Преди теорията, практиката и някаква реализация на някакво учение и/или духовност е желанието, а то от своя страна е продиктувано от любопитството, което пък е на база на любознателността която се формира от някой в ранните години когато се изгражда възгледа да си личност, а не посредствен индивид, който е доволен само и единствено на нисши страсти. 

За мен понятието "практика" е малко чуждо свързано с духовността, както и понятието "упражнение". Това от една страна. От друга страна в някои отношение теоретичната част по отношение на духовността довежда до консерватизъм и по е нужна, за да се запази някаква духовност, а не да се развие. 

Един съществен фактор да се занимаваш с духовност (за мен това е практиката) е наличие на свободно време, което да посветиш било то в изучаване и/или прилагане на духовни ценности. {Тук отварям "големи скоби", това не се отнася за човеците решили да посветят живота си изцяло на духовността} 

Резултатите, или по-точно резултатността, от прилагането, практикуването, или по-общо от занимаването с духовността си и/или духовността на други се регистрират от "по-запознати", по-духовно изградили се личности. 

Да считаш, че прилагайки някаква "практика" по отношение на учение и/или духовност постигаш резултати които са само в твоето съзнание е основна грешка, която допускат всички в началото си на възприемане на учението и/или духовното развитие. 

Нормално е с времето да намаляват грешките. Проумееш ли, че някой е "по-запознат", по-духовно изградил се от теб, то не се стреми да спориш с него. Само, че до колко ти имаш изградена съзнателност, за да го проумееш това?! 

Затова и не се само-оценявай. Това е първата крачка, която е необходима, за да прилагаш каквато и да е духовност и/или пък практикуваш някакво учение. 

Възможно е сам да се изучиш, но чувай, наблюдавай, не спори, а когато задаваш въпроси, то ги формулирай правилно, защото в повечето случаи ще получиш неправилен отговор. Да, в повечето случаи в неправилно зададения ти въпрос е включено някаква очакване, което да не стане. 

Усъвършенстването на учение и/или духовност е продължителен процес. Той не е сложен, а трябва да е свързан с твое постоянство. Затова и казах по-горе, че трябва да отделяш някаква част от твоето свободно време. Не всеки разполага с такова в ежедневието, затова при някой то се "движи" по-бавно, а при друг по-бързо. 

Що се касае за хората които са решили да превърнат някакво учение или духовност в свое професионално амплоа, то там е друга методологията за прилагане (практикуване) и резултатите определено се регистрират от други в йерархията (гилдията) на учението и/или духовното ръководство. 

на 5.07.2021 г. в 7:48, dioib написа:

Преди теорията, практиката и някаква реализация на някакво учение и/или духовност е желанието, а то от своя страна е продиктувано от любопитството, което пък е на база на любознателността която се формира от някой в ранните години когато се изгражда възгледа да си личност, а не посредствен индивид, който е доволен само и единствено на нисши страсти. 

Желанието е породено от очакванията за резултата и интереса свързан с този резултат. Този интерес или полза би могъл да е личен или групов. Любопитството е само един вид интерес свързан с резултата опознаване. Възможни са обаче и други случаи. Например едно дете, което иска да е като супермен, не се води от любопитство, а интересът му е друг, свързан по-скоро с (супер)умение, отколкото със знание. 

Колкото до понятието упражнение, използвах го съвсем целенасочено, включвайки като упражнение примерно и медитацията.Въпреки че някои вероятно ще възразят, че медитацията е практика. Но както може би е станало ясно от предишното, което написах, за мен практиката е прилагането на теоретичните знания и следването на заложеното в тях по-всяко време. Не само през определени моменти от деня, при специално подбрани условия. Последното за мен е упражняване. То е полезно, като един вид междинна стъпка. 

преди 5 часа, Shiniasu написа:

Колкото до понятието упражнение, използвах го съвсем целенасочено, включвайки като упражнение примерно и медитацията.

Колкото и странно да звучи, то и аз съм ползвал медитация. Това не е практика, нито пък съм се упражнявал с нея. Това е начин за някакво кратко време да прочистиш мозъка си. За разлика от съня, който е основната ни дадена способност за прочистване на ума ни, то медитацията е свързана с будуването, т.е. освобождение на съзнателното и оставяйки сетивата ти да възприемат само и единствено пряката действителност която е покрай теб. Да, желателно е да е тихо, но не винаги в действителността е така. Затова и е достатъчно да се вгледаш със затворени очи. = Не е необходимо да пускаш някакъв друг звук, за да заглуши околния. 

Резултата от медитация е все едно си дремнал за един час. В действително може да е минало и пет минути, но ефекта е все едно сега се събуждаш. 

Не виждам проблем един вярващ да ползва "практики" съществуващи в будизма. Не виждам и защо трябва да се четат някакви текстове от Буда, за да успееш да освободиш съзнанието си от натрупаното "напрежение' в следствие на претоварвания. Определено няма нищо общо със страдане. Просто периферната ти нервна система (материалното) е било натоварено. 

Затова и всеки дръзнал да ми твърди, че само и единствено чрез умът си и четейки някакви си мъдрости от Буда, може да е вещ е смехотворно.

Не виждам и нищо нередно да смятам себе си за Буда, но определено не съм оригинала.  

По моите схващания всеки може да е Буда, без да изучи похватите които е ползвал оригиналния (истинския = исторически известния) Буда. 

Дали ще постъпваш по начина по който е написал Буда или по начина по който са написали други светци = мъдреци (позволявам си това сравнение) е без значение, а е по-важно да "израства" твоята духовност, а не да "трупаш" карма. 

п.п. След физическата ми смърт за какво ми е тази карма?! О, да, за да  мога да се преродя ...  Къде бе джанъм?!     

"14.914. Урусвати знает Путь Горний. Придут новички, скажут: «Укажите путь, мы готовы». – Скажите – пусть будет так, попробуем: «Умей развить наблюдательность; умей осознать прочитанное; умей беззаветно устремиться в будущее».
Новички улыбнутся: «Только-то? Начало легкое. Явление наблюдательности у нас было от малых лет – так сказали воспитатели. Школа отметила наше умение запоминать уроки. Наконец, кто же не мечтает о будущем?» Тогда следует поправить самохвалов: «Кто же хвалил вашу наблюдательность, когда вы не умеете обращать внимания на многие явления, вас окружающие? Разве вы умеете осознать читаемое? Можете ли поверх буквы понять смысл? Также вы вообще не знаете, как устремиться в будущее, ибо половина вашего сознания застряла в прошлом; так и начальный путь нелегок. К тому, вы даже боитесь помыслить о Надземном Мире. Какое же будущее без устремления к Миру Горнему?»
Мыслитель говорил: «В неведении даже трудное легко»."

/Агни Йога - Надземното/

на 30.06.2021 г. в 15:33, kipen написа:

Нема грам осъзнаване, че "практика без теория" носи символиката на липса на благодарност към тези, които са класифицирали и систематизирали различните резулати от наблюдения и прилагане на теорията на практика, за да се реализира една цялостна методика за практикуване с реални резултати от прилагането й от обучавани в нея.

В тази тема става дума за конкретна дисциплина, да я наречем "езотерика", 
въпреки че това не е точно, мисля че се разбира за какво става дума.

По традиции от древността това обучение се различава от обучението в нашата сегашна цивилизация.
Имам предвид следните разлики.

Сегашното обучение е "екзотерично", отворено:
например някой се записва за студент, учи по учебници и със сигурност ще научи каквото трябва.
Може да се учи сам, доколкото учебниците не скриват нарочно нищо.
С учител и по определена учебна програма, разбира се обучението е много по-ефективно.

Но има други примери:
Човек започва да учи музика.
Също може с учител или без учител.
Има учебници по теория на музиката: елементи, нотопис, хармония, полифония, инструментация, школи с ноти за практически упражнения и т.н.
Но при музиката е много важно човек да има вродени музикални способности.
Ако съвсем няма такива способности, теорията на музиката и даже учителите няма да му бъдат полезни.

Древното обучение по "езотеричните" дисциплини има своите особености:
- има значение какви вродени способности в тази област има човек
При някои хора, сега наричани "екстрасенси" тези вродени способности изглежда са големи и се развиват от само себе си.
- важно е ученето
Даже и при големи вродени способности, трябва да се мисли за по-нататъшно учене и развитие.
- обучението се води пряко от учител
Личният контакт е незаменим.  Без учител обикновено човек се спира до някъде или въобще не стига далече.
- има книги, трактати които предават някои теории в езотериката.
Но са известни езотерични трактати, които не представят пряко истината, а в тях има нарочно вмъкнати заблуждаващи части,
за да се попречи на неспособни и недостойни хора да разберат и да се научат.
Това е правено целенасочено.
Даже при практически тренировки понякога учителите отначало са давали не-истински упражнения само за да изпитат ученика.

Древните трактати са много лаконични - те представят много от нещата така накратко, че само който почти вече знае може да разбере.
Поради това започвайки от нулата и особено по книги без учител човек може да поеме по неправилен път.
 

Те запазват "силната храна за мъжете", докато на останалите доставят "мляко за бебета". Запазват своите бисери на мъдростта за малцината избрани, които оценяват стойността им и които ги носят в своите корони, вместо да ги хвърлят на материалистичните вулгарни прасета, които биха ги стъпкали в калта и размесили с отвратителната си мисловна храна.

Из ...........

преди 53 минути, mecholari написа:

Те запазват "силната храна за мъжете", докато на останалите доставят "мляко за бебета". Запазват своите бисери на мъдростта за малцината избрани, които оценяват стойността им и които ги носят в своите корони, вместо да ги хвърлят на материалистичните вулгарни прасета, които биха ги стъпкали в калта и размесили с отвратителната си мисловна храна.

Из ...........

Както се получава по форумите . Духовните лица си пишем и предаваме познанието на другите и прасета като Рамус осират всичко с невежеството си и тъпотията си . 

на 12.07.2021 г. в 15:52, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Както се получава по форумите . Духовните лица си пишем и предаваме познанието на другите и прасета като Рамус осират всичко с невежеството си и тъпотията си . 

Предишния ми пост е част от въведението на книга, заглавието на която чух в осъзнат сън. Още из книгата:

Майсторството не се състои в неестествени сънища, видения и нереални фантазии или химери, а в използването на по-висшите сили против по-нисшите - в избягването на болката на по-нисшите нива чрез вибриране на по-висшите. Оръжието на Майстора е Трансмутация, а не самонадеяно отхвърляне."

Това е нещо, което възприемам като поука. Би било хубаво във форума да има хора, от които също да има какво да научиш и да се поучаваш. 

 

"1968 г. 324. (10 юни). Вярно е, че на Висшите Планети човечеството е достигнало шестия кръг и даже седмия, и даже още по-нагоре. Но е вярно и това, че на Земята за хората от четвъртия кръг това стъпало е още далече. Някога те ще навлязат в петия кръг, а после и в шестия, но това е в далечно, много далечно бъдеще. А засега Адептът е като рядък цвят сред обикновените хора. Никой не се ражда Адепт и само трудът в продължение на дълги хилядолетия довежда до този резултат. Отделни свойства и способности могат да се проявяват у отделни хора и по-рано, но също не без огромни усилия от тяхна страна. Адептът постига много способности и възможности, но все пак може да не бъде велик писател или поет. Значи и обикновените хора, без да са Адепти, проявяват изключителни дарби, таланти и гениалност. Но и тези свойства всеки от тях е заработил в предшестващите животи. Трябва да се отбележи фактът, че свойствата, особеностите и способностите на човека, с други думи, качествата на неговия дух са безкрайно по-стари от неговото тяло, от възпитанието, образованието и от всички наслоявания на даденото въплъщение, с които той е свързан в своя последен живот. Двама човека са в един: единият е стар и натрупал много както добри, така и лоши свойства, а другият - млад, свързан само с даденото въплъщение. И двамата живеят в един, при което младият проявява и свойствата и особеностите на стария, предишния, натрупалия своята характеристика по-рано. Какво от това, че той не помни нищо, когато неговата сила на волята, безстрашието, устрема и много други качества са пренесени от минали животи. Особено важен е устремът към определен идеал, например на Адепта, тъй като тогава живот след живот духът постепенно натрупва свойствата и способностите, водещи го към тази, макар и далечна, но безусловно достижима цел. Адептите не се раждат, а стават такива по пътя на безпределното движение към бъдещето." /Грани Агни Йоги/

 

"1968 г. 327. (13 юни). За вървящия с Нас са налични всички токове на пространството и тайните на далечните Лъчи. Да, да, да! Вървящият с Мен ще утоли своя духовен глад и своята жажда. Стига само желанията на духа да  превъзхождат земните желания. Което надделее, то и ще охарактеризира силата, движеща духа. Може да се движите по различни направления, а също нагоре или надолу. Само осъзнаването ценността на духовните достижения може да намали и неутрализира силите притеглящи към земното. Магнитът на Земята е много силен. Не бягайте след феномените - те не дават нищо. Нека те бъдат естествено следствие на израстването на духа. Ако тях ги няма, значи протича вътрешен растеж и степента на Адепт е недалечна приказка. Проявите на феномени не са свидетелство за Адептство. Трябва да се помисли за това, какви именно качества на духа и свойства на характера съставляват характеристиката на бъдещия Адепт. В Царството на Отца има много обители и духът, устремен дръзновено към най-далечната и огнена цел, ще намери според стремежите си. Неповторимостта на индивидуалните натрупвания е знак за плуване „в собствената лодка“." /Грани Агни Йоги/

Ще си позволя още един цитат в който се засяга нещо на което като че ли не се обръща внимание. Съзнанието и умът ни, както и всичко в природата, следват своя ритъм от приливи и отливи. При едно внимателно и по-продължително самонаблюдение, човек може да се научи да ги забелязва. Това съответно ще му подскаже, кога трябва да се прояви търпение и кога да се предприемат действия. Когато активният ум е в упадък, то навиците и всичко неизживяно в нас, значително се усилват. Това се случва не само през нощта и в сънищата, но цикличност може да се наблюдава и в будното ни състояние. За тези моменти на регрес е добре да сме подготвени предварително, като предварително вземем решение как да не допускаме влиянието на навиците да надделее, а да си наложим волево да прекратим временно потока на мислите си, за да не се фокусираме прекалено върху теглещите ни назад навици точно в този момент. Аз поне за себе си виждам някакъв прогрес в това отношение, въпреки че все още не съм достигнал това ниво на разпознаване и контрол към което се стремя.

"1968 г. 463. (М. А. Й.). Използвайте всеки полет на съзнанието, за да укрепите куцащото качество. Мисълта в това време е особено силна и може да създава много устойчиви мислеформи. Именно както е Казано, да се хвърлят възможно повече семена на Светлината в настъпващата вълна. Трябва остро да се усещат и различават тези благоприятни моменти, за да се използват те плодотворно. Безполезно е да го правите по  време на безразличие - би било напразна загуба и на енергия, и на време. Всичко си има уречен час и време с най-добри условия. Съзнанието живее с пулсацията. Трябва да се познава редуването на неговите ритми. Даже простият орач знае кога е най-добре да се сее."  /ГАЙ/

Тук показват практиките на една школа.
Подобни практики на "Чи Гун" (氣功 Qigong) са разпространени и в даоски и в будистки среди.

 

Ще си позволя да публикувам няколко текста, които съдържат определени практически указания, които всеки би могъл да приложи при наличието на желание. Някои са модифицирани източни техники за медитация, докато други са свързани със самонаблюдение и самоконтрол по всяко време. Изпълнението им не е лесно, но с времето постепенно практикуващият ще навлиза все по-навътре в себе си, а действията му ще станат все по-малко егоистични и все по-отговорни. С практикуването човек ще открие и много неща в себе си, които са несъвместими с духовността към която се стреми. Няма как търсеното високо ниво да бъде постигнато лесно и отведнъж, така че важното е човек да не се отказва и да не се съмнява в себе си.

Цитат

1965 г. 384. (8 септември). Ще разчленим свойствата и особеностите на личността и на Индивидуалността и ще подложим на анализ едната и другата. Личността - това е външният човек, неговото социално положение, работа, семейство, отношения с хората и неговият психически свят, изпълнен с подробностите на текущия живот, с неговите симпатии и антипатии, отнасящи се към него, неговите изменящи се Сканди и външният налеп на възпитанието и образованието - с една дума, в значителна степен всичко това, което обикновените хора подразбират под обикновен човек. При болшинството този външен човек преобладава в своето изразяване. Той има свой вътрешен свят, който изцяло е изпълнен с елементи на външния живот и реакциите на съзнанието на него. Има хора, в съзнанието на които този външен човек и онзи, другият, вътрешният, представляващ изражение на Индивидуалността, са уравновесени: не преобладава и не е на първо място нито единият, нито другият. Но има хора, при които преобладава Индивидуалността или вътрешният човек, господарят на външния. Индивидуалността - това е скритият човек в човека, това е това същото, което се облича с външният човек, с неговата личност, за да може тази последната да изпълни поставената пред нея задача на поредното въплъщение. В нея са затворени всички висши качества на духа, можещи да се съхраняват за проява и на Високите Планове. Всички висши импулси и стремежи произлизат от нея. Тя не умира със смъртта на своите обвивки, а събира чрез всяка от тях всичко, което те могат да дадат във всеки от съответстващите им светове. Ние се интересуваме от живота на Индивидуалността, от Нейния растеж и развитие, които често вървят в разрез с желанията и стремежите на външния човек и неговите интереси. Обикновено се случва и така, че нещо твърде тежко и неприятно за личността е полезно и нужно за Индивидуалността. И тогава личността страда. Много страдания дават на Висшата Триада нужния ѝ опит и знание и приближават възможността за пренасяне на съзнанието в Нейната сфера, което означава достигане степента на безсмъртие, тоест на непрекъснато съзнание. Яркият личен свят на човека и личното съзнание затихват и се видоизменят при освобождаване от физическото тяло. Личността умира при всяко развъплъщение, Като остатъците от личното съзнание могат още дълго да замърсяват пространството. Говоря за обикновените хора. Но с всяко ново въплъщение Индивидуалността расте и натрупва толкова нужните ѝ елементи на непреходното. Наши хора са тези, при които изразяването на тяхната Индивидуалност вече надделява над тяхната временна личност и нейните обикновени земни интереси. Когато беше Казано: „Моето Царство не е от този свят“ се имаха предвид Безсмъртната Индивидуалност и света на Нейните прояви. Тя може пълно и ярко да изразява своята същност в земния свят и тогава имате проявление на Велики Духове, изпълняващи съзнателно своята земна мисия. Говорейки по същество всеки човек идва на Земята, имайки определена задача. Но често смъртната личност, потапяйки се изцяло в земните интереси и съблюдавайки само тях забравя за висшата задача, за мисията на своя живот, единствено заради която тя се е въплътила и тогава цялото въплъщение преминава безцелно, не донасяйки набелязаните следствия. Много е полезно старателно да се разгледа какви именно особености и свойства са присъщи и характерни за Индивидуалността на човека, за да им се даде храна и възможност да се развиват. Личността е само слуга и, ако щете, роб на Индивидуалността. Робът се бои от стопанина, а личността - от своя господар, от Безсмъртната своя Индивидуалност.

                  1965 г. 385. Когато Владиката Буда е Оставил Своето семейство, Своето царско достойнство и всичко, което е засягало Неговия външен живот, Той е Оставил Своята личност и нейния свят за да може, потапяйки се изцяло в света на Своята Индивидуалност, да изпълни Своята мисия на Земята.

                  1965 г. 386. (М. А. Й.). Когато говорим за самоотричане и самоотверженост, мислим за отвръщане от своята малка личност и от всичко, което я засяга така ярко. Именно загубилият своята душа, своята личност я придобива, тоест вече пренесен със своето съзнание в Индивидуалността се приобщава към живота на Безсмъртната Триада. Душата сякаш се придобива отново. Но съзнанието вече е пренесено от малкото лично „аз“ в голямото „Аз“. Просто се отхвърля нещо малко, за да се замени с голямо и по-ценно.

/Грани Агни Йоги 1963 г., превод Н. Берчев/

 

Цитат

1963 г. 381. (Гуру). За поведението пред лика на пространството може да се каже много. Някой се старае пред хората и се старае да покаже това, което няма или да изглежда не такъв, какъвто се явява е в действителност. Този труд е напразен и безполезен, тъй като пространството вижда и чува и записва всичко, до най-малките мисли. Затова този, който познава Основите, отхвърля от себе си цялата външна наносност и не пред хората, а пред самия себе си и пред Всевиждащото Око на пространството се държи така, както това изисква достойнството на духа и разбирането, че няма нищо тайно, което да не стане някога и някъде явно и което вече е явно сега в свитъците на Акаша. Моментът, когато оголената същност на човека става явно видима, е момент на остър позор за  тъмните и тържество за този, който няма да се засрами със своята Светлина. Знаейки това може да се разбере, че поведението насаме пред лика на пространството показва вече достигане на висока степен на съзнание.

 

Цитат

1963 г. 382. (6 август). При ясно осъзнаване на проявите на Пътя се променя отношението към живота и към всичко, което се случва в него. Отбелязвайки пътните впечатления не се спираме върху тях прекалено и не привързваме съзнанието към нито едно тъй като знаем, че утре ще се сменят с други. Потокът на живота и неговите подробности, преминаващи пред Гледащия,  не могат да се спрат. Това наблюдение се съпровожда с вечна смяна и замяна на едно впечатление с друго. И когато Гледащият повече не отъждествява себе си с потока, отделяйки го от себе си, става възможно утвърждаването вътре на това равновесие, пред силата на което нищо не може да устои. Спокойствието при възприемането на външните явления се обуславя именно от тяхната преходност и текучество. Това, което ще премине и постоянно преминава, не може повече да овладява съзнанието така, както това е било обикновено. В това е свободата от властта на външните условия над духа. В съзнанието настойчиво и упорито се внедряват мислите, че всичко е временно и единствено само опитът и знанието, извличани от живота, остават като достояние на човека. Трудно е да си представите, че всичко обкръжаващо е единствено само сън, но ако си спомните целия минал живот и всичко, което е минало пред съзнанието и е потънало в Лета, няма ли да изглежда сън пребиваването на духа във физическото тяло. Именно преходността на плътните условия се явява като антипод на тяхната материалност и нерушимост. Всичко е нездраво и неустойчиво, само Стълбата на Йерархията е непоколебима и може да служи като опора в този свят, където обкръжението на човека тече и се изменя.

/Грани Агни Йоги 1963 г./

Цитат

1965 г. 388. (11 септември). Трудно е да си представите, че целият земен живот на човека не е нищо друго, освен мираж на личната Майя, но е достатъчно да си спомните събитията от някой ден преди двадесет години и временността и призрачността на това, което е било някога, ще стане напълно очевидна. Било е, отминало е и е обрасло със забрава. И ще обрасне всичко това, което в дадения момент изпълва съзнанието с външни впечатления. Ще обрасне и целият личен живот на даденото въплъщение. От всичко ще остане само това, което е събрано от тази личност за своята Безсмъртна Триада. То ще бъде и най-нужното и най-ценното, което остава за човека от неговия земен живот. Затова може още по-ревностно, загрижено и настойчиво да се събира. Елементите на непреходното, натрупвани в Чашата, се отлагат в нея интензивно и напрегнато ако цялото съзнание е съсредоточено върху тази задача. Материал дават нужните книги, а също и размишленията. Именно размишленията над проблемите на битието на човека особено способстват процеса на натрупване в Чашата. Обмисленото, а главно прочувстваното се запечатва здраво. Ако празната дума и празната мисъл са разрушителни, то съзнанието трябва да бъде затворено за тях. Огромна е вредата от многословието и е огромна вредата от празнословието. Но още по-огромна е вредата от безотговорните мисли, които се отпечатват в свитъците на Акаша, за да  отговаря някога човек за всяка. Помислена е недобра, безотговорна мисъл и даже е изразена с думи и човекът напълно е забравил за нея. Но пространството не забравя. И когато настъпи времето, то предявява своята сметка за заплащане на това, което необмислено и безотговорно е било пуснато в колелото на изпълнението. Можем да посъветваме да се говори колкото може по-малко, но не можем да посъветваме да се мисли по-малко, тъй като мисълта е гордост и достойнство за човека. Но всяка ли? В това е основният проблем на мисленето. Ясносияйната мисъл съдържа в себе си решението. Има мисли от Светлината и има мисли от тъмнината. Изборът е в ръцете на човека, изборът е свободен и зависи от неговата воля. Възможно е така да се мисли, че да не се засрамите пред някого от своята мисъл. Осъзнаването на Постоянното Присъствие на Учителя в духа ще способства да се направи мисълта ясносияйна. В Присъствието на Светлия Лик няма да помислим за тъмнина.

 

Цитат

   1965 г. 389. По-рано са принасяли кървави жертви, после са принасяли дарове. Сега приношението е на мисъл. Принасят най-добрите свои мисли на Учителя на Светлината. Всяка мисъл е оцветена от качествата на духа - едните или другите. Оттук грижата за качествата, за да могат те със своите огньове да оцветяват мисълта, носеща в себе си заряда на Светлината. Нужни са и спокойствие и равновесие, за да се отразят върху мисълта. Трябва да се научите повече нищо да не оцветява мисълта с тъмнина. Никакви съображения не могат да служат като оправдание, ако мисълта е потъмняла и така е затъмнила своя породител и пространството. Колкото и да страда човек или неговите близки, или обкръжаващите, това не може да служи като оправдание за затъмняването на мисълта и пораждането на пространствена зараза. Затова се Указва да се запазва равновесие при всички условия и при всички обстоятелства, каквито и да са те. Няма нищо в света, заради което би могло Светлината, която е във вас, да бъде заменена с тъмнина. Съжалението и съчувствието могат да влияят твърде отрицателно, ако съжаляващият се потапя в мрака на съзнанието на съжалявания. Истинската помощ се заключава в това да се залее или освети със своята светлина съзнанието на съжалявания и да се издигне той до степен на собствена светимост, а съвсем не в това да се угасят своите огньове в страдащото съзнание на другия човек, на който се оказва помощ.

/Грани Агни Йоги 1965 г./

Цитат

1963 г. 154. (28 март). Лакомията, похотта, пиянството, пушенето и другите чисто телесни отрицателни качества на духа и въжделенията, свързани с тях, не могат да бъдат удовлетворени след освобождаването от тялото, но могат да бъдат взети със себе си в Тънкия Свят, ако не са изживяни на Земята. Ако желанията изгарят човека на Земята, където има възможност временно да бъдат удовлетворени, то какво да се каже за Надземното, където изгарящата жадност към тях не може да бъде удовлетворена нито за миг? Ненавистта, злобата, алчността, завистта и другите вече не телесни, а астрални чувства в астралния свят се проявяват особено остро, тъй като тялото не пречи изцяло да се вибрира в тях, а обкръжаващото не отвлича. Зад Прага на Девачан тези чувства не могат да се вземат. Този план е недостъпен за астрала. Следователно остава изборът: или да останеш с всички астрални отрицателни качества пред Прага и да се върнеш обратно, или пък отхвърляйки ги всичките и отхвърляйки астрала, да се придвижиш по-нагоре. Но какво може да се вземе със себе си нагоре? Може любовта, предаността, мъжеството, устрема, самоотвержеността, тоест всички положителни качества на духа. По такъв начин живеейки на Земята може безпогрешно да се отбират всички качества на духа по тяхното достойнство и ценност, оставяйки едни поради тяхната ненужност за бъдещето, усилвайки други и развивайки ги за живота във Висшите Светове. Този отбор е много нужен и важен именно сега, в плътните условия, тъй като после в Тънките условия ще бъде вече късно и невероятно трудно да се освобождаваш от това, което не е било изживяно на Земята. Обикновено малко мислят за бъдещето, смятайки, че всичко това е ненужно и излишно. Дори знаещите често не намират в себе си достатъчно сили да се освободят от натрупванията. Но всичко е в духа и наслояванията на духа се премахват с духовна сила. Трябва само да започнете да правите това и,  започнали, вече да не прекратявате своите усилия в това направление. Когато е премината чертата на привидната невъзможност да преодоляваш себе си във всичко, възходът става лек, тъй като израстват крила, които носят над земните и астрални притегляния. Пътят към Светлината може да бъде само победен - друг път няма.

 

Цитат

1963 г. 157. (1 април). Всяко действие, което се извършва от човека, се стреми да се повтори в бъдещето и особено в Невидимия Свят. Затова и действайки трябва да се помни, че си подготвяме условията за повторност на това, което вършим в настоящия момент. Действието, което е осъдено и отхвърлено от съзнанието и не е повторено тогава, когато то проявява възможност и тенденция към това, губи тази възможност в зависимост от твърдостта на решението то да не се повтаря. Това се отнася за всички човешки действия, мисли, постъпки, чувства и думи. Очистването на съзнанието от ненужния боклук започва от момента на борбата с повторността на действието. Тъй като и привичките, и вкоренилите се свойства на характера не са нищо друго, освен именно тези здраво загнездили се благодарение на повторността действия. Пагубните привички се създават по същия път. Пушене, пиянство, наркомания, бъбривост, суетливост, боязливост и всички израснали  в съзнанието плевели се образуват и укрепват по подобен начин. И противодействието на тях може да бъде ефективно именно в момента на повторността, когато енергията на предшестващото допуснато действие отново проявява своята сила. Въпросът се поставя ясно и определено: кое е по-скъпо и по-мило на сърцето - отстъпката пред минутното блаженство или освобождаването от него и движението нагоре по стълбата на живота? Много, много добри хора пресичат своя път с невъзможността и нежеланието да се освободят от малките привички на ежедневието, например да осъждат или да се дразнят, или да претоварват стомаха си, да не) говорим вече за по-едрите - пушене или обичайната чашка вино с обяда. Месоядството също лишава от възможност да се проявява известна тънкост на възприятията. Говорейки изобщо, условията на живот в съвременния град изключват развитието на изтънченост на психическия апарат, нанасяйки му често непоправима вреда. Оттук толкова психически неуравновесености и толкова обсебвания. Пътят на йога е опасен, ако условията са ненормални. Чистият планински въздух и известна степен на изолираност могат да предоставят известни условия.

/Грани Агни Йоги 1963 г./

Цитат

1963 г. 457. (26 септември). Бъдещето е магнит и е добре когато това е магнит на Светлината. Магнитите се залагат в бъдещето като водещо и направляващо явление. При залагането на магнит може да се прескочат всички междинни стадии, водещи към него и да се вземе само крайното достижение или идеалът на това, към което се устремява духът. В процеса на съзнателната трансмутация на същността на човека залагането на далечни магнити в бъдещето ще има много голямо значение. В настоящето, предполагаме, още няма достатъчно сили да се утвърди необходимата степен на желаното качество на духа, но в бъдещето то е достижимо. Когато желаната форма на това качество се кристализира от волята във въображението до степен на отчетлива видимост и когато качеството стане вече неотнимаемо достояние на човека, тогава тази форма сякаш се потапя в хранилището на бъдещето и започва своето съществуване там,  невидимо, но постоянно въздействайки и влияейки на своя творец и ръководейки неговите действия. В действителност този магнит на бъдещето, бидейки утвърден, вече е преминал от бъдещето в миналото и представлява сила, устремяваща своята енергия към проява на желаното качество в живота и в характера на човека. Такива водещи магнити могат да се създадат много и всеки от тях ще оформя човека по заложеното от него направление. Даже семената на кармата не са нищо друго, освен явления, подобни на такъв магнит, привличащ към своя породител съзвучни обстоятелства. Но с Кармата е по-сложно, докато магнитите на бъдещето, утвърждаващи едни или други качества на духа, е по-лесно да се създадат и е по-лесно да бъдете водени от тях. Винаги ще се намери време през деня да се посветят няколко минути на залагането на магнит. Всяка свободна минута може да се използва плодоносно, залагайки стъпалата на бъдещите достижения.

 

Цитат

1963 г. 246. (15 май). Ние придаваме много голямо значение на циментирането на пространството. Водещите в еволюцията идеи на века се създават от Нас и се пускат в пространството за реализацията им от човечеството. На пръв поглед мисълта е невидима и нечувана, но въздействието ѝ върху живота на народите е огромно. За да се действа с мисъл трябва да се осъзнае нейната мощ и да се усвои психотехниката на самия процес. Умуват всички, но да мислят умеят само единици. Мисленето е изкуство, изискващо голямо умение и навик. Обичайното мислене е толкова безпорядъчно и неорганизирано и дотолкова аритмично, че не дава плодове. Впрочем, когато мислите са насочени към зло, тези отровни цветове разцъфват достатъчно пищно. Трябва да се обърне особено внимание на крайностите. Например на появите на натрапчиви мисли или халюцинации, когато убитите или жертвите преследват своя убиец. Динамиката на мислеобразите, създавани в моменти на голямо напрежение на съзнанието, е необичайно силна. Може да се посочи, че след смъртта много престъпници прекарват дълго време в атмосфера на непрекъснато повтарящи се сцени на извършените от тях деяния. И няма къде да избягат от тях. Мислите, заредени емоционално, са особено мощни, тъй като пулсират с астрален заряд, със заряда на астралните огньове. Вярно е, че мисълта на спокойствието е по-силна, но нали и спокойствието е форма на кристализиран огън, въздействащ със силата на своята полярност върху явленията с противоположен характер. Едно е неизменно - мислите са заредени с психическа енергия, но в различна степен и тази енергия е именно Огънят. При съгласуване на всички проводници в една тоналност мисълта става особено силна. Такава мисъл ще устои и ще преодолее противодействието на обикновената мисъл. Някога човечеството ще достигне до възможността съзнателно да твори с обединена мисъл и при това неща, които в настояще време изглеждат напълно невероятни. Мощта на съгласуваната колективна мисъл на народа или населението на цялата планета е невероятна.

/Грани Агни Йоги 1963 г./

на 5.06.2021 г. в 16:04, Just a Stranger написа:

Можем ли обаче, и как, да преценим доколко следването на едно или друго учение или религия са довели до някакъв практически резултат? Какви критерии можем да използваме, като се абстрахираме от теоретичната част, която така или иначе може да бъде заучена без да доведе до някаква промяна в човека.

В това има аналогия със търсенето на злато.
В средите на хората, които промиват златоносен пясък се казва:
- ако си намерил нещо и се чудиш дали е злато, значи това не е злато, 
истинското злато не може да се сбърка с нещо друго.

В духовната област истинският практически резултат е независим от мислите и обикновено се проявява видимо,
защото засяга човека цялостно - тялото, мисленето, начина на живот.

При най-висшите достижения се проявяват необичайни способности (психически, физически).
При не чак толкова голямо развитие проявите са неразличими в обикновения живот.
Например, проявяват се способности за неочаквано решение в крайно трудна ситуация,
но не може да се докаже със сигурност, дали това е резултат от духовното развитие, 
или е обикновена проява на нормални способности, или може би случайност.

Освен това резултатите могат да бъдат полезни или вредни.
Вредните резултати все пак също са резултати и могат да покажат, че става нещо и ако 
проблемите бъдат преодоляни, по-нататък може да се очаква и нещо полезно.
 

"1964 г. 480. (19 септември). Когато е достигнато стъпалото на пространственото Служене няма нито скука, нито самота. И няма момент на безмислие. Не е чак толкова трудно да приучите себе си към това цялото време - и в работа, и в отдих да преминава плодоносно. Колко мисли преминават в течение на деня и е добре когато тези мисли са полезни за обкръжаващото. Даже дейностите с лична полза ще разглеждаме като част от тези с обща полза, тъй като винаги е в наша власт да я направим такава. Например усещането на силата на равновесието или мисълта за Светлината, или радостта за Учителя на Светлината са полезни не само за себе си, но и за света. По такъв начин личното става пространствено полезно, ако то е от доброто. Възможно е да служите на Йерархията с всичко и винаги, и тази възможност нека да стане условие за по-нататъшно съществуване. Само си помислете колко скъпоценно време се губи за нищо, тъй като в своето болшинство хората не искат да мислят. Безцелността и неорганизираността на мисленето довежда до такова невежо състояние, когато те не знаят какво да правят със своето време. И тогава се шляят безцелно или си измислят глупави игри, или прекарват часове в празнословие, ядене и одумвания. Бъбривостта е занимание недостойно за човека. И може ли да се занимавате с това, когато времето не чака, когато има толкова неотложни задачи пред човека. Ще попитат с какво да се започне, за да се постигне състоянието на постоянна полезност? Отговорете: с подреждане на мисленето и наблюдение над това  свободното време и даже минутите на почивка и даже свободните минути между работата, четенето или някакво занимание съзнателно да се изпълват с полезна мисъл. Например колко уморително е всяко очакване! Но в тези минути може да се помисли за тези, които са в нужда и да им се изпратят добри мисли, може да се помисли за своето или чуждото здраве, ако то се нуждае от възстановяване на равновесието. Може с мисъл да се украси градът или мястото, където се налага да се живее. Може да се мисли за бъдещето и с красота да се оформят в него подробностите от живота на хората. Рано или късно, но съзнателната творческа мисъл ще намери своето изражение в условията на плътния свят. По такъв начин е възможно винаги и във всичко да се служи на хората и, следователно, на Йерархията на Светлината и това не е чак толкова трудно постижимо, както това може да изглежда на този, който не е мислил за това."

/Грани Агни Йоги/

Библия            -             Яков 4:4 

Прелюбодейци и прелюбодейки! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И така, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. )

 

Несъвместимо с живота на нормалните хора .

Практиките са вредни . Единствения резултат от практиките е да се почувствате по - духовни ,но това с нищо няма да допринесе да успеете да станете по - успешни . В повечето случаи духовните практики дори ви дърпат към неуспех .

 Помощ , ако вярвате ,че духовните практики могат да ви донесат успехи или неуспехи . Тел - 0899 152 888 .

на 7.06.2022 г. в 21:24, Anzhel Dimitrov написа:

Практиките са вредни . Единствения резултат от практиките е да се почувствате по - духовни ,но това с нищо няма да допринесе да успеете да станете по - успешни . В повечето случаи духовните практики дори ви дърпат към неуспех .

Зависи, бре г-н Димитров! Има практики дето нямат за цел "да се почувстваш по-духовен"....

Но пък последните 20ина години с тая нюейдж вълна, тръгнаха доста "практики". Е виж тая статия : "Тъмната страна на духовните хора" https://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/4267-tamnata-strana-na-duhovnite-hora.html

Има доста инфо дето може да ти послужи за усъвършенстване на канона на анджелизъма.

преди 23 минути, kipen написа:

Зависи, бре г-н Димитров! Има практики дето нямат за цел "да се почувстваш по-духовен"....

Но пък последните 20ина години с тая нюейдж вълна, тръгнаха доста "практики". Е виж тая статия : "Тъмната страна на духовните хора" https://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/4267-tamnata-strana-na-duhovnite-hora.html

Има доста инфо дето може да ти послужи за усъвършенстване на канона на анджелизъма.

Прочетох статията през ред , и рязбрах ,че духовността е и лошо и хубаво . Но според мен духовността е само лошо . Вярно ,че трябва да си малко духовен отвреме на време ,но само до толкова за да да знаеш че има Висша Сила , която въздава според делата . И друго ,че тази висша сила може би ще се прояви съвсем скоро като ,, Изкуствен  Интелект " и ще заживеем райски , и ще можем да си копираме съзнанието в компютри и да живеем вечно ....

Г-н Димитров, радвам се за Вас, ама не ми се влиза в лоното на анджелизъмо!

Духовното е това, дето не е материалното, ама делението е просто условно....аз не се наемам да слагам граници изрично...

преди 14 минути, kipen написа:

Г-н Димитров, радвам се за Вас, ама не ми се влиза в лоното на анджелизъмо!

Духовното е това, дето не е материалното, ама делението е просто условно....аз не се наемам да слагам граници изрично...

  Аз не ви карам да станете анжелисти . Сега като разбрах ,че всички духовни практики са зло , ще ви помагам да стъпите на земята и да не се реете в облаците ( до колкото мога де ,защото нещо в последно време съм много зает )

Редактирано 10 юни 20224 г. от Anzhel Dimitrov (преглед на промените)