преди 1 минута, attj написа:

И какво да правят  - като 6 милиона казаци сега са в РФ?   Много природни богатства и залежи има в земите им - ще ги отнемат от бандеровците, а те да садят пшеница, царевица и слънчоглед далеч от Черно море.  И дано им дойде акъла.

И още изконни руски територии ще се върнат при майка Русия, Путин отдавна настрои руския ВПК за война на изтощение или както каза преди два дни Робърт Бригер, председател на Военния комитет на Европейския съюз: "ЕС не виждат скорошния край на войната от гледна точка на Русия, тъй като нейните военни способности не са засегнати значително въпреки западните санкции. Освен това Русия разполага с много голяма маса оръжия и огромен резервоар от потенциални сили. По тези точки Русия очевидно превъзхожда Украйна."

преди 16 минути, Звяра!!! написа:

Ама това ти ли си ???

Не знаех , че си ти и сега като каза взех , че изтрих снимката !

Това май не е снимка ами няколко картинки една върху друга !

Добре изглеждаш , наперен със окраска , за коледа си готов !

Ех, дзверче, в главата ти има неколко картинки и кат са разбъркат и почва да боли....

Само мижитурки трият нещо, което врче са постнали...

И от фотография не разбираш....

Че твоето не е снимка, а тъп колаж, целящ подиграване на  потребител, това е така....(което е явно нарушение на правилата, а уж държеше на тях)....

Но... пак казвам, за идиотското си "произведение", ползваш вече поне една снимка, която е обект на авторско право, при това я ползваш за втори път...

Но... що триеш?

Написах ясно, че ти позволявам да я ползваш за кот си щеш...

Освен простотията си, друго не доказваш....

Всеки дебил е в състояние да "създаде" подобно "творение", при това некадърно....

Ако бях прасе, квито намеци прайш, то сигурно щех да съм "малкия слон от Странджа планина".....

Едва ли некой би ма погледнал за Коледа...

Ма аз знам, че не съм и не ми пука, даже ме забавлява некой да са хвали с простотията си, опитвайки да ма унижи...

На теб защо ти пука, коги ти кажа, че в пространството между ушите ти не се намира това, което би требело да са намира?

Не за замисляй, не ща да та боли главата...

 

преди 39 минути, maxthon написа:

И ти хал хабер не може да обясниш защо, но като гледам даже и не напиняш да го направиш. И сега ще се хванеш за сламката, че договора е предварителен и на какво ли още не. След като нямат намерение да се създава голяма държава защо тогава се договарят такива граници дори и в предварителен договор?

Защото са използвали фермана на султан Азис за определяне на територията която да отстъпят. А това кой какви планове си е правил няма никакво значение.

Те и в Украйна си правиха някакви планове и очакваха че никой няма да защити Украйна според Будапещенската конвенция, ама ей на.

Facebook – отворен форум за дезинформация

 

Facebook остава  доминиращата платформа за социални медии  в региона, като нейната популярност варира от 98% от целия уеб трафик към платформи за социални медии в Албания и България до 72% в Хърватия в долния край.

Платформата продължава да служи като  разсадник за информационните операции на чуждестранни авторитарни актьори и техните местни пълномощници  и се е доказала като критичен компонент за техните усилия за популяризиране. Прокремълските партии в целия регион могат да се похвалят с общо близо 1 милион последователи и публикуваха над 22 000 публикации през 2022 г., като получиха приблизително 13 милиона взаимодействия.

 

Броят на последователите на Facebook страниците на прокремълските партии през 2022 г

Показателите на Facebook страниците на руските посолства в региона през 2022 г. показват, че  дипломатическите мисии на Москва са разширили усилията си за обхват  най-много в Северна Македония, следвана от Черна гора и България, макар и с променлив успех. Официалните съобщения на Кремъл имат далеч най-голямо влияние в българската фейсбук сфера, където руското посолство има 65 000 последователи, два пъти повече от тези на всичките други шест страници на посолствата взети заедно. През 2022 г. руското посолство в България се похвали със зашеметяващите 1,9 милиона взаимодействия – близо седем пъти повече от взаимодействията, получени от шестте други страници на посолството взети заедно.

Източник:https://mciff-csd-bg

преди 28 минути, andiay написа:

Хайде, да приема че не си видяла..

Да действително не съм видяла.

преди 4 часа, andiay написа:

На това се дължи и неумението ти дори да зададеш правилните въпроси...

В случая с украинския етнос, би требело да попиташ коги са е образувал...

За "правилни" да разбирам удобни за теб ли? И питах това:

преди 8 часа, БаалБек написа:

Кой е решил, че тази етническа група ще се нарича украинци?

Кой друг народ, племе съседно на украинците е започнал да ги нарича така и кога?

Да благодаря за авторите. Признавам, че не съм чела нищо от тях. Но си задавам въпроса до колко са верни, ако се позовават основно на руски или съветски автори, които услужливо са прикрили неудобни за тях факти от древността. Подобно на този спорен за мен материал:

Bulgars - Wikipedia

The Bulgars (also Bulghars, Bulgari, Bolgars, Bolghars, Bolgari,^[1] Proto-Bulgarians^[2]) were Turkic semi-nomadic warrior tribes that flourished in the Pontic–Caspian steppe and the Volga region during the 7th century. They became known as nomadic equestrians in the Volga-Ural region, but some researchers believe that their ethnic roots can be traced to Central Asia.^[3]

Кремъл не само нахлу в Украйна, но и  засили операциите си за влияние  в цяла Европа, които в много случаи успешно постигнаха известна степен на завладяване на държавата. Обръщането на този процес  трябва да бъде първата задача на дневен ред в ЮИЕ, Брюксел и Вашингтон. IFF подкрепят държавните и медийните олигархични мрежи в Югоизточна Европа. Кремъл последователно е използвал инфраструктурата на тези мрежи, за да въоръжи информацията и икономическите ресурси. Следователно  отделянето на икономиките в региона от Русия се оказа изключително трудно,  дори след пълномащабното нахлуване в Украйна.

Спирането на вълната от IFF и свързаното с това медийно улавяне и дезинформация изисква както подход на  цялото общество,  така и  международен подход . Това е трудна задача за ограничения капацитет на правителствата и гражданското общество в Югоизточна Европа и изисква по-силен политически ангажимент от страна на Европейския съюз и Съединените щати. ЕС трябва да  се договори за ясен краткосрочен график за присъединяването на Западните Балкани,  както и за членството на България и Румъния в Шенгенското пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

САЩ трябва да засилят повторното си ангажиране с по-широкия регион на Югоизточна Европа и Черно море, като насърчават повече  приятелска подкрепа  на своя бизнес и укрепват сътрудничеството си за развитие в критични области като киберсигурността, медиите и правоприлагането. Вашингтон трябва да продължи инициативата си за среща на върха за демокрация с по-дългосрочна демократизация, върховенство на закона и подкрепа за икономическата сигурност и изграждане на капацитет в целия регион.

Източник:https://mciff-csd-bg

преди 5 минути, BANKATA написа:

А това кой какви планове си е правил няма никакво значение.

И от това, че никой е нямал планове (намерения) да създава голяма държава на Балканите премина няма нямало значение кой какви планове е правил (имал). Благодаря, че си призна с половин уста, че все пак някой е имал такова намерение.

Европа се нуждае от  стратегическо отделяне  на своята икономика от руската. Трябва да се даде приоритет на прекъсването на енергийната зависимост и разрушаването на руските олигархични мрежи в целия континент. В по-уязвимите икономики на Югоизточна Европа на въоръжаването на търговията от Русия трябва да се противопостави чрез провеждане на  политика на стратегически инвестиции  от страна на ЕС и САЩ Две едновременни политики биха довели до осезаем резултат: разкриване и насочване към локусите на политическа корупция и увеличаване на ниво на прилагане срещу прането на пари срещу руските финансови потоци в ЮИЕ.

• Първата  стъпка  е да се оцени естеството и обхвата на заплахата чрез  идентифициране на държавните институции и процесите на вземане на решения  , които са били засегнати от институционализираната политическа корупция (завладяване на държавата).
   
• Съществува критична необходимост от увеличаване на  количеството и качеството на наличните данни  за естеството и мащаба на IFFs, за да се разберат техните ключови движещи сили, канали и тенденции и да се започне по-силен политически отговор.
   
• Съгласувани трансатлантически действия срещу незаконните пари и незаконните активи  в ЮИЕ чрез ефективно прилагане на санкциите срещу Русия след нахлуването в Украйна.
   
• Ускоряване на интегрирането на SEE в внедряването на новосъздадения орган за борба с изпирането на пари . Органът и неговите партньори от ЮИЕ трябва да координират действията си тясно с US FinCEN и институциите за финансово разузнаване във всяка членка на ЕС.
   
• Сърцевината  на стратегическото отделяне  е намирането на  решение  на главоблъсканицата за енергийната сигурност и сигурността на климата в Европа и Югоизточна Европа . Това би означавало да се осигури диверсификация на доставките както на изкопаеми горива – за да се предотврати сривът на европейската икономика – така и на ключови ресурси за енергийния преход, който вече поставя Европа в опасни нови зависимости.
   
• Инвестирайте в сигурност:  В по-малките, по-податливи икономики на ЮИЕ, руският държавен корпоративизъм и въоръжаването на търговията трябва да бъдат противопоставени от  политика на стратегически инвестиции от ЕС и Съединените щати . Европейските инвестиционни потоци трябва да се стремят да въведат справедливи пазарни практики. Увеличаването на западното корпоративно присъствие в тези страни е единственият начин да се гарантира, че руските бизнес практики няма да деформират икономическите политики в полза на Кремъл.

Като въпрос на спешност страните от ЮИЕ трябва да актуализират своите стратегии за инвестиции и национална сигурност, за да включат стабилен  механизъм за скрининг на ПЧИ  като ключова защита срещу чуждо злонамерено влияние и допълнителна защита за насърчаване на качествените чуждестранни инвестиции. Правителствата трябва да интегрират частния сектор и сектора на гражданското общество в разработването на този механизъм и да осигурят адекватна прозрачност на процеса.

Източник:https://mciff-csd-bg

преди 39 минути, Flashback написа:

Много точно описа себе си. Явно освен кухите опорки, които ви спускат наготово, не търсите нова информация.

Специално за теб публикувам за втори път в темата тази скорошна статия от американските медии:

"Западът не позволи на Украйна да сключи мир с Русия три пъти"

В началото на конфликта в Украйна имаше три опита за мирно уреждане - и трите бяха торпилирани от Запада, пише The American Conservative.

https://www.theamericanconservative.com/why-peace-talks-but-no-peace/

Много полезна статия, отваря очи за прикриваните от Запада възможности за договаряне на мир и блокирането им от САЩ&Co.

Благодаря!

За съжаление текстът на превода ѝ не се включи в цитата ми.

преди 2 минути, maxthon написа:

И от това, че никой е нямал планове (намерения) да създава голяма държава на Балканите премина няма нямало значение кой какви планове е правил (имал). Благодаря, че си призна с половин уста, че все пак някой е имал такова намерение.

Те ако имаха наистина такива планове щяха да го заложат в предварителните договори.

Противодействието на дезинформацията в Югоизточна Европа ще доведе до  разглеждане на  всичките четири компонента на  медийното улавяне : (i) собственост, (ii) реклама, (iii) правителство и (iv) когнитивно улавяне. ЕС и националните правителства в цяла Европа  успешно се насочиха към директни канали  за улавяне на руски медии веднага след инвазията в Украйна през февруари 2022 г. По същия начин рекламното, правителственото и когнитивното улавяне намаляха в цяла Европа, тъй като подкрепата за авторитарния модел на Русия се разсея при вида на бруталните сцени, идващи от Украйна. Въпреки това  сивата медийна инфраструктура на Кремъл  остава до голяма степен на място, особено в Югоизточна Европа, и може да се възроди след войната.

 

Видове заснемане на медии

Първата линия на защита срещу дезинформация включва  създаването на инфраструктура за дигитална криминалистика,  необходима за откриване и разследване на кампании за дезинформация, както и на участниците, които ги управляват, почти в реално време. Съществуващите инструменти за мониторинг на медиите и анализ на аудиторията трябва да бъдат използвани за измерване на обема и обхвата на повтарящите се разкази за дезинформация в традиционните и социалните медии. Те трябва да бъдат допълнени от по-усъвършенствани инструменти, които анализират групово дигиталния състав на новинарските уебсайтове и автоматично откриват типични признаци на злоупотреба, като пренасочване на домейн, уебсайтове на двойници, фалшива информация за контакт и липса на условия за използване, наред с други.

Данните, получени чрез подобрено разследване и анализ на текущи кампании за дезинформация, трябва да се използват за информиране за разработването на  превантивни мерки, които ограничават въздействието и търсенето на дезинформация .

Присъствието на Кремъл в критичните възли на медийната инфраструктура на ЮИЕ може да бъде изместено само чрез създаването на  еднакво разпределена мрежа от публично финансирани и независимо управлявани медии. Мащабът му трябва да съответства на мащаба на позициите на Русия, тъй като дългосрочната му цел е не просто да противодейства на дезинформацията с проверка на фактите, но и да  съживи гражданския характер на журналистиката и излъчването  като решаващ елемент на демократичната култура. За тази цел трябва да се преразгледа моделът на подкрепа от правителството на САЩ за свободата на медиите в ЦИЕ в началото на 90-те години.

Източник:https://mciff-csd-bg

преди 1 минута, BANKATA написа:

Те ако имаха наистина такива планове щяха да го заложат в предварителните договори.

Е то има само един договор имаш статус на предварителен.

преди 4 минути, Звяра!!! написа:

Източник:https://mciff-csd-bg

Този линк не работи, би ли дал коректен такъв, за да прочетем статията в оригинал?

преди 1 минута, maxthon написа:

Е то има само един договор имаш статус на предварителен.

Нищо не си разбрал от това което ти написах за споразуменията между Русия, Австроунгария и Великобритания.

Поне да ги беше погледнал.

преди 6 минути, Flashback написа:

Този линк не работи, би ли дал коректен такъв, за да прочетем статията в оригинал?

Ако смениш тиретата с точки, натоварва се англоезичен сайт на Център за изследване на демокрацията.

Понякой път правят такива номерца за НЕхипертекстова препратка, но ннам що.

преди 1 минута, BANKATA написа:

Нищо не си разбрал от това което ти написах за споразуменията между Русия, Австроунгария и Великобритания.

Поне да ги беше погледнал.

Нито един от тях няма статус на предварителен. Не ми казвай какво съм разбрал и какво не. И както много добре каза - няма значение дали някой е искал все пак да прави голяма държава. Не само, че има значение, но и много добре знаеш кой е бил това. И трябва ли да се сърдим на този, който е искал да го направи или на този, който е работел в обратна посока?

преди 5 минути, Flashback написа:

Този линк не работи, би ли дал коректен такъв, за да прочетем статията в оригинал?

 Блокирали са достъпа или правят профилактика , по-късно или утре трябва да се отвори и при мен не зарежда а исках още неща да покажа !!!

преди 7 минути, Мърдокс написа:

Център за изследване на демокрацията

Най-странното е как я изследват след като обръщат повече внимание на Китай и Русия.

преди 11 минути, Звяра!!! написа:

 Блокирали са достъпа или правят профилактика , по-късно или утре трябва да се отвори и при мен не зарежда а исках още неща да покажа !!!

https://mciff-csd-bg

Смених тиретата с точки:

https://mciff.csd.bg

 

Стигаш ли го с долното?
Аз стигам.

 

 

Лукашенко: Путин изтегли танковете от Киев, докато Зеленски се криеше в мазето

Президентът на Беларус Александър Лукашенко в откровено интервю за украинската журналистка Диана Панченко разказа, как всъщност са се развили събитията около Киев в началото на руската специална военна операция в началото на 2022 г. Това съобщава беларуската информационна агенция БЕЛТА.

"Действително ставаше дума за няколко дни. Ако руснаците бяха завзели Киев представяте ли си, каква война щяхте да имате? Войната вече щеше да е приключила.

Журналистката обръща внимание, че в Украйна е прието да се смята, че Зеленски е защитил Киев и украинската армия е отразила нахлуването на руските войски.

"Това е приказва и нищо повече от това. Всичко това е създадено навярно от медиите и самия Зеленски, за да покаже своя героизъм. Аз лично се оказах между Путин и някои сили в Киев, които вече се бяха съгласили, както казват немците, на "хенде хох" ("Горе ръцете!", в смисъл, "Предавам се", белл ред.). За да оцелеят. И аз имах разговор с Путин във връзка с това. И Путин ми каза: "Знаеш ли, това (превземането на Киев) може да стане мигновено, но ще загинат огромен брой хора".

Лукашенко разказа, че украинските войски са изкарвали на улиците не само танкове, но и реактивни системи за залпов огън. При това се криели зад детски градини, училища, болници, други социални обекти.

"Как, ми каза Путин, можем да воюваме по военному с тах. Ето, казва, провеждаме прецизна операция. Ние сме в предградията на Киев, не можем да удряме като тях, безразборно. Тоест, той преживяваше това, че ще се наложи там да воюват така, че на мястото на училището да не остане нищо", разказва подробно беларуският лидер.

Той отбеляза, че точно по този начин украинската страна е действала и в Артьомовск (Бахмут), което потвърждават и бойците от ЧВК "Вагнер".

"И в разговора Путин ме пита: "Ти как би удрял в Киев по тях, ако те са скрити зад училища и детски градини?" Предавам ви нашия разговор почти дословно. Тоест, той имаше опасения. Друг на неговото място би казал: "Слушай, върви война. Ако си започнал война - воювай". И той каза истината, когато заяви: "Ние още не сме започнали", отбеляза президентът на Беларус.

"Няма да говоря за причините. Вие, навярно знаете, че руските войски, които бяха в покрайнините на Киев, се оттеглиха. И никакъв Зеленски там нищо не е отразявал. Путин ги изтегли тези войски. Какво и как той (Зеленски) е защитил? Да не е разбил там руската армия? Не. Затова напразно си приписва този подвиг, който не се е случвал. Путин оттегли тези войски от Киев, а той (Зеленски) през това време стоеше в мазето, Диана. Твоят Зеленски по това време седеше в мазето. Той нищо и никога не е отблъсквал. А военните виждаха как ще завърши това", обобщава Лукашенко.
https://glasove.com/novini/lukashenko-putin-iztegli-tankovete-ot-kiev-dokato-zelenski-se-krieshe-v-mazeto

 

преди 1 минута, maxthon написа:

Нито един от тях няма статус на предварителен. Не ми казвай какво съм разбрал и какво не. И както много добре каза - няма значение дали някой е искал все пак да прави голяма държава. Не само, че има значение, но и много добре знаеш кой е бил това. И трябва ли да се сърдим на този, който е искал да го направи или на този, който е работел в обратна посока?

Като ти казах че пак ще се изложиш не ме послуша и тръгна за пореден път да се правиш на велик, хем знаеш че не те бива никъде.

кое от : „ако се стигне до териториални промени или разпадане на Османската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено“ от май '78 не разбираш?

Да продължа и с януари '77 и друга подписана конвенция за войната "Конвенцията потвърждава Райхщатското споразумение, с което страните са се съгласили на Балканите да не бъде създадена голяма славянска държава"

Има и неформално от '76: "ако се стигне до териториални промени или разпадане на Османската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено"

 

преди 24 минути, Flashback написа:

Този линк не работи, би ли дал коректен такъв, за да прочетем статията в оригинал?

някои линкове, не само на него не бачкат - защото някои доставчеци са ги блокирали

Изследвания

Най-новата история на руските медии показва как медийната система е била предусловена от политическото развитие на страната. През 90-те години руската медийна система претърпя големи трансформации след разпадането на Съветския съюз. Медиите бяха въведени в нови реалности: пазарната икономика, краят на идеологическия контрол на комунистическата партия, политическият плурализъм, развитието на нови обществени институции и др. Очаровани от привидно идеалния западен модел на пресата, руските медии заимстваха повечето от неговите характеристики: свобода на словото, частна собственост върху медиите, подобно законодателство, дистанция от държавата, обществено влияние и роля на пазач.

Все пак развитието на новата руска медийна система в посока на западния идеал беше ограничено от дълбоко вкоренените културни и професионални традиции на руската журналистика. „Векове наред журналистиката като социална институция в Русия се развиваше без икономически съображения, докато ролята на икономическия регулатор се изпълняваше от държавата, която на свой ред осигури патерналистичната основа в журналистиката… [през 90-те години] държавата, докато освобождаваше икономическата активност в медиите, не беше готова да отслаби контрола върху съдържанието. Това създаде практически неразрешимо напрежение за самите медии, които се опитват да функционират едновременно като търговски предприятия и като институции на обществото. [Иваницки]. Ролята на държавата в руската медийна система е била и остава доминираща.

След като през 1991 г. беше приет новият Закон за средствата за масово осведомяване, с който на практика се утвърдиха гаранции за независимостта на медиите и свободата на словото, последва първият етап на приватизация на медийния пазар. В началото на 90-те години, когато страната преминаваше през остра финансова криза, държавното финансиране на медиите беше многократно намалено, което от своя страна доведе до драстични съкращения на тиражите и персонала. Както отбелязват някои учени, цяло поколение съветски журналисти са били принудени да сменят професията. В същото време бяха създадени множество частни медийни компании, водени от силите на свободния пазар; много стари медии бяха приватизирани, преформатирани и преназначени.

Въпреки факта, че руските политически и социални институции претърпяха големи формални промени по време на преходния период, нямаше системна промяна в неформалните практики. Докато новите елити се бореха за преразпределение на властта и икономическото богатство, трансформацията на страната напомняше повече на „демократичния граждански маскарад“ [Грос], отколкото представяше истинска промяна. „Маскарадът” може да се наблюдава и в медийната система. Създаването на формални процедури за взаимодействие между медиите и държавата не разруши традиционните неформални отношения между журналисти и служители.

Тъй като страната придоби относителна политическа и икономическа стабилност до средата на 90-те години, вторият етапна медийната приватизация започна при „полицентричния“ политически модел на президента Елцин. „Полицентричният“ модел се основаваше на баланса на различни властови центрове – олигарси, индустриално-финансови групи и регионални държавни администрации. През този период медиите се радваха на относителна свобода и независимост от държавата, но новите собственици и мениджъри на медийните предприятия ги използваха доста инструментално – за производство на благоприятно обществено мнение. Както политическите, така и бизнес елитите виждаха медиите като оръжие за натрупване на политически капитал. В различни случаи бизнес елитите разменят лоялността на своите приватизирани медии за икономически и политически облаги. Както признава Борис Березовски, един от собствениците на ОРТ (Обществена руска телевизия, сега преименувана на Първи канал), той „никога не е получавал финансови печалби от ОРТ... Политическите печалби са безкрайни, икономическите – никакви“. [Реснянская].

През този период борбата между елитните кланове често се отразява в медиите под формата на „черен” и „сив” PR и компроматни войни . Изглежда елитите разпознаха предимствата на медиите в тази борба и се стремяха да превърнат тези предимства в конкретни ползи и ходове в играта на власт. Но медиите биха могли да осигурят още повече влияние за политически цели. Предизборните кампании – национални, регионални и местни – биха били невъзможни за спечелване без подкрепата на медиите. Борбата за политическа власт кулминира в президентските избори през 1996 г., на които действащият президент Елцин отива на балотаж с лидера на Руската комунистическа партия Генадий Зюганов. В това историческо противопоставяне Елцин успява да спечели с малка разлика.

Голяма част от заслугите за тази победа се приписват на новите либерални руски медии, които активно подкрепяха действащия президент, въпреки здравословните му проблеми и широко разпространената алкохолна зависимост. Сред тези медии бяха НТВ, първият руски независим телевизионен канал, смятан за една от най-обективните и високо професионални телевизионни мрежи през 1994-96 г., и Комерсант , един от първите бизнес ежедневници в Русия. По това време НТВ беше част от медийния холдинг MediaMost , собственост на влиятелния руски олигарх Владимир Гусински; и в. "Комерсант".принадлежала на друг влиятелен олигарх и съветник на президента Елцин – Борис Березовски. Така медиите изиграха решаваща роля в насочването на общественото мнение в полза на Елцин и в крайната му победа.

Третият етапна еволюцията на медийната система в Русия започна с идването на власт на Владимир Путин през 2000 г. Новият руски президент трансформира политическата система на страната от „полицентрична“ в „моноцентрична“ под лозунга за нарастваща стабилност и сигурност – проблемите, които го значителна обществена подкрепа. Чрез изграждането на т. нар. „вертикал на властта” Владимир Путин елиминира всички алтернативни политически сили и установи контрол върху правителството, парламента, съдебната система и медийната система, за да осигури стабилност на новия режим. В началото на 2000-те години различни държавни агенции поеха финансов или управленски контрол над 70 процента от електронните медии, 80 процента от регионалната преса и 20 процента от националната преса [Въртанова]. Като резултат,

Като цяло през този период политическият дискурс в Русия се влоши и публичният дебат в медиите беше или заменен с имитативни форми ¹ или изтласкан от популярните медии, като телевизия и ежедневници с голям тираж, към публикации с много по-малка читателска аудитория, като Новая газета, или към интернет. Под натиска на новия елит на Кремъл през 2001 г. Борис Березовски беше принуден да продаде своя дял от ОРТ на Роман Абрамович, друг руски олигарх, който заяви своята лоялност към Владимир Путин. Символичната кулминация на войната на новия елит за контрол над медиите беше поглъщането на MediaMost от правителствотохолдинг (най-ценният му актив беше NTV) през 2002 г. от Gazprom Media — дъщерно дружество на Gazprom, най-голямата държавна корпорация в Русия.

В същото време през този период руските медии стават неразделна част от глобалната медийна общност след процеса на глобална конвергенция и хомогенизация. „Докато медиите упражняваха политиката си да направят телевизията по-малко политически ангажирана, рекламният и медиен бизнес лесно запълниха „празните“ ниши на политическото програмиране с развлекателно съдържание.“ [Въртанова] В новите условия на моноцентричната политическа система това беше естествен процес: държавата се радваше на предимствата на контрола върху политическия дискурс, а медиите приветстваха финансовите постъпления от процъфтяващата рекламна индустрия в Русия.

Една от основните характеристики на политическата система на Русия при управлението на Владимир Путин е неформалното подчинение на законодателната и съдебната власт на изпълнителната власт, контролирана от президента. Тази йерархия помогна на президента да постигне целта си - да установи контрол над целия политически процес, да елиминира възможните рискове от конкуренция и да преструктурира системата за контрол и баланс. Като запуши устата на група могъщи неконформистки бизнесмени ² , Владимир Путин изпрати ясно послание до бизнес общността да се дистанцира от политиката и по този начин установи контрол над корпоративна Русия. Оттук нататък само тези, които се съобразяват с неговата политическа линия и демонстрират лоялност и подкрепа, могат да продължат бизнеса си както обикновено.

Държавата се научи да използва широк набор от политически, икономически и правни инструменти за натиск и сплашване на медиите [Въртанова]. Някои от тях са:

• предоставяне на лични привилегии или достъп до затворени източници на информация; преференциално третиране на определени медии и журналисти;
• придобиване на държавна собственост върху медии или установяване на косвен контрол чрез собственост на частни компании, чиито собственици са лоялни към държавата;
• забрана за достъп до официални събития и пресконференции, отказ за предоставяне на искана информация;
• завеждане на съдебни дела срещу медии и журналисти на основание клевета, клевета и др.;
• санкциониране на медиите и спиране на лиценза;
• използване на правни санкции, като данъчно или митническо законодателство, противопожарна безопасност и санитарни разпоредби.

Прилагането на тези техники превърна руската медийна система в ограничено хомогенно поле, където само контролирани от държавата медии имаха право да работят в национален мащаб. Режимът позволи ограничена дейност на независимите медии (пресата и интернет медиите) за поглъщане на протестните настроения ³ .

Поради ограничената политическа среда руските медии не успяха да устоят на държавния натиск и се поддадоха на добре познатия модел на пропаганда и конформизъм, по който действаха в съветските времена. Периодът на относителна свобода на печата приключи с възкачването на Владимир Путин на власт, той беше твърде кратък, за да могат руските медии да се превърнат в силна демократична институция и пазач.

Трябва да се отбележи, че днешната ситуация се различава от съветските времена. Русия вече не е затворена държава, руските медии са изложени на свободния поток от информация и развитието на световния медиен пазар, а руските журналисти осъзнават ролята на медиите в свободния свят. Следователно, избирайки да служат като пропагандни инструменти за получаване на облаги от държавата, като изоставят общественото си задължение да съобщават истината, мнозинството от медиите доброволно избраха да се занимават с корупционни практики.

Влошаването на публичния политически дискурс е пряк резултат от липсата на политически плурализъм и конкуренция. Както се случва във всички затворени режими, политическият дискурс в Русия се трансформира от отворена политическа комуникация в държавен наратив. В резултат на това съдържанието на политическия дискурс стана плоско и скучно.

Като се има предвид общото разочарование на руските граждани в политиката и в собствените им способности да влияят на политическия процес или да доведат до промяна, общественият интерес се измести от политиката към развлекателния сегмент, което стимулира разширяването на развлекателния сегмент. Друга причина за тази експанзия е комерсиализацията на световния медиен пазар, движена от рекламната индустрия и насочена към стимулиране на потреблението. Както бе споменато по-горе, намаляващият политически дискурс създаде информационен вакуум в Русия, който при липса на други алтернативи беше запълнен с развлекателно съдържание. В крайна сметка този процес доведе до таблоидизация на медиите и преобладаване на популярните медийни формати, които се харесват предимно на масовата аудитория.

Руският медиен пазар и световните тенденции

Перспективата на руския медиен пазар дава представа за типа информация, която руските медии произвеждат и консумират. Това показва, че развлекателното съдържание е запълнило празната ниша на политическото програмиране. В същото време, докато политическата и разследващата журналистика в Русия намалява, руският медиен пазар процъфтява поради големия приток на рекламни пари. Днес Русия е на девето място сред 10-те най-големи медийни пазара в света, а през 2013 г. темпът на растеж на нейния пазар се оценява на 12 процента - най-високият процент в първите десет медийни пазара (вижте таблица 1).

 

Таблица 1. Топ-10 медийни пазари

 

Класиране (2013 г., прогноза)	Държава	Темп на растеж (2012*)	Темп на растеж (2012**)
1	Съединени щати	+4%	+3%
2	Китай	+6%	+7%
3	Япония	+3%	+3%
4	Великобритания	+4%	+3%
5	Германия	-1%	0%
6	Австралия	-1%	+1%
7	Бразилия	+13%	+9%
8	Франция	-4%	0%
9	Русия	+13%	+12%
10	Италия	-12%	-5%

Източник: Aegis Global Report.

Според Aegis Global Report високият темп на растеж на руския медиен пазар се дължи на растежа на рекламния пазар, особено в премиум сектора (компании с годишен бюджет за реклама над 3 милиарда рубли, или ~100 000 $). Индустрии, като медицина и ИТ, демонстрират най-висок ръст от съответно 18 и 13 процента. Очаква се Олимпийските игри в Сочи през 2014 г. да дадат допълнителен тласък на пазара през следващата година.

 

телевизия

Структурата на собствеността на руския медиен пазар показва, че националните медии с най-висок обхват на аудиторията се контролират от държавата, преди всичко телевизията.

Телевизията в Русия е водещ източник на информация. 99 процента от руските домакинства имат поне един телевизор, а около 94 процента от руснаците гледат телевизия всеки ден [Вартанова]. Ядрото на телевизионния пазар се състои от 19 федерални канала, достъпни за повече от 50% от населението. Първите пет канала по обхват на аудиторията са: Първи канал (Канал 1), Россия 1, НТВ, ТНТ и Пятый канал (Канал 5).

Руската телевизия е смесица от два модела – единият е държавен (големите телевизионни канали са собственост или на държавата, или на бизнесмени и компании, лоялни към държавата); другият модел е чисто комерсиален — предоставя развлекателно съдържание. Независимо от структурата на собствеността, руската телевизия се финансира предимно чрез реклама и спонсорство [Вартанова].

Графиката по-долу показва, че трите основни канала – Първи канал (Първи канал), Россия 1 и НТВ – имат най-голям обхват на аудиторията: съответно 14,2%, 13,7% и 13,5%.

И трите телевизионни канала се контролират от държавата: мажоритарният дял от Първи канал принадлежи на Росимущество (Федералната агенция за управление на държавната собственост). Други акционери включват National Media Group (контролирана от структурите на Юрий Ковалчук, председател на борда на РусияBank, една от най-големите банки в Русия и личен приятел на Владимир Путин; и Роман Абрамович, собственик на футболен клуб Челси и съюзник на Путин). „Россия 2“ е част от ВГТРК (Всеруска държавна телевизионна и радиоразпръсквателна компания), която е собственост на Росимущество. NTV също се контролира от държавата чрез Gazprom Media. TNT и Пятият канал, които са съответно четвърти и пети в топ телевизионните канали по обхват на аудиторията, също се контролират от държавата. TNT принадлежи на Gazprom Media, докато Channel 5 се контролира от National Media Group.

 

Обхват на аудиторията на най-добрите телевизионни канали, 2012-2013 г

[gview file=”http://www.interpretermag.com/wp-content/uploads/sites/5/2013/12/media_charts_interpreter-2.docx”]

Печатна преса

Според неотдавнашния доклад на Руската гилдия на издателите на пресата, общият тираж на печатните медии в Русия е около 7,8 милиарда копия, включително 2,7 милиарда копия на национални ежедневници, 2,6 милиарда — регионални копия и 2,5 милиарда — местна преса копия. Подобно на телевизионния сегмент, пазарът на пресата е разделен между двата медийни модела: качествени ежедневници и седмичници, които са предимно бизнес ориентирани и имат относително малка читателска аудитория; и популярни вестници и списания, които са склонни към таблоидизация.

През последните пет години делът на печатната преса непрекъснато намалява. През първата половина на 2013 г. тиражът на националните вестници и списания е намалял със 7,5 на сто, докато пазарният им дял се е свил с 6 на сто. Основните причини за това са рецесията след финансовата криза от 2008 г., нарастването на дела на интернет медиите, забраната за рекламиране на алкохолни напитки (от януари 2013 г.) и очакваната забрана за рекламиране на тютюневи изделия (предвижда се да влезе в сила през 2014 г.) . Тютюневите и алкохолните компании бяха сред основните донори за печалбите на печатния пазар.

Структурата на пазара на печатни издания е много по-разнообразна по отношение на собствеността, но изданията с развлекателно съдържание, лъскавите модни списания, таблоидите и др. доминират на пазара.

Резултатите от проучването на TNS от 2012 г. за обхвата на аудиторията на руските издания, представени в таблица 2, разкриват редица текущи тенденции: 1) вестникът с най-голям обхват на аудиторията в Русия е всекидневник с малки обяви ( Iz Ruk v Ruki ) ; 2) последван от Metro — всекидневен безплатен лист, предназначен предимно за пътуващите до работното място; 3) третата е "Российская газета" , официален източник на политическа информация, осигурен от държавата; собственост на Росимущество; 4) от първите десет издания само два вестника предоставят качествено политическо/бизнес съдържание — Комерсант (8 ^{-мо място} ) и Ведомости (9- ^{о място} ), докато други вестници обхващат развлекателния сектор.

Трябва да се отбележи, че „Известия“, добре позната и уважавана съветска марка, беше придобита от Националната медийна група през 2011 г. Новите собственици я обявиха за държавен конкурент на „ Комерсант “ и „Ведомости“. „Известия“ отразява руската политика, но както каза в интервю един от неговите собственици и главен редактор Арам Габрелянов4, ^{неговият} вестник има три забранени теми: президентът, министър-председателят и патриархът. Друга подробност, която трябва да се спомене е, че въпреки че Комерсант си спечели репутацията на първия независим качествен всекидневник в Русия, през 2006 г. той беше придобит от Алишер Усманов, ръководител на управляващата компания Metallinvest. Г-н Усманов беше класиран на 1- ^{во място}в Топ 200 на най-богатите бизнесмени в Русия на Forbes през 2013 г. и открито подкрепя Владимир Путин. В контекста на руската политическа система подобна собственост предполага, че отразяването на Комерсант на политически чувствителни въпроси може да се управлява чрез прилагане на така наречения „административен ресурс“, известен още като натиск от Кремъл.

 

Таблица 2. Водещи ежедневници по отношение на обхвата на аудиторията* (цяла Русия)

 

	Вестник	Обхват на аудиторията (хиляди хора)	%
1	Из Рук в Руки (От ръка на ръка)	3242.9	5.4
2	Метро	1932.1	3.2
3	Русская газета	1060.3	1.8
4	Московски комсомолец	1048.1	1.7
5	Спорт-Експрес	523.9	0,9
6	Съветски спорт	418.9	0,7
7	Известия	334.9	0,6
8	Комерсант	219.9	0,4
9	Труд (Труд)	196.9	0,3
10	Ведомости	134.6	0,2

Източник: TNS Русия, NRS, 2012 г

* Комсомолская правда не участва в това проучване, но според публичните данни дневният му тираж е около 655 000 екземпляра, петъчното издание - 2,7 милиона.

 

Таблица 3 показва, че руските читатели не се интересуват от политически въпроси. Всичките десет седмичника с най-голям обхват на аудиторията в Русия са популярни издания с масова привлекателност (т.е. Аргументы и факты, Комсомолская правда, Моя семья ) и таблоиди (т.е. Жизнь, Експрес газета ). Седмиците, които дават сериозен анализ на актуалните политически теми, са малко на пазара. Няколко примера са Комерсант-Власт, Експерт и Ню Таймс, но първите две списания са собственост на олигарсите, които открито подкрепят президента. „Комерсант-Власт“ се произвежда от издателство „Комерсант“, което, както беше споменато по-горе, е собственост на Алишер Усманов. Експерте част от Expert Media Holding, който е собственост на Basic Element на Олег Дерипаска и руска държавна корпорация - Vnesheconombank.

 

Таблица 3. Водещи седмичници по отношение на обхвата на аудиторията* (цяла Русия)

 

	Вестник	Обхват на аудиторията (хиляди хора)	%
1	Argumenty i Fakty (Аргументи и факти)	6389.3	10.6
2	Комсомолская правда	5287.1	8.8
3	Телепрограма	4890.1	8.1
4	777	4399.0	7.3
5	Оракул (Оракул)	2230.7	3.7
6	Моя Семия (Моето семейство)	1806.0	3.0
7	Московски комсомолец (MK + TV)	1744.6	2.9
8	Жизнь (Живот)	1710.1	2.8
9	Регион МК	1532.2	2.5
10	Експресна газета	1250.4	2.1

Източник: TNS Русия, NRS, 2012 г

 

В същото време предпочитанията на публиката в Русия се различават от тези на населението на големите градове. Таблица 4 показва тази разлика за аудиторията в Москва. Московский комсомолец е вторият по популярност вестник в Москва. Въпреки че вестникът има масова привлекателност и склонност към таблоидизация, понякога публикува остри политически коментари. Вестникът е собственост на неговия главен редактор Павел Гусев, който също така заема няколко официални длъжности, като ръководител на Московския съюз на журналистите, член на Президентския съвет по правата на човека и член на Руската обществена камара. Все пак частната собственост върху вестника дава известна свобода по отношение на политическия дискурс.

Друга разлика е, че Новая газета е осма в десетката на най-популярните вестници в Москва. Новая газета е един от малкото вестници на пазара, които произвеждат журналистически разследвания с висок стандарт. Притежание е на членовете на редакционната колегия; миноритарни дялове принадлежат на руския бизнесмен Александър Лебедев и бившия съветски президент Михаил Горбачов.

 

Таблица 4. Водещи ежедневници по отношение на обхвата на аудиторията* (Москва)

 

	Вестник	Обхват на аудиторията (хиляди хора)	%
1	Метро	1164.1	11.6
2	Московски комсомолец	685.8	6.8
3	Русская газета	210.5	2.1
4	Спорт-Експрес	171.8	1 .7
5	Съветски спорт	167.5	1.7
6	Из Рук в Руки	138.9	1.4
7	Известия	119.2	1.2
8	Новая газета	112.1	1.1
9	Комерсант	110.4	1.1
10	Ведомости	91.7	0,9

Източник: TNS Русия, NRS, 2012 г

 

Радио

Радиото е нарастващият сегмент на руския медиен пазар. Според Вартанова основните причини за увеличаването на броя на радиостанциите са напредъкът в излъчването на комерсиална музика и фрагментацията на аудиторията. Aegis Global Report показва, че през 2012 г. радиосегментът на рекламния пазар в Русия се е увеличил с 23%, но през първата половина на 2013 г. растежът се забавя до 14%.

Повечето руски радиостанции излъчват музикално и развлекателно съдържание. Според проучване на VTsIOM от 2012 г. Русское радио е най-популярната радиостанция в Русия, следвана от Европа Плюс и Авторадио. От 15 радиостанции, включени в класацията, само три излъчват политически токшоута: Маяк, Радио Россия и Ехо Москвы. Маяк и Радио Русия са държавни (Росимущество), докато Ехо Москвы е собственост на Газпром Медия. Все пак „Ехо Москвы“ позволява на членове на опозицията да участват в някои от предаванията му и да изразяват критики към режима.

 

Таблица 5. Най-популярни радиостанции

 

#	Радио станция	Обхват на аудиторията
1	Русское радио (Руско радио)	14%
2	Европа плюс	11%
3	Авторадио	10%
4	Маяк	9%
5	Радио Шансон	8%
6	Радио Русия	7%
7	Радио Дорожное (Пътно радио)	5%
8	Радио Дача	4%
8	Ретро FM	4%
9	Хит FM	3%
9	Динамит FM	3%
9	Юмор ФМ (Хумор ФМ)	3%
10	Ехо Москва	2%
10	Любовно радио	2%
10	Милицейская волна (Полицейска вълна)	2%

Източник: WTsIOM, 2012 г

 

интернет

Интернет пазарът в Русия показва изключително положителна динамика. През първата половина на 2013 г. интернет рекламата е нараснала с 30 процента, което е най-високото увеличение сред всички медии.

Както показва графиката по-долу, увеличението на интернет дела е доста драматично. През 2007 г. делът на интернет на руския медиен пазар не надвишава 3%, а към 2012 г. той възлиза на 19%. За същия период делът на печата е намалял с 9 на сто, на радиото – с 3 на сто, докато делът на телевизията е намалял с 1 на сто.

 

 

Структурна промяна на руския медиен пазар (пазарен процент)

 

 

Източник: Aegis Global Report.

 

Прави впечатление обаче, че делът на интернет нараства не само поради получаването на достъп до интернет от нови потребители, но и поради увеличаването на броя на точките за връзка. Днес всеки четвърти потребител на интернет в Русия има три или повече устройства, които го свързват с интернет. Междувременно броят на руските граждани, които имат достъп до интернет, едва надвишава 50 процента ⁵ . Но както е показано на графиката по-долу, средният дневен обхват на популярни руски интернет ресурси (Yandex, Mail.ru, Vk.com) всъщност е по-висок от този на Първи канал.

Източник: Aegis Global Report

Таблица 6 показва най-популярните уебсайтове в руския интернет (RuNet) според обхвата на тяхната аудитория. Yandex оглавява списъка, като е най-популярната руска търсачка и натрупва 34 уебсайта на своята платформа. Основният конкурент на Yandex Mail.ru е трети, но два други уебсайта на Mail.ru Group (odnoklassniki.ru и Moi Mir) са оценени на пето и шесто място.

Популярните интернет медии (за разлика от интернет търсачките и социалните медии) са в дъното на класацията Топ 15. Rbc.ru и Qip.ru принадлежат на частен RBC Holding, докато Ria.ru е интернет платформа на РИА Новости, държавна новинарска агенция. Kp.ru е част от Komsomolskaya Pravda Holding, собственост на ESN Group, свързана с държавна транспортна компания - Руските железници.

 

Таблица 6. Най-популярните интернет сайтове в RuNet

 

	уебсайт	Оператор	Месечен обхват на аудиторията* (хиляди посещения)
1	Yandex.ru	Яндекс	29166.2
2	Vk.com	ВКонтакте	29143.3
3	Mail.ru	Група Mail.ru	27065.2
4	Google (ru + com)	Google	26036.4
5	Odnoklassniki.ru	Група Mail.ru	25264.9
6	Мой Мир (my.mail.ru)	Група Mail.ru	22830.5
7	LiveJournal.com	SUP Media	16139.4
8	Rutube.com	RuTube	15096.5
9	Avito.ru	АВИТО	14552.8
10	Liveinternet.ru	Клименко и Ко	11290.8
11	Kinipoisk.ru	Кинопоиск	10634.3
12	Rbc.ru	РБК Холдинг	9995.7
13	Qip.ru	РБК Холдинг	9709.4
14	Ria.ru	РИА Новости	9106.6
15	Kp.ru	Комсомолская правда	8823.7

Източници: TNS, Tasscom, март 2012 г

 

Днес руският интернет е доста разнообразен по отношение на формите на собственост, което позволява по-голяма свобода на изразяване и разнообразие от източници на информация.

преди 10 минути, BANKATA написа:

Като ти казах че пак ще се изложиш не ме послуша и тръгна за пореден път да се правиш на велик, хем знаеш че не те бива никъде.

кое от : „ако се стигне до териториални промени или разпадане на Османската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено“ от май '78 не разбираш?

Да продължа и с януари '77 и друга подписана конвенция за войната "Конвенцията потвърждава Райхщатското споразумение, с което страните са се съгласили на Балканите да не бъде създадена голяма славянска държава"

Има и неформално от '76: "ако се стигне до териториални промени или разпадане на Османската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено"

 

И не е възможно въпреки тези споразумения все пак някой да е имал съвсем други намерения и дори да си е сменил тези намерения? Защото и тази вечер вече се спомена защо се случиха и референдумите в Донбас и другите две области. След като сега в рамките на няколко месеца може да се промени позиция, значи и в миналото е съвсем възможно да се е случило същото.