1968 г. 038. (23 януари). Невъзможно е да се премахнат тръните от Пътя, през тях трябва да се премине и да се премине не нарушавайки утвърдения ритъм. В това и ще бъде победата над трудностите, препятствията и преградите. Трябва да се върви през тях, без да се променя ритъмът на крачката, без да се спирате и така, сякаш те изобщо не съществуват. За слабия дух песъчинката може да се стори като планина, за силния - планината като песъчинка. В съзнанието неголямото препятствие може да се превърне в непреодолимо или обратно, огромното - в малко и преодолимо. Всичко зависи от силите на духа и състоянието на съзнанието. От нашата слабост врагът черпи сили, но се плаши от силата и несломимостта на духа. Безстрашието на духа е залог и гаранция за победата. Недопустимо е безволно и безсилно да се огъвате пред трудностите, които поставя животът. Борба и победа - нека да бъде девизът на изправилия се дух.  [Грани Агни Йоги 1968 г.]

преди 2 часа, Shiniasu написа:

От нашата слабост врагът черпи сили, но се плаши от силата и несломимостта на духа. Безстрашието на духа е залог и гаранция за победата. Недопустимо е безволно и безсилно да се огъвате пред трудностите, които поставя животът. Борба и победа - нека да бъде девизът на изправилия се дух

Историята на поредната "ученичка", на поредния "учител", който претендира за "връзка с висшите йерархии и учители"... ...

Невероятни "лекции" - както се вижда. Така са духовностите сред хора които отвътре в душите си им трябват вдъхновителни инжекции... Но и само така поредния може да се намести според таргета си...

Агни йога и поразителната нелепица дето е изписана по-горе, няма как да имат нищо общо. Не само с АГНИ, а и с каквато и да е "йога"... Тия псевдодуховни съчинения се съчетават чудесно с иначе "врагове", плашене, безстрашието, победата... недопустимо е да се огъвате... и борба и победи - като девиз !!! на изправилия се дух... Какви сънища могат да са в нечии глави, за да се качат на тая нелепа теснолинейка... 

При това положение се изясняват доста неща относно бъркотията в нечии глави... Вижда се откъде идва и стилът и репликацията на вдъхновителни хапченца в речта... повелителния уклон и менторския стил... Но какво да се прави - всяка плява съществува защото си намира невежа територия за да съществува. И ако това е АГНИ-ЙОГА... !!! Доста свежа и весела е гледката на "духовните воини"... та по форуми, та специалисти дори и по будизъм...

Но това е положението с мат'ряла... Това върви, това се търси и това се предлага - простичко съответствие... Важното е да се вярва и да се изживява...

 

 

Дресираната маймунка се появи. Вече едва ли някой очаква нещо друго. Какво ли може една маймунка освен да скочи след бананчето.

Ти си с изживяването че "подаваш банана ли" - наистина ли? Просто няма по-велик от теб в тая тема. Пък и с "коани..."  

Или като с тая плява на Абрамов,  която се опитваш да пробутваш. Не престава да ме удивлява докъде е стигнало падението и в какви мащаби. И каква интелектуална маска е надяната... 

Не знам... Виждам само колко послушно подскачаш... по пътя...

Мен не ме мисли, нито Абрамов. Нас на пътечката по която подскачаш изобщо ни няма.

преди 45 минути, Shiniasu написа:

Нас

аха - множественото число. Нас - демек ти и Абрамов ли? новите йоги и съединители с висшите йерархии... 

Така - нямаше накъде и се напрегна и за твоята лична падалка - АГНИ-ЙОГА... (иначе ти подаваш банана, нали - виждаш как маймунката бягала по пътечката"...   )

и така - съвсем общо:

Агни йога – наука живой этики

Известная также как Путь Живой Этики, этико-философская наука, известная человечеству почти 9000 лет назад через Махатма, короля Гималаев, чаще всего называемого нашими современниками Мастером Мория. Она распространялась в начале 20-го века Еленой и Николаем Рерихом. Эта наука духовного огня, отсюда и название. Огонь воспринимается как источник всех материальных и духовных форм и явлений во Вселенной, как высшая психическая энергия (дайвана прана). В Библии энергия сотворения или Святой дух упоминается как «очистительный огонь». С точки зрения Рерихов:

Агни йога – это альтернативное название для Тантра йоги и Кундалини йоги, а также йоги крийя, в которых произошли глубокие духовные метаморфозы с помощью космического огня.

====================

Этика жизни – Агни Йога Мастре Мория

Живая этика или метафизическая Агни Йога (Путь огня) – это синкретическая религиозно-философская наука (!!!) и западная теософская традиция об эзотерике Востока.

Говоря о теософии (θεοσοφία), подразумевается божественная мудрость Гермеса Трисмегиста. (това са две изречения, които късат всички тъпомери на вселената - бел. на рамус)

Агни — ведический Бог Огня, символизирующий преобразующую силу лучистого огня внутри нас, что является нашей истинной сущностью.

Агни йога – это тип активной медитации, где ваш ум активно участвует в процессе, а не находится в состоянии покоя. Постепенно ваш рост и продвижение углубляется.

==================

Там е проблема че вярващите се чудите на каква боза да налетите, само и само да се докопате до заветното...

Ето най-общо плявичката сред която си намерил нужния личен пристан от глабоволните изцепки на живота. Изглежда "Подавача на банани" сам е маймунка, скачаща на бананите на други, дето му подават. Но и няма друг, който може да направи това, дето сам да си направиш.

Маймунката започна да пълзи...

А и други неща ще започне да прави.

Не ми се отварят постоянно нови теми. Тази ми се струва подходяща за да споделя някои мои мисли по отношение на равновесието и спокойствието, които предполагам, че много хора искат да постигнат следвайки едно или друго учение.

Мога да напиша доста неща, но ще гледам да съм максимално кратък. Тази краткост съчетана с липсата на подробни обяснения пък може да предизвика усещането за наставнически стремеж. Но това е стилът, който съм си избрал за момента и засега няма да го променям. Идеята е написаното да предизвика размисъл, а не да бъде прието наготово.

 

Ще започна с необходимостта от редуване на периоди на полагане на усилия и почивка. Това се вижда и от ритъма на ежедневието. 

Никой не може да издържи продължително време само на труд или друга физическа или умствена дейност. Всеки си има своята граница на издържливост.

С почивката е същото. Бездействието ще доведе до скука, а това до натрупване най-малкото на емоционално напрежение. Ще се появят и физически проблеми в резултат от неизползване на жизнената ни енергия.

Изводът е, че устойчивост и равновесие може да се търси в ритмичната смяна на периоди на активност и почивка.

Запознатите с източните учения знаят, че дори и вселената има своите манвантари и пралайи.

Но този ритъм все още не гарантира развитие. Напротив - увлечени в това монотонно повторение ние превръщаме живота си в навик, преобладаващата част от действията ни стават автоматични, а будността на съзнанието е ниска.

Несъзнателното съществуване не може да се нарече щастливо. В него се редуват моменти на страдание и щастие. Една от причините е, че с неосъзнатите си действия не можем да създадем необходимите условия за излизане от това ниво на което се намираме. 

Всичко се променя, т.е. в самсара няма устойчиви състояния. 

Равновесието, което търсим по пътя си към освобождение също следва да отчита това.

Редуването на периоди на активност и покой следва да е съчетано с възходящо движение в посока на разширяване на съзнанието, добиване на разбиране за основните принципи ръководещи естествения живот на вселената. Също така и на моралност, любов, смелост, търпение и други неща, чиято полза е неотменна, но всяко едно от тях изисква отделна тема.

В друга тема засегнах силата и това е защото с времето необходимостта от нея става все по-очевидна.

Най-малкото равновесието предполага сила, която да бъде първо отключена, акумулирана, след това овладяна и уравновесена. Без нарастване на силата няма как да бъде осъществено възходящото движение за което стана дума по-рано. С нарастване на осъзнатостта, нараства и съпротивлението от обкръжаващата среда. Задачите стават по-трудни. Чувствителността нараства.

Не можем да очакваме някаква стабилност и уравновесеност в нирвана, без да сме ги постигнали в самсара.

Животът е движение. Всичко се движи по един или друг начин. И да очакваме някакво статично равновесие и някакво трайно установено спокойствие е неразумно. 

Самият естествен ред на нещата ще доведе до нарушаване на баланса, ако той се задържи прекалено дълго.

Спокойствието следва да намерим в движението. Щастие също. Поне докато сме в самсара. 

Тъй като всичко се променя то и ние следваме да търсим непрестанно нови форми. Въпрос на време е старите да бъдат разрушени. Придържането към тях ще доведе до застой и страдание. А възможностите са безкрайни и нови форми винаги могат да бъдат намерени. Под форми разбирам нови мисли, нови идеи и разширяване на разбиранията ни.

Няма нищо по-красиво от път изпълнен с разнообразие. 

Стремим се да задържим всичко, което харесваме около себе си. А това е застой.

Не, старото следва да бъде пуснато на свобода и заменено с ново.

Изживялото времето си минало да отстъпи мястото си на бъдещето.

На първо време всеки следва да изгради самия себе си.

Но не като нещо статично и завинаги установено, а като процес на постоянно разширяване и обновление.

Да се освобождаваме от старото и да го заменяме с ново.

Това е един от аспектите на отказа от себе си.

Другият за който се сещам в момента, е свързан с отношението ни с другите хора и със света.

 

Без Любов никой не може да прекоси границата на интелектуалното познание и да премине в сферите на Мъдростта.

Без Любов никой не може да надхвърли своите индивидуални ограничения. Може да се заблуждава, че е постигнал много, но много може да бъде само това, което е предназначено за всички. И което в мига, в който някой се опита да задели за себе си, ще изгуби.

 

"Взаимовръзката между Земята и Слънцето илюстрира и символизира това равновесие, съчетано със свобода и полезност, което следва да се превърне в характеристика на всяка индивидуална душа. Това равновесие е постигнато посредством перфектен баланс мужду противодействащите си сили.

Центроустремителната сила би привлякла Земята към Слънцето и така би довела до изгаряне на планетарния живот. Обратно на нея, центробежната сила би довела до това Земята да се носи сама в безкрайното студено пространство, което също би унищожило живота. Балансът между тези две сили обединява земната орбита и Слънчевата система точно в тази точка, където човешкият живот може да процъфтява.

В индивидуалната душа, центроустремителната сила е тенденцията да се прекара нечий живот в размишление върху Божественото; тя е тенденцията, която ще накара човека да отдаде своя живот за интегриране на духовните принципи в себе си и за усъвършенстване на душата. Центробежната сила от своя страна е тенденцията, която ни води към практическата страна на живота; която ще изпълни съзнанията ни с детайлите от всекидневието, било поради алчност или желание да служим. Всяка от двете сили сама по себе си е разрушителна по отношение на възможноста да реализираме такъв живот, който бихме могли да дефинираме като свобода. Свободата може да бъде постигната само чрез перфектен баланс между тези две сили.

Обикновеният човек не може да открие своя път, защото в него доминира центробежната сила, със своята разделяща тенденция и последствия. Духовният неофит не може да открие своя път, поради центроустремителната сила и нейната тенденция да абсорбира душата в процеса на личностно обожаване и почитане на духовното. Балансът, способността да се осъзнае едновременно човешкия и божествен живот, свободата, се постигат, когато желанието, изумлението и любовта произтичащи от научаването на истината за нашето божествено и духовно единство е съчетано с постоянни опити тази истина да се приложи за постигане на това единство в ежедневието."

/Учение на Храма т.2/

 

на 10.07.2019 г. в 9:36, Shiniasu написа:

Без Любов никой не може да прекоси границата на интелектуалното познание и да премине в сферите на Мъдростта.

страшно ги пляскаш тия... толкова поучително... толкова мъдрост. Ако и да бяха от теб си, ако ги и разбираше...

Щото то това и "любов" едва ли си имаш представа какво означава и какъв пълнеж влагат в него - който както си го нагласи - като теб самия. И че тая думичка няма никакво покритие откъм източнните култури и западната. Но пък и теб това какво да те интересува - ти си ги редиш тия - като в редичка. Така - да се поддържа огъня отвътре.

И поредния цитат - и той като пляскането - както и горния беше - просто от личната колекция, без оглед какво точно пише, за какво става въпрос... че о Слънцето намесили, земята, животът - важното било балансът... Но най-смешното е следната глупост - в две последователни изречения, дори измъкнати от останалия брътвежен контекст:

преди 5 минути, Shiniasu написа:

Всяка от двете сили сама по себе си е разрушителна по отношение на възможноста да реализираме такъв живот, който бихме могли да дефинираме като свобода.

Свободата може да бъде постигната само чрез перфектен баланс между тези две сили.

Нямаш си идея какви поредни глупости ръсиш... от поредните изхвърляния на поредния пропагандатор на религия - пак храмове, пак служене, пак за поредния народен таргет. И като си спомня в темата двамата с шиниацу как се надлъгвахте, а всъщност сте толкова сходни... толкова близки по някои тенденции и потребности...

преди 1 час, _ramus_ написа:

Щото то това и "любов" едва ли си имаш представа какво означава и какъв пълнеж влагат в него

35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: 36 Учителю, коя е голямата заповед в закона? 37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". 38 Това е голямата и първа заповед. 39 А втора, подобна, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". На тия две заповеди стоят целият закон и пророците. /Матей 22/

 

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум

?

И? - какво означава това? Кой да възлюбиш, точно? какво означава въз-любване. Що е то ЛЮБОВ - въобще. Религиозната любов - това ли е най-великата версия? религиозната любов ли е някакъв пример за "висшата духовност" - и защо ли? 

Психичния трик е подмяна на елементите в идента и отвън погледнато, по общи средностатистически критерии, се получава да изглежда "себеотрицание". Но основните механизми отвътре се запазват и си остават функционални. Според тях - това, което е поставено в идента, което е програмирано в него - отново е с приоритет пред всичко останало. Егото може да промени записите си "с кое да е асоциира", но функционалното ядро продължава да работи както 'си е записано'.

От друга страна е налице един... да го наречем "ефект" - за дадена личност, при 'възлюбването' спада основния психичен натиск от страхове и тревожност - което са в основното на несъзнаваната игра. Чрез хитрата постановка с подмяна на елементите на ИДЕНТА - се постигат ефекти на усещане за вътрешно единение, облекчение, вдъхновението идва от тия ефекти... Но са само илюзорни - една мозъчна психична игра. В нея се потъва както при всяка друга версия на сънуване...

Освен това - тия "ефекти на изживяването", за религиозния субект са просто допълнително засилване по религиозната спирала, защото той интерпретира всичко това с бог, със знаци, с "нещо специално се е случило, защото така усещам", до степен на "това е знак от бог", знак че съм на прав път... че всичко е правилно, че е истина... И ефектите се множат по спиралата на пропадането в илюзията... И то - отново в 'допълващи се елементи на взаимното ускорение".

Тия общи положения с "религиозната любов", като основен идеал и модел за свещеност,  се основават на подмяна в базите и записите по отношение на "себе"-то чрез достатъчна "обработка" - отвътре и отвън. Това са етапни казуси и имат значение за даден етап. Нищо от това не би имало значение ако не се вникне в механиката и взаимосвързаните сложни процеси на религиозността.

Но само толкова...  Има съвсем друга версия на това явление... и разни възлюблености и божества, в нея нямат никакво значение. Защото това е израз на гледна точка на хора в относително "ранен" етап на развитие, когато отразяват нещо далеч по-различно от себе си и нямат с какво друго да го асоциират и аналогизират.

Не е необходимо  след всеки пост на Shiniasu, ,  а и не само към негови постове , да  обясняваш, колко прост, загубен, неадекватен и т.н е религиозния човек.

Всички го разбрахме. 

Нормално е да се оспорва аргументирано дадена позиция, но без неуважение и спам. Религиозни афекти има и при липса на вяра в Бог - при самовъзлюбването.

преди 1 час, _ramus_ написа:

И? - какво означава това? Кой да възлюбиш, точно? какво означава въз-любване. Що е то ЛЮБОВ - въобще. Религиозната любов - това ли е най-великата версия? религиозната любов ли е някакъв пример за "висшата духовност" - и защо ли? 

Наистина ли търсиш отговор или просто предполагаш, че не знам какво пиша? 

Все пак ще посоча частично какво имам предвид. Дано да ти е от полза ако решиш да го приложиш на практика. Любовта към Бог е любовта към духовното, а то е преди всичко осъзнаване, че в същността си всичко е единно. По отношение на любовта това предполага тя да не е обусловена от личностни желания, пристрастия и привързаности, включително и сексуални. Ако това бъде спазено, напомням не само физически, но и в мислите, енергията няма да бъде изгубвана в долните енергийни центрове, а ще достига и с времето ще активира определени латентни центрове в мозъка, имащи връзка с пробуждането на по-дълбоко и ясно осъзнаване. 

преди 32 минути, Śūnyatā написа:

... да се оспорва аргументирано дадена позиция....

То поне такова да беше - предостатъчно красноречив е факта, как се опитва да изкара всеки, че от нищо не разбира: ма няма религиозни, нерелигиозни, никой нищо не разбира. По рамусовата религия е цяло чудо, че има хора, дето пият вода без да се удавят - направо необяснимо и невероятно - туй ще да са експертите, дето разбират сложните механизми и дълбоките взаимосвързани процеси на явлението "пия вода", на което за да си способен поне на първоначален етап, следват години наред неуморно и редовно плющене на грандомански тъпотии по форумите.

преди 2 часа, badr написа:

да  обясняваш, колко прост, загубен, неадекватен и т.н е религиозния човек.

Мислех си че точно на теб не е нужно да обяснявам нещо, което е очевидно. Не виждам защо всеки прочит непрекъснато е нужно да бъдат емоционално възприеман. И не само това - а да се асоциира същия тип прочит със "всички".

Между другото - точно определени хора имат проблем с прочита на рамус. Точно определени, а не всички. Това че се изразява множествено число, се самопоставяш именно сред тях, което за мен е малко неочаквано. Може би имам неадекватна преценка за теб, може и да е от моментно настроение... Не зная, но съм озадачен.

Да, религиозен си, имаш отношение към религията... Но рамус не пише за религията, а за религиозните. И не за "всички" религиозни...

И рамус НЕ обяснява колко прост, загубен и неадекватен е религиозния човек... Това идва от прочита... не от думите на рамус, защото рамус  никъде не е написал подобно нещо. Ако е написал - нека се посочат. 

Смея да предложа, че все пак, дори религиозния човек може да си позволи поне едно сериозно отношение спрямо религията си - сериозното, означава че е малко встрани от емоционално-чувственото. Може би то това си е главно до самия човек, а не до религията му. И до самия човек става въпрос в думите на рамус - не за религията, не за религиозния аспект към живота - защото ЧОВЕК е много повече от това, поне за рамус.

преди 1 час, Shiniasu написа:

просто предполагаш, че не знам какво пиша

там е работата - смятам че ти имаш идея какво пишеш. Но това не е твоя идея и като не е твоя, а приета наготово, не си даваш сметка какво точно означава отвъд приетото и повярваното.

Защото същата идея, същото написано, сред различен контекст от готово-приетия, означава напълно различно съдържание. А пишещия я изразява сякаш това е висша и абсолютна обективна реалност, само защото е приел че е такава.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Любовта към Бог е любовта към духовното, а то е преди всичко осъзнаване, че в същността си всичко е единно.

условно - ок. Но думичката Бог... за всеки човек е различна по съдържание. И бог и духовното... не са еквивалентни. А бог - не ознава задължително че 'в същността си всичко е единно. За пример ще напомня, че тук има един човек който не спира да мантрува молитвено че "нищо не може да има същност" - значи и че няма как "всичко да е единно".

И дали ДУХОВНОСТТА означава точно това, което се предлага тук.... и естествено че със същото върви и съвет към рамус... който е безлюбовен тъпак, неспособен да вникне в толкова изтънчената същност на вселената, така дълбоко както поредица от форумни толкова духовни колеги.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Религиозни афекти има и при липса на вяра в Бог - при самовъзлюбването.

така ли?

значи липса на вяра в бог - е самовъзлюбване ( и, разбира се - с религиозни а(е)фекти). А ако има вяра - в бог - е възлюбване на бог? - така ли?

преди 8 минути, _ramus_ написа:

така ли?

значи липса на вяра в бог - е самовъзлюбване ( и, разбира се - с религиозни а(е)фекти). А ако има вяра - в бог - е възлюбване на бог? - така ли?

Специално за мен това е бариерата на Символа на вярата. Ами не вярвам, в

Цитат

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан. 
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В едната, света, съборна и апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. 
11. Чакам възкресение на мъртвите.
12. И живот в бъдещия век! Амин.

 

1.  

преди 3 минути, Търсещ истини написа:

Ами не вярвам, в

ок, но защо да е "бариера на символа на вярата". И много моля - нека бъдем по-сериозни и не асоциираме с "вярата" само приемането на християнската доктрина и канони. защото молитвата по-горе няма данни да е написана или изговорена от исус. А от кого е съставена точно в този й вариант и кога...  - това е вече са църковни работи...

Има много други вярвания - те са пак такива, въпреки че имат други символи? По принцип ли не приемаш конкретни символи, или не приемаш вярването в тях?

преди 1 минута, _ramus_ написа:

ок, но защо да е "бариера на символа на вярата".

Има много други вярвания - те са пак такива, въпреки че имат други символи? По принцип ли не приемаш конкретни символи, или не приемаш вярването в тях?

Не познавам другите догми, определящи вярата в съответния бог. Неприемам християнския и юдейски бог.

току-що, Търсещ истини написа:

Не познавам другите догми, определящи вярата в съответния бог. Неприемам християнския и юдейски бог.

ок, но нека изведем казусите отвъд личните "приемания и неприемания"... Щото ако затънем в тях - ще стане безкрайно.

преди 1 минута, _ramus_ написа:

ок, но нека изведем казусите отвъд личните "приемания и неприемания"... Щото ако затънем в тях - ще стане безкрайно.

Казусът е личен, не зная как е отвъд. Лека нощ.