Има бог и няма бог е едно и също. Логически няма разлика. А иначе си права, защото има смисъл и няма смисъл също е едно и също.

Аз такова нещо не съм твърдяла. Според Бай Чечи било все тая дали има или няма бог. В същото време според него, животът имал смисъл дори да няма бог, и подмяната на Бог със смисъл бил манипулативен похват. Това разбрах. Какво да направя, като трудно се ориентирам в мисловните му кривулици.

Аз казах съвсем друго, съвсем друго. Че смисъл и Бог за нас са едно и също, дори да го отричаме до дупка. Ако някой мисли, че сам си задава смисъла на живота, значи се смята за Бог и точно това се получава.

Но това са някакви наши фантазии, нищо повече. Какъв е смисълът на живота на гъсеницата? Гъсеницата не може да се възпроизвежда, не може да твори, може само да се увеличава като маса. И да служи за храна на други животни.

Онова, което може да твори, е нейният смисъл, целта, пълнотата ѝ, но то НЕ Е ГЪСЕНИЦАТА и не може да бъде.

Аз такова нещо не съм твърдяла. Според Бай Чечи било все тая дали има или няма бог. В същото време според него, животът имал смисъл дори да няма бог, и подмяната на Бог със смисъл бил манипулативен похват. Това разбрах. Какво да направя, като трудно се ориентирам в мисловните му кривулици.

Аз казах съвсем друго, съвсем друго. Че смисъл и Бог за нас са едно и също, дори да го отричаме до дупка. Ако някой мисли, че сам си задава смисъла на живота, значи се смята за Бог и точно това се получава.

Но това са някакви наши фантазии, нищо повече. Какъв е смисълът на живота на гъсеницата? Гъсеницата не може да се възпроизвежда, не може да твори, може само да се увеличава като маса. И да служи за храна на други животни.

Онова, което може да твори, е нейният смисъл, целта, пълнотата ѝ, но то НЕ Е ГЪСЕНИЦАТА и не може да бъде.

Хубаво си ги редиш , ама пак с измислици се занимаваш !

То е защото търсиш смисъла там където го няма , не там където е същността . Където няма същност - няма смисъл.

Пък аз си казах ясно - смисълът е ново , по-високо качество на съществуване на същността .

Та като говориш за гъсеницата !

Нейната същност произтича от пеперуда . Ражда се като гъсеница , пък умира като пеперуда .

Гъсеницата не умира като гъсеница ! Само търпи метаморфоза - превръща се в пеперуда.

Иначе , съществото (животинчето) си е едно и също !

Начинът й на съществуване е да се превърне в пеперуда.....

А смисълът й на съществуване е като твоя , като всичко живо - да създава живот . И ако това живо е човек - и да твори .

Тук е по-сложничко , за това и се объркваш "по-сложничко".....

Хайде като зрителен образ , като илюстрация (но може да ти прозвучи гадно !):

Човек докато е в корема на майка си е като гъсеницата - не се възпроизвежда , не може да твори , може само да увеличава масата си (използвам твоите думи).Онова което може да се възпроизвежда и твори идва с раждането на бебето.....на пеперудата.....

Едното има предимството да е увито в копринени пелени . За другото не се знае - по-скоро с памперси...

Кажи ми сега как да го обясня по-просто и ясно - що е това същност и смисъл произлизащ от същността ?!

Сетих се ! 

Гъсеницата е бебето на пеперудата !!!! Направих биологично откритие !!! Не можеш да не ми го признаеш !!!

Редактирано 29 октомври 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

 Нейната същност произтича от пеперуда . Ражда се като гъсеница , пък умира като пеперуда .

Гъсеницата не умира като гъсеница !

Начинът й на съществуването е да се превърне в пеперуда.....

А смисълът й на съществуване е като твоя - да създава живот . 

Тук е по-сложничко , за това и се объркваш "по-сложничко".....

Анджак, разгеле, ма пак не е съвсем тъй Сложничко се оказа наистина.

Следователно, щом смисълът на съществуването на гъсеницата е да създава живот, а тя не е способна да твори, в границите на живота на гъсеницата няма никакъв смисъл.

Яйцето умира като яйце и се превръща в гъсеница, гъсеницата трябва да престане да съществува като такава - тоест да умре - за да се появи пеперудата.

От самата гъсеница този процес не зависи изобщо и тя сама от себе си не може да се измъкне от съществуването си на гъсеница, нито да ѝ хрумне... Кой действа, кой прави всичко това? Пеперудата, която е в яйцето и гъсеницата...

Интересното е, че пеперудата е една, а гъсениците много. Една пеперуда монарх, адмирал, зелева, молец... и дори всички те по някакъв мистичен и неразбираем за гъсениците начин , представляват Пеперуда-та.

Редактирано 29 октомври 201411 г. от witness (преглед на промените)

Анджак, разгеле, ма пак не е съвсем тъй Сложничко се оказа наистина.

Следователно, щом смисълът на съществуването на гъсеницата е да създава живот, а тя не е способна да твори, в границите на живота на гъсеницата няма никакъв смисъл.

Яйцето умира като яйце и се превръща в гъсеница, гъсеницата трябва да престане да съществува като такава - тоест да умре - за да се появи пеперудата.

От самата гъсеница този процес не зависи изобщо и тя сама от себе си не може да се измъкне от съществуването си на гъсеница, нито да ѝ хрумне... Кой действа, кой прави всичко това? Пеперудата, която е в яйцето и гъсеницата...

Интересното е, че пеперудата е една, а гъсениците много. Една пеперуда монарх, адмирал, зелева, молец... и дори всички те по някакъв мистичен и неразбираем за гъсениците начин , представляват Пеперуда-та.

Ауууу! `ма ти ще ми скъсаш нервите....!

Гъсеницата НЕ УМИРА ! Само се трансформира , търпи метаморфоза...

Това е все едно и също животинче в различни фази на развитие .

 

Ако питаш кой кара , прави така че гъсеницата да стане пеперуда - никой не я кара . Тя сама се кара , така е устроена . Така както и всяко друго живо .

Такова е следствието на развитието , на еволюцията на живото  -  от амебата да кажем ( че от преди това не ги знам ) до човека .

А за още по-отпреди  -  не се знае ! Няма данни (факти) ! Има само измислици .

Напоследък се говори че нещата въобще , освен че се състоят от материя и енергия , притежават свойството самоорганизация ....от най-елементарното към все по-сложното и по-сложното !

Това разбира се може да се окаже поредната религия(религията обяснява незнанието (виж съответния ми пост)) , но има данни (факти) че в действителност това е така .

Като първи , най-елементарен пример за самоорганизация може да се посочи гравитацията в космичен мащаб . Но то и до сега не е ясно що е това гравитация , пък какво остава за по-висши форми на самоорганизация......

От мен толкова !

Другото не се знае !

А това , че не се знае на мен не ми дава основание да кажа , че има Бог !

По-скоро обратното (да мислим на обратно !  ) !

Всеки ден и час , и на всякъде на където се обърнеш , има данни и факти предостатъчни , че всичко става без намесата на какъвто и да е Бог!

Бог няма същност или най-малкото не се знае да има .

Щом няма същност - няма и смисъл произтичащ от него !

Има смисъл от религията за него ! (но това е друга тема)

Редактирано 29 октомври 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Едното има предимството да е увито в копринени пелени . За другото не се знае - по-скоро с памперси...

Еее, тук вече много с лека ръка и на едро сте започнали да осмисляте и обезсмисляте чуждото съществуване. Как гъсеницата, умряла като гъсеница, е по-малко смислена от гъсеницата, превърнала се в пеперуда... само заради степента на метаморфоза и нищо повече. И защо мислиш, че имаш право да обезсмисляш нечие съществуване само, защото твоята гледна точка е такава.

Едно неродено още бебе, което нито е творяло, нито е във възможност да се възпроизведе, може да придаде много повече смисъл, отколкото самият ти допускаш. Не си ли чувал, че има хора по света, които раждат второ дете, за да спасят от някакво необратимо заболяване първото си дете... Примерно. Сега, върху етичността на акта сам по себе си и на решението на родителите няма да се спирам. То е съвсем друга тема. Давам примера /защото ти работиш с примери/, как животът на едно бебе може да има повече смисъл от живота на много хора, взети заедно, щом само със съществуването си е спасило нечий друг живот - дори без да го съзнава.

Съвсем сте излязли от пътя... Шегувам се, разбира се.

Еее, тук вече много с лека ръка и на едро сте започнали да осмисляте и обезсмисляте чуждото съществуване. Как гъсеницата, умряла като гъсеница, е по-малко смислена от гъсеницата, превърнала се в пеперуда... само заради степента на метаморфоза и нищо повече. И защо мислиш, че имаш право да обезсмисляш нечие съществуване само, защото твоята гледна точка е такава.

Едно неродено още бебе, което нито е творяло, нито е във възможност да се възпроизведе, може да придаде много повече смисъл, отколкото самият ти допускаш. Не си ли чувал, че има хора по света, които раждат второ дете, за да спасят от някакво необратимо заболяване първото си дете... Примерно. Сега, върху етичността на акта сам по себе си и на решението на родителите няма да се спирам. То е съвсем друга тема. Давам примера /защото ти работиш с примери/, как животът на едно бебе може да има повече смисъл от живота на много хора, взети заедно, щом само със съществуването си е спасило нечий друг живот - дори без да го съзнава.

Съвсем сте излязли от пътя... Шегувам се, разбира се.

Друга основна грешка - объркване на причинно-следствените връзки !

Първо това е много , ама много частен случай и от него не могат да се правят изводи за закономерност.

Второ не бебето спасява първото дете , а неговите родители - в случая те са творците !

.....Е , накрая ще ме принудите да възкликна , зорлън да го кажа :"Жена и шофьор - несъвместими понятия !"  ...

Що се отнася до вярата , ако тя е истински дълбока , за нея няма значение каква религия изповядва !

За такава вяра "....бронебойни патрони няма открити , няма открити !" 

Ако става дума за психологически план на изследване - няма по-добро лекарство от истината . Самоизмамата може и да намали страданието , но не премахва причината за него - страданието продължава.

Нека приемем , че по някаква причина човек няма възможност да има деца примерно .

Това може и да го ограничава , но по никакъв начин не му отнема възможността да създава и твори ! Т.е. да реализира своята същност - да остави следа след себе си !.....

Иначе най-нещастните хора щяха да бъдат хомосексуалистите , а нищо такова не се наблюдава.....

Редактирано 29 октомври 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Друга основна грешка - объркване на причинно-следствените връзки !

Разбира се, че говоря за частен случай, но в дома на хората, които го преживяват, процентите са повече от сто. Включих се, защото частните случаи може и да не водят до изводи за закономерност, но водят до други, не по-маловажни изводи. Никой няма право да се прави на Бог, та дори и защото не знае дали утре самият той няма да е частният случай.

 

Не се впрягай. Приеми, че просто защитих една гъсеница.

Разбира се, че говоря за частен случай, но в дома на хората, които го преживяват, процентите са повече от сто. Включих се, защото частните случаи може и да не водят до изводи за закономерност, но водят до други, не по-маловажни изводи. Никой няма право да се прави на Бог, та дори и защото не знае дали утре самият той няма да е частният случай.

 

Не се впрягай. Приеми, че просто защитих една гъсеница.

И ти определено не четеш какво пиша ! Или по-предните ми постове....

Така губиш връзката , а от там и смисъла както се вижда .

Гъсеница и пеперуда произлязла от нея са едно и също същество !.......по същия начин както бебето в корема на майката и човека след неговото раждане !......

Та ти си пропуснала най-голямото ми просветление днес ! Гъсеницата е бебето на пеперудата !......

Очевидно е , че както гъсеницата , така и все още нероденото бебе си имат своя смисъл , а идеята че не е така не беше моя.....

И другото !

Бог като Бог категорично не ! Но едно малко богче като образ и подобие на Бога - да !

(и това не си чела навярно . и изобщо много си пропуснала от шоуто)

Всеки носи в себе си един малък бог !

То и в библията даже така пише - носи частица от бога !

Редактирано 29 октомври 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Еее, тук вече много с лека ръка и на едро сте започнали да осмисляте и обезсмисляте чуждото съществуване. Как гъсеницата, умряла като гъсеница, е по-малко смислена от гъсеницата, превърнала се в пеперуда... само заради степента на метаморфоза и нищо повече. И защо мислиш, че имаш право да обезсмисляш нечие съществуване само, защото твоята гледна точка е такава.

Едно неродено още бебе, което нито е творяло, нито е във възможност да се възпроизведе, може да придаде много повече смисъл, отколкото самият ти допускаш. Не си ли чувал, че има хора по света, които раждат второ дете, за да спасят от някакво необратимо заболяване първото си дете... Примерно. Сега, върху етичността на акта сам по себе си и на решението на родителите няма да се спирам. То е съвсем друга тема. Давам примера /защото ти работиш с примери/, как животът на едно бебе може да има повече смисъл от живота на много хора, взети заедно, щом само със съществуването си е спасило нечий друг живот - дори без да го съзнава.

Съвсем сте излязли от пътя... Шегувам се, разбира се.

Е може, но от кой път... виж, ти отговори с този пост. Точно така, само да добавим каквото вече намекнах - че гъсениците са много, а пеперудата е една. Да речем, че тя спасява също като тези родители и нищо не изчезва, нищо не е безсмислено, всеки има място и във всеки има парченце от рая. Казвам го метафорично и не съвсем. Ние го разбираме в светлите си моменти на безусловна любов. Звучи изтъркано, но е така и друго не мога да добавя.

 

Ауууу! `ма ти ще ми скъсаш нервите....!

Гъсеницата НЕ УМИРА ! Само се трансформира , търпи метаморфоза...

Това е все едно и също животинче в различни фази на развитие .

И ти

Вярно забравихме третия стадий, на какавидата. Вътре в пашкула, Бай Чечи, знаеш ли какъв ужас става? Там пеперуда яде гъсеница  

Бог като Бог категорично не ! Но едно малко богче като образ и подобие на Бога - да !

(и това не си чела навярно . и изобщо много си пропуснала от шоуто)

Всеки носи в себе си един малък бог !

То и в библията даже така пише - носи частица от бога !

В предишния изтрит пост споменах имагото - на латински означава ОБРАЗ. Не си много убедителен, ама карай. Вече не ми се правят аналогии, защото и без това е доста по-сложно със събирането на образа.

 

Обаче за мисленето на обратно благодаря! Опитах и не се получава, макар че е велика идея.

Сега малко ще се отплесна, но да ви призная, че от такива опити човек направо излиза като къпан. Разбрах, че ако се убедиш, че не можеш да мислиш на обратно и ако разбереш защо е така, си много близо до нещо изключително важно........... моля, не ми обръщай внимание, макар че съм съвсем сериозна

!.Е може, но от кой път... виж, ти отговори с този пост. Точно така, само да добавим каквото вече намекнах - че гъсениците са много, а пеперудата е една. Да речем, че тя спасява също като тези родители и нищо не изчезва, нищо не е безсмислено, всеки има място и във всеки има парченце от рая. Казвам го метафорично и не съвсем. Ние го разбираме в светлите си моменти на безусловна любов. Звучи изтъркано, но е така и друго не мога да добавя.

 

2.И ти

Вярно забравихме третия стадий, на какавидата. Вътре в пашкула, Бай Чечи, знаеш ли какъв ужас става? Там пеперуда яде гъсеница

В предишния изтрит пост споменах имагото - на латински означава ОБРАЗ. Не си много убедителен, ама карай. Вече не ми се правят аналогии, защото и без това е доста по-сложно със събирането на образа.

 

3.Обаче за мисленето на обратно благодаря! Опитах и не се получава, макар че е велика идея.

Сега малко ще се отплесна, но да ви призная, че от такива опити човек направо излиза като къпан. Разбрах, че ако се убедиш, че не можеш да мислиш на обратно и ако разбереш защо е така, си много близо до нещо изключително важно........... моля, не ми обръщай внимание, макар че съм съвсем сериозна

1."Всеки войник носи жезъла на генерала в раницата си !" - до колкото си спомням и цитирам точно това го е казал Наполеон .

То и с рая е така. Само дето всеки рай е различен . Кой с повече , кой с по-малко любов...

От една гъсеница се излюпва една пеперуда , освен ако влагаш друг смисъл....но тогава това е субективно .Т.е. много , много вяра да не му хващаш....

2.Знам , но умишлено го прескочих . При това пеперудата изяжда не гъсеницата , а "обувките" й и "дрехите" , които вече не й трябват. Все едно , че докато е била гъсеница е била покрита с шоколадова глазура . Че и аз бих я изял....

Т.е. тук няма никакъв ужас , а си е райско пиршество , като говорим за рай.

Прост риторичен въпрос - ако пеперудата изяжда гъсеницата , от къде тогава се взема пеперудата , че да я изяде?....

3. Не е много трудно ! Виж !

"И Бог създаде човека по свой образ и подобие , за да му служи в собствена угода..." (постулат)

И на обратно !

"И Човек създаде бог по свой образ и подобие , за да му служи в собствена угода..." (Факт)

 

Обърни внимание сега на друго !

Виж какви изтощителни и необясними по никакъв начин гимнастики трябва да правят бог и неговите свещеници за да добие той някаква реална същност.

Как му е дошло на ум създавайки другото , че и вируса на спин и ебола да създаде - ега ти жестокия и коварен Бог ! Той и Ной не е бил стока ! Много ли са му трябвали мухите и комарите....?

Докато във втория случай , абсолютно всичко си е в точното съответствие с действителността.

Кое мислиш е вярното , съответстващо на действителността?

Кое е на обратно ?

Нещо повече !

За първото няма никакви доказателства . То за това е и постулат.

Докато за второто - доказателства , факти колкото щеш , че чак да се задавиш ....

Спирам се до тук ! 

На мен друг Joker не ми е нужен !

Редактирано 29 октомври 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

докато го търсим тоз смисъл - живота си изтече

Не бъркайте творенията на Бога със сътвореното от човека.

Всичко, което Бог е създал, е естествено, красиво, незаменимо.

Това, което човек създава обаче, може да бъде неестествено, грозно, антибожествено. Зависи как човекът твори - ако твори с Божията любов в сърцето си, то той създава шедьоври.

Ако обаче "твори" умозрително, закотвен единствено в своите умствени понятия и ограничености, то тогава човекът създава чудовища: перверзии, оръжия, войни, политически системи, революции, епидемии.

 

Всичко, което е естествено и природно, е от Бога.

Всичко, което е неестествено, необичайно появило се и разрастнало се като раково образование върху тялото на майката природа е от човека и неговия ум.

В човешкият живот може да се намери както много смисъл, така и много безсмислие и още може много да не ни пука за смисъла на човешкия живот. Зависи, както се казва на простонароден език, от камбанарията, от която търсещият смисъла гледа. От гледната точка зависи. Обаче има и нюанси. Зависи още и за живота на кой човек става въпрос.

"Откриването на смисъла на живота става, когато се заслушаме във вътрешния глас, който ни зове. Трябва да оставим живота да ни говори, а не ние да му казваме какво ще направим с него."

 

За смисъла на живота

 

Заслужава си четенето!

Редактирано 9 ноември 201411 г. от Мойра (преглед на промените)

За смисъла на живота.... 

Прочетох го внимателно .

Единственото смислено там според мен е :

"...трябва да свикнете с това, че нямате отговор за всичко..."

А да свикнете , не значи да се примирите с незнанието ! Значи да не се кахърите твърде....

Да се примирите когато отговорът не е ясен , това е замазване.

Остава си незнание , дори по-лошо - превръща се в заблуда....

Това не е отговор на въпросите !

За да решим определена задача (проблем , въпрос) , първото нещо което трябва да се направи е да се проучат и разберат изходните условия , какво е дадено по условие в задачата . Да се разкрие същността на нещата . От там следва самото решение , търсенето и намирането на техния смисъл....

След това може да се включат допълнителни аргументи и функции.

Ако не се следва този ред на развитие и изменение , бъркочът като резултат е неизбежен !

За бъркоча , като бъркоч и дума не ми се отваря....

А изходните условия са ясни (поне за мен) . Често се случва отговорът сам да пристига....

https://www.kaldata.com/forums/topic/34112-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0/page-23#entry2973713

Допълнителна справка - "Д-р Фауст" , Гьоте.  

http://www.darl.eu/delit/betrachtungen/bulgar/faust.htm

 

Тук или не се чете , а ако се чете - не се разбира , или много бързо се забравя.

Нека да добавя една максима и една поговорка (или мъдрост от вековете) , намиращи се в тясна връзка по между си :

" Проблемите хорски са чужди проблеми "

" На сила можеш да вземеш - не можеш да дадеш "

Редактирано 9 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Прочетох го внимателно .

Единственото смислено според мен :

"...трябва да свикнете с това, че нямате отговор за всичко..."

Но това не е отговор на въпроса !

Това е замазване....когато отговорът не е ясен .

А той е ясен (поне за мен):

https://www.kaldata.com/forums/topic/34112-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0/page-23#entry2973713

Допълнителна справка - "Д-р Фауст" , Гьоте.  

http://www.darl.eu/delit/betrachtungen/bulgar/faust.htm

 

...тук или не се чете , а след това и разбира , или много бързо се забравя.....

 

 

Щастлив човек си, щом си открил смисъла на живота.

Щастлив човек си, щом си открил смисъла на живота.

Благодаря !

Скромността обаче изисква да подчертая , че не аз съм открил това ,

а много по-умни и мъдри хора от мен , и то не от вчера.

Аз само чета и се стремя това което съм прочел , да го разбирам...

да стигам до смисъла на писаното.

 

Хе, яко. И в пряк и в преносен смисъл

Редактирано 9 ноември 201411 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

 

Хе, яко. И в пряк и в преносен смисъл

Ще ми се да видя как отваряте врати с думи.

Ще ми се да видя как отваряте врати с думи.

 

Сезам отвори се. 

 

А може и с дистанционно.

На някои врати пише. 

 

В буквалния смисъл трябва да се извършва правилното действие. Да не се дърпа вместо да се бута и обратно.

 

В преносния смисъл, трябва да се дръпне отговорното лице настрана и да му се бутне рушвет.

А изходните условия са ясни (поне за мен) . Често се случва отговорът сам да пристига....

https://www.kaldata.com/forums/topic/34112-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0/page-23#entry2973713

Допълнителна справка - "Д-р Фауст" , Гьоте.  

http://www.darl.eu/delit/betrachtungen/bulgar/faust.htm

 

 

"Фауст" на Гьоте каква връзка има с написаното от теб? Опитах да схвана, но не мога. Уви.

Сезам отвори се. 

 

А може и с дистанционно.

На някои врати пише. 

 

В буквалния смисъл трябва да се извършва правилното действие. Да не се дърпа вместо да се бута и обратно.

 

В преносния смисъл, трябва да се дръпне отговорното лице настрана и да му се бутне рушвет.

За последното никога нямаше да се сетя. Но ми дойде на ума един разказ на Кафка. Пред вратата на закона имало пазач, поставен там само за да не пусне човека, който иска да влезе. Една врата, един човек и един пазач. Целта на живота на пазача е да осуети целта на човека. Човекът се надявал цял живот и когато вече издъхвал пред вратата, пазачът му разкрил истината - доста произволно го преразказах.

ПРЕД ЗАКОНА

Франц Кафка

 

Пред закона стои пазач. При този пазач идва човек от село и моли да влезе в закона. Но пазачът казва, че сега не може да го пусне. Човекът размисля и после пита дали по-късно ще му разрешат да влезе.

- Възможно е - казва пазачът, - но сега не!

Понеже вратата на закона както винаги е отворена, а пазачът минава встрани, човекът се навежда, за да надникне вътре.

Пазачът забелязва това, засмива се и казва:

- Ако толкова те блазни, опитай все пак да влезеш, въпреки моята забрана. Но помни - аз имам власт. И съм най-нисшият пазач. От зала на зала пред вратите стоят пазачи с все по-голяма власт. Дори аз не мога вече да издържа само при вида на третия.

Такива затруднения селянинът не е очаквал; та нали законът трябва да е достъпен за всекиго и всякога, помисля си той, но като поглежда по-внимателно пазача с неговия кожух, големия остър нос и дългата, рядка черна татарска брада, решава, че все пак ще е по-добре да почака, докато получи пропуск. Пазачът му дава столче и му позволява да седне отстрани до вратата.

Там той проседява дни и години. Прави много опити да го пуснат вътре и дотяга на пазача с молбите си. Пазачът често го подлага на малки разпити, пита го за родния му край и за много други неща, но задава въпросите си безучастно, както правят големците, а накрая всеки път му казва, че още не може да го пусне. Човекът, който се е запасил добре за своето пътуване, дава мило я драго, за да подкупи пазача. Онзи наистина приема всичко, но наред с това казва:

- Вземам го, само за да не си мислиш, че си пропуснал да сториш нещо.

През всичките тия години човекът почти непрекъснато наблюдава пазача. Забравя за другите пазачи и този, първият, му се струва единствената пречка, за да влезе в закона. Проклина лошия си късмет - през първите години безогледно и шумно, по-късно, когато остарява, само мърмори под носа си. Вдетинява се, и понеже през дългогодишното изучаване на пазача е опознал и бълхите в яката на кожуха му, моли дори бълхите да му помогнат и да предумат пазача. Накрая зрението му отслабва и той не знае дали около него действително притъмнява, или просто го мамят очите. Впрочем сега различава в мрака блясък, който неугасимо струи от вратата на закона. Вече не му остава много да живее. Пред смъртта всички познания от цялото изтекло време се обединяват в главата му в един въпрос, който досега още не е задавал на пазача. Махва му с ръка, понеже вече не може да изправи своето вцепеняващо се тяло. Пазачът трябва да се наведе ниско над него, защото разликата в ръста им се е променила значително, и то не в полза на човека.

- Сега пък какво още искаш да знаеш? - пита пазачът. - Ти си ненаситен.

- Нали всички се стремят към закона - казва човекът, - тогава защо през всичките тия години никой, освен мен, не поиска да влезе?

Пазачът разбира, че човекът вече свършва, и за да достигне чезнещия му слух, крещи:

- Тук никой друг не можеше да влезе, защото този вход бе определен само за тебе. Отивам сега да го затворя.

1914

http://liternet.bg/publish1/fkafka/pred_zakona.htm

Извън конкретната тема, ме заинтригува погледа върху разказа на Кафка. Никога не съм го поглеждала от този ъгъл. Никога не съм считала, че целта на пазача е опазването на вратата. Той просто е на работа. Ако човекът от село бе упорствал, пазачът не би направил нищо, за да го спре. Преградата е вътре в човека, а не в пазача. 

 

Относно човека също не съм мислела, че влизането му в закона е неговата цел. По-скоро желание, което иска да изпълни с всички възможни позволени средства. И да – точно се е надявал цял живот… За това и чака позволение, без дори да опита да влезе със сила. Та нали смисъла на влизането в закона /природен, на любовта, на живота, кой както го разбира/ е да се влезе със законни средства… Защо тогава решаваме, че чакането е нерешителност и отказ от битка…В конкретния случай може това да е предела на възможностите на този човек... Всъщност - явно е така... 

Някак си сякаш ми е жал да се обезсмисля живота на човечеца, само защото не е безогледен и не действа с максимата, че целта оправдава средствата… Както и друг път съм казвала – всяка цел оправдава средствата, но не всички средства оправдават целта. 

 

А ако зад вратата не го чака съвършенството – дали биха си заслужавали средствата, различни от дисциплинираното чакане… 

Споделям… 

Редактирано 9 ноември 201411 г. от Merryl (преглед на промените)

Ще ми се да видя как отваряте врати с думи.

Дърпам с Извинявай

Бутам с Бог пред мен аз след него

"...Но ми дойде на ума един разказ на Кафка ..."

 

 

Интересно виждане.

 

Относно законите, природни и човешки се сещам най често за един дзен будистки коан:

 

– Манджушри, влез, вратата е отворена – казал Буда.

– Че защо да влизам. И от тази страна на вратата е същото – отвърнал Манджушри.

 

За Манджушри не съществуват ограничения и авторитети. Дори и Буда не е авторитет за Манджушри. Дори и ако Буда каже, че една врата разделя нещо от друго нещо, за Манджушри това е врата в полето и не разделя нищо от нищо. Защото Манджушри е войн. Манджушри е същината на човешкото мислене. Манджушри е интуицията, незамърсена от никакви разделения поставени от природни, човешки и божи закони. Манджушри върти своя остър меч и достига с него и до най отдалечените кътчета на човешкото съзнание, в което се опитват да влязат и да се настанят за постоянно, най различни истини, лъжи, аксиоми, догми, постулати, принципи, заблуди и закони. Те могат да влязат в човешкото съзнание, могат и да се задържат известно време там, докато не ги посече мечът на Манджушри. А той все някога ще посече всеки един от тях, защото Манджушри е добър войн. Манджушри е превъзходен войн. Умее само да се бие. Подчинението му е непознато. Човешкото съзнание може да се подчинява на нещо, докато не усети Манджушри и не реагира разсичайки с меча подчинението.

Интуицията и въображението не признават никакви закони. За това им се вика въображение и интуиция.

Редактирано 10 ноември 201411 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)