Тази тема отварям повече като тема за самоанализ и размисъл. Често из темите в подфорум "Психология и Психотерапия" се споменава за необходимостта да гледаме на нещата безпристрастно, освобождавайки се от предварителните нагласи съществуващи в психиката ни и оцветяващи начина по който възприемаме случващото се. Без съмнение това е необходимо, но сега ми се иска да направя още една крачка и добавя към безпристрастността и способността да се идентифицираме с другите (без значение познати или не, приятни или неприятни), с техните емоции, чувства, възгледи и желания. Става въпрос за разбиране, не задължително за съгласяване. Целта на темата не е засягане на въпроса как ще бъде използвана емоционалната или друг вид информация получена през засегнатия вид опитност. Но пък ако някой желае може да засегне и този въпрос. Преди всичко обаче ми е интересно кой как вижда необходимостта и ползата от това да бъде направена тази следваща крачка отвъд сухата сама по себе си (според мен) безпристрастност.

Никога не можеш да видиш нещата през очите на другия. Можеш да предполагаш, но никога не можеш да видиш. Затова и психолозите не могат да помогнат.

Така ли било г-н Емил Костов ? А вие самия посещавал ли сте психолог и от личен опит ли говорите ? 
Относно въпроса всеки почтен човек би следвало да е способен на емпатия към другите и да не смята своето мнение за по-ценното, друг е въпроса че всички го правят , а хората които действително са емпати в този , те със сигурност са много малко навярно страдат повече от всички защото преживяват не само свойте , но и чужди страдания.
А единствената полза от емпатията би била възможността да намали страданието в човека който  се чувства разбран от емпатиращия му.Така ще се чувства и по-малко самотен

преди 1 минута, Milkydead написа:

Така ли било г-н Емил Костов ? А вие самия посещавал ли сте психолог и от личен опит ли говорите ? 
Относно въпроса всеки почтен човек би следвало да е способен на емпатия към другите и да не смята своето мнение за по-ценното, друг е въпроса че всички го правят , а хората които действително са емпати в този , те със сигурност са много малко навярно страдат повече от всички защото преживяват не само свойте , но и чужди страдания.
А единствената полза от емпатията би била възможността да намали страданието в човека който след като се чувства разбран от емпатиращия му.Така ще се чувства и по-малко самотен

Познавам ЛИЧНО психолог не само професионално и то от над 15 години. И да точно така е както го твърдя. Разбира се всеки може сам да го провери по лесния или по трудния начин.

Сигурен съм че има хора с възможност да изпитат силно състрадание към страданието на други и това помага в практическия живот на този който е страдал.Психолозите помагат противно на вашето мнение иначе нямаше да оцелеят в бизнеса.Или смятате че са съставили сложен план с който да мамят хората ?

Имам виждането на г-на Костова и се присъединявам.

 

Останалото са литературни красивости, с които некой си филанкишия, мистър Голема работа, си присвоява правото да съди другия до дупка, се едно е некъф бог.

 

Ако можеш да виждаш с очи на друга личност, имаш това, коьото се нарича "множествена личност", така и неустановена като явление с общо разбиране  между спицялисти и между неспицялисти. Асъм неспицялист, но живея като една личност засега.

 

Прочее, разните там емпатии и имуцьонални интелигентности са измислици на тъпите феминиздки и мъжленцата, които ги следват и не са и няма да станат никога мъже.

преди 27 минути, Milkydead написа:

Сигурен съм че има хора с възможност да изпитат силно състрадание към страданието на други и това помага в практическия живот на този който е страдал.Психолозите помагат противно на вашето мнение иначе нямаше да оцелеят в бизнеса.Или смятате че са съставили сложен план с който да мамят хората ?

Можеш да изпиташ състрадание и да помогнеш на човек, но никога няма да разбереш какво му е, нито пък ще разбереш защо така е направил.

Гледах някъде в интернет съвсем сериозно бяха написали нещо такова:
"един лекар трябва да бъде циник, уверен в себе си - истински професионалист".

Такова изказване предизвика у мен известна душевна суматоха, но както и да е.

 

Според мен, е възможно човек да погледне през очите на другия, но трябва да е духовно извисен или широкоскроен. Някои лекари например, са така.

преди 8 минути, Mystery__22 написа:

Според мен, е възможно човек да погледне през очите на другия, но трябва да е духовно извисен или широкоскроен. Някои лекари например, са така.

Няма такова животно, като широко скроен или духовно извисен. Духовността отдавна е погазена а понятието широко скроен е просто една глупост.

преди 2 часа, Емил Костов написа:

Никога не можеш да видиш нещата през очите на другия. Можеш да предполагаш, но никога не можеш да видиш. Затова и психолозите не могат да помогнат.

Предполагам е ясно, че не става въпрос за буквално виждане на същото "едно към едно". Различните съзнания ще интерпретират едно и също по-различен начин. Да, можеш да го наречеш предполагане. Ако самият ти си бил в аналогична ситуация в миналото, можеш да отнесеш спомена от преживяното от теб самия към случващото се с другия. Но можеш и според реакцията му да уловиш в известна степен и това как той преживява въпросната ситуация. 

За мен един човек с по-развито и опитно съзнание може да разбере до голяма степен как се чувства другия и не само това, но и да разбере защо точно се чувства по този начин. 

Колкото до психолозите, то предполагам, че зависи от психолога, а и от клиента им, доколкото ако последният има нереални очаквания и не положи нужните усилия, то чувеса няма как да се случат. 

току-що, Just a Stranger написа:

Предполагам е ясно, че не става въпрос за буквално виждане на същото "едно към едно". Различните съзнания ще интерпретират едно и също по-различен начин. Да, можеш да го наречеш предполагане. Ако самият ти си бил в аналогична ситуация в миналото, можеш да отнесеш спомена от преживяното от теб самия към случващото се с другия. Но можеш и според реакцията му да уловиш в известна степен и това как той преживява въпросната ситуация. 

За мен един човек с по-развито и опитно съзнание може да разбере до голяма степен как се чувства другия и не само това, но и да разбере защо точно се чувства по този начин. 

Колкото до психолозите, то предполагам, че зависи от психолога, а и от клиента им, доколкото ако последният има нереални очаквания и не положи нужните усилия, то чувеса няма как да се случат. 

Става точно на въпрос едно към едно, ако ще се опитваш да помагаш на някой. А вече дали ще си говорим общи приказки или съчинения това е сьвъесеееем друга тема. Не можеш да помогнеш на човек, ако той САМ не пожелае това или не те помоли затова. Гарантирам, даже може и да го проверим на секундата.

преди 14 минути, Емил Костов написа:

Става точно на въпрос едно към едно, ако ще се опитваш да помагаш на някой. А вече дали ще си говорим общи приказки или съчинения това е сьвъесеееем друга тема. Не можеш да помогнеш на човек, ако той САМ не пожелае това или не те помоли затова. Гарантирам, даже може и да го проверим на секундата.

Темата е за възможността да погледнеш през очите на другия. В случая изместваш фокуса.

преди 17 минути, Just a Stranger написа:

Темата е за възможността да погледнеш през очите на другия. В случая изместваш фокуса.

Никакъв фокус не измествам. Може да предположиш какво е състоянието на друг човек по дадени от него действия или по отговор на зададени въпроси и пак няма гаранция че ще откриеш проблемът или проблемите му или че ще разбереш защо действа така. Когато го преживееш ( не го пожелавам на никой) тогава ще разбереш за какво говоря и ще разбереш и безмислеността на тази тема.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Темата е за възможността да погледнеш през очите на другия.

Темата си я озаглавил УМЕНИЕТО да се погледне през очите на другия, а това са много различни неща.

Има такова умение, да. Не е само за психолози, а до всеки човек. Разбира се - не буквално...

Няколко мозъчни зони играят ролята на 'огледални неврони', както е наречено в невронауките. На тях се основава явлението ЕМПАТИЯ

Има няколко типа емпатия:

- най-елементарната и инстинктивната е емоционалната емпатия. На нея се основава социалното явление "съпричастност". Същите тия са в основата и на т.н. 'социални рефлекси', заради които хората живеем в групи и най-голямата част от сигналите и житието в групите е основана на 'емоциолните сигнали" в тия групи, дори и техен регулатор и "инстинктивен канал за обмен"... Това го е имало сред човешката популация много преди да е дошло 'речта', като тя е нещо като негово "надграждане".

Освен че това е инстинктивно и невронно обособено, но се налагат и известни умения, които се развиват. Още с началото на живота на всеки човек, обмена между него и родителите, както и по-нататък, в групи със всякакви мащаби, развиват социалността. Значението на тия събития и процеси е огромно, защото в тия етапи се формира човешката личност и това остава за цял живот.

Както показва и самото име на този тип емпатия - тя се основава на емоционални сигнали, които по-късно се усложняват до 'чувства'. Не е коректно да се определи като 'какво чувства другия" - това никога не е възможно, защото "чувствата' се конструират в самата личност, чрез наслагвания, а не идват заложени като емоциите.

Основите на това разглеждане, както и на самата емпатия са , че вътрешните реагирания в емоционален план, се "излъчват" през движения на тялото и лицето, дори в поведението. Така от връзката между личните 'емоции', в среда на другите в групата, дето "правят същото" се съставя вътрешна "карта" какво е "при тях", но това не е 'директно', а се усвоява и в този смисъл може да се нарече 'умение'.

Емоциите са заложени като опростени сигнали, но с тяхното преплитане, в хода на социалното възпитание - се стига до по-сложни наслагвания. Заради тях на по-късен етап идват и "чувствата".  Но по емоционалните сигнали, на базата на личните вече формирани такива... инстинктивно се създава 'аналогичност' - какво другия 'чувства'. Както се вижда - заради това се нарича и с думичката 'съчувствие'... За да се стигне до това е нужно да се измине път през който всеки човек се учи да "разпознава" сигналите... както да осъзнае че и той самия формира такива сигнали към другите...

Това, че всичко описано върви в най-голяма степен в несъзнаваното - прави ефекта че 'все едно става от самосебе си".  Допълнително това може да се осъзнае и да се развива вече в съзнателен план. Психологията е развила това направо в широта и рационално са разгледани почти всички аспекти на емоционалната емпатия.

Има хора при които огледалните неврони не успяват да формират по-широки мрежи и не развиват особени социални умения. Такива умения не се развиват и за хора с определени психични и характерови особености, или пък когато социалната среда около децата е неадекватна или враждебна и са едно от водещите проблеми, с които се занимават психолози и терапевти.

Когато социалните дефицити са част от различни по вид психични отклонения, дори и като симптоматика - вече се занимават психиатрите. Понякога е много трудно да се сложи "разликата" и границите... още повече че самите хора са объркани относно тях.

- по-сериозната емпатия е "менталната" или "интелигентната". Това е вече умение и се развива трудно. както се вижда от името - нужно е наличие на ниво на интелигентност, при това не малка. Може в това умение да се включи и "емоционална емпатия" и така се разширява умението, защото все пак човека е един - и в емоционално, и в ментално отношение, а не просто 'два плана'... ЧОВЕК - е много повече и от двата...

има и други видове емпатия, но за целите ми в темата не ги споменавам... като очаквам това да направи авторът й. 

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Предполагам е ясно, че не става въпрос за буквално виждане на същото "едно към едно".

Първо ти не можеш да "погледнеш през моите очи" иначе би следвало да се съгласявам с много неща с рамусчуглу срямо образа ти тук.. 

Така, че, директно = определено не желая да гледам през твоите очи, особено след като са затворени и си в някаква своя си медитация и не виждаш, че подхождам с необходимото съчувствие, че друг те хули. = Не желая да разбера, защо си се вкопчил в даденото учение, която според моите виждания е патологична психика.  Това не са вярвания, не са мисли, а подтик към нещо много опасно.  

Практикувай си го, но не очаквай поне от мен някакво одобрение. 

И пак да напомня: Нищо лично към теб, а съм възмутен от въпросния Йоги или прочие който тук лансира твоя образ. 

преди 7 часа, Just a Stranger написа:

Преди всичко обаче ми е интересно кой как вижда необходимостта и ползата от това да бъде направена тази следваща крачка

Това е много полезно умение. По отношение сетивното се научава в играта на криеница. Поглеждаш през очите на другия и преценяваш, че зад това препятствие те вижда/не те вижда. Защото преди тази възраст и игри си мислиш, че като затвориш очи, скриеш се зад възглавница и си скрит. По същия начин преживяваш, поглеждаш с очите на детето, посягащо към печката и се ужасяваш. Отнасяш се с разбиране, когато някой каже, как го е стреснал силен звук или удар. 

Предполагам, следващата крачка е към по- сложни психични процеси- решения, оценки. 

Ти как го правиш?

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

Темата е за възможността да погледнеш през очите на другия. В случая изместваш фокуса.

Чакай, чакай, само през очите ли? Ами през съзнанието, мотивите? Ако искаш да не огорчаваш жена си, трябва да погледнеш през целия й мироглед, когато решаваш дали да си имаш любовница.

преди 3 часа, Емил Костов написа:

Може да предположиш какво е състоянието на друг човек по дадени от него действия или по отговор на зададени въпроси и пак няма гаранция че ще откриеш проблемът или проблемите му или че ще разбереш защо действа така. Когато го преживееш ( не го пожелавам на никой) тогава ще разбереш за какво говоря и ще разбереш и безмислеността на тази тема.

Мисля, че такова предположение върши достатъчно работа. Познанието ни не е идентично, но прилича... А като разбереш защо действа така, можеш да избегнеш лошото и да се възползваш от доброто. 

Признавам си, аз не мога да погледна през манталитета на жените и да разбера кога ще ми дадат. Отчаял съм се. А тези, които го могат, доказват, че да предположиш какво е в съзнанието на другия е голяма работа.

преди 3 часа, _ramus_ написа:

явлението ЕМПАТИЯ

Авторът на темата обръща специално внимание на това "да погледнеш през очите". За съжаление не обяснява какво. Примерно- другият гледа жена ми; другият гледа мен как работя по- добре от него; другият гледа към парче хляб; другият гледа към топката при дуспа.

Съпреживяването, съчувствието е едно разбиране. Другото е, да проумееш ( не непременно да се вживяваш) това, което другият ... тука съм затруднен..., защото става дума само за поглед, зрение, а де да зная какво е имал предвид авторът... всъщност, ако "погледна през погледа на автора" ще кажа, че е имал предвид "да разбереш как оценява, осмисля друг човек обекта пред двама ви" 

Прочее, всички тук, обсъждайки темата поглеждат през очите на автора и къде близо, къде далеч, отговарят какво "виждат през очите на другия"

преди 1 час, Търсещ истини написа:

всички тук, обсъждайки темата поглеждат през очите на автора

бихте ли споделили какво общо има написаното от мен, спрямо 'очите на автора", в темата?

Конструирането на "картината през очите на другия" е сложно съставно и включва толкова типове емпатия, колкото му е възможно на даден субект. Колкото повече типове, толкова по-пълна е картината.

Колкото до буквалистиката на "очите" в заглавието - това е метафорично и по принцип чудесно разбирам защо е отворена темата точно от този автор, защо така е избрано заглавието и какво точно автора би искал да се спише в тая тема. Не че съм длъжен с нещо спрямо неговите очаквания...

Именно това е примера - как самият автор, със своите написани коментари през годините ми е дал да разбера достатъчно кое и какво 'гледа' през неговите очи. Не конкретно, през очите му, но това е синтезен опит, който тече през сложни наслагвания и не се поддава на линейна описателност.

Да напомня и още една метафора ( и не само ) - очите са просто символ,  чрез тях се "гледа", но "виждането" се реализира с онова, което е 'зад очите'... Ето това е ключът, а не самите "очи"...  

Всеки един от нас гледа с очи графичните символи на екрана пред нас, но прочита(нето) се осъществява от това, дето е "зад очите"... Списването на всеки, отговаря на онова, което е "зад очите му. Опознаването на 'задочието' е ключът към това, всеки как "вижда", а не какво и къде гледа...

преди 1 час, Търсещ истини написа:

трябва да погледнеш през целия й мироглед

това е шега, разбира се, защото едва ли може да се напише сериозно...

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Признавам си, аз не мога да погледна през манталитета на жените и да разбера кога ще ми дадат.

дадат - какво? Захарче, десерт, усмивка, шамар или прашките си?

преди 1 час, Търсещ истини написа:

всъщност, ако "погледна през погледа на автора" ще кажа, че е имал предвид "да разбереш как оценява, осмисля друг човек обекта пред двама ви" 

Ами чудесно. Ето, че много пояснения не са нужни. Е да, може да се разшири още обхвата на "обект" примерно. Основния акцент ми се иска да е върху разбирането и отчитането на начина по който другият възприема и изживява нещо, предимно психически. И в часност доколко изобщо всеки прави опит за подобно нещо. Умишлено не използвах думата "емпатия", за да не поставям ограничение откъм свързаните с нея тълкувания. 

П.п. В момента само хвърлих един поглед на написаното по диагонал. Може и да съм пропуснал нещо, но утре ще го прочета по-внимателно. 

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

Това е много полезно умение.

Коя емпатия е полезна?! Защото емоционалната емпатия при дадени обстоятелства е вредна. = Довежда до еуфория. Някои пък поради една или друга причина ползват когнитивна емпатия, за да управляват другия. = Довежда до лицемерие. Интелектуалната емпатия пък довежда до пристрастяване.

Цитат

Когато даден индивид има много силно развита емпатия, той може да бъде изключително съпричастен и да изразява тревожност към чувствата, емоциите и проблемите на друг човек, дори без да има пряк контакт с него, общувайки чрез интернет, телефон или дори само гледайки неговата снимка.

Ето това, пък е опасно!!! = Та, какво полезно умение е да имаш способността да погледнеш през очите на другия?! 

Според мен умението да балансираш своята емпатия е полезното, защото самата емпатия е индивидуална и по един или друг начин е интимност, т.е. съкровена. 

Все пак не забравяй, че има и хора които проявяват съчувствие, но с други цели, а така също някои хора са пристрастени към своите чувства. 

Така, че едно е да "влезеш в положението" на другия, а коренно различно е да съчувстваш на другия. 

Цитат

Всички индивиди са внушаеми, но децата, наивните хора или субектите с дебилност са по-внушаеми от другите. 

 И как според теб един дебил може да съчувства?! 

Примерно: Тук съм внушил, че притежавам определени качества, но никой не знае моите умения. Целия ми образ е изкуствен. По кое съдиш, че съм откровен или, че го правя нарочно?! 

Само помисли, колко често ползвам тази емотиконка:  ... и ред други слова, които пораждат в теб определено мнение за този мой образ. Той е илюзия в теб. 

Кратко: Мнозина ползват това умение (съчувствие) за измама, което определено е полезно за един, но може да е във вреда на друг.  Други пък ползват антипода, който на пръв поглед е вреда за теб, но в действителност да е полезен. 

преди 15 часа, Емил Костов написа:

Затова и психолозите не могат да помогнат.

Целта на психолозите е друга. = Човек да осъзнае себе си (при практикуващите психоаналитици) или да определят дали даден човек е подходящ за изпълнение на дадена дейност (при практикуващи кадров подбор). = Той (психологът) може да класифицира психическите процеси, но не и да даде отговор, при кои патологии как да се помогне, за да се излекува субекта. 

Психологът в действителност е консултант, а не лекар!!! 

преди 16 часа, Just a Stranger написа:

безпристрастност.

Ти имаш някаква изградена пристрастност и изискаш другите да проявяват безпристрастност?! Защо?! 

Помисли: По-умесно е да си прям, откровен и ред други качества, които определено са по-добри, отколкото да си безпристрастен. Да, страстта е порок, но пристрастието е по-голям порок. 

Хайде да подходим от някакво начало: Осъзнал ли си своите страсти?! Към кои страсти изпитваш чувства, а при кои емоция?! Към кои чужди чувства, емоции и т.н. може да проявиш безпристрастие и към кои ползваш своите пристрастия и за какво?! До колко си обективен?! До колко може да се абстрахираш от твоите чувства?! До колко може ти самия да се асоциираш с другия?! До колко си изживял същите неща както другия?! 

Примерно: Човек който много време е живял бедно не може да погледне през погледа на един богат. По същия начин е и обратното. Човек израснал в семейство което не е имало някакви блага, то именно въпросните в последствие стават негова страст. Той може да прояви съпричастност само към други със същите страсти, като пренебрегва други.

ОК, ти имаш страст към духовното, но други страсти тук може ли да споделиш?! 

Как си представяш да си съпричастен към човек който има само и единствено страст към материалното?! 

Или ще отречеш своята страст?!  

преди 3 часа, dioib написа:

Ти имаш някаква изградена пристрастност и изискаш другите да проявяват безпристрастност?! Защо?! 

Пристрастност и влечение (симпатия) са различни неща. По отношение на визираното от теб, не е пристрастност, доколкото няма страсти, т.е. емоционален елемент в отношението ми към него. Освен това нищо не изисквам от другите тук. Имам определени  надежди и нищо повече. А от това дали тези надежди ще се оправдаят или не, и до каква степен, ще си направя съответните изводи и ще извлека някаква опитност. 

Странно е в какви посоки успяваш да забиеш в мисленето си - изцяло твои, нямащи нищо общо с мен и написаното от мен.

 

преди 4 часа, dioib написа:

Помисли: По-умесно е да си прям, откровен и ред други качества, които определено са по-добри, отколкото да си безпристрастен. Да, страстта е порок, но пристрастието е по-голям порок. 

Казваш: "По-уместно". Беззначение обаче дали е така или не, ти в последствие отхвърляш по-малко уместното, като че ли то влиза в някакво противоречие с по-уместното. Не може ли да си прям и безпристрастен едновременно? Защо поставяш едното за сметка на другото? Тук предполагам, че първото изречение се отнася повече до теб, а второто до мен. Трудно е понякога да разплете мислите ти човек. По отношение на пристрастността ми, вече обърнах нужното внимание. А с първото изречение сякаш се опитваш да оправдаеш нежеланието си да бъдеш безпристрастен. Ок, но така или иначе никой тук няма нужда от и не изисква твоята безпристрастност. Пази си страстите щом искаш.

преди 4 часа, dioib написа:

Хайде да подходим от някакво начало: Осъзнал ли си своите страсти?! Към кои страсти изпитваш чувства, а при кои емоция?! Към кои чужди чувства, емоции и т.н. може да проявиш безпристрастие и към кои ползваш своите пристрастия и за какво?! До колко си обективен?! До колко може да се абстрахираш от твоите чувства?! До колко може ти самия да се асоциираш с другия?! До колко си изживял същите неща както другия?! 

За себе си съм отговорил на тези въпроси.

преди 4 часа, dioib написа:

Примерно: Човек който много време е живял бедно не може да погледне през погледа на един богат. По същия начин е и обратното. Човек израснал в семейство което не е имало някакви блага, то именно въпросните в последствие стават негова страст. Той може да прояви съпричастност само към други със същите страсти, като пренебрегва други.

Това според мен не е вярно. И твърдя, че в редица случаи съм успявал да разбера хора намирайки се на другия полюс. В последната дума залагам определена подсказка, но повече обяснения за нея ми е трудно да дам, а и ще се получи излизане от темата.

преди 4 часа, dioib написа:

Как си представяш да си съпричастен към човек който има само и единствено страст към материалното?! 

Много лесно всъщност. В общи линии няма значение към какво ще е страстта (използвам твоята дума).

преди 16 минути, Just a Stranger написа:

не е пристрастност, доколкото няма страсти, т.е. емоционален елемент в отношението ми към него.

По-голяма глупост сред форума днес няма изписана. Да е честит новият "калдатски рекорд".

 

преди 13 часа, Търсещ истини написа:

Предполагам, следващата крачка е към по- сложни психични процеси- решения, оценки. 

Ти как го правиш?

Първото вече го потвърдих.

Как го правя? Ясно е че напълно няма как да се иднтифицираш с другия, а и не винаги резултатът е налице и еднакъв. В някои случаи се получава, в други - в някаква степен, а в трети - никак (почти никак, за да не съм краен). Трудно е да се отчетат всички влияещи условия и е по-добре да обърна внимание на тези, които зависят от мен и се опитвам да изпълня от своя страна. Преди всичко трябва да се успокоя емоционално и умствено. Да се абстрахирам от моите възгледи и от желанието да давам оценки. Опитвам се да установя докото мога специфичните особености на човека отсреща. Тук разбира се има значение доколко съм запознат с него, доколко съм имал възможност да го наблюдавам (а в процеса на наблюдение също е нужна безпристрастност за да се видят някои неща). Може да има и някакъв момент на интуитивно възприемане. То се случва най-чярко в началото, преди да имам изградена позиция спрямо някого. След това вече е по-трудно. Това първо впечатление всъщност определя много в човешкие взаимоотношения. Проблем е, че може и да е подвеждащо (израз на моментно състояние или пък дисонанс или съзвучие свързани с нагласи и привързаности от миналото и др.), а някои типове хора веднъж подведат ли се, трудно се освобождават от него. 

Важно според мен е човек да не поставя себе си на мястото на другия, т.е. да не разсъждава така, сякаш той е на негово място. Често хората очакват другите да реагират така, както те самите биха реагирали на тяхно място. И с мен се е случвало, а вероятно и ще се случва до опроделено време. 

преди 12 часа, _ramus_ написа:

бихте ли споделили какво общо има написаното от мен, спрямо 'очите на автора", в темата?

Например това:

преди 17 часа, _ramus_ написа:

преди 18 часа, Just a Stranger написа:

Темата е за възможността да погледнеш през очите на другия.

Темата си я озаглавил УМЕНИЕТО да се погледне през очите на другия, а това са много различни неща.

Вниквате, че авторът е мислил нещо за темата (да коментираме умения), като после пише за възможност. Поставяте се на негово място и преценявате, че е имал предвид тъкмо тези неща, но те не разясняват точно предмета, който той мисли да разгледа и въвеждате темата за емпатията. 

Удовлетворява ли?