преди 10 минути, ДиоиД написа:

Липса на бъдеще,

от това бъдещето няма нищо да загуби.

преди 13 минути, ДиоиД написа:

Наглостта му продължава и се повтаря многократно и под всякаква форма - Как бихте реагирали

Никак. Темата не е кабинет по психотерапия. А и да е - вие сте с компетентност на козунак, спрямо същата посока на човешкото познание.

Така, че просто се забавлявам докато не ми омръзне, с игрите на застаряващите момчета, които много напират да покажат колко са важни, значими... и че мъдростта им е гарантирана, защото знаят как се държи мотика и се колтучат домати. Както и че имат внуци и това е върховната им спасителна акция срещу "липсата на бъдеще"...

преди 42 минути, _ramus_ написа:

Така, че просто се забавлявам

Продължавайте! Не възразявам!

Хората искат да бъдат свободни и това е нормално. Проблемът е, че това обикновено е съчетано със страх от ограниченията. А манипулацията е ограничаване. Хората искат да имат контрол, а на манипулирания този контрол е отнет. В началото те биват залъгвани, че го притежават. След това дори и да усетят зависимостта си, освобождаването от нея не е толкова лесно. Манипулиращите осъществяват контрол, но това е самоизмама. Те отнемат контрола на другите, но само си въобразяват, че го държат в ръцете си.

Хората искат да са свободни, но от свободата сами си създават самоограничения. Те искат да притежават контрол, но съзнанието им не позволява да поддържат този контрол в прекалено много направления. Така фиксирайки се в една или друга посока те си създават фалшивото чувство за сила. Това има както положителни, така и отрицателни страни.

Хората се страхуват от ограниченията, вместо да извлекат ползата от тях. Но ограниченията са в съзнанието. Самият страх е ограничение. Желанието за контрол е ограничение. Човек не може да бъде напълно свободен от манипулации, ако съзнанието му не е освободено и от останалите ограничения. 

преди 19 часа, Shiniasu написа:

ако съзнанието му не е освободено и от останалите ограничения. 

съзнанието функционира чрез сложна натрупваща се система от съпоставки. Съпоставя се всяка новопостъпваща информация, със сметнати за опорни вече паметови сигнали. Това тече всеки миг...

преди 19 часа, Shiniasu написа:

Хората искат да бъдат свободни и това е нормално.

това е само шаблон... Защо искат (да са свободни)? От какво (да са свободни).

Ограниченията са част от нормалното функциониране. Всеки миг, заради границите си, всеки субект получава възможността да се ситуира.

Всеки миг - именно ползвайки ограниченията, всеки един от нас функционира.

Всеки миг - именно ползвайки "правилата", нормата, зададеното, закона - функционира социото. Същия принцип е залегнал и сред всеки психичен свят, на всяка личност.

Да - страхуването е защитен механизъм - най-стария, най-мощния. При човека това не е просто "страх ме е " (от ..... ). Страхуването става извор на много негови проявления и в емоциите, в чувствата, в състоянията от тях... При човека, страхуването е на много планове и това го прави изключително разнообразно като проявления. Но механизма на задържане (ограничаване) - е един. Той е генетично формиран и всички го носим в себе си. Но и именно по този начин страхът е "контрольор" - чрез страхуването се ограничава поведението до "оцеляване" - на това, което е "привидяно" като АЗ - то да оцелее. Благодарение на този механизъм всички животни са кодирани да "оцеляват" поведенчески. Това е най-актуално за висшите животни и най-вече - за човека.

Отвътре, сред всеки човек тече непрекъсната система за динамичен контрол - както на физиологично ниво, така и на невронно-психично ниво. И за двете този процес включва думичката СТАЗА - за едното ХОМЕОСТАЗА, за другото - ПСИХОСТАЗА. Благодарение на това непрекъснато динамично поддържане се получава функционалния баланс. За да се поддържа това, природата е заложила на най-възможното за нея дуално противопоставяне и чрез него се поддържа баланса. Сред физиологията - системи от дуално-взаимно влияещи си системи (напр. симпатикова и парасимпатикова нервни системи). В психиката - тази дуалност е само на най-ниското ниво.

Именно най-ниското ниво е това, с което сме създадени и което се отпечатва в най-старите невронни дялове. Емоциите са именно израз на този "слой". Но поведението при човека е изключително сложно и натрупващо се през целия му живот. И това натрупване влияе напрекъснато на "този, при който се натрупва" и се създават взаимодействия от комплексен тип...

И така - това е огромна тема и от заявилите се като пишещи няма нито един подготвен задълбочено в нея. Много части от новопостъпващата информация по време на битието на всеки, се отпечатват в поведението през системата от мотиви и ценности. А нуждата от "вътрешен отпечатък" на външната среда, наричана от социото и личностите - РЕАЛНОСТ, прави така, че фунционално човешкото същество се "пренася" да живее в нея. Тя става негова "невидима" патерица, негов невидим и неосъзнат "посредник" през призмата на който се постепенно се пречупва цялата постъпваща информация, а след това - и цялото отражение.

Това е основата чрез която явлението МАНИПУЛАЦИЯ, се реализира - всяко социо, залага на колективното въдворяване на система от колективни ценности, които да послужат за мотивната система, оттам - за действията на формираната по този начин, личност. Не е възможен друг сценарий и всяка личност, която "искала да се освободи" си няма въобще представа защо иска, какво иска...

И най-важното - няма как съзнанието да се "освободи от всички ограничения"... Твърдящите това идея си нямат какво означава и затова се бърбори толкова безотговорно. Бърборенето не означава нищо, то е просто моментни изрази на някакви психични флуктуации. Но не е сериозно... И няма как да е - защото всичко написано тук е плод на сложен синтез. А не е като да се прочете по "заветните четива" и да се зубри, преживява, моделира и наглася на който както му е изгодно, за да поддържа психостазата си. И тази "поддръжка" е напълно несъзнателна... И е смешно да се настоява какво било за "съзнанията", защото пишещите тук идея си нямат какво означава това, освен ако не го прочетат, видят, чуят, запомнят и доколкото са в състояние - да си го докарат до "състоянието и нивото си".

Мненията са нещо чудесно, но се вижда съвсем ясно, че се предпочита да се манифестират личните мнения, вместо да се мисли, вниква, изгражда... и така - развива вътрешната картина, сред която се "битийва". И в това е въпроса - просто мегдан за манифестации на лични мнения, толкова нужни на всеки, в определен етап на своето функциониране...

преди 5 минути, _ramus_ написа:

съзнанието функционира чрез сложна натрупваща се система от съпоставки. Съпоставя се всяка новопостъпваща информация, със сметнати за опорни вече паметови сигнали. Това тече всеки миг...

И сигурно паметта отъждествяваш със знание.

дори докато пишеше буквичките си, същото е налично, за да ги напишеш.

Какво, кое и как... и дали - отъждествявам, е напълно без значение. Докато  не е налично осъзнаване, тия неща няма как да са "валидни" ... и се разиграват фантазно, абстрактно, отдалечено... Защото това е лесен и безопасен начин. Затова се и прави.

А колкото до конкретния въпрос ... Виж само смисъла на написаното - сигурен ли си че го осмисли, после - прочете, а не просто го изписа импулсивно? По реакцията се извежда и нивото на обработка - интерпретация, възприятие, отражение... Всичко е свързано и само свързано работи. Но съвсем друг е въпроса относно - доколко свързаността се отразява и че фрагментацията от тази свързаност подава напълно различни "ограничения" в "погледа"

преди 12 минути, _ramus_ написа:

това е само шаблон... Защо искат (да са свободни)? От какво (да са свободни).

Това е нещо повече от шаблон. Това е неосъзнат стремеж при всички хора. И не само при хората. Някои го осъзнават частично в дадена конкретна ситуация на определени ограничения. Но самият стремеж е над конкретиката.

току-що, Shiniasu написа:

Това е неосъзнат стремеж при всички хора.

давай нататък - това са очевидности и в тях няма нищо повече от повърхност. По-нататък става интересното - ЗАЩО Е СТРЕМЕЖ... към какво точно е стремеж и защо се стреми... И още хиляди като това - за домашна работа... които е нужно да се извървят, осмислят и после - синтезират...

преди 8 минути, _ramus_ написа:

Докато  не е налично осъзнаване, тия неща няма как да са "валидни" ... и се разиграват фантазно, абстрактно, отдалечено...

Абстрактното може да бъде приложено в безброй конкретни ситуации. Докато конкретното никога не може да излезе от конкретното съчетание на обстоятелства. Съзнанието обикновено е фокусирано върху конкретиката. Насочването му към абстрактното не е толкова често срещано. 

преди 4 минути, Shiniasu написа:

Насочването му към абстрактното не е толкова често срещано. 

всичко е до това кой от нас, какво съдържание влага в думичките. СЛожността идва от това че ти заимстваш тия думички - КОНКРЕТНО, СЪЗНАНИЕ, КОНКРЕТИКА, АБСТРАКТНО... Тия думички се ползват в различни посоки на познанието, с различен пълнеж. А според мен - ти си ги смесил и си ги ползваш лична версия на пълнеж.

Това си е твоя работа и си го правиш да ти върши работа, ок. Но когато става въпрос за съдържателен контакт и комуникация - тия неща създават пречки и... "ограничения" ( ) в обмена. И става по-важно - какво идва като пълнеж от "другата страна", за да се възползваш максимално от обмена...

преди 12 минути, _ramus_ написа:

давай нататък - това са очевидности и в тях няма нищо повече от повърхност. По-нататък става интересното - ЗАЩО Е СТРЕМЕЖ... към какво точно е стремеж и защо се стреми... И още хиляди като това - за домашна работа... които е нужно да се извървят, осмислят и после - синтезират...

"Към какво точно е този стремеж" е конкретика. Всяко едно ограничение е конкретика. Защо същестува този стремеж? Защото конкретното свободно от ограниченията на обуславящите го условия вече не е конкретно, а абстрактно. В какво друго може да се трансформира то?

преди 5 минути, Shiniasu написа:

В какво друго може да се трансформира то?

Загледай се аналитично... Преди да се стига до синтез, е нужен внимателен анализ. От неговата дълбочина, пряко зависи и нивото на синтеза. Ето това е абстрактното (общото, като принципно обобщение, и така - синтез)

Сега - конкретно (в моето значение) взимам точните думички от цитираното. Неговия смисъл е абстрактен - напълно абстрактен. Той е синтезен, обобщаващ. И целия текст от който той е изваден - също е обобщителен (синтезен). В този смисъл - първото изречение от горните ти думи - е ноусенс. Ти назоваваш какво е "конкретика" чрез абстрактен понятиен апарат. И оттам започва смесването.... Поне така е през моите очи.

А иначе - до смисловото значение на изразеното в твоите думички, интерпретирани от мен, на конкретно ниво, на което виждам че се фокусираш - третото изречение е с висша форма на абстракция, а за теб носи конкретен смисъл. Философските понятия, минали през будистка призма и докарани в твоята лична система от подредба, не са внимателно осмислени и така осъвместени. Обаче на нивото на което си ги смесваш това не ти пречи. Но само ако задълбочиш - ще стигнеш до разминаването и несъответствията...

И сега идва следното - ако не го задълбочиш - всичко е ок, защото на това ниво всичко ти изглежда ок. И това до голяма степен е продиктувано от ПСИХОСТАЗАТА. Именно заради нея ти имаш "съпротива" да задълбочиш - защото първото до което ще стигнеш е дисонанса в неща, които ако не си го направил няма да е наличен дисонанс...

Защо пиша това - не е самоцелно, нито е лично, а само като пример колко е сложно онова, което "действа зад кадър" и е точно "мейкинга" на видимите събития... Именно това е пример за "ограничение", което не е такова, освен ако не се разгледа като такова в съответен контекст, при съответни на него условия... и процеси...

Така, че... "(само)ограниченията"... са част от работата на всеки един, който тук пише, или чете... Както тук, и навсякъде...

Дали нещо е ограничение... е интерпретативен казус, зависим от изключително много условия. Тия условия са ключът, а не извода. Извод може да се направи всякакъв, при подбор на условията за него.

 

преди 44 минути, _ramus_ написа:

Ограниченията са част от нормалното функциониране. Всеки миг, заради границите си, всеки субект получава възможността да се ситуира.

Всеки миг - именно ползвайки ограниченията, всеки един от нас функционира.

Всеки миг - именно ползвайки "правилата", нормата, зададеното, закона - функционира социото. Същия принцип е залегнал и сред всеки психичен свят, на всяка личност.

Това е така. Двете крайности съществуват и си взаимодействат. Ограничено и неограничено, конкретно и абстрактно, променящото се и неизменното, ... Нито едното не може да функционира, нито да бъде разбрано напълно без другото.

преди 33 минути, _ramus_ написа:

всичко е до това кой от нас, какво съдържание влага в думичките.....

То , за това понятията (думите) си имат дефиниции , които дават разбирането , а в съчетание придават смисъла .

Съдържанието не е произволно , кой както си иска !

Иначе ще си мучим един другиму .....и край няма . 

По друг начин стои въпросът с тяхното усвояване ....индивидуално ! Случва се просто да липсват понятия .......като при добитъка  ! 

................................................

Примерно дълго се чудих що е това "пусто" в будизма . А то било отсъствие на материален израз - съществува като абстракция........което е най-малкото съмнително в практиката ! А всяка абстракция , при неумело използване може да се превърне в парадокс , абсурд даже..... (но това е друга тема)

Добре де , защо не си го кажат по "човешки" , ами всеки със собствен "принос" ? .....ей така стават недоразуменията....

С маймуните всичко е ясно - имат си дефиниция, приемат я за канон и... си комуникират. Лесно е да се дават дефиниции - проблемът започва когато те не са усвоени, няма го извървяното от общото към частното и конкретното... Но най-вече - когато дефинициите не са достатъчни за разглеждания периметър.

Най-лесно е да се свежда всичко до уикипедия, повторения кое е знайно и не се знае, само защото някой е нагълтал на младини диалектика. Но от тия младини е имало още твърде много за изминаване, което не се вижда да се е "състояло"...

Ввсичко това са чудесни примери за самоограничението и за сложността на ограничителните процеси. Особено когато се стигне да се представят като "висше благо", идеали. Точно това е явлението в психиката, обобщено като "консервативен подход"...

Всичко това са само ефирни фрагменти от сложната динамика на самоманипулацията...

преди 13 минути, Shiniasu написа:

Това е така.

Не, не е така, а само го приемаме, като вид условен консенсус. То няма как да е "ТАКА" отвъд това приемане. Защото думите ти са абстракции от обобщения. Няма значение че си заимствал обобщения от други техни автори - просто са обобщения. С обобщенията и абстракциите няма как да се работи освен на абстрактно ниво. А то е само мислено, то е с моделно значение и насока. То е спомагателно за осмислянето, а не води до КОНКРЕТНИ ИЗВОДИ, за конкретни задачи и цели, значения, мотиви... и поведение.

Проблемът, който по-горе посочих - за четенето на литература, е именно когато се усвояват готови форми на обобщения и синтез, а се приемат като знания, които да се възпроизвеждат.

СИНТЕЗА, когато не е изминат пътя към него... идва без смисловите си значения и същностното си съдържание. И това силно личи... Много ясно...

Колкото и да е смислово подреден и изведен СИНТЕЗ не може да се изрази в пълнота с думички... Просто не е възможно. И като се заучава като "модел", с допълнение на "авторитетен модел" - и стават сложни бъркотии, със сложни последствия.

Вие си играете на думички, които четете през приети за авторитетни "четива". Но това е проблем... и се виждат резултатите от тия "проблеми"... Просто нуждата и потребността, надминава здравия разум по мотив... А това също е част от самоманипулацията сред която е всеки един от нас, всеки... ВСЕКИ!!!

преди 43 минути, _ramus_ написа:

А колкото до конкретния въпрос ... Виж само смисъла на написаното - сигурен ли си че го осмисли, после - прочете, а не просто го изписа импулсивно? По реакцията се извежда и нивото на обработка - интерпретация, възприятие, отражение... Всичко е свързано и само свързано работи.

Реакцията беше опипване на почвата. Само конкретното познание е свързано с паметта. Абстрактното мислене не е.

Използвам прости обобщаващи изрази и не се задълбочавам в детайлите също умишлено. Детайлите са конкретика, те са важни, но виждам, че вече си се задълбочил в тях. Можеш да се задълбочаваш още и още. Аз обаче нямам намерение да навлизам в детайлите. Достатъчно ми е да разбера принципите, които ги пораждат.

преди 16 минути, _ramus_ написа:

С маймуните всичко е ясно - имат си дефиниция, приемат я за канон и... си комуникират. Лесно е да се дават дефиниции - проблемът започва когато те не са усвоени, няма го извървяното от общото към частното и конкретното... Но най-вече - когато дефинициите не са достатъчни за разглеждания периметър.

Правилно отбелязваш ! (подчертаното , другото е плещене)

Не при маймуните , а при хората . 

Маймуните са при тебе - нямат думи ! 

Очевидно не се справяш ! 

преди 9 минути, Shiniasu написа:

Само конкретното познание е свързано с паметта. Абстрактното мислене не е.

Вероятно са чудесни са тия "опипвания"... обаче цитираното е невярно. Напълно невярно. И идва от "достатъчното за мен е да разбера принципите". Но ето това пиша - че няма как да "разбереш принципите" наготово. Ти учиш да заимстваш синтеза на други хора, които го извървяват през себе си. Ти прескачаш пътя им и взимаш наготово синтезното... Но не го взимаш, защото няма как. Но се заблуждаваш че като си играеш на "разбиране" е защото прекарваш през себе си и през възприето преди това и тече нагласяне. А това нагласяне изхвърля и пренебрегва несъвместимости... за целите да ти подаде "нужната сборна картина".

Абстрактното мислене е мислене. А мисленето винаги е тясно свързано с паметта. Съвсем тясно.

Паметта - е много сложно понятие. Защото тя не е просто паметови отпечатъци, а в нея се остава и всичко, на всички други нива на обработка, в различни състояния, на много нива на интерпретация... Именно това ползва и "МИСЛЕНЕТО" - защото то е боравене с многото паметови отпечатъци. На каквото ниво е мисленето - на такова е в състояние да борави с паметта. Двете са в тясна корелация по съответствие.

И нещо много по-важно - всяко "припомняне" не е просто четене на запис, а в записа се внася промяна... Която рефлектира в "следващото прочитане на записа", която също носи изменението му...

преди 5 минути, by_chechi написа:

Очевидно не се справяш !

като се мине отвъд диалектиката, която ползваш само за дежурните си проповеди, си ужасно и скучно повторяем. Двамата с колегата ти ДИоИД доста добре описвате някои особености на възрастовите си етапи... Но той се е разминал дори с диалектиката... още в младините си. А ти - просто си я ползваш в една и съща рецитация... Пък и що да не - потребността е една и съща, що да се мъчиш с некви въображения..

преди 17 минути, Shiniasu написа:

Само конкретното познание е свързано с паметта. Абстрактното мислене не е.

Абстрактното от къде се взема ? Какво абстрахира ?

Да не искаш да кажеш , че от пустото ? На пустото пък какво да му абстрахираш - то е връх на абстракция ..... 

"...абстракция е начин на разглеждане на обект, при който се взимат предвид само тези негови характеристики, които имат значение в конкретната ситуация...."  (сору)

Хайде пак неразбрани понятия (думи)...... ! 

...................................

Рамусе ! Налага се ! Още повече за теб......някои влагат грешно разбиране , при теб просто ги няма ! Имаш нужда , колкото и да се "дърпаш" ! 

преди 28 минути, _ramus_ написа:

Загледай се аналитично... Преди да се стига до синтез, е нужен внимателен анализ. От неговата дълбочина, пряко зависи и нивото на синтеза. Ето това е абстрактното (общото, като принципно обобщение, и така - синтез)

Това, което наричаш "синтез" е ограничаване на абстрактното. Общото между това, което може да бъде анализирано, не включва всички потенциални възможности. Все едно да познаваш и анализираш растенията на земята и да не отчетеш, че след двадесет милиона години, те може да бъдет съвсем различни, защо не даже и да се носят из въздуха, примерно.

преди 35 минути, _ramus_ написа:

С обобщенията и абстракциите няма как да се работи освен на абстрактно ниво.

Има как. Между абстрактно и конкретно съществува взаимозависимост. Каква е тя, сам ще трябва да си отговориш.

преди 30 минути, _ramus_ написа:

Но ето това пиша - че няма как да "разбереш принципите" наготово. Ти учиш да заимстваш синтеза на други хора, които го извървяват през себе си.

Правиш предположения. Опитваш се да ме анализираш, да ме поставиш в някакви твои рамки. Да ме поставиш в някаква група към която предполагаш, че принадлежа. Може предположението ти да е правилно, може да е частично вярно, а може и да е далече от истината. И това твое разсъждение е пример за самоманипулация. Привързвайки се към една възможност, оставаш сляп за останалите.

преди 55 минути, _ramus_ написа:

Абстрактното мислене е мислене. А мисленето винаги е тясно свързано с паметта. Съвсем тясно.

Това е твоето разбиране, от което се опитваш да изведеш общо правило. Но за основа на този извод използваш мисълта такава, каквато я познаваш ти. За някой друг, чието мислене е преобладаващо несвързано с мисълта, думите ти са погрешни. Но ти не допускаш възможността за съществуване на мислене различно от познатото ти.

преди 55 минути, _ramus_ написа:

И нещо много по-важно - всяко "припомняне" не е просто четене на запис, а в записа се внася промяна... Която рефлектира в "следващото прочитане на записа", която също носи изменението му...

Това също е познатата ти памет и познатото ти припомняне/запомняне. Но паметта е ненужна ако можеш във всеки един момент да прочетеш миналото си като от книга и да не го носиш като товар в съзнанието си. Последното изречение не е насочено към теб.

преди 55 минути, by_chechi написа:

Абстрактното от къде се взема ? Какво абстрахира ?

Абстрактното включва в себе си всички възможности за конкретно проявление. Възможностите са налични. Въпросът е до осъзнаването им и до създаване на необходимите условия за тяхната реализация. Начало и край имат само конкретните им проявления. 

преди 2 часа, Shiniasu написа:

чието мислене е преобладаващо несвързано с мисълта

това "опипване" е повече импровизация и игри с думички, като се опитваш да ми ги пробутваш огледално, така както ги пиша. Вероятно ти се струва чудесен похват, защото не разбираш онова, което огледализираш към мен. Но и не те интересува - важен си ти чрез това, което наричаш АЗ и неговите "принадлежности" които си доразвил за обозначаване и идентификация. А това пречи за сериозна комуникация. Но и тя не те интересува особено. Важна ти е само ползата - ето това е играта на самоманипулация.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Абстрактното включва в себе си всички възможности за конкретно проявление. Възможностите са налични.

понятието ВЪЗМОЖНОСТИ има фунционално значение само сред света на абстракциите. Ти си го ползваш съвсем фриволно, както доста други от думичките тук. Опитваш се да пробутваш някои от думичките като опит в комуникациите ти с други форумни играчи, в техните игри.

Философията не е за всеки, въпреки че изглежда мода за някои да представят през своите си очи, някакви форми на лични импровизации и етюди в размишленията, като "философскване". Копирането и репликацията на думички от литературната философия, не прави репликацията да е "оригинал"...

 

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Привързвайки се към една възможност, оставаш сляп за останалите.

през цялото време на този обмен допускаш една и съща систематична грешка - ти нямаш критерий за разделяне между конкретно и абстрактно. Между принципа и частните практически разглеждания.

Когато се говори в общ план, ги има и трите допускания, макар че са налични и още други. Но когато се подходи в практически конкретен план, ти ми пишеш всичко и това е неговото практическо анализиране.

Няма как да ми описваш "свои невъзможности". През цялото време пишеш кой си. Няма смисъл да те разглеждам като абстракция, с безкрайни възможности, защото ти си само един, когато пишеш тия си думички, когато четеш други думи, когато ги интерпретираш и на свой ред отразяваш...

И независимо че чисто абстрактно при теб са налични безкрайни възможности, ти вече си избрал една от тях и си навлезнал в нея, като я проявяваш непрекъснато. Именно това е самоманипулацията ти, която е такава, само през специфична призма от типологични условия. Аз я разглеждам точно този ти избор на идент, но ти твърдиш че всичко това било... ала-бала. Ама не е - и да си играеш с думичките - това си ти и непрекъснато отразяваш през тия думички кой си - в смисъл, кой си избрал да изживяваш. Именно тази "своя версия" описваш тук. Нямаш как да "избираш", защото тя избира и се самоизбира всеки миг.... 

преди 2 часа, Shiniasu написа:

 

А пък, със Рамус ако успееш да се разбереш. Направо те признавам. Ти със Шунаята не можа, тръгна с Рамус да се мъчиш.  

С чудесен нюх към "неудобностите" на темата, поредните пишещи се заиграха с това, дето им е "на душата". С това отскачат от същността както топчета градушка от ламаринен покрив... Ето това е част от играта на самоманипулацията.

Всъщност всичко по темата е твърде просто и написано директно, в една от версиите си изглежда така:

Самото функциониране на психичното е заложено то да се резултира и реализира като конкретика. И от теоретично безкрайните изборни възможности, се проявава практически само една. САМО ЕДНА! - до нея се стига със сложна система от манипулативни "насочвания", които играят ролята на "предначертаности", защото са взаимозависими. НО именно така социото съществува и е достигнало това, до което е сега, извървяло своя път.

Всеки избор, всъщност не е никакъв същностен избор, освен общо-принципен и съвсем абстрактно-състоятелен. До всяко "решение" се достига по скрит, вече формиран път. И в него несъзнателния психичен елемент е с най-високо значение и количество. 

Игрите на абстрактни значения и тия аматьорски мислителни упражнения са главно от хора които тук са нагълтали своите си идеологични хапчета в опит да излекуват свои психични дефицити. Именно това се визира като самоманипулация. Онзи, който поеме път някъде отвъд описанията на живота, вселената и самия себе си, някъде отвъд пропагандата, маркетинга и всички идеологии сред които удобно се е настанил и които за тази цел са му удобно предоставени именно заради неговото удобство... Ето това е (само)манипулация.

В общият случай - БИТИЕТО е реализация на вече случили се манипулирани "избори". Етапно в размишленията първо се стига до това и когато се "надживее" неговото негативно значение, тогава се започва същинската работа по измененията на заварената психична картина. Това е сред най-големите предизвикателства на битието.

Когато за горното не достига нито кураж, нито дадености, труд, мотивация... се опитва да се изиграе чрез имитации и подражания - всеки го почва първо вътре в себе си. Това е в опита да се прескочи изминаването на всички етапи, като се пренебрегне значението на изминатият личен практически път..... Никой не е успял в това, но пък е чудесно занимание за мечтателни люде - някъде сред своите си "детски етапи".

преди 2 минути, _ramus_ написа:

 

Най елементарното нещо, обяснено по възможно най сложния начин. Какъв е смисъла, само не мога да разбера.