Че какво му е променливото на живота Милиарди вариации на една и съща хронология Сигурно не е вярно, но мисля, че смисъла на живота е за този, който го е създал. Ние само трябва да го изживеем като използваме качествата, които имаме.

От мойте скромни наблюдения върху природата смятам, че живеем за да оставим своето наследство. Всички се раждаме оставяме наследство и умираме така е с всичко около нас - растенията , животните, насекомите.

Проблемът при анализ на понятия от рода на "смисълът на живота" е, че няма аналог в наблюдаваната от нас реалност. За живата и неживата материя около нас този въпрос не съществува. Защото "Смисъл" е, когато нещо в своите функции се явява иманентна част от Нещо от по-висш порядък и с функцията си изпълнява определена задача от функционирането на това по -висше Нещо.

Например, баланса в часовника си работи за прецизното отмерване на интервали и посредством анкера предава този такт на целия часовников механизъм. За самия баланс смисъл няма, но като необходиа част от целия часовников механизъм има смисъл неговата функция.

Така и човешкия живот за нашето Аз няма смисъл /имам предвид като самоцел/, но от гледната точка на един по-висш порядък този живот се явява важна и необходима част от функционирането на механизма на Мирозданиято.

И в този момент започват различията и проблемите - има безкрайно мнго идеуи за това, какво представлява механизма на Мирозданието, каква му е целта и т. н...

хм, правилно, не може без секс. Но може би под Любов се разбира нещо друго, а думичката да е само една и съща? Дали?

ми сигурно

Проблемът при анализ на понятия от рода на "смисълът на живота" е, че няма аналог в наблюдаваната от нас реалност. За живата и неживата материя около нас този въпрос не съществува. Защото "Смисъл" е, когато нещо в своите функции се явява иманентна част от Нещо от по-висш порядък и с функцията си изпълнява определена задача от функционирането на това по -висше Нещо.

Например, баланса в часовника си работи за прецизното отмерване на интервали и посредством анкера предава този такт на целия часовников механизъм. За самия баланс смисъл няма, но като необходиа част от целия часовников механизъм има смисъл неговата функция.

Така и човешкия живот за нашето Аз няма смисъл /имам предвид като самоцел/, но от гледната точка на един по-висш порядък този живот се явява важна и необходима част от функционирането на механизма на Мирозданиято.

И в този момент започват различията и проблемите - има безкрайно мнго идеуи за това, какво представлява механизма на Мирозданието, каква му е целта и т. н...

Или с три думи казано:Търсим под вола..... Въпроса на който трябва да отговорим първо е:Защо търсим смисъл?Егото май ни кара да да преследваме химери.

търсим смисъл защото сме любопитни и ненаситни,ей затова. има една мисъл, че знанието ми е окръжност, а незнанието окръжност около знанието и разстоянието м/у двете е константа => колкото повече научавам толкова повече въпроси започвам да си задавам. дотук с търсенето. а смисъла на живота, колкото и ограничено да звучи е възпроизвеждането, защото ако се замислите всичко се върти около него и целия прогрес и цялата еволюция заради него става. търсим си перфектната половинка за да е перфектно поколението ни, искаме да станем възможно най-богари за поколението си, искаме да сме обградени с лукс за да привлечем перфектната половинка и да го оставим на поколението си, развитието на техбологиите,всичко! само инстинкта за самосъхранение не мога да кажа че е категорично в името на поколението, защото има хора които искат да оставят своята следа във времето като станат известни и не мислят за поколение, още по-малко за любов и т.н. и все пак, май всичко се свежда до възпроизвеждането

Редактирано 3 юли 200817 г. от Lady_Death (преглед на промените)

Или с три думи казано:Търсим под вола..... Въпроса на който трябва да отговорим първо е:Защо търсим смисъл?Егото май ни кара да да преследваме химери.

Егото ни ни кара да да наричаме търсенията си химери. Защото го е страх. Да не изгуби управлението на системата. Както всеки наместник се страхува от завръщането на Господаря.

Егото ни ни кара да да наричаме търсенията си химери. Защото го е страх. Да не изгуби управлението на системата. Както всеки наместник се страхува от завръщането на Господаря.

Принципно си прав.

Но-ако поразсъждаваме в друга плоскост-"его-то"-това сме самите ние.Отнесено към горното твърдение, означава, че самите ние се боим от Бог-а и поемането на контрола от негова страна.

Тогава защо ни трябва да се стремим към него и да си измисляме религии?Защо ни трябва да се молим :

"......Да бъде Волята ти както на небето, така и на земята " ?

Намирам леко противоречие в двете неща.-от една страна се боим от Бога и не даваме да поеме контрол над его-то ни, а от друга му се молим и обещаваме , че му се прекланяме и се оставяме той да решава....

Принципно си прав.

Но-ако поразсъждаваме в друга плоскост-"его-то"-това сме самите ние.Отнесено към горното твърдение, означава, че самите ние се боим от Бог-а и поемането на контрола от негова страна.

Тогава защо ни трябва да се стремим към него и да си измисляме религии?Защо ни трябва да се молим :

"......Да бъде Волята ти както на небето, така и на земята " ?

Намирам леко противоречие в двете неща.-от една страна се боим от Бога и не даваме да поеме контрол над его-то ни, а от друга му се молим и обещаваме , че му се прекланяме и се оставяме той да решава....

Егото /Наместника/ не може да се противопоставя на Бог /Господаря/ открито. Нали от Господаря му е и властта, и времето, през което ще властва. Но може да отклонява и замазва истината за своето наместничество и необходимостта отново да се предаде властта на Господаря, който спи в сърцето ни. И да стъпва тихо на пръсти, за да не Го събуди.

http://www.youtube.com/watch?v=biBfGS-C8EM

Егото /Наместника/ не може да се противопоставя на Бог /Господаря/ открито. Нали от Господаря му е и властта, и времето, през което ще властва. Но може да отклонява и замазва истината за своето наместничество и необходимостта отново да се предаде властта на Господаря, който спи в сърцето ни. И да стъпва тихо на пръсти, за да не Го събуди.

http://www.youtube.com/watch?v=biBfGS-C8EM

Интересна дума си употребил за синоним на бог....Господаря!Сещам се за постовете на Салим за стария завет...и за това кой е господаря! Както ти казах и преди,сложните конструкции са човешко творение и обикновено са неистински....

П.С.Знаеш ли защо рибата не мисли?

Редактирано 5 юли 200817 г. от N e o (преглед на промените)

Принципно си прав.

Но-ако поразсъждаваме в друга плоскост-"его-то"-това сме самите ние.Отнесено към горното твърдение, означава, че самите ние се боим от Бог-а и поемането на контрола от негова страна.

Тогава защо ни трябва да се стремим към него и да си измисляме религии?Защо ни трябва да се молим :

"......Да бъде Волята ти както на небето, така и на земята " ?

Намирам леко противоречие в двете неща.-от една страна се боим от Бога и не даваме да поеме контрол над его-то ни, а от друга му се молим и обещаваме , че му се прекланяме и се оставяме той да решава....

ъъъ... По-скоро другата страна е само замазване на очите на това, което ни кара да търсим, защото ние приемаме само неговата форма. Да приемем същността му ще рече да му се оставим да ни води, неналичието на което именно се обсъжда тук.

Смисълът на живота не се търси в разсъжденията за него. Те се явяват само следствие от осмислянето му и са критерий за степента на намирането му.

Какъв е смислът на живота на животните, рибите, птиците, насекомите, членестоногите,влечугите дори едноклетъчните Да се изкачиш по нависоко в ерархията. Всичко останало като любов, храна, подслон е пътят, защото Бог наблюдава и тези които са добри ги качва по нависоко в ерархията Целта в всички да станем ангели, но колко често заради някакви прищявки пари, ядене на месо, прелюбодейства ХОРАТА които са на път да станат ангели се връщат в началото на еволюцията като едноклетъчни защото ТАКЪВ Е ЗАКОНЪТ. Добрите се издигат нагоре Защо древните пророци на Израел се отказваха от парите, защо в Индия някои се отказват от храната именно затова защото не искат да задоволяват потребности а искат да станат част от спасението на света

За едни смисъл на живота може да са парите. Парите, които никога не са „достатъчно”. Милиони да натрупаш, пак не можеш да кажеш „стига”, да се почувстваш щастлив и доволен. Други преследват слава и известност, но и това е толкова несигурно и преходно! Все някой ги засенчва, все някой им завижда, нещо им се изплъзва, нещо не им достига... и вместо да получат удовлетворение и щастие, ги връхлитат депресии. Властта? Никой живял на земята властелин не е постигнал такава власт, че да не иска по-голяма. За други смисълът на живота е в удоволствията, но скоро стават жертва на „парадокса”, че колкото по-морално разкрепостен ставаш, толкова по-опустошен от своите страсти се оказваш. Най-разумните виждат смисъла в семейството, в децата, в приятелите, докато не си тръгнат от живота им, отнасяйки със себе си и смисъла му. Какво повече можем да добавим след векове горчив опит към думите на най-мъдрия между царете: „всичко е суета и гонене на вятъра”

Какъв смисъл може да има живота на един човек ако има 6 милиарда като него, и колко е продължителността на живота му в сравнение със съществуването на вселената? Според мен смисъла на живота на човек е същия като този на животните да се размножават за да не изчезнат но тъй като няма изгледи да попаднем в червената книга, то и този смисъл отпада, следователно смисъла е да откриете някакъв смисъл в земното си съществуване, да се забавлявате по начин който на вас ви е радостен да се стремите към лично удовлетворение а не "да отмъстя на комшията или да накарам група идиоти да скандират името ми" и като ви свърши житона-гудбай Така мисля аз де.

Редактирано 21 юли 200817 г. от DESAN (преглед на промените)

Просто често се случва да се разочароваш от живота и започваш да се чудиш правиш ли каквото трябва за да си доволен от себе си...

Смисълът на живота според мен си зависи от избора на всеки човек, от това какъв смисъл той ще вложи в собствения си живот. Танцувай все едно никой не те гледа. Пей все едно никой не те слуша. Работи все едно нямаш нужда от пари. Обичай все едно никой никога не те е наранявал. Живей все едно на Земята е рай." неизвестен автор

Навярно съществуването ни ще да е за да дирим този смисъл. По пътя на търсенето ние се обграждаме със стени, а след време решаваме, че смисълът трябва да е именно в стените. Някои ги наричат и бог. Какво е смисълът - това е именно животът, основата на универса. Но не стените, на които с душевни графити сме надраскали тези думи, а безпределността ни, която се отразява единствено в чистотата и тишината. Някои ги наричат - девицата, чийто бъдещ жених е близо.

Да понавлезем малко навътре. Психиката човешка е мрежа от мисли, чувства и усещания, част от които да речем са моментно активни, а други просто поддържат мрежата... Мислите, логически, пък и абстрактни, биха пречили на всяко обективно възприятие, но в никакъв случай повече от чувствата и усещанията, освен ако и трите споменати категории не са плод от още непознато нам дърво... Човекът, представляващ идентификационен център някакъв, сам по себе си изключва обективното приемане. Лесно го виждаме в другите, но няма как да не се отнася и за нас... И понеже споменахме плод... ние ще продължим упорито да хапваме от този, на дървото на познанието и ще продължим да градим психиката си... Демек, споменатата мрежа... Но нека навлезем мъчнико в едни други води. Съзнанието - условно да го разделим на три - космично, личностно, подсъзнание. Космичното етимологично си носи немалък заряд, но да уточним, то, да, е връзката между личността и вселената (ответна на личността), същевременно носител на всички нейни предишни опитности, както и управител и творец на тази личност. Хората смятат това съзнание за божествено, но то отдавна вече не е такова. Причините за това са може би обект на друга тема. Само да уточним, че ако то наистина бе такова, значи и личността щеше да е божествена, ама гарантирам за моята - не е... Личностното съзнание няма да коментирам, малко повечко го познаваме (не, че и тук не се заблуждаваме), общо взето това е психичния ни агрегат с малки изключения. Изключенията идват от подсъзнанието ни, което по същество представлява огледало на космическото и личностното съзнанние. По този начин то донякъде се явява и връзка между двете. Именно то е основният извор на вдъхновение за хората на изкуството, също и някои интуитивни научни умове, също и основно на религиозни и философски направления и много, много още човековости... И в цялата тази съвкупност, нямаме същинска близост с нищо божествено и всичко и само отражение на една или друга форма на егоцентричност. И основната причина за това е, че просто не бихме могли да го признаем. Че намираме значимостта и смисъла именно във всичко това и така определяме краен предел на собствените дълбочини само в така наречената "паднала природа". И всъщност, ако не бе така, то целият план на завръщане към първосиновността би бил извънредно опростен и безсмислен... Само ако имахме елементарно познание за това, дори и неформирано, нещо като остатъчен спомен от пълнотата на първоначалния живот, то бихме могли да изградим нещо като критерий - не толкова твърд като форма, но способен да ни води, наречен от мъдрите "вяра". Тази истинска вяра е в състояние да нашепва на търсещия от Словото, което се нуждае само и единствено от място в човешката система, място, освободено от съществуването, което наричаме погрешно "живот", освободено от собствената ни значимост и от стремежите към култивация на личността. Това е Словото, което бе казало "Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене." (Откровение 3:20) Но как да отворим вратата... Нашата значимост ни подсказва, че знаем и вече стотици пъти сме тръгвали по пътя на това постигане, за да не направим нищо друго, а да залостим още по-здраво тази душевна врата. А само трябва да я отворим... За хляба на живота... Та тогава чак той превзема подсъзнанието ни, след като е започнал да заменя и космичното съзнание... Та тогава чак би могла и личността да се ползва от извор на познание, който не е само грешно поставен етикет. А хубаво нещо е логиката, наука за причините и следствията, точно тези, които няма как да оставят непревзето кътче в универса, защото дори Първоизворът има причина, била тя и собственото му благост. А благ, друг никой не, ни един...

Хмм, ми мисля че смисъла на живота всеки сам си го придава по един или друг начин .

42. Иначе смисълът на живота е да се мъчим да намерим смисъла на живота. Естествено, никой не го е намерил и ние няма да го намерим. Кофти работа. Наздраве!

За смисъла на живота...

Раждаш се, умираш...и след това е важното къде ще си...това е с три думи!!!

42. Иначе смисълът на живота е да се мъчим да намерим смисъла на живота. Естествено, никой не го е намерил и ние няма да го намерим. Кофти работа. Наздраве!

Мисля, че си до болка прав!!!

Редактирано 10 септември 200817 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

ЦИТАТ(bildera_ @ 7.09.2008г. в 23:34ч.)

42. Иначе смисълът на живота е да се мъчим да намерим смисъла на живота. Естествено, никой не го е намерил и ние няма да го намерим. Кофти работа. Наздраве!

Ммм, не за всеки това с мсисъла на живота, напротив за повечето смисъла на живота дълеч не в търсенето на смисъла на живота. В интерес на истината мн. малко хора търсят смисъла на живота, повечето нямат време и необходимата енерия за това, те просто си го живеят...

Учим се да живеем. Поне аз не виждам друг, по-дълбок смисъл.

Ммм, не за всеки това с мсисъла на живота, напротив за повечето смисъла на живота дълеч не в търсенето на смисъла на живота. В интерес на истината мн. малко хора търсят смисъла на живота, повечето нямат време и необходимата енерия за това, те просто си го живеят...

А някой си губят енергията само в това!

Учим се да живеем. Поне аз не виждам друг, по-дълбок смисъл.

Така е, учим се да го живеем живота, всеки по неговия си начин!!! И всеки сам за себе си или двама по двама!