Да ви кажа ли къде намирам смисъла на живота, намирам го в любовта.

С две думи казано. За какво ли бяха всичките досегашни разсъждения в темата? Каза го с няколко думи.

С две думи казано. За какво ли бяха всичките досегашни разсъждения в темата? Каза го с няколко думи.

Да бе да-и какво е "любов" ? (ако смея да попитам) защото нещо нме ми е ясен този смисъл на живота

Ама живота имал смисъл??? Това трябва да е някъде извън резервата. Демек, мене ма грее.

Ама живота имал смисъл??? Това трябва да е някъде извън резервата. Демек, мене ма грее.

Кво говориш,бе,вари ги тия-инги смисълът на живота в "резервата" е в следната житейска мъдрост :"котка са е** с чалъм"

Кво говориш,бе,вари ги тия-инги смисълът на живота в "резервата" е в следната житейска мъдрост :"котка са е** с чалъм"

Магаре поетично лудо, защо си мисля аз, че те е страх да обичаш? Спокойствието ли си пазиш? Убедена съм, че в тебе има много любов, която си натъпкал някъде на инат. А смисълът е наистина любов.

Не само в любовтта е смисълът на живота... Казала съм го и в по горни постове, има хора, не изпитали никога щастието да бъдат обичани или любовта им да е споделена...но това не значиу че животът им не е имал смисъл...Не можете да съдите така, просто не бива...

Не само в любовтта е смисълът на живота...

Казала съм го и в по горни постове, има хора, не изпитали никога щастието да бъдат обичани или любовта им да е споделена...но това не значиу че животът им не е имал смисъл...Не можете да съдите така, просто не бива...

Става въпрос ти да обичаш. Когато обичаш истински се чувстваш изпълнен, осмислен, чувстваш значението си. Става въпрос за любов, която не очаква ответ. Това е необяснимо с думи чувство. Само човек изпитал такава любов може да усети това, което написах. Но всеки разбира нещата различно. Всеки е устроен различно. Ако накараш една мутра да ти каже какъв е смисълът на живота му, надали ще отговори ЛЮБОВ . Разни хора, разни идеали.

Редактирано 28 август 200718 г. от mucunka (преглед на промените)

Не успорвам...Човек, който не е успял да обикне истински в живота си, определено е изпуснал много. Но смисъла на живота, както вече казахме за всеки е различен - дали мутрата, президента, клошаря или аз...всеки има своя смисъл и за всеки той е абсолютно различен, както са различни самите хора.Затов и във форума - мнения много...

С две думи казано. За какво ли бяха всичките досегашни разсъждения в темата? Каза го с няколко думи.

За мен лично е така,любовта е основна движеща сила на този свят,ако я нямаше да сме се затрили...

Да бе да-и какво е "любов" ? (ако смея да попитам) защото нещо нме ми е ясен този смисъл на живота

Любовта се намира в края на постчето ти

Не само в любовтта е смисълът на живота...

Казала съм го и в по горни постове, има хора, не изпитали никога щастието да бъдат обичани или любовта им да е споделена...но това не значиу че животът им не е имал смисъл...Не можете да съдите така, просто не бива...

Виж тук ще се съглася с теб, наистина неможем да съдим така не го и правим, но съм живял без любов(съществувал) и знам, че това не е живот, а ад...

Става въпрос ти да обичаш. Когато обичаш истински се чувстваш изпълнен, осмислен, чувстваш значението си. Става въпрос за любов, която не очаква ответ. Това е необяснимо с думи чувство. Само човек изпитал такава любов може да усети това, което написах. Но всеки разбира нещата различно. Всеки е устроен различно. Ако накараш една мутра да ти каже какъв е смисълът на живота му, надали ще отговори ЛЮБОВ . Разни хора, разни идеали.

И според мен е тъка

Не успорвам...Човек, който не е успял да обикне истински в живота си, определено е изпуснал много. Но смисъла на живота, както вече казахме за всеки е различен - дали мутрата, президента, клошаря или аз...всеки има своя смисъл и за всеки той е абсолютно различен, както са различни самите хора.Затов и във форума - мнения много...

Мутрата би казала: "Ъ ко и туй любов е брато?"

Президента би казал: "Обективно погледнато любовта е чувство,което всеки би трябвало да е усетил."

Клошара би казал: "Еххх...и аз обичах някога..."

За теб незнам...

Все пак обаче и без любов не може...

хммм колкото и да се блъскаме надали ще го разберем така че... и в самото търсене няма смисъл

хммм колкото и да се блъскаме надали ще го разберем така че... и в самото търсене няма смисъл

Смисълът е точно в търсенето. Когато човек търси нещо, в случая смисъла на живота, по пътя си намира още много други неща, които понякога излизат много по-ценни от това, което търсиш.

хммм колкото и да се блъскаме надали ще го разберем така че... и в самото търсене няма смисъл

Ако няма смисъл и в самото търсене, тогава защо се занимаваме изобщо да правим каквото и да било да оставим всичко както си е и това е! До къде ли ще стигнем...

хммм колкото и да се блъскаме надали ще го разберем така че... и в самото търсене няма смисъл

хммммммммммммммм, колкото и да ядем, нали пак ще огладнеем, защо тогава да ядем ? !

Ако няма смисъл и в самото търсене, тогава защо се занимаваме изобщо да правим каквото и да било да оставим всичко както си е и това е! До къде ли ще стигнем...

Ами няма да "стигаме"-тогава не се движим,т.е. нямаме начална и крайна цел.Просто си стоим и се наслаждаваме на битие то си.

Следователно сме постигнали нирвана.

Тогава като търсим смисъла откриваме ли го?Няма универсален такъв!Всеки човек си намира причина и смисъл за живота.И да се надяваме че мотото на сериала "Изгубени" а именно че всичко се случва с причина е наистина така,аз бих добавил че не винаги я разбираме но да се надяваме че е така!

Последният постинг противоречи сам на себе си. За всяка проява си има причина, а в същото време не съществува универсалност? Как тогава въобще можем да твърдим това и да го отнасяме към "всичко", като според изказаното мнение не съществува "всичко", а само "нещица". Иначе обратното е доказано и от науката, и от религията, но нека съществуват ексцентрични изяви - за малко цвят. При всички случаи подобното възприятие наистина може само да отдалечава от УНИВЕРСАЛНИЯ СМИСЪЛ. За улеснение бих могъл да го нарека ЖИВОТ. Но който каквото търси... Ако на някой му е много, разбирам го. На мен ми е малко...

Не не не си противореча написах че ще е хубаво всичко случващо се да е с причина,но дали това е така .....кой знае!

Не не не си противореча написах че ще е хубаво всичко случващо се да е с причина,но дали това е така .....кой знае!

Много хора знаят, някои го прилагат, а малко го изживяват. Но именно те са на прага на един друг свят, където местата им са вече приготвени от Сина.

Много хора знаят, някои го прилагат, а малко го изживяват. Но именно те са на прага на един друг свят, където местата им са вече приготвени от Сина.

Човек вземаш да ме плашиш... (какъв е този друг свят някой върнал ли се е да го опише и да разкаже нещо за него? )

Човек вземаш да ме плашиш... (какъв е този друг свят някой върнал ли се е да го опише и да разкаже нещо за него? )

А... само да добавя, че и да има друг свят, няма да имаш спомени от тоя, така, че все едно няма Значи той не е обвързан със смисъла на живота нали венци?

А... само да добавя, че и да има друг свят, няма да имаш спомени от тоя, така, че все едно няма Значи той не е обвързан със смисъла на живота нали венци?

А ти откъде знаеш за съществуването на този другия свят и че няма да имаш спомени от този !?

Напротив, обвързан е. Обаче това не е огледалната сфера, наситена от атсрални същности и населявана от отделящите се души. Това е първоначалното огнище на човек, от което той избра преди много време да се отдели. От второто няма как да има завърнали се, но пък всички сме били там. Точно когато започне да се проявява праспомена за него, се изчиства и абстракцията на абсолютния смисъл и сама започва да бъде движител. От второто има достатъчно завърнали се, всъщност, отново всички, а някои и разказват (другите наистина нямат спомени), но това няма никакво отношение към пътя на освобождение, а самите разкази не са личешни от субективност и ограниченост на възприятията, въпреки че в тези сфери те са доста по-малко ограничени. Според мен е наистина правилно да не се обръща внимание на подобни разкази, но твърдението, че тях ги няма, не отговаря на истината. Относно спомените от този в другия свят(за кой друг става въпрос) - зависи от гледната точка, може да се каже и че ги има, и че ги няма. Но то и обратното би могло да е вярно, защото те са си действителна опитност и не биха могли да бъдат просто изтрити от аурчиното и микрокосмично (две различни са) ниво на съзнание, които просто за нас са недостъпни - първото за добро, второто не (от генерална гледна точнка, но според моментното човешко състояние и то е за добро).

Относно спомените от този в другия свят(за кой друг става въпрос) - зависи от гледната точка, може да се каже и че ги има, и че ги няма. Но то и обратното би могло да е вярно, защото те са си действителна опитност и не биха могли да бъдат просто изтрити от аурчиното и микрокосмично (две различни са) ниво на съзнание, които просто за нас са недостъпни - първото за добро, второто не (от генерална гледна точнка, но според моментното човешко състояние и то е за добро).

Не съм съгласен!Кой може да каже за спомени от друг свят (стига да не е пркалил с упоиващи вещества) !Няма такива хора завърнали се.....от там на където всеки отива (оооо много черногледо прозвуча)

Много се отклонихме от темата.......

Редактирано 2 септември 200718 г. от spark (преглед на промените)

А ти откъде знаеш за съществуването на този другия свят и че няма да имаш спомени от този !?

Давам пример, за да ви откажа от илюзиите ви. При положение, че се прераждаме, защото всичко почва отначало? Има ли смисъл тогава от прераждането и да се терзаем, че на оня свят ще стане едикакво си

За какво го казвам това ли? Защото на много хора се проваля жевота точно от такива луди идеи - някой им казал, че съдбата им е такава, а не онакава и те му вярват, защото този някой има връзка с отвъдното и си спомня предния живот. Така тия хора се лутат цял живот, а по-лошото е, че други хора, които ги обичат страдат от тяхната наивност , импулсивност и нерешителност. Така целият им живот се проваля, вярвайки, че има някаква съдба и предопределеност. Когато след години се огледат, те виждат, че отново са сами и отново търсят нещо, което не са намерили цял живот...

Редактирано 2 септември 200718 г. от WildHorse (преглед на промените)

Давам пример, за да ви откажа от илюзиите ви. При положение, че се прераждаме, защото всичко почва отначало? Има ли смисъл тогава от прераждането и да се терзаем, че на оня свят ще стане едикакво си

За какво го казвам това ли? Защото на много хора се проваля жевота точно от такива луди идеи - някой им казал, че съдбата им е такава, а не онакава и те му вярват, защото този някой има връзка с отвъдното и си спомня предния живот. Така тия хора се лутат цял живот, а по-лошото е, че други хора, които ги обичат страдат от тяхната наивност , импулсивност и нерешителност. Така целият им живот се проваля, вярвайки, че има някаква съдба и предопределеност. Когато след години се огледат, те виждат, че отново са сами и отново търсят нещо, което не са намерили цял живот...

Ееееееееее най-накрая някой стъпил здраво на земята ,а не реещ се в космоса ....Така си е приятел да си гледаме живота и това е ,че все повече взема да ми допада мисълта на Фройд-"Ако човек почне да се интересува от смисъла на живота или неговата ценност, това означава, че той е болен"

Редактирано 2 септември 200718 г. от spark (преглед на промените)