А дали на прага на смъртта си, човек си задава този въпрос - какъв смисъл е имал животът му...Може би тогава сам открива отговора, правейки равносметка на това, какво е създал, какво е разрушил и какво оставя след себе си, на кого го оставя и защо! Може би в този момент всеки открива смисъла на собствения си живот...

Си и не си ме разбрал правилно. Формата си я възприел, но не и моето съдържание - нали затова сме хора-личности, за да имаме различни съдържания, което пък е гаранция, че сме разделени от Истината. Понеже Истината се дефинира чрез неизменността. Когато говорим за земно съществуване, то трябва да сме наясно, че смъртта е само отражение на живота и също е част от него (земното съществуване). Смъртта по отношение на земното съществуване по същество носи свободата и свързаността с Първоначалното божествено поле, а натам може да ни води именно споменатият копнеж. И понеже наоколо има доста компетентни по отношение на даоизма потребители, нека се замислят за същостта на въ-вей, но не чрез словесни спекулации, а чрез вътрешно съзерцание. Нека други се замислят над Павловите послания, че "кръв и плът не могат да наследят царството небесно", че "сее се в тление, възкръсва в нетление"... Нека се замислим над новораждането от вода и дух, над царството, което не е този свят, над Иисусовото "в света, но не от света"... Нека после притихнем, съвсем по будистки и така създадем условия за по-лека астрална привързаност с фината диалектичност. Нека усетим нещо от смисъла тогава - не на живота, не на каквото и да е, а самия Смисъл, Същност. Тогава - няма да ни се говори повече, но светлината ще говори чрез нас, не с думи, а с любов. Нека това бъде едно пожелание, за мен и за тези на които им харесва!

Разбрах те много добре,млади последователю на Християн Розенкройц.Но спомни си казаното:

"Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе" и че "Цялото е Ум. Светът е Ментален"-тоест всичко е между ушите ни.

какъвто смисъл му придадем самите ние-това е,това и ще бъде

Светът е ментален за Твореца, а когато ние станем едно с него, тогава ще бъде и за нас. Нали самото Слово е неговата ментална изява - Логос. Пък и менталността не ще да се намира между ушите, пък били и негови. А иначе от този свят сме част и ние, и не сме по-релани и действителни, освен чрез степента си на приближеност с Отец... Херметичните принципи са прекалено дълбоки за хората. Пардон, исках да кажа, в хората херметичните принципи са плитки. Или пък... Иначе квадратът и кубът не са съвсем идентични май...

Това е част от болестта на ума - да търси смисъл и логика навсякъде. Животът обаче е парадоксален - в него не можеш да намериш чиста логика или пък някакъв общовалиден смисъл. Така че нека просто го изживеем така,както смятаме за добре,да бъдем добри и естествени. Когато попитали един дзен учител какво представлява дзен (или пък какъв е смисълът на живота),той отговорил "Върви си по пътя!" Така че нека всеки от нас върви по своя път, самото вървене е прекрасно.

Това което е казал дзен учителят е казано за конкретен човек в конкретна ситуация. Това не е някаква общовалидна истина. Това върви си по пътя може би е отворило очите на човека за когото е предназначено, но не е задължително да означава непременно буквално да ходи по пътя. В живота има логика и общовалиден смисъл. Това може да се преживее. Ако се ползват съответни методи. Каквото между другото ползват и в Дзен.

Редактирано 21 август 200719 г. от Вало (преглед на промените)

Още ли търсите смисъла??? Хората отдавна си изживяха живота, Вие търсите смисъл... със или без си върви и не Ви пита.. думите на мъдрите са си мъдри, но са тяхната гледна точка, тяхната житейска визия, опит, познание.. и е малко трудно да се живее по техният образец.. много хора днес го карат безгрижно и сякаш са щастливи..?!

Разбрах те много добре,млади последователю на Християн Розенкройц.Но спомни си казаното:

"Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе" и че "Цялото е Ум. Светът е Ментален"-тоест всичко е между ушите ни.

какъвто смисъл му придадем самите ние-това е,това и ще бъде

Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе

Представи си,че това горе,не онова горе,което някога ще постигнеш.Това горе може да означава света в който да речем масата от хора като умрат населяват.

Както е горе така и долу,защото в близко бъдеще предстои обединяването на двата свята.

Ванга не напразно казва че в близко бъдеще живите ще виждат мъртвите по улиците.

В Агни Йога и в Диктовките се казва, че двата свята са най-близко от когато и да е било.

В книгата „Седемте велики тайни на космоса” се описва и още по-горен свят,който се пада трети,но не извън нашата планета (огнения свят).

И след като достигнеш огнения,след него може да пътуваш и до други планети,разбира се може и да се върнеш да помагаш и в плътния.

Дънов също говори за преминаване в други светове.

Това е за което се сетих,като прочетох отговора ти.

Но това не са два свята, а един - с неговаа си огледална сфера. И наистина има вибрационно сгъстяване, според ускоряването на времената. Разделеността пък им е само сетивна. И да, след като скоро сетивата ще увеличат честотната си лента, то двете части на диалектиката ще се съединят. Друг е въпросът, че няма изцяло да стане това, а само с по-ниските фино-материални слоеве...

Лично аз не смятам,че скоро ще се съединят двата свята.Напротив-според мен трябва завинаги да бъдат разделени,защото ако се съединят-хаосът ще ни превземе !

Но това не са два свята, а един - с неговаа си огледална сфера. И наистина има вибрационно сгъстяване, според ускоряването на времената. Разделеността пък им е само сетивна. И да, след като скоро сетивата ще увеличат честотната си лента, то двете части на диалектиката ще се съединят. Друг е въпросът, че няма изцяло да стане това, а само с по-ниските фино-материални слоеве...

Да един от енергийна гледна точка,но ние с теб не сме и тук и там.Има души,които населяват по-горния свят,ако мога така да се изразя а ние в тази си форма и вибрация не можем да се издигнем до тези нива.Искам да кажа ,че предстои повишаване на вибрациите,след което би следвало обединение.

А какво ще кажеш за Огнения ?

Ама баш - и тук и там сме.

А дали на прага на смъртта си, човек си задава този въпрос - какъв смисъл е имал животът му...Може би тогава сам открива отговора, правейки равносметка на това, какво е създал, какво е разрушил и какво оставя след себе си, на кого го оставя и защо! Може би в този момент всеки открива смисъла на собствения си живот...

Може би си го задава, но ако не мислил преди за него, то дори на прага на смъртта си едва ли би могъл да намери оговора...

Това е част от болестта на ума - да търси смисъл и логика навсякъде. Животът обаче е парадоксален - в него не можеш да намериш чиста логика или пък някакъв общовалиден смисъл. Така че нека просто го изживеем така,както смятаме за добре,да бъдем добри и естествени. Когато попитали един дзен учител какво представлява дзен (или пък какъв е смисълът на живота),той отговорил "Върви си по пътя!" Така че нека всеки от нас върви по своя път, самото вървене е прекрасно.

А на къде отиваме тогава? Ако не намираме смисъл в пътя, тогава, защо го вървим? Можеш или да тръгнеш на някъде без да знаеш къде отиваш?

Всеки сам си решава накъде отива. Важното е ние самите да придадем смисъл на живота си,а не да го търсим в разни сложни теории и философии.

Ама баш - и тук и там сме.

Ако имаш предвид астралните ти забежки по време на сън не съм много съгласен.

Би ли уточнил по-ясно възгледа си върху "тук и там" ?

Ако част от астралното и менталното тяло се отделят по време на сън, то къде ли пребивават извън съня. Разбира се, че не може астралното тяло да е просто като физически орган - то си е част от всеобщия астрал, но точно както в космоса - гравитира около ядрото си. Така и за всички останали тела. Да, те са ограничени от сетивността, но по друг начин, не са идентични с нея.

Ако част от астралното и менталното тяло се отделят по време на сън, то къде ли пребивават извън съня. Разбира се, че не може астралното тяло да е просто като физически орган - то си е част от всеобщия астрал, но точно както в космоса - гравитира около ядрото си. Така и за всички останали тела. Да, те са ограничени от сетивността, но по друг начин, не са идентични с нея.

Предполагам занеш за т.нар. задушници,помени и т.н би ли ми написал откъде идват тези души и как твоя астрал е свързан с тях в будно състояние.И защо мъртви питат за мътви ? Ако изключим,че са се преродили веднага,което предполагам знаеш е доста трудно.Също и защо душата си отива след 40-я ден,според теб тя е тук апък отива някъде.Мисля,че нещата не са толкова прости.

Разбира се Ти може да си стигнал до това твое заключение и то да е вярно,но за мен нещта не стоят така.

А някъде срещал ли си повече информация за Огнения свят,описан от Николай Рйорих.

Да не би да мислиш, че "душата" отива в някоя друга слънчева галактика? След физическата смърт започвапоетапен разпад и на по-фините тела - етерно, астрално и т.н. Така душата си отива, но на практика, ако бихме могли да въведем пространствен критерий във финоматериалните области - тя не пътува за някакви далечни земи. Със сигурност не стои закотвена в гроба си, но всички образи са ментални и са по-скорочаст от нея, отколкото някакви прелитащи незнайности. Тук много зависят нещата от гледната точка, но нямаме много алтернативи в сетивния ни свят. Не се обвързвай въобще с подобни твърди форми, като 40-те дни например. Това е нелепост. Твърде често, наистина след определен застой започва разпада на телата, но той е поради леката невменяемост на изненаданата и стресната фина личност, а понякога и поради нежелание за отделяне от грубо-материалното. В този случай душата, с всичките си тела до етерно, се задържа доста повече време в земната грубо-астрална сфера. В първия пък са най-често по-малко от 40 дни. Ако пък си виждал написани, черно на бяло, из автентични, авторитетни, езотерични, или свещени писания, то може да си сигурен, че става въпрос за символно число с окутно значение. Четворката е символ на много неща, а нулата вероятно означава нов цикъл. Веднъж тя представлява познатата ни форма на човека, но много възможно е и да определя броя на разпадащите се едно след друго фини тела, понеже ясно е, че не цялото животосъдържащо същество се разпада, а само определени негови вибрационни части, пък и все пак остава и нещо като концентрационен атом от тях. Радвам се, че всичко това ти се вижда толкова просто, а материята наистина е сложна... И повярвай, никой човек не би могъл да ти обясни напълно тези въпроси, а дори и при непосредственото им възприемане ще съществува по-скоро мъгливост, отколкото яснота. Е, то ще да е индивидуално...

...

След физическата смърт започвапоетапен разпад и на по-фините тела - етерно, астрално и т.н. Така душата си отива, но на практика, ако бихме могли да въведем пространствен критерий във финоматериалните области - тя не пътува за някакви далечни земи. Със сигурност не стои закотвена в гроба си, но всички образи са ментални и са по-скорочаст от нея, отколкото някакви прелитащи незнайности. Тук много зависят нещата от гледната точка, но нямаме много алтернативи в сетивния ни свят.

....

а дори и при непосредственото им възприемане ще съществува по-скоро мъгливост, отколкото яснота. Е, то ще да е индивидуално...

Това от личен опит на непосредствено възприемане ли е?

Да не би да мислиш, че "душата" отива в някоя друга слънчева галактика?

С какво ли ти показах,че мисля така не знам.А и да отиваше защо тябва непременно да е слънчева !?

Не,просто обяснявам,че земята е третична сама за себе си и след това седмична като планети,което много добре е обяснено в "Тайната Доктрина".

Поради което съдя и се опитвам да ти дам доводи,които Ти не ми даваш,че когато човек си отиде не остава тук(земната твърд или пък на 10 метра от нея)

Зададох ти въпрос за Огнения свят,който фактически се пада третия в нашата планета,но изглежда нямаш информация за него.

След физическата смърт започвапоетапен разпад и на по-фините тела - етерно, астрално и т.н. Така душата си отива, но на практика, ако бихме могли да въведем пространствен критерий във финоматериалните области - тя не пътува за някакви далечни земи. Със сигурност не стои закотвена в гроба си, но всички образи са ментални и са по-скорочаст от нея, отколкото някакви прелитащи незнайности.

Тук обясняваш,като някакъв инженер.Аз просто ти зададох въпроса къде отиват.

Не се обвързвай въобще с подобни твърди форми, като 40-те дни например. Това е нелепост.

Тук изглежда не съм се изразил правилно.Искам да кажа,че след 40-я ден искаш не искаш отлиташ за това там.

И повярвай, никой човек не би могъл да ти обясни напълно тези въпроси, а дори и при непосредственото им възприемане ще съществува по-скоро мъгливост, отколкото яснота.

Предполагах,че мога да разбера малко повече от теб,но виждам че се придържаш повече към формата на нещата.

Благодаря ти за отговорите.

Човеко, т.нар. "огнен свят" е просто част от астрала - някои автори го наричат така, но това не го прави нещо различно, а и въобще не е отделен свят, а е в абсолютна свързаност с материалнта сфера. Общо взето и там съществува материалност, но много по-фина и високовибрационна - поради това и е наречен "огнен". Навремето "Тайната книга" ми беше като настолна книга, но сега не желая да коментирам, както и мадам Е. Петровна Бл. Говорейки за планетите, от финоматериална гледна точка те са част от земята, а още повече, че електромагнитно определят нейното развитие. Фините им аспекти биват често определяни като "космократори". Както казах, 40-те дни не са заключената във формата бариера. Слънце (Solaris, Helios) е централния животодаряващ принцип във всяка една система; то е ядрото, което привлича; то е центъра на Светлината и Любовта. Говоря предимно езотерично, но и физичния му аспект се изявява по същия начин. Звезди има много, но всички системи са слънчеви, ако си нямат слънце, то те не биха могли да бъдат системи. Мисля, че латинския произход на думата го обвързва етимологично с душата - така вероятно бих бил по-ленсо разбран. Да, познатите звезди си имат подарени от човеците имена, но по същество те са слънца. Ако ти не се придържаше към формата на нещата, нямаше да задаваш въпроси, нито аз щях да отговарям, но и различни неща разбираме под форма. Виж колко интересно се получава - аз се придържам към твоята форма, а ти - към моята. Тогава коя форма на кого е? Хе, шегувам се. Но не е като да не си струва да се замислиш.

Човеко, т.нар. "огнен свят" е просто част от астрала - някои автори го наричат така, но това не го прави нещо различно, а и въобще не е отделен свят, а е в абсолютна свързаност с материалнта сфера. Общо взето и там съществува материалност, но много по-фина и високовибрационна - поради това и е наречен "огнен".

Венци предполагам си чел доста,но когато не можеш да цитираш откъде си прочел и стигнал до този извод по по-горе писаното по-добре не пиши.

Ще ти дам кратък откъс,който е истински и е писан от свят човек.Предполагам той е бил по добре запознат за тези неща.

Да, Огненият свят - това е истинската родина на човека, това е неговата страна, където той си е „вкъщи". Тук той се връща след пътешествие в земния свят, в „долината на сълзите", където отива като на училище, за да се учи и да събира опит. Тук самият човек - неговата безсмъртна част -преживява, необременен от нищо, своя собствен живот, в пълно съответствие със знанието и самосъзнанието, до което е успял да достигне.

Николай Рйорих

Можех да пусна цялото описание на огнения свят,но не го направих защото може би това ще те накара да прочетеш книгата сам.В нея също е описан и Финия свят,за който Ти пишеш,че също не съществува отделно.

Поздрави Венци и повече светлина по пътя.

Поласкан съм, че ме сравняваш с Рьорих, но ако трябва да съм честен, не искам да се доближавам до възгледите му. Интересно, какъв ти е критерия за "свят" човек? Аз лиично не бих се осмелил да нарека никого така, освен Иисус. Но то въобще не е моя работа да ги определям хората, понеже формата не е важна, а Отец ги определя според същността. Освен това, не знам точно какво ти си разбрал от моите постинги, но с казаното от Николай те не се различават, освен дето това е родината на човека - това не е вярно, да кажем - помоему. И просто той като говори за финия свят, има превид етерната сфера, а аз - и астрално-ментална, причинна и т.н. Съжалявам, че те разочаровам, приятелю! Ясно е, че не можем да бъдем единомислещи. Сред "родените от жена" такива не може да има, понеже определящата ги характеристика е отделността. Нека Господ ни доведе до добър край!

Венци благодаря ти за всяка написана дума.Твоите постинги не са били безмислени за мен,чрез тях аз се върнах към нещо, което съм имал нужда да си припомня.Нищо не е случайно.Хората се допълват един друг.Аз намерих нещо чрез твоите писания,дано и аз съм спомогнал с нещо.

Да ви кажа ли къде намирам смисъла на живота, намирам го в любовта.