преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Мозъкът ти прави всички избори несъзнателно; съзнателният ти ум съществува за по-висша цел: да "реши" защо си направила дадения избор, евентуално да се усъмни дали е бил правилен, и да обмисли дали би искал да "избереш" различно при подобни обстоятелства в бъдеще. 

И ако избере нещо различно, после какво следва? 

преди 13 часа, Śūnyatā написа:

Можеш или да се изправиш срещу това, защото те интересува истината, или да го игнорираш, защото предпочиташ емоционалния комфорт (като смисъл и цел) на фантазията. Мозъкът ти прави всички избори несъзнателно; съзнателният ти ум съществува за по-висша цел: да "реши" защо си направила дадения избор, евентуално да се усъмни дали е бил правилен, и да обмисли дали би искал да "избереш" различно при подобни обстоятелства в бъдеще. Съзнателните мисли са "причинени от", а не "причина за" неврологичната активност.

Доста удобно поставяш кавички, когато става въпрос за избор... и дето мозъкът го прави, сякаш мозъкът не е част от тебе. 

И сякаш това: "евентуално да се усъмни дали е бил правилен, и да обмисли дали би искал да "избереш" различно" не е избор. Всеки избор се отнася до бъдещето. Разликата е, че при едни случаи той е за съвсем непосредствено следващ момент, а при други за по-отдалечен във времето такъв. Опитваш се да заобикаляш очевидното с известни прийоми - кавички, двойно значение на термините и др., само за да си нагласиш думите според разбиранията си. И не че е проблем, дори и с тази гордост и предвзетост, която демонстрираш (примерно в последните ти думи към Уит).

В дългосрочен план наистина можем с анализ и самопрограмиране да променяме самскарите (психичните тенденции и предразположености), които наистина се проявяват автоматично и предопределят някои наши решения, но при будно съзнание и внимание волята може да неутрализира влиянието им. Ако желаем, защото тенденциите може да са и полезни. Но дори и автоматичните действия са резултат от избори в миналото и човек си е отговорен за тях. Вкл. за действията на сън, които са доста показателни за това, което сме посяли в (под)съзнанието си и доколко нежеланото е изкоренено.

преди 21 часа, Śūnyatā написа:

Благодаря за отделеното време. Надявам се да е от полза.

Защо мислиш, че за всички това е полза? Защо не комуникирате на ЛС? 

Реални @Śūnyatā се дистанцира от всеки в този форум. ОК, ето и поздрав за него от тук:

 =  

преди 7 часа, Theros написа:

В дългосрочен план наистина можем с анализ и самопрограмиране да променяме самскарите (психичните тенденции и предразположености), които наистина се проявяват автоматично и предопределят някои наши решения, но при будно съзнание и внимание волята може да неутрализира влиянието им. Ако желаем, защото тенденциите може да са и полезни. Но дори и автоматичните действия са резултат от избори в миналото и човек си е отговорен за тях. Вкл. за действията на сън, които са доста показателни за това, което сме посяли в (под)съзнанието си и доколко нежеланото е изкоренено.

„Ако желаем“ създава илюзията, че има едно автономно „Аз“, стоящо извън системата от желания, което може независимо да решава дали да иска или не. Това е класическият проблем на регресивния хомункулус – ако има нещо, което „решава“ какво да желае, какво определя неговите желания? И така нататък, до безкрай.

По-реалистичен и научно обоснован подход е да се приеме, че самото „желание да желаем нещо различно“ също е част от невронната активност – от изчисленията и адаптациите, които мозъкът прави на базата на опит, обратна връзка, ценности, социални влияния.

Съзнанието е свързано с оценяването на желанията и действията, а не с тяхното причиняване. Преформулирането на причината за следващата ти мисъл като "контрол" или "свободна воля" е израз на дълбоко невежество относно несъзнателната невронна активност.

преди 17 часа, witness написа:

И ако избере нещо различно, после какво следва? 

Ако съзнателният ум „избере“ нещо различно - т.е. стигне до извод, че би било по-добре в бъдеще да се реагира по различен начин, то това е продукт на пластичността му. Това е механизъм, чрез който мозъкът пренастройва себе си, без да има нужда от хомункулус, който дирижира процеса.

Мозъкът не чака нареждания от някакво „висше Аз“, а непрекъснато актуализира своите мрежи въз основа на обратна връзка. Когато съзнанието стигне до нов извод или възнамери друга реакция, то активира процеси, които променят синаптичните връзки, пренасочват вниманието, засилват определени невронни пътища и отслабват други. Това пренастройване не е резултат от волево действие на отделен субект, а от самата динамика на мозъка като адаптивна система.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

автономно „Аз“

И, считаш, че няма ли?!  

Всеки човек е автономен!  

Не са такива кои?  

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Мозъкът не чака нареждания от някакво „висше Аз“, а непрекъснато актуализира своите мрежи въз основа на обратна връзка. Когато съзнанието стигне до нов извод или възнамери друга реакция, то активира процеси, които променят синаптичните връзки, пренасочват вниманието, засилват определени невронни пътища и отслабват други. Това пренастройване не е резултат от волево действие на отделен субект, а от самата динамика на мозъка като адаптивна система.

Добре, значи вече си съгласен, че съзнанието (колко неопределено и объркващо е да не са дефинирани нещата) все пак може да повлияе и да промени несъзнателните (всъщност, става дума за подсъзнателните предимно) действия. Защото от началото на темата ни обясняваш как съзнанието е безгласна буква пред някакви вездесъщи "безсъзнателни" мозъчни процеси, носещи всички белези на волева активност. 

Колкото до останалото за хомункулуса и че някой тук иска да те убеди в независим аз и напълно свободна воля, знаеш ли какво е това - нарича се "сламен човек". Напротив, почти всички всеки от себе си признава относителна свобода на решенията, степени на свобода и никой не отрича обусловеността (ама колко пъти да се повтарям и аз). Сламеният човек е подмяна на тезата на опонента с фалшива измислена от теб история, само за да ти е по-лесно да я отхвърлиш, дори осмееш. Само че така не си правиш услуга сам на себе си, лъжеш се сам и похватът повече издава липса на самоуважение и най-накрая, несериозно отношение към самия въпрос. Изясняването му явно е изместено на заден план от желанието за самоналагане. 

Странно е как при толкова убеждаване в ефикасността на випасана и твърдения че практикуваш, продължаваш да убеждаваш хората, че осъзнатостта не може да промени нищо! 

 

Ще ти цитирам малко Тик Нат Хан, макар да не е мястото тук, но вярвам изразява мнението на будизма генерално по този въпрос, макар и малко през призмата на Йогачаря заради алаявиджняна, вездесъщото подсъзнание. https://www.lionsroar.com/the-four-layers-of-consciousness/ 

"Буда е учил, че съзнанието е винаги продължаващо, като воден поток. Съзнанието има четири слоя. Четирите слоя на съзнанието са умствено съзнание, сетивно съзнание, съзнание хранилище и манас .

Умственото съзнание е първият вид съзнание. То изразходва по-голямата част от нашата енергия. Умственото съзнание е нашето „работещо“ съзнание, което прави преценки и планира; това е частта от нашето съзнание, която се тревожи и анализира. Когато говорим за умствено съзнание, говорим и за телесно съзнание, защото умственото съзнание не е възможно без мозъка. Тялото и умът са просто два аспекта на едно и също нещо. Тялото без съзнание не е истинско, живо тяло. И съзнанието не може да се прояви без тяло. 

Възможно е да се обучим да премахнем погрешното разграничение между мозък и съзнание. Не бива да казваме, че съзнанието се ражда от мозъка, защото е вярно обратното: мозъкът се ражда от съзнанието. Мозъкът е само 2 процента от теглото на тялото, но консумира 20 процента от енергията на тялото. Така че използването на умствено съзнание е много скъпо. Мисленето, тревогите и планирането отнемат много енергия."

"Илюзия е, че сме свободни. Степента на свобода, която притежава нашето умствено съзнание, всъщност е много малка. Съзнанието хранилище диктува много от нещата, които правим, защото съзнанието хранилище непрекъснато получава, обхваща, поддържа, обработва и взема много решения без участието на умственото съзнание. Но ако знаем практиката, можем да повлияем на нашето съзнание хранилище; можем да помогнем да повлияем на начина, по който нашето съзнание хранилище съхранява и обработва информация, за да взема по-добри решения. Можем да му повлияем."

преди 1 час, witness написа:

(всъщност, става дума за подсъзнателните предимно) действия. 

преди 1 час, witness написа:

Ще ти цитирам малко Тик Нат Хан, макар да не е мястото тук, но вярвам изразява мнението на будизма генерално по този въпрос, макар и малко през призмата на Йогачаря заради алаявиджняна, вездесъщото подсъзнание. https://www.lionsroar.com/the-four-layers-of-consciousness/ 

От будизма взех практики, които ми помагат да разбера по-добре човешкото поведение, приключих с него и продължих напред. Говоря за религиозния му аспект и признаването на съзнанието за нефизическа същност, което е абсурдно, предвид достиженията на науката.

Няма никакво "подсъзнание" и алаявиджняна, има несъзнателна невронна активност.

преди 1 час, witness написа:

Добре, значи вече си съгласен, че съзнанието (колко неопределено и объркващо е да не са дефинирани нещата) все пак може да повлияе и да промени несъзнателните (всъщност, става дума за подсъзнателните предимно) действия.

Не съм съгласен с това твърдение. Първо, то изхожда от предположение, че вече съм приел определена позиция, което не е вярно. Второ, понятието „съзнание“ е използвано тук по неясен и недефиниран начин - какво конкретно означава „съзнание“ и как точно се предполага, че то влияе на „несъзнателните“ или „подсъзнателни“ действия? 

Ако съзнанието действително можеше директно да влияе на несъзнателната невронна активност, нямаше да съществуват проблеми като натрапливи мисли, ирационални страхове, емоционални изблици и автоматични реакции. Фактът, че те продължават да съществуват дори при ясно съзнателно желание за промяна е пряко доказателство срещу подобна опростена теза.

преди 1 час, witness написа:

Странно е как при толкова убеждаване в ефикасността на випасана и твърдения че практикуваш, продължаваш да убеждаваш хората, че осъзнатостта не може да промени нищо! 

Много "нечистоплътно" действаш. Никъде, никого не съм убеждавал, че осъзнатостта не може да промени нищо. Твърдението ми, че сме марионетки на причини и следствия е научно доказано чрез експеримента на Бенджамин Либет и последващите технологично напреднали експерименти. В тази перспектива, екзистенциалните тревоги се разтварят по-адекватно в осъзнатостта, а не в религиозни фантазии.

на 5.06.2025 г. в 19:02, witness написа:

Но той пак ще си продължава неговото, каквото и да се напише тук

Разбира се - той само заради това е сред форума.  Иначе... даже имитира 'дискусия'... но само за камуфлаж на делюзиите си. 

на 6.06.2025 г. в 12:08, Śūnyatā написа:

Tова е заблуда, защото използва обяснение, 

Хомункулусната заблуда ни напомня, че 

мдааа - колко много заблуди...  Колко много... и как дебнат отвсякъде. 

на 6.06.2025 г. в 12:08, Śūnyatā написа:

източник Интернет

 

на 6.06.2025 г. в 17:39, Śūnyatā написа:

Благодаря за отделеното време. Надявам се да е от полза.

 Мдааа - и поредното клише, за пореден път. Голяма полза - направо се оползотворихме всички, ти толкова зарадва феновете си и невежите души... 

Ето това е лицемерието - той се надявал да бъдело от полза, докато всъщност надеждата му е чиста лъжа, защото цялата работа беше да си снесе неговото си, да получи нужната рефлексия през която той да си потвърди повярванките си...

Голямата лъжа за неговата доброта, човеколюбие, алтруизъм, спасение на човечеството всъщност отново бяха прикритие на съвсем чисто себично гонене на лични ползи - от това че от определена верска схема на него му олеквало и що да не и хората така да станели по-щастливи, та ново образование, нов световен ред...  

И за пореден път - благодаря ви че ми допринесохте за ползата. Излишно е да се споменава че всъщност това лицемерие не е съвсем без основание, защото то донесе нови ползи на такива като него самия... Щото така като има един водещ театър няколкото театралници се навързват да си играят пък техния собствен. 

Същият номер прави всеки един от тях - под същата схема от заблуди и лицемерие - отново добротата, чистотата, духовността, идеалите, пак скрити зад развитие, познание, вселенски истини... 

Схемата е една и съща и е съвсем банална. Вкопчените нямат друга... Така "духовността' става чудесна маска и за себичността си... та даже и 'чистота било'.  Няма "по-чисти помисли". 

на 7.06.2025 г. в 18:36, Śūnyatā написа:

Фактът, че те продължават да съществуват дори при ясно съзнателно желание за промяна е пряко доказателство срещу подобна опростена теза.

така е с "опростените тези" , които обслужват само 'опростените им ползватели'. И с "доказателствата" е същото, както и с думичката 'факт'. 

 

на 7.06.2025 г. в 18:36, Śūnyatā написа:

Твърдението ми, че сме марионетки на причини и следствия е научно доказано чрез експеримента на Бенджамин Либет и последващите технологично напреднали експерименти.

1 - това не е твое твърдение и това е първата лъжа

2. въобще експеримента на Либет не е научно доказателство на фантазиите ти и всъщност е част от далеч по-обща картина на познанието, от която ти схващаш само частен случай. Освен това всички цитирано относно ЛИБЕТ е на други интерпретатори, от които ти си взимаш наготово, което ти е изгодно и е по твоите си щения. 

3. Последващите технологично напреднали експерименти - си е чиста лъжа.  Всеки манипулатор и заблудник си бачка с частна извадка от обща картина, която да служи на пристрастието и вкопчването му. 

Всъщност излъга и за "надявах се да има полза"... Лъжеш и за останалото... Отгоре на всичкото излиза че "се надяваш твоите лъжи да са послужили и на някой друг, освен теб", пък то няма как.  

Редактирано 8 юни 20251 г. от _ramus_ (преглед на промените)

на 7.06.2025 г. в 18:36, Śūnyatā написа:

От будизма взех практики, които ми помагат да разбера по-добре човешкото поведение, приключих с него и продължих напред.

Да бе - както "приключи" и с християнството, от "твоя учител дето бил от Атон", и със всякакви 'езотерики' там... 

И се оказа че "от будизма си взел практики",  пък те били 'религиозни'...  Голям практик, ей! И изучи чудесно с "практиката си на многогодишните си медитации" и сутрешни чайчета "човешкото поведение"... 

Пред кого точно се фантазираш че с тия надувки ти минава театъра как ти си един скромен и човеколюбив изследовател, докато между другото се занимаваш с преводи и си пожарен инспектор...? 

И да - вече крайно време е да "продължиш напред". Вероятно сега ще станеш когнитивист и невромедитатор... Напред към новите дебри на 'вкопчването'....  

преди 36 минути, _ramus_ написа:

мдааа - колко много заблуди...  Колко много... и как дебнат отвсякъде.

Нали това пиша. Усещанията за „Аз“, „свобода“ и „смисъл“ са самозаблуди, странични продукти на програми конструирани от несъзнателни и съзнателни безлични процеси, които създават илюзия на автономност, поради липса на достъп до пълната картина на реалността.

Това не прави тези усещания по-малко реални на субективно ниво - но поставя под въпрос тяхната онтологична достоверност. И в този поглед, в това осъзнаване, екзистенциалните тревоги може да се разтворят – защото няма кой наистина да страда, да греши или да бъде "загубен". Има само преживяване.

преди 3 минути, Śūnyatā написа:

Нали това пиша. 

Ми дааааа - ако може напиши го пак, че публиката така и не го е прочела. 

А тия избраници и духовни души, явно го четат, но още не са го разбрали колко са вселенски тия десетолетни повторения. 

Така, че направи си нова тема, примерно. Отново си снеси фантазиите и довлечи чуждиците "от интернет"... Толкова години минава номера, що да не продължи поне още толкова? 

Колежката толкова години и на нея не й писна да ти повтаря все същите работи... Бебчото пък - и той. И що да не - нали върви театъра, в който договореното заглавие на пиесата е "дискусия", макар и наужким. 

Тълкуваш погрешно написаното, измисляш си последици без адекватна причина, освен за да оправдаеш троленето си. И след това си мислиш, че можеш да ме оплюеш.

Нищо от това, което кажеш, не може да ме разстрои. Стоя на много по-стабилна основа - философски, научно и емоционално - отколкото си даваш сметка.

Надявам се, че твоите бръщолевеници ще ти осигурят малко облекчение от екзистенциалната тревога, която те движи и е причина да си нещастен грубиян.

преди 9 часа, Śūnyatā написа:

Нищо от това, което кажеш, не може да ме разстрои.

Това е излишна констатация, т.е. изказвайки го (поствайки тази информация) означава, че си обърнал внимание на нонсенса му.  

Едва ли има екзистенциални тревоги.  По скоро ти явно имаш такива.  

Отделно това: Причината не може да е адекватна. => Поради това, че не е в твоя мозък! 

Цитат

Който напълно съответства; еднакъв, равнозначен, тъждествен.

В следствие на това се явяват различни тълкувания за дадени обекти или явления. Подходите са ви различни! 

И при двамата се забелязва, че не се актуализирате и това е, защото не можете да се синхронизирате. Диалога ви става какафония!  

Когато се правят опити да се заобиколи субектът на едно действие, то възникват редица проблеми свързани с точността и различаването. Моите стремежи не са стремежите на някой друг, нито моите предпочитания или очаквания са тези на другия. Да се твърди примерно, че няма мислещ, а мислене, без субект, би означавало да нямам предпочитания по отношение на мислите си. Да няма приемливи за мен мисли или пък неприемливи - всички да са равнопоставени. Това е неизбежно, щом става въпрос за мен като субект, а субект отсъства. Няма как тогава една мисъл да е приемлива или неприемлива за мен

Когато човек се замисли малко повече в дълбочина, дори и от чисто граматична гледна точка за местоименията и тяхната неизбежност, то ще му стане ясно, че щом има мисъл и осъзнаване, то има и център (аз, той, ние...) около който те се случват. Ако "аз пътувам с автобус", то без препратка за субекта премълчанаме важна информация и различаването примерно с "Петър пътува с автобус" става невъзможно. 

Ако нямате метафизична способност да избягате от обусловеността, тогава всяко „свободно“ решение и коментар по темата всъщност са напълно предопределени.

преди 10 минути, Śūnyatā написа:

Ако нямате метафизична способност да избягате от обусловеността, тогава всяко „свободно“ решение и коментар по темата всъщност са напълно предопределени.

Това, че пишиш "Ако нямате ..." ме кара да мисля, че смяташ, да я имаш метафизичната способност за избягване на обусловеностите. При това положение, "новият човек", какви способности придобива?

Бих искал да сме практични. Ако избегнем "обусловеността", кое ще е новото? Например, ти по какъв различен от мен начин виждаш ник Śūnyatā? Има ли проблем да го споделиш? Чувстваш ли се свободен да го направиш? Изобщо каква е разликата между сведущите и несведущите? Ако не Śūnyatā, напиши какво мислиш за ник Търсещ истини...моля.

на 8.06.2025 г. в 20:09, Śūnyatā написа:

 

Ах, да! Старият трик на не-страдащия страдащ. Онтологично фокус-покус, при което изчезва не само тревогата, а и самият тревожещ се! Почти като будистки магьосник, който вади заек не от шапка, а от празнотата между две идентичности.

Но хайде да го разопаковаме философски.

„Няма кой да страда“ е философски удобна илюзия… докато не ти се спука гума в дъжда

Това изказване прилича на любимото извинение на всички метафизични поети след третата чаша вино: „Всъщност няма „аз“, значи и никой не закъснява.“

Само че тялото си го усеща, когато го боли. Невроните не питат Кант дали им е позволено да сигнализират страдание.

Казваш „има само преживяване“, но кой преживява преживяването? Един глагол не минава без подлог, колкото и да го омекотяваме с феноменология.

Да поставиш под въпрос онтологичната достоверност на болката е чудесно… ако си камък. Екзистенциалната тревога може и да се „разтвори“, но обикновено това става или в дзен, или в психиатрията и двете имат своя чар, но да не ги бъркаме. Фактът, че преживяванията са субективни, не ги прави по-малко валидни.

Ако едно дете плаче, защото си счупи играчката, не казваме:

„О, миличко, твоят Аз не е онтологично достоверен, така че преживяването ти е статистическо недоразумение.“(Въпреки че някои възрастни точно така звучат, когато искат да избегнат отговорност.)

Онтологията не отменя емпатията. Да сведем всичко до „преживяване“ е удобно, но и опасно. Това е като да кажеш на приятел, който страда след раздяла: „Спокойно, брат, няма кой да е изоставен, просто има конфигурация от електрохимични събития в синаптичен облак.“ Резултатът? Ти оставаш без приятел, а той – с екзистенциална мигрена.

И накрая – ако няма кой да греши… значи и философията ти не може да е вярна. Ако няма субект, няма и грешка. Но ако няма и вярно, тогава и самото изказване за „самопреживяване“ е само… преживяване.

И ето го парадокса: самата идея за без-Аз изисква Аз, който да я изкаже и вярва в нея.

Шах и мат, хомункулусе!

на 8.06.2025 г. в 20:09, Śūnyatā написа:

Това не прави тези усещания по-малко реални на субективно ниво - но поставя под въпрос тяхната онтологична достоверност. И в този поглед, в това осъзнаване, екзистенциалните тревоги може да се разтворят – защото няма кой наистина да страда, да греши или да бъде "загубен". Има само преживяване.

на 8.06.2025 г. в 20:51, Śūnyatā написа:

Нищо от това, което кажеш, не може да ме разстрои. Стоя на много по-стабилна основа - философски, научно и емоционално - отколкото си даваш сметка.

Това пред огледалото ли си го разказваш - като афирмации. Защото и това е пълен фалш, в опит да се сугестираш колко си "над нещата". Той и бебчото вече толкова години уверява същото и се напъва да го имитира...  Въобще не ме интересува кое, какво можело, каква ти била основата и въобще не ми е работата да ти правя 'сметки', след като отгоре на всичкото тия изцепки са пълен фейк. 

Параноите сам си ги списа - в опита ти за "сбогом" в предишната ти тема, когато все още се фантазираше на будист, със съответни легенди измислици и откровени лъжи. СБОГОМ се оказа и поредния измислен фалш, и почна наново, но със старите си припеви и влачене на нови заготовки от колекциите ти "от интернет".  

Колкото до "разстройствата" - също сам си ги списваш. Съвсем сам и доброволно. Колкото и да ги криеш зад философски или религиозни имитации, дефицитите са непрекъснато на показ. Най-тъпия израз на делюзии са непрекъснатите уверения, описания и претенции, след като идват във вид на довлечени готови подборки "от интернет". Не знам как въобще няколкото малчугани ви е фантазен виртуалния театър, но той дори и между вас си не върви - при положение че го държите единствено и само заради взаимните ползи и резонанси едни на други. 

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Това, че пишиш "Ако нямате ..." ме кара да мисля, че смяташ

Но последното му думички НЕ СА НЕГОВИ - никой ли не разпознава мижитуркането му чрез влачене на чужди думички?  

И защо въобще му се вързвате - той свежда до минимум неговите думи, защото така се компрометира тотално. И за да пълни с нещо все пак и да "поддържа горенето"  си пуска заготовки "от интернет" като негови думи... Нима е толкова трудно да схванете подмяната, след като е елементарно. Така му играете в играта - той влачи чужди думички от колекциите и блога си, за да види как ще ги контрирате. Това го прави от години по една и съща схема. 

 

преди 28 минути, marv написа:

значи и философията ти не може да е вярна.

Нито е философия, нито е негова. Всичко е фейк... Всичко, до едно. 

Принципно никоя "философия" не е вярна и въобще няма претенции за това. Следователно - вие какво точно "оборихте"?  

Освен всичко - разделът тук е ПСИХОЛОГИЯ... Авторчето се фантазира като разбирач на "невронауки", щото е зачел популизми по въпроса и много му е допаднало. Това че ползва детерминизма като "истина' е тотална греда, за да се нарече 'че имал философия" и че "била негова". Той никога не е имал НИЩИЧКО НЕГОВО - никога. Не само това - той даже този дефицит го е оградил от колекция заготовки, защо нямало АЗ, нямало "негово"... понеже той винаги е бил "никой"... и толкова сили и ресурс е хвърлил да рационализира и огради с легенди описания своето "нищо". 

преди 9 часа, _ramus_ написа:

Това пред огледалото ли си го разказваш - като афирмации.

Бре, че си "начетен".  Ти, себе си за огледало ли се считаш, т.е. явно ползваш същия метод след като го разпознаваш!?  

И какво ще види актьорът в огледалото, освен маската и грима на героя от спектакъла? Но представлението ще свърши и ако актьорът продължава да се идентифицира с ролята си, значи има сериозен проблем. Ролята предполага актьор, а героят сам по себе си, наистина е само празна черупка. Нито свободата е негова, нито заслугата за представлението е негова. Спектакълът ще свърши, а потъналият в него актьор ще е напълно неадекватен за новата действителност, неспособен да я приеме. Сам отказал се от възможността да я живее съзнателно, избирайки, а не автоматично носещ се по течението призрак. ...  Що се отнася до самоактуализацията: не е ли тя начина по който възприемаме себе си? Дали се идентифицираме с астьора или с ролята. С фантазната реалност, стремежи, очаквания и представи на последната или с това, което влиза в състава на първата? Дали ще успеем да различим преходното от непреходното в себе си; да разграничим различните слоеве на съзнанието - тези свързани с личността и илюзиите й; тези произтичащи от надличностната, но все пак обособена индивидуалност; или пък тези, позволяващи ни да черпим знание от Цялото? Дали ще успеем да направим дисекция на собствения ни психичен свят, разграничавайки личните емоции и зависимости  от надличностните стремежи и мисли, автоматичните реакции от съзнателните избори, предопределеното кармически от свободата? Дали ще можем да достигнем до тази своя част, мълчаливо наблюдаваща и единствено  регистрираща безпристрастно всяко едно нещо, появило се на екрана на съзнанието, вкл. и направените избори и волеви прояви. ...

 

преди 47 минути, Theros написа:

И какво ще види актьорът в огледалото, освен маската и грима на героя от спектакъла?

Ми ако се напрегнеш и поне веднъж стигнеш до честността да си го погледнеш, ще видиш че "актьорът" пред огледалото се гледа през маската, чрез която крие своята автентичност. Твоята маска дали си я знаеш, примерно? 

Цялата игра с "психичната рефлексия" е генериране на нужни преживявания, твърде подобни на 'сънуването". Това е целта, това е смисъла. То е от огромно значение за тези, за които сънуването е станало основен инструмент за решение на вътрешните си психични проблеми. 

Всичко това идва само когато останалите заложени от еволюцията механизми за психично балансиране са изчерпани и това е "последния защитен вал" за да се предотврати фрагментацията и разпада. Дали ще се сънуват сънища и приказки за "кармични свободи" или били 'волеви прояви", дали ще се 'черпило знание от 'цялото", нещо си, дали ще са "разцъфването на белия лотос" или "зареждане с позитивни енергии".... Дали ще са измишльотини за "ангела-хранител", за игрите с "контакта през канал с висшия аз", дали ще са духовни или класически афирмациите са всякакви варианти, но винаги са точно според нуждите на несъзнаваното в самия субект. Винаги са точно според дефицитите и проекциите за "решения", изразени като нужди и стремени като потребности. 

Едни и същи човешки игри... и всичкото само за да си решат съвсем вътрешните си човешки проблеми... само защото несъзнаваното отвътре ги дирижира защитно... И има защо. 

Само защото вживяването стига до момента да "не спира" след като се вложи в него толкова житейски ресурс... защото е спасително. И се налага непрекъснато да се "изнасилва съзнанието" със същото, заради същото... като му се потиска всичко, което не влиза в предварителните "тезиси" и проекции на съня... и спасението.

Само заради едничкото спасение... вкопчените удавници добиват възможността си да са "важни, нужни значими, успешни, сигурни, устремени". Без значение цената на една лъжа, но тя... била "спасение". Даже именно това било 'доброто', това било 'новия ред', новото образование и останалите наивинитети и претенциозни глупости, които ражда поредния "спасителник" само и само да угоди на поривите си. 

И заради същото ти твое спасение се надпираш вече толкова години в битка да си го защитиш, да го отстоиш, да го репликираш в някой друг, да усетиш рефлексиите на 'публиката'. И същото правите няколкото човеченца, и за всеки неговото си винаги е най-най-... и все е "ИСТИНА-ТА". Не неговата истина, а винаги е "истинаТА".

Правите се че си вярвате, че се понасяте, че си говорите, че си обменяте нещо си... но наужим. Ползвате се едни други, за да крепи всеки неговото си, виждате си сами колко са шарени световете на сънищата и че никой сън не може да премине в друг, и единствения го сънуващ си е САМ сред него и така се капсулира докато отвътре човешките му социални инстинкти напират пък "да не е сам"... И се надпира да ги "споделя" да уверява други колко той е точно това, което сънува, да ги направи съпричастни, да ги докара някак си до неговия сън, да ги ДОБЛИЖИ до неговия си свят на сънищата. 

Опитите да се спаси някой от своето вътрешно "нищо" чрез сънуване на мечтите, въжделенията си са просто неговия начин за компенсация на дефицити.

Това е "театърът пред огледалото и нито "черпенето на знания от ЦЯЛОТО", нито КРЕАТОРИ или революции, нито игрите на "искам отговори и си търся подходящите приказки сред които да си изиграя че ги намирам". "Искам отговори", защото отвътре ВЪПРОСИТЕ не идват заради познанието, а защото отвътре имам потребност да "науча" за да се успокоя и утеша, да си намеря нещо заради което, с което, да живея, да проектирам че имаМ СМИСЪЛ, че имам значение - нещо което всяко дете прави още през втората част на 'първите седем години' от живота си. 

преди 13 часа, _ramus_ написа:

Но последното му думички НЕ СА НЕГОВИ - никой ли не разпознава мижитуркането му чрез влачене на чужди думички?  

За да се себеактуализираш трябва да се учиш от другите. Да не би да твърдиш, че думите които използваш са "твои"

Твоят стил на аргументиране се състои в това да правиш неточни и дребнави предположения за изказванията на другия, докато той не се подразни и не спре да ти отговаря.

преди 2 часа, Theros написа:

Сам отказал се от възможността да я живее съзнателно, избирайки,

Ако искаш човешкият избор да отговаря на условието „можеше да постъпи иначе“, трябва да посочиш необходимите и достатъчни условия за притежаването на това свойство.

Актьорът няма как да види себе си в огледалото "зад маската". Може да наблюдава безброй отражения къде ли не и в кой ли не, но те ще отразяват именно ролята му в един илюзорен свят-сцена. Защото самиге отражения се случват в този свят-сцена, а гледащият е потънал в него. Себе си той може да види в тишината, като се научи да вижда там, където за другите няма нищо - в празнотата, която не съществува. А това, че ще последват реплики упорито утвърждаващи "там няма нищо" е неизбежно. Нещастници настояващи, че щом те не виждат нищо, значи там няма нищо винаги ще се намерят. Ще се намерят и "подходящи" диагнози, които да бъдат поставяни, за да може нещастникът да убеди себе си в своята правота. 

И каква себеактуализация изобщо може да има при условие, че страхът някой да погледне в себе си, е толкова силен?

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Ако искаш човешкият избор да отговаря на условието „можеше да постъпи иначе“, трябва да посочиш необходимите и достатъчни условия за притежаването на това свойство.

Когато искам нещо, просто го правя.

преди 13 минути, Theros написа:

Когато искам нещо, просто го правя.

Описва преживяването на воля, но не опровергава причинната обусловеност на това желание и действие.

преди 31 минути, Śūnyatā написа:

Описва преживяването на воля, но не опровергава причинната обусловеност на това желание и действие.

Точно така, преживяването означава, че някой живее. И защо преживяването, каквото и да е то, трябва да опровергава причинната обусловеност? Връщаш се за хиляден път към този "проблем". Но това, че ти не допускаш възможността човек с волята си да добавя нови условия към вече обуславящите едно явление, си е твой личен проблем. Както виждаш, за другите пишещи тук, подобен проблем няма. Владеейки тялото си, човек може да направлява потоците енергия действащи в него и така примерно да се движи. Това става чрез мисълта и свързаните с нея внимание и воля. При това нарушение в закона за причинно-следствената зависимост няма. 

Изпадаш в ситуация в която поради невъзможността да си обясниш нещо, го отричаш. В случая това е точния механизъм съгласно който мисълта поражда действие. А зад всичко това стои ненъзможността да разбереш какво представлява самата микъл. Повечето хора, просто приемаме, че не знаем, докато ти се хващаш за удобни, но очевидно несъстоятелни обяснения. Мисълта е факт, съзнанието е факт, както и гравитацията е факт, който също не можеш са обясниш. И тя ли не съществува, след като не можеш да опишеш механизма на действието й?