Свят на мир и сигурност, в който изобилието ще замести бедността и справедливостта, ще надделее над жестокостта, конфликтите и напрежението - това е копнежът на човечеството. Поради страданията и болката, преобладаващи през целия двадесети век, без да става дума за растящите проблеми из целия свят днес, този копнеж стана дори по-силен. Едно голямо мнозинство от хора отчаяно се надяват на ръка за помощ и очакват спасител, който да ги спаси от това страдание, човек, който ще премахне негативните елементи на настоящата система, ще осигури справедливост, мир и сигурност и ще предводи хората към истината и доброто.

Всеки очаква това спасение: бедните, които очакват да им се протегне ръка; заможните, които страдат поради душевна нищета; и тези, които копнеят за справедливост, ред, мир и морално превъзходство. С Божие позволение това събитие може да настъпи много скоро. Развитието на нещата, на които ставаме свидетели днес, показва близостта на това спасение.

Великото събитие, което ще допринесе за човешкото спасение, е Второто пришествие на Пророка Исус (мир нему). Неговото завръщане на Земята, вярване, прието както от Християните, така и от Мюсюлманите, ще постави край на цялата широко разпространена жестокост и несправедливост на този свят и ще го превърне в едно място на мир, изобилие и справедливост.

Според Корана преди около 2000 години Бог проваля плановете на неверниците да убият Пророка Исус (м.н.), като го въздига при Себе си. Коранът и хадисите [думите на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари)] ни съобщават, че той ще се върне отново на Земята през Последния период, времето, предхождащо Съдния ден.

В този сайт ще разгледаме знаменията за Второто пришествие на Пророка Исус (м.н.) според Ислямските източници и ще видим как тези знамения настъпват едно подир друго. Ставайки свидетели на тези знамения, хората биха могли, с Божие позволение, да се надяват, че това пришествие е близко.

Преди това обаче трябва да подчертаем, че също така светът се подготвя социологически за едно такова велико събитие. Както споменахме по-рано, поредицата от събития, през които човечеството е преминалo през последните две столетия както подсъзнателно, така и публично, засилва очакването за спасител у хората по цял свят. Хората все повече и повече виждат, че материалистическите идеологии и начин на живот не могат да спасят човечеството, а по-скоро го доближават до една катастрофа и суета. Тази ситуация е станала причина много хора да се обърнат към религиозния морал.

Междувременно някои светски изследователи, учени и историци, които анализират тези събития, също смятат, че светът търси Месия и че това търсене ще донесе важни резултати. Така например Майкъл Байгънт, Ричърд Лей и Хенри Линкълн, британски изследователи, които привлякоха вниманието на целия свят с книгата си "Святата Кръв, Светият Граал" (Holy Blood, Holy Grail, Dell: 1983), написаха друга книга, озаглавена "Месианското наследство" (The Messianic Legacy, Dell: 1989), в която те разглеждат Пророка Исус (м.н.) и това очакване. В книгата си те правят следния коментар:

Колкото и различен да е светът, в който живеем днес, от този, който е бил преди две хиляди години, поразително e колко много нашата епоха прилича на тази, която Исус и учениците му са възприемали като Последния период. Днес ние технологически може да сме по-вещи и снабдени със значително по-голяма информация. Но за жалост не сме по-съзнателни или по-разумни... Ние още веднъж преминаваме през една остра идейна криза, неувереност в нашето направление и цели. Различните системи, програми и идеологии, които допреди по-малко от век изглежда обещаваха много, в една или друга степен се оказаха без стойност. Така както по времето на Исус съществува едно широко разпространено чувство, че нещо е пагубно нередно. Всяко едно ново терористично нападение, всяка една нова самолетна катастрофа, всяко едно ново природно бедствие създават паника. Дълбоките и бързи промени в нашата цивилизация, недоволството от управленската ни система, нарастването на безразборните убийства и тероризъм като средство за политически протест, всички те засилват усещането за всеобщ крах, масово разпадане на ценностите. Обществото се чувства като 'взето за заложник'... И разочаровани от неуспеха на материализма да намери решение на този въпрос, ние, както е било и по времето на Исус, търсим отговор в едно друго измерение - душевното. 1

Авторите добавят следното:

Така както по времето на Исус, ние живеем доста осезателно в сянката на едно настоящо апокалиптично събитие... Всички ние сме безпомощни заложници на реалността, която вече не можем да контролираме... И под общото безпокойство, вбесяващото чувство на безсилие, разочарованието от неподходящите или неотговорни политици, съществува един дълбок копнеж към един истински духовен лидер... който ще разбере, ще поеме отговорността и без да наруши установените демократични свободи, ще приеме ролята на водач, давайки още веднъж значение на съществуванията, които постепенно стават все по-празни. 2

Тези автори, осъществили този важен социален анализ, достигат до следното заключение относно двадесет и първи век: Завръщането на Пророка Исус (м.н.) също така бива подготвяно и в социологически смисъл.

И така, нашият век изглежда твърдо решен да възприеме, под една или друга форма, вярата в Месията, за да придобие усещане за смисъл. 3

Не е съвпадение, че тази социологическа основа е установена по време, когато знаменията за Второто пришествие на Пророка Исус (м.н.) се проявяват едно след друго. Хадисната литература ни дава едно детайлно описание на тези знаци. Освен това знаменията за настъпването на това събитие, разкрити в Библията, съответстват с тези, съобщени в хадисите. Голяма част от тези знамения са се случили в наши дни, едно след друго в рамките на един и същи период. Настъпването на тези толкова многобройни предзнаменования по такъв начин показва близостта на Второто пришествие на Исус (м.н.). Докато четете тази книга, вие също ще осъзнаете този факт.

Помнете, че всяко едно знамение, разгледано в тази книга, представлява напомняне за това, че живеем в един благословен период. Тази историческа блага вест, която хората са очаквали от векове насам, е, с Божие позволение, на прага да се сбъдне. Това е един огромен източник на ентусиазъм и вълнение за всички вярващи.

Бог обещава на искрените вярващи да "ги остави наследници на земята, както остави и онези преди тях". Това обещание е разкрито така:

Източник:ochakvaniatmesia.com

Гледам сега сме 2006г. никакъв Исус не се е появявал, няма и да се появи. Да не говорим за потопа дето и него го няма.

Гледам сега сме 2006г. никакъв Исус не се е появявал, няма и да се появи. Да не говорим за потопа дето и него го няма.

Чакай де - потопа - след огъня.

Сега е пламнал огън на войни на всякъде.

А Иисус...чувала съм, че когато е тук, не всеки може да го види.

От няколко месеца така съм се забъркал в подобна каша от аналогии между християнството и исляма,че изпадам даже в ерес.

Но,логиката ми ме води към следният извод:ако Бог е един,и Иисус и Мохамед са негови пророци (като Иисус е единосъщен с Бог),следва,че няма разлика между християни и мохамедани.Следователно всички,спазвайки божиите повели ще попаднем в Рая.Следователно последователите и на двете религии изпълняваме Божията воля.

Тогава,защо по дяволите се избиваме?

От няколко месеца така съм се забъркал в подобна каша от аналогии между християнството и исляма,че изпадам даже в ерес.

Но,логиката ми ме води към следният извод:ако Бог е един,и Иисус и Мохамед са негови пророци (като Иисус е единосъщен с Бог),следва,че няма разлика между християни и мохамедани.Следователно всички,спазвайки божиите повели ще попаднем в Рая.Следователно последователите и на двете религии изпълняваме Божията воля.

Тогава,защо по дяволите се избиваме?

За мен разликите между исляма и християнството са толкова малко, че се броят на пръсти.Ако се запознаеш добре с двете религии, и особено със същността им, и това на което учат, а не на намази, неделни молитви и различия в постите.Не знам дали има рай и ад другаде, освен в нас самите...

А се избиваме, защото не разбираме всичко това...колко тъжно.

А по темата...завръщане на Иисус...не знам дали ще има, понеже смятам, че Той никога не е напускал земята.

За мен разликите между исляма и християнството са толкова малко, че се броят на пръсти.Ако се запознаеш добре с двете религии, и особено със същността им, и това на което учат, а не на намази, неделни молитви и различия в постите.Не знам дали има рай и ад другаде, освен в нас самите...

А се избиваме, защото не разбираме всичко това...колко тъжно.

А по темата...завръщане на Иисус...не знам дали ще има, понеже смятам, че Той никога не е напускал земята.

Явно и ти си еретичка като мен.....

Отдавна се знае,че предстоят събития в които НИЕ,ще бъдем преки наблюдатели и/или участници.

Какво от това?Много цивилизаций преди нас са се затрили,които са били многоооооооооо по-развити

духовно и "материално" от нас.Ако не се САМОУНИЩОЖИМ...,ДА СЛЕДВА "ЕРАТА НА ЛЮБОВТА".

Една религия,един език и територий без граници,но сега живота е друг и въпреки това ТОЙ Е ХУБАВ

...Поради страданията и болката, преобладаващи през целия двадесети век, без да става дума за растящите проблеми из целия свят днес, този копнеж стана дори по-силен. Едно голямо мнозинство от хора отчаяно се надяват на ръка за помощ и очакват спасител, който да ги спаси от това страдание, човек, който ще премахне негативните елементи на настоящата система, ще осигури справедливост, мир и сигурност и ще предводи хората към истината и доброто... Ние още веднъж преминаваме през една остра идейна криза, неувереност в нашето направление и цели. Различните системи, програми и идеологии, които допреди по-малко от век изглежда обещаваха много, в една или друга степен се оказаха без стойност. Така както по времето на Исус съществува едно широко разпространено чувство, че нещо е пагубно нередно. Всяко едно ново терористично нападение, всяка една нова самолетна катастрофа, всяко едно ново природно бедствие създават паника. Дълбоките и бързи промени в нашата цивилизация, недоволството от управленската ни система, нарастването на безразборните убийства и тероризъм като средство за политически протест, всички те засилват усещането за всеобщ крах, масово разпадане на ценностите. Обществото се чувства като 'взето за заложник'...

От целия този ферман ми внушиха, че трябва да си стягам куфарите за оня свят в близките 93 години. Ха, ха, ха. Авторите на тези писания (за мен бръщолевения) да направят кратък сравнителен исторически анализ (насилие, войни, жертви). Що се отнася до последното изречение в цитирания от мен пасаж... причината според мен е, че обществото никога преди не е било толкова чувствително и докачливо. Кога преди са използвали термини като "политически коректно"?!

Аз харесвам фантастиката и искам да дам пример от една книга която смятам за типичен представител на този жанр... "Отново и отново" (1955). На кратко.

- В нея обществото е намерило решение на проблема с човешката агресията. Законно е позволило т.н. дуелиране, което ще рече: "всеки мъж под 100 години, здрав телесно и психически и необвързан от религиозни запрещения, които се доказват в съда, трябва да се дуелира винаги когато го предизвикат... Който убие някого на дуел наследява една трета от имуществото на убития." Интересно, ще попитате... ами, ако е християнин? И нашия герой (Сътън) се сети за това извинение (шестата заповед) когато искаше да избегне грозящата го смъртна опастност, но уви: "- Там е казано ясно и определено: "Не убивай!" - Точно така - съгласи се роботът - Но вече никой не вярва в нея. Вие, хората, сами я лишихте от съдържание. Никога не сте я следвали. Или ще я следвате, или ще се отречете от нея. Но не може да отричате нещо, а след това да се позовавате на него."

- Главният ни герой пише книга озаглавена "Това е съдбата". Ще си позволя да цитирам няколко реда на които попаднах сега докато разлиствах книгата: "Аз съм твоята съдба, бе казал вътрешният глас. Съдба, а не фатализъм. Съдба, а не предопределеност. Съдба, жизненият път на хората, расите и световете. Съдба, начинът, по който живеем и уреждаме живота си... начинът, по който би трябвало да живеем или бихме живели, ако се вслушаме в спокойния тих глас, който ни съветва в критични моменти, в моментите, когато сме на кръстопът. Но ако човек не се вслуша, тогава той просто не чува нищо. И няма такава сила, която да го накара да се вслуша. Наказание за нечуващите също няма, освен нещастието да се противопоставиш на съдбата си."

Споделям философията на Клифърд Саймък.

Редактирано 30 януари 200719 г. от yvsot (преглед на промените)

Копнежите на човечеството разглеждайки историята е всичко друго,но не и справедливост и равенство.Кои са нашите основни страхове,които приличат на една изкусно изллетена пайжина,в която не можем дори да помръднем?Реално погледнато от какво се страхуваме?От Бог?Как поведението ни го разкрива?Рай или Ад?Те са толкова далечни за нас,че са като едно листо,което преминава покрай нас за миг по течението на река.Ние се страхуваме от това да не бъдем слаби,да не бъдем подтиснати,същевремено желайки всичко най-прекрасно от живота и напълно съгласни цената да я плати друг.Неспособни сме да приемем изцяло,че няма по-ценно и незаменимо от самия човек.Като трън в петата ние го усещаме,но "болката" не е достатъчно силна за да не продължим по пътя независимо къде ни отвежда.Не е нужно да разбираме,че не сме съвършени,а това,че ние дадено правото да решим какви искаме да бъдем.Това,което сме днес хората е именно онази част от същността ни,която подържаме най-силно.Трябва да избираме между това да се доверим на Бог и всичко,което знаем за Него и научаваме.Или може би да се доверим на себе си където представата за доброто и злото са толкова различни,колкото сме самите ние.Както на тази вселена хаоса е нещо непознато така и ние подчинени на това правим своя избор.Ние имаме нужда от идването на Исус не толкова за да ни покаже кое е добро или зло,а да ни покаже,че сме по-вече от шепа егоисти и да повярваме,намерим сили въпреки слабостите ни,че можем да бъдем много по-силни.Хората обединени са могъщи,разделени(воини,противоречия водещи до омраза и т.н.) са слаби и винаги ще бъдем до края.Да служим на Бог е именно да бъдем обединени,силни и справедливи по-между си.

Поредното месианство - все чакаме някой да ни оправи, да ни спаси, да свърши работата вместо нас. Те това са и храмовете - чакални. Мечтите с нишани по коленете и насълзени очи не се реализират. Трябва си здрава работа. Айде, успех в чакането!

Нормално е хората да копнеят за по-добър живот. Но явно и аз съм станала еретичка (като някои от вас), след като не вярвам във второто пришествие и завръщането на Христос. Май единствената ни надежда е да разберем (ние,хората), че не трябва да враждуваме... само така ще се осъществи копнежът на човечеството.

Редактирано 31 януари 200719 г. от марги (преглед на промените)

Като ме заливат със злоба и омраза отвсякъде нонстоп,хич не ми е ясно къде е тоя копнеж

Като ме заливат със злоба и омраза отвсякъде нонстоп,хич не ми е ясно къде е тоя копнеж

Дълбоко в теб.. Там, където омразата няма място, няма и да достигне. Този копнеж е като надеждата.. не винаги си признаваме за съществуването му, но той е там.. и ще си остане.

Ах, този копнеж... Дълбоко във всеки човек, изгарящ... Ако можехме добре да го разберем, да открием същността му, какво всъщност ни казва... И на мен ми се струва (както и на някои други, писали тук преди мен), че светът в обозримото от историческите ни знания минало ни най- малко не се е извисил. Напротив, хората са открили много по- префинени и ефективни методи за правене на все по- големи безобразия. Да, сякаш наистина някакво особено гранично време се приближава. Но е добре да провидим време за какво. След като доброто и злото винаги в нашия свят вървят заедно и неразделно, че даже и взаимнопревръщащо се, след като никой никога в нито един експериментален резултат не е успял да отдели едното от другото, след като единството им явно е заложено във фундамента на нашето битие, как така се надяваме то (битието) да стане от една граница нататък пълно с щастие, мир, разбирателство, любов (и т.н.), а съответните полярности някак да изчезнат? Та ако това беше възможно, щеше ли Иисус Христос да казва "Моето царство не е от този свят"? Или християните са християни само и доколкото това им изнася? (то ест за тях имат значение само НЯКОИ от словата на Иисус, които не се "подходящи" - просто ги елиминират?)

Може би просто не разбираме този дълбок копнеж, така изгарящ, така зовящ...

Да, на копнежа нищо не му е нужно. И лошото е, че и да ни гори, не може да ни изгори съвсем. Има брод, наистина, но точно за да го открием трябва да разберем въпросния копнеж. Защото ето, виждаме как гонени от него, горени от него, се мятаме в търсене в какви ли не посоки. И не намираме брода. Защото дори не разбираме какво търсим... Интересното е, че дори обстоятелството, че все намираме не това, не ни отваря дастатъчно очите, че всъщност не разбираме какво ни говори този Копнеж. Вероятно всеки си има различна версия за него. А той си е един. Само един. Ние го формираме в различни форми. Но това никак, ама никак не ни помага...

Копнежът на човечеството ни е довел до тук.Вместо да живеем в хармония с природата-променяме я за наше "удобство".В резултат на което режем клона на който седим и не се знае кога и къде ще паднем.Преди няколко века Уилям Блейк е написал няколко стиха,които са точната диагноза за човечеството.За съжаление няма грешки които да не сме повторили,поне стотина пъти.Просто хората упорито не искат да се вслушват в думите на песимистите,оптимизма си е за предпочитане.Най-вероятно накрая,песимизма ще се окаже просто реализъм.

,така така.

И в добавка -човечеството няма копнежи ,то има само груби желания.

А грубите желания водят до грубо задоволяване,затова и света ни е груб.Не света по принцип ,а нашия свят ,този който ние сме си направили.

А не си ли дава сметка този, който се произнася за света като лош, че в случая показва само и единствено своята претенциозност и своето безсилие да се справи с това, което не му харесва около него и вътре в него.

Какво му е на света, много си е хубав даже. За мен светът е прекрасен!

Само слабият човек се оплаква, че нещо не му харесва, силният се заема да го поправи. А оплакването, че светът е лош, си е чиста проба глезотия. И съдене. Кое му е християнското на това да съдиш? А се пишете християни!

Да попитам тогава Багира, тя като непрекъснато натяква колко лош е света, хората и всичко, което ни заобикаля, какво е направила, за да го промени? Създава група около себе си от оплакващи се и отричащи красотата на света ли? И не можещи да понесат като страхливци кръста си и трудностите, криещи се зад уж някакво възвишено учение, което по същество е бягството на слабия от реалността. Ми да - в общото безсилие не се вижда индивидуалното и така е по-лесно да си циврим на воля. Само че, лошото е че цивренето се превръща в религия и създава пасивни и отвлечени хора, неспособни да се справят с нищо, това най-малкото. Продължението е в едни заведения...

Нямам спомен да съм се определил като християнин в нито един мой пост.Многократно съм споменавал ,че религиите в настоящия момент, за мен са доста вредно за човечеството нещо.За останалото -Венци ти каза нещата доста точно,няма смисъл да го повтарям.

Ей,защо така грубо бе хора ,нали за копнежа на човечеството говорихме,аз като ви казах ,че са ни груби желанията..... ,айде сега за копнежа.

А ти, Калтор, вероятно си с ник Багира, а? О, не, грешка - Венци бил.

Свикнала съм да бъда от черните овце, така че, дали някой ме виждал по-черна отколкото съм, все тая ми е. Ако ме види бяла, ще му кажа, че е сляп.

Копнежите са неизживяните неща.

Нямам такива, просто живея живота си, човешкия. И се уча от грешките си. Ежедневно. А такива правя като всеки нормален човек. Но не ме е страх да продължа да ги правя, спра ли, значи че съм умряла. Да ставам бог не съм тръгнала.

Този ти пост повърждава съмненията ми ,че ползваш няколко ника-няма да правя предположения кой ти е другия докато не съм 1000% сигурен. А за сега съм само 101.Но така си е нормално,само да не бе взимала името на богинята на истината,на която аз съм заклет почитател.

Да, наистина, неправилно и несправедливо е да се счита, че цялото човечество има някакъв си копнеж. Че пък и един. Има си светът и хубави и лоши страни. И ние като него. Понякога това прилича на очароващо разнообразие, безкраен, пъстър и красив калейдоскоп. Но се случва да не му се играе повече с пъстри играчки на някой човек. Да се сети, че освен играчки има и други неща. Защо да квалифицираме играещите с играчки някак? Или пък тези които не искат повече да си играят с тези играчки? Може би от любов към квалификации? Но пък какво общо има това с копнежа? А.... Ами нищо общо няма! Просто природата не търпяла празно пространство! Може и да няма копнеж, тогава има нещо друго...Верно, потребности! И доволство от удовлетворяването им! Сещам се за доволното потрепване на десния крак на кадавъра на професор Вибегало от "Понеделник започва в събота" на братя Стругацки. Удовлетворен, кадавърът! И няма копнеж! (впрочем, малко преди да се спука...)

Предлагам така: който знае нещо за копнежа- да пише тук. Който не знае- просто да не пише. Какъв е смисълът считащите, че има някакъв копнеж да викат на несчитащите: "Има копнеж!" , а несчитащите да ги надвикват: "Няма копнеж!" . Ми за когото няма- няма! Хайде пък сега, да го уча да бъде нещастен и неудовлетворен! Той пак си е, но не знае че е! Обаче защо да го мисля! Този свят си има сайбия! Той да му мисли! И той да го прави добър, или лош!

Обаче извън глупавите полемики... Красив е този копнеж! Дори в този сбъркан свят хубавите неща се дължат на него! Нека да го има, нека да гори, нека да се разгаря! По- светло става така! Макар че има една тъмнина, дето колкото и да свети в нея...

Редактирано 17 ноември 200718 г. от Багира (преглед на промените)

Добре.

Докато чакаме, ще припомня за един вълнуващ мит, за Йо. Ето част от него: "....Йо била освободена. Но и с това Зевс не я спасил от гнева на Хера. Тя изпратила един чудовищен стършел.С ужасното си жило стършелът гонел от страна в страна нещастната страдалка Йо, докарана до лудост от мъка.Никъде не намирала тя покой. В бесен бяг се носела тя все по-далеч, а стършелът летял подир нея и забивал всеки миг своето жило в тялото и. Жилото на стършела горяло Йо като нажежено желязо. Къде ли не бягала Йо, в какви ли не страни ходила! Най- после след дълги скитания стигнала до скалата, на която бил прикован Прометей. Той предсказал на клетницата, че само в Египет ще се избави тя от мъките си. Гонена от стършела, Йо продължила да бяга. Много мъки изтърпяла, през много опасности преминала, преди да стигне до Египет. Там, на бреговете на благодатния Нил Зевс и нърнал предишния образ и тя родила син- Епаф. Той бил първият цар на Египет и родоначалник на велико поколение герои, сред които и самият Херкулес...."

Разбирам Йо.Така копнежът гони човека по земята. (Обаче не всеки, де. Само Йо-тата, явно! ), докато... стигне до благодатните земи... в "Египет"... Някои и без друго са си в Египет, а други, тъй като нищо не ги гони, си стоят там, където са.

Редактирано 17 ноември 200718 г. от Багира (преглед на промените)

на 14.10.2006 г. в 8:18, PoliceMan написа:

Свят на мир и сигурност, в който изобилието ще замести бедността и справедливостта, ще надделее над жестокостта, конфликтите и напрежението - това е копнежът на човечеството.

...

Да, но само на думи, защото малко са тези, готови да платят цената. Повечето всъщност просто искат да им е удобно, лесно, да нямат особени проблеми... Не казвам, че това е нещо лошо нито, че е хубаво. Но така или иначе егоизмът и грижата преобладаващо за собствения интерес неизбежно води до конфликти. Така че свят на мир и сигурност скоро не може да се очаква. Хората преобладаващо нямат дори и само желание, а за да превъзмогне егоизма са необходими усилия, жертви, определени знания и идейни нагласи. Пиша това за да не се чака чудо наготово, а който иска по-добър свят, просто да започне от себе си, от дребните ежедневни действия и най-вече своите мисли. Хората често съдим хората за неща, които са присъщи на нас самите; отнасяме се по-различен начин към грешките допускани от нас, от близки и тези от непознати; често ни липсват любов и разбиране, но държим да ни се дава колкото се може повече (не само в материално отношение).

Пътят към постигане на пълно освобождение от личностните заблуди и зависимости е дълъг и труден, а построяването на по-добър свят неизбежно преминава през това, една определена част от хората да го извървят. Това ще доведе до осъзнаване на тази необходимост и от останалите.

на 7.07.2023 г. в 18:39, Just a Stranger написа:

а който иска по-добър свят,

който ИСКА по-добър свят... е проблемна личност, която проектира причините за проблемите си сред "един свят, дето да е виновен".

на 7.07.2023 г. в 18:39, Just a Stranger написа:

Пътят към постигане на пълно освобождение от личностните заблуди и зависимости е дълъг и труден, а построяването на по-добър свят

Няма такъв път, а да се постигне "пълно освобождаване" е също личностна заблуда и е свързана със зависимост.

Няма и "такъв свят дето да е на МИР и СИГУРНОСТ". Това са просто блянове на хора на които тия неща им липсват отвътре и ги проектират че "света е проблемния".

Може би трябва да се направи разграничение между копнеж и желание. Навярно на много места двете са представени като синоними, но копнежът винаги е чист, неегоистичен, идващ дълбоко от същността на човека, от сърцето. Копнежът често е неосъзнат от самия човек, заглушен от външното, от суетата и ежедневието. Някъде в себе си обаче човек "знае" защо е дошъл на земята, защо го има - него и човечеството. Знае и бъдещето, предначертано в ума на Бога, т.е. на Това, от което човекът и човечеството се явяват част. Това бъдеще е истинския копнеж. Отделни негови аспекти и сега се осъзнават - равенство, култура, образование, красота, единство, любов, доброта... 

Вътрешният копнеж поне за мен има връзка и със съвестта. Двете може би са проявления на едно и също. И двете насочват човека във вярната посока, но съвестта е свързана с правилното в настоящия момент, докато копнежът - с бъдещето.