Когато изобретим совалките със светлинни скорости и тръгнем да кръстосваме световете, теб ще те оставим да пазиш застаряващата си планета, за да избегнем възможността да не бъдеш здраво стъпал на земята.

Когато изобретим совалките със светлинни скорости и тръгнем да кръстосваме световете, теб ще те оставим да пазиш застаряващата си планета, за да избегнем възможността да не бъдеш здраво стъпал на земята.

ха ха нямате проблем ама да ми оставите няколко мадами че сам какво ще правя

А когато изобретим такива совалки...... отдавна ще съм не на земята а под нея

Защото това ще се случи ............далече в бъдещето

ха ха нямате проблем ама да ми оставите няколко мадами че сам какво ще правя

...за смисъла на живота си говорим... Той бил отдавна открит от учените - няколко мадами.

...за смисъла на живота си говорим... Той бил отдавна открит от учените - няколко мадами.

Браво приятел.. това ме разсмя от сърце...Малко изопачи думите ми,но нищо,получи се

Редактирано 2 септември 200718 г. от spark (преглед на промените)

Безпътен, днес се изправям, в съзвучие с последния тон на угасващ живот. И прав съм, но мъртъв, и според случая - уж клетка, уж човек, уж народ... Аз съм всичко, Абсолют, или Логос, но отдавна отминали, отавна изтлени. Аз съм всичко и дори по-много, всички цялости, всички вселени... Всичко, всичко, всичко неистинно!!! Всичко претъмно, безумно и черно!!! Моля те, Господи, с твоето "нищо" в мен се роди, очисти ме безмерно!

Смъсълът няма да ни се открие в този живот, бил той нашия или на Вселената.

За мен смисълът на живота е семпличък - да си го изживея смислено.

Същото искам и аз, обаче без последната думичка

Същото искам и аз, обаче без последната думичка

Па съгласен съм и с двамата. Много ми е да съм великан.

Редактирано 26 октомври 200718 г. от mecholari (преглед на промените)

Смъсълът няма да ни се открие в този живот, бил той нашия или на Вселената.

Следователно не бива да го търсим, а да го следваме...

Ами как да го следвам,като не го знам кой е? (смисълът де...)

Ами как да го следвам,като не го знам кой е? (смисълът де...)

Па кой е?-Той е.

Смисълът ли? Та той е изпълнен със съдържание.

Какво значение има...

Ами няма значение или поне не би трябвало да има.

Смисъла е без мислен.И на живота и на подробностите му...

Ама седиш пред компютъра и даже от подписа си се взираш...

Същото искам и аз, обаче без последната думичка

Докторе, много съм съгласна с теб. Въпреки, че и аз си блъсках главата за смисъла. Но разбрах, че няма смисъл да търсиш смисъл. Просто живей и СЕ ВСЛУШВАЙ В СЕБЕ СИ. Може би прозрение за СМИСЪЛА, ще дойде когато най-малко се интересуваме от него. Знам ли...

Човек трябва да е убеден в личностната си смърт за да се събуди, тогава може, а и ще намери смисъла в живота си, който така или иначе не му принадлежи.

„Този, който не цени живота, не го заслужава.“ Леонардо да Винчи

Цитатите е добре да се разбират. Прав е, разбира се, Леонардо. Но казва малко повече, според мен. "Лука 9:24 Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси."

Всъщност за мен въпросът за смисъла на живота никога не е стоял, преди да осъзная съществуването и на други измерения. Като дете в един момент другите измерения ги бях забравила, за сметка на това бях много жизнена и изобщо не ме вълнуваха екзистенциални проблеми. И дума да не става да не ми се живее. Бях една топка от енергия. Чак когато започнах много силно да си спомням, дойде и страданието и копнежа по онова, от което съм се откъснала, за да дойда тук. Контрастът е огромен. Мисля че затова на много хора не им се дава да си спомнят кои са и живеят все едно "потънали в материалното". Опасността е реална, че веднъж спомнил си, човекът ще загуби смисъла на своето въплъщение в тяло и няма да успее да си изпълни задачите. Много е трудно да виждаш отвъд нещата и да приемеш живота и уроците му, и работата, с която това е свързано. Положителното на спомена и чувството на откъснатост на това съществуване тук от Дома е, че тази болка може да се превърне в стимул за истинска работа за трансформиране на тази наша реалност. Мисля, че в това е и смисълът, в чисто еволюционно отношение - така текат нещата и понякога текат с болка, за да се раждат. Важно е просто да съдействаме: Болката от раздяла е това, което прониква целия свят и създава формите, безбройни в безмерното пространство. Болката от раздялата е това, което нощ след нощ от звезда към звездите гледа в глухо мълчание, разливащо се като песен в шума на листата на дъждовната, тъмна пролетна нощ. Тази болезнена всепроникнатост се задълбочава в любов и желание, в страдание и радост в човешко облекло. Рабиндранат Тагоре (Превод от немски - мой)

Редактирано 20 април 200818 г. от azbuki (преглед на промените)

„Този, който не цени живота, не го заслужава.“

Леонардо да Винчи

Ей, това е истината!!!

Какъв е смисълът на живота за вас ?

Да откриеш своя център и да се изгубиш, но това са само думи

А иначе няма смисъл в безсмислието Поздрави!

Смисълът се намира с мисъл.

Смисълът се намира с мисъл.

Или пък с изоставянето на всякаква мисъл...