преди 10 часа, Śūnyatā написа:

Вече съм го "сърбал" тоя "живот". Тревожност, несигурност, всякакви страдания и самообвинения от типа: "Не постъпих правилно"; "Защо не положих повече усилия"; "Защо не бях по-концентриран и внимателен в еди-кой си момент" и т.н. Напрежение, стрес и куп други неудобства, за които осъзнах, че се появяват само защото ги приемам лично

Това, че не ги приемаш лично намирам за правилно, но това за мен си е избор - нагласа на психиката, която се постига съзнателно и целенасочено. 

преди 11 минути, Theros написа:

Това, че не ги приемаш лично намирам за правилно, но това за мен си е избор - нагласа на психиката, която се постига съзнателно и целенасочено. 

Не, не е избор, а отричане на съвременната действителност, като се опитва да наложи, че това е обективната истина. 

И, отделното това е признак на лабилна психика!  

Значи: Какво е нагласа на психиката?! = Това е способността на човек да се концентрира към настоящия момент, т.е. да е адекватен.  

Цитат

Адекватност: Състоянието на нещо, което е подходящо, уместно или адекватно спрямо определени условия, изисквания или ситуации.

 

преди 1 час, Theros написа:

Това, че не ги приемаш лично намирам за правилно, но това за мен си е избор - нагласа на психиката, която се постига съзнателно и целенасочено. 

Уважавам мнението ти - щом те прави щастлив. Щастието е баланс, хармония между убеждения и действителност.

За мен това, което възприемаме като личен избор или волева намеса, често е интерпретация – постфактум обяснение на нещо, което вече се е случило на по-дълбоко ниво.

Човешкото преживяване, въпреки видимата си сложност и поетичност, в своята основа е изградено от милиарди микроскопични битове – невроните. Тези специализирани клетки са фундаментът, върху който се изгражда цялата пирамида на усещането, мисленето и емоцията. И едно от най-търсените, но и най-мистериозните състояния – щастието – намира своя източник не в надземни сфери, а в прецизния баланс на електрохимичната активност в нашите мрежи от неврони. То е системен отклик, физиологичен маркер за съвместимост с вътрешния алгоритъм.

Невроните са изключително чувствителни към количествени промени. Те комуникират чрез електрически импулси и химични вестители (невротрансмитери), като всеки неврон има свой праг на възбуда. Това, което на макро ниво възприемаме като усещане или емоция е резултат от шаблони на активност в огромни невронни ансамбли. Когато активността в дадена верига стане твърде интензивна – прекалено много възбуждащи сигнали, продължителна стимулация – системата реагира с дискомфорт, тревожност, претоварване или болка. Обратно, твърде слабата активност – липса на достатъчно стимулация, ниски нива на ключови невротрансмитери – води до състояния на апатия, меланхолия, депресия или скука. И в двата случая усещаме отдалечаване от оптималното състояние. Дискомфортът е сигнал за тревога, че системата работи извън предвидените си параметри.

Между тези два полюса на прекалеността и недостига се простира зоната на баланса. Това е състоянието, при което невронните вериги, отговорни за регулацията на настроението, мотивацията, удовлетворението и благополучието функционират оптимално според тяхната "заложена програма". Тази "програма" е сложен продукт на:

1. Еволюционна адаптация: Генетично закодирани предразположения за стимулации и реакции, които са били адаптивни за оцеляването и репродукцията на вида (напр. удовлетворение от храна, социална връзка, постижение).

2. Индивидуален опит и невропластичност: Мозъкът е пластичен. Нашите преживявания постоянно преоформят невронните връзки, настройвайки "алгоритъма" според индивидуалния ни път. Това, което е балансирано за един човек, може да не е за друг.

Когато външните стимули и вътрешните процеси (включително мислене и въображение) съвпадат с тази динамична, индивидуална настройка, когато нивата на възбуждане и потискане в ключовите вериги са в златната среда, системата издава сигнал. Този сигнал е физиологичен маркер. Той се изразява в характерни неврохимични профили (напр. оптимално освобождаване на допамин, серотонин, ендорфин, окситоцин), синхронизирани мозъчни вълни и активиране на специфични мозъчни области (като лявата префронтална кора). Субективно ние наричаме този комплекс от приятни телесни усещания, чувство за спокойствие, удовлетворение, радост или щастие.

Тук се крие фундаменталната промяна в перспективата: щастието не е награда. То не е морална категория, която се присъжда за добро поведение, дълбоко прозрение или безкористна любов. Тези неща могат да предизвикат щастие, но само защото те са мощни стимулатори, които задействат и балансират невронните системи по начин, съвместим с "програмата". Човек може да е морален и все пак да страда от депресия (дисбаланс в невротрансмитерите). Човек може да постигне прозрение в състояние на меланхолия. Любовта може да донесе както интензивна радост, така и дълбока скръб – и двете са невронни състояния.

Щастието е системен отклик на съвместимост. То е индикаторът на тялото, че текущите вътрешни и външни условия, начинът на обработка на информация и активираните невронни мрежи са в хармония с вътрешния алгоритъм – този динамичен, еволюционно формиран и индивидуално изграден модел за функциониране. То е сигналът, че в този конкретен момент, на невронно ниво, системата работи според "спецификацията".

Разбирането на щастието като невронен хомеостазис не го лишава от магията му. Напротив, то разкрива удивителната сложност на биологичната ни същност. То ни освобождава от излишния морален товар, че щастието трябва да се "заслужи" и насочва вниманието към това, което наистина е важно: познаването на собствения си алгоритъм и създаването на условия (външни и вътрешни), които поддържат невронния баланс. Стремежът към щастие се превръща в стремеж към автентичност и хармония със собствената неврофизиология.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Стремежът към щастие се превръща в стремеж към автентичност и хармония със собствената неврофизиология.

Ето три постъпки, поставящи въпроси за размисъл

• Индианец от племето кокаинцеки, превръща стремежа си към постоянно щастие в постоянно дъвчене на листа от храста на щастието. При това положение чувствува не на шега автентичност и хармония със собствената си физиология или поне както той я разбира. Обаче доколкото той е човекът, който най- добре се познава, никой не може да му каже кога не е в хармония.
• Гуруто на племето шоо, който има социална ангажираност смята, че човек трябва да е в хармония с околната социална среда, като само така ще е в хармония и със себе си. Той е враг на гуруто на племето оош, който казва: "Харчете си парите за кеф, защото са ваши. Не всички го могат, а вие можете да сте щастливи. Правете го ако можете и непрестанно, като мен!"
• Вождът на племето зантия смята, че на селяндурите му е нужно хляб и зрелища. Осигурява им хляба и непрекъснато води факири, разказвачи на приказки, духовни лъжепросветители, билкари и лечители, циркаджии и въжеиграчи, певци и чалгари или по- скоро чалгари и певци, а най- точно чалга-певци. Той е уверен, а и племето е щастливо, защото тялото е щастливо като има хляб, а душата- като има зрелища. Местният гуру се радва много на това, че за него има и мръвка, а и може свободно да напътства хората, когато не са по културно- масови мероприятия.

Себеактуализират се хората в достъпа за трайно щастие, кой както намери.

Насред всяко приятно преживяване наблюдаваш как се появяват собствените ти копнеж и вкопчване. Насред неприятните преживявания наблюдаваш как настъпва много мощно съпротивление. Не блокираш тези феномени, само ги наблюдаваш, виждаш ги като самия материал на човешката мисъл. Търсиш това нещо, което наричаш „мен“, но намираш едно физическо тяло и разбираш как си идентифицирал усещането си за себе си с тази торба от кожа и кости. Продължаваш да търсиш и откриваш всички видове умствени феномени, като например емоции, умствени модели и мнения, и виждаш как идентифицираш усещането си за себе си с всеки от тях. Наблюдаваш как желаеш да притежаваш, да пазиш и да защитаваш тези жалки неща и виждаш колко лудо е това. Тършуваш яростно измежду тези различни неща, непрекъснато търсейки себе си — физическа материя, телесни усещания, чувства и емоции — всичко продължава скоростно да се върти, докато ти риеш през тях и се взираш във всяко кътче и пролука, безкрайно търсейки „мен“.

Не намираш нищо. В цялата тази колекция от умствено оборудване, в този безкраен поток от вечно променящи се преживявания, всичко което намираш е безброй безлични процеси, причинени и обусловени от предишни процеси. Не може да се открие непроменящ се „аз“; всичко е процес. Откриваш мисли, но не и мислител, откриваш емоции и желания, но никой не ги извършва. Самата къща е празна. Няма никой вкъщи.

Цялото ти разбиране за „аз“ се променя в този момент. Започваш да гледаш на себе си, сякаш си снимка във вестника. Когато се гледа с просто око, вижданата снимка е определено изображение. Когато се гледа през лупа, всичко това се разпада на заплетена подредба от точки. По подобен начин под проникващия взор на осъзнатостта усещането за самоличност, „аз“ или някакво „същество“ губи своята основателност и се разтваря. Идва момент в проницателната медитация, когато трите характеристики на съществуването — преходност, незадоволителност и липса на „аз“ — се втурват вкъщи със сила, която разбива всички концепции. Ясно разбираш от собствен опит непостоянството на живота, страдащата същност на човешкото съществуване и истината за липса на „аз“. Разбираш тези неща толкова нагледно, че внезапно се пробуждаш за абсолютната безполезност от копнежи, вкопчване и съпротивление. В яснотата и чистотата на този дълбок момент нашето съзнание се преобразува. Обектът на аз-а се изпарява. Остават само безкраен брой взаимосвързани безлични феномени, които са обусловени и вечно променящи се. Копнежът се потушава и едно огромно бреме е повдигнато. Остава само един поток без усилие, без следа от съпротивление или напрежение. Остава само мир и блаженството на Нирвана.

https://chitanka.info/text/32528-osyznatost-na-chist-bylgarski/18

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

щом те прави щастлив. Щастието е баланс, хармония между убеждения и действителност.

Няма такова нещо. УБЕЖДЕНИЕ и ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ се постигат само чрез вярвания. ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА няма нищо общо с убежденията, мненията, фикциите, фобиите, делюзиите или маниите на някого. Т.н. БАЛАНС е пълен фейк... За него се бориш цял живот... и пак го няма. И пак - всичко сред КАЛДАТА и блога ти е битката чрез афирмации да поддържаш нужната ти самозаблуда, само и само да се получи. А не се получава...  

Няма как плуващия сред "убеждения" да има връзка с действителността. Това е елементарно положения, и всички тия твои многогодишни напъни са просто твоята битка за твоето си. А това че настояваш че именно ти я разбираш "действителността" и колко много си осъзнат за "истината" те позиционира именно като твърде настрани от нея. 

Онова, което хората наричат ЩАСТИЕ, всъщност се определя  в най-голяма степен от мозъчната му химия. Генетично или според други комплексни и динамични условия, които й влияят. Но състоянието на ЩАСТИЕ не е зависимо от обстоятелства и условия за субекта... 

Наливането на готови думички не е придружено с това че ги разбираш. Така грешките и фейковете от тия думички се множат и ти им ставаш както проводник, така и потребител. И всичко е само защото именно това е начинът с който да си докараш чисто психичните си ползи. Те фейковете принципно именно заради това, и така, си живуркат и ги множат - защото носят ползи някому. Така качеството и познанието се губят в "бурени".

И по същия начин - "ми вярвай си, щом това те прави щастлив". Но при теб това е манийно положение. Ти не си щастлив  Вече толкова години наливаш упорито личната си фикция и изнасилваш виртуала само и единствено заради личната си фикция. А се перчиш като "добър". За тая тема "ДОБРИЯ" колко години се цепеше с какво ли не, вкл и с подборки и цитати, отново. Ловиш ги през виртуала по лесния начин, влачиш ги сред блога и КАЛДАТА... и това е едно и също, по модел, по схема. Всеки опит да спишеш дори същото със свои думи и веднага лъсва нищетата...  и фейковете.

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

Разбирането на щастието като невронен хомеостазис не го лишава от магията му.

отново си наливаш готови думички, които са пълни с фейкове, но на някого са му донесли пари и си е сложил името си. И то - чрез такива като теб. И отново не си списал откъде са думичките, и на кого са. 

преди 9 часа, Търсещ истини написа:

Себеактуализират се хората в достъпа за трайно щастие, кой както намери.

Това не е никаква САМОАКТУАЛИЗАЦИЯ. Последното понятие убягва на всички и просто си го ползвате за да бърборкате свободно. Всъщност това е основата на цялото бърборкане. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Няма как плуващия сред "убеждения" да има връзка с действителността. 

Да отречем възможността за връзка с реалността поради наличието на убеждения е да изпаднем в радикален скептицизъм, който отрича всяко знание, включително и самото това твърдение. Защото самата идея, че „няма как“ да има връзка, също е убеждение. Следователно твърдението се самоподрива логически - то е вътрешно противоречиво.

Убежденията не възникват във вакуум. Те са резултат от наблюдение, преживяване, знания, обучение, социални взаимодействия и размисъл.  Следователно, плуващият сред убеждения не е непременно откъснат от действителността - напротив, той се опитва да се ориентира в нея.

И когато убежденията не противоречат на действителността, помагат ни да се ориентираме в нея, да страдаме по-малко - тогава сме в хармония и мир с нея, което е и самото щастие.

Щастието е физиологичен маркер за съвместимост с алгоритъма, който носим. Убеждения несвързани с действителността могат да носят щастие, но това е друга тема. Изречението което цитира, беше насочено индивидуално към конкретен човек с конкретна цел и не претендира за общовалидност.

на 31.05.2025 г. в 19:30, Śūnyatā написа:

Реални "Аз", "живост", "страдание", "любов", "радост" не съществуват по своя собствена същност. Те не могат да се отделят от процесите, които ги пораждат. Това са само имена, които се изпаряват веднага щом съответните причини, които ги обуславят, излязат от определена конфигурация, когато референтът вече го няма.

Имам чувството, че изобщо не четеш, нито разбираш аргументи, противоположни на твоите собствени. Ако четеше, нямаше да отговориш като птиченце, което си знае само собствения рефрен, и отговаря само с него. Независимо от многообразието от гл.т., които различни хора ти подават…Поне да подаваше контрааргументи, щеше да се получи интересна дискусия…Не може да сравняваш ябълки с круши, но дори и да го правиш, трябва да започнеш поне от това, че и двете са плодове, за да има някаква солидна основа аргументацията ти. Не знам как по-просто да обясня как още в самото начало построяването на аргументите ти, започва да издиша, понеже логиката отсъства…

преди 23 часа, Śūnyatā написа:

За мен това, което възприемаме като личен избор или волева намеса, често е интерпретация – постфактум обяснение на нещо, което вече се е случило на по-дълбоко ниво.

Макар много процеси да се случват извън съзнанието, това не означава, че волята не съществува.

Можем да кажем, че:Волята не е абсолютно свободна, но може да се тренира. Осъзнаването на несъзнаваното увеличава степента на свобода.

Човек може да се научи да „улови“ онзи малък прозорец между импулса и действието — и точно там да направи избор. Свободата не е абсолют, а диапазон. Колкото по-дълбоко познаваме себе си, толкова по-широк става този диапазон.

Това е и идеята, заложена в текста, който самият ти си публикувал.

преди 13 часа, Śūnyatā написа:

Да отречем възможността за връзка с реалността поради наличието на убеждения е да изпаднем в радикален скептицизъм, който отрича всяко знание, включително и самото това твърдение.

Стига пиши глупости.  Ти си приемай, отричай, играй си на мислителства. Радикализмите са си твой почин, вкл и субективния радикализъм. 

преди 2 часа, marv написа:

Имам чувството, че изобщо не четеш, нито разбираш аргументи, противоположни на твоите собствени.

Разбира се - достатъчно прах хвърли с готовото клише - вие си вярвайте щом това ви прави щастливи и ви уважавам вярванията.

Подтекстът е - мен пък именно това вярване ме прави щастлив и искам и вие да ми го уважите. 

Всъщност твърде малко хора от бърборковците в темата и общите раздели правят достатъчно различаване между УБЕЖДЕНИЕ и ВЯРВАНЕ. Важното им е че си имат готови клишета с които да си играят личния си цирк. 

преди 13 часа, Śūnyatā написа:

Следователно, плуващият сред убеждения не е непременно откъснат от действителността - напротив, той се опитва да се ориентира в нея.

Той се опитва...  Опитваш се да хитрееш с думичките, ама не ти се отдава. Условните смислови наклонения всъщност оборват собствената ти подбрана и изнасилвана години "теза". В горното -  но проблемът му създава именно ПРЕЖИВЯВАНИЯТА - от изредения от теб списък. ПРЕЖИВЯВАНИЯТА и ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА имат известни връзки, но никога не са еквивалентни, защото първото се води от несъзнаваното в опит да скрои някаква форма на психобаланс и да задържи функционалността в някакви граници. Въобще не го интересува изкривяването на действителността от субекта... и цената на това в главицата му. 

преди 13 часа, Śūnyatā написа:

Убеждения несвързани с действителността могат да носят щастие, но това е друга тема.

Точно това е темата и точно ти си нейния вектор... и пример едновременно.  

ВЯРВАНИЯ, винаги трябва да кореспондират с нагласената вътрешна реалност на субекта и това го дирижира и играе именно неговото НЕсъзнавано. Вкл и театъра му с това, което същия субект нарича "Съзнание". 

Всъщност битката на несъзнаваното е да обхване и съзнанието - в опита си да сближи вярванията с изкривената психична версия на реалност, само и само да отпаднат дисонансите и конфликтите, при които непрекъснато се генерира безпокойство. Ти си дъвчеш това като 'щастие', защото нищичко не разбираш от неврохимия, с нейната роля и значение относно същото, защото то е СЪСТОЯНИЕ на форма на скриване на всички възможни конфликти и дисонанси... и скриване на фона на тревожност и безпокойство... Това е "битка" на потенциали между различни невромрежи... но и самата неврохимия. Недостатъчните нива на някои невромедиатори водят до превключвания и отражения в потенциалите от амигдалата и лимбичните ядра, които отговарят за непрекъснатият страх, в неговата бъгната версия. 

=============

Вече години водиш една и съща своя битка - за да валидираш личните си вярвания, през техните когнитивни проявления - УБЕЖДЕНИЯ. Водиш битката само и единствено заради себе си, воден от импулсите на твоето несъзнавано за някаква форма на облекчение, като отпаднат конфликтиращите дисонанси в него. Това че я водиш толкова години тази битка много показва за твоето вътрешно състояние - заради което си точно кукла на конци, които ги дърпа "нещо си оттам-някъде". 

 

Вкопчен си в тази си битка "до кръв". Особено в опитите си да ползваш останалите за скритите си и явни цели. Никога не си спирал и няма как да спреш - само това в живота ти ти е донесло някаква форма на "утеха", но не е трайна и непрекъснато я крепиш с 'дози' от тия и няколко други напъни. 

преди 3 часа, marv написа:

Поне да подаваше контрааргументи, щеше да се получи интересна дискусия…

каква дискусия - повече от 90% от неговите думи са подготвени предварително чужди думички. Останалите проценти са техни повторения, поднесени със същите думи... , и същите тези, с настояването че "така е, защото няма начин да не е така"... 

Детерминизмът има своите фенове ( както всяко друго залитане)  - той черпи всичко от сайтовете им, където всичко е предварително събрано, редактирано, линквано... и очаква своя си "потребител" търсещ личната си полза през тази готова призма. После ги влачи тук и като ползва чуждите мнения като контра, за да увеличава значението им на лично убеждение и свали личния си страхов фон. Последното е основната цел.

Съвсем същата схема си имат няколко други "подобни" сред КАЛДАТА - намират си подходящата като за тях "кутийка" и почват да я разнасят като 'своя', даже и като "убеждение".  Дори един отдавнашен пример - с АНТИНАТАЛИЗМА, на един типичен форумен муньо, беше негова любима игра... Пък и му звучи достатъчно скандално, с което той просто се борил против социалните инерции и заблуди... Докато той бил просто с "отворени очи да истината".  

Тук схемата е същата, но упоритостта е на значително по-висока степен. това чудесно показва нивото на вкопченост, пък и чудесно го изразява със собствените си думи и "поведение". На същата игра, по подобна поведенческа схема играят и Бебчото, и Революционера, и "Писанката" ( както и тия, дето минаха и заминаха или просто само гледат - като вселенската мъдречка, дето си кореспондирала с великия ИКАР) - всеки с неговите си напъни, през неговите си особености. 

Ако беше достатъчен само блога му - щеше да е ок, но не е... винаги има нужда от рефлексии, което всъщност не е само при него - всеки девиантен е подтикнат да поднесе личните си делюзии като обективна и общовселенска истина, която той знае, осъзнава, вникнал е и е готов непрекъснато да я разгласи, посочи, обоснове - защото това е неговата лична психична игра, в главата му. Но изразяването на това сред хора, в опит да намери каквато и да е рефлексия, е основното в импулса и той е чудесен лакмус за вътрешното му психично състояние. 

преди 32 минути, _ramus_ написа:

чужди думички

Кои думи са чужди?  Между другото и ти ползваш чужди думи тук.  И, ти скалъпваш поста си и по същия начин и цел.

преди 40 минути, _ramus_ написа:

После ги влачи тук и като ползва чуждите мнения като контра, за да увеличава значението им на лично убеждение и свали личния си страхов фон. Последното е основната цел.

Верно не ги "влачиш", а бълваш свои делюзии по същите причини и цели, за да убедиш себе си, че си по-по-по-знаещ от другите.  

@Śūnyatā не владее българския.  Ти, също! И, това двамата или прочие го правите при положение, че сте трезви.  

Нямате идея, но да покажете, че имате разбирания.  ОК, но какви разбирания имате?!  Детерминирани в своя нрав!  Нищо повече!   

преди 1 час, _ramus_ написа:

Точно това е темата и точно ти си нейния вектор... и пример едновременно.  

Убежденията еволюират с опита, новите знания (експеримента на Либет) и вътрешната рефлексия (будистката медитация). Ако се поддържат дадени убеждения, това може да е поради тяхната полезност и доказана стойност.

Не знам дали прочете откъса от книгата на Банте Гунаратана "Осъзнатост на чист български“, където той дава ядрото на будизма, че на всички явления трябва да гледаме като на безлични процеси. Човекът в момента е на 97 години: жизнен, усмихнат и щастлив. Нищо общо с теб, разбира се.

 

преди 10 минути, Śūnyatā написа:

Ако се поддържат дадени убеждения, това може да е поради тяхната полезност и доказана стойност.

Цитат

Убеждението е форма на социално влияние. То е процес на воденето на хора към приемането на идея, нагласа или действие чрез рационални и символични (макар и невинаги логични) значения. То е стратегия за решаване на проблеми, основаваща се по-скоро на „молби“, отколкото на принуда.

Значи, при липса на "молби", то всяко убеждение е принуда! 

преди 13 минути, Śūnyatā написа:

Човекът в момента е на 97 години: жизнен, усмихнат и щастлив.

Защото изобщо не му е необходимо форум (място за изява) и прочие, за да е усмихнат и щастлив.  

преди 54 минути, (:IdioibI:) написа:

Защото изобщо не му е необходимо форум (място за изява) и прочие, за да е усмихнат и щастлив.  

Явно те мързи да прочетеш дори Уикипедия. То ракиено време вече.

Бханте Хенепола Гунаратана ползва интернет и публикува статии за няколко будистки сайта. Така че, изявява се в интернет. Споделя опита и знанията си.

 

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Не знам дали прочете откъса от книгата на Банте Гунаратана "Осъзнатост на чист български“, където той дава ядрото на будизма, че на всички явления трябва да гледаме като на безлични процеси. Човекът в момента е на 97 години: жизнен, усмихнат и щастлив. Нищо общо с теб, разбира се.

Кукльо...  , нищо общо и с теб, разбира се.

Ядрата на будизма всеки се е опитвал да 'осъзнава', а с "чистия български" направо ме напушва смях. Поредния интерпретатор ще се опитва да си подаде интерпретациите за будизма като "чисти будистки истини". 

Между другото - има и хора далеч над същите години - "жизнени, усмихнати и щастливи"... пък само така изглеждат, щото ти нито някога ще го познаваш, нито ще си наясно какво е същинското положение. Аз навремето се бях нагледал на накичени религиозни образи - да изглеждат жизнени, усмихнати и щастливи... Това и сега се ползва в рекламите, вкл и политическите, пък като падне завесата и отдолу са просто актьори, дето нито са жизнени, нито усмихнати, нито щастливи. 

Ти си още момче, програмирано в търсенето и нуждата от кумири и авторитети. Чакаш си да си прочетеш, да си преведеш, и да си издигнеш любимия ти, дето да му задигнеш приказките. И само така се усещаш по-спокоен и по-близо до налудните си типични импулси - да си валидираш личната делюзия. И толкова години няма спирка в напъна... което значи че не успяваш. Просто го констатирам - не успяваш и сред КАЛДАТА, а толкова усилия и напъване полагаш, с толкова измислици и лъжи, толкова залитания, с толкова довлечени думички... - и пак греда.

Но за теб и това няма значение, защото импулсите не спират, а искат храна. искат твоят живот. И ти им го даваш, щото си подмамен че това си "ти" и че това са "твоите нужди", че така трябва, после идва - "така е правилно и това с истината. И виждам толкова големи хора, дето пак така "виждат същата истина".. . 

Всичко това са просто болести на растежа... но за тях хапченца не са измислени. Пък и така си си ок - болничък отвътре, видял колко много зло, нещастие и насилие имало на света... щото вече го бил 'живял'  тоя филм... И става ок да го смениш с друг - дето е точно като за единствения си зрител. И кофти че толкова як филма, а пък зрителите не щат да влизат в салона още от тийзъра и проповедите. 

 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Явно те мързи да прочетеш дори Уикипедия.

пет пари не давам за въпросния. Нито ми трябва интерпретатор, нито поредния седнал зад екрана "как се изявявал". И така на последната снимка като го гледам без филтър - направо е цъфнал и вързал от "шастие". 

Чувал съм за "ракиените времена", но все пак не аз съм пожарен инспектор и да имам колеги за които това да има значение. И това доста ти влияе, всъщност - средата сред която си. И толкова напъни да я замениш с "велики имена" и яки мислители, будисти, медитатори... и пак нищо.  

Търсиш си кумири и авторитети - просто още си застинал в момчешките си етапи. Заради това си още "кукла на конци", сляпа и няма за всичко останало. 

Най-забавната част на цялата тема, е как самият и автор контрастира на заглавието й - именно той никога не би бил  способен да се "САМОАКТУАЛИЗИРА". И как именно вярването му че е точно обратното е основния му мотив да го измисли това заглавие, без дори да схваща какво значи понятието за сериозното познание. Всъщност - никога не си се интересувал в познанието как са нещата, освен популистки, защото само така можеш да си издирваш удобните за "диригента ти отвътре" готови думички, идейки, идеали и описания. 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Бханте Хенепола Гунаратана ползва интернет и публикува статии за няколко будистки сайта. Така че, изявява се в интернет. Споделя опита и знанията си.

И колко време отделя?! Защо те ползва за ретранслатор? 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

То ракиено време вече.

Да, такова е, но в Пловдив вече повръщат.  

преди 38 минути, _ramus_ написа:

пет пари не давам за въпросния.

На кого даваш парите си?  

И, @Śūnyatā, помоли администраторите да ти прехвърлят тази тема в раздел философия. Тук не и е мястото. Моля! 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Просто го констатирам - не успяваш и сред КАЛДАТА...

преди 54 минути, _ramus_ написа:

именно той никога не би бил  способен да се "САМОАКТУАЛИЗИРА".

Това са само мисли, които не са продукт на пряко наблюдение на друг вътрешен свят. Същото е и с мисълта ти за „аз“ като различен от потока, тя също е част от потока. "Аз съм" е само мисъл, част от програма, която се самозаблуждава че дирижира, поради невежеството си.

Когато наблюдаваме мислите си, какво виждаме? Виждаме мисли, които възникват – понякога от външен стимул, понякога от асоциация, понякога изцяло неочаквано. Виждаме как текат, променят се, затихват и отново се появяват. Но виждаме ли себе си като отделен от тях мислител? Кой е този, който наблюдава мислите? Този наблюдател, при по-внимателен поглед, самият той се оказва… друга мисъл, друго преживяване в потока. Откриваме мисли, но не и независим, постоянен мислител зад тях. Мисълта е просто процесът на мислене, съзнателността е просто процесът на осъзнаване.

Мислите възникват и изчезват, подобно на облаци в небето. Емоциите нахлуват и отминават като вълни в океан. Желанията проблясват и угасват. Тези ментални събития са безспорно реални в своето проявление, но къде е субекта, който ги „притежава“ или „управлява“ или се "идентифицира" с тях? Можем ли да посочим една мисъл и да кажем: „Това съм Аз“? Или една емоция и да заявим нейната вечна принадлежност към нашата същност? По-скоро откриваме един непрекъснат поток, където всяко ментално състояние е обусловено от предходни състояния, влияния от външната среда, биохимични процеси. „Откриваш мисли, но не и мислител, откриваш емоции и желания, но никой не ги извършва.“

Ако няма такъв Аз, тогава няма какво да бъде наранено на същинско ниво. Ако всичко е безличен процес, а не същност, тогава промяната е не само възможна – тя е неизбежна. Това освобождава от бремето да бъдем „нещо конкретно“. Не сме длъжни да отговаряме на чужди или собствени очаквания за идентичност. Можем просто да бъдем – поток от преживявания, осъзнатост без притежател.

Разбирането, че всичко е безличен процес, зависимо и преходно, води до по-голяма гъвкавост и състрадание, защото и другите са същите безлични процеси без „собственик“.

И може би именно в това наблюдение, в тази тиха будност, се крие възможността за истинско разбиране. Когато просто присъстваме, ние не се откъсваме от мислите си, а ги преживяваме в тяхната цялост – без да се идентифицираме с тях. Тогава се отваря пространство – не за отговор..., а за осъзнато съществуване.

преди 33 минути, Śūnyatā написа:

Това са само мисли, които не са продукт на пряко наблюдение на друг вътрешен свят.

Въпросният Гуру като не е в интернет и медитира, то защо не наблюдава вътрешния свят, а ползва твоето тяло или алгоритъм да ръси в този форум тези непрагматични слова?!  

Как споделя своето щастие този твой ментор?!  

преди 8 часа, (:IdioibI:) написа:

Кои думи са чужди?  Между другото и ти ползваш чужди думи тук.  И, ти скалъпваш поста си и по същия начин и цел.

Toя психар ползва повече чуждици от всеки друг но той е най прав от всички (седнал)...

преди 4 часа, (:IdioibI:) написа:

На кого даваш парите си?

Недей така - него нищо и никого от тази тема не го интересува , но продължава да пише глупостите си неспирно!

преди 7 часа, Śūnyatā написа:

Това са само мисли, които не са продукт на пряко наблюдение на друг вътрешен свят.

O,  "пряко наблюдение" - като условие. Хитрувкаш отново, ей! 

Няма въобще условие някой да наблюдава пряко друг 'вътрешен свят'. Но познанието разполага и с други прийоми, системи и методи за опознаване. Макар и непреки те също са работещи и много от тях ползвам и сред КАЛДАТА.

ащото има едно важно условие - всеки вътрешен свят има импулса и средствата да се изрази... Именно това е каналът за неговото НАБЛЮДЕНИЕ.   В някакъв смисъл - то си е съвсем пряко, макар и по производното, но по него принципно се изучава и опознава каквото и да е.

Дори и в опростените си варианти, само по съвсем малко входни данни, един съобразителен човек, преди много векове, разбрал че Земята е кълбо и дори изчислил нейния радиус. Не само това - векове след него, с далеч по-сериозни и задълбочени входни данни, резултатите на въпросния си остават доста "точни"...

Та ето как, още от далечните времена и географии са се намирали начини да се изучава всяко нещо по неговите производни и проявления... Така е и в случая.  Изучаването и опозанването не са философски имитации, друже.

Ти си просто невеж относно познанието - жалко за толковата години четене и фантазии само за да си харесваш и проектираш твоите си неща сред прочетеното и да си ги влачиш от готовите колекции. 

преди 7 часа, Śūnyatā написа:

Когато наблюдаваме мислите си, какво виждаме?

Ти, специално - нищо.  Защото наблюдението не е фантазна игра.

Хитрувкаш отново, като пак си папагалиш клишенцата. Ти никога НЕ СИ НАБЛЮДАВАЛ МИСЛИТЕ СИ, защото "съзерцанието" ти е само представност и въжделение. Готовите шаблони и папагаленето им не са никакво "наблюдение на мисли".

Освен това - Кой кое "наблюдава"?  Ти кой си, като си кукла на конци - значи че няма как да "наблюдаваш мислите си", при положение че те са детерминирани, ти си детерминиран от тях и цялото "наблюдение" е един обикновен делюзионен фарс. 

преди 7 часа, Śūnyatā написа:

Разбирането, че всичко е безличен процес, зависимо и преходно

Това са поредните повторения и натяквания в собствената ти тема, създадена само и единствено заради това.  Няма как да има БЕЗЛИЧЕН ПРОЦЕС... душичко папагалска. По много причини, точно както и квантовия свят е пряк израз на нелепицата на детерминизма. По същия начин папагаленето на художествени нагласации не е никакво познание, а е по-скоро негово отрицание, както е в случая. 

Тараланкаш си заучени положения както пастор заучава служба и се фантазира колко е 'близо до бог', щото е научил думички. Малкият човек е налапал голяма лъжица, за големи хора и се преживява колко е "пораснал", щото е осъзнал вселенската истина.  Въпросът е, че фантазирането колко си голям и осъзнат вселенски, е само обикновена игра - на кукла на невидими конци. Въпросът е, че на нея именно така й е удобно и от полза. За други - заради друга полза си избират други кумири, други думички... и правят същото, по същите причини, със същата цел. 

Плямпаше си за доброта. Години наред доброто, добрия човек, добротата... била лакмус, спасение или истината за духовността. Влачѝ си думички от където докопаш... 

По-късно стана ЩАСТИЕТО - пак по същата схема. 

Будизмът години наред беше изнасилван и фантазираше и лъжеше себе си дори пред огледалото какъв медитатор си и как ги разбираш - ту Далай Лама, ту подбраните миксове от заготовки влачени първо в блога ти, после ги влачиш и тук сред форума. 

Сега е "на мода" детерминизма - намери сайтовете на феновете и се запали по тях, както бебчото се е вкопчил в неговите духовни фантазии и вселенски йоги, само заради любимата си книжка с афирмационни колекции. 

И тия наивизми и игри с думички и твои фантазии са всичко друго, но не и духовност, възвишеност или осъзнаване. Защото папагалите нямат път към тия, както къртичетата нямат как да литнат като орли...  Просто нямат път, а им остава само театъра и сънувките и заигравките за да си докарват личните си заблуди.

преди 6 часа, Belefor написа:

Toя психар ползва повече чуждици от всеки друг но той е най прав от всички (седнал)...

Недей така - него нищо и никого от тази тема не го интересува , но продължава да пише глупостите си неспирно!

Мнозина са с психически отклонения. Повечето от тях са нефелни и е нормално да обръщат внимание на подобни такива.

Що се касае до глупостите, то отдавна не обръщам внимание на тях.  

 

Ето пример как AI инструмент се актуализира:

преди 8 часа, _ramus_ написа:

Освен това - Кой кое "наблюдава"?  Ти кой си, като си кукла на конци - значи че няма как да "наблюдаваш мислите си", при положение че те са детерминирани, ти си детерминиран от тях и цялото "наблюдение" е един обикновен делюзионен фарс.

Тъй като "Аз-ът " е само мисъл, няма кой да наблюдава и осъзнава. Но има процес на осъзнаване, осъзнатост без притежател и осъзнато съществуване.

преди 8 часа, _ramus_ написа:

Няма как да има БЕЗЛИЧЕН ПРОЦЕС... душичко папагалска. По много причини, точно както и квантовия свят е пряк израз на нелепицата на детерминизма.

Да отричаш причините и следствията, които са същността на детерминизма, и да приемаш само вероятностно съществуване е тежка заблуда. Или просто ти харесва да противоречиш от нямане какво друго да правиш.

На фундаментално ниво всичко във Вселената подлежи на квантова физика — включително и мозъкът. Атомите, електроните и молекулите, които изграждат невроните, се подчиняват на квантовите закони. Но това не означава, че мозъкът "използва квантови изчисления", както квантов компютър. Повечето учени смятат, че мозъкът работи на нивото на класическата физика, тъй като: Температурата в мозъка (~37°C) е твърде висока, за да се запази квантова кохерентност (необходима за квантови изчисления). Квантовите състояния се „сриват“ много бързо в биологична среда — това се нарича декохерентност.

Нужно ли е квантово ниво за обяснение на съзнанието?

Мнозинството когнитивни учени и невробиолози казват не — те разглеждат съзнанието като продукт на класически невронни процеси. Тоест: Няма нужда да се прибягва до квантова механика, за да се обяснят функциите на мозъка. Класическите мрежи от неврони и синапси са напълно достатъчни за моделиране на поведение, памет, емоции и дори самосъзнание.

преди 17 часа, _ramus_ написа:

пет пари не давам за въпросния. Нито ми трябва интерпретатор, нито поредния седнал зад екрана "как се изявявал". И така на последната снимка като го гледам без филтър - направо е цъфнал и вързал от "шастие". 

Нали? Виж, ако беше красива психоложка, известна и начетена, щеше да има друг ефект.

 

преди 16 часа, Śūnyatā написа:

Мислите възникват и изчезват, подобно на облаци в небето. Емоциите нахлуват и отминават като вълни в океан. Желанията проблясват и угасват. Тези ментални събития са безспорно реални в своето проявление, но къде е субекта, който ги „притежава“ или „управлява“ или се "идентифицира" с тях? Можем ли да посочим една мисъл и да кажем: „Това съм Аз“? Или една емоция и да заявим нейната вечна принадлежност към нашата същност? По-скоро откриваме един непрекъснат поток, където всяко ментално състояние е обусловено от предходни състояния, влияния от външната среда, биохимични процеси. „Откриваш мисли, но не и мислител, откриваш емоции и желания, но никой не ги извършва.“

Ако няма такъв Аз, тогава няма какво да бъде наранено на същинско ниво. Ако всичко е безличен процес, а не същност, тогава промяната е не само възможна – тя е неизбежна. Това освобождава от бремето да бъдем „нещо конкретно“. Не сме длъжни да отговаряме на чужди или собствени очаквания за идентичност. Можем просто да бъдем – поток от преживявания, осъзнатост без притежател.

Разбирането, че всичко е безличен процес, зависимо и преходно, води до по-голяма гъвкавост и състрадание, защото и другите са същите безлични процеси без „собственик“.

И може би именно в това наблюдение, в тази тиха будност, се крие възможността за истинско разбиране. Когато просто присъстваме, ние не се откъсваме от мислите си, а ги преживяваме в тяхната цялост – без да се идентифицираме с тях. Тогава се отваря пространство – не за отговор..., а за осъзнато съществуване.

Ах, тази идея, че няма „Аз“…

На пръв поглед звучи като най-висшата духовна стъпка – представи си, няма кой да се обиди, няма кой да ревнува, няма кой да се изложи пред свекървата на Коледа… Какво облекчение! Един вид, егото излиза в пенсия, а вместо него на сцената излиза… мъгла от процеси. Безименна трупа от мисли и усещания, която се върти в кръг и накрая се покланя сама на себе си.

Аргументът, че „ако няма същност, няма и кой да страда истински“, има своята прелест. Това би било утеха… ако нямахме именно това странно усещане, че нещо страда, когато ни зарежат по Вайбър или ни се свие любимият пуловер в сушилнята. Няма същност? Опитай да го кажеш на тийнейджър с разбито сърце или на дъщеря ти, която не си получава втората закуска. Ще бъдеш философски разкъсан!

Вярно е, че потокът от преживявания ни прави по-гъвкави. Като мисловен пластелин, който сменя формата си според контекста. Това е и красиво, и плашещо. Красиво, защото ни освобождава от оковите на „трябва да бъда себе си“ (каквото и да значи това). Плашещо, защото на интервю за работа все пак някой ще попита: „А вие кой сте?“ и не можеш да отговориш: „Аз съм безличен процес, зависимо възникващ от причинно-следствени връзки и… обичам Excel.“

Но най-хубавото идва накрая – тихата будност, неотъждествяването, осъзнатото съществуване без собственик. Това звучи като да си гост в собствената си къща, който не носи нищо, но си тръгва с всичко. И е вълшебно, стига да не забравим, че дори наблюдаващото съзнание, колкото и безлично да е, все пак има предпочитания към шоколад и добрата поезия.

И като финално намигване… Може би няма „Аз“, но все някой харесва тази мисъл.А щом има кой да се усмихне на парадокса — значи има достатъчно „съществуване“ за една чаша кафе и разговор.

Наздраве с кафе за утринното осъзнаване!😉

преди 57 минути, Śūnyatā написа:

На фундаментално ниво всичко във Вселената подлежи на квантова физика — включително и мозъкът. Атомите, електроните и молекулите, които изграждат невроните, се подчиняват на квантовите закони. Но това не означава, че мозъкът "използва квантови изчисления", както квантов компютър. Повечето учени смятат, че мозъкът работи на нивото на класическата физика, тъй като: Температурата в мозъка (~37°C) е твърде висока, за да се запази квантова кохерентност (необходима за квантови изчисления). Квантовите състояния се „сриват“ много бързо в биологична среда — това се нарича декохерентност.

Нужно ли е квантово ниво за обяснение на съзнанието?

Мнозинството когнитивни учени и невробиолози казват не — те разглеждат съзнанието като продукт на класически невронни процеси. Тоест: Няма нужда да се прибягва до квантова механика, за да се обяснят функциите на мозъка. Класическите мрежи от неврони и синапси са напълно достатъчни за моделиране на поведение, памет, емоции и дори самосъзнание.

Ах, чудесно! Хвърляш ръкавицата в квантовото блато, а аз я вдигам с театрална усмивка, облечен в хипотетична лабораторна престилка с джоб, пълен с котки на Шрьодингер. Хайде сега да докараме тази сериозна научна теза до логически и поетичен абсурд.

„Мозъкът не използва квантови изчисления“? Добре, тогава…

Нека приемем, че мозъкът е просто класическа машина, като микровълнова фурна, но с повече капризи.

Тогава обясни ми как успявам да си спомня срамна случка от детската градина точно когато си мия зъбите преди сън? Кой неврон пази папка “Травма от 1992”, и защо я отваря в 23:46? Ако няма квантови ефекти, тогава как така забравям защо съм влязъл в кухнята, но помня текста на песен, която съм чул само веднъж в осми клас, докато съм си писал домашното по математика и съм ял пица?

И какво излиза? Че аз се състоя от малки “класически процеси”, които се самозаблуждават, че пишат поезия, влюбват се и страдат от екзистенциална криза, когато няма Wi-Fi?

“Температурата в мозъка била твърде висока за квантова кохерентност…”

Аха. Значи мозъкът ми не може да прави квантови изчисления, защото е… топъл? Добре. Тогава предлагам следното:да охладим мозъка до -273,15°C, за да го направим идеално квантов? Вярно, че човекът ще е замръзнал като грахово зърно в камерата, но поне съзнанието му ще е квантово чудо — кохерентно, макар и малко мъртво.

И все пак – съзнанието било напълно обяснимо с класически неврони…Разбира се. Няма нужда от квантова механика. Достатъчно е да си представим 86 милиарда неврона, всеки със стотици връзки, които работят заедно, без да знаят защо, без план, без поезия, но създават „Одата на радостта“, теоремата на Гьодел и мъката по първата любов. Сякаш ако събереш достатъчно кабели, ще получиш човешка душа. Сякаш ако натрупаш достатъчно пясък, ще запее щурец.

 И накрая, сериозно-шеговито:Да, може би съзнанието не е квантово. Може би е нещо по-лошо — класическо, нелогично и сантиментално. Но ако е така, тогава защо квантовата физика звучи по-близко до любовна поезия, отколкото учебник по биология?

Частицата преминава през две дупки едновременно.

Котката е жива и мъртва.

А аз съм едновременно рационален и влюбен в собствените си илюзии.

Е, ако това не е квантово… значи квантовото има нужда от ревизия. 😉

Финален поклон преди завесата да се спусне: Може и да не ползваме квантови изчисления в мозъка, но очевидно сме способни да мислим нелокално, парадоксално и непредсказуемо, а това вече звучи… поне полуквантово!

И изключително човешко…