Ма шубето е голям страх... Далеч по-безопасно е да се играят театри на размислителства, да се вярва и приемат всякакви удобни описания и обяснения... Но това не променя нищо основите на идента - нещо повече - още повече ги бетонира.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Началото .......и ........краят ! 

883674.png

.....Предполага се , че накрая ще има безжична , вселенска , интернет връзка ! С тези разстояния да му мисли поддръжката....!  :lol6:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, Shiniasu написа:

Значи будизмът е лъжа.

разбира се. Макар че не е проблемът в будизма. То и "будизъм" е само думичка. Същността на будизма става ясна само за БУДА-та. Останалото са само игрите на "неБудите".

Всички вярващи в будизма... се лъжат. Което е естествено, защото те вярват не заради будизма, а заради себе си. Те търсят да привидят собствените си неща от които имат нужда. Нито безкрайното редене на цитати, нито свещени книги или слова, нито дуенето или надмерването спомагат да се промени каквото и да е... Също така не помагат и "тайните практики", приказните древности и специалности, особености... Битката на Его(идента) от една страна е сбъркана. От друга - е напълно естествена.

Няма никаква разлика по същество между обикновените примитивни страсти и духовните изцепки. При вторите просто има особеност - че приказния елемент става приоритетен в идента. Но относно това идента да води своята битка за съществуване, процесите, мотивите, динамиката  - нямат никаква разлика.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 минути, _ramus_ написа:

Ма как досега толкова години сред тоя форум никой не разбра истинския учител, който съществува за да помага ... в етапите на развитие. А той самия - останал на етапа на диалектика и дуализъм. :)

Поради една или друга причина никой не говори за "триалектика" и за "квадрализъм" ... :)

За сметка на това диалектиката има три основни правила, чрез които описва елементарния сблъсък - Ти от една страна и Другите от другата страна. Да, пренебрегната е третата страна - Божествената ... която в религиите е оприличена на Бог.

Именно непознаването на въпросната страна се замества с някакво учение и все се издирва кой е "Учителят".

За Християните това е Иисус, за Мюсюлманите това е Мохамед и т.н. ... за Атеистите е въпрос на техен избор кои "Корифеи" или "Ментори" да следват и прочие... и винаги ще спорят кой е истинския и кой е лъжовния ....  

Дуализмът ползвайки Дихотомията свежда системата до две - истина или лъжа, но отново се пропускат други две - "неистина" и "нелъжа" които в действителността реално съществуват. Т.е. едно нещо може да не е истина, но може и да не е лъжа/ едно нещо може да не е лъжа, но може и да не е истина.

Има доста заблудени хора, а така също и "програмирани", които вярват, че казват истината, но уви тя да не е истина и успоредно с това има хора които умеят да убеждават, че не лъжат, а де факто заблуждават, манипулират и прочие...

Едно тъпо клише: Най-голямата лъжа е: Аз лъжа! :)  Само дето в действителността по се среща твърдението - Аз не лъжа, което пак е лъжа или може да е истина, а?! ... ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване