иска да ни вкара у нейното русло ама не й се получава

ъхъ

О, няма как да стане. За това се иска осъзнаване и просветление, а то не става така лесно и насила.

Така че, не се бойте, никъде не искам да ви вкарвам. Просто споделям това което мисля. Бог ми е дал свободна воля и разум да разсъждавам и чрез разума си за осъзнавам истините!

Позволявам си отново да препоръчам този сайт, който е на един от най-добрите български иконописци. Човек, когото познавам и много ценя и уважавам.

 

Виждала съм го много пъти, защото живее съвсем близо до нас.

Сега вече ще знам кой е.

Стенописите и иконите са прекрасни!

Виждала съм го много пъти, защото живее съвсем близо до нас.

Сега вече ще знам кой е.

Стенописите и иконите са прекрасни!

Ахъм... Това е особен човек. Знаеш, че не съм христянин, но хора като него изразяват истинския дух на тази вяра. Автобиографията му заслужава да се изчете. Има и втора част, която съм чел само в ръкопис и там има още по-удивителни неща.

Редактирано 21 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

О, няма как да стане. За това се иска осъзнаване и просветление, а то не става така лесно и насила.

Така че, не се бойте, никъде не искам да ви вкарвам. Просто споделям това което мисля. Бог ми е дал свободна воля и разум да разсъждавам и чрез разума си за осъзнавам истините!

 

о ний непросветените

а ти от чий Божий пост съдиш

о ний непросветените

а ти от чий Божий пост съдиш

Не съдя, а изказвам лично мнение от позицията на пробуден от масовите заблуди индивид.

ХИЛЯДА пъти беше вече казано в темата , че нито един християнин НЕ СЕ моли НА ИКОНАТА.

тя НЕ Е  идол, нито пък някой я смята за превъплъщение на Бог или светецът, който е изобразен на нея.

Почитането на иконите  е догма на християнската вяра, формулирана от Седмия Вселенски събор: "Това, което словото съобщава чрез слуха (четене и почитане на Евангелието), живописта показва в мълчание, чрез изображението"

 

Тия глупости, които ги говориш, че някои се молили НА иконите са именно глупости и ерес !

И къде Исус казва да се молите на човешки образи изрисувани от човешки ръце?

Не казва ли той :

 

5. И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда.

6. А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.

Не съдя, а изказвам лично мнение от позицията на пробуден от масовите заблуди индивид.

Себе си ли визираш Ауми?

Пробудените индивиди са (1) скромни и (2) толерантни към чуждите мнения и поведение.

Себе си ли визираш Ауми?

Пробудените индивиди са (1) скромни и (2) толерантни към чуждите мнения и поведение.

Също като Исус и Буда!

Също като Исус и Буда!

Отклоняваме се от темата, но ще ти отговоря. Будата е един от малцината в историята на будизма, които открито са заявявали, че са постигнали пълно Просветление. Има още 4 или 5 такива. Имало е причини да постъпват така. Инак, повечето скромно са си мълчали. Що се отнася до толерантността, то още Будата е забранил да бъдат критикувани чуждите учения. Затова и в "Мадхямакааватара" Чандракирти прави следното уточнение:

"Ако в опитите си да разбере истината човек разсейва погрешните разбирания и в резултат на това някои философии не могат да останат непокътнати, това не трябва да се счита като критикуване на чуждите възгледи."

При теб, обаче, няма нищо подобно. Многократно в тази тема ти беше обяснено какво е значението на православната икона като по-горе дори ти беше цитиран догмата приет на Седмия Вселенски Събор, който е съвсем ясно формулиран. Въпреки това, ти не спираш с опитите ти да провокираш. Пробудените хора, каквато претендираш да си, не постъпват така.

Редактирано 21 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Отклоняваме се от темата, но ще ти отговоря. Будата е един от малцината в историята на будизма, които открито са заявявали, че са постигнали пълно Просветление. Има още 4 или 5 такива. Имало е причини да постъпват така. Инак, повечето скромно са си мълчали. Що се отнася до толерантността, то още Будата е забранил да бъдат критикувани чуждите учения. Затова и в "Мадхямакааватара" Чандракирти прави следното уточнение:

"Ако в опитите си да разбере истината човек разсейва погрешните разбирания и в резултат на това някои философии не могат да останат непокътнати, това не трябва да се счита като критикуване на чуждите възгледи."

При теб, обаче, няма нищо подобно. Многократно в тази тема ти беше обяснено какво е значението на православната икона като по-горе дори ти беше цитиран догмата приет на Седмия Вселенски Събор, който е съвсем ясно формулиран. Въпреки това, ти не спираш с опитите ти да провокираш. Пробудените хора, каквато претендираш да си, не постъпват така.

Пробудените хора са свободни да изразяват свободно своето мислене.Така както са го правили пробудените духовни бунтари опълчили се на конвенционалното мислене на тълпите. Така както се е опълчил и Исус:

 

 

13. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат.14. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане.15. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас. 

25. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда.26. Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън.27. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота;28. тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

Така както са го правили пробудените духовни бунтари опълчили се на конвенционалното мислене на тълпите. Така както се е опълчил и Исус:

Да де, ма той е отишъл в храма и е изгонил търговците от там. Накрая е бил разпнат. Ти що не пробваш нещо подобно? Ауми, не виждаш ли колко комично е да се сравняваш с Исус?

Освен това, възгледите ти са съвсем конвенционални и се споделят от мнозина. В тях няма нищо "бунтарско". С вегетарианството, което пропагандираш е същата работа. И аз съм вегетарианец, но не съм си окачил табелка, че съм такъв и не считам, че това ме прави по-осъзнат от другите. Това си е мой избор и решение, а не нещо, с което трябва да се кича.

Това, че цитираш думите на Исус не те доближава дори на милиметър до неговата алтруистична саможертва.

Редактирано 21 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Да де, ма той е отишъл в храма и е изгонил търговците от там. Накрая е бил разпнат. Ти що не пробваш нещо подобно? Ауми, не виждаш ли колко комично е да се сравняваш с Исус?

Освен това, възгледите ти са съвсем конвенционални и се споделят от мнозина. В тях няма нищо "бунтарско". С вегетарианството, което пропагандираш е същата работа. И аз съм вегетарианец, но не съм си окачил табелка, че съм такъв и не считам, че това ме прави по-осъзнат от другите. Това си е мой избор и решение, а не нещо, с което трябва да се кича.

Това, че цитираш думите на Исус не те доближава дори на милиметър до неговата алтруистична саможертва.

Скепс, аз съм свободен човек и като такъв имам свободното право да изразявам своите лични позиции.

А дали това се харесва на теб или на другите, не ме интересува.

 

Не се сравнявам с никой, само казвам, че духовните бунтари са с различно от тази на масата мислене. Не, не съм само аз вегетарианка, и тук въпросът не е за мен, а като защитавам вегетарианските идеи, го правя в специално поставената за това тема.

 

Предпочитам да изказвам директно това което мисля и нямам нужда да лаская никого, само и само за да получа неговото одобрение, защото това си е чисто и просто лицемерие, а аз не съм такъв човек и няма да бъда.Така че, остави хората свободно да изразяват себе си!

Редактирано 21 април 201412 г. от -=- (преглед на промените)

Пробудените хора са свободни да изразяват свободно своето мислене.

В съвремените демократични общества всеки е свободен да изрази своето мнение. Това не коства нищо. Това е конституционно защитено право. За какво "бунтарство" си фантазираш, когато нито някой ти пречи, нито те преследва?

В съвремените демократични общества всеки е свободен да изрази своето мнение. Това не коства нищо. Това е конституционно защитено право. За какво "бунтарство" си фантазираш, когато нито някой ти пречи, нито те преследва?

Всеки е свободен да си фантазира каквото му харесва, Скепс.

Някои хора не обичат да ги поставят в калъпи, защото техният пробуден ум, е разчупил оковите на традиционното мислене.

Някои хора не обичат да ги поставят в калъпи, защото техният пробуден ум, е разчупил оковите на традиционното мислене.

Добре. Разчупила си оковите на традиционното мислене.

Не случайно горе дадох линк към сайта на големия български иконописец Ангел Радушев. Полезно би било да се прочете автобиографията му, за да се види какво означава човек да следва своята истина във времена, когато това е забранено и наказуемо. Във времена, когато има само една единствена официална истина и всяко отклонение от нея се преследва. Ти (за щастие) не си живяла в тези времена и не си минавала през такива изпитания. Най-голямото изпитание, през което си минавала е да те "баннат", когато минеш границата на доброто възпитание.

За да не спамим повече и за да се върнем на темата, пускам едно клипче.

 

 

Редактирано 21 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Уважаеми форумни другарчета.

Извинявам се, ако съм ви обидила или засегнала.

Вие сте свободни да вярвате в каквото ви харесва и да се молите така както ви харесва.

Защо свързвате глупостта на писача на статията с човешката вяра?!

Ясно е, че авторът е объркал жената от легендата, която е забременяла след като е изяла получената от свещеника ябълка с тази, на която златната ябълка от иконата е паднала в краката й. Дори не я е объркал, а е написал едно неразбрано изречение, водещо до объркване. 

А още по-ясно е, че никой от пишещите тук не е объркан от прочетеното...

 

Е, така е ок. Ама просто статията е написана ужасно идиотски, само пълен аматьор може да пише по този начин.

Е, така е ок. Ама просто статията е написана ужасно идиотски, само пълен аматьор може да пише по този начин.

Така е. Важното е, че вярващите се ориентират.

Редактирано 23 април 201412 г. от Merryl (преглед на промените)

За смисъла на иконите

 

 

Иконата не изобразява, тя явява. Това е явяване на Църквата Христова, на преобразения и обожен свят, на преобразеното в Христа човечество. Затова първите икони на Църквата били икони на Спасителя, Който слязъл от небесата и се въплътил за наше изкупление, и на Неговата Майка. По-късно започват да се изписват апостолите и мъчениците, които също явяват в себе си Христос.

Качеството на иконата зависи от това колко е близко тя до първообраза и доколко съответства на духовната реалност, за която свидетелства.

За смисъла на явяващата икона Леонид Успенски много хубаво казва, че "иконата е образ на човека, в който реално пребивава и страстта, и всичко освещаващата благодат на Светия Дух. Затова плътта се изобразява съществено по-различно от обикновената тленна човешка плът. Преобразеният по благодат образ на светията, запечатан в иконата, е подобие Божие, образ на богооткровение, скрито откровение и познание."

Нашият забележителен богослов Владимир Николаевич Лоски, независимо че не е бил иконописец (макар да познавал свещеника иконописец Григории Круг и Леонид Успенски) много правилно нарекъл иконата "начало на съзерцанието лице в лице". В бъдещия век верните ще видят Бога лице в лице, а иконата е начало на това съзерцание. Княз Евгении Трубецкой казва, че не ние гледаме иконата, а тя нас. Към иконата трябва да се отнасяме като към високопоставена личност – би било дързост да я заговорим първи; нужно е да се почака, да се прояви търпение, докато тя благоволи да ни заговори.

Иконата се ражда от живия опит на Небето, от Литургията – и поради това иконописанието винаги се е разглеждало като църковно служение, като Литургия. Към иконописците се предявавали особено високи нравствени изисквания, каквито и към клириците. Иконата е свидетелството на Църквата за Боговъплъщението; за това, че Бог е дошъл в света, въплътил се и се съединил с човека дотолкова, че сега всеки може да израстне в Бога и да се обръща към Него като към Отец. Иконописецът следователно е свидетел. И иконите му ще бъдат убедителни, доколкото той живее в света, за който свидетелства. Човек, който не принадлежи към Църквата, може ли да свидетелства за Бога? За да свидетелстваш за евангелската истина, трябва да си приобщен към нея, да я живееш – и тогава проповедта ти посредством образи и цветове (светите отци поставяли иконата наравно с проповедта) ще даде плодове в сърцето на хората.

Църквата проповядва едновременно с думи и образи. Споменатият по-горе княз Трубецкой е дал прекрасно название на руската икона – "Умозрение в цветове". Иконата е въплътена молитва. Тя се създава в молитва и за молитва, а движещата сила е любовта към Бога, стремежа към Него, към съвършената Красота. Затова иконата извън Църквата не може да съществува. Като една от формите за проповядване на Евангелието, като свидетелство на Църквата за Боговъплъщението, тя е съставна част от богослужението – както църковното пеене, архитектурата, обредите.

Но сега можем да кажем, че иконата не заема подобаващото си място в богослужението и отношението към нея не е такова, каквото трябва да бъде. Иконата се е превърнала просто в илюстрация на дадения празник и затова не е важно каква е формата й. Намираме всякакви изображения и дори фотографии, които се почитат като икони. На иконата отдавна не се гледа като на богословие в цветове и никой не подозира, че тя може да учи толкова, колкото и словото, и вместо да свидетелства за Истината, тя може и да лъжесвидетелства.

Иконата е вкоренена в евхаристийния опит на Църквата, неразривно е свързана с него, както и с целия ни църковен живот. Когато нивото на този църковен живот било високо и в църковното изкуство имало висота. Когато църковният живот отслабвал или настъпвало време на упадък, тогава естествено настъпвал упадък и в църковното изкуство. Иконата често се превръщала в картина с религиозен сюжет и почитането й в даден смисъл преставало да бъде православно. В потвърждение на това можем да кажем, че в нашите храмове много от иконите са неканонични и забранени от съборите. В частност така наречената "Новозаветна Троица" и "Отчество". Старозаветната забрана да се изобразява Бога се отнася и за новозаветното време. Ние получаваме възможността да изобразяваме Бога само след като Словото става плът – видимо и осезаемо. По божество Христос е неизобразим и неописуем, но тъй като в Иисус Христос божественото и човешкото естество се съединяват неслитно и неразделно в една Личност, ние изобразяваме Богочовека Христос, дошъл в света заради нашето спасение и пребиваващ в него до края на века. Църквата учи за предвечното раждане на Сина от Отца, а на иконата "Новозаветна Троица" виждаме въплътен Сина, седящ редом с Отца, който е "Неизреченен, Недоведом, Невидим, Непостижим" (думи от литургията на свети Йоан Златоуст). И Светият Дух се явил във вид на гълъб само при река Йордан. На Петдесетница се явил под формата на огнени езици, а на Тавор – под формата на облак. Гълъбът не е личният образ на Светия Дух и така Той може да се изобразява само в иконата на Кръщение Господне. Стоглавият и Великият Московски събори забранили подобен вид изображения, но независимо от това можем да ги срещнем почти във всеки храм. Даже в Даниловия манастир за иконостаса на храма “Отците на Седемте Вселенски Събора” бил изписан образа "Отчество". А там почти всички клирици са с богословско образование! Стоиш и се чудиш как личното и човешкото стои над мнението на Църквата, която единствена е пазителка и изразителка на Истината.

Иконописта е съборно творчество, т.е. творчество на Църквата. Иконографският канон, както и богослужението, се пази в продължение на столетия, оформя се приблизително към 12 в. и в такъв вид достига до нас.

Църквата винаги е отделяла голямо внимание на своето изкуство и е следила за това то да изразява нейното учение. Всички отклонения се отстранявали съборно. Така на Стоглавия събор въпросът за иконописта имал много важно място. В частност ставало въпрос за иконата на Светата Троица.

Съществуват четири икони на Светата Троица. Те са указани в чина на благословенията на тези икони в требника. Това са: явяването на Бога на Авраам в образа на трите ангела, слизането на Светия Дух над апостолите, Богоявление и Преображение. Всички останали изображения на Света Троица трябва да бъдат отхвърлени.

В споменатата книга на Успенски "Богословие на иконата" има глава, в която се разглежда иконата на Петдесетница като икона на Църквата. Защо на тази икона не може да се изобразява Богородица? И защо иконата на Петдесетница престава да бъде икона на Църквата, ако там е изобразена св. Богородица и защо се превръща просто в икона на Богородица, обкръжена от апостолите?

На тази икона виждаме стоящите в Сионската горница апостоли, представляващи първата църковна община, началото на християнската Църква. Трябва да отбележим, че иконата не е изображение на конкретното историческо събитие. На иконата на Петдесетница почти винаги се изобразява апостол Павел, който не е присъствал и апостол Лука, които не е бил в числото на дванадесетте. Глава на Църквата се явява Христос. Затова центърът на иконата остава празен. На това място не може да бъде изобразено нищо друго.

Днес няма определено и точно мнение на Църквата за църковното изкуство, а още повече контрол над него. И в Църквата практически се приема всичко. Отдавна си задавам един въпрос, на който все още нямам отговор – защо много от благочестивите представители на духовенството, много от монасите, не приемат иконата както трябва?

Напълно можем да разберем хората, които добросъвъстно си признават, че каноничната икона им е непонятна, но не можем да се съгласим с тези, които отхвърлят иконата поради нейната непонятност. Много свещенослужители са убедени, че каноничната икона трудно се възприема от духовно необразованите хора и е по-добре да се замени с живопис. Но аз съм уверен, че за болшинството стихирите, ирмосите и богослужебният език са не по-малко непонятни, да не говорим за структурата на богослужението, но на никой не му минава през ум да опрости богослужението и да го приспособи към духовната малообразованост.

Задачата на Църквата е да води хората към висотата на боговедението, а не да се принизява към човешкото невежество. Затова тези, които отхвърлят иконата, поставят под съмнение правилността на собственото си възприемане на богослужението, в частност на Евхаристията, от която се ражда иконата.

ЗА ИКОНОПИСТА

Иконата трябва да се изписва с естествени цветове на твърд и устойчив материал – обикновено дъска, а не хартия, стъкло или какъвто и да е крехък материал.

Л. А. Успенски в една от своите статии за цветовете в иконата, публикувана в един от броевете на Журнала на Московската Патриаршия, много просто и убедително обяснява защо цветната фотография не може да бъде приета в църковното пространство. Според него тя имитира цвета, тъй като няма свой собствен. Затова не можем да използваме снимки вместо икона. Иконата трябва да свидетелства за истината, а ние въвеждаме елемент на лъжа там, където не бива.

Патриарх Алексий І беше помолил да не се носят в храма цветни картинки, тъй като в тях няма истина. Преди това Московският митрополит Филарет (Дроздов) говореше, че в църковната среда не бива да се използват фалшиви камъни или метал – не защото са за подценяване, а защото носят в себе си лъжа. Тоест, Църквата отхвърля всякъкви механични способи за възпроизвеждане на икона. Но очевидно сега обстоятелствата са различни. И всичко това приема крайно уродлива форма. В нашите иконопродавници се продават икони, които нямат право на съществуване. Произведеното от ателиетата на Патриаршията далеч не винаги отговаря на изискванията, които Църквата има към своето искуство. Това е много тревожен симптом.

Иконата е постижение на Духа, а в нашите храмове хората се молят пред каквото им е удобно. Храмовете са изпълнени с невероятни и чужди за нас изображения. Много икони, дори иконостаси са изписани така, че пречат на молитвата. Всеки обаче е длъжен да се моли благодарение на иконите, благодарение на пеенето, а не въпреки тях.

Често дори клирици считат, че древната икона, древното пеене – това е за специалистите, даже може би са нещо светско, а за църквата не са необходими. И сред монасите, които са длъжни да бъдат пазители на православното наследство, може да се чуе подобно мнение.

Когато помолих да открием стенописите на олтарната преграда на Успенския събор на Псково-Печьорския манастир, създадени още при преподобния Корнилий през 17 век и много добре съхранен и до днес, никой не се съгласи. Казваха, че «нищо не разбираме». Това става и с древните напеви. Сега музикантите започнаха да ги ценят и изпълняват, а преди ги смятаха за варварска музика. Този, който е възпитан с италиански образци, не ги приема и не ги разбира. Това навярно е типично руска черта, за която още отец Аввакум пише: «У нас, каквото поставим, навеки остава!» Към каквото са привикнали, не променят.

Навярно на много хора е известна иконата "Спас Ярое око" (намира се в Успенския събор в Кремъл). Така например има вярващи, които я смятат за страшна. Поглеждаш я и никак не ти се приисква да се помолиш. Подобно възприемане показва колко сме се отдалечили от истинското разбиране на православната икона. Причината е и в това, че всички добри образци на църковното изкуство се намират в музеите и вярващите не ги познават. Много е важно да се върнат иконите в Църквата. За това разбира се първоначално трябва да се гарантира съхраняването в подходящи условия. Мисля, че древните икони не могат да стоят в храма. Трябва да има подходящи за тяхното съхранение помещения и да се изнасят за поклонение само на празници.

Няколко думи за освещаването на иконата. Много често, когато видят изписана икона и искат да се докоснат до нея питат : «А осветена ли е?». По чина, който намираме в нашите требници, в древност иконите не се освещавали. За първи път срещаме такъв чин в требника на Петър Могила. Нарича се "чин на благословение", а не на освещаване и трябва да се разглежда като одобрение на дадения образ от Църквата, а не като сакраментален акт. (Нима на някой би му хрумнало, купувайки си ново евангелие, преди да го прочете да го освети?) На иконата се поставял надписа, след което тя се смятала за осветена. В нея се почита не веществото, а изобразеното лице. Надписът е необходим, както преди се изразявали, за да се утвърди духът на молещия се. Тоест, молещият се трябва да знае към кого точно се обръща, защото иконографията на много светци е сходна. Например, ако не е надписана иконата на преподобния Кирил Белозерски, можем да го помислим и за преподобния Сергий или за който и да е от древните преподобни.

Иконописанието е църковно служение, а не творчество в смисъла, в който го приемат светските художници. Раждайки се от Литургията, иконата се явява нейно продължение и живее само в богослужението, подобно на църковното пеене, на одеждите, архитектурата. Стараейки се да проникна колкото се може по-дълбоко в тайните на иконописта, разбрах, че е нужно да се разглежат добрите образци. Само тогава, след приобщението към достигнатото преди теб, може нещо да се получи. Всеки иконописец внася личния си духовен опит в своето творчество. Но съществуват и църковни иконографски канони, които никой иконописец не е имал власт или потребност да пристъпи. Иконописният канон дисциплинира твореца. Иконописецът не допуска никакви своеволия, така както в областта на вярата има истини, неподлежащи на изменение. Затова те ги следват винаги, като прекъсват собствената си фантазия и се стремят към опита на Църквата.

До 17 век иконите се преписвали, не се копирали. Ако вземете препис например на Владимирската Богородица или на свети Николай, най-почитания в Русия светец, няма да намерите две еднакви икони. Днес този процес е прекъснат. Иконографите са се превърнали в занаятчии, иконите се копират, пренасят се образите чрез оризова хартия, използват се много примитивни методи. Например, старообрядните икони с точност повтарят старинните, но се различават от тях, както мумията от жив човек. В тях липсва най-главното – ЖИВОТ. Отсеченият клон изсъхва.

Ако при мен дойде някой от известните художници с желание да изписва икони, ще му кажа, че преди това трябва да “убие” в себе си художника. В древната Църква, ако някой от актьорите (в дадения случай това е обобщителен образ) отиде при епископа с желанието да стане християнин, първото, което ще се иска от него е да остави своето изкуство, тъй като това са две несъвместими неща.

Свети Игнатий (Брянчанинов) предупрежава за опасността да се поддадеш на мечтателност, въображение, което може да сътвори образи, привидно живи и привлекателни, но всъщност те са само “размирни чувства на неизчистеното от страсти сърце”. Художникът престава да различава идолите и Бога, привиква към маски, превъплъщения, губи собственото си лице, твори в славата на демоните. Така че подчертавам, да бъдеш християнин и да останеш “актьор” е невъзможно. Всяко творчество изисква пълно себеотдаване и не бива да се допуска никаква раздвоеност. Всъщност, не може с едното око да гледаш земята, а с другото небето. Христос ни учи да не служим на двама господари.

Има една стара църковнославянска дума сега вече забравена – “иконик”. Това е човек, който създава произведения в рамките на църковния канон и нищо в тях не смята за свое. Никой от иконописците не е подписвал иконите си, защото църковното изкуство е съборно. Иконикът, иконописецът е само изпълнител. Най-опасното е човек да подмени преданието със самоизразяване. Съвременните художници не познават дълбоко християнството. Ако го познаваха и бяха добросъвестни, сами биха се отказали да изписват храмове.

Днес много хора, дори изкуствоведи, имат невярно възпрятие за иконата. В древната Църква, в по-добрите времена за християнството, възприемали красотата и изкуството като едно цяло. Те не разделяли иконата на произведение на изкуството или на принадлежаща към култа, защото не познавали друга красота извън Църквата.

 

Това се получава, когато църковният живот започва да се секуларизира и истинската икона е в забвение до края на 19 век, когато мнозина започват да търсят красотата извън Църквата – в светското изкуство.

 

Архимандрит Зинон

pravoslavie.bg

С риск за повторение все пак е важно се види

 

http://www.youtube.com/watch?v=84Z64-2IefE

Изображение на светица се появи пред църква в санданското село Дебрене

Майсторите, ремонтирали храма, не могли да повярват, виждайки образа

Попове и миряни се опитват да си обяснят чудото и какво предвещава то, съобщава Struma.bg

 

 

Ликът на светицата е открит по време на ремонтни дейности на алеите в двора, където се намират черквите "Св. Неделя", "Св. Богородица" и килийното училище.

Преди дни, навръх Гергьовден, на лика на светицата се натъкнала 80-годишната баба Велика Златанова, която към 9 часа отишла да лбие камбаната. Образът се появил на излетия от майсторите бетон, върху който трябвало да залепят плочи след празниците.

Майсторите ахнали от изумление, виждайки образа. Всички се чудят на какво се дължи това. Уведомен е и отец Стоян от с. Поленица. В момента се решава дали иконното изображение да се огради или да се изреже и премести от алеята, по която вървят хората.

Има опасност, обаче, като се изреже, да се повреди, пише  Блиц

Вадят чудотворна икона срещу труповете по Е-79
 

Чудотворната икона "Покров Богородичен" от Мелник излиза от храма на 2 октомври, за да мине по главен път Е-79, който през последните дни влезе в новините с поредица от катастрофи и загинали хора.

 

Вярващи от населените места, през които преминава международният, път ще отправят своите молитви да спрат пътните инциденти, които почти ежедневно причиняват щети и страдания.

Рано сутринта неврокопският митрополит Серафим ще отслужи молебен заедно със свещеници от общини на Неврокопската епархия. Молебени за здраве и за спиране на катастрофите ще бъдат отслужени в 8 ч. в храма "Свети Иван Рилски" в Кресна и в 11 ч. - при ханчетата в Кресненското дефиле.

В 12 ч. чудотворната икона трябва да пристигне в храма "Рождество на Пресвета Богородица" в Симитли, където светинята ще остане за поклонение до края на октомври.

 

actualno.com

Чудо в Несебър! Върната икона спря серия от нелепи инциденти

 

Чудодейната иверска икона на Св. Богородица, поръчана от предприемача Динко Динев. СНИМКИ: ЕЛЕНА ФОТЕВА

 

Серия от 11 загинали младежи при нелепи обстоятелства бе прекратена след възстановяването на открадната икона от църквата в Несебър, убедени са местните жители. Те вярват, че в града им е станало чудо и че това не е суеверие. Историята е сред най-разказваните в Несебър през последните години.

В началото на XXI в. нещастните случаи с младежи от града са един след друг. Повечето загиват в нелепи инциденти и катастрофи - стават жертва на неразумното си каране или на други безразсъдни шофьори.

Във времето, когато един от най-коментираните случаи е предизвиканата катастрофа от Максим Стависки и съдбата на Мануела Горсова, на съседно легло във ВМА е 18-годишният Божимир Фратев. Той е пометен от шофьор на пътя Равда - Несебър в края на декември 2007-а. Боби издъхва след 6 месеца, без да излезе от кома и без да разбере, че е навършил 19 г.

През нощта на 5 юни 2008 г. БМВ удря мотор “Ямаха”. Загива 23-годишният Кръстьо Кръстев, който се вози на задната седалка. През 2002 г. 14-годишният Иван Габровски и негов приятел подкарват мотоциклет на централната алея в Слънчев бряг. Иван пуска кормилото за секунди, за да предаде управлението на приятеля си и това му струва живота.

През март 2007 г. 7 души загиват на място в катастрофа между Слънчев бряг и с. Кошарица, 8-ата жертва издъхва в “Пирогов”. След толкова нещастия мълвата за прокоба над града бързо тръгва. Възраждат се позабравени истории. Заради едната
роднините на загиналия Боби посипват улиците на града с 2 т захар.

Преди години семейство от Несебър, чието дете изчезнало, ходило при Баба Ванга. Тя поръчала ритуала със захарта, за да “нахранят” проклятието. Но това очевидно не помага.

Другата история - за кражба на чудотворна икона на Богородица от “Успение Богородично”, изпраща представители на почернените майки при известните братя Динко и Йордан Диневи. По това време Динко Динев е почетен консул на Грузия у нас, а от стари хора в града майките чули, че открадната икона е изработена от грузински майстор, затова се нарича Иверска.

Динев приема присърце молбата, която е подкрепена и от църковното настоятелство.
При една от визитите си в Грузия той подготвя дар за патриарх Илия Втори - икона на св. Иван Рилски, изключително тачен светец там, и моли главата на грузинската църква за копие на иверска икона на Богородица, която се смята за закрилница на Грузия повече от 17 века.

Изографисването на Божията майка е отнело 8 месеца. За да вземе иконата, за Грузия заминава несебърският свещеник Петър Косев. Тя е посрещната тържествено през юни 2009 г. Монасите, които са я рисували, първо постили 40 дни, преди да започнат да я рисуват.

Грузинската иверска икона на Св. Богородица се смята за единствената в България. Според преданието, когато татарите нахлули в грузинските земи и сривали православните храмове, християнка скрила реликвата в дома си. Завоевателите стигнали до нейната къща и нападнали жената.

Тогава от носа на Богородица бликва кръв. Това възпира татарите и те пощадяват християнката. “Затова на тази икона Св. Богородица се изографисва с кръв по лицето”, показва Димитрина Кехайова, която се грижи за несебърския храм.

Според Новия завет в мига на Рождество в небето над Витлеем пламнала необикновена светлина. Явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят.

Ако искаш Божията майка да чуе молбата ти, трябва да се помолиш в “Успение Богородично”, казват в Несебър вярващи. Иконите с лика на Богородица посрещат християните на крачка от входа на черквата. Вляво на поставка е “Иверската Св. Богородица”.

“Бях на посрещането на иконата, много хора се събрахме. Със силна вяра могат да се променят много неща. Винаги, когато влизам в тази църква, първо се кръстя пред иконата от Грузия, после пред другата, която знам като “Черната Богородица”, разказва Петя Стоянова.

Пред двете икони спира и семейство Гергови - Нина и съпругът . Купуват копие от “Черната Богородица” за подарък на своя близка, да я подкрепят в битката срещу тежко заболяване. С тази икона е свързана и историята на църква “Успение Богородично”.

Преди време “Черната Богородица” се е намирала в “Св. Георги” - на другия край на полуострова. Тя обаче внезапно изчезва, след което я намират в клоните на салкъм на мястото на днешната църква. Връщат я в “Св. Георги”, но историята се повтаря. Местните приемат това като знак, че на мястото на салкъма трябва да се вдигне храм.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4504254

Божията майка се яви в храма „Св. Георги Победоносец” в Банско

 

Миряни от Банско видяха образа на Божията майка по време на литургия в църквата „Свети Георги Победоносец” , пише „Струма”.

 

Чудото е станало в навечерието на християнския празник Успение Богородично, но е държано в тайна досега.„На стъклото на църквата в цял ръст видях Божията майка, облечена в бяла изящна дреха, светеща като златна. Нейният поглед беше към всички хора около плащеницата. Гледам и се учудвам и за да се уверя, казах на седналата до мен християнка да погледне и тя към прозореца. Тя насочи поглед и каза „Виждам правостояща Пресвета Богородица”. Тогава се уверих, че правилно съм видяла”. Това пише в своето признание до църквата за чудото 85-годишната Райна Цонкова.

Освен нея свидетели на явяването на Богородица станали още 85-годишната Екатерина, 89-годишната Надежда, както и две сестри на около 40 години. Две седмици след това девойка на име Таня от Разлог дошла да се черкува и твърди, че видяла Богородица пред царските врати на същата църква.

Отец Филип, който води литургията в храма, вярва, че чудото се дължи на чудотворни икони на Божията майка, донесени на църквата от Света гора наскоро. „Това не може да се види от всеки, човек трябва да е вярващ, да има чисти очи и чисто сърце”, казва свещеникът.

 

actualno.com

В София пристига чудотворната икона на Св. Богородица

На 15 май се предвижда да пристигне чудотворната икона на Св. Богородица, "Надежда на обезнадеждените" от манастира Панагия Миртия, митрополия Етолия и Акарнания, Гърция

 

 

Светинята ще остане на територията на Софийска митрополия до 25 май и православните християни ще имат възможността да отправят молитвите си към Пресвета Богородица и да се поклонят пред чудотворния ѝ образ. Инициативата е във връзка с честванията на 1150 годишнината от Покръстването на българския народ и 1145 години от основаването на Българската православна църква, съобщиха от Св. Синод.

    Историята на иконата Панагия Миртия е едно доказателство за истинността на православната ни вяра, разказва игуменът на манастира Панагия Миртия йеромонах Йосиф.

    През периода на Венецианското нашествие, латинците нахлули и превзели гр. Навпакт. Един римокатолически кардинал дошъл с лукавата идея и цел - да отслужи литургия във всички манастири в околностите на езерото Трихонида. Когато наближил манастира Миртия, Св. Богородица не допуснала това деяние и по чуден начин иконата изчезнала. Монасите от манастира и жителите на това място счели, че с присъствието си римокатолическият кардинал ще оскверни светата обител и заедно я напуснали. След доста години, иконата на Св. Богородица била намерена от един овчар в един храст - мирта. Оттогава иконата е наречена Панагия Миртиотиса или Св. Богородица Миртиотиса. Около 1200-та година на мястото, където е намерена иконата бил построен малък манастир и църква с името Панагия Миртия.

    Това, което трогва всеки поклонник е надписът над дясното рамо на Св. Богородица, а именно "Надежда на обезнадаждените", тоест Тази, която е надежда на всеки отчаян и обезнадежден.

    През 1493 г. известният местен иконограф Ксенос Дигенис завършва изписването на манастирския храм. С времето образът на Св. Богородица изцяло се заличил. Монасите от манастира помолили иконописеца да направи точно копие на първообраза, тъй като той помнел първоначалното изображение. С голямо благоговение, след усилена молитва той успял да спази особеностите на първообраза, а именно: изражението на Св. Богородица, което съчетава едновременно радост и печал, което всъщност е в синхрон с написа "Надежда на обезнадеждените", както и бадемовите очи на Св. Богородица, които отличават този й образ от всяка друга нейна икона. Това е първият път, когато иконата излиза извън Гърция и втори път от манастира. По този начин, тя оставя трона си в манастира и посещава една чужда страна.

    Веднъж в региона имало голяма суша. Жителите били много разтревожени, като гледали как посевите им се съсипват. Те отишли в манастира с молба към монашеското братство да изнесе иконата и да извършат лития в цялата област. Монасите с радост откликнали и излезли с литийно шествие от манастира. Преди още да стигнат половината от пътя, в небето започнали да се събират гъсти дъждовни облаци, след което се излял проливен дъжд. Хората се изплашили и искали да се разбягат, но игуменът казал никой да не тръгва. Всички заедно продължили литията и като се върнали в манастира благодарили на Св. Богородица.

    В около 1930 г. народът бил изправен пред ново бедствие – нивите били нападнати от скакалци. Населението на областта отново се обърнала към игумена на манастира с молбата за литийно шествие с иконата на Св. Богородица Миртиотиса. Братята на манастира помнят разказите на възрастни хора, от които чули как скакалците се вдигнали от земята и се издавили в езерото Трихонида, подобно на свинете от евангелското събитие, които се издавили в Генисаретското езеро.

    В днешно време има много случаи, когато Св. Богородица дава радост и благодат на млади бездетни семейства. Жените, след като заченат и родят, се връщат в манастира с рожба в ръцете, за да благодарят на Св. Богородица. По традиция това се случва на 40 ден на детето, когато се чете очистителна молитва на майката.

    Св. Богородица изцелява и много хора от различни болести, дори и от рак. Голяма част от тях не са виждали нито чудотворната икона, нито са чували за манастира. Божията Майка им се явява по чудесен начин и ги упътва към манастира си, за да й се поклонят и благодарят за изцеленията си, разказва още йеромонах Йосиф.

http://temadaily.bg/publication/27883-%D0%92-%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%B0-%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%A1%D0%B2.-%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0

Панагия Миртия помага на бездетни, лекува даже от рак

 

На 14 май в столичния храм “Св. Неделя” пристига чудотворна икона на св. Богородица от Гърция, която помага на отчаяните. За 10 дни ще посети Германския манастир, Гигинския, София и Дупница

 

Прочута чудотворна икона напуска за първи път Гърция, за да пристигне у нас. Утре посрещаме св. Богородица Панагия Миртия, която е известна в православния свят като “Надежда на обезнадеждените”. За 6 века това е едва вторият път, когато тя напуска своя манастир. Гръцката църква ни я изпраща да се поклоним и отправим молитви пред чудотворния ѝ образ около честванията на 1150-годишнината от покръстването на българския народ и 1145 години от основаването на Българската православна църква.

 

Светинята идва от манастира “Панагия Миртия” на о. Китира, митрополия Етолия и Акарнания в Западна Гърция, близо до полуостров Пелопонес. У нас ще остане 10 дни само в Софийска епархия, като първо ще я посрещнат за поклонение в столичния катедрален храм “Св. Неделя”, а после

ще отпътува за Германския манастир “Св. Йоан Рилски”, където ще остане най-дълго. Придружава я митрополит Козма, архиерей на Етолия и Акарнания.

Историята ѝ е знаменателна, като на всяка икона, която върши неземни чудеса. Първото запечатано от хрониката събитие станало по време на венецианското нашествие, когато латинците превзели град Навпакт. След тях пристига римокатолически кардинал, чиято лукава идея била да отслужи литургия във всички манастири в околностите на езерото Трихонида (историята е след разделянето на християнството между православни и римокатолици, известно като Великата схизма от 1054 г.). Още с наближаването му на манастира “Миртия” иконата на св. Богородица не допуснала това да стане и по чуден начин изчезва. Монасите и жителите в околността също напуснали и кардиналът не посмял да оскверни обителта.

 

След години овчар намира иконата на света Богородица, скрита в един храст мирта. 40 дни след Голяма Богородица - на 24 септември, образът на св. Дева Мария му се явява и го изпраща на посоченото от нея място. Там овчарят, изпълнен с благоговение, пада на земята и започва да се моли. Когато се изправя и се обръща, вижда изображението на Богородица в клоните на мирта. Плачейки от радост, той я занася вкъщи и разказва историята на откриването. Като се събудил на следващия ден обаче, от иконата нямало и следа. Той помислил, че някой я е откраднал, и със свито сърце подкарал овцете си на същото място. И там отново вижда лика на Богородицата в клоните на миртата. Отново я прибира у дома, но през нощта тя пак изчезва. Тогава разбира, че това е волята на Божията майка. Тогава я наричат Панагия Миртиотиса или Св. Богородица Миртиотиса и вдигат на мястото малък манастир и църква с името Панагия Миртия.
Чудотворната икона св. Богородица Миртиотиса на престола й в манастира "Панагия Миртия"

Надписът над дясното рамо на св. Богородица “Надежда на

обезнадеждените” трогва поклонниците, тъй като иконата дава надежда на всеки отчаян и обезнадежден.

 

С времето обаче образът на св. Богородица изцяло се заличил. През 1493 г. монасите се обръщат към местния иконограф Ксенос Дигенис, който вече довършвал изписването на храма. Молбата им била зографът да направи точно копие на първообраза, тъй като помнел първоначалното изображение. С трепетно благоговение и след усилни молитви той успял да пресъздаде първообраза. А в него изражението на св. Богородица съчетава едновременно радост и печал, досущ като в надписа “Надежда на обезнадеждените”. Иконописецът майсторски предава и бадемовите очи, които отличават иконата от всяка друга на Богородица.

Сега за първи път в историята ѝ Панагия Миртиотиса оставя трона си в манастира и посещава една чужда страна. Всъщност чужда само за тези, които не познават историята. Етолия и Акарнания са византийски през по-голямата част от Средновековието.

 

Но те заедно с град Навпакт (Лепанто) са в границите на Първото българско царство през X век от 920 до 995 година. Приобщава ги към българските земи цар Симеон I, а остават в пределите ни и при царуването на Петър I, Борис II, Роман и Самуил. През този период Етолия и Акарнания са временни епархии на Охридската българска архиепископия. После по време на въстанието на Петър Делян тази територия пак е освободена за кратко от византийска власт. С образуване на Епирското деспотство областта Етолия и Акарнания споделя съдбата на съседен Епир. За кратко след Клокотнишката битка в периода (1230-1241) тези земи, като част от Епирското деспотство, стават зависими от Търновското царство.

 

Както и войните да са разделяли тези земи, тази икона открай време е страж на православието. В по-ново време много от подвизите на светинята са влезли в хрониките на манастира. Игуменът на “Панагия Миртия” йеромонах Йосиф разказва следните чудотворни истории.

В края на XVI век се случва чудо с потомък на овчаря, намерил иконата. Някой си Теодор бил парализиран, но твърдо вярвал, че Божията майка ще го изцели. Всяка година на 24 септември, изпращал някого от семейството му да запали свещ с благодарност към Панагия Миртия. Една година моли да го откарат и него самия на поклонението. Чува се тракащ шум откъм морето. Монасите изтичват навън, мислейки, че пирати ги нападат. Всъщност е дошла исканата помощ от Дева Мария - изведнъж парализираният чува глас от иконата, който му казва да се изправи и да тича, защото е спасен. Той е сам в църквата пред образа на Богородица.

Парализираният става и изтичва навън пред смаяните погледи на роднините

 

Веднъж в областта настъпила голяма суша и реколтата била пред провал, което вещаело глад. Стопаните молят монашеското братство да изнесе иконата за лития в целия район. Речено-сторено. Литийното шествие тръгнало от манастира и преди още да стигне половината от пътя, в небето започнали да се събират гъсти дъждовни облаци, след което рукнал дълъг и напоителен дъжд. Някои от хората се уплашили и дори искали да се разбягат, но игуменът ги събрал и заедно продължили литията, а в манастира после благодарили на св. Богородица.
Литийното шествие с иконата на Мария Миртиотиса на 24 септември датира от 1731 г. на о. Китира, където е манастирът.

 

През 1930 г. нивите били нападнати от скакалци и народът отново бил изправен пред бедствие. Хората пак тръгнали да молят игумена за литийно шествие с иконата на Панагия Миртиотиса. Тогава по някакъв необясним начин скакалците се вдигнали от земята и се издавили в езерото Трихонида, подобно на свинете от евангелското събитие, които се издавили в Генисаретското езеро.

 

“В днешно време има много случаи, когато св. Богородица

дава радост и благодат на бездетни семейства

Жените, след като заченат и родят, се връщат в манастира с рожба в ръцете, за да благодарят на св. Богородица. По традиция това се случва на 40-ия ден на детето, когато се чете очистителна молитва на майката”, казва йеромонах Йосиф.

Българските поклонници е добре да знаят, че наред с бездетните св. Богородица Миртиотиса изцелява и от различни болести, включително и от рак. Интересното е, че голяма част от излекуваните не са виждали нито чудотворната икона, нито са чували за манастира. Но Божията майка им се явява по чудесен начин и ги упътва към манастира си, за да й се поклонят и благодарят за изцеленията си.

По време на похода си в Софийско иконата ще бъде облечена в ризница.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4763170