Въпрос на гледна точка, може и двамата да са, може и да не са. А според мен няма значение, те просто са.. каквито са.

Всичко е въпрос на гледна точка. За мен моята гледна точка е светата истина от последна инстанция. Аз съм осъзнат субективист. Ошо е осъзнат субективист. Ганди е далече от субективизма. Не съм чел нищо от него, но от цитатите, които съм виждал, има претенции за познаване на обективната истина, които той (Ганди) не може да скрие.

 

Виж последния цитат от Ганди в тази тема. Той не разбира свободата. Не уважава самостоятелността и уникалността. Няма как да е просветлен. Един човек е дошъл при него и той въпреки това не може да му обърне адекватно внимание, защото му пречи собственото его. Просветленият човек би дал съвета директно, защото просветлените могат да се абстрахират от своите качества и пороци. Няма значение дали Ганди яде или не яде захар. Ако мисли, че за момчето е добре да не яде захар, би следвало да му каже, а не да се съобразява със своята истина. Истината на момчето е различна от истината на Ганди, но Ганди не разбира това, тъй като е неосъзнат.

Дълго време си задавах въпроса за смисъла на живота. 

............

 

И единственото което осъзнах е, че човек е създаден  да живее щастливо и в изобилие.

 

  Прочетох  мненията  и  ще ви  кажа,  че  не  сте  разбрали  ОШО.  Вие  търсите  смисала  на  живота  от  позицията  на -  Аз  искам!!  Намирате  смисала  в  задоволяване  на  прищевките  на  Егото  си,  типично  за  хората  с  насочено  навън  Его. Какъв  и  смисъл  да  открие  такава  личност,  то  той  ще  трае  до  следващото  желание.

Когато,  обаче,  личноста  достигне  до  определено  духовно  ниво  което  й  позволява  да  осъзнае,  че  не  Егото  определя  ценностите  в  живота,  а  душата  (и  тя  носи  отговорността),   да  осъзнае,  че  Егото  е  само  слуга  на  нашата  индивидуалност,  то  тогава  нещата  ще  се  обърнат.

  Замисляли  ли  се че  може  смисъла  на  живота  да  е  просто  да  живеем  за  другите?? 

  Любовта  се  изразява  в  това  -  да  обичаш  някого  или  нещо  повече  от  себе  си.

       

 

 

Не мисля.

Първо човек трябва да обича себе си. Това не е егоизъм. А в това е смисълът на живота.

Това го разбрах от личен опит, а Ошо ми помогна да го осъзная още по-добре.

Явно ти не си добре запознат с това което мисли и говори  Ошо.

Само ако се научим да обичаме повече себе си, тогава можем да обичаме истински и всичко останало.

...............

 

” Ако не обичаш себе си, никога няма да можеш да обичаш някой друг. Ако не си мил към себе си, не можеш да си мил към някой друг. Твоите така наречени светци, които са толкова сурови към самите себе си, само се преструват, че са мили към другите. Това не е възможно. Психологически не е възможно. Ако не можеш да си мил към себе си, как можеш да си мил към другите?

Какъвто си със себе си, такъв си с другите. Нека това да бъде основното. Ако мразиш себе си, ти ще мразиш и останалите – а ти си бил обучаван да мразиш себе си. Никой никога не ти е казал “Обичай себе си!” … Ние винаги сме свикнали да мислим, че за да обичаме се нуждаем от някой друг. Но ако не го научиш със себе си, за теб няма да е възможно да го практикуваш с другите.

Всяка любовна история е нестабилна. Рано или късно, всяка любовна история става много отровна. И как това става? Всеки казва че е любящ, и двамата постоянно казват, че обичат. Бащата казва, че обича детето; детето казва, че обича бащата. Майката казва, че обича дъщеря си, и дъщерята казва същото. Братята казват, че се обичат. Целия свят говори за любов, пее за любов…но можеш ли да намериш място толкова много лишено от любов? Не съществува и капчица любов – а има планини от думи, Хималаи от поезия за любовта.

Изглежда, че всичката тази поезия е само за компенсация. Тъй като ние не можем да обичаме, ние по някакъв начин трябва да вярваме чрез поезията, пеенето, че ние обичаме. Това което ни липсва в живота, го слагаме в поезията… Това, което ни липсва в живота, го слагаме във филма, в романа. Любовта е напълно отсъстваща, защото първата стъпка все още не е направена.

Първата стъпка е: приеми себе си такъв, какъвто си; пусни всичките трябва. Не носи никакви трябва в своето сърце. Ти не си, за да си някой друг; от теб не се очаква да направиш нещо, което не ти принадлежи. Ти си просто да бъдеш себе си. Отпусни се и просто бъди себе си. Уважавай своята индивидуалност и имай смелостта да се подписваш със своя собствен подпис. Не имитирай подписите на другите.

Когато не се опитваш да бъдеш някой друг, тогава просто се отпускаш; тогава идва и милостта. Тогава си пълен с величие, с изобилие, с хармония… защото няма конфликт! Няма накъде да отиваш, няма за какво да се биеш, да насилваш себе си… Ставаш невинен.

И в тази невинност, ти ще изпиташ състрадание към самия себе си. Ще се почувстваш толкова щастлив със себе си, че дори и божественото да дойде и да почука на вратата ти и да каже: “Би ли искал да станеш някой друг?”, ти ще кажеш “Да не си полудял? Аз съм съвършен! Много ти благодаря, но никога повече не прави това – аз съм съвършен такъв, какъвто съм.”

В момента, в който ти си казал на съществуванието “Аз съм перфектен, такъв какъвто съм, аз съм щастлив такъв, какъвто съм”, е това, което на Изток казваме shraddha – доверие; тогава си приел себе си и в приемането на себе си, ти си приел своя създател. Отричайки себе си, ти отричаш своя създател.

Просто виж основното! Просто бъди себе си и помни, че ти не можеш да бъдеш нещо друго, каквото и да правиш. Всички усилия са напразни. Ти просто трябва да бъдеш себе си…”

ОШО

Редактирано 11 декември 201312 г. от Aumi (преглед на промените)

 

 

А ти замислял ли си се, защо в самолета, стюардесата съветва, ако не дай боже се случи случка, първо да слагаме маските на собствените си глави, а след това на главите на невръстните си деца ?

Първо човек трябва да обича себе си. Това не е егоизъм. А в това е смисълът на живота. 

Само ако се научим да обичаме повече себе си, тогава можем да обичаме истински и всичко останало................

 

” Ако не обичаш себе си, никога няма да можеш да обичаш някой друг.Какъвто си със себе си, такъв си с другите. Нека това да бъде основното.Първата стъпка е: приеми себе си такъв, какъвто си; пусни всичките трябва. Не носи никакви трябва в своето сърце. Ти не си, за да си някой друг; от теб не се очаква да направиш нещо, което не ти принадлежи. Ти си просто да бъдеш себе си. Отпусни се и просто бъди себе си. Уважавай своята индивидуалност и имай смелостта да се подписваш със своя собствен подпис. Не имитирай подписите на другите.Просто виж основното! Просто бъди себе си и помни, че ти не можеш да бъдеш нещо друго, каквото и да правиш. Всички усилия са напразни. Ти просто трябва да бъдеш себе си…”ОШО

Не  обичай  себе  си,  а  опознай  себе  си!

Бъди  себе  си,  а  ако  съм  убиец,  а  ако  съм  педофил,  а  ако  съм  садист?

"Първата стъпка е: приеми себе си такъв, какъвто си; пусни всичките трябва. Не носи никакви трябва в своето сърце."

  Да  ама  Ошо  не  е  прав!   Ако  премахнем  понятието  трябва,  то  ние  изключваме  отговорността  от  постъпките  си и  се  ръководим  от  немотивираното  искам.  

    "Когато  си  отидем  от този  свят  не  се  обсъждат  постъпките,  а  мотивацията  довела  до  тях"  П.Х. Опитай  се  да  се  мотивираш  за  дадена  постъпка  като  изхвърлиш  понятието  трябвя  и  сподели.

Не  обичай  себе  си,  а  опознай  себе  си!

Бъди  себе  си,  а  ако  съм  убиец,  а  ако  съм  педофил,  а  ако  съм  садист?

"Първата стъпка е: приеми себе си такъв, какъвто си; пусни всичките трябва. Не носи никакви трябва в своето сърце."

  Да  ама  Ошо  не  е  прав!   Ако  премахнем  понятието  трябва,  то  ние  изключваме  отговорността  от  постъпките  си и  се  ръководим  от  немотивираното  искам.  

    "Когато  си  отидем  от този  свят  не  се  обсъждат  постъпките,  а  мотивацията  довела  до  тях"  П.Х. Опитай  се  да  се  мотивираш  за  дадена  постъпка  като  изхвърлиш  понятието  трябвя  и  сподели.

За да стане човек убиец, педофил или садист, са му били налагани много "трябва" в детството.Родителите, обществото, искат да налагат свои методи, винаги трябва да слушаме тях, дори и когато не са прави.Много от родителите не възпитават правилно децата си, защото самите те не са възпитани. Децата се бунтуват слещу това насилствено възпитание и този гняв се наслоява в тяхното съзнание...докато един ден не почнат те да налагат своите вече болни и изкривени фантазии скрити дълбоко в подсъзнанието, които са плод на детският гняв.

 

Ошо е напълно прав !Кой те учи да обичаш себе си ? Всеки те учи да обичаш другите.Но смисълът на живота се състои в това да обичаш и цениш първо себе си. Да цениш всеки миг даден ти да изживееш в този свят. Да грабиш с пълни шепи от изобилието, което Бог е създал за нас.Да се наслаждаваш на красотата сътворена от Него.Ако не обичаш и не уважаваш себе си, няма как да стане всичко това. Ако в теб няма любов към съмия теб, то няма как да обичаш сътвореното от Бога, няма как да го оцениш.Всички ние имаме нужда от Любов. Още от първия ден бебето се нуждае от любов.Ако обичаме другите, то ние ги обичаме защото имаме нужда от тях, от тяхната любов и внимание. Но тази любов е условна. Аз те обичам - но искам същото и от теб. В това няма безусловна любов. Има интереси. Любовта е да обичаш някого, без да очакваш същото от него.Само тогава любовта не е егоистична.

Редактирано 12 декември 201312 г. от Aumi (преглед на промените)

стига с тоя Ошомошо бе

 

..Е,щоо??!  ..гледкай какво е писал тоз человек:- "Всички религии ви учат да бъдете мъченици"- "Всички семейства ви учат да бъдете мъченици"- "индивидуалността е страх и заплаха за другите"и сега нещо в разширение и за позивитизма:Бог-ът/?/не приемал позивитизмът на отрочето си:.."Ти ще бъдеш наказан.Всеки грях ще бъде зачетен,пресметнат. И нищо не можеш да скриеш от Бог.Той ще те прочете като отворена книга - няма как да се скриеш - и според прочетеното ще бъдеш съден"...?!Е,ако бог е Философ- Всемегъщи,ако вярва във философията на позитивното мислене,тогава за какво е нужен "денят на страшния съд",щот нали на всички трябва да им бъде простено и каквото и да са сторили,трябва да бъде погледнато от позитивната му страна!?Какъв съд тогава и какви "5лв."??!..Или май излиза,че светците и грешниците ще бъдат равни,а цял живот ще имаш толкова задръжки и лишение от удоволствие,че ще се стремиш към "пръстта",отколкото да усетиш Живота?!..Ирония,ама да не се закачам толковаП.п....Ич не е от чичко ви Гугле..и който е чел Ошо ще разбере, а в името на коректността, цитатите са от книгата "Ошо,Библия,том 6

Смисълът е да бъдеш щаслив и да бъдеш обичан.Толкова е просто.

Смисълът е да бъдеш щаслив и да бъдеш обичан.Толкова е просто.

 

Простите неща са най-трудни.

"Ние се раждаме уморени и живеем за да си починем!" - девиз на хипи-движението от 60-те , 70-те години .

Това не просъществува твърде дълго , а сравнено с Времето - никак !

Оказа се , че не това е смисълът на живота....

Редактирано 10 февруари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Простите неща са най-трудни.

Просто и трудно е едно и също...

..Е,щоо??!  ..гледкай какво е писал тоз человек:- "Всички религии ви учат да бъдете мъченици"- "Всички семейства ви учат да бъдете мъченици"- "индивидуалността е страх и заплаха за другите" 

ужас и безумие нали

Просто и трудно е едно и също...

 

Трудното след даден момент става просто. Простото на глед се оказва трудно. Хем преливат от едно в друго, хем не са едно и също.

Детето, което си бил, сега не си. Уж, си със същото ЕГН, но не си същия човек. И човек не си, тъй като това е само определение…

 

И е едно и също, и не е. 

Нито е едно от двете или и двете.

Нито нитото на нитото, на нитото…

Нито нитото на нитото, на нитото…

И пак си си...

Е то от себе си никой не е избягъл

Защото животът няма край, той е едно постоянно развитие.

 

Така е

Виждам, че скоро никой не е писал в тази тема, но аз от скоро много мисля по този въпрос и реших, че имам нужда да споделя. Ето и до какви изводи стигнах. Моля, прочетете го и кажете какво мислите.

Размисли за живота и смъртта

Всичко започна преди няколко дни вечертта преди да заспя. Гледах научно-популярно предаване, в което се обясняваше как работи човешкото тяло на молекулярно ниво. За жалост това отново ми напомни, че ние сме нищо повече от добре изпипани машини, които са дарени със съзнание, но които са обречени да умрат. След като тази мисъл влезе в главата ми ме налегна добре познатия страх от смъртта – най-ужасното чувство, което може да изпита човек. В пъти по-ужасно от която и да е друга човешка несгода. Все пак какво е гладът или любовната мъка пред знанието, че един ден ще изчезнеш необратимо. Много хора биха добавили „от този свят“ в края на предното изречение, но това би предположило, че има друг свят на който ще отидем след смъртта, но за жалост няма и това е най-страшното.

Естествено тази вечер не беше първия път, когато мисля за смъртта. Но по някаква причина след онази вечер започнах да мисля все по-дълбоко за нея, а колкото повече мислех толкова повече се убеждавах, че нищо няма смисъл. Аз като човек на точната наука цял живот съм се учил да намирам логиката във всичко и когато не мога да си обясня нещо започвам да го въртя отново и отново в главата си докато не започне да прави логика (естествено и Гугъл често помага). Само че тук не мога да намеря логика колкото и да го мисля и това ме побърква. Интернет също не помогна – разрових се по форуми по този въпрос, но не прочетох нещо, което вече не съм чувал или не ми беше минало през главата. Най-често хората писаха неща от рода „просто се наслаждавай на живота си и не мисли за края“, но как бих могъл? След като умреш вече няма значение дали си се наслаждавал или не. Всичко е безмислено. Направи ми впечатление една аналогия направена от един човек – той сравни живота с филм и каза следното „Все едно да не можеш да се наслаждаваш на филма като знаеш, че ще свърши.“ Да, ама не. По-правилна аналогия би била ако въпросният филм е “вълшебен” така че веднага след като го изгледаш го забравяш. В този случай няма никакво значение дали е бил хубав и колко дълъг е бил, нали? Същото е и със живота.

Искам да стане ясно, че не мисля да се самоубивам макар че някои хора биха си помислили точно това като четат „депресарските“ ми писания дотук. Но теоретично ако човек се самоубие какво значение би имало? За него – никакво. Един път след като е умрял няма значение вече (както с филма – след като свърши и си го забравил няма значение колко е бил дълъг). Ще кажете – ами близките му ще тъжат. Вярно, ама нали и те ще умрат рано или късно и след това отново няма да има значение това, че са тъжели (да това звучи ужасно, но е така).

Ами щом всичко е безмислено как бих могъл да продължавам да уча, работя и градя като знам, че всичко ще свърши. Дори и да съградя нещо, което ще остане след мен то отново ще е нищо. Веднага се аргументирам – правя нещо което ще промени част от Земята за, да кажем, 200 години. Първоначално звучи много, но всъщност е много малко. Не просто много малко, а безкрайно малко. Размерите на Земята са безкрайно малки в сравниние с безкрайната вселена, а 200 години са безкрайно малко в сравнение с милионите милиарди години които вселената ще съществува. От тук идва тезата ми, че каквото и да правиш през живота си е все едно (например) да рисуваш картина, която знаеш че веднага след като нарисуваш ще бъде хвърлена в огъня.

Време е за последния абзац от тезата ми и ще се постарая да го направя колкото се може по-оптимистичен. Ще обясня защо все пак ще продължавам да живея, да уча, да работя и да се забавлявам. Всичко, което зависи от мен е това какво ще съградя, което ще остане след мен и как ще ме запомнят хората. Въпреки че това е толкова малко (дори безкрайно малко), това е всичко, което има значение. И като заключение ще кажа, че живота има смисъл – просто е безкрайно малък, а щом има някакъв смисъл, има смисъл да се живее. А пък и със съвремения технологичен напредък не бих се учудил ако преди края на моя живот бъде открита технология за напълно спиране на процеса на остаряване или поне да може да се сложи съзнанието на човек в машина. Да знам, тези мисли са наивни, но какво ми остава?

Животът има смисъл тогава, когато го живееш!Когато изживяваш цялостно и без остатък всеки настоящ момент живот, подарен ти от Съществуванието.Когато осъзнаваш напълно и вкусваш без остатък аромата на всеки миг от твоето съществуване, като го примаш напълно както и каквото дойде. Без да отхвърляш и без да отричаш нищо от това, което ти е поднесла съдбата ти.Защото какъв е смисъла да отхвърляш собствения си живот!? Друг няма! Колкото и да се опитваш да избягаш в безбройните си желания и минали спомени, всичко, което реално имаш е тази глътчица живот тук и сега.Миналото е отдавна отминало и умряло безвъзвратно, бъдещето не е и кой знае дали ще бъде, независимо от товоите безброй желания и бъдещи проекции.?Единственото, което имаш е Тук и Сега в този кратък миг реален живот! Не го пропускай, улисан в планове, не го оставя да ти се изплъзне, защото той е единствената ти реалност!

е да може да се сложи съзнанието на човек в машина.

То Е в "машина" - Вселенския разум.

Смисълът на живота е да се осъзнае факта, че няма такъв, който да се докаже по какъвто и да е начин, с нашите възможности, и да спрем  се измъчваме с непрестанното задаване на този въпрос. 

Смисълът на живота е да се осъзнае факта, че няма такъв, който да се докаже по какъвто и да е начин, с нашите възможности, и да спрем  се измъчваме с непрестанното задаване на този въпрос. 

Живота ни е даден да го осмислим.

От нас зависи колко и как.

Живота ни е даден да го осмислим.

От нас зависи колко и как.

Това е само една от безброй гледни точки, прочетена, приета на доверие, не осмислена докрай и повтаряна, преповтаряна, дъвкана и изплювана, не се знае от кога. Не може да се утвърждава като абсолютна истина за всички. Възможно ли е, също така, животът да ни е "даден"(и това е спорна концепция) просто за забавление на "Някой" или на "нас", just for fun 

Редактирано 3 юли 201411 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Субхути,като говоримистината, никаква истина не може да бъде казана.

 

От "Диамантена Сутра"

 

 

Стига сте говорили...

Смисълът на живота е да се осъзнае факта, че няма такъв, който да се докаже по какъвто и да е начин, с нашите възможности, и да спрем  се измъчваме с непрестанното задаване на този въпрос. 

Това е хубаво като идея... но едва ли в това е смисълът на живота.