на 3.06.2022 г. в 18:03, Anzhel Dimitrov написа:

Библия            -             Яков 4:4 

Прелюбодейци и прелюбодейки! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И така, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. )

 

Несъвместимо с живота на нормалните хора .

Недей практикува тогава. Ако приоритетът ти е да живееш добре, опитай се да живееш добре според своите си разбирания. 

Целият живот е практика. Да, в отделни религии и учения се препоръчват молитви, медитации, даряване, участие в други социално-полезни дейности и др., но това е просто начин да се фокусира вниманието върху духовната страна на живота и да се откъсне човек от "света" (както е посочено в цитираното от теб). Целта на религиите е с времето приоритет в живота да стане духовното, без разбира се да се пренебрегва земното, но последното ще отмине. Какво ще остане след това? Думата "мразя" в Библията се използва не точно в този краен смисъл, който използваме днес. Земният живот е част от живота, но тя е преходна, илюзорна. Той изразява достигнатото състояние от хората като цяло, и стремежът да бъде подобрен е правилен. Проблем е когато човек стане зависим от съдържащото се в него. 

Ти сега изказваш някакви твърдения, но това, за което пишеш (не само тук) са си чисто материално-насочени стремежи. Няма проблем. Религиите си имат своята цел, ти - друга, но защо се опитваш да представиш като религия възгледите си? Знаеш ли колко хора има, които са изживели нещо "свръхестествено" и необяснимо. Всеки трябва да създаде религия ли? А то така или иначе не е възможно. 

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Недей практикува тогава. Ако приоритетът ти е да живееш добре, опитай се да живееш добре според своите си разбирания. 

Целият живот е практика. Да, в отделни религии и учения се препоръчват молитви, медитации, даряване, участие в други социално-полезни дейности и др., но това е просто начин да се фокусира вниманието върху духовната страна на живота и да се откъсне човек от "света" (както е посочено в цитираното от теб). Целта на религиите е с времето приоритет в живота да стане духовното, без разбира се да се пренебрегва земното, но последното ще отмине. Какво ще остане след това? Думата "мразя" в Библията се използва не точно в този краен смисъл, който използваме днес. Земният живот е част от живота, но тя е преходна, илюзорна. Той изразява достигнатото състояние от хората като цяло, и стремежът да бъде подобрен е правилен. Проблем е когато човек стане зависим от съдържащото се в него. 

Ти сега изказваш някакви твърдения, но това, за което пишеш (не само тук) са си чисто материално-насочени стремежи. Няма проблем. Религиите си имат своята цел, ти - друга, но защо се опитваш да представиш като религия възгледите си? Знаеш ли колко хора има, които са изживели нещо "свръхестествено" и необяснимо. Всеки трябва да създаде религия ли? А то така или иначе не е възможно. 

 Свръх естественото ми преживяване ,не е толкова свръхестествено вече . 

 Да предположим последната теория на Анжелизъма за вярна : -   ,,че Висшият Разум ,който въздава според делата ще се прояви съвсем скоро чрез  ИИ и ще заживеем райски и ще можем да си копираме съзнанието в интернет , което ще доведе до безсмъртие на хората  . И че всички духовни практики са вредни ". -   Тогава кво правим ? - статуковото с молитвите и духовните практики отпада . ,, АДОА  ( Анти Духовна Организация Анжелизъм ) процъфтява в името на напредъка . 

  Хора нагаждайте се на новото време . ИИ вече е в интернет и програмистите не разбират ,,как действа и работи ? " Дано предположението на Анжелизъма се окаже вярно ,за да навлезем в рая контролирано още тази 20 - сятка ( до 2040 г. примерно ) .

Само да вметна ,че всички гении са били малко духовни ( да не напиша агностици или направо атеисти ),и че с намаляването на духовността цивилизацията ни се развива . 

 

Ако ИИ вземе властта няма да има таксиметрови шофьори?! Така казаха от гугъл... виж там, разберете се за 2040...

 

Цитат

1965 г. 168. (25 май). При преглеждане на филма на собствения живот може да се отбележи следното: от миналото не остава нищо, освен образи и картини, съхранили се в паметта. Тези форми въздействат по различен начин на съзнанието, по-точно, съзнанието реагира по различен начин на тях. Едни не му правят никакво впечатление, други  събуждат заспали чувства, карайки го да преживява миналото отново. Понякога те даже пробуждат заспали страсти и въвличат мисълта в орбитата на минали действия. Много важно е да се отбележи при това какви именно форми не са загубили своята власт над човека, тъй като те, не загубилите, ще имат сила да влияят и след освобождението от плътното тяло. Като се знаят тези форми и като се установи силата на въздействие над съзнанието и способността им да влияят, може да се започне борба с тях за пълно освобождаване от тяхната власт. Победата ще бъде постигната тогава, когато нито една от формите на филма на изминалия живот няма да може повече да удържа вниманието върху себе си, извиквайки заспалите чувства. Разбира се, имат се предвид формите на мисълта, картините и чувствата, несъответстващи на това стъпало, което е достигнал духът в своя възход към Светлината. Много несъвършено е могло да бъде допуснато в миналото. Но да му се позволява да има власт над съзнанието и да му влияе ще бъде вече отстъпление назад и потапяне в това, което отдавна е трябвало да бъде изживяно. Потапянето в миналото с това е и опасно, че то увлича духа във водовъртежите и вихрите на миналите слабости, простъпки, грешки и други несъвършенства. Но миналото може да се гледа без забрана, когато неговият филм вече не предизвиква разновесие или някакви недопустими емоции. Всичко минало и всичко, което в него е било от Светлината, наситено със Светлина и водело към Светлина, не представлява опасност от рецидив, тоест издига съзнанието и го устремява напред по пътя на възхода. Самопроверката на съзнанието за силата на въздействие на формите на преминалия живот е необходима, за да го въоръжи за бъдещето и да знае точно и определено какво именно подлежи на неотложно изживяване, с какво още трябва да се бори  и какво да отстрани. Тези форми могат да бъдат или приятели, или врагове. Да запомним: от миналото не остава нищо, освен тези форми, които, наред с паметта на човека, съществуват в цялата своя жизненост  отпечатани в записите на пространството. Те могат да пресекат по-нататъшния път на човека, ако неговото съзнание бъде привлечено към тях и попадне под тяхно въздействие дотолкова, че да предпочете пребиваването с тях, в тяхното общество, пред възхода във Висшите Сфери. Мнозина така и постъпват, и пребивават в атмосферата на тези форми, докато не се изчерпи тяхната сила, вложена в тях от виновника за тяхното пораждане.

                  1965 г. 169. Да се върнем към древната формула: “каквото свържете на Земята”. Печатът на последното решение на волята, наложен върху всяко явление на съзнанието ще бъде тази сила, която ще определи бъдещото поведение на духа в пространството на Тънкия Свят. Затова е много важно да преразглеждате от време на време своя психически багаж, за да не вземете със себе си поради невнимателност или лекомислие това, което може да обремени или даже да утежни непосилно. Ако печатът е наложен съзнателно, от него се определя линията на действие на съзнанието. Ако ли не, то в сила влиза предишното, може би отдавна забравено решение на волята. Ако, да кажем, нещо е било извършено преди двадесет години и е било одобрено, и е било напълно забравено, и не е било припомняно нито един път през целия живот, то след смъртта то ще остане в склада на духа с печата на предишното решение и ще влияе и въздейства на него в съответствие с това решение. Да вземем за пример как, скарал се здраво с приятеля заради дреболии, човекът е решил: “това е мой враг”, а после, разделяйки се с него, напълно забравил и никога не спомнил си за него. В Тънкия Свят ще действа отдавна взетото решение. И ако решилият не се е издигнал дотолкова, че в него въобще да изчезне чувството за всякаква вражда към когото и да било, враждата възниква отново, тъй като човекът не се е освободил от нея с последващо решение на волята. Затова печатът на последното решение на волята, наложен върху явлението съзнателно или освобождава, или свързва човека, когато той преминава в Света (Надземния), където всичко се движи от мисълта.

/Грани Агни Йоги 1965/

Какво па не ви писна да разтегате локуми ?

Рядко се случва истински напреднал в тази област да описва своя практически опит.

В книгите на един човек от Запада - Робърт Монро (според традицията - безсмъртният Робърт Монро) е описан неговия личен опит.

Същността на този опит е описана в първата книга - "Пътуване извън тялото".
Особено важно е описанието в самото начало на книгата, където накратко
се споменава как всичко е започнало и как са се появили при него тези способности.

В книгата е представен личният опит на нейния автор, такъв какъвто е,
без да бъдат намесвани някакви религиозни или други доктрини и теории.
 

малко е странно:

- претендиращи за сериозни хора, вживяващи се в книжки, филми, истории, легенди и приказки... точно както тийновете - по електронните игри. И през виртуала - филмари от всички страни, елате и се презентирайте.

- Ако някой напише че е бил наследник на "традиция" и се обявил за безсмъртен - значи е такъв и това си е "неговия личен опит", това са "неговите уникални способности". Нищо че същия си направи с тази си книга чудесни парички и книжката се превърна в мегахит сред световните фантазьори по глобуса. Стотици заглавия преди въпросното и след него - се появиха за да репликират таз извечна рецепта - как да се спечели повече, като се предложи клиширан материал, за филмарски потребности.

- По същия начин, тук няколкото фантазни хитреци се надпреварват да разясняват коя от коя по-свещена книжка са чели, какви велики информации имало в нея и как чудесно става за материал за лични филми от псевдорелигиозен или псевдо-мистичен сценарий. Дори "духовния филмар" си снася от любимата си библия по няколкото раздела на форума, пък то малоумие, клишета, стъкмистики... но ореола че са 'духовни' - направо кърти с наивинитета си.

- Също така като се появи филмче, от поредния творчески колектив - значи сред филмчето всичко е истина, само защото предлага на някого чудесна смляна кашица, близка до личния му филм. А после същото филмче става супер-популярно за да могат неговите автори да си направят "продължение". И... докато нужната за него публика го задържи на върха на популярността му. Е, това не трае много, щото само да затихне едно, идва ред на друго такова, с други такива "хитреци", защото потребността за обновяване на сценариите на народните и лични приказки е повсеместна и масова нужда. А теми - бол, макар че клишетата са важно нещо. Форумния писател Стамат вече трета книга пише съставена от натруфени клишенца от чалгата и мистериите на изобличителите, освободителите и революционерите, вживяващи се от "конспиративните" приказки. Та Стамат също опитва по въпросната рецепта, макар резултатите да са отчайващи и също толкова малоумни, колкото са и напъните му да изглежда интелигентен.

- Разбира се - не стои така положението с някои изфинени филмари. Те си правят личните си филмчета по маниера на социални чалга-материали като гореописаните и за тях това става "цял живот". Още отзвучава ехото на "кастанедианството" - което е просто примерен маркер за целия този народен театър.

Защо споменах Кастанеда - защото по същата рецепта се изхвърли и Монро - с глупостите си за "излизането от тялото" и "безсмъртните си способности". По същата рецепта си карат още знайни и незнайни тарикати, защото нуждата не спира, не спират и потребителите на същото. И - воала, защо да не и по темите, както сред виртуала или извън него.

По същите рецепти се дращи още от времето на двете баби Елени - Блаватска и Рьорих... Та и досега местния духовен глашатай и проповедник тика по-новите им производни - толкова малоумни,  но пък толкова надъхващи точно определен таргет.

Как въобще може да се пише в тема с такова заглавие, пък фантазьорите да си плямпат за фантазиите относно някакви фантазни "практика и резултати" - или на други "ореолно святи клиширани образи" или на някого си подбран за авторитетен образ . За духовния форумен проповедник - той вече е потънал и не прави разлика между филма си и извън него.  Но той не е сам в потъването си и намирането на "по-хубавия живот" сред лично създадените или направо готови заемки по социалните пазари за филмарска конфекция.

Каква практика и резултати, бе малчугани - къде сте вие самите? За какви бълнувания и фантазии може да става дума, когато се касае за ПРАКТИКА и РЕЗУЛТАТИ ОТ НЕЯ.

Защо и на какво точно могат да послужат на лентяя, ленивеца, шубелията и малкия фантазьор нечии легенди за "практики и резултати"? Дали не е защото същия този сборен малък типаж му е нужно да преживее липсите точно на "практика и резултати", за да си играят на "следване" по рецепти?

Народните хора си имат нужда от филми и мистика - защото така са си още от деца. Има такива, дето не ги тресе толкова точно от този тип приказки, но други - направо налитат " на гладно" като дунавски комари насред лято. После се вживяват и на свой ред маниерно и банално започват да си проповядват личните филми, пък те винаги са копия на достигнал до тях приказен материал, предложен по каналите за социална конфекция и приет за "лична храна".

Колеги, толкова ли е трудно да се приключи детството и да се премине тая инфантилна криза - че всъщност никога не е имало Дедо ви Коледа, като подаръците ви ги купуваха родители, роднини или близки. Тая бясна склонност и матрично-удобна нужда за чудеса, за мистерии, за лами и златни ябълки, за принцеси и принцове, за специалности и духовни същества, които избират да докоснат поредния детски герой......

Уж това е етап от детството, от социалното обособяване и развитие на личността, защо толкова много хора не могат да го израснат?

преди 14 часа, NVJ написа:

"Пътуване извън тялото"

Е възможно ... т.е. най-добрата практика придобиваш в затвора ... 

Там няма интер нет, нито ИИ, нито дух, нито духовност, а само и единствено място идеално да медитираш и практикуваш своя си начин на мислене и най-вече формираш съзнанието си по висшия си духовен статут. 

Може да се счита, че затворите за съвременникът, който желае да практикува и въздигне своята духовност до ...съществуване извън тялото си, са моностирите на модерните атеисти. 

Аз казах! 

преди 12 часа, _ramus_ написа:

Уж това е етап от детството, от социалното обособяване и развитие на личността, защо толкова много хора не могат да го израснат?

Защото не са били я в затвора, я в казармата, нито пък са били послушници в манастир.  

Най-голяма практика човек придобива когато му се отнеме свободния живот. Тогава трябва да се справя сам. Да, може да избяга в свой измислен свят или да усвои практически знания как да се справя сам в този свят. 

Именно по този начин изгражда своята личност и израства ...  

Отново всеки свежда практиката само до собствените си стремежи. И не се отчита, че стремвжите на другите може да са различни. Правилни или не е без значение - всеки сам си решава, носи си последствията, може в последствие да бъде санкциониран, но избора прави сам. Казармата може да учи на подчинение, дисциплина и др., но някой може по рождение да има свързаните с това качества и умения. В пионерскитв лагери строевата подготовка беше по-добра от в казармата, че и режима. Бил съм и в двете и мога да направя сравнение. Положителни качества и умения могат да се развият по различни начини. В танцов състав координацията и синхронът са на много по-високо ниво от тези, които дава казармата. Дисциплината също. И в такъв състав съм бил. 

Всеки сам трябва да реши какво иска. От двама пушачи на единия миже да му е безразлично, че пуши, а другият да иска да откаже цигарите осъзнавайки врефата и зависимостта си. И за никой от двамата не считам за правилно да налага собствените си възгледи на другия. 

За себе си мога да кажа, че знам какво искам и правилно или не според други, аз се движа в избраната от мен посока. Знам какво съм постигнал и какво още не. Знам и цената, която съм платил, защото всичко си има цена. Не измерена в пари, разбира се. 

Отделно, че утвърждаването на едно положително качество събужда към проява и неговия антипод в пълна сила. Стремежът към духовно развитие може да отключи доста неизживени негативни тенденции от миналото, които са били латентни до този момент. И осъждайки нечие поведение в такъв момент и правейки заключения, най-вероятно ще сгрешим. Някой човек стои на едно място доволен, че не изпитва никакво съпротивление и е с усещането за спокойствие. Ами като не се движи, какво съпротивление очаква? Който иска да се развива, трябва да е наясно, че колкото по-бързо иска да напредва и усилията и изискванията ще стават все по-големи, докато се стигне до нива, които са трудни за представяне и повярване, че са поносими. 

 

преди 19 минути, Just a Stranger написа:

Положителни качества и умения могат да се развият по различни начини

Поне се опитай веднъж да спишеш нещо различно от личния си филм. Поне веднъж... Толкова ли е невъзможно, трудно или неприемливо поне за малко да спреш да се филмираш и спреш безкрайните лични декларации и проповеди?

Няма и никога не е имало "положителни качества" в коректен и интелигентен изказ, без да се спише 'спрямо кое" се наричат така.

Положителното за теб, е негативно за друг, но за това просто обобщение се иска някой да не е заключен сред филмите и фантазиите си пейстнати сред илюзиите ти от елементарна анонимна книжка.

И след това - "утвърждение на положително качество" е бабината ти трънкина и за пореден път с тия общи клиширани глупости и лични декларации колко цена си платил, как знаеш какво искаш, как ще го направиш - са просто ала-баланицата на един малък фантазьор, който още води своите "тийн-битки" за лично утвърждение.

Темата е за практиката и резултатите от нея. Виж се как и с какво участва в това - основно с пейстнатите наивинитети от любимата ти анонимна библия. Ако не е това - декларации от рода "аз знам какво искам, кое какво било в пионерските лагери, казармата или танцовите състави" и всичко това под фантазията за 'положителните качества"

Поне веднъж се раздели от образа си, който наливаш вече толкова години по виртуала. Способен ли си въобще да се разделиш от него или единственото, което си способен, е да си му говорител, изразител и покорен слуга.

Може да ти изглежда спасителен тоя образ, но под неговата маска списваш единствено и само глупости и отгоре на всичкото си ги преживяваш като мъдрости, възвишености, духовности. А имитирайки това, с което си храниш фантазиите само го репликираш, за да го преживяваш през огледалото на монитора. Това е луда работа и тази безкрайна игра досега не ти е донесла нищо, докато иначе непрекъснато бълнуваш за някакво си "развитие" и "положителни качества", та тия сценки на "аз знам какво искам'...

КАк и кое точно наричаш АЗ ( аз знам какво искам, към какво се стремя)... кое е точно това АЗ - форумния образ от филма ти или все още нещичко е останало отвън тия делюзии?

==========================

Кое кара толкова силно някой да се стопи и стане прозрачен спрямо ролята на личните си фантазии?

Кое има значение в тази фраза - ЧОВЕКЪТ има възгледи и убеждения:

ЧОВЕКЪТ ли е по-важното?

или ВЪЗГЛЕДИТЕ И УБЕЖДЕНИЯТА са претопили в себе си "човечето"?

преди 5 минути, _ramus_ написа:

Поне се опитай веднъж да спишеш нещо различно от личния си филм. Поне веднъж...

Какво не разбра? Написах, че си имам мои цели, които следвам. Защо продължавал да настояваш, че трябва да правя нещо различно? Ти така и не написа нещо за своите си цели, а все се заяждаш с другите заради техните. Е може би това е целта ти. С нищо не показваш, че е друга. Аз не крия, че се стремя да променя себе си съгласно предписанията на определени учения (не е тайна кои). За мен целта е култивирането на точно-определени качества и изкореняванвто на точно-определени зависимости и модели, както и пълен контрол над мисленето и психичния ми свят като цяло. Ти обаче какво криеш, защо го криеш? Ти какво практикуваш, защо го практикуваш, какво си постигнал? 

преди 20 минути, _ramus_ написа:

Положителното за теб, е негативно за друг, но за това просто обобщение се иска някой да не е заключен сред филмите и фантазиите си пейстнати сред илюзиите ти от елементарна анонимна книжка.

Да съм твърдял друго? Но ти така и не отнасяш написаното към себе си. Ето и сега и в предходното, което написа, постаянно се опитваш да наложиш това, което смяташ за положително ти. Имитираш някаква искреност и откритост, но това е една голяма лъжа. 

преди 55 минути, Just a Stranger написа:

За мен целта е култивирането на точно-определени качества и изкореняванвто на точно-определени зависимости и модели, както и пълен контрол над мисленето и психичния ми свят като цяло.

Сигурен ли си че не виждаш сам какво голямо изхвърляне е това?

Честно - не забелязваш ли радикалния идеализъм, който само фантазията на комлексар може да роди?

Ей това фантазно нахъсване тече вече над десетилетие от твоите коментари сред форума. Всичките ти проповеди, думички... всичко е безкрайна надъхвация за напълно невъзможни и идеални положения, които са съществуващи само сред фантазиите на лишени от каквато и да е форма на "опит и практика".

Няма ЧОВЕК в това. Просто те няма и последните години стана напълно отсъстващ ЧОВЕКА от коментарите ти. Възрастовите кризи потапят човешкото и се заместват от фантазии. Изразяваш това вече непрекъснато чрез повишаване на самонадъхвациите, до степен на фантазна "компулсия" и обсесия. И да не знаеш какво значи това ще намериш инфо -  ако въобще е останало нещичко отвъд изтрещяването.

Радикализираш се сред фантазията ти все повече и повече  - нито се усещаш, нито имаш усет за мярка, за различаване, граница - няма. Потъваш надолу по водовъртежа на собствените си капани и наричаш това "развитие". Всичко, което може да попречи на удавника да го играе на "надъхан" е зло, негативно, битка за отстояване че някой му налага нещо си... и се бори нещо да не му наруши геройския устрем да се удави сред фантазиите си.

Този идеален и фантазно-религиозен радикализъм се нарича ФАНАТИЗЪМ, а народно му казват "изтрещяване". Дали ще е бла-бла-йога, дали ще е християнство, будизъм или алабализъм - изтрещяването все има някаква маска зад която да мине поредния личен филм за "възвишения път към рая"...

Всеки ЧОВЕК, който стига до такива форми на компенсации и пропадания, е потънал в екзистенциални конфликти пред които той се усеща неспособен да разреши. Ти не си от изключенията... Ти точно - не си.

Не ми е работа да ти диагностицирам конфликтите и кризите от тях, макар че ти изписваш податките. Отгоре на всичко - са без значение конкретиките ти. Въпросът е, че вървиш надолу и не се справяш. И като не се справяш си се предал и се радикализираш сред идеални и фантастични измишльотини, които си награбил за да ти служат за маскировъчен филм.

ЧОВЕКЪТ В ТЕБ върви към удавяне и само филма ще остане. Не разбираш ли как сам се закопаваш, на фона на иначе проповедите и надъхвациите как обясняваш на "виртуалното ти огледало/монитор" как се развиваш, какви духовни извисености те очакват ако направиш това и това и как ще станеш самовластен и самоконтролираш някаква фантазна 'твоя психика"? С повярваници, условности и проповеди никой не е изминал пътя до реално психично самоуправление. Това е басня с нахъсаници само за депресари, шубелии и комплексари.

Честно ли не се усещаш или е само артистизъм и инат че срещаш контра на театрото?

Нищо не написа за себе си. Отново кое било фанатизъм, кое невъзможно, кое фантазия. Ок, за пореден път казяам, че дори и да е така, аз съм решил за себе си. Но ти продължаваш да налагаш възгледи и убеждения, че не съм бил аз решилият това и др. под. Очевидно е, че се опитваш да накараш някои хора да се откажат от избрания път, а ако не успееш, поне да убедиш останалите, колко неприемлив е той. Толкова упоритост, настоятелност, а зад нея толкова... 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Този идеален и фантазно-религиозен радикализъм се нарича ФАНАТИЗЪМ

Фанатикът също като теб държи той да е винаги правият. В него има нетърпимост към всичко различно, към всяка проява разклащаща устоите му. Не само несъгласие, което е нормално, а нетърпимост. Той трябва да покаже, че другитв грешат, да го затвърди, да докаже че те са глупави, заблудени, непорастнали, нехора, че и фанатици. Виж си написаното. Толкова ли не можеш да забележиш всички признаци на фанатизъм в него. Атеистите също могат да са фанатици. Също толкова силно-проявени. 

преди 45 минути, Just a Stranger написа:

Атеистите също могат да са фанатици.

Рамус не е атеист, нито е теист. Дали нещо "може" да е едно или друго - това са фантазни игри за забавачница.

Всеки се превръща във фанатик, щом пропадне в кризи и се предаде на спасителните си фантазии. А и рамус не е нито атеист, нито теист, нито идеалист или филанкишист. Нито има значение за мен пропадналия сред какъв театър си е избрал да се самозагроби.

А има си и тема, но нито веднъж не спомена къде ти е ЧОВЕКА? Героят ти не дава вече да излиза някакво си човече, защото фантазния герой вече е по-голям от него. Къде е по-величествено да се плющят геройски проповеди, лозунги и идеални надъхвации, вместо да се върнеш на проблемите в които вече си се предал и не виждаш изход, нито разрешение.

===========================

И да ти опиша нещо съвсем простичко, като за двойкаджия:

ГОЛЕМИЯТ човек е оня, който е израснал достатъчно, за да е ПО-ГОЛЯМ от фантазиите, самозаблудите, залитанията, кризите и пропаданията си.

ГОЛЕМИЯТ човек е такъв, защото е По-ГОлям от делюзиите си, от проблемите си, от отчаянието си, от съдбата или самосъжалението, самотата и страховете си, от магнита на идеологичните приказки, които дебнат малките и "страдащите" из света на сенките.

ГОЛЕМИЯТ Човек е станал голям, защото е намерил сили, воля и подкрепа, да израсне "малкия човек" в себе си и това се случва като преодолява екзистенциалните конфликти като естествени бустъри за израстване. А не като дойде "кьоравата" и айдееееее - сред фантазии, че не ми стиска. И не ми пречете че съм си избрал път и той е "възвишен". А ако не е фантазията - отвъд нея е просто един смачкан от някоя си криза. Ми накриви ми шапката и страдам, ми не усещам стимули да живея, ми "не мога повече така", щото не издържам на нищетата... И айде в спасителните илюзии на повярванката - все едно каква версия, щото за дечицата предлагането е според търсенето.

Големият човек е такъв, не защото се е родил така, а защото е пораснал  и за да стане "голям" е преминал по път през ПРАКТИКА от взаимодействие със социална, физическа и психична среда и е реализирал резултати за порастването си. И когато всичко това е налице, той може да напише "историята" как се е справил, през какво е преминал, как е успял, какво се оказало "погрешно", през кои заблуди е минал...

Когато нищо от това не е налице се вижда какво остава - ми вярвам в това и това, идеалите са всичко, добре че са фантазиите, аз имам път и няма право никой да ми пречи...

Тръгнал си на човеко-убийствената мисия в себе си. Че кой ще ти попречи... и защо. Та ти дори не си способен да спреш фантазията вече и да разкриеш има ли човек, останал ли е въобще... Погубваш се сам за света на хората, за да паднеш до света на фантазните сенки. И твърдиш че ти "преча" ли?

Всъщност въобще не ти преча, нито има как... Но ще послужиш като пример за тия, при които все още човека не е напълно смачкан и още има шанс да се "припомнят".

Понякога се чудя - дали въобще това е човеко-самоубийство, или просто човечето е "умряло вече" и само си сънува "геройската смърт"

преди 35 минути, _ramus_ написа:

А има си и тема, но нито веднъж не спомена къде ти е ЧОВЕКА?

Напротив. Аз съм това, което мисля, желая и правя. Ти си прикритият в случая. Нямам претенции моите възгледи, цели и прояви да се споделят от всички други, нито да са големи. Допускам дори в някои отношения да са неправилни и в един момент да се наложи да се коригиеам. Не и обаче без осъзнаване преди това. Това съм аз. Ти си този, който постоянно настоява тук да съм нещо друго - някаква твоя прищявка, която смяташ за удачна и налагаш. Сега упорито се опитваш да внушиш някаква нечовечност, радикализъм и крайност от моя страна, но се вижда от упорството ти и непримиримостта, че ти си крайният в случая. 

преди 29 минути, Just a Stranger написа:

Аз съм това, което мисля, желая и правя.

Наистина ли? Ти си това ли? Фантазиите за нещата са "станали" не само "нещата", а са и вече 'човека". Фазата е вече "късна" и резултата е - че "няма човек". Имало "мисли, желания и някакво си "правене"", пък те всички тия са зависими от... познай кое

Всъщност си " преживяванията си". И мисленето и желанията и правенето - всичките са твоите преживявания за тия неща. Щото едно време сред тия теми имаше и наченки на мислене и съждения, без фантазии. Вече тия неща изчезнаха, признанията изчезнаха, откровеността, която беше ценна - всичко това вече го няма, щото се разтвори сред фантазните мании и нахъсването за утвръждения...

Фантазния ти герой твърди че се "развива" и е поел по "избрания си път". Ами - честито. С него нямам какво да си кажа и не ме интересува с нищо. Измишльотините на някой си нямат за мен никаква стойност, след като същия "НЯКОЙ" вече е удавник. Тия психични рисунки са вече за някакъв друг свят - тоя на "геройските сенки" на удавените. 

Благодаря за примерите в самоописанията. Чудесно се получи и остана написано... Ще остане написано, пък други ... ще четат. Пък какво ще 'прочетат' - си е тяхна работа.

преди 53 минути, _ramus_ написа:

Наистина ли? Ти си това ли?  

Да, това е. За твб човекът може да е нещо друго. Но така старателно го криеш и бягаш от отговорите. Та: къде е човекът в теб? 

 

И аз, и героя ти сме тук - на показ. Аз приключих с героите и фантазиите преди бая години. Бях чудесен шампион в тия дисциплини, твоето сега е просто сивичко...

През цялото време съм на показ тук - нито се крия, нито бягам. Ако можеше да излезеш от филма си, досега да си видял. Но не ти стиска, а и вече ти е късно и не можеш да спреш.

Сещаш ли кои никове точно имат "проблем" с рамус? Изброй си ги и виж "общото". Или не можеш?

Фантазните игри няма да минат на никого. Особено проповедниците и дилърите на фантазни духовни дроги, при това - за "най-малките". Просто няма как. Някой ден ще свикнеш, но и да не - това няма да промени ситуацията. Сред калдата досега беше така, сега е така и така ще е и занапред. 

преди 13 минути, _ramus_ написа:

И аз, и героя ти сме тук - на показ.

Аха, при теб си ти, пеи мен е героят. Пак избяга от отговора на въпроса си, на собствения су въпрос: къде е човекът при теб? Аз отговорих както мога и бях искрен. Ти излъга и се скри отново. Само с празни приказки не става. То ако можеше друго, нямаше само да повтаряш едно и също като грамофон, кой какъв фанатик бил и колко бил затънал във фантазии. 

преди 22 минути, _ramus_ написа:

През цялото време съм на показ тук

Не, не си ти. Дали пък не е "героят" с който си приключил преди "бая години"? И поне крачица направил ли си оттогава? Или единствено се самовъзхваляваш от успеха (доколкото е такъв)? Отговори си за себе си. Мен това не ме интересува. 

 

Бебчо, предложих ти да видиш "човека" на живо.   Ама не ти стиска. Обещах ти толкова духовни преживявания на евентуална такава среща... а ти не ги щеш, искаш си твоите си фантазии, пък на срещата въобще няма да ти дам шанс да се скриеш в тях. Знаеш ли как се прави - например прийома на "10-те поредни въпроса"? А дали ти стига пипето да се запиташ - а откъде го знам и дали не съм минал през същото?

Това тук сред форума е нищо, защото си окопан и скрит във виртуала. Но на живо е съвсем друго положението и клинченето го свеждам до минимум...

Ние, човеците имаме съмнения. Имаме и лична опитност - ама съвсем лична, а не заемки и папагалски напеви от тоя или оня.

Имаме и път, дето става по 'трудния начин', докато ти имаш виртуална реплика на същото от готови заемки и идеалничения и си я гледаш през огледалото на монитора.

Колко пъти си писал досега че "форумът не бил място за споделяне на лични работи" ... Сещаш ли се защо го беше писал?

А за мен форумът е само за лични работи. Ние всички пишем само "нашите лични работи", щото друго няма как, няма и какво. Дори и когато папагалиш пак пишеш "колко ти е разграден психичния двор и как стопанина там липсва, заместен от сенки и рисунки...

Общите приказки са за залъгване когато си нямаш свои приказки. Общите клишета се ползват, когато празнотата на свой път е в дефицит.  Според същото са и защитните укрития и вкопчеността във 'възгледи' и "убеждения', пък дори и твои не са, ами само ги ползваш за утроба на малчугана.

За какъв път ми говориш, бебчо, след като редиш само проповеди и сипеш наивинитетите на свещената си анонимка? И имаш арогантността да ми кажеш "както мога" - не е трудно да се забележи "колко можеш"... всеки твой коментар си го списваш сам това "колко можеш".

Арогантността е да се вживяваш на духовен, пък то фантазната чалга на 'духовността" е само за мезе в хоримага. Сред контекст от компетентни и разумни хора ти въобще изчезваш - толкова ставаш прозрачен и невидим. Речника ти, понятията ти, схващанията ти, клишетата ти - всичко е като за хоримага, бебчо. Такава ти е и " духовността" и веселото е, че се дуеш с тази мизерия, само защото си играеш с нея на "герой".

Не знам сред какви хора живееш и сред какви си живял, но нивото им е трагично, щом преживяваш всичкия тоз чалга модел, на толкова ниско ниво. А личните напеви на надъхвациите те издава на какво ниво им резонираш, защото това е в права корелация.

Ти си списваш всичко тук, бебчо, но не знаеш , и не си даваш сметка, че го правиш, защото фантазията ти е обсебила целия ти свят на кутийката на съзнанието. Но докато си редиш клишенцата и фантазните си дроги, те са маркери за онова, което става и криеш в душицата ти... Но си сляп вече за него - взрян във фалшивия блясък на бляновете си.

преди 19 минути, _ramus_ написа:

Бебчо, предложих ти да видиш "човека" на живо.   Ама не ти стиска.

Това ли ти е отговорът и откритостта? С нещо по-различни ли ще са вижданията ти? Или пак ще са си някакви игрички? Аз съм тук, сега. А ти си бъди някъде на четири очи. Мога да се срещна с човек, с който имаме какво да споделим. Такива хора се разпознават по отношението. 

преди 40 минути, Just a Stranger написа:

Мога да се срещна с човек, с който имаме какво да споделим.

а ти имаш ли какво да споделиш? И за кого? Ама същинската откритост и разкриване е само на живо, бебчо. Виртуалните игри и вживявания са само фантазиите на някого.

И в твоите думи става въпрос за СРЕЩА с ЧОВЕК, бебчо. А не разигравки на тийн-сценки, филми за надмощие и битки или замеряне с повторилки... Или пък прегръдки и милувки със сходни "фантазьори"... Че да си менкат един на друг сходната дрогичка.

И само за това ли са "срещите" - понеже си с много такива хора около теб, дето им "споделяш"... и айде по виртуала и калдата... Ми как на живо ще ти минат тия номерца, като те са само като за неделно училище по Вазово време.

Точно ти да говориш за "споделяне"... е подигравка с теб си. Но пък сред фантазията си бетон, даже и "път вървиш" избор си направил, развиваш се, ти си "желанията си...". Колко нафукани и напудрени фантазни глупости си родил по темите тук - само списък да беше правил някой, щеше да напълни раздел.

А що се отнася до Отношението - то е само между хора, бебчо. Хора, а не изгубени сред фантазиите си. Фантазьорите и отношенията им са фантазни и не ме интересуват особено.

Какви отношения, бебчо - кукундрелката с вселенските раздувки още фантазира "единствения й" . Сега третокласничките вече не могат да се хванат на тия инфантилщини, а тя била на 35 и дори селфитата й за "гепи.ме" са инфантилни. Визирам нея, защото е най-типичния пример как при фанатизма се изкуква генерално и всеки човек се замества по образите от личния филм. Няма значение кой е какъв е, как е, кое е, какво му е... Потъналия само едно нещо му е в главата и всички, всичко, всеки - е по призмата на филма. И това ли ти наричаш "среща с човек". Хората не са кукли за разиграване в нечий филм., бебчо. Същинските "СРЕЩИ" стават само извън филмите - и за двамата. Ама колко могат да си го "позволят" това?

Човека го няма при теб, бебчо. Вече го няма - толкова пъти вече те поканвам дори и през виртуала, но ти вече не знаеш дори какво значи това.

Ти остави следите на фантазната си радикализация - сред форума. Бавно и систематично изгуби напълно "ЧОВЕКА" си. Не знам какви да са ти проблемите, но ако имаше ЧОВЕК щеше да намери начин да се съхрани, каквото и да му е сервирала съдбата. А Човека в теб се стопи тихо, кротко и незабележимо... Та до днес - до липсата му. Ти самият го отрови своя ЧОВЕК - с тия систематични и редовни фантазни дози... И не си само ти - самовживения будист е в същото положение. Кукувичката, сливенския ракиен всезнайко, дето всъщност играе ролята на редовен припявчик... Търсача все още не е изгубен, но все е сред вас, щото друг не му се връзва на игрите на "търсене".

Та какви срещи, бебчо, фантазираш за да се оправдаваш, че не ти стиска?

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Това тук сред форума е нищо, защото си окопан и скрит във виртуала. Но на живо е съвсем друго положението и клинченето го свеждам до минимум...

А какво трябва да е? Тук споделям нещо, доколкото ми позволяват условията. Нищо повече. Практиката е индивидуална. За мен е постоянна, в смисъл, че всяка ситуация може да е част от нея. Нямам кайво да доказвам на живо. Бих приел разговор с хора, с които имаме обща основа, но не и за да изглаждам различия. Достатъчно "проблемни" разговори водя в ежедневието си, че да си търся допълнителни. 

преди 18 минути, Just a Stranger написа:

Тук споделям нещо, доколкото ми позволяват условията. Н

Условията ли ти пречат, бебчо? Може би те "ограничават" - гадните условия... тц,тц,тц!

Всеки коментар е пореден прилив на посредственост и дори не се усещаш вече. Но пък добре си я караш така... Рамус, условията, модераторите, един или друг - винаги някой, нещо са причината ти да правиш едно или друго.

Обаче пък "практиката била индивидуална" и тя е тайна. Ама тайната пада като си разпишеш невежеството, щото практика на редовно фантазьорство - си е просто фантазия и доведе до един пореден "удавник". А се фантазираш за "някакви много животи"...

Големият човек не намира грешки у другите, не ги порицава и не ги обижда. 

Големият човек е въздържан, смирен и работи върху собственото си усъвършенстване.