Православната икона В областта на изкуството православната църква притежава безценни съкровища - иконите. Икона е дума от гръцки произход (eikon), която означава "образ", "портрет". Иконописта е изкуство, зародило се във Византия през ІV век и разпространено в целия православен свят. Отначало икона са наричали всяко изображение на Спасителя, Божията майка, светец, ангел или събития от историята на Църквата, независимо от това дали става дума за скулптура или живопис. Днес иконата е нещо повече от образ: тя не само украсява храма или илюстрира Свещеното писание, но тя е предмет, органически вписан в богослужението. Това обяснява значението, което Църквата придава на иконата - не на всяко изображение, а именно на онзи специфичен образ, който тя сама e изработила в борбата срещу езичеството и ересите, образ, за който в иконоборческия период е заплатила с кръвта на мъченици и изповедници, образ на православието като цяло. Затова е невъзможно нито да се обясни, нито да се разбере църковно изкуство извън Църквата. Според църковното предание първата икона е била неръкотворният образ на Спасителя, в чието създаване не са участвали човешки ръце. Това се случило по време на земния живот на Исус Христос. Управителят на град Едеса княз Авгар бил тежко болен. Чул за безбройните чудеса и изцеления, които правел Христос, Авгар изпратил живописец, за да нарисува Спасителя. Но лицето на Господа така сияело, че живописецът не можал да го нарисува. Тогава Христос измил лицето си и го избърсал с платно, на което се отпечатал Неговият Божествен лик, и изпратил платното на княза. Щом получил Христовия образ, Авгар се изцелил от болестта си. Първите икони на Божията майка били нарисувани още когато тя била жива от евангелист Лука. Според църковното предание, като видяла своя образ, пресветата Богородица казала: "Благодатта на родения от мен и моята милост ще бъдат с тези икони." Почитането на иконите на Спасителя, Божията майка, ангелите, светците е догма на християнската вяра, формулирана от Седмия Вселенски събор: "Това, което словото съобщава чрез слуха (четене и почитане на Евангелието), живописта показва в мълчание, чрез изображението" - догма, която следва от основната изповед на Църквата - човешкото въплъщение на Божия Син. Неговата икона е свидетелство на Неговото реално, истинно, а не призрачно въплъщение. Затова с право наричат иконата "богословие в багри". Не бива да се забравя, че както мисълта в религиозната област не винаги е била на висотата на богословието, така и художественото творчество не винаги е на висотата на истинската иконопис. Дори най-древният и красив образ, ако е създаден в период на упадък, може да изкриви учението на Църквата. Затова Църквата винаги се е борила не за художественото качество на образа, а за неговата истинност. В Православната църква съществува понятие "канон". Византийският иконописен канон регламентирал: композиците и сюжетите от Светото писание изобразяването на пропорциите на фигурите общият вид и израз на лицата на светците външността на отделните светци и позата им цветовата палитра живописната техника. Иконописта е творчество съборно, канонът при него, както и при богослужението се е създавал в продължение на столетия и се е формирал в този вид, в който е дошъл до нас, някъде към ХІІ век. Иконата трябва да бъде нарисувана с натурални бои и върху здрав материал, но не върху хартия, стъкло, платно или друго крехко вещество - обикновено това е дърво. Като бои са използвани яйчни темперни бои (смес от пигмент и яйчна емулсия), което прави рисувания слой здрав и му придава наситен цвят. Традиционно за фон е използвано злато или сребро. Блясъкът на златото е символ на Божествената слава. Златото излъчва светлина, но в същото време тази светлина е непроницаема - "макар действията Му да стигат до нас, Неговата същност обаче остава непристъпна" - казва св. Василий Велики. Така златото, обединявайки ослепителен блясък с непроницаемост, изразява символично и адекватно Божествената светлина. Нито линейната перспектива, нито светлосенките се изключват от иконописта, но те престават да бъдат средство за изобразяване на илюзиите на видимия, материален свят. Съдържанието на иконата определя не само композицията, но и техниката на рисуване, материалите, които не могат да бъдат случайни. Фотографиите, репродукциите, които ние сега използваме в храмове, пред които се молим у дома - това е под принудата на финансовото ни състояние, поради цените на иконите. Но това не е нормално. Ако човек иска да проникне по-дълбоко в тайните на иконописта, по-добре е да се запознае и да разглежда най-добрите образци и оригинали. Православната икона е забележително явление както в художествен план, така и в духовен. И както казват съвременните автори на духовна литература: по време на иконоборческия период Църквата се е борила за иконата, а в нашето смутно време иконата се бори за Църквата. Днес не доверяваме твърде на думи изречени и написани. Но гласът на иконата е мощен и става все по-убедителен. Иконописна техника Материали Върху дъска (във Византия - от кипарисово дърво, в Русия върху чам или липова дървесина) или платно нанасяли слой бял шлифован грунт от гипс и тебешир, през ХІІІ-ХІV век често го покривали с фин лист злато. След това нанасяли контурите на рисунката и цветния слой. Върху рисувания слой нанасяли защитен (укрепващ слой) - безир, лак. Рамката на иконата изработвали от дърво, злато, сребро, украсявали със скъпоценни камъни. Пропорции на фигурите Известните от антично време пропорции на човешкото тяло съзнателно се нарушавали. Фигурите се устремявали нагоре, ставайки по-високи, по-тънки, раменете се стеснявали, палците на ръцете и ноктите се удължавали. Всичко освен лицата и ръцете се скривало под гънките на облеклото. Лица. Овалът на лицата се удължавал, челото рисували високо, носът и устата - малки (носът - с гърбица), очите - големи, бадемовидни. Поглед - строг и отнесен, светците гледат покрай зрителя или през него. Външност и поза. Външността и позата на всички светци, дрехата, в която трябва да бъдат изобразявани, позите - са строго определени. Така например, апостол Йоан Златоуст трябва да бъде изобразяван рус и с къса брада, а Свети Василий - тъмнокос, с дълга заострена брада. Иконата "Христос Пантократор" от манастира "Света Екатерина" (Синай) е създадена от неизвестен майстор през VІ век - много преди установяването на иконописния канон. Но вече 14 столетия именно така рисуват Христос Пантократор. Христос Пантократор - мозайка от ХІІ век в храма "Света София" Похвати Всяко придаване на обем е нежелателно, понеже привлича вниманието към телесната същност на изобразявания в ущърб на духовната. Фигурите стават двуизмерни. Със същата цел широко се използва сухата и строга темпера. Естествено, плоските фигури са неуместни на фона на пейзаж или архитектура, които предполагат перспектива и обем. В идеалния случай пейзажът изчезва и отстъпва място на фон, а празното пространство се запълва с надписи - името на светеца, думи от божественото Писание. Линейната перспектива на античността се изгубва. Мястото й се заема от т.нар. "обратна" перспектива (когато линиите се срещат не зад картината, в мнимата й дълбочина, а пред нея, като че ли в очите на зрителя). Художникът рисува сякаш не самия предмет, а идеята за него. Например един храм с пет купола се изобразява така, че всичките куполи се виждат в една линия, без да се отчита факта, че в реалността два купола биха били закрити от другите. Предметът в иконата се открива пред човека изцяло, такъв, какъвто той е достъпен за Божественото око. Цветове Фонът на иконата символизира една или друга божествена същност, регламентирана в трактата от VІ век "За небесната иерархия" (например, златното е Божествената светлина, Бялото е чистотата на Христос и сиянието на Неговата Божествена слава, зеленото е младост и бодрост, червеното - знак за императорски сан, а също так цветът на кръвта на Христос и на мъчениците). Същото се отнася и за облеклата и техните цветове: покривалото на Богородица рисували вишневочервено (понякога синьо или лилаво), роклята на Божията майка - синя. При Христос - обратно - наметката е синя, а хитонът - ризата - вишнева. Понеже фонът е равномерен, дори минимално допустимата обемност на фигурите не може да хвърли сянка. За да се изобрази изпъкнала точка на изображението, рисували я по-светла (например най-светли са носа, скулите). Православната икона Богословско-догматическо измерение Православната икона е особен вид израз и саморазкриване на Църквата; тя е духовно поле във физическото пространство, в което се пресичат радиусите на православната догматика, мистиката, сотирологията и естетиката (красотата като аспект на Бога). Чудотворна икона на Св.Богородица в Бачковския манастир, 1311г. Православната икона изразява представата за красотата като нещо свято и за свещеното като красота. Красотата е по-скоро онтологична, а не естетическа категория, затова тя е и ориентир в търсенето на абсолютната Истина. От гледна точка на християнската догматика (умосъзерцателните истини на вярата) иконата е свидетелство за това, че Син Божи е станал Син Човешки, че Божественото Слово е приело плът, а Божествената Ипостас е станала Богочовешка Личност - конкретна и неповторима. Бог завинаги е приел човешката природа, за да открие на човека път към постоянно богоуподобяване; да направи венеца на Своето творение - човека причастник на свободата и съвършенствата на Абсолютното Битие. Православната икона отразява в себе си най-великите истини на вярата в Спасителя Христос Господ - тя е едновременно и проповед и молитва, и средство за духовно преобразяване. Иконата не е картина, съдържаща само религиозна информация; тя е нещо повече, отколкото само едно изображение. След освещаването й иконата съдържа в себе си благодатното присъствие на невидимия Бог, който станал видим след въплъщението на Бог Слово - Иисус Христос. В тази връзка са и думите на св. Симеон Солунски: "Това, което се представя с бои, е истина на картина, както и писаното на книга, и Божествената благодат пребъдва върху него, защото това, което е изобразено, е свещено." Според определенията на Седмия Вселенски събор /787 г./ "почитта, отдавана на образа, преминава към първообраза". Трябва да се прави разлика между икона и идол. Идолът е образ на лъжливи и измислени божества, а иконата е свещено изображение на единия, истинския Бог и на Неговите свети Ангели и светии. Православната икона е нещо много повече от "визуално помагало" при получаване или заместител на писаното слово за неграмотните. Тя няма пасивна роля, а е активен посредник, който позволява присъствието на първообраза и провежда Божествената благодат към богомолците. Бог проявява Своята сила и благодат по особен начин в някои чудотворни икони, места и предмети. Главното и същественото в тези чудотворни икони, лица и предмети е не в тях самите, не в техните достойнства и материя, а в Божията милост и любов и в Неговото благоволение да изпраща Своята сила, чрез когото и чрез каквото иска и където и на когото Сам Той пожелае. За получаване на Божията благодат и милост от страна на вярващите се изисква силна и непоколебима вяра, придружена с добри и свети дела. В България особено популярни са чудотворните икони на Св. Богородица в Рилския, Бачковския, Роженския и Троянския манастири. Чудотворни са и мощите на св. Иван Рилски в Рилския манастир, както и на св. Крал Стефан-Милутин в църквата "Св.Неделя" в София. margaritta.dir.bg

География на Богородичните чудеса... Горан Б л а г о е в В двехилядигодишната си история християнството изгражда своя култ върху един парадокс. Въпреки че в центъра на богослужението и на целия духовен живот е почитта към единния Бог, в сакралното пространство на ежедневието доминира образът на една жена. Тя е единственото човешко същество, което е обградено с такава изключителна святост - тази жена е издигната по-високо от ангелите и серафимите. И още по-големият парадокс е, че тя не произхожда от великите представители на човешкия род. Преданието говори за нея като за обикновена, скромна девица от галилейското градче Назарет, за което древните смятали, че от него не може да излезе нищо добро. Но ето че точно тази девица е избрана от небето като най-достойна да роди Спасителя на човечеството; да се осъществи чрез нея великото тайнство на боговъплощението - т. е. Бог да стане един от нас, Творецът да приеме образа на своето творение. Така Мария от Назарет се превръща в Света Богородица... В която и да е църква да влезем, ще видим, че хората често се отправят най-напред към нейния образ и след това застават пред иконата на Христос. Поколения християни намират последна надеждата и утеха именно в нейната чудодейна помощ и закрила. Православният монах Теоклитос Дионисиатис разкрива дълбоката мистика на Богородичното чудотворство: "Дева Мария, като Светица на светиите... извършва чудеса повече от всеки светец. Това, разбира се, не е учудващо, щом е майка на Бога... Но има още една съществена причина, поради която Богородица заедно с безкрайната си благодат има и неизчерпаеми възможности за създаване на блага. Това е фактът, че тя е дала от кръвта Си на Сина Си и така Го е превърнала в свой длъжник за вечни времена... Неговият заем не е външен, а вътрешен, няма възможност да се върне от Сина на Богородица и затова Той е вечен длъжник на Майка Си, затова й се отплаща, изпълнявайки молбите й като длъжник... Богородица съчетава безкрайна благост с безкрайна сила. И понеже иска винаги доброто на децата Си, прави всичко възможно да го направи!" С утвърждаването на християнството като официална религия култът към Св. Богородица става изключително популярен. Византийските императори я смятали за небесна закрилница на своята столица - Константинопол. Полските крале почитали Девата като "Кралица на Полша". С Нейната чудотворна помощ Русия свързва избавлението си от три нашествия - на татарите, на Наполеон и на Хитлер. Йоан Павел II има особено почитание към Божията майка - той е първият папа, който поставя върху личния си герб нейния инициал "М". Небето сякаш отказва да приеме разделенията между християните тук, на земята - Дева Мария се явява в знамения и на православни, и на католици, твори чудеса и за едните, и за другите, стига да имат вяра. Тя е единственият сакрален персонаж в християнството, на когото са посветени най-много култови места. Навсякъде из християнския свят църкви, параклиси и манастири продължават да акумулират почитта към Божията майка. Така се създава уникалната география на Богородичните чудеса, която непрекъснато разширява своя обхват. Най-старите светини, свързани с култа към Божията майка, са в големия Средиземноморски ареал - тук възникват най-старите християнски общини, а неговият източен край е свързан и със земния живот на Св. Богородица. Италианският геодезист Флавио Веторел установява, че има уникални съвпадения между 5-те места на земното кълбо, където през XX век най-често се е явявала Богородица и са ставали най-много чудеса - Лурд във Франция, Фатима в Португалия, Междугорийе в Босна, Света Гора в Гърция и Акита в Япония. Всички те се намират в една определена ивица около 40-ия северен паралел. Веторел смята, че това не е случайност, а "съвсем конкретен знак от Небето - тези места сякаш са свързани от невидима географска нишка... това е магичният паралел". Ако този удивителен факт бъде осмислен с духовните сетива на вярата, ще видим, че за Божията майка всички християни са равни... Един проповедник беше казал, че "...детето е винаги у дома си, когато е при своята майка". Тази проста истина ни обяснява уникалния човешки стремеж към застъпничеството на Богородица и към нейните свети места - те са общият дом на всички, които вярват, че родилата Христос е и Майка на цялото човечество, така както всеки човек носи Божията искра в душата си... Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в светия град Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм. Саркофаг от мрамор и абанос изобразява чудното успение на Богородица - тя напуска земния свят тихо и блажено, сякаш заспива. Под саркофага обаче няма тяло. Три дни след успението на Богородица апостол Тома, който е закъснял за погребението є, с плач моли апостолите да отместят камъка от входа на пещерата, където е положено тялото на Христовата майка. Но то не е там - само плащаницата и погреб*лните повивки свидетелстват, че тялото на Пречистата е било върху скалистата земя. През нощта в общо видение апостолите разбират смисъла на станалото. Те съзират небесната слава на Богородица, виждат как възкръсналото є тяло, съединено с душата, се въвежда в Царството Христово. В небесното видение Дева Мария благославя апостолите, а чрез тях и човешките родове - отсега и завинаги тя ще бъде не само Божията майка, но майка и закрилница на всички хора: "Радвайте се! Аз съм с вас през всички дни и винаги ще се моля за вас пред Бога!". В наши дни почти всички християнски изповедания имат олтари в църквата "Успение Богородично", където ежедневно се прославя Божията майка. Иконата "Св. Богородица Йерусалимска" В църквата "Успение Богородично" в Гетсимания се намира и една от най-ценните реликви на православния свят - чудотворната икона "Св. Богородица Йерусалимска". Тя привлича както християни, така и мюсюлмани - вярва се, че образът на Божията майка, който впечатлява със своята реалистичност, е помогнал на много страдащи да получат изцеление. Гостуването на тази икона в България през 2000 година се превърна в истинско духовно събитие за вярващите. Преданието разказва, че това е достоверен портрет на Божията майка, рисуван по натура от първия иконописец в християнския свят - Св. евангелист Лука. Учените обаче са категорични, че преданието за художническите способности на Св. Лука възниква през VI век и едва два века по-късно започва да се вярва, че той е имал уникалния шанс да изобрази живата Богородица. Така се ражда преданието, че евангелист Лука първи нарисувал Божията майка с младенеца в ръце, а когато є показал изображенията, тя ги харесала и благословила: "Благодатта на Родилия се от Мен и Моята милост да пребъдат с тези икони." Макар да се говори едва за "няколко" оригинала, само в католическия свят има поне 20 икони, за които се вярва, че са "първотоизображение" на Богородица. Чудотворната икона на Света Богородица в Бачковския манастир По традиция тя се изнася от манастира веднъж годишно. Това се прави винаги на втория ден от Великден. Според преданието, когато през 1595 г. турците разграбили и опожарили Бачковския манастир, монасите успели да скрият иконата в пещерата Kлувията. Тя останала там цели 9 години. Едва след като през 1604 г. обителта била възстановена, на втория ден от великденските празници иконата била извадена от скривалището и върната в манастира. В православния свят те са много повече. В България също има такава икона, "рисувана" от Св. Лука - в Бачковския манастир е чудотворният образ на Богородица, за когото историята говори, че е донесен тук през ХIII век от грузински монаси. Всички образи на Божията майка, които се представят за неин първообраз, са почитани като чудотворни. Техният голям брой в християнския свят показва механизма, по който се осъществява теорията за повторението на сакралния архетип - отъждествяването на една Богородична икона с нейния достоверен портрет, придават на реликвата още по-голяма свещеност и значимост в християнските представи. Подобен образ създава усещането, че човек се покланя не пред една от многото икони на Богородица, а пред нея самата - такава каквато е изглеждала преди 2000 години - и това усещане превръща поклонението пред "първообраза" в уникално религиозно преживяване. Култът към Дева Мария като майка на Бога е утвърден в малоазийския град Ефес (днес в покрайнините на турския гр. Селджук). През 431 г. в храма, посветен на нейно име, се провежда Третият Вселенски събор. Той осъжда ереста на Несторий, който учел, че Мария не бива да бъде наричана Богородица, защото е била човек, а от човек не е възможно да се роди Бог. Съборът одобрява посланията на Св. Кирил Александрийски срещу несторианската ерес: "Щом Иисус Христос е Бог, то и родилата Го Дева Мария е Майка на Бог - Богородица. Ние признаваме, че от Света Дева Богородица Мария се родил единен, неразлъчен, съвършен Бог и съвършен човек. Затова наричаме Св. Дева Мария Богородица." Тук в църквата, чийто руини са запазени и до днес, за първи път прозвучава православният догмат за Св. Богородица: "Пречистата и всякога Дева Майка на Господа Иисуса Христа да се нарича в собствения и истински смисъл на думата Богородица!" На около 7 км от античните руини на Ефес през 1891 година католици от Европа откриват останките на т. нар. Къща на Дева Мария. Няколко години преди това Пресветата Дева се явява на немкинята Катерина Емерик и описва мястото, където според преданието Тя идва да живее няколко години, след като в Йерусалим започват гонения срещу християните. Тук Богородица е приютена от Св. Йоан Богослов, на когото се пада жребий да проповядва новото учение сред жителите на Ефес. В достоверността на фактите около "откриването" на Богородичния дом обаче се преплитат мистика и реалност - според преданието Божията майка и Йоан Богослов наистина живеят в Ефес, но е много по-вероятно те да са обитавали къща в самия град, отколкото да живеят усамотено в горите далеч от него. Така или иначе през 1979 г. папа Йоан Павел II обявява "Къщата на Дева Мария" за второто свещено място на католиците след Йерусалим - но освен поклонници от католическия свят, тук се стичат също православни и протестанти. Светостта на Богородичния дом, целебната сила на извиращата наблизо вода привличат дори и мюсюлманите в Турция, които наричат Богородица "Мерием Ана" - "Майка Мария". На специални пана вярващите оставят своите молитви към Застъпницата на всички хора. В целия православен свят Света Гора е най-почитаното свято място на Богородица. Най-източният ръкав на Халкидическия полуостров - Атон - от IХ в. насам е средище на православни монаси от всички народности. Наричат го "Градината на Света Богородица" и "Земният жребий на Божията майка" - преданието разказва, че след Възкресението на Христос Богородица и Йоан Богослов тръгнали по море към Кипър, за да навестят апостол Лазар. Корабът им обаче бил застигнат от силна буря, която го захвърлила при източните брегове на Атонския полуостров. Запленена от красотата на това място, Дева Мария го благословила: "Нека това място бъде Моят жребий, даден ми от Моя Син и Бог. Божията благодат да пребъде над него и над живеещите тук. А аз ще бъда застъпница за тях и за тази земя пред Бога!" Предание от средните векове забранява достъпа на жени в Света Гора - единствената жена, която има властта и правото невидимо да присъства тук, е Божията майка. Вярва се, че в нейната земна градина градинари са светогорските монаси, а уханните цветя - нейните чудотворни икони. Във всеки едни от 20-те манастира има поне по една нейна чудотворна икона. Център на светогорския култ към Божията майка е иконата "Св. Богородица - Достойно Ест". Тя се намирала в българската кели в местността Пение, близо до Карея - административния център на Св. Гора. На 11 юни 982 г. пред иконата се явил Ангел Небесен и изпял на смаяния български монах Гавриил химна "Достойно е истински да те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и майка на нашия Бог!" Това е било и любимото песнопение на Апостола на българската свобода - йеродякон Игнатий - Левски. Всяка година на Втория ден на Великден представители на всичките 20 светогорски манастири изнасят с литийно шествие иконата "Достойно Ест", за да благослови Божията майка с чудотворния си образ възраждащата се природа. Една от най-прочутите в католическа Европа богородични светини е Лурд в Югоизточна Франция. Тук през 1858 година Божията майка се явява на полуграмотната селска девойка Мари Бернар, канонизирана по-късно за светица под името Бернадета. В продължение на година и половина Богородица, облечена в бяло, препасана със светлосин пояс, се явява 18 пъти на смаяните селяни от Лурд. И под скалата, където стояла Божията майка, избликва вода - първият, който получил чудотворно изцеление, бил местен каменоделец, изгубил зрението на едното си око. След като потопил главата си в целебния извор, прогледнал отново - и досега в Лурд идват хиляди поклонници и най-вече инвалиди, за да намерят последна утеха в надеждата си за изцеление. В чест на 100-годишнината от явяването на Богородица в Лурд на същото място папа Пий Х издига величествена катедрала, която събира 2000 поклонници. Изключително популярна сред католическите светини на Божията майка е и Фатима в Португалия. От 13 май до 13 октомври 1917 година всеки месец на една и съща дата - Богородица се явява шест пъти на три местни овчарчета - тя сияела като слънце, стъпила с босите си розови крака върху облак, наподобяващ мантия от хермелинова кожа. По време на тези знамения Пресветата Дева изричала послания към света и предсказала скорошната Октомврийска революция и комунистическото зло, което ще връхлети хората и църквата. В едно от явяванията си, Божията Майка казва, че "един папа много ще пострада за Христа". На 13 май 1981 г. - датата на първото явяване на Дева Мария във Фатима - беше извършено покушение срещу папа Йоан Павел II. Първата мисъл, която идва на Светия отец след операцията, е за Богородичното знамение от Фатима - в знак на благодарност за чудотворното спасение Йоан Павел II изпраща един от куршумите, които изстрелва срещу него Али Агджа, при одеждите на статуята на Светата Дева в португалския град. На мястото, където става явяването на Божията Майка, се издигна най-голямата катедрала в Португалия, която понякога привлича до 2 милиона поклонници годишно. Приживе мястото е почитала и царицата майка Йоанна. Всеки ден от 18 часа, по време на вечернята в католическите храмове у нас се отправя специална молитва към Св. Богородица Фатимска да закриля българския народ - в духа на западното християнство, католическите епископи у нас са посветили България на Светата Дева margaritta.dir.bg

Източник: в. Стандарт

Уникална икона, "изографисана" от цветя, грее в Черепишкия манастир. Направила я е Снежана Колева от Бургас по своя вътрешна нагласа, разказа игуменът Харитон. Жената много пъти е идвала за изповед и причастие. Наскоро монахът е извършил за нея светото тайнство маслосвет.

Колева има цветарски магазин в крайморския град, а за изработването на уникалната икона е получила благословията на Сливенския митрополит Йоаникий. Изображението на Богородица Елеуса е с размери 1,30 м на 80 см. Цветарката е дала обет да сътвори от цветя и образа на Исус Христос.

Интересно е да се види, но не можах да открия снимка из нета... дано скоро се появи...

Икона на св. Теодор Стратилат смая Ню Йорк

На 8 юни Православната църква отбелязва деня на св. вмчк Теодор Стратилат.

06-06-2006

Епископ Йоан БОГОСЛОВ

На 8 юни Православната църква отбелязва деня на св. вмчк Теодор Стратилат. Той бил родом от Евхаита и назначен за стратилат (военачалник) в Ираклия край Черно море. Станал известен с добродетелния си живот, мъдрост и храброст. По времето на император Ликиний търпял мъчения на кръст, хвърлен в тъмница и накрая посечен с меч, защитавайки християнската вяра. Още когато страдал, завещал на своя слуга Авгар: "Моето тяло го положи в Евхаита, в имота на моите предци". Затова на 8 юни празнуваме пренасяне мощите на стратилата защитник на Христовата вяра.

Св. Атанасий Синайски записва едно чудно знамение, посветено на св. Теодор Стратилат. "Когато сарацините (арабите) покоряват Дамаск, техен отряд превзел и градчето Карсата, близо до Дамаск, където имало църква "Св. Теодор Стратилат". Един от воините сарацини взел лък и стрела, прицелил се и стрелял в лика на светеца. А оттам потекла кръв като от жив човек, а малко след това всички сарацини умрели в църквата. Свети Атанасий свидетелства, че бил той в тая черква и видял следи от съсирена кръв.

Но не само в Сирия, а и в България има доста места, напомнящи за чудесата и подвизите на светеца. Само на 20 км южно от Разлог, в село Добърско, се намира уникална стенопис на св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тирон. А най-красивата и най-великолепната керамична икона на св. Теодор Стратилат от X век, намерена край Патлейна в манастирчето на Покръстителя св. цар Борис и представена в музея Метрополитен, Ню Йорк, учуди света и напомни отново за Златния век на България, хилядолетните ни традиции и християнска вяра

Мироточива икона в САЩ Източник: Spirit Daily Православен свещеник, който бил излекуван от сериозна травма на коляното, след като се помолил пред плачеща икона в Йерусалим, сега свидетелства за друга мироточива икона в църквата “Вси светии” в Блумингтън, Индиана, САЩ, която е под юрисдикцията на Антиохийската православна църква. Свещеникът Питър Джон Гилкуист казва, че чудото започнало в дома на негови енориаши на 18 юли – в същият ден, когато той пристигнал там като свещеник и когато конфликтът между Израел и Хизбула навлезе в сериозна фаза. Капчици от субстанция с мирис на елей започнали да се появяват на различни места върху хартиена икона, изобразяваща Христос Вседържител. Хартиеното копие, донесено от о-в Крит, е взето от дома на семейство Йоанидис и поставено в църквата на 23 юли. Там изтичането на субстанцията спира за една седмица, след което отново започва на 31 юли, когато епископът идва да прецени ситуацията и лично да засвидетелства чудото. “Не изтичаше така изобилно, че да се напълни стъкленица”, разказва отец Гилкуист пред Спирит Дейли, “но можеше да се забележи оформянето на капчици, които ние попихме и смесихме с елей за помазване на вярващите.” Отец Гилкуист разказва, че след прочитането на молитви за изгонване на зли духове (“за да се уверим, че не е някаква бесовска измама”) иконата с тържествено шествие е поставена в олтара. Отношението към такъв предполагаем феномен е коренно различно от обичайната практика в католическите църкви, където поместните епископи не са склонни да изследват подобни неща или, ако го правят, държат такива предмети скрити, за да се избегне “сензацията”. Какво означава това миро и защо се появява точно сега е загадка, казва православният свещеник. В древността мирото често е било свързвано с изцелението. “Нашият епископ дойде около седмица след появата на мирото и каза, че знаци като този се нуждаят от разтълкуване”, си спомня отец Гилкуист. “Той смята, че това е икона на покаянието за онези, които не са се покаяли, и също така знак за опрощение.” Името Пантократор (Вседържител) е запазено само за Христос и произлиза от гръцки. Може да се преведе като “Владетел на всичко”, “Цар на славата” или “Господар на творението”. На иконата Иисус се изобразява в Неговото човечество и божественост. Често (макар и не на иконата от Блумингтън) Вседържителят се изписва с голям златен ореол около главата, пресечен с кръстовидни линии. Понякога в този ореол се вписват гръцки букви, указващи словата, които Мойсей чул край Неопалимата къпина, когато Бог му разкрил свещеното име “Аз съм вечно Съществуващият” или просто “Съществуващият”, отбелязва един римокатолически вестник. С дясната Си ръка Христос благославя, като пръстите Му образуват гръцките букви ІС ХС, съкращение на Иисус Христос. Това разположение на пръстите е също нагледно учително средство – палецът, показалецът и средният пръст събрани заедно означават Светата Троица, а другите два пръста символизират двете природи на Христос (божествена и човешка). Отец Гилкуист разказва за икони, мироточещи по подобен начин и често благоухаещи ”из цял Израел”, включително в един параклис, посветен на Св. Яков, който е свързан с Гроба Господен в Йерусалим. Други чудотворни икони има на Синай – в манастира Св. Катерина, който е най-старият в света, и в други райони като например в ивицата Газа – отново с неизвестно значение. Като младеж отец Гилкуист бил излекуван от Йерусалимската икона от травма, която не му позволявала да ходи по време на поклонническото му пътуване до Израел през 1995 г. “Докато пътувах из Израел и Синай, аз осъзнах, че това е нещо обичайно там”, казва той за подобни икони. “Бяха много и имаше стотици случаи на изцеления. Виждате икона и стотици малки восъчни ръце, крака или глави, показващи някакво изцеление. Върнах се в САЩ с различен поглед към тези неща.” А защо една друга икона започва да мироточи при встъпването му в длъжност като свещеник е неизвестно за него. Отец Гилкуист е бил в семинарията в Ню Йорк, след което е служил в Кънектикът преди да поеме сегашната си служба. Той казва, че няма планове за изследване на мирото или за популяризирането му. “Не знам какво означава това”, казва той. “Дали се отнася до нашето време е интересен въпрос.” Превод: Божидар Питев pravoslavie.bg

страшна е темата с интерес я прочетох благодаря на всички поствали ... мисля че сталик трябва да се включи тук също .. има какво да ни каже по въпроса

Редактирано 26 август 200619 г. от diavolkata (преглед на промените)

страшна е темата с интерес я прочетох благодаря на всички поствали ... мисля че сталик трябва да се включи тук също .. има какво да ни каже по въпроса

Не съм се занимавал с религиозните чудеса подробно. Но те си имат съвсем логични (за някои хора) обяснения. Те разбира се не винаги са в синхрон с науката. По-скоро са нещо в стил "Пако Рабан"... Иначе основно енергията си за православната икона аз хвърлих в темата за иконопочитанието. Въпреки всичко предпочитам да възприемам иконата като произведение на изкуството, макар и от по-специален ранг.

Казанската Света Богородица

ЧУДО С ИКОНИ В СКОПИЕ на Цветница

http-~~-//youtu.be/-lo0ICCg-XM

В навечерието на Великден необичайно явлевие в македонска църква събра опашки от вярващи. Иконите в скопския храм "Свети Димитър" променят цветовете си, най-вече тези на ореолите на светците, съобщи БНТ. Те започнали да изсветляват и да блестят пред очите на богомолците. Местният свещеник определя случващото се като истинско чудо.

Всичко започва на Цветница. Стенописите и иконите в храма "Свети Димитър" в Скопие започнали да блестят, сякаш невидима ръка грижливо ги изчиства. Така свещеникът на храма описва видяното и добавя, че златният цвят става по-отчетлив. Според свидетели бледочервеното преди сега се вижда по-отчетливо. "Обновяването" започнало от стенописа "Въведение на Пресвета Богородица" на влизане в църквата. Новината бързо привлече опашки от богомолци.

Църквата беше посетена от главата на Македонската православна църква - архиепископ Охридски и македонски Стефан, както и от премиера Никола Груевски. Храмът "Свети Димитър" е построен през 1727-ма. Църквата пострада при силното земетресение от 1963-та, но иконите в нея оцеляват.

Според македноската преса, феномен, подобен на този в "Свети Димитър" е бил забелязан само в църква в Русия през тридесетте години на 20-ти век.

dartsnews.bg , БНТ , YouTube - тук

Чудотворна икона, лекуваща рак, идва от Света гора във Видин

Вълшебството на Божията майка се удвоява със специална молитва

Копие на чудотворната икона на Света Богородица Всецарица ще бъде донесено във Видин на 27 август. Жителите на града я чакат с нетърпение, защото оригиналът се слави с целебната си сила срещу рака.

Оригиналът на иконата се намира в манастира Ватопед в Света гора. Копието пък е изработено по поръчка на ръководството на катедралния храм “Свети Димитър”, съобщава в-к “Всеки ден”. Църковна делегация от Видин вече е заминала за Атон, където копието ще бъде осветено пред оригинала. След това то ще се докосне и до светините на Зографския и Хилендарския манастир.

След обиколка по манастирите в Северна Гърция иконата ще бъде донесена във Видин заедно със специална молитва, която помага на онкоболни. Молитвата е на църковнославянски и ще се изпълнява в определен ден от седмицата пред иконата, обясняват Архимандрит Поликарп. Монасите от Света гора вярват, че тази молитва удвоява силата на Света Богородица Всецарица. В църквата постоянно идват хора, които са болни или имат болни роднини, за които се молят.

blitz.bg

Чудотворната и мироизвираща икона на св. Богородица “Умиление” от с. Локот

Това лято имах щастието да й се помоля и купя такава картичка във Варна (инфо тук и тук)

Като я гледаш на обратно се вижда ликът на Христос върху Торинската плащеница (филм)

Икона на Богородица спасила Зографския манастир от огнен ад

"Последното чудо, което стана тук, бе преди два-три месеца. То ни помага за утвърждаване на вярата, дава ни сили и показва, че Пресвета Богородица ни защитава и продължава да ни защитава".

Така започва разказа си послушникът Кирил от Зографския манастир, като описва подробно последното чудо на акатистната икона, наричана още пожарна, защото няколко пъти е спасявала българския манастир в Света гора от огнени стихии, пише в. “Стандарт”. На 8 август в Света гора избухна пожар. Силен вятър с променяща се посока раздуха пламъците и направи огъня труден за овладяване. 25 гръцки пожарникарски екипа бяха изпратени на място. В гасенето се включиха пет самолета и два хеликоптера. За Атон заминаха и близо трийсетина българи, 18 горски служители и 10 пожарникари от Благоевград и Банско, оборудвани със специализирана техника, като мисията им бе да опазят от огъня Зографския манастир.

Пожарът бе овладян и потушен напълно на 13 август след пороен дъжд. Според монасите и послушниците в българския манастир чудотворната икона на Света Богородица, наречена Акатистна, за пореден път е спасила зографската обител от пожар.

"Пожарът в началото на август за няколко дни обхвана цялата Света гора. Пламъците тръгнаха от Уранополи и стигнаха на стотина метра от територията на нашия манастир", казва послушникът. Техниката и човешката сила се оказват безсилни пред огнената стихия. Нито специалната гръцка техника и хеликоптери, нито пък сръбските пожарникари и българските им колеги успяват да се справят. "Горяха високи борове. Имаше силен вятър, който раздухваше пожара. Нищо не бе в състояние да спре огъня", продължава послушникът.

Пламъците стигат територията на нашия манастир и ситуацията става критична, тъй като огънят става заплаха не само за манастирските маслини, но и за цялата обител."Тогава игуменът - дядо Амвросий, и цялото братство в 2 часа през нощта на 13 август взехме чудотворната икона и направихме литийно шествие до морето", казва Николай. На пристанището всички падат на колене, а свещениците започват да четат към Света Богородица молебен за дъжд.

"Още същата вечер, след три месеца суша, заваля дъжд и потуши пожара. Не само дъжд, а се изля порой, който за 10 минути изгаси всичко. Интересното в случая е, че тук, на територията на манастира, ръмеше, а само на два километра, където бушуваше пожарът, се лееха реки. Това е за нас последното чудо, което направи Пресвета Богородица с тази икона". Така приключва разказа си Кирил, вперил очи в оригинала на акатисната икона в малката църква на Зографския манастир.

Историята на Акатистната е свързана с 26-те зографски мъченици. Иконата е принадлежала на един старец монах, който живеел в килия близо до манастира. Всеки ден той четял акатист на Св. Богородица пред нея. Веднъж, когато се молил, иконата му проговорила и му казала да отиде до Зограф и да предупреди монасите, че латинците (кръстоносци и римокатолически свещеници) идват.

Монахът се втурнал към манастира. Когато пристигнал, видял, че иконата по чуден начин се озовала там и го чакала пред портите. После тя била внесена в кулата, където се затворили монасите. След опожаряването на кулата и трагичната гибел на мъчениците, иконата била намерена в пепелта. Тя била почти невредима. Само леко почернялата й повърхност напомняла, че е минала през огън.

actualno.com

Стотици се стичат пред Божията Майка „Герондиса”

 

Празничното богослужение в катедралния храм „Св. Александър Невски” тази година се отслужва пред чудотворната икона на Божията Майка „Герондиса” ("Старица") от Атон. Тя бе посрещната пред храма по-рано днес с камбанен звън и много миряни.

Богослужението ще се води от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, който е Наместник-председател на Светия Синод на Българската православна църква след смъртта на партиарх Максим.

На Коледа от 9.30 часа митрополит Кирил ще отслужи и празничната Света Литургия за Рождество Христово в патриаршеската катедрала. По това време православната светиня отново ще бъде изложена за поклонение на богомолците в "Св. Александър Невски". След това иконата ще отпътува за Варна със специална охрана.

Образът на Божията Майка „Герондиса” е от манастира Пантократор в Атон. Иконата е сътворила многобройни чудеса. Тя е с уникална мозаечна изработка и внушителни размери - около 2 метра височина.

 

Сказание за чудотворната икона на Божията Майка,наречена ”Герондиса“ (”Старица“), намираща се в Пантократорския манастир

 

Тази света икона се намира в съборния храм, до североизточната колона, поддържаща купола му, а първоначално се е намирала в олтара на храма. Веднъж един благочестив престарял игумен на Пантократорския манастир се разболял от някаква лека болест, която го приближила до кончината му. Като предузнал по откровение времето, когато щяла да настъпи, и желаейки, преди да отпътува към вечния живот, да бъде удостоен с причастие, той помолил чредния иеромонах да побърза с извършването на литургията. Но иеромонахът не обърнал нужното внимание на молбата на своя игумен и не бързал с извършването на службата. Тогава чул от намиращата се в олтара икона на Божията Майка строг глас, който му заповядал да изпълни желанието и волята на своя игумен. По този случай тази икона на Пресвета Богородица била наречена със символичното име “Герондиса” (тоест “Старица”). На нея Божията Майка е нарисувана в цял ръст. Иконата е реставрирана и е обкована със сребърен обков. На обкова е изобразена делва с изливащ се през отвора ѝ елей - в памет на това, че веднъж по молитва на игумена на манастира пред светата икона станало чудесно увеличаване на елея в празните манастирски делви.

 

По време на нападение на манастира от сарацините светата икона била хвърлена от тях в кладенец, намиращ се близо до обителта, и след известно време била намерена там по указание на роднини на един от същите сарацини, наказан със слепота за дързостта и безумието си. А именно този нещастен неверник в безумното си презрение към християнската светиня искал да насече иконата на дребни парчета, но заради безсмислената си дързост веднага бил лишен от зрение. Иконата била хвърлена от варварите в кладенеца и останала там 80 години. Когато настъпил смъртният час на този варварин, в предсмъртните си мъки той се разкаял за безумието си и признал, че справедливо е наказан за него от Божията Майка. Надявайки се да получи облекчение на участта си, той заповядал на домашните си след смъртта му непременно да отидат на Света Гора и да открият там тази икона на Божията Майка, скрита от него и от другарите му в кладенеца. Роднините на разкаялия се неверник изпълнили заповедта му. След смъртта му те отишли на Света Гора и посочили мястото, където била хвърлена тази светиня. След това тя била извадена с чест от кладенеца.

 

frognews.bg

Стотици се стичат пред Божията Майка „Герондиса”

 

След това иконата ще отпътува за Варна със специална охрана . 

frognews.bg

Варна посрещна чудотворната икона

 

Божията Майка,наречена ”Герондиса“ (”Старица“) е нарисувана в цял ръст. 

Иконата е реставрирана и е обкована със сребърен обков. 

На обкова е изобразена делва с изливащ се през отвора ѝ елей.

 

Чудотворната икона на Св. Богородица Старица бе посрещната в храма Св. Успение Богородично във Варна. Светият образ е дар на страната ни от атонските монаси.

Нека всички се стараем да изградим нашето общество все по-здраво и морално, призова Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, наместник-председател на Светия Синод, който посрещна иконата.

Това е второто чудотворно копие, което морската столица получи през тази година от Атон. По-рано там беше положена и иконата на Божията майка "Достойно есть".

Тази икона на Св. Богородица Старица е велико благословение и дар, който свързва България и Света гора, както е било през вековете, посочи владиката. По думите му тя е духовен наставник и защитава тези, които се обръщат към нея с моление.

 

btvnews.bg

Чудесата на Свети Георги

 

Всяко изображение на Свети Георги е чудотворно, казват духовниците. И все пак има икони, около които чудеса сякаш стават ежедневно. Дали са рисувани от богопомазани зографи, или мирияните край тях се молят по-усърдно, за нас земните остава загадка. В навечерието на един от най-големите християнски празници, Мистериите на Стандарт разкриват най-изумителните чудеса станали в името на светията, както в миналото, така и в наши дни.

Един от най-древните храмове в християнския свят, посветени на мъченика, е ротондата "Св. Георги" в София. Мощи на светеца в България се пазят в едноименните храмове в Хаджидимово и в Русе, както и в Руенския манастир „Св. Иван Рилски” в село Скрино. Монасите там въпреки многото изцеления в това число и на онкобoлни, избягват да афишират чудесата.

 

Според апокрифните жития още приживе Георги вършел с Божията сила дивни чудеса - изцелявал болни, възкресявал мъртви, с което обръщал към спасителната вяра в Христа множество езичници. Любопитен факт е, че за светеца споменува и ислямската традиция. Там той присъства в под имената Джирджис, Гиргис, Ел Худ, Ал Хадр, Ал Хадир.

ветецът три пъти е бил възкресяван от Господ.

 

След неговата кончина било установено, че призоваване на името му в молитва помага за съхраняване на живота в много съдбоносни моменти.
„Когато турците идват да превземат пиринското село Илинден от едната страна се явява именно Св. георги, за да предупреди хората", рзказва религиозният гид в Югозападна България Любчо Караджов. По думите му отдалече хората са видели неговия блестящ ореол. "Той е богоносец, господ му е дал венец от рая”, отбелязва Караджов.

Силата на Победоносеца

Свръхестествено свидетелство за помощта на Св. Георги по време на битки намираме и в един старобългарски разказ от ХIV-ХV в. В него войник се изповядва пред свещенник като историята се развива по времето на Симеоновите битки с маджарите. В едно сражение врагът взел превес и около десетина от нашите конници се оказали в засада. Главният герой на разказа свидетелства, че препуснал, за да спаси живота си, но за зла участ предният крак на коня му пропаднал в дупка и се счупил. Войникът успял да се скрие в близката долина, извадил лъка си готов да посрещне своя участ. В този момент започнал горещо да се моли на Всевишния да му изпрати  Св. Георги да го избави. Симеоновият войн се оповавал именно на него, тъй като носил името на светията. В този момент конят се изправил и дотичал и така го спасил.

 

Не много дълго след своето чудно спасение същият стрелец получил съновидение.

 

„После Симеон, като чу, че маджарите идат пак, ни поведе отново на война. И както си лежах у дома с жена си, яви ми се мъж голобрад и тъй светъл, че не можех да го гледам в лицето. Той ми каза: “Георги, трябва да идеш на война, но си купи друг кон, защото сегашният ти ще умре внезапно на третия ден, след като излезе с тебе на път. Заповядвам ти обаче да му одереш крака, който се беше счупил, за да видиш каква е силата на Пресвета Троица и помощта на светия мъченик Георги”, разказва нашият предтеча в изповедта си. Всичко, което светецът му казал се случило. Тъкмо тръгнал пак на война и конят му се споминал. Войникът одрал крака според указаният свише, а на мястото имало три метални скоби, сякаш имплантирани. От тях той изковал кръст, с който били извършени много чудотворства.

Дава духовно зрение

Данни за силата на Свети Георги има и близо 1000 години след тези събития. По някакъв свръхестествен начин христовият мъченик е дал духовно зрение един от най-големите феномени раждали се в България Преподобна Стойна. Хората от село Златолист разправят, че когато на младини Стойна се заселила по техния край, носла със себе си една икона на убиеца на ламята.
Според биографичната справка бъдещата пророчица и лечителка идвала от село Хазнатар, Серско. Стойна Димитрова на седем годинки се разболяла тежко от едра шарка и ослепяла. Когато станала на 16 години й се явил свети Георги, който й казал: „Копни в двора, където ще намериш икона и кандило.”  Когато преподобната заживяла в село Долна Сушица (старото име на Златолист-б.а.), пак по настояване на св. Георги изложила иконата в местния храм. Така дала възможност на вярващите да черпят от чудодейната й сила.

Иконата в Златолист

Днес в църквата идват за спасение от цяла България и чужбина. Мъж довел дъщеря си, която получила усложнения след бронхопневмония. Лекарите давали нищожни шансове да оцелее. Бащата и детето цяла нощ се молили пред светеца и болестта сама си отишла. Млада жена пък страдала от тежко кожно заболяване.
Баща й Виолет Христов сънувал как върви по улиците на село Златолист и накрая попада на местната черква. А там Св. Георги слиза от иконата си и пробожда с копието си змия, която точно в този момент съблича кожата си. Бащата завел дъщеря си да се помоли пред иконата като пренощували в светата обител. След три месеца нямало и следа от болестта. Тя изчезнала като кожата на змията от съня.
"Наскоро дойде 52-годишен англичанин, който има проблеми със здравето. 15-20 дни остана да спи в постройката до храма, която е за миряни. Сега вече моят приятел от Англия си е добре", кълне се 83-годишният дядо Славчо Атанасов, който през половината си живот е бил учител в Мелнишкия регион. Той изтъква, че често вижда бизнесмени, депутати и министри от Столицата да идват с лимузините си и да палят свещи пред чудотворната икона на св. Георги.

 

http://www.standartnews.com/lyubopitno-misterii/chudesata_na_sveti_georgi_-179983.html

Редактирано 5 март 201313 г. от Мойра (преглед на промените)

Икона на Богородица заплака в разцепен храм
 

 
Сълзи потекоха от стогодишна икона на Света Богородица в бургаския храм „Св. св. Кирил и Методий”
 
Чудото е станало точно в навечерието на празника Сирни заговезни, но свещениците разказаха за случилото се едва вчера. Първи забелязали необичайното явление две жени от църквата, които почиствали иконите. В началото помислили, че иконата е просто намокрена, и попили влагата.
 
Малко по-късно обаче ликът на Богородица отново се просълзил. Тогава жените се стреснали и извикали духовниците. Според отец Петър такова чудо се случва за първи път в морския град. Местното духовенство е разтревожено, че сълзите са лоша поличба. Свещениците призоваха миряните да се молят лошото да ни отмине.
 
Плачещата икона е била оставена на съхранение в храм "Св. св. Кирил и Методий", който е затворен повече от година, след като се разцепи. Основите поддадоха, а стените се пропукаха от близкия градеж на огромен подземен паркинг. Започнаха спешни укрепителни дейности, които до момента все още не са приключили. Миряни коментираха, че Богородица плаче заради рушащия се храм. След затварянето на църквата службите бяха преместени в съседно помещение, което години наред функционираше като кръчма.
 
Иконата на Света Богородица е била дар от Русия за бургаската църквата веднага след като е построена. Никой не помни с нея да се е случвало нещо подобно преди.
 
Отец Петър от храма разказва, че иконата в момента е поставена в параклис, намиращ се близо до църквата. Света Богородица се разплакала, докато я премествали от черквата в параклиса, а свидетелите на чудото останали силно изненадани от това.
 
Виж за подобен случай в Русия        http://www.monitor.bg/article?id=377685     http://www.vsekiden.com/132026

 

Храмът „Св. Св. Кирил и Методий" е най-големият в Бургас, отворен още през 1907 г.

Оттогава в него е и иконата на Св. Богородица Касперовска, която е подарък от Русия.

Редактирано 21 март 201313 г. от agr (преглед на промените)

Кърджалийци посрещнаха чудотворната икона на св. Богородица „Златната ябълка”

 

 

 

 

 

Млади и стари наобиколиха иконата, известна с изцелителната си сила, и най-вече че помага на безплодни жени.

 

Тя се съхранява в църквата "Св. Богородица – Успение" в асеновградския квартал Горни Воден, построена през 16 век. Тогава неизвестен автор е нарисувал Св. Богородица Одигитрия /Блажената/ с темпер върху дърво и я покрил с 2 килограма сребърен обков. Още в миналото иконата получила името "Златната ябълка"

 

За чудесата на Божията майка пред иконата й съществуват множество доказателства, най-известното се свързва с царската фамилия. През 1934 г. сестрата на Борис ІІІ княгиня Евдокия преспала под купола на храма в Горни Воден и оздравяла от невярна и мъчителна болест. За благодарност царят дарил мрамор за облицовка на църковния под и едно златно енголпие – специален медальон, носен само от висшите духовници. Вярва се също, че след молитва пред иконата на закрилницата на майчинството бездетните жени зачеват.

 

http://novjivot.info/04/05/53618

Редактирано 6 април 201313 г. от agr (преглед на промените)

Оковаха наркоман в храм

Църквата “Св.Антоний” в Мелник прогони 3000 демони

 

Мелник, България

 

3000 души се освободили от демони и магии, след като посетили храма “Св. Атноний” в Мелник. Хората се отървали от психични и нервни разстройства и прогонили бесове. Светецът, чието име носи храмът, е известен с това, че помага на хората, обладани от нечисти сили.

 

Наскоро наркоман пренощувал в чудотворната църква и успял да се пребори със зависимостта си към дрогата, съобщава “Телеграф”. Мъжът пристигнал от София с негов познат, който знаел за чудотворната сила на храма. Легенди разказват, че стотици хора с психични проблеми са се отървали от тях, след като са пренощували в “Св.Антоний”. По тази причина още от времето на Възраждането е останала автентична верига, намираща се във вътрешността на църквата. На нея са връзвали лудите в миналото. За нея бил завързан и наркоманът.

“Много буйстваше”, спомнят си местни за случката. За да не остане сам в храма, зависимият бил придружен вътре от неговия познат. Двамата останали цялата нощ в църквата, а на сутринта потеглили за столицата. След месец се разбрало, че наркоманът се е излекувал от зависимостта си и вече бил щастлив със семейството си.

Янчо Соколов, който от 18 години се грижи за храма, разказва, че забелязал как иконата на Свети Антоний “реагира” на различните посетители. “Образът на нея понякога си мърда очите, усмихва се на едни, а на други се мръщи”, твърди възрастният мъж. Той споделя, че веднъж пък жена не била допусната от самия храм вътре в него. Тя пристигнала с мъжа си и двамата влезли. “Жената обаче спираше донякъде и се връщаше няколко крачки назад, после пак опитваше, но пак се връщаше. Излезе и заплака като сподели: “Много съм грешна и не ме пуска вътре”, спомня си Янчо. Жената след това му обяснила, че влизайки донякъде, усеща все едно някой я бута навън и затова не стигнала до иконата.

Друго чудо, на което станала свидетел Янко Соколов, била историята с малко момченце, което трябвало да се оперира от тумор в Израел. Дядото и бабата на детето донесли дрешките на малкото си внуче, които престояли 40 дни в храма. След като дошли да ги вземат, хората споделили, че детето вече е оздравяло и не се налага операция.

“Най-много хора идват в сряда и четвъртък, защото се смята, че тези дни силата на доброто е по-голяма”, твърдят местните от Мелник.

 

blitz.bg

Запалена свещ пред Богородица в Асеновград прави чудеса

 

Иконата в Дълбоката църква в Асеновград е цялата окичена със златни синджири. СНИМКИ: АВТОРЪТ И НАТАША МАНЕВА

 

Две икони на Божията майка, смятани за чудотворни, бдят над Асеновград. Окичени са в златни накити, оставени от благодарни хора. Най-много са бижутата от жени, на които се е родило дълго чакано дете. Никой в града не може да каже откога датира традицията да се обсипват със скъпи накити.

Семейство от Самоков било сред първите дарители на жълтици в най-старата църква в Асеновград “Св. Богородица Успение”, където се намира едната реликва. “Беше преди 30-ина години на 15 август. Млада жена дойде с майка си и свекърва си. Заради задръстването не успели да стигнат до Бачковския манастир и влезли точно в този храм”, спомня си свещеникът отец Петко Хаджиламбрев.

Богомолките споделили, че тръгнали да се молят за рожба. Попът им прочел молитва пред иконата на Богородица, а на следващата година трите пристигнали отново да  се поклонят - бебе проплакало в дома им.

 

Иконата от Рибната църква е ограбвана вече 3 пъти.

“След 4-дневна кома се радвам на пълноценен живот. Благодаря ти, че чу молбите на близките ми”, написал в книгата за посетители на църквата асеновградчанинът Атанас Султанов на 5 март 2009 г. Лекари казали на роднините му, че неговите дни са преброени. Но се случило чудо.

Дъщеря му сънувала, че трябва да запали свещ пред икона на Богородица, за да оздравее баща й. На сутринта тръгнала да я търси из всички храмове в града. Намерила я в “Св. Богородица Успение”, известна като “Дълбоката”, тъй като е вкопана в земята. След дни състоянието на болния започнало да се подобрява.

 

В аязмото на храма освен рибки има и стотинки, които вярващите хвърлят за здраве.

Отец Петко си спомня и за двама поляци, които посетили църквата. Те останали поразени от богатия дървен иконостас. Както разглеждали фреските, внезапно коленичили пред Божията майка и останали така близо час. После обяснили, че почувствали някаква сила, която сякаш подгънала краката им.

За чудодейното въздействие на иконата разказва и продавачката на свещи в храма Ангелина Иванова. Асеновградчанка изпаднала в дълбок психически срив заради загубата на сина си при катастрофа. Лекарствата не били в състояние да я успокоят. Последната  надежда била Богородица, на която се молела всеки ден. Това продължило няколко месеца. Накрая почернената майка излязла от депресията.

 

Пред отец Тодор богомолци разказват чудесата, които се случили с тях след молитва.

“Бог дал, Бог взел”, казала тя, дарявайки златното си кръстче. “Слагаме на иконата накитите, защото хората така искат. Не можем да не изпълним желанието им”, казва поп Петко. Само веднъж досега преди 30-ина години крадци са ограбвали златната Богородица от църквата. Оттогава са взети мерки - изображението е поставено зад стъкло и вързано с аларма.

В “Св. Богородица Благовещение”, където е другата чудотворна икона с накити, разбойници са влизали 3 пъти. “Последно беше преди 4 г. Тогава отмъкнаха 3 кг синджири”, възмущава се свещеникът Тодор Димитров. Апашите успели да заглушат СОТ-а, прерязали решетките на храма и се вмъкнали в него.

Разбили стъклената рамка на “Богородица Елеуса” и отнесли бижутата. И досега не са открити. “След този случай вече не отрупваме иконата със злато. Оставяме само няколко, за да не се съблазняват престъпниците. Другите съхраняваме на сигурно място”, казва попът.

За 40-годишната си служба той е чул много истории на хора, дошли да благодарят за сбъднато желание. Когато бил млад свещеник, сам станал свидетел на нещо необяснимо. На вечерната му служба присъствали баба с 5-6-годишно нямо момченце. Възрастната дошла от Видинска област да моли Божията майка от Асеновград за помощ, тъй като чула за чудесата.

Детето стояло известно време като вцепенено пред иконата и изведнъж проговорило. След дни бабата донесла пендари в дар. Смята се, че иконата е от XII в., но не е известно кой е авторът . Всяка година на Преполовение с литийно шествие реликвата се носи до Бачковския манастир и се връща обратно.

Традицията е на повече от век. Началото  поставя една от най-ревностните богомолки в Станимака - баба Султани Шишманова. Една нощ тя видяла в съня си Божията майка, която  поръчала да изваждат иконата на 25-ия ден след Великден и да я пренасят до Бачковската обител.

Първоначално процесията изминавала пеша 10 км, но сега платформата с реликвата се качва на автомобил. Вярващите казват, че на празника златната Богородица има най-голяма сила.

Освен с нея храмът е прочут и с аязмото си с рибките. На него също се приписват чудеса. Поклонниците са убедени, че ако ги видят, ще се изпълни съкровеното им желание.

“И сега ги има. Пускаме ги в аязмото, хората много им се радват”, обяснява отец Тодор. Той твърди, че изворът има лечебни свойства. Дългогодишната клисарка на “Св. Богородица Благовещение” Славка Загарева хвърлила очилата, след като започнала всеки ден да си плиска лицето.

Аязмото буди интерес и сред изкуствоведите заради първите стенописите на Захари Зограф, които са направени тук преди 170 г. Той е изографисал животворящия източник с рибки. Древният християнски символ може да се види и на купола на храма, който наподобява рибени люспи.

 

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2504031

брех ,да му се не види....това хората имат голяма фантазия ,щото аз не съм прочела светата майка да е слагала някъде ценоразпис за чудесата дето върши

 

Някои хора си мислят, че със злато и пари може да се купи всичко, дори благословията на Божията майка.

Жалка картинка.

 то да са само натруфените икони ..ами Баба Гуси и Палома"мъжките калугерки" от троянския манастир,допълват мерзостта и запустението във варосаните гробници

 

Иконите за мен са нещо свято, независимо от това, че не съм религиозна.

Неприятно ми е, че хората ги кичат не с цветя, както е редно, а със злато, мислейки си че това ще им помогне да изкупят греховете си.

Да не говорим, че най-видните мутри настроиха параклиси и/или направиха щедри дарения на църквите по същата причина, което разбира се не им попречи да продължат да вършат престъпления и да бъдат убити.

Не знам защо са решили така, но предполагам, че светите отци са ги посъветвали.

Извращенията са навсякъде.

 

 

Православните икони сами по себе си не помагат, помага вярата на хората, които се молят пред тях.

Но няма лошо в това, вярващите да си мислят, че иконите творят чудесата, а не тяхната вяра.

Православната икона

 

http://vbox7.com/play:67c3d13049

 

А дали всеки свещеник е достоен да освещава икони? 

Но ако човек не живее почтено и 100 свещени икони няма да му помогнат.

Преди години от Руската църква си купих икона на Богородица, защото много ми хареса.

Оказа се, че е копие на Почаевската Богородица.

Не я осветих, но ми е приятно да е в дома ми, дори имам чувството, че ми помага.

 

http://vbox7.com/play:e557dbe3

Редактирано 2 декември 201312 г. от Мойра (преглед на промените)

Чудо от Казанской иконы Богоматери

http://vbox7.com/play:cf80e5d3

значи ..човеци решават  и правят иконите свещени...

В този смисъл, каква е разликата между икона и Сефер Тора? Т.е. кой прави един свитък написан от човек свещен?

Според мен всички религии се опитват да поставят на фокус някакъв предмет, независимо какъв, с идеята, че хората понякога (колкото и да ми е странно) имат нужда от нещо материално за по-лесно възприемане на нещата.

Редактирано 2 декември 201312 г. от flare (преглед на промените)