преди 9 часа, _ramus_ написа:

ако не си ти да си ми жертвичка, просто няма как да живея. Моля те - пиши си симптоматиката, за да си получавам редовната дозичка. Ти си с добро сърце, гледам че се стараеш да я получа.

уха, кеф! Получих си новата дозичка. Благодаря ти че се грижиш за мен.

Знам си аз - благородно сърце, малко е кухо отвътре. Над раменете също е така - благородни напъни, но останалия пълнеж е стигнал до порива "искам да съм добър герой, в моята приказка". Уж "две висши", но след тях остава само 'висшия стремеж към фантазиране' и бягство. А начинът - банален, но предпочитан от всички неизраснали "деца".

Келешчета като се разфантазират, само и само да се преживеят - колкото щеш. Но келешчета с 'духовен герой' - от една страна е весело как се вживяват като си направят няколко версии на филмчета, от други  филмчета или книжки... И тръгват по широкия виртуал да си топлят манджичките, щото те се преживяват на вече открили и добре знаят откъде идват и колко 'малки' само чакат синдрома - ей, вижте ме, открих истината и вече съм духовен, добър, разбиращ, можещ...

Добре ли беше дотук - като тригър да ми подадеш новата дозичка?

================

Иначе - нещо темата, така? Иначе малчуганските похвати - "и аз мога така"... Но не можеш...

Сега аз да пиша по темата:

защо докарах нещата дотук:

1 - лесно е да бъдат побутнати няколкото чудесни примера. Тригърите са лесни и са елементарни. Проверени с времето и многократните повторения. Не се учат от нищо, но основните примери всички са "много велики сред филма си".

2 - Примерите - тезата че в общ поглед понятията "ТОКСИЧЕН" и НАРЦИС са си народна чалга, е елементарно опримерена.

Понятията в народната чалга се използват за обозначение на точно определен типаж отношения, при което някой е губещ, заради друг, който бил нарцис. Губещият има усещането че отношенията не са като за него, той не печели нищо, няма ползи... И оставало да печели само обозначения като НАРЦИС, разбира се. Той не се интересувал от загубите на 'другата страна", а искал само неговото си да става.

И идва чалга-схемата - която да опише лесно и като малоумни с поредната новомодна думичка "ТОКСИЧНОСТ" в отношенията... Разбира се - емоционалният момент в обяснение е основния магнит. Някак си образно и лесно става "кой е причината" някой друг да е нещастен, губещ, празен,...

А тезата ми е, че токсични хора могат да са на всяко ниво и няма нищо общо с нарциса. Понятието НАРЦИС, по един естествен за невежите емоционални дечица в раздела и темата, си е неразбран. То и няма как - чалга статийките не могат да привнесат разбиране, а участват само в колективна система за малките, неуспелите, обърканите, неустойчивите, за да им предложат "универсална причина" и с нея - лесно обяснение кое, какво, защо... Въобще - всички характеристики на "детския" профил...

Такааааа - разбира се същите въобще не са ТОКСИЧНИ. Лицемерието е на всички нива - особено е характерно именно относно двата примера, които героично се самозаявиха с леки побутвания, но напълно доброволно.

И така - описанията от списванията относно двата примерни ника са съвсем характерни. Точно филмарите хич не са токсични, но само в техния филм те са добри, благи, отзивчиви, отдадени, готови да помогнат... Пък написаното говори за обратното.

какво ползвам ли - просто е Схемата работи винаги, защото напипвам по реакциите от какво бягат. Отгоре на всичко - то е тяхна рана още от деца. И не е проблем че бягат, защото това е израз на естествени стремежи към самосъхранение. Но в същия сценарий влиза и проповядването на личния филм, с наивната представа че "това ще спаси и тия като тях", по модела "както аз си направих спасителна капсула".

Духовността е особен момент в техния избор на лична приказка. Модерните начини за обособяване на лични приказки изискват митология към която да бъдат привлечени, но нуждата е от търсене на стабилност и сигурност, след като бягат именно от обратното на нея. И начините и средствата по които го правят изразяват достатъчно чрез прост реверсивен анализ.

Защото бягането е в пряка корелация с "това от което бягат".

Изборът на приказката е според нуждата от точният "герой" на когото приказката се явява контекст. И описанията също са в корелация, сочеща на принципа - компенсациите са в пряка корелация на дефицитите и по едното е лесно да се изведе другото. От това идва и думичката "компенсация на дефицити", а проявлението сред народните простори се нарича "комплексари", макар че това е само един нюанс в хората, които разбират от материята.

Типологичността и сходствата са и причина в социалните процеси задължително да се подават 'сламките' като форми за съставяне на лични приказки. Тоя, дето изцяло готовата конфекция няма да му е по вкуса, си донаглася лична подходяща приказка, според личните си особености. 

Описанието на приказката също има пряка корелация с дефицитите, фобиите, и неизраснатите блокажи. Особено емоционалните е най-трудно да се скрият. А това си има и своята положителна страна - ако при компенсационните лични приказки и екзистенцията, която илюзорно предлагат емоционалните движения започнат да отстъпват, това е евентуален знак че нещата започват да се разпадат като "спасителна капсула". Негативният условен сценарий на това води към депресия и психичен разпад...

И тук е начинът - да се преживяваш на духовен герой, сред личния си филм, е доста успешен сценарий за бягство, защото "Духовните сценарии" предлагат сериозни предимства за съставяне на личен филм откъм стабилност, социален резонанс, социално подготвен позитивен ореол от идеали. И... воала.

Но всичко това работи само сред посредствена социална среда от 'сходни' сред които с лекота преминава резонанса и се образува рефлексията на филмовият герой. Повторяемата фикция на "въображаема публика' и говорителят сред нея е много остър и компенсира преживяването за незначителност и ниска самооценка, от което се бяга. Именно това намира чудесен резонанс с готовите "духовни приказки" в които основния акцент пада върху точно това, но вече като 'белег за духовност'....

И... воала! като наберат инерция и... айде по форуми да покажат колко са им велики "филмите". А отвъд тях - празното само расте. Нито образование, нито развитие - всичко отива за преживяването на филма.

Няма филмар, който да не е токсичен. Ако не за друг - то за себе си. Крайните форми на пропадане и ограждане в личната 'филмова капсула' изискват всичко да се пренасочи натам, защото е спасително и придобива висш приоритет.

Преживяването на филмовия герой като 'отдаден' също има компенсационен характер. Просто се напипват социалните позитивни идеали и по тях се наглася героя и контекста му. Примерите тук са толкова показателни и описателни...

преди 9 часа, _ramus_ написа:

И в цветовете на дъгата да го сложиш, с шрифтове по-големи от монитора, малоумието ти сред темата продължава с грохота на пикиращ изстребител на малка височина. Понеже ти вече нещо си си "отговорил" виждам че точно по темата пишеш, точно в раздела, в който си най-компетентен...

Иначе - " и аз мога" - говори за неизраснати невръстни годинки, щом досега ти е останал. А и маниерното папагалене, имитации, подражания... съвсем се вместват в общата схема.

Ех, тези деца. Дето всичко правят по детски глупаво. Нищо, че рамус и елементарна ирония не може да различи - важното е да си докара изживяването. 

И това вечно-продължаващо малоумие (пак при другите естествено) , и за трети път претенциите, че някой друг не пишел по темата. Изчерпан рамус, демонстриращ безсилие повтаряйки един и същ репертоар, безумно очаквайки различен резултат. 

преди 26 минути, _ramus_ написа:

уха, кеф! Получих си новата дозичка. Благодаря ти че се грижиш за мен.

Знам си аз - благородно сърце, малко е кухо отвътре

А така, пусни си отровата. Като не си докараш изживяването и ставаш злобен. Опитваш всичко, без значение на цената. За морал да не говоря - дозичката оправдава всички средства. Ето, че се яеяеаш за пореден път пример по темата (връщам се към нея изпълнявайки "молбата" ти). За разлика от други хора, които могат да са токсични на моменти, обикновено когато са в негативно настроение, при теб е модел, навик, утвърдена линия на поведение. И не го правиш защото си разстроен, а търсейки наслада в дисонанса, който предизвикваш, така уж доказвайки неадекватността на "фантазьорите". Наркоман драпащ за поредния миг опиянение. Но той отминава бързо и всичко трябва да се случи отново, и отново, и отново... 

преди 1 минута, Just a Stranger написа:

Наркоман драпащ за поредния миг опиянение.

 

преди 50 минути, _ramus_ написа:

1 - лесно е да бъдат побутнати няколкото чудесни примера. Тригърите са лесни и са елементарни. Проверени с времето и многократните повторения.

 

преди 35 минути, _ramus_ написа:

уха, кеф! Получих си новата дозичка. Благодаря ти че се грижиш за мен.

Знам си аз - благородно сърце, малко е кухо отвътре. Над раменете също е така - благородни напъни, но останалия пълнеж е стигнал до порива "искам да съм добър герой, в моята приказка". Уж "две висши", но след тях остава само 'висшия стремеж към фантазиране' и бягство. А начинът - банален, но предпочитан от всички неизраснали "деца".

Келешчета като се разфантазират, само и само да се преживеят - колкото щеш. Но келешчета с 'духовен герой' - от една страна е весело как се вживяват като си направят няколко версии на филмчета, от други  филмчета или книжки... И тръгват по широкия виртуал да си топлят манджичките, щото те се преживяват на вече открили и добре знаят откъде идват и колко 'малки' само чакат синдрома - ей, вижте ме, открих истината и вече съм духовен, добър, разбиращ, можещ...

Добре ли беше дотук - като тригър да ми подадеш новата дозичка?

================

Иначе - нещо темата, така? Иначе малчуганските похвати - "и аз мога така"... Но не можеш...

Сега аз да пиша по темата:

защо докарах нещата дотук:

1 - лесно е да бъдат побутнати няколкото чудесни примера. Тригърите са лесни и са елементарни. Проверени с времето и многократните повторения. Не се учат от нищо, но основните примери всички са "много велики сред филма си".

2 - Примерите - тезата че в общ поглед понятията "ТОКСИЧЕН" и НАРЦИС са си народна чалга, е елементарно опримерена.

Понятията в народната чалга се използват за обозначение на точно определен типаж отношения, при което някой е губещ, заради друг, който бил нарцис. Губещият има усещането че отношенията не са като за него, той не печели нищо, няма ползи... И оставало да печели само обозначения като НАРЦИС, разбира се. Той не се интересувал от загубите на 'другата страна", а искал само неговото си да става.

И идва чалга-схемата - която да опише лесно и като малоумни с поредната новомодна думичка "ТОКСИЧНОСТ" в отношенията... Разбира се - емоционалният момент в обяснение е основния магнит. Някак си образно и лесно става "кой е причината" някой друг да е нещастен, губещ, празен,...

А тезата ми е, че токсични хора могат да са на всяко ниво и няма нищо общо с нарциса. Понятието НАРЦИС, по един естествен за невежите емоционални дечица в раздела и темата, си е неразбран. То и няма как - чалга статийките не могат да привнесат разбиране, а участват само в колективна система за малките, неуспелите, обърканите, неустойчивите, за да им предложат "универсална причина" и с нея - лесно обяснение кое, какво, защо... Въобще - всички характеристики на "детския" профил...

Такааааа - разбира се същите въобще не са ТОКСИЧНИ. Лицемерието е на всички нива - особено е характерно именно относно двата примера, които героично се самозаявиха с леки побутвания, но напълно доброволно.

И така - описанията от списванията относно двата примерни ника са съвсем характерни. Точно филмарите хич не са токсични, но само в техния филм те са добри, благи, отзивчиви, отдадени, готови да помогнат... Пък написаното говори за обратното.

какво ползвам ли - просто е Схемата работи винаги, защото напипвам по реакциите от какво бягат. Отгоре на всичко - то е тяхна рана още от деца. И не е проблем че бягат, защото това е израз на естествени стремежи към самосъхранение. Но в същия сценарий влиза и проповядването на личния филм, с наивната представа че "това ще спаси и тия като тях", по модела "както аз си направих спасителна капсула".

Духовността е особен момент в техния избор на лична приказка. Модерните начини за обособяване на лични приказки изискват митология към която да бъдат привлечени, но нуждата е от търсене на стабилност и сигурност, след като бягат именно от обратното на нея. И начините и средствата по които го правят изразяват достатъчно чрез прост реверсивен анализ.

Защото бягането е в пряка корелация с "това от което бягат".

Изборът на приказката е според нуждата от точният "герой" на когото приказката се явява контекст. И описанията също са в корелация, сочеща на принципа - компенсациите са в пряка корелация на дефицитите и по едното е лесно да се изведе другото. От това идва и думичката "компенсация на дефицити", а проявлението сред народните простори се нарича "комплексари", макар че това е само един нюанс в хората, които разбират от материята.

Типологичността и сходствата са и причина в социалните процеси задължително да се подават 'сламките' като форми за съставяне на лични приказки. Тоя, дето изцяло готовата конфекция няма да му е по вкуса, си донаглася лична подходяща приказка, според личните си особености. 

Описанието на приказката също има пряка корелация с дефицитите, фобиите, и неизраснатите блокажи. Особено емоционалните е най-трудно да се скрият. А това си има и своята положителна страна - ако при компенсационните лични приказки и екзистенцията, която илюзорно предлагат емоционалните движения започнат да отстъпват, това е евентуален знак че нещата започват да се разпадат като "спасителна капсула". Негативният условен сценарий на това води към депресия и психичен разпад...

И тук е начинът - да се преживяваш на духовен герой, сред личния си филм, е доста успешен сценарий за бягство, защото "Духовните сценарии" предлагат сериозни предимства за съставяне на личен филм откъм стабилност, социален резонанс, социално подготвен позитивен ореол от идеали. И... воала.

Но всичко това работи само сред посредствена социална среда от 'сходни' сред които с лекота преминава резонанса и се образува рефлексията на филмовият герой. Повторяемата фикция на "въображаема публика' и говорителят сред нея е много остър и компенсира преживяването за незначителност и ниска самооценка, от което се бяга. Именно това намира чудесен резонанс с готовите "духовни приказки" в които основния акцент пада върху точно това, но вече като 'белег за духовност'....

И... воала! като наберат инерция и... айде по форуми да покажат колко са им велики "филмите". А отвъд тях - празното само расте. Нито образование, нито развитие - всичко отива за преживяването на филма.

Няма филмар, който да не е токсичен. Ако не за друг - то за себе си. Крайните форми на пропадане и ограждане в личната 'филмова капсула' изискват всичко да се пренасочи натам, защото е спасително и придобива висш приоритет.

Преживяването на филмовия герой като 'отдаден' също има компенсационен характер. Просто се напипват социалните позитивни идеали и по тях се наглася героя и контекста му. Примерите тук са толкова показателни и описателни...

Вземи напиши книга - "Дневниците на един фрустриран нарцис " .

Събери всичките си глупости и щуротии , шаблончета - балончета и я издай !  Така поне можеш да спечелиш някой лев и да си позволиш след някоя год. по-прилична ментална клиника , примерно ..

Не словоблудствай по форумите , ами си впрегни енергията да пишеш книгата !

Така думичките пак ще се връщат при теб , всеки път , когато я препрочиташ .

Идеална терапия ще ти е .  Там няма кой да те опонира и няма кой да ти действа токсично !

Действай , не се ослушвай .  Тук освен Шунята и Шинуацу , на които трябва да бъдеш благодарен , че все още те отразяват - Никой нито те чете , нито има желание за какъв да е разговор !   А , и Кипен , ама и той ще те нарита по някое време , когато му се накриви шапката и китката от някоя твоя реплика !

И двамата сте тук за едно и също - ИЗЖИВЯВАНЕТО , КОМПЕНСАТОРНАТА СХЕМА НА ДЕФИЦИТИ И НУЖДИ И НАРЦИСТИЧНИЯТ ПОДЕМ на емоционалният ви градус .

Привидният мир между вас е крехък и стойността му е единствено - ИНТЕРЕС .

Взаимен Интерес да не се шамарите помежду си , така щото и шаблоните ви са сходни и целите и стремежите !

Затова и опряхте гръб в гръб и започнахте да се изживявате върху гърба на "другите фантазьори и деца " !

За мен лично не сте токсични , а само фрустрирани нарциси .

Аз обясних в темата кои са токсични за мен и кои ми възпламеняват шамарите.

Вашите смехотворни апликации в областта на психиката са не само несериозни , ами и продукт на гневът ви , спрямо хора , които не ви подаряват уважение и емпатия.  

Дори само последното да се вземе като аргумент , всичките ви напъни в психологията отиват в коша ! 

Има ли Конфликт на Интереси веднага светва Лицемерието и започват да се разглеждат дисонансите между пледоарията и действията и реакциите ! 

Оттам всичко заминава в коша и следва заключение .

Заключение в Несъстоятелност !  

Така , че сядай и си пиши книжката . Бъди наясно , че тук велик няма станеш , нито пък някой ще уязвиш с нелепите си чаршафи от филипика.

Едно време може и да си имал публика , може и да си успявал да унизяваш и уязвяваш потребители , но тези времена отминаха отдавна.

Сега тези , които останаха са Твърди и освен подигравка и един зад врата - друго няма да получиш.

 

преди 1 час, _sirena_ написа:

фрустриран нарцис

оу, фантазьорката се дуе като папагали глупости. Може би щото може да обясни как нарциса може да е фрустриран... Великата се изигра и като 'психоложка". И щото е "наясно" с пълнежа на тия думички що да не се изцепи. Пък да е смешно.

Иначе за нарциса -

преди 1 час, _sirena_ написа:

Събери

Не словоблудствай

Действай , не се ослушвай . 

За мен лично не сте токсични , а само фрустрирани нарциси .

Аз обясних в темата

Вашите смехотворни апликации в областта на психиката са не само несериозни , ами и продукт на гневът ви ( е обикновена невежа глупотевина, родена от делюзиите на изтрещялата като говорителка пред виртуална публика, на която тя говори от сцената )

Така , че сядай и си пиши книжката . Бъди наясно

Едно време може и да си имал публика , може и да си успявал да унизяваш и уязвяваш потребители ,

нарциса се излива и личи по повелителното наклонение, "заповедите", изразителност от последна и висша инстанция, сигурността и убедеността за която мечтае да получи като рефлексия... Вметките за ролята й на защитничка, на недосегаема, на непоклатима - са точно компенсациите и нуждите от липсващата лична значимост, компенсирана през настояване за социална такава. Разбира се - слабите, беззащитните, уязвимите, унижените, наранените - "силния" е нужно да се играе че ги защитава... Иначе "как ще е силния" и как ще е "герой", ако е един от тях

А е просто обикновена малка ранена лигла, потънала сред театрото си. Съвсем обикновена и сивичка - както е всеки искейпър.

Тук в случая има разлики между двата "примерни ника' - точно "великата вселенка" е със значително по-ниска грамотност и ИКЮ от "странника". Компенсира това с опити за комбинаторики, чудесно и подвижно въображение и рутина в огледални подражателни елементи.

Това потвърждава и изразния стил - опита да му се придаде "стоманен блясък", разделянето на изреченията направо в абзаци, дори и когато са свързани най-много 2, до 3 последователни изречения в общ смисъл. Често безразборното ползване на главни букви насред изреченията... Всичко това може да се забележи сред всеки неин коментар, вкл и последния.

А неспособността да се изразява в последователен смислен вид, вече говори за когнитивни проблеми, умело прикривани по време на "потъването в образ". Тук сред дамските никове имаше достатъчно примери за сериозно ниво в изразяването, високо ИКЮ, начетеност...  и лесно може да се сравнят. Посредствено ниво няма как да се скрие зад празна показност, изфантазиране, нахакани маниери, до арогантност... Посредствеността винаги личи, но най-лесно личи имено в контекст, който тя е контрастна...

Това не й пречи да се преживява че е "логична", че написаното е с велик блясък от мъдрост, ценност и вселенска духовност... Искейпърът, особено в криза на потъването, се вкопчва упорито във вече създадения си предварително фантазен контекст и колкото е повече вкопчен, толкова повече натрапчиво и настоятелно текат уверенията с подготвените театрални елементи.

Не че ИКЮ-то или образованието променят стремежа към фантазно бягство, но е пример как спрямо всяко ниво се наглася и личната му приказка, с нужните системи от елементи в нея, нагласени според нивото на нужната рефлексия.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Знам си аз - благородно сърце, малко е кухо отвътре. Над раменете също е така - благородни напъни, но останалия пълнеж е стигнал до порива "искам да съм добър герой, в моята приказка". Уж "две висши", но след тях остава само 'висшия стремеж към фантазиране' и бягство. А начинът - банален, но предпочитан от всички неизраснали "деца".

Това за "добрият герой" ти си този, който постоянно се опитва д наложи като внушение. Вчера споменах защо - така поддържаш приказката си. Нужно ти е аз да искам да съм добрия герой, за да можеш да ме диагностицираш като фантазьор. Необходимостта е твоя. Също и ролите на помагащ, на спасител, на просветлен са нужни на теб. Ако аз не искам да съм тези неща, приказката ти рухва. Аз няма да съм заблуден фантазьор, твоите "изобличавания" стават неадекватни, а заблуденият се оказваш ти, борещ се от години с вятърни мелници. 

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Получих си новата дозичка. Благодаря ти че се грижиш за мен.

отзивчиво следват повторителните податки:

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Ех, тези деца. Дето всичко правят по детски глупаво. Нищо, че рамус и елементарна ирония не може да различи - важното е да си докара изживяването. 

И това вечно-продължаващо малоумие (пак при другите естествено) , и за трети път претенциите, че някой друг не пишел по темата. Изчерпан рамус, демонстриращ безсилие повтаряйки един и същ репертоар, безумно очаквайки различен резултат. 

 

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

А така, пусни си отровата. Като не си докараш изживяването и ставаш злобен. Опитваш всичко, без значение на цената. За морал да не говоря - дозичката оправдава всички средства. Ето, че се яеяеаш за пореден път пример по темата (връщам се към нея изпълнявайки "молбата" ти). За разлика от други хора, които могат да са токсични на моменти, обикновено когато са в негативно настроение, при теб е модел, навик, утвърдена линия на поведение. И не го правиш защото си разстроен, а търсейки наслада в дисонанса, който предизвикваш, така уж доказвайки неадекватността на "фантазьорите". Наркоман драпащ за поредния миг опиянение. Но той отминава бързо и всичко трябва да се случи отново, и отново, и отново... 

Дааа - отново и отново... Добро момче, послушно! Дай пак...

преди 1 минута, Just a Stranger написа:

Това за "добрият герой" ти си този, който постоянно се опитва д наложи като внушение. Вчера споменах защо - така поддържаш приказката си. Нужно ти е аз да искам да съм добрия герой, за да можеш да ме диагностицираш като фантазьор. Необходимостта е твоя. Също и ролите на помагащ, на спасител, на просветлен са нужни на теб. Ако аз не искам да съм тези неща, приказката ти рухва. Аз няма да съм заблуден фантазьор, твоите "изобличавания" стават неадекватни, а заблуденият се оказваш ти, борещ се от години с вятърни мелници. 

бравоооооо! Голем кеф - новата дозичка.

Малко се спихва репертоара и почва зацикляне, но можеш да почерпиш вдъхновение от "вселенката" - тя пък се изживява за оригинална.

Деца, пишете си диагнозите, пишете си точно къде ви се пукат черупчиците, пишете и как, защо, докъде, колко... Чудесни сте, макар и леко досадни.

преди 5 часа, _ramus_ написа:

Келешчета като се разфантазират, само и само да се преживеят - колкото щеш.

Аха, злобльо. Тези келешчета, когато не са ти забавни, са ти много дразнещи. Ама ти иначе си порастнал, спокоен и уравновесен, надживял детската емоционалност. В такива неемоционални моменти привиждаш пуяци, грухтене и кочинки, келешчета... - ама иначе не си в приказка. Хайде да не се повтарям много много, че ще стана банален като теб, втръсващ на всички с едни и същи опити за провокации и реплики. А и знам, че вниманието те плаши. Не обичаш погледите да са насочени към теб, защото сладките ти изживявания винаги са на гърба на другите. 

преди 5 часа, _ramus_ написа:

Сега аз да пиша по темата:

защо докарах нещата дотук:

1 - лесно е да бъдат побутнати няколкото чудесни примера. Тригърите са лесни и са елементарни. Проверени с времето и многократните повторения. Не се учат от нищо, но основните примери всички са "много велики сред филма си".

Нищо не си докарал дотук. Не лъжи. Миналият път не обърнах внимание на тоталната глупост, която написа по отношение на т.нар. от теб "експерименти", но сега може и да не ти го спестя. 

Примерите, вече написах, че са нужни на теб. "Побутване", което ще изкара почти всеки от равновесие ти използваш като аргумент срещу "религиозните фанатици". Наясно ли си колко тъпо е това? Не може да правиш констатации на базата на такава реакция. Нямаш контолна група от "нефанатици", които да реагират евентуално по друг начин, за да е адекватно закльчението ти. Но при теб научността и представителността са само на думи. Ти не знаеш как се провеждат експерименти. Аз поне статистически изследвания знам как се правят.

преди 5 часа, _ramus_ написа:

2 - Примерите - тезата че в общ поглед понятията "ТОКСИЧЕН" и НАРЦИС са си народна чалга, е елементарно опримерена.

Понятията в народната чалга се използват за обозначение на точно определен типаж отношения, при което някой е губещ, заради друг, който бил нарцис. Губещият има усещането че отношенията не са като за него, той не печели нищо, няма ползи... И оставало да печели само обозначения като НАРЦИС, разбира се. Той не се интересувал от загубите на 'другата страна", а искал само неговото си да става.

Иска ти се. Отново правиш опит дат вкараш някого в желаната от теб роля. В същото време се опитваш да оправдаеш себе си, прехвърляйки отговорността за емоционалната реакция на другия изцяло върху него. Рамус не е токсичен, а другите са виновни, че се обиждат, когато той ги провокира. Оправдания. Те, другите наистина биха могли и да не реагират емоционално, но за това е нужен опит и самоконтрол. А рамус, невинната душичка, само им показва как те не ги притежават. И най-важното: не ги притежават, защото са "религиозни фантазюори". Нищо, че 99 % от хората така или иначе ще реагират по същия начин. И с времето, в процеса на експериментиране, рамусчо в един момент започва да привиква с реакцията на другите. Успехът на експеримента му носи удовлетворение и наслада. Рамусчо продължава да експериментира, въпреки че за него си той отдавна е доказал заключенията си и повече опити не са му нужни. "Експериментът" вече не е заради резултата, а се е превърнал в зависимост, носеща своята доза сладко изживяване. 

Ами какво правим ако някой супер некадърен и прост човек е нарцис и социопат едновременно и се фантазира, че е велик и че заслужава да бъде най добре!

 

преди 11 часа, Веси Филипова написа:

Ами какво правим

ми - пишете си глупостите. Както и правите?

Да не би да зададохте 'въпрос'?

Не че и аз написах "отговор".

И още - вижда се с лекота колко пъти думичката "рамус(чо, и др. подобни) участва в емоционалните изцепки на няколкото негови коментатори.

Поради същата причина, няколкото лигльовци и лигли се напъват да се дракат - защото какво друго да напишат, след като са невежи и некомптентетни по даден казус. Поради същото за тях "мнението" е като задника - понеже си го имат, що да не покажат сред други 'задници'... За същите КАЛДАТА, разделите и темите са като колективен кенеф, за среща на "задници" и "света на задниците", за които отгоре на всичко съществува само техния си свят.

Нещо повече - В темата упорито се подминава казусът, че "нараненият" и ТОКСИКИРАНИЯТ също може да е НАРЦИС. Всъщност за всеки, който не става на неговото, на желаното, на ползата, на стременото... е засегнат и нещо друго или някой друг му се явяват ТОКСИЧНИ. Точно това направих с побутването на няколкото 'духовни нарциса', за които те са благи, обичащи, добри, мъдри, но не и когато не става на тяхното.

Упоритостта да се нагласи НАРЦИСА като нужния негативен герой, който е "виновен" за благите души, с добри и наранени сърца, е просто част от детската им митология.

ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ нямат стойност да се гледат само от "задници"... Те са нещо много сложно нещо, а не мегдан за детски приказки и нужни блянове като за детската градина. За психонауките е същото - по отношение на народната им чалга.

преди 10 часа, Веси Филипова написа:

Ами какво правим ако някой супер некадърен и прост човек е нарцис и социопат едновременно и се фантазира, че е велик и че заслужава да бъде най добре!

 

Аз бих опитал доколкото е възможно да огранича влиянието му. Съдбата може да постави некадърници и хора със самочувствие в излишък на всякакви позиции, а ние невинаги да можем да се дистанцираме и останем незасегнати. Просто трябва да следваме посоката си въпреки тях. Ако тръгнем да се жалваме, че не е справедливо, че не трябва да е така, ако решим да ги променяме, само ще пропилеем усилията си напразно. 

Прецени възможностите на такива хора, за да нямаш очаквания надвишаващи тази преценка. Това, че те се мислят за нещо повече, не би следвало да те разстройва. Но е въпрос на правилна нагласа. Очакването от такива хора нещо невъзможно за тях, дори и да ти изглежда справедливо, си е просто едно нереално очакване. 

преди 7 минути, Just a Stranger написа:

Аз бих опитал доколкото е възможно да огранича влиянието му (върху себе си).

само на думи... само на думи и в игри на благи съвети... .

Освен че си пропуснал важно уточнение в горното изречение, то е фантазно пожелание. Ако някой може да ограничи влиянието на негативно поведение спрямо неговото, той спира да има проблемите за които става въпрос. А ако "можеше да опита" ... не е като да го направи.

Степените на социална зависимост и губещата роля на дадено звено в нея, не се преодоляват с "опитване". Това означава да преразгледат защо са зависими, с какво, чрез кое... пък то това дори ти не си го направил.

преди 20 минути, _ramus_ написа:

Поради същата причина, няколкото лигльовци и лигли се напъват да се дракат - защото какво друго да напишат, след като са невежи и некомптентетни по даден казус.

Sieg Heil

Добре, че нямаш власт, че щеле "лигльовците" - невежи и некомпетенти ъв корс, да на натикаш в концлагер. Болен си рамусче, болен, а и по-зле ще стане. Тенденцията е очевидна и явно няма какво да я спре. 

преди 6 минути, Just a Stranger написа:

Болен си рамусче, болен, а и по-зле ще стане.

някъде в главата ти... нещо си... А и се повтаряш, за кой път. То само това остава.

То не бяха "закони", то не беше "знам какво ще стане с рамус", то сценарии, тенденции, описания и приказки - всички фантазни, от клишенца, или подражателни от самия рамус, разбира се. Героят трябва да се стабилизира, като си разиграва негативните за него образи, дето му развалят театъра.

Филмът и героят ти не ме интересуват - за кой път да ти го напиша, и за кой път няма да стигне и буква до главичката и театрото ти.

преди 15 часа, Веси Филипова написа:

Ами какво правим ако някой супер некадърен и прост човек е нарцис и социопат едновременно и се фантазира, че е велик и че заслужава да бъде най добре!

 

Любов! -> Това е лекарството ... (Това не е секс!!!)

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Поради същата причина, няколкото лигльовци и лигли се напъват да се дракат

Тук се вижда типичното изопачаване, на един токсичен маниак. Те другите се "напъват да се дракат", а всъщност точно рамусчо постоянно провокира и търси конфронтация.  включително и в самото цитирано с думички като лигльовци. Вижда се, че циркът няма да спре и рамусчо ще играе играта на изобличаване докато диша. Той не може да си позволи да се спре, килкото и да осъзнава баналната позиция в която се намира. Всичко, което му остават са повторенията (виждат се, очевадни са), опитите да се върне "разговорът" към нвщо вече преминато, изпито, като чашка ракия, която да даде на рамусчо миг наслада (фантазна разбира се). 

преди 4 часа, _ramus_ написа:

И още - вижда се с лекота колко пъти думичката "рамус(чо, и др. подобни) участва в емоционалните изцепки на няколкото негови коментатори.

Нищо не се вижда, а "емоционалните изцепки" ти се привиждат. Те (т.е. ние) "фантазьорите" трябва да реагираме емоционално, а ако не го правим, защо рамусчо да не ни го вмени. Фанразьорите са емоционални, ние сме фантазьори, така че всичко е вярно. Логика та дрънка. А, че собственото му емоционално състояние е спорно - няма значение. Важното е, че в приказката си той е порастнал, уравновесен и надскочил емоциите и илюзиите. Това, чв години води джихад, също нищо не значи. То е заради другите и техните фантазии. 

преди 6 часа, Just a Stranger написа:

токсичен маниак.

е сходно с малоумието на "фрустриран нарцис".

Двамцата с Изтрещялата розова вселенка ви стига ъкъла само до сходни малоумия.

преди 9 часа, _ramus_ написа:

е сходно с малоумието на "фрустриран нарцис".

Двамцата с Изтрещялата розова вселенка ви стига ъкъла само до сходни малоумия.

То се вижда кой е изтрещял - рамус. Вижда се как (както и предположих) няма как да се спреш. Дозичката ти е жизненоважна, за да поддържа фантазията ти жива. Да не би да не повтори едно и също над десет пъти за ден-два? С малко повече настоятелност в отговорите към теб, ясно започва да се забелязва манията ти. Разбира се аз съм "изтрещял" , защото не се отказвам да отговарям на леещите се безспир едни и същи обидни констатации и провокации. Но пък то за рамус и без това съм "изтрещял", защото това е нужно за приказката му. По-рано през годината около два месеца изобщо не му отговарях и, о чудо, той пак си лееше обидите и провокациите при всяка появила се възможност. Е, болен си, рамусчо. Това, че ти не виждаш колко сбъркано е мисленето и поведението, е нормално. Въпреки, че те залях от възможности. Представата, която имаш за себе си е много сбъркана. Но "луд умора няма" - вижда се, че няма да се спреш. И все пак въпреки поговоеката се вижда и известна умора вече от твоя страна. Размяната на реплики май ти идва твърде дълга, по-дълга отколкото обикновено си свикнал. Но "изтрещелият" не се отказва от безсмислената размяна на реплики този път и рамусчо не успява да се изживее докрай като победител. Много неща могат да се видят в една такава ситуация излязла извън рамките на обичайното, но само при налично желание, безпристрастност и малко смелост. 

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Въпреки, че те залях от възможности.

душко, ти въобще не си забелязал че форума тук няма нищо общо с фантазиите в главата ти.

Оная разиграва някакви шамари, посочва и заповядва.. Ти се фантазираш че даваш възможности, имитираш се на повелител и раздаваш диагнози, присъди, очевидности, някакви настоятелности... без дори да ти хрумва, че това е само сред фантазната ти кутийка.

Разбираемо е, че си имаш само нея и че само това можеш да разписваш, но това никого не интересува. Сходните на теб си имат свои филми и точно като теб могат да разписват само тях. В зависимост от отражението и интерпретацията му влизат в защитен режим и задължително той води към потъване сред личната защитна кутийка, създадена точно за целта.

Всички разписвате точно това, защото само това е възможно. РАзликите в потъването са единственото, което прави нещата разнообразни, като се вземе предвид че в различните моменти всеки тук идва в различно състояние на потъване, получава сигнали и им реагира... Понякога това може да го изведе от потъването, понякога обратното.

Няма защѝтен филм, в който в него да не се преживява някакъв герой - силен, независим, контролиращ , владеещ, мъдър... Те тия всичките са компенсации на обратните на тях. Нивото на потъването е в права корелация със сигналите и степента на повторенията. Чрез същите 'героя" се задържа защитно сред филма си, като изразява настоятелно всички елементи, които преживява в него. Ето това са описанията, които ти, и останалите филмари правите. Сами си ги разписвате, стимулите са сходни и също са в пряка корелация с начините по които всеки един е "мачкан". Иначе - въобще не се поражда реакция...

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Размяната на реплики май ти идва твърде дълга

просто скучна, ти повтаряш едно и също и пледираш че "едно и също четеш"... Пък ти собствените си глупости не четеш и се вживяваш в някаква битка, докато за рамус това е чиста скука. Опитваш игра, в която си губещ, защото си неграмотен и невеж, не й разбираш правилата, да не говорим за тактика и стратегия. Така, че не си ми интересен с нищо, а просто скучен и понякога досаден...

Сред всеки експеримент търпението е важно нещо, докато разбера кога стигаш дъното си и почват зациклянията. Като обобщя последните няколко дни какво сипеш - може би това е дъното, но винаги можеш да ме изненадаш... Дори и побутванията от моя страна са ми досадни, но след като виждам че им реагираш чудесно и повторително, няма защо да изменям вектора.

Личните ти преживяваници, драми и битки не са от значение за никого, най-малко за мен. Послушно момче си, емнал си се в някакъв подем, заедно с него са в подем и глупостите и въображението кое какво е сред фантазната ти кутийка. Описваш си симптомите, даваш чудесни пример в темата със себе си.

Единственото интересно ми е експеримента докъде можеш да стигнеш. Лиглата се усеща и тя след няколко парадни подхвърляници и показно дуене колко е велика все пак спира в някакъв момент, когато си излее задължителния си повторяем репертоар. Не е проблем на темата - дори напротив. Описанията на личните фантазии са поне на точния раздел и са чудесни.

=======================

Колкото до НАРЦИСА - неизявените нарциси са просто преживели мачкане деца, компенсиращи и защитаващи се от миналото си. Това са характерови и личностни изменения, въз основа на минали травми.

Повече от 50 години откакто е направена серия от експерименти, при които деца, подложени на "психично мачкане" в детството си при адекватни условия стават самите те "МАЧКАЩИ" и то в корелация с начина по който са мачкани те самите. Но това няма нищо общо с НАРЦИСТИЧНИТЕ личностни изменения, които са просто опит на дадена личност да остане по-далеч от поведенческа или емоционална зависимост от другите. Разбира се нужно е да са налични някои личностни и характерови дадености, защото без това няма да се оформи "нарцистично поведение"

Нараненият човек губи възможност за ясна преценка, заради нахлуването на травмиращите записи и негативните преживявания, които те отключват. Защитите сработват и се оформят всеки според неговите си отражения и според нивото на негативното отразяване. Това е отработено в годините, иначе няма да се стигне въобще до някакъв динамичен "баланс"...

Сред темата невежите бъркат НАРЦИС и Социопат пък те са коренно различни неща. Общото е че по принцип тия двете са психична защитна възможност и са сред психиката на всеки човешки субект. Докато се стигне до условия да се "проявят" те са в 'спящо състояние'. Така са и повечето други психични девиации и картината от тях се вижда чудесно сред теми като тази.

Иначе - чалгичките сред народа нямат значението да правят разлики, а само нагаждации, за да привлекат внимание като предложат удобство, утеха или друга ЕМО-полза. Това им е и магнита, на който налитат нуждаещите се.

преди 1 час, _ramus_ написа:

душко, ти въобще не си забелязал че форума тук няма нищо общо с фантазиите в главата ти.

Само в болния ти мозък. В него всичко се случва така, както ти се иска, а аз "не знам къде се намирам", за разлика от теб. Нищо, че ти си този, който от сто мнения рядко има и едно, по темата в което пише, и постоянно повтаря едни и същи маниакални думички. В мозъчето на рамус, все някой друг не знае къде се намира и е неадекватен. 

Още в първото изречение поредното ярко препотвърждение на написаното от мен. Поредното изопачаване на фактите, идващо да затвърди допълнително болната фантазия на автора си. За какво да чета нататък? Ти не показваш, че можеш да напишеш нещо различно, да помислиш, да реагираш разумно - все една и също повторяема първосигнална реакция. Не е учудващо, че именно такава реакция вменяваш често на другите, но каква полза, след като не мможеш да я забележиш в себе си?

 

преди 6 часа, Just a Stranger написа:

За какво да чета нататък?

Добро момче, послушно. Браво!!! Айде на следващото изхождане... натискам копчето - цък... Бъди добро момче и давай отново!

Ти така и така не четеш, що въобще ти трябва да сипеш тия глупави оправдания. Нали си изливаш фантазиите, давай там... да върви...

преди 6 часа, Just a Stranger написа:

Ти не показваш, че можеш да напишеш нещо различно, да помислиш, да реагираш разумно - все една и също повторяема първосигнална реакция.

кукуриго си. Пълно кукуриго,  дори не четеш. Но пък "защо да четеш'', след като "прочиташ реакции" нечии си.

Айде давай пак, че днес слабичко се представяш. Има време, днес, утре - давай по-щедричко, така... По-обстойно с повторенията, че постничко излиза. Скука е, щото всичко това вече за кой път изливаш, но ме интересува дали си стигнал дъното. Така, че - дерзай...

преди 47 минути, _ramus_ написа:

Добро момче, послушно. Браво!!! Айде на следващото изхождане... натискам копчето - цък... Бъди добро момче и давай отново!

Ти така и така не четеш, що въобще ти трябва да сипеш тия глупави оправдания. Нали си изливаш фантазиите, давай там... да върви...

Палячо. Кого ще заблудиш с този жалък опит да покажеш, че имаш някакъв контрол над случващото се? И какво ако успееш? Пак ще си останеш заблуден. Отдавна съм посочил всичко, което правиш и ще направиш. А ти изпълняваш точно и послушно. Егото ти е прекалено голямо да приеме реално случващото се. Остава само възможността за повторения, но те всеки път са все по-неадекватни и по-неадекватни. 

преди 57 минути, _ramus_ написа:

Айде давай пак, че днес слабичко се представяш. Има време, днес, утре - давай по-щедричко, така... По-обстойно с повторенията, че постничко излиза. Скука е, щото всичко това вече за кой път изливаш, но ме интересува дали си стигнал дъното. Така, че - дерзай...

Как "се представям" ти така и не разбра, че няма никакво значение за теб. А може и да го осъзнаваш и да ти доставя удоволствие все да човъркаш из "кащичките" на другите. Еи така, от кеф да развали нещо, да създаде смут, дисонанс и да се "нахрани" от отделената негативна енергия - това за мен влиза точно в категорията "токсичен човек" и ти си изключително ярък пример. В случая си също и тотален егоист и нарцис. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

кукуриго си. Пълно кукуриго, 

Не лъжи. Не ти е забавно. Точно обратното. Но тези емотикони от край време са част от репертоара ти и средство да демонстрираш контрол и внесеш дисонанс в отсрещната страна. Но те са фалшиви, както си фалшив и ти. Всичко в участието ти тук е цирк, добре отрепетирани номерца и прийоми. Виода се в темата как не можеш да излезеш от удобните модели с които си свикнал.

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Отдавна съм посочил всичко, което правиш и ще направиш.

Ихааа - браво бе! Късен пробив за днешния ден и това малко изравни вчерашния. Денят още не е завършил - дали ще имаш възможност за още едно от тия...

И прави ли ти впечатление нещо друго - например, когато пишеш коментар към други хора изключително рядко правиш правописни грешки. Но винаги правиш правописна грешка, когато пишеш тия излияния на рамус. Винаги има - поне една.

Още преди години ти разказах че при теб емоционалните пропадания изключително контрастно ти влияят на когнитивното ниво. Това е от толкова много години... и си продължава. Какво става с "развитието", уж съзнания, осъзнавания, възможности... пък тия не мръдват с нищичко... Не че нещо... няма и да мръдне. Да вярваш в нещо си, няма нищо общо с това "ако не вярваш в същото", за вярващия.

Така че си списваш вярванията си, с вярата че са истински, че така е за всеки, за всички... Ако не става - значи има "избрани", специални, ти си призван да ги обясниш, да ги изразиш, изпишеш... и... друго от многото митологии от които си събираш сънищата.

А тия опити за повторителни сценки, огледално спрямо рамус... отново от рамус ги взе, душко. Но то само с папагалене ако ставаше... Затова излизат толкова нелепо, но пък ти си вярваш там... в нещо си. Карай да върви, не ми пречиш. Таман си набрал скорост...

Като гледам с какво кофи от злоба се заливат Рамус и Just a Strander  направо ми се къса сърцето. Защо така бе, хора. Като гледам свястни сте, а се карате за някакви неща, дето не зависят от нищо, най- малко от нас съфорумците Калдатковци.  Тука става въпрос за токсичност и токсични хора, които не са регистрирани в нашия форум, в никой форум , разни неграмотни " юроди" , както ги нарича Паисий , аз ги наричам чалгатурници. Щом от толкова години са във форума Рамус и Just a Stranger, няма смисъл да врзждувате. ВИЕ НЕ СТЕ ОТ" ЮРОДИТЕ", бих казала, няма за какво да спорите, няма какво да делите.