Смисъла на живота сме самите ние и всичко покрай нас......!?!

Нали това казвам във второто изречение - че сами му придаваме смисъл. За един рапър живота е пари,коли и жени, за един художник живота е цветове,пейзажи,картини, за един учен живота е едно безкрайно откриване...Но няма някакъв общ,универсален смисъл,който да е в сила за всички. Може би единствено любовта е този смисъл...

Имаш право!

Нали това казвам във второто изречение - че сами му придаваме смисъл. За един рапър живота е пари,коли и жени, за един художник живота е цветове,пейзажи,картини, за един учен живота е едно безкрайно откриване...Но няма някакъв общ,универсален смисъл,който да е в сила за всички. Може би единствено любовта е този смисъл...

Наистина много добре казано. За всеки, който живее в свой собствен свят, то смисъла на живота би било това, на което се гради тази негова измислена реалност. Дали ще са пари, власт и прочие, зависи от желанието на определената личност, каква ще е целта в живота му. И ето тук идва идеята за любовта, която разбива на хиляди парчета всички тези изкривени разбирания и обединява всички ни в едно просто желание да бъдеш винаги до човека, който обичаш и да го подкрепяш, чак до края на дните си. Да обичаш и да бъдеш обичан до безкрай, ето това според мен е смисъла на така нареченият от вас 'живот'!

никой не може да обича безкрай, освен бог. А и на него му се чудя как се справя...

Ако не е дублираща, има доста да кажа по въпроса...

Това не е ли същото : За смисъла на живота... И там 'WhiteHart' си го каза много точно. Всичко зависи от отделната личност, за някой е едно, за други - друго. За теб определено е безцелно флудене из форума...

Поздрави...

Това не е ли същото : За смисъла на живота... И там 'WhiteHart' си го каза много точно. Всичко зависи от отделната личност, за някой е едно, за други - друго. За теб определено е безцелно флудене из форума...

Поздрави...

Ти нещо си неадекватен! Завистта върти света, ама не го показвай така явно...

Мерси за линка.

Един няколко клипа, който според мен отговарят много добре на темата :

Много приятни клипчета! Който каже, че не са по темата, вероятно е сухар ... но който реши, че това изчерпва темата... има още много път ...

И аз съм си задавал този въпрос хиляди пъти. И ще изкажа 2 мнения. 1. Животът е най - големия ни дар от Бог. Той трябва да се изживява пълноценно. 2. Ако не вярвате в Бог, си го обяснете по следния начин - представете си живота като една игра, в която всеки може да се пробва - ако успее - хубаво, ако не успее - просто си пропилявате шанса да играете и да спечелите.

Както казах примитивна работа така ва е, само жени и коли и това е нещо хубаво ли? Жени и мъже има защото се Размнужавате бавно, не сигурно, и така са ви остроени телата ако бяхте без полове какво щях те да кажете тогава? Бог? Не няма бог ще ти обясня и защо според мен поне. Зщо ако има "бог" той трябва да е в тяло? Да има нужда от кислород? Да прилича на човек? Като той е създал нас? Кой е създал него?

Смисъла на живота е интересен въпрос. Сигурно векове наред е бил задаван и навярно е имало и има хиляди отговори. Откъде да започна, може би няма точен отговор, а може би има. Да започнем с това какво е живота и какво искаме от него? Някои ще поискат да имат всичко, други ще се задоволят с малко. Като си помисля, човек идва гол на този свят и какво може да вземе след смъртта, ако има такава – нищо. Живота трябва да се живее леко, без очаквания и резултати. Той е като плуването – отпускаш се и живееш , ако се страхуваш трябва да преодоляваш хиляди пречки, които сам си създаваш. Живота това е една голяма загадка на Вселената. От къде идва и къде отива никой не знае, а може би знаем, но не искаме да си отговорим, защото се страхуваме от истината. Истината е една – животът. Живота това е да видиш капките дъжд по стъклото, да видиш заскрежените прозорци през зимата, жълтите листа на дърветата, да виждаш как изгрява и залязва слънцето, да посрещаш изгрева, да гледаш луната, да се вслушваш в шепота на вятъра, в песента на птиците. Живота е да заспиваш до любимия човек, да се вглеждаш в малкото дете, което спи или си играе, в усмивката на родителите си като им кажеш, че вече си възрастен човек, в гласа на брата или сестра, които са далеч от България, с приятелите си с които имате еднакви теми за разговор, за щастливите мигове в тяхната компания. Ние сме тук не да се учим, а да си припомним неща от минали животи. Живота не е училище, а място за духовно израстване, място където ние се развиваме. Живота това е чиста енергия, това е нещо велико, което не може да се опише с думи, може само да се почувствува. Вярвайте на чувствата си, те никога не биха ви подвели. Чувството е сила , вяра в твоите възможности. Не може да има живот без чувства, той би изгубил блясък и смисъл. Това е което имам да кажа за Живота с главно “Ж”. Ваня В.

The purpose of life is a life of purpose - или в превод, Смисълът на живота, е живот изпълнен със смисъл. Няма точна и универсална дефиниция, но в момента в който човек намери цел и призванието си в живота, той вече се осмисля от това.

да се развиваш ! да създадем поколение и да го възпитаме добре! да оставиш нещо след себе си !

Животът е странна комбинация от временни и вечни неща. Ако съумеем да ги различим, можем да изберем с какво да изпълним сърцето си. Живеем ли с вечното, никога няма да лишим живота си от съдържание. Вечните неща са в човека. Те са по-реални от всичко, което може да бъде пипнато с ръка, но трябва да бъдат намерени.

Според мен смисъла на живота е в това,да го изживееш така,че когато си тръгваш от него да не съжаляваш за нито един преживян миг.

Според мен смисъла на живота е в това,да го изживееш така,че когато си тръгваш от него да не съжаляваш за нито един преживян миг.

Абсолютно съм съгласна .....лошото е че е много трудно да се изпълни.В крайна сметка живота е ежедневните мигове големи или малки,лоши или добри ....

Моя смисъл на живота е да съм в мир с душата си.

Състоянието на духа определя щастието и нещтастието...защото може да ти се случват много хубави неща,но да не те удовлетворява и да чувстваш липса ..... (не говоря за нищо материално) ...

Абсолютно съм съгласна .....лошото е че е много трудно да се изпълни.В крайна сметка живота е ежедневните мигове големи или малки,лоши или добри ....

Моя смисъл на живота е да съм в мир с душата си.

Състоянието на духа определя щастието и нещтастието...защото може да ти се случват много хубави неща,но да не те удовлетворява и да чувстваш липса ..... (не говоря за нищо материално) ...

Това,което съм написала в поста си е моят идеал за смисъла на живота.Колкото и да се стремя към него,знам че няма да го постигна,но...ако нямах идеал към който да се стремя,нямаше да съм жива.

Живей така, че да оставиш хубави спомени за

себе си в съзнанието на другите!

Няма незаменими хора, но има незабравими, да бъдем незабравими

Редактирано 18 август 201015 г. от октим (преглед на промените)

Живей така, че да оставиш хубави спомени за

себе си в съзнанието на другите!

Няма незаменими хора, но има незабравими, да бъдем незабравими

Ако питаш мен, по-трудно се забравят "лошите" спомени.

Всъщност не се забравят. Те са истинските уроци на живота.

Ако питаш мен, по-трудно се забравят "лошите" спомени.

Всъщност не се забравят. Те са истинските уроци на живота.

Така е, затова е по-трудно да бъдеш добър! Лошото винагини ни идва някак си отръки - с лекота, а да извлечеш някаква положителна поука от лошото направо си е мъчително трудно!!

Така е, затова е по-трудно да бъдеш добър! Лошото винагини ни идва някак си отръки - с лекота, а да извлечеш някаква положителна поука от лошото направо си е мъчително трудно!!

Зависи какво разбираш под доброта.

Знаеш ли, че ако пред теб човек изпадне в истерия, най-доброто в момента е да му пляснеш един силен шамар.

Разбира се това едва ли ще бъде оценено като доброта, но пък ще си помогнал на истерика да дойде на себе си.

Мисля, че стремежът към доброта не води към добротата.

Аз съм написал какъв е смисъла на живота в блога, но и тук ще го споделя.

Смисъла на живота

това са дупки които очакват да бъдат запълнени.

Сигурно не веднъж сте се питали: ”Какъв е смисъла на живота и въобще има ли смисъл?”.Много хора не намират за себе си отговора и затова не им се живее.Затова се надявам че повечето хора след прочета на тази статия ще променят начина си на мислене.

Много хората са се опита ли да намерят отговора на въпроса “Имали смисъл живота?”.Някой казват че да добиеш смисъл на живота си трябва да го изживееш по начина по който искаш,но това е прекалено кратък и повърхностен отговор,който би задоволил единствено човек който не мисли задълбочено.Затова сега ще погледнем на живота по по-различен начин.

Нека си представим че целия ни живот е една кръгла пътечка,пълна с дупки и някъде по пътечката има заключена врата и единствено ние има ключ за нея.След като човек се роди той застава пред тази заключена врата и макар да има ключа той не знае как да я отвори,защото е прекалено малък.Постепенно обаче човек расте и почва да мисли и вече е достатъчно голям единствено да отвори вратата.Но още с отварянето и той попада на първата си дупка и тъй като за него това е нещо ново и непознато той се допитва до родителите си какво да прави и те започват да му обясняват.Показват му как може да премине през тази дупка,казват му че има два начина,първия е да спреш пред нея и да почнеш да мислиш как да я запълниш,как да подходиш и всичко останало за нея,за да може другия път когато попаднеш на подобна дупка вече да знаеш как по-бързо да се справиш с нея и да продължиш на пред и втория начин с пренебрежение да погледнеш към нея и просто да сложиш дъска и да преминеш.Родителите му го предупреждават, че ако избере втория начин дъските рано или късно изгниват и изведнъж падаш в дупката.Това разбира се сплашило малкия човек и затова първите си дупки той ги е пълнил с пясък постепенно с помощта на родителите си.Но след като човек узрее малко,родителите спират да му помагат толкова,защото той вече знае как да ги запълва.Но човек след запълване на толкава много дупки се изморява и го изкушава втория начин макар и да си спомня какво са го предупреждава ли родителите му.Слага дъска на една дупка и със страх прави първата си крачка върви и върви без да се напряга преминава от другата страна и си вика колко по-лесно е така и решил да си даде почивка и започнал на всяка дупка да слага дъска и да преминава вече без страх.Обаче човека вече узрява и му се налага да се върне на онези дупки на които е слагал дъски обаче си спомнил че родителите му бяха казали че дъските изгнивали затова той постоянно е мислил как да премине през дупката че да не падне в нея.И след като разбрал че нямам как да я премине освен да се пробва пак през дъската той затворил очи и се премести с една крачка напред,тогава дъската се пропукала и той изведнъж паднал в дупката и се наранил жестоко и видял че няма друг начин да премине през нея освен ако не я напълни с пясък.Запълнил дупката и преминал,погледнал надалеч и видял на колко дупки има дъски и с насълзени очи той запретнал ръкави и почнал да пълни всяка една без да пропуска.И след като човека напълно узрява той преминава през целия кръг и застава пак пред тази врата,но сега той не само знае как да отключи тази врата,но и целия му път вече е без нито една дупка и през която и да мине той спомня точна как е подходил и е преминал през нея.И вече тръгва да помага на друг човек който тепърва се сблъсква с такава дупка.

Лошото в нашия свят че има най-различни хора които не ги проумяват тези неща на време и след това страдат.Например много са малко хората които да не са пробвали да сложат дъска на поне една дупка,може би силно ще прозвучи но според нас даже няма такъв човек,защото колкото и да си силен все някога се изморяваш да ги пълниш тези дупки и те се приисква да сложиш на няколко дупки дъски.Лошото е че някой хора въобще са забравили как се пълнят дупките и на всяка дупка слагат дъска тези хора не гледат да решат даден проблем а да го забравят,те никога в нищо не се задълбочават и почти нищо не ги интересува.Има и хора които въобще не ти позволяват да преминеш през тяхната пътечка не ти дават ключа за тяхната врата пък камо ли да ти позволят да им помогнеш в запълването на дупката.Други пък започват да пълнят една дупка още не са напълнили тази започват да запълва друга и постоянно прескачат от дупка на дупка.Някой пък си пълнят дупките постепенно,но запознават с хора които на всяка дупка слагат дъска и започва и той да слага дъска обаче по-късно разбират че са правили жестока грешка.Някой макар и да си пълнят дупките постепенно не иска да сподели как точно го прави и се затваря в себе си.Затова пък има и хора които не им пречи чужда помощ и даже след като те опознаят ти дават ключа за тяхната врата да види как си запълнил дупките за да може след това много по-лесно да запълни свой те.Също така има и хора които самите те си правят дупки и падат в тях,след което и им е трудно да намерят начин да ги запълнят… Както казах ме има най-различни хора и всеки сам решава какво ще прави с тези дупки,важното е след като запълниш и последната дупка никога да не забравяш как си запълнил останалите,защото като започнеш втора обиколка на твоята кръгла пътечка вече без проблем да преминаваш през дупките и да помогнеш на друг човек който те първа се сблъсква с дупките.Това е смисъла на живота!

Автори: Александър Пенев и Димитър Драгоев

Дата:09.08.08

Зависи какво разбираш под доброта.

Знаеш ли, че ако пред теб човек изпадне в истерия, най-доброто в момента е да му пляснеш един силен шамар.

Разбира се това едва ли ще бъде оценено като доброта, но пък ще си помогнал на истерика да дойде на себе си.

Мисля, че стремежът към доброта не води към добротата.

Когато правиш нещо винаги добавяй по малко съвест за подправка, и ще се убедиш, че в едно не има повече добро отколкото да казваш винаги да!!

Не прочетох всички коментари, но аз мисля, че смисъла на живота е в това да се усъвършенстваме !