преди 39 минути, petie1 написа:

интелектуалния труд

Двама в тоалетната по голяма нужда. Първият: - Тази работа, дето я вършим сега, физически труд ли е или интелектуален? - Интелектуален, брато. Ако беше физически, щяхме да намерим друг да я свърши.

преди 1 час, Myanmar написа:

Горката. Ама ти как точно си представяше работата - уютно място, на което не работиш, а се забавляваш ли?

Ще те научат. Ти да не мислиш, че ще те заключат в една стая и ще очакват от теб да свършиш нещо, което човек с реално завършен пети клас може да направи? Всичко е патаклама, също като твоето образование, при което преписваш отговорите от дъската и лъжеш директора, че учите. В администрацията, вече ти казах, имаше един като теб, ама по-зле с акъла. Ходеше един път до пощата да вземе писма. Моташе се нещо и това беше. Да не мислиш, че бих му дал да пипне документи или недай си боже да редактира нещо в тях.

Не, но винаги съм искала (като малка) да работя това, което ми е на сърце. Ако нямах толкова много разностранни интереси, щях да запиша археология например.

 

Вярвай си. Като ми кажат "еди кой си кабинет вляво", ами аз, както съм зле с ориентацията и като на вратите на администрацията в нашия град няма номера, в някои случаи и табелки, а и като не познавам хората там, как да се оправя? А и вече трудно качвам стълби. Да съм носач на документи хич не ме кефи. И кафе ще искат да им нося. А и ако опитат да ме забъркат в клюки и интрижки.......... Мне, благодаря, не ми е това мечтата за работа.  Не ми се работи с канцеларски плъхове.

преди 1 час, andrianivanov написа:

Тя беше писала, че искала да стане мажоретка 

Може би това и е интересно да работи

В училище исках. Имаше група за мажоретки, ама не ме взеха, бавна съм била. Вярно, че бавно уча танци, ама..............

И не ставаше дума за американският тип мажоретки, а за тези с пом-помите.

преди 21 минути, Anne написа:

Не, но винаги съм искала (като малка) да работя това, което ми е на сърце.

И заради това, че нищо не ти е присърце, сега ще отидеш в дом за инвалиди и ще секнат и нескуика и колата и лейдиту и интернета и избора какво да гледаш и стоенето до късно и излежаването и мързела.

Ще те питам после заслужаваше ли си?

преди 21 минути, Anne написа:

а и като не познавам хората там, как да се оправя?

Примерно като се запознаеш с тях.

преди 21 минути, Anne написа:

Да съм носач на документи хич не ме кефи.

Като почнат да те къпят с маркуч ще почне да те кефи, но ще бъде късно. Влизането е лесно, излизането от такива домове, които се издържат от финансирането за теб - почти невъзможно.

преди 21 минути, Anne написа:

А и ако опитат да ме забъркат в клюки и интрижки..........Мне, благодаря,

Ти още не си изкарала един месец работа и вече ми развиваш теории преди да познаваш хората и да си ги видяла!

преди 21 минути, Anne написа:

Не ми се работи с канцеларски плъхове.

Вече станаха плъхове. Всички, които работят, са долни създания и ти принцесо, никога няма да им паднеш на нивото да се грижиш за себе си. Предпочиташ да отидеш в дом за инвалиди. То нещата вече не опират и до избор. Безразличието ти те е осъдило на това като нещо неизбежно.

преди 10 часа, Anne написа:

Злобей си, явно друго не можеш. Да ти се връща.Внимавай как се изказваш, че не знаеш в следващия си живот каква ще бъдеш! Да не ти дадат Бог и съдбата много труден урок за научаване.

Не е злоба бе, аз си имам и пълнени чушчици и сармички си имам, и руска салата и Снежанка и маслинена паста и салам торта - сама съм си ги направила!!!

Днес ще метна едни пържолки с гъбен сос.

Ти у мойте уроци не се меси - мои са си и си ги обичам.

Ама от твойте дето са ти дадени нищо няма да научиш, видно е.

Полина Все още... Не ни е Честитила Коледа!

 

преди 16 минути, andrianivanov написа:

Полина Все още... Не ни е Честитила Коледа!

Грохналата ѝ майка не ѝ е угодила да ѝ направи питка, а е купила от магазина. А на принцесата не се паднала ПАРАТА!!! Т`ва Коледа ли е!

 

преди 1 час, Myanmar написа:

Грохналата ѝ майка не ѝ е угодила да ѝ направи питка, а е купила от магазина. А на принцесата не се паднала ПАРАТА!!! Т`ва Коледа ли е!

 

Нали доживотна пенсия получава? За какво ламти

Сигурно тайни се надява, че ако ѝ се падне парата Ще спечели от ТОТО през годината...

преди 14 часа, Anne написа:

Не ме мързи, а нямам настроение.

Ти май не знаеш, че да нямаш настроение за работа в продължение на 20 години се нарича МЪРЗЕЛ???????

преди 19 часа, Anne написа:

Не ми се падна паричката, а и питката беше купешка, Бог знае дали не са забравили да сложат паричката изобщо.

Дайте да направим кампания "Прати паричка за питката на Анка".

Весела Коледа на цялата циркова трупа

Ама Бирма то от толкоз парички питата ще стане отровна бре

А и наистина Лешо и Блешо предаваха колорит на темата

преди 13 часа, ncl написа:

Двама в тоалетната по голяма нужда. Първият: - Тази работа, дето я вършим сега, физически труд ли е или интелектуален? - Интелектуален, брато. Ако беше физически, щяхме да намерим друг да я свърши.

Само дето двамата били евреи

Тая година нямам достатъчно монети и ще експериментирам с банкноти.

 

преди 13 минути, petie1 написа:

Ама Бирма то от толкоз парички питата ще стане отровна бре

Носят се слухове, че застреляните хора умират от отравяне с олово. Или е това или коронавирус, учените още спорят.

 

 

преди 13 минути, petie1 написа:

Лешо и Блешо предаваха колорит на темата

- Муцка, нали бялото и черното са цветове?

- Да бе муцка.

- Ми какво спори онзи от магазина, че не съм си купила цветен телевизор!

Кой беше помолил за профил в БГ Мамм а

Много замаскирана!
Иначе Има интересни теми 
Приятно четене!

@Anne = @FBID100004048428170

Това достатъчно ли е за ЛИС?

 

Позволявам си цитат на @FBID10000404842817

От 17.10.2013

“Само я заплаших и беше защото тя със троянеца се беше включила към моя компютър и ме тормозеше! Понеже не разбираше  от добро, се наложи да я стресна със лошо! На всеки празник ми погаждаше номера, въртеше стрелката накъдето си искаше, отваряше разни страници, смени ми началната страница, веднъж ми смени настроението, защото ми попречи да си чуя любимата песен по любителско интернет - радио, оето бяхме направили със съфорумци във музикален форум! Издири ми домашния адрес без никакво право, даде го на всички във форума на Космо - това не е ли тормоз?”

преди 23 минути, andrianivanov написа:

Приятно четене!

преди 3 минути, andrianivanov написа:

Издири ми домашния адрес без никакво право

Анка е публикувала адреса си доброволно и съзнателно, доколкото е възможно, в публична тема за събиране на чалга автографи и всеки човек на планетата с Интернет го вижда. Не е баш "издирване" достъпа до такава информация.

преди 9 минути, acnekt написа:

Това достатъчно ли е за ЛИС?

Това е писано 11 години преди да ѝ поставя темата. Втора употреба неща не признавам за есе.

Аз защо пиша че

Едно баба знае, едно баба бае!

Старата песен на нов глас!

Двете поговорки Изключително много добре звучат за Полина!

Да видим Тази Коледа Полина ще развали ли семейството на Даниела!

След това да не открие теми за Троянски Коне Графики, Музики и т.н.

Аз ли не съм в ред... Моля за помощ!

,но не мога да си представя Даниела да се конкурира с Полина!

Това от 2006 г насам...

Според Вас

Да допуснем че разведе Даниела

Полина ще гледа ли децата на Петър?

Много интересен въпрос?

Нали го обича!

 

БГ Мамма 

Др профил @polina

20.07.2015

”Това време не ми е любимо но........ я си кажете - в ранните години на демокрацията (1990 - 1996) кои бяха най - скъпите ви придобивки? Лесно ли се сдобивахте с нови и модерни неща или трудно? Говорим за техника, мебели, ремонти и коли.

Ние тогава се сдобихме с фотоапарат "Полароид", никой нямаше такъв тогава, при това говорим за 1994 година. Същата година направихме ремонт - сложихме си радиатори и печка, сега си имаме собствено отопление блока си е наш, семеен), нашите купиха холно обзавеждане - един голям разтегателен диван, един по - мъничък, фотьойл, две табуретки и подвижна маса. Също и нови печка и пералня, а на първата  ни мкровълнова със сестра ми и се дивихме с месеци - качваме се върху пералнята ( микровълновата е нависоко) и гледаме през прозорчето как туй невероятно чудо пука пуканки,  топли мляко и притопля храна.    Малко по - рано се сдобихме с нов телевизор, при това с дистанционно,  за което ставаха войни и се карахме, горкичкото, какво ли не видя от нас. Искахме да имаме модерни неща като по телевизията, взехме си маса за гладене, но се оказа много неудобна.    А пък ония рекламирани ножове с дъските, нали се сещате - е, мама ги ползва малко и каза, че не стават. 
А пък на модерните коли колко сме се дивили........Ние взехме една "Алфа Ромео" (оттогава не харесвам нищо италианско). Грозна кола, ама се кефехме, че имаме кола с часовник. 
Някъде четох, че уокмените били лукс тогава. Хъм, не го знаех.
Иначе  по - голямо нещо от чужбина - баща ми ми донесе червен касетофон "Панасоник".  От Русия.  Гледам по телевизията каква мизерия уж било там и се питам дали е вярно, предвид какви хубави неща имах оттам. 

Като помня парите с многото нули отзад почвам да се чудя как хората сме се сдобивали с модерни неща, които са скъпи (за качество тогава никой не мислеше, сляпо вярвахме на рекламите), как това не е правило впечатление? 
Правя темата, защото сега се замислям и си спомням, че тогава имаше хора, които не си пипаха домовете и нямаха модерни неща. ”

Реферат на Полина 
Аз Жената

12.10.2009

Аз съм дислекция

Със дислексията се сблъсках във втори клас. В началото всичко беше наред, но скоро се появи проблем. Когато по математика започнахме да учим таблиците за умножение и деление, те се оказаха най-големият ми кошмар, а уроците оттам нататък по математика – истинско мъчение.
Когато взехме урока с таблицата за умножение с две, госпожата ни даде за домашно да я научим и на другия ден да я кажем наизуст. Дотук добре. Аз дотогава бях добра ученичка и нямах проблеми с ученето, бях много ученолюбива и любознателна (и до днес съм такава). Прибрах се вкъщи и по-късно започнах да я уча таблицата. И се появи проблем. Прочетох я сигурно двайсетина пъти, но щом затворих учебника и се опитах да я кажа наум, блокирах. 8.2=... и до там. Не можех да се сетя за отговора. Поглеждах, отново прочитах таблицата, пак опитвах и пак не успявах да я запомня. На другия ден съучениците ми без проблем я казаха, но на мен ми беше трудно и тайно поглеждах таблицата в учебника. 
Впоследствие всички тези таблици за умножение и за деление се оказаха истинско мъчение. Опитвах и опитвах, не можех да ги науча, да ги запомня. Освен това ние трябваше вече да се учим да решаваме задачи наум, без сметала и пръсти. Което за мен се оказа страшно трудно. Да смятам през едно се оказа лесно, но през две и повече... мозъкът ми просто блокираше. Често в часовете по математика поглеждах съучениците си и се смайвах как си решаваха задачите наум, без да се затрудняват и напъват. Аз не можех така. Ако не смятах с пръсти, никога не стигах до отговора колко е например 38+12 = ... В главата ми имаше едно празно поле, отговорът просто не идваше. Мозъкът ми не издържаше и отказваше да решава задачи. Математиката се превърна в омразен предмет, ставаше ми лошо като видех задачи. Вкъщи не исках да си уча уроците по математика. Нашите ми се караха, смятаха ме за мързелива. Но не бях. Опитвах се, опитвах се да решавам задачи, но не се получаваше. На класни и контролни се представях зле, но не ми пукаше. Просто този предмет не беше за мен. Истински ад настъпи от пети клас нататък. Учителката ни по този предмет беше възможно най-ужасния учител на света. Всеки ден взимахме нов урок, 5-6 задачи решавахме в училище и пак по толкова ни даваше за домашно. Ако някой не си знаеше урока, ако не беше подготвен да бъде изпитан, тя се ядосваше и удряше с ръка по бюрото или чина, или пък с тебешира по дъската, тропваше с крак и се караше. Уроците от пети клас нататък бяха цяла сложност за мен, истински лабиринт – дроби, уравнения, формули и т. н. Всеки следващ урок ставаше все по-сложен и объркан. Гледах задачите на дъската и нищо не разбирах. А пък формулите госпожата държеше да ги запомним. Как ти! Тези формули ми се виждаха като някакъв объркан лабиринт, цялата математика беше плетеница от лабиринт. Не можех да решавам задачите на изпитите и в полето за отговори пишех “Не знам”. Госпожата ми пишеше двойки, много се ядосваше, че не разбирам задачите, че не ги решавам... Аз се опитвах да й обясня че ми е трудно, но тя не искаше и да чуе. Когато ни раздаваше писмените работи, показваше моите на целия клас, а на мен ми ставаше гадно. Толкова непоносим и труден беше този предмет, че се отказах да слушам в часовете, ами най-често гледах през прозореца или пък на последната страница в тетрадката си драсках разни глупости. Бях потисната, чувствах се глупава. Геометрията също ме затрудняваше. Научих геометричните фигури, но каква за Бога е разликата между тъп и остър ъгъл в един триъгълник? На мен триъгълниците ми се виждаха еднакви. Не разбирах за какво трябва да ги знам различните ъгли в триъгълниците – нима това е важно в живота?

После ме преместиха в друго училище. Там обясних на учителката по математика колко ми е труден предметът, и за моя изненада тя прояви разбиране. Не се караше за двойките, които получавах, не искаше много от мен. Но за да премина в следващия клас, ми се налагаше на изпити да престъпя един от принципите си – да не преписвам и да не подсказвам. Но нямах друг избор, само така щях да мина. 
В средното ми училище, където учих после, за щастие попаднах на още по-добра учителка. Съучениците ми, поне повечето, също не можеха да решават задачи като мен и се измъчваха. Затова там госпожата ни пишеше задачите с отговорите, а ние ги преписвахме. Така беше и на класни и на контролни. Не получавахме високи оценки, за да не се усъмни някой, но за мен нямаше значение. 
И по други предмети имах проблеми, като българския например – така и не разбрах уроците по български. Важните неща ми беше трудно да запомня. Даже като малка не знаех какво е съществително, прилагателно, глагол, сега знам само последното. От българския научих единствено какво е глагол, просто и сложно изречение, единствено и множествено число, окончанията, правописа, видовете изречения, пренасянето на части от думи на нов ред и малко пунктуация. Само дето и до днес малко не знам как правилно да поставям запетайките. Какво е сказуемо и до днес не знам. Писмените работи по литература също ми бяха трудни, поне докато не попаднах после на добра учителка, която всичко обясняваше и при нея бавно взимахме материала, но поне всичко схващахме.

Известно време се мислех за тъпа и глупава, докато когато бях в 10 клас веднъж не гледах един филм по “Холмарк” – “Сред приятели – историята на Рич Донато”. Главният герой имаше същите проблеми като моите. Останах втрещена, защото мислех, че само аз имам проблеми с ученето и нищо не разбирам, а се оказва че има други като мен! И че дори проблемът ми си има име – дислексия. Поуспокоих се. Но ми стана ясно обаче, че искам или не, дислексията ще е част от мен и завинаги и ще ми пречи в някои аспекти в живота. И тя наистина ми пречи. Аз не само не мога да смятам – не мога и да съм самостоятелна, пак заради дислексията. Така и не се научих да си връзвам обувките – просто тези възли са толкова сложни... Гледам другите и до днес им се учудвам как го правят, толкова сложно и извънземно ми изглежда. Не мога и да готвя – за мен е направо учудващо че хората имат толкова рецепти в главата си, готвят без да поглеждат книги, знаят кога кое да сложат, какво им трябва. Много пъти съм гледала майка ми, баба ми и сестра ми как готвят и не спирам да им се чудя “Ама как успяват?”. Има неща, които на мен ми се виждат толкова сложни и трудни, неща, от които мозъкът ми просто блокира и отказва да ги възприеме. Допреди години дори часовникът ми беше труден – чак в 9 клас го научих. На компютъра се научих да работя сама, с помагало до себе си, но в началото не разбирах какво е операционна система, какво браузър. Сега с някои неща се оправям. Късмет е, че в интернет има добър компютърен форум, а съфорумците винаги ви обясняват внимателно и нагледно. Така всичко схващам. Някои от нещата, които не научих в училище, ги научих по “Дискавъри”. Благодарение на това, че в рамките на един или два часа (зависи от филма) с прости обяснения, компютърни графики, опити и сравнения схващах неща, които в учебниците така сложно ги бяха написали.

Именно от “Дискавъри” научих какво е магнитно поле и как действа, какво е антигравитация. Единствено материя и до днес не знам какво е.

Когато влязох в сайта ви и видях конкурса, се зарадвах много. Защото за дислексията не се говори, а трябва. Учителите или не знаят за нея или отказват да я приемат. Има немалко деца и ученици с дислексия. Имат трудности в училище, но вместо разбиране, срещат укори че са мързеливи и им лепват етикет “мързел”. За онези, които като мен имат трудности с математиката – те няма да могат да влязат в средно училище или поне трудно ще влязат, защото изпитите за тях са непосилни. Аз след 8 клас учих в училището за деца с увреден слух в София ( с увреден слух съм) и там приемът за щастие беше по документи. Много исках да уча, но това беше единствената алтернатива. Другаде нямаше да ме приемат без изпит. За съжаление повечето деца нямат моя късмет.

Пиша всичко това с надеждата да може нещо да се промени за децата и учениците с дислексия. Те трябва да бъдат диагностицирани, учителите трябва да знаят за нея, учебните програми трябва да бъдат съобразени с такива ученици. Трябва открито да се говори за този проблем. Децата с дислексия не са глупави, просто имат трудности. Нуждаят се от повече подкрепа и разбиране.

Сега съм на 25 години. живея с родителите си. Подиграват ми се, че не съм самостоятелна. А аз се уморих вече да обяснявам какво е дислексията. Сега, слава Богу, поне рядко имам неприятни моменти заради нея. Единствено неприятно и гадно ми е, като излизам да пазарувам. Защото не мога да смятам, не знам ще стигнат ли парите. Чувствам се зле като попадна в конфузни ситуации заради дислексията. Бих искала да ви помоля да препоръчате на децата в сайта филма на “Холмарк”. Той най-добре показва дислексията. Ще се радвам да се направи нещо за дислексията – хората трябва да знаят за нея и да проявяват разбиране. Трябва да се изхвърли остарялото мислене, че ученикът е мързелив. Между мързел и дислексия има голяма разлика.

Радвам се, че нещо се прави за децата с дислексия. Искам за тях училището да стане по-лесно и приятно, да им е по-лесно, като знаят какво им е.

Източници:

https://www.bg-mamma.com/?topic=859776

https://www.az-jenata.bg/a/12-semeystvo/9206-az-sam-s-disleksiya/

преди 2 часа, andrianivanov написа:

Реферат на Полина 

Зачетох. Анка си няма предвид какво е реферат и колко литература трябва да изчете и на колко източници трябва да се позове. Писаното от нея е някаква изповед тип "мило дневниче", каквато е и първата реакция в другия форум.

Рефератите, които ми искат в моята област, са по 15 страници сериозни проучвания. Ако Анка така си представя литературните форми, не смея да си помисля какви есета пише...

преди 3 часа, andrianivanov написа:

веднъж ми смени настроението, защото ми попречи да си чуя любимата песен по любителско интернет - радио, оето бяхме направили със съфорумци във музикален форум!

https://www.bg-mamma.com/?topic=743416.75

В този розАф музикален форум си направих регистрация преди 10-тина години и направих тема "Как е правилно да се каже - Десислава или Деси Слава?" и ме баннаха

--------------------------------

Анке, не ми реагирай с цупене, ами си напиши есето. Не разбра ли, че ти е последния коз да покажеш малко достойнство!

КОЙ ВИ КАЗА ДА ПУСКАТЕ ТЕМИ ОТ МОЕ ИМЕ В ДРУГ ФОРУМ, БЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ? ВЕЧЕ ПРЕКАЛЯВАТЕ!

преди 39 минути, Myanmar написа:

Зачетох. Анка си няма предвид какво е реферат и колко литература трябва да изчете и на колко източници трябва да се позове. Писаното от нея е някаква изповед тип "мило дневниче", каквато е и първата реакция в другия форум.

Рефератите, които ми искат в моята област, са по 15 страници сериозни проучвания. Ако Анка така си представя литературните форми, не смея да си помисля какви есета пише...

https://www.bg-mamma.com/?topic=743416.75

В този розАф музикален форум си направих регистрация преди 10-тина години и направих тема "Как е правилно да се каже - Десислава или Деси Слава?" и ме баннаха

--------------------------------

Анке, не ми реагирай с цупене, ами си напиши есето. Не разбра ли, че ти е последния коз да покажеш малко достойнство!

Това за реферата не съм го написала аз, не се прави на луд!   Онзи горе го сложи, моето всъщност си е писмо.

Няма как да не са те баннали, темата ти си е глупава, Деси Слава си е истинският псевдоним на певицата и си я наричаме така, независимо дали е в "Пайнер" или не!

Ако пуснеш нова тема от мое име, ще ти стъжня живота!

преди 5 часа, Myanmar написа:

 

Дайте да направим кампания "Прати паричка за питката на Анка".

мани мани - човек на 35 годин и кусур му е приоритет паричката у питката ?!?

Полинче, акъла на мойта британка повече от твоя да знайш

 

Вашия акъл, така, като ви гледам, никога не сте го имали!

Кой ви каза да пускате тема от мое име, без да съм дала разрешение за това?

Какво ви става на вас?

Уж сте по - големи, по - зрели и по - отговорни хора, а се държите като бебета!

Отвратителни сте!

преди 8 минути, Anne написа:

КОЙ ВИ КАЗА ДА ПУСКАТЕ ТЕМИ ОТ МОЕ ИМЕ В ДРУГ ФОРУМ, БЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ? ВЕЧЕ ПРЕКАЛЯВАТЕ!

...

Ако пуснеш нова тема от мое име, ще ти стъжня живота!

Кой е пуснал твои теми от свое име и чий живот ще стъжниш?

току-що, Myanmar написа:

Кой е пуснал твои теми от свое име и чий живот ще стъжниш?

Твоя, питай Дани. Ти си пуснал темата, нали? Жалък нещастник! Защо го направи?

преди 15 минути, Anne написа:

Няма как да не са те баннали, темата ти си е глупава, Деси Слава си е истинският псевдоним на певицата

"Истинския ПСЕВДОним" е оксиморон като "истински сурогат". Темата ми беше чудесна, но чалгарите се обиждат, когато ги караш да мислят. А певицата се казва Десислава, ако не знаеш.

преди 4 минути, Anne написа:

Твоя, питай Дани. Ти си пуснал темата, нали? Жалък нещастник! Защо го направи?

Докладвах те за клевети, заплахи и обиди.

преди 7 минути, Myanmar написа:

Кой е пуснал твои теми от свое име и чий живот ще стъжниш?

Психично болна 

,че ще ме нарича Тоз... А ми аз си име Ма!

Ти каква си Полино?