Премини към съдържанието
infinity1305

Светият Граал

Препоръчан отговор


Светият Граал

Източният произход на Тайнствата, посветени на Светия граал

Когато мислите за Светия граал, вероятно си представяте златния потир, от който Исус и неговите апостоли пили по време на Тайната вечеря и в който по-късно била събрана кръвта на разпнатия Месия. Може би съзирате легендарната Чаша на Христос в ръцете на прочут рицар, например Пърсивал, вечният й пазител. Замисляли ли сте се някога защо ви хрумват тези образи? Несъмнено от легендата за крал Артур и рицарите на Кръглата маса, чиято цел била да открият Светия граал, да пият от златния бокал и да получат безсмъртие. Но крал Артур и неговите рицари са анахронизъм. Те не са съществували, поне не и по начина, по който ни карат да вярваме. Според историческите факти през VI в. имало двама владетели - Артур от Далриада и Артур от Уелс, които в момента са претенденти за честта да са били крал Артур, макар че никой от тях не е живял в началото на второто хилядолетие, когато епохата на рицарите в блестящи доспехи е започнала в Европа. Така ние тръгваме по пътя на полуистините. Но въпреки историческата измама търсенето на Светия граал е било истина и е станало основна цел на орден от безстрашни рицари. Това били членовете на "Бедните воини Христови и на храма на цар Соломон", известни днес повече като рицарите тамплиери. Това рицарско братство било първото от средновековните ордени и модел, по който се формирали всички останали. То било вдъхновението, а по-късно и авторът на легендите за Светия граал, включително тези за крал Артур и рицарите на Кръглата маса. Защото Тайнствата, посветени на Светия граал в Европа, наистина водят началото си от рицарите тамплиери.

Орденът на рицарите тамплиери бил основан през 1118 г., за да защитава християнските поклонници, пътуващи към Светите земи и обратно. Първите деветима членове, включително Юго дьо Пейен (Юг дьо Пайен), Жофроа дьо Сен Омер, Росал, Гондамер, Жофроа Бизо, Пайен дьо Мондидие, Аршамбо дьо Сен Енан и Андре дьо Монбар, пристигнали в Палестина с Първия кръстоносен поход, който е известен с това, че отвоювал Светите земи от неверниците мюсюлмани. Първите тамплиери идвали от Франция европейската люлка на рицарите с блестящи доспехи, където те били познати под името chevaliers, което означава "рицари" - дума, произхождаща от cheval, "кон" на френски. Конниците станали известни със своята галантност и благородно поведение, което включвало честност и закрила на дамите, но те се прехранвали като защитавали феодалните кралства. Главните разлики между френските chevaliers и тамплиерите е, че тамплиерите служели на един-единствен господар - папата, и всички се били обрекли на безбрачие. Папата въвел монашеския устав на тамплиерите, който бил съставен от свети Бернар - глава на цистерцианския орден на европейските монаси, но освен от изпълнението на редки заповеди от папския двор, рицарите тамплиери били освободени от подчинение на светските владетели.

Граф Лорен, Жодфроа дьо Буйон, повел първите тамплиери към Палестина като част от Първия кръстоносен поход и бил избран за първи крал на Йерусалим, макар че официално никога не приемал короната, предпочитайки титлата "защитник на Божи гроб". След него управлението поел по-малкият му брат Бодуен I, който вече приел титлата "крал на Йерусалим" и по-късно я предал на братовчед си Бодуен дьо Бург, историческият крал Бодуен II, за когото е записано, че дал подслон на рицарите тамплиери в джамията "Ал-Акса". Тя била построена от мюсюлманите на мястото на някогашните конюшни на цар Соломон, които били част от комплекса около Соломоновия храм. Рицарите смятали, че в храма е скрито съкровището на древните юдеи.

Още едно духовно братство от монаси-воини се появило след рицарите тамплиери и това били Рицарите на свети Йоан или хоспиталиерите, чието братство възникнало като благотворителен орден в Палестина, години преди Първия кръстоносен поход. Рицарите на свети Йоан се съюзили с тамплиерите в борбата срещу грабителите сарацини, които искали да върнат Йерусалим и латинските територии от Близкия изток на исляма. Двата ордена от европейски рицари създали кралството Утрьомер - "Отвъд морето", - което постепенно се разширило нагоре и надолу по крайбрежието на Мала Азия. Двата ордена построили или превзели великолепни замъци и крепости в планините и крайбрежните райони на Мала Азия като още съществуващите Крак дьо Шевалие в Сирия и внушителният замък Бофон в Ливан. Към 1187 г. се смята, че двата ордена владеели 35 процента от земите, съставящи Утрьомер, включително отделните княжества Антиохия, Триполи, Йерусалим и Едеса. Според запазени данни от преброяване през 1180 г. по онова време поне 600 рицари и 2000 оръженосци от Ордена на тамплиерите били разположени в крепостите на територията на Утрьомер.

Но рицарите от Утрьомер не били само воини. Те притежавали духовност, интелект и интуиция, които светът едва сега открива. Духовната нагласа на рицарите тамплиери била окуражавана от техния покровител и ментор свети Бернар, който не само създал устава на тамплиерите, но и бил тясно свързан с ордена, тъй като бил племенник на тамплиера Андре дьо Монбар и духовен брат на цистерцианските монаси Росал и Гондамер, които освободил от обетите им, за да бъдат между деветимата основатели. В Близкия изток цистерцианското наследство на тамплиерите, обогатеното от мъдростта и влиянието на азиатските мистици, положило началото на европейското рицарско братство на Тайнствата, посветени на Светия граал.

Постепенно европейските рицари от Утрьомер, особено рицарите тамплиери, се посветили на откриването и опазването на Светия граал в многобройните му форми. От своите азиатски учители те научили, че Светият граал включва не само Чашата на Христос, но и множество други проявления на Граала, включително свещения род на Христос, за който една древна легенда твърди, че е оцелял след смъртта на Месията посредством съпругата му Мария Магдалена. Чудодейната мъдрост на Светия граал рицарите взели принципно от суфистите - просветлените мистици на исляма и основатели на множество еклектични школи на мъдростта, които покривали огромната територия на Мала Азия. Под ръководството на своите ислямски ментори, твърди Барбара Уокър в "Женска енциклопедия на митовете и тайните", тамплиерите превърнали първото си седалище в джамията "Ал-Акса" в Храм на Светия граал. Тя казва:

"Западните романтици, вдъхновени от мавританските шиитски поети, превърнали това Светилище на Майката (джамията "Ал-Акса") в Храм на Светия граал, където легендарни рицари, наречени тамплиери, се събирали, за да предложат услугите си на Богинята, да пазят женската същност на божеството и да защищават жените."

Постепенно всички замъци на тамплиерите в Мала Азия станали храмове на Тайнствата, посветени на Светия граал. През стотината години, когато живели в Утрьомер, рицарите станали адепти на Светия граал, като научили отлично арабски и превеждали ръкописите с окултна мъдрост, свързани с Тайнствата, посветени на Светия граал, притежание на техните покровители - суфистите. Тези безценни документи били събрани от всички части на Азия, Европа и Африка от завоевателите мюсюлмани, които ги оставили в библиотеки в Близкия изток под надзора на суфистите. За някои тамплиери суфистите били единствените вещи учители в която и да било религия, включително християнството, при които щели да имат шанса да изучат задълбочено духовните принципи. Такъв бил случаят с Великия магистър на тамплиерите Филип от Наблус, който бил роден в населената с мюсюлмани Сирия и получил образованието си при местни ислямски учители там. Ежедневното му общуване с мюсюлманите го настроило дружелюбно към сарацините и той станал техен защитник, а това повлияло и на тамплиерите, които му служели. Симпатията на тамплиерите към сарацините е илюстрирана от една извадка от дневника на Усама ибн Мунгид - сирийски арабин и емир на Шайзар, който на поклонение в Йерусалим, отделил време да се помоли в тамплиерската джамия "Ал-Акса". Усама първоначално нарича тамплиерите в дневника си познати и приятели, а след като се моли в храма им, пише:

"...Един франк се хвърли върху мен, вдигна ме и ме завъртя така, че да гледам на изток. "Така трябва да се молиш!", каза ми той. Някои от тамплиерите се намесиха веднага, хванаха го и го издърпаха, след което аз се върнах към молитвата си. Но той отново ме нападна, а тамплиерите се извиниха пак и ми казаха: "Той е чужденец, който едва днес е пристигнал от страната си на север и никога не е виждал някой да се моли с лице в друга посока, освен на изток."

Идеята за равенство между религиите, която тамплиерите прилагали към ислямските си съседи, била в голяма степен възприета от техните просветлени учители суфисти. Според историците на тамплиерите и масоните Маки и Хигинс идеята за равенство на суфистите им помогнала да открият универсалните истини, които съществуват във всички важни духовни традиции по света, включително християнството, а универсалните им схващания ги вдъхновили да обединят елементи от исляма, египетския мистицизъм, персийския дуализъм, алхимията, гностицизма и познанията на гръцките философи в съвкупност от еклектични духовни култове, свързани с тайнствата, които процъфтявали из целия Среден изток. Суфистите подпомогнали и създаването на многобройни ислямски секти, които също култивирали универсалната им гледна точка, като друзите, асасините, йезидите и исмаелитите. Голяма част от мистичната мъдрост, разпространявана между тези еклектични суфистки секти, се вляла в Ордена на тамплиерите и по-късно била пренесена от рицарите в Европа, където се превърнала в основа на множество тайни култове, оформени в духа на западната култура, включително свободното масонство и розенкройцерството. За тайната мъдрост, която тамплиерите усвоили в Близкия изток от различните мюсюлмански, юдейски и гностически секти, Манли Палмър Хол, основателят на Центъра за проучване на розенкройцерството в Калифорния, твърди:

"На малцина от рицарите тамплиери, които били посветени в тайните на друзите, назареите, есеите, йоанитите и други секти, все още населяващи отдалечените и недостъпни крепости из Светите земи, били разкрити част от тайнствата (езотеричните мистерии).

Добър пример за школите за еклектични мистерии, създадени от суфистите в Близкия изток, е Икхван ал-Сафа - Братството на Басра, основано около 959 г. в Сирия, за да обедини арабската наука с ислямския, гръцкия, персийския, юдейския, китайския и индийския мистицизъм в световна школа на тайнствата. Братята, познати също като "Философи на чистотата", събрали цялата световна мъдрост, която им била известна, в мюсюлманската империя, за да създадат Раса'ил Икхвани с-Сафа - колекция от 52 послания, някои от които по-късно послужили за основа на множество еклектични школи, които постепенно се разпространили из Близкия изток, Африка и Европа. Тези синтезирани знания, обединени от братството, отразяват архетипната мъдрост на древните есеи и предшестват обучението в европейските масонски ложи.

Една от еклектичните ислямски секти, която имала значително влияние върху тамплиерите, била тази на друзите, създадена през Х в. с помощта на мисионери суфисти от Къщата на мъдростта в Кайро. Друзите, които обитавали планинските райони близо до тамплиерската крепост в Ливан, изповядвали тайнствена религия, която представлявала синтез от юдаизъм, ислям и християнство. Структурата и ритуалите на сектата, включително трите основни степени, съответствали на тамплиерите и показвали връзката между двете организации. Когато масонът полковник Чърчил, автор на "Десет години живот в планината Ливан", прекарал дълги години в изучаване на друзите през ХIХ в., той открил, че ритуалите им били почти идентични с тези на европейските масони - организация, създадена по-късно от тамплиерите - и се основавали на още по-древни вярвания. Друга безспорна връзка между друзите, тамплиерите и масоните включват препратка към друзите при посвещението в 22-ра степен с Древния и одобрен шотландски ритуал на масонството, както и факта, че е установено, че най-висшият водач на друзите някога е живял в Шотландия - северната територия на тамплиерството. Ето какво пише масонът 33-та степен, историкът Маки:

"Седалището на върховния водач на друзите била в Шотландия, традиция, която очевидно се предава от времето, когато влиянието на тамплиерите било много силно."

Друга, вдъхновена от суфистите секта в Близкия изток, която оказала голямо влияние върху тамплиерите, са йезидите - кюрдски култ, реформиран от суфиста шейх Ади през ХI в. Макар че сега принципно се намира в Северен Ирак, някога културата йезиди е била разпространена в голяма част от Мала Азия, включително и в някои области в Сирия и Ливан, населявани в древността от тамплиерите. Религията на тази секта, която е сплав от елементи на юдаизъм, зороарстризъм и ислям посредством основното божество Мелек Таус, имала важен принос към Тайнствата, посветени на Светия граал на тамплиерите. Свещениците на йезидите твърдели, че Мелек Таус, "Ангелът паун", е опозореният ангел от Райската градина, който отказал да се преклони пред Адам и заради гордостта си паднал от небето и се превърнал в Луцифер. Историята на Мелек Таус е основа на притчата за Краля на рибарите в Тайнствата, посветени на Светия граал, който също бил погубен от своята гордост, живеел в Замъка на Граала и носел шапка от паунови пера. Обичаят на тамплиерите да носят свещен шнур под дрехите си може би също е бил повлиян от Мелек Таус, с когото йезидите били във вечна връзка посредством символичния червено-черен вълнен шнур, който носели около врата си. Причината тамплиерите да носят такива шнурове била разкрита по време на позорния процес във Франция срещу тях през ХIV в. Тогава някои от рицарите признали, че получили шнурове, които преди това били увити около глава-идол, наречена Бафомет. Както ще откриете по-нататък в този текст, това е другото име на Мелек Таус.

Йезидите може би са повлияли върху Тайнствата, посветени на Светия граал, и посредством принадлежността си към Култа към ангелите - организация, която включва две други по-малки ислямски секти. Култът към Ангелите почитал божество, символизирано от меч или нож, забит вертикално в земята, и това може би е моделът за по-късния артуриански образ на Меча в камъка. Нещо повече, ежегодното октомврийско Празненство на Чашата на култа може би е вдъхновило по-късните европейски автори на легендите за Светия граал да надарят тайнствената чаша със свръхестествени сили. Този персийски празник, честващ Златната епоха на безсмъртните, когато управлявал легендарният персийски владетел Джамшид, или празникът на Всезнаещата чаша, може би е породил вярата, че Светият граал, бидейки чаша, дарява с безсмъртие.

Друга близкоизточна секта, която очевидно е имала изключително влияние върху тамплиерите и Тайнствата, посветени на Светия граал, са мандеите, които в момента се срещат най-вече в Южен Ирак, но в миналото са колонизирали райони из целия Близък изток, включително и Палестина. Мандеите имали еклектична религия, повлияна от персийския мистицизъм на суфистите, както и доктрините на съседните общности на друзите и йезидите. Подобно на йезидите мандеите също почитат Мелек Таус, който в техните свещени книги се нарича Малка Тауса, макар че връзката им с Ангела Паун предшества тази с йезидите с хилядолетия. Мелек Таус (или Малка Тауса) се почита и на родното място на мандейската култура, райския остров Шри Ланка - Райската градина на арабския свят, където е бил познат не само като Ангела Паун, но и като Муруган или Санат Кумара. Мандеите се различават от йезидите, защото не свързват Мелек Таус само с Луцифер, но го наричат и Адам първия мандейски пророк гностик или изразител на интуитивната мъдрост. Според легендата Адам-Мелек Таус или Адам-Муруган слязъл в древността от най-високата планина на Шри Ланка - Върха на Адам, и предал на мандеите гностическата мъдрост. Благодарение на неговото плодотворно влияние по-късно мандеите успели да изградят мост между източната и западната духовност, мигрирайки в Близкия изток. От мандейската култура по-късно се появил свети Йоан Кръстител - бащата на гностицизма на запад, за когото се смята, че създал гностически култ, познат като Църквата на Йоан или Църквата на йоанитите. Църквата на Йоан била "Тайната църква", за която А. Е. Уейт по-късно пише в своята книга "Тайната цъква на Светия граал", твърдейки, че тя е изиграла важна роля за утвърждаването на Тайнствата, посветени на Светия граал в Европа. Юго дьо Пейен, първият Велик магистър на тамплиерите, за когото се смята и че е бил посветен в Църквата на Йоан, успял да слее мъдростта на йоанитите с еклектичните познания на суфистите, за да създаде европейска версия на Тайнствата, посветени на Светия граал.

От всички секти, вдъхновени от суфистите в Близкия изток и оказали влияние върху тамплиерите, няма по-важна от асасините - ислямска секта от низари исмаелити, основана от суфистите, свързани с Къщата на мъдростта в Кайро. Асасините, подобно на тамплиерите, били орден от азиатски рицари, които построили забележителни крепости в планинските райони на Сирия и Ливан, понякога в близост до крепостите на тамплиерите. Но рицарството при асасините е много по-стара традиция от тази при тамплиерите и идва от Персия - родината на Хасан-и-Сабах, основател на ордена. Хасан отраснал с легендите за благородните персийски владетели като прочутия цар Кай Хосров (Хозрой), чийто двор от предани рицари се смята за по-ранно персийско съответствие и, може би, вдъхновение за крал Артур и рицарите на Кръглата маса. Цар Хосров, за когото се смята, че притежавал вълшебна чаша, подобна на тази от легендата за Светия граал, може би е прототипът на Пърсивал, главният герой на европейските Тайнства, посветени на Светия граал. Подобно на Пърсивал в началото на легендата Хосров е описан като наивник, който също отива в царския двор след смъртта на баща си.

Исторически документирано е, че асасините се противопоставяли на фундаменталистките ислямски фракции в Близкия изток също като тамплиерите и е известно, че понякога двата ордена се съюзявали срещу общия враг - сарацините. Един от общите им врагове бил непобедимият мюсюлмански пълководец Саладин, който отнел Йерусалим от християните в опит да създаде хомогенна ислямска държава от фундаменталистк характер, която да обхваща по територия целия Близък изток. Друг общ враг на двата ордена бил враждебно настроеният атабег на Мосул - сирийски владетел, мюсюлманин, който по време на своето управление непрестанно застрашавал и тамплиерите, и асасините с прогонване. Асасините и тамплиерите си помагали в борбата срещу него и други потенциални завоеватели, като си разменяли тайни сведения, получени от разузнавателните им мрежи в Близкия изток.

Но връзката между тамплиери и асасини била на много по-дълбоко ниво. Това личи и от факта, че "униформите" на двата ордена много си приличали. Асасините носели дълги бели роби с червен пояс, който отивал на високите им червени ботуши и яркочервените им тюрбани, а тамплиерите - бяла роба с червен пояс и червен кръст, изрисуван върху сърцето, както и червена качулка. От разстояние сигурно е било почти невъзможно да различиш кой какъв е. Тамплиерите и асасините си приличали и по трите степени на йерархия. Федай, Рафик и Дай при асасините отговаряли точно на тамплиерските Послушник, Посветен и Рицар. Всъщност тамплиерите и асасините били така тясно свързани, че някои автори дори предполагат, че първоначално са били един орден. Например в своята "Нова енциклопедия на масонството" Уейт твърди, че асасините били "интелектуални и религиозни родственици на суфистите", докато езотеричният историк Годфри Хигинс заключава в своя "Анакалипсис":

"Тъй като общностите на асасините и тамплиерите са споделяли (не се съмнявам в това) една и съща философия и религия... вярвам, че тамплиерите всъщност са били асасини."

Хигинс обединява асанините и тамплиерите под името "софии", термин, който сочи връзката със суфистите и гностиците и подчертава вещината им в алхимията - науката за трансформацията, наричана "софическо изкуство". И гностицизмът, и алхимията се свързват многократно с тамплиерите и асасините, а Великият магистър асасин Хасан-и-Сабах се смята за един от най-изтъкнатите алхимици в цяла Персия.

Подобно на тамплиерите асасините също се включили в търсенето на Светия граал. Но те го оприличавали не на чаша или свещен предмет, а на трансформиращата сила, създавана в техните алхимични лаборатории, и го свързвали с приемането на специални билки и ежедневно практикуване на йога и медитация. Един от алхимичните символи, който може би е повлиял ритуалите и идеологията на тамплиерите, била много силната отвара от хашиш (смята се, че името "асасини", първоначално "хашишини", произлиза от думата "хашиш"). Тази билка векове наред била известна на суфистите като "Плътта на Кадир" - името на вездесъщия Зелен човек и легендарен праотец на суфистите. Между тамплиерите Зеленият човек Кадир станал известен като свети Георги - архетипният рицар и техен покровител, който се смятал за проявление на Зеления човек (името Георги идва от "гео" - земя). И свети Георги, и Кадир, били известни на суфистите и асасините като проявления на Зеления човек и се покривали с Мелек Таус на йезидите, който пък бил проявление на Зеления човек в притчата за Райската градина. Предполага се, че по време на ритуала на посвещението при асасините "Плътта на Кадир" пренасяла кандидата в рая на Зеления човек, след което Хасан се опитвал да убеди учениците си, че раят ще им принадлежи завинаги, ако се посветят в служба само на него като асасини.

Хасан съградил основната си крепост Орлово гнездо в Аламут, планината Елбурс или Албурс в Северен Иран - област, известна с древните си връзки с династията на персийските Царе на рибарите, които вероятно са прототипът на Кралете на рибарите от европейската легенда за Светия граал, позната под името "Парцивал". Друга версия на Светия граал, "Передур", която описва Светия граал като отсечена глава на поднос, може би е повлияна от необичайния ритуал, който Хасан изпълнявал в Аламут, споменат в "История на тайните общества" от Аркон Дараул.

"Хасан накарал да изкопаят дълбока и тясна яма в пода на залата му за аудиенции. Един от учениците му влизал в нея, така че само главата му се виждала над пода. Около врата му слагали диск от две части, които се закопчавали, а в средата оставала дупка. Това създавало впечатлението, че на пода стои отсечена глава на метален поднос. За да направи сцената по-убедителна, Хасан изливал прясна кръв върху подноса.

"Въведоха няколко от новопостъпилите. "Кажи им - нареди водачът - какво видя." Ученикът описа прелестите на рая. "Видяхте главата на човек, когото всички познавате и който умря. Аз го съживих, за да говори със собствения си език."

После главата била вероломно отсичана наистина и оставяна за известно време на място, където правоверните да я виждат. Въздействието на този трик плюс убийството увеличавало ентусиазма за мъченичество до нужната степен."

Но не Хасан, а сирийски предводител на асасините, познат под името Рашид ад-дин Синан, легендарният Старец от планината, поддържал по-тесни контакти с тамплиерите. Неговите крепости не само били по-близо до тамплиерските, отколкото тези на Хасан, но и в някои отношения за тамплиерите било по-безопасно да общуват с него, защото той явно демонстрирал желание за сливане на своя орден с този на тамплиерите. Дори изпратил специално послание до краля на Йерусалим Амалрик, в което предлагал съюз между асасините и християните, но пратеникът бил убит и жестът на Синан, който можел да има огромни последствия, не довел до желания резултат. Да се общува със Синан, било по-безопасно, защото той бил пламенен поклонник на християнското евангелие. Познанията му в тази област се споменават в класическия текст "Хроника на кръстоносните походи", където водачът на асасините е описан в спор върху евангелието с някой си брат Айвс - християнски пратеник до него от страна на тамплиерите. В един момент Синан, който бил надарен и с ясновидство, взима християнската книга и започва да разказва на слисания брат Айвс за миналите прераждания на свети Петър.

Синан имал по-голямо влияние от Хасан върху развитието и разпространението на Тайнствата, посветени на Светия граал. Неговото основно послание било, че раждането му е предизвестило предречения Ден на възкресението, когато силата на Светия граал ще дари последователите му с безсмъртие. Той твърдял, че е дългоочакваният Махди и превъплъщение на Кадир. Владеел силата на Светия граал и всички хора можели да постигнат безсмъртен живот чрез него. Бил "човешки Свети граал"и вероятно един от прототипите на Краля на рибарите от европейските Тайнства, посветени на Светия граал. Подобно Краля на рибарите Синан не само притежавал голяма свръхестествена сила, но и накуцвал, след като камък паднал върху крака му по време на силно земетресение в Сирия.

Тайнствата, посветени на Светия граал в Персия

Както става ясно, много от мистичните традиции, разпространени в Близкия изток, са били донякъде повлияни от суфистите. На свой ред суфистите почерпали по-голямата част от своята мъдрост от Изтока и по-специално от Персия - страната, която масонът историк Маки нарича "истинската родина на суфистите." Суфистите предали своето персийско наследство на мистичните секти, за чието създаване помогнали по много начини. Например те въвели почитането на персийската Нова година, Невруз и на Празника на Чашата, както и редовното извършване на определени персийски религиозни ритуали, включително сутрешното поклонение пред изгряващото слънце, което в Персия се свързвало с Митра - бога на светлината. Много от знанията на суфистите за Светия граал, дошли от Персия, стигнали до Европа посредством техни ученици като тамплиерите, които ги включили в своите Тайнства, посветени на Светия граал. Неоспоримо персийско влияние може да се открие в европейската легенда за Светия граал "Парсифал", където в родословието на Кралете на рибарите се казва, че произхождат от Мазадан, чисто персийско име е близко до Мазда или Ахурамазда - върховното божество от персийския пантеон. Смята се, че името е синтез от Мазда и Язда или Язадан, което на персийски означава "бог". Други герои в "Парсифал" също имат персийски имена, включително Парсифал (Пънсивал), главният герой на легендата, чието име на персийски означава "персийска съдба"; неговият полубрат Файрефиц, чието име напомня разпространено персийско име, и бащата на Парсифал, Гамурет, чието име може би е производно на Гайомарт, както се нарича първият човек в персийската "Авеста". Не бива да пропускаме и астролога на Светия граал с персийско име Флегетанис, което означава "запознат със звездите". Дори понятието Граал, което се изписва понякога Грал в различните легенди, може да произлиза от персийската дума gohr или gohar, която означава "скъпоценен камък", каквато форма приема Светия граал в "Парсифал". Интересно е да се отбележи, че преведено на немски персийското gohr става Perle, което е част от Perlesvaus (Перлесфаус), името на Парсифал в друга легенда за Граала. Предполага се, че Парсифал може да е бил наречен Li Gallois, което означава "чуждестранен рицар" в някои от легендите за Граала, заради персийския му произход.

Наскоро авторите на "От Скития до Камелот", Литълтън и Малкор, разкриха в подробните си проучвания, че историята също доказва пренасянето на мъдростта на Светия граал от древна Персия. Те твърдят, че легендите за крал Артур и Светия граал са пренесени в Европа от скитските племена алани и сармати, чиито конници, дошли от Кавказките планини и част от Северен Иран през първите пет столетия след Христа, били асимилирани в римските провинции. Тези централноазиатски племена донесли със себе си легенди за мечове, бокали и рицари, които може би са осигурили суровия материал за европейските легенди за Светия граал. Това е вероятно, тъй като артурианските легенди за Граала се разпространяват в Европа едва след като новоскитските племена се установяват на континента.

Но може би най-убедителното доказателство за миграцията на Светия граал от Скития, са Nart Sagas - "Рицарските саги" или легенди, предавани между скитските племена в Персия и Централна Азия. Литълтън и Малкор предполагат, че Балтраз - една от главните фигури в Nart Sagas, може да е еволюирал в крал Артур при миграцията на сарматите на територията на Великобритания по времето на Римската империя. Те цитират много прилики между двата образа, включително факта, че и двамата ръководят групи рицари - тези на Кръглата маса за Артур и Narts на Балтраз. Една и съща легенда описва последните мигове на двамата герои на земята. Докато умират на бойното поле те молят помощниците си да хвърлят мечовете им в определени водни басейни, и в двата случая онези, които трябва да го направят, не успяват, но лъжат, че са го направили. И Артур, и Балтраз разкриват измамата на пратениците и когато мечовете им наистина са хвърлени във водата, следват необичайни събития, точно както те са очаквали. Когато мечът на Балтраз пада в морето, водата се надига и става кървавочервена, а Ескалибур е уловен от ръката на Повелителката на езерото, която го отнася на дъното.

Nart Sagas приличат на европейските легенди за Светия граал в още една много важна точка. Те споменават вълшебния бокал, Светия граал, който може да бъде докоснат и притежаван само от "съвършения рицар". Скитският Свети граал се нарича Nartmongue, "Възродителят на нартите", който остава вечно пълен на пиршествата на скитските рицари, също както европейският Свети граал на масата на артуровите рицари. И също както артурианският Граал се явява само пред най-чистите рицари, Nartmongue се издига до устните само на онези рицари, които са "без недостатъци". Nartmongue прилича на европейския Свети граал и в това, че е бил предаван в рода на определени владетели и непрестанно пазен от орден рицари.

Влиянието на скитите алани се доказва и чрез имената на някои от героите в европейските легенди за Светия граал, в много от които е включена частицата "алан". Две такива имена са Ален (Alain) льо Грос - бащата на Парсифал в "Перлесфаус" и Илейн (Elain) - майката на Ланселот. Името Илейн е особено интересно, защото може би произлиза пряко от "Elainus - името на племе алани в Северна Британия. Но най-очевидният принос на аланите може да е и името на Ланселот, което според Литълтън и Малкор е производно на Alanus a Lot или "Алан от реката", което превръща измисления рицар в кръвен роднина на аланите.

Докато Литълтън и Малкор осъществяват забележителните си проучвания за "От Скития до Камелот", откриват множество други изследователи, достигнали до подобни заключения по отношение на персийския произход на легендите за Светия граал. Германският изследовател Фридрих фон Зухтшек например "твърди, че артурианският цикъл е от ирански произход" и много от текстовете му са "свободен превод от персийски". Зухтшек смята и че "Парцифал" на Волфрам произлиза от иранския епос Barzu-Name и Монтсалават - името на местността, където се намира замъкът на Краля на рибарите от европейския мит за Граала, произлиза от sal-wadshe - свещено място за парсите или персите. Клос, друг добре известен изследовател на легендата за Граала, твърди, че европейският мит произлиза от "отдавна забравен източник от персийски произход", а ученият Жан Маркал и неговите съмишленици добавят, че целият труд на Волфрам е може би само препис на иранския Conte de la Perle и със сигурност е от "германо-ирански" произход.

Източник

Истина ли е или легенда.Съществувал ли е и къде е сега.Тайна ли е, грижливо пазена от римо - католическата църква, или от целия християнски свят...

Какво е...Светия Граал...?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Гости aniiv

Пръв Кретиен дьо Троа през 1180 г. разказва за Парсифал и тайнствения съд

Публикувано изображение

Свещеният Граал е сред легендарните реликви в световната история. Смятан е за символ на живота и безсмъртието, изобилието и плодородието. Казват, че ако човек пие от него, печели вечна младост, забравя за болестите, а греховете му биват опрощавани. Търсенето на Свещения Граал се тълкува като завръщане в рая, в духовния център на човека и Вселената, символ на инициация, огромна проверка с изпитания и среща със смъртта, след която човек открива скрития смисъл и тайната на живота. Загубата му съответно символизира изгубването на рая, на изначалната духовност, чистота и невинност.

Никой още не е разгадал загадката на Свещения Граал. Съществуват няколко хипотези за произхода му. Най-разпространената - това е чашата, от която Исус Христос пил на Тайната вечеря и в която после събрали капки от кръвта му, когато го разпънали на кръста. Бокала и копието, с което ранили Спасителя, съхранил и донесъл в Англия Йосиф от Ариматея, казват още легендите. Според другата версия Граалът е само християнски символ. Джоузеф Гьоринг от университета в Торонто например търси връзката на митичния съд с рисунки от XII в. по стените на няколко църкви в каталунските Пиренеи. Днес повечето фрески са преместени в Националния музей на изкуството на Каталуния в Барселона. На тях е изобразена Дева Мария, държаща бокал, от който излизат огнени лъчи. Гьоринг твърди, че те са вдъхновили легендите за Граала. Някои търсят раждането на тази история в митологията на древните келти. Езическите корени могат да се открият и в съществуващия древен индоевропейски мит за магическия съд - символ на живота и възраждането. Други пък вярват, че разказите за Граала са свързани с тайно окултно общество, създадено в незапомнени времена и съхраняващо съкровено знание, предавано от поколение на поколение. Всички обяснения обаче си остават хипотези, които и днес не могат да бъдат подкрепени с особено солидни доказателства. Романите за Граала започват съществуването си от Франция, като по-късно са преведени на различни европейски диалекти. Малко на брой нефренски романи добавят нови важни елементи към историята на предмета. Първата съхранена и документирана история за Свещения Граал е романът в стихове Conte du Graal на Кретиен дьо Троа. Популярният френски трубадур и поет твърди, че разказът му се основава на данни, които открил в книгата на граф Филип Фландърски, нещо, което днес нито може да потвърдим, нито да отречем. В незавършената творба (1180-1191) прочутата вълшебна чаша заема ключово място. Дьо Троа разказва за рицаря Парсифал, който, докато вечерял в дома на Краля на рибарите, наблюдавал пищни шествия на младежи, носещи великолепни съдове с ястия. При Парсифал първо се вестява момък с кърваво копие, след него друг - с голям свещник. Накрая се появява красиво момиче с богато украсена чаша (graal). Рицарят обаче бил предупреден да не говори и останал мълчалив през цялото време. По-късно Парсифал разбира, че ако е задал уместните въпроси за видяното, щял да излекува осакатения си домакин. Дьо Троа описва Граала като дълбока купа, съдържаща щуки, сьомги или миноги. Съдът обаче представлявал интерес не заради украсата и съдържанието, а защото в него имало нафора, предназначена за сакатия баща на Краля на рибарите. Образът на Парсифал се основава на древната келтска сага Mabinogion, която разказва за героя Придер. Там е споменат и магически бокал, който има сходни с Граала качества. В по-късните легенди за крал Артур чашата вече е наречена Свещен Граал, говори се още за копието, с което са ранили Христос, и меча Ескалибур. Въпреки че разказът на Кретиен дьо Троа е най-ранният и най-влиятелният от всичките текстове за митичния съд, Робер дьо Борон е този, който прeвръща Граала от обикновена чаша в свещен съд. В рицарския си роман (1191- 1202) авторът разказва историята на Йосиф от Ариматея, който се сдобива с бокал от Тайната вечеря и в него събира капките кръв, паднали след свалянето на Исус от кръста. Йосиф бил хвърлен в затвора, където Христос го посещава и разяснява тайнствата на свещената чаша. Когато го освобождават, събира последователи и заминава на запад, където основава династия от пазачи на Граала. Смята се, че творбата на Борон прави недвусмислена връзка между свещената чаша и християнската традиция. Въпреки голямата популярност на легендите за Граала обаче църквата не ги признава.

Ваня Костова standartnews

Свещеният Граал вероятно се намира в турския град Антакия, смята турски археолог

Свещеният Граал вероятно се намира в турския град Антакия, в окръг Хатай, Източна Турция, смята турският археолог Жозеф Насех, който е председател на фондацията на православната църква в Антакия, пише турският в. Хюриет. Според някои от тях Свещения Граал е в Италия, според други - във Великобритания, в Канада, а има и хипотеза, според която е под Чемберлиташ в Истанбул. Археологът Насех смята, че Граалът трябва да е в Антакия, който в миналото се е смятал за втория свещен град след Ерусалим. Археологът изтъква, че след смъртта на Исус последователите му са дошли в Антакия. От този град Дева Мария е отишла в Ефес, където е живяла да смъртта си. Според хипотезата на Насех последователите на Исус са донесли със себе си в Антакия и Свещения Граал. Насех смята, че хипотезите за Граала, свързани с Леонардо да Винчи, не са много реалистични. Според него в по-ранните години, когато е бил пазен Свещения Граал, Западът не е имал културата да пази подобен ценен предмет. Насех смята, че Граалът не е направен от злато, сребро или метал, а е керамичен.

actualno

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Като се сетя за светия Граал и се сещам за филма:Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход.Хубав филм.После имаше и едно филм за тамплиерите, ама как се казваше...... Той не ми хареса много.А дано го намерят Граала, да видм тогава кой ще пие пръв е ще бъде безсмъртен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не само филма...

"Шифъра на Леонардо", "Кръвната линия на Светия Граал" от Лорънс Гарднър, "Пазители на Светия Граал" от Марк Амару Пинкхам...

Много трудове и теории и книги има.Но каква е истината :yanim:

С твоя помощ ,и с тази тема ще я открием тази истина....От сутринта чета първия пост по темата и си правя постоянно справки Публикувано изображение Чакай малко да ми се избистри мъглата и ще видим ние къде е скрит граала.Може и на поход да тръгнем даже да го дирим....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не само филма...

"Шифъра на Леонардо", "Кръвната линия на Светия Граал" от Лорънс Гарднър, "Пазители на Светия Граал" от Марк Амару Пинкхам...

Много трудове и теории и книги има.Но каква е истината :yanim:

Каква да е истината?Истината е много проста.Исус е седнал да яде с учениците си, хапват, пийват, говорят си.По едно време Той вдига тост, но не точно в този смисъл.Казва разни неща, които предстоят да Му се случат и споделя със учениците си.Дава им указания какво да правят.После вечерята свършва, излизат на разходка, съответно Исус е предаден, заловен, отведен, измъчван, процес, смърт и възкресение.Каква е истината?Със същия успех, може да се търси вилицата на Исус, или лъжицата.Или парче дърво от кръстта му, някой гвоздей, плащаницата е доста разпространена реликва и все някой твърди, че има автентичната таква.С какво чашата е по-ценна?Една чаша, от една вечеря, се превръща във някаква лудост.Организира се братство, която да пази тази чаша.Защо?Защото, който пиел от нея, имал вечен живот.Пишат се книги по темата, филми, какво ли не.А това са бабини деветини.Вечния живот не се съдържа в някаква си чаша, вилица или лъжица.И да я намерят, какво ще стане?Ако беше така, ехеее.Аз викам, дано я намерят и тогава, да лъсне цялата тази работа.Но аз приветствам идеята да се пише за това, просто от малък обичам всякакви приказки и ми е интересно да чета.И ако се тръгне да се търси, викайте и мене. :clap:


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

valentinus - clubs.dir.bg

Добре. Ето една дъъъълга приказка - това е живота на Антонен Гадал, посветил живота си на Граала...

Предлагам на вниманието Ви живота и дейността на френския историк Антонен Гадал, посветил живота си на Светия Граал и Пътя на звездите. Предварително се извинявам за дългият текст, но цялостно до сега не е публикуван в български превод в нета.

КОЙ Е АНТОНЕН ГАДАЛ ?

Сабартез е планинска местност, осеяна със забележителни пещери, в подножието на които тече река Ариеж. Населявана последователно от келти, иберийци, вестготи, тази местност е като книга, криеща исторически тайни. Тараскон-сюр-Ариеж, пазител на високите върхове на Сабартез, е видял и Съвършените Катари, обикалящи в мълчание планинските пътища. Точно там, в сърцето на Сабартез, през 1887 се ражда Антонен Гадал.

А само на няколко крачки от неговата къща, живееше един възрастен човек, наричан от жителите на областта „Патриархът на Сабартез”, историкът Адолф Гаригу \1802-1897\. Той бе известен за времето си историк. Към 1840 г. той започнал публикуването на своите „Разработки върху историята на областите дьо Фоа и льо Кузрен”. Той бе напълно убеден , че разказите на Наполеон Пейра, наречен „Мишле на Юга”, се базират на истински факти, игнорирани от официалната история. Пейра, който бе историк и протестантски пастор, положил началото на възродения интерес към катарите. Той публикувал своята „История на Албигойците”, значителен рицарски епос, представляващ от една страна възторжена възхвала на религиозната саможертва и патриотизъм на Албигойците, а от друга страна - жестока критика на насилието и подтисничеството на римската църква.

Макар и доста възрастен, А.Гаригу често четеше на младия Гадал позабравени текстове, съхранени в изключително богатата му библиотека. От своя страна, Гадал бе силно привързан към този човек, бе го приел като баща. Разказите му разпалваха въображението на момчето. Също като Гаригу и то бе привлечено от древната история на областта и от тайните, които криеха безбройните пещери. Особено го впечатляваха разказите и легендите за катарите и наследството им, скрито някъде в Сабартез. Във въображението, си Гадал ставаше свидетел на борбата между Небесната Любов, вечното Слово, безсмъртно в сърцето на катарското братство и силите, властващи над този свят.

Забравено чувство, идващо от древни времена, обхващаше душата на детето. Старият Гаригу знаеше, че това катарско наследство не е измислица, а жива традиция, намираща се в пълен контраст със студения догматизъм и жаждата за власт, завладели Римската католическа църква.

Потопен изцяло в тази атмосфера от най-ранна възраст, Гадал дълбоко вярваше в

съществуването на духовното наследство на Катарите, ревниво пазено в пещерите на Сабартез. По-късно той ще каже: „Възроденият Сабартез, воден от сигурната ръка на своя Патриарх, повдигна глава. Времето дойде!”

ГАДАЛ – ЕДИН ЧОВЕК НА „ПРАСПОМЕНА”

У Гадал съществуваше силно съмнение, че под официалната версия при тълкуването на историческите събития, се забелязват неоспорими знаци за наличието на мощно духовно движение, знаци, умишлено заличавани във времето.

Зад трагедията на историческите събития, той разпознаваше вече нещо съвсем различно, нещо, засягащо Духа. В светлината на този факт, всяка личност, всяко място, следа или име се превръщаха в знаци на особеното търсене на едно Царство, Царството на Духа.

Гадал бе обезпокоен от катарския „праспомен”. Праспомен е гностичен термин, съдържащ идеята за подсъзнателна връзка с реалността на един вътрешен, духовен свят, свят извън обсега на видимото. Царство на светлината – забравено и изгубено.

Гадал издирваше отново и отново следите на нещо, чиято значимост предусещаше дълбоко в себе си. Надарен с изключителна интуиция, със сърце, обладано от духа на Катарите, той разкри основни моменти от пътя на посвещение на „Съвършените”, очерта отделните му етапи. Благодарение на Гадал, в долината на Ариеж видяха бял свят много следи и символи, които доказаха съществуването на „катарските светилища”. Той посвети живота си на това, да ги изучава и пази.

Старият Патриарх на Сабартез, А.Гаригу, бе успял отрано да запали у младия Гадал усещането за „праспомена” .Той знаеше, че в негово лице е намерил достоен последовател, способен да опази наследството на катарската мъдрост. Смъртта не отнесе със себе си тайните на Гаригу. Той бе успял да подготви свой „посветен”, свой последовател.

ПОСВЕЩЕНИЕ В ТЪРСЕНЕТО

Гадал бе горд, че интуицията му, отнасяща се до съществуването на посвещението на Катарите, бе потвърдена от видими знаци, от следи, оставени в материята.

Значителна част от живота си, Гадал прекара в обикаляне планините на Сабартез, в проучване и изучаване на пещерите, катерейки се със свещ в ръка, като търсач на съкровища. Той събра впечатляваща колекция от предмети – магически и култови символи, доказваща, че от древни времена Сабартез не е преставал да бъде за някои хора свещена земя, убежище на Духа!

„Пътят на Посвещението не е само символ”, обичаше да казва той.

Той следваше всики знак, водещ към истината за Катарите, за да открие в него златната нишка, водеща към изначалния първоизточник: ГНОСИСЪТ. В мрачни библиотеки той се потапяше в изучаването на древни текстове, без колебание преписваше дълги пасажи, съпоставяйки различни гледни точки. Подпомаган от един пастор, Гадал имаше достъп до архивите на Инквизицията. В по – голямата си част, достъпните материални исторически извори идваха от противниците на Катарите –католическата църква, монаси и инквизитори, васали на френската корона. Той изнамери също и ценни коментари.

Гадал трябваше да разбере каква голяма част от първоначалните християнски постулати, основани върху чистотата, любовта, възраждането на душата, освещаването и Духа, са били бавно променяни, в съответствие с желанието за властване на Църквата и върнати съвършено променени на хората.

Гадал много бързо разбра, че всичко това е било направено, за да се попречи на тези открития. Оригиналните източници са били унищожени или осакатени, други са станали недостъпни, историческите дадености – объркани. Съществуващите легенди и предания бяха все още непознаваеми. Ограничен брой писти се оказаха свободни, които Гадал зае своевременно.

МИСЪЛ, КОЯТО СТАВА ВСЕ ПО – ТОЧНА

Междувременно катарското пробуждане започна да предизвиква реален интерес сред окултните, теософските и подобните им среди, най – вече в немскоезичните и англо – саксонските страни: припомняха се имена като Монсегюр и Свещеният Граал! Започваха безбройни спекулации! Що се отнася до Гадал, той явно преследваше различна цел, цел от друго измерение: той искаше да открие скритото и чисто лице на едно Християнство, изживявано като път на посвещение от мъже и

жени с души, дълбоко обладани от” Христовия дух.” Той чакаше своя час и дискретно продължаваше проучванията си на място. В пещерите на Юсат – Орнолак се е осъществявала част от катарската мистерия на посвещение. Постепенно Гадал стигна до убеждението, че многобройните пещери, обсипали склоновете на „Свещената планина” и формиращи мрежа от подземни галерии, са имали ключова роля в дейностите, свързани с Катарското посвещение. Ако Монсегюр, високото място, обиталище на Духа, представляваше видимата част на катарския феномен, то пещерите, свързани с посвещението, от своя страна се явяваха матрицата, раждаща катарското жречество, „Съвършените”

ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ИЗВОРА

Използвайки „праспомена” като водач в това „пътешествие към себе си”, Гадал проучваше и свързваше фактите, които се разкриваха пред него. Разбра, че предшествуващите Катарите християнски братства, а и тези след тях, също са търсили да достигнат „Царството на Духа” или „Царството на Светлината” и че пътят, който са следвали, винаги е бил един и същ. Той разбра, че всички тези мъже и жени, тези групи от хора, толкова отдалечени едни от други във времето, понякога разделяни от векове, винаги са насочвали усилията си в една и съща посока, имали са едни и същи опитности, стигали са до едни и същи открития и винаги са били подлагани на унижения и преследвания.

Но в един определен момент, всички са се оказвали свързани духовно в името на нещо неустоимо, нещо без начало и без край, в името на „Параклет”, както са го наричали Катарите.

Всички са пиели от един и същи извор.

Точно този извор трябва да бъде достигнат и освободен, ако някой иска да разбере в дълбочина епохата на катарите. Гадал нямаше друг избор, освен да направи точно това, след което той не престана да споделя с други търсещи резултатите на своята интуиция.

ИЗГЛАЖДАНЕ НА ПЪТИЩАТА

В началото трябваше да се започне с подготовка на терена, духовете /умовете/ трябваше да се отворят за това откритие.

През 30-те години на ХХ век, бе създадено дружество, наречено „Полярниците”. В него влязоха хора, чийто интерес бе насочен към възобновяване на Катарството и търсенето на Свещения Граал. На пръв поглед тези личности изглеждаха доста различни: един окултист, писател с вдъхновение, като Морис Магр, интелектуалци като Деода Роше, също търсещ тайните на Катарите, графиня Пюжол-Мюра, наследница на прочутата Есклармонд дьо Фоа, Рьоне Нели – поет и философ, приятел на Андре Брьотон – за когото „Монсегюр не престава да гори”и разбира се Антонен Гадал.

За тях Катарското движение бе не само важен момент от историята и философската мисъл на Средновековието, но разкриваше и нови възможности в опознаването същността на човека, еволюцията на съзнанието му, нов поглед към духовното в Европа.

Кръгът от съмишленици, сродени от Духа, бе факт и всички работеха за разбулването, за съживяването на древната култура на Окситания.

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯТ КРЪГ

Около Тараскон и д/Юсат много бързо е формиран приятелски кръг, изцяло на разположение на Гадал в изследователските му търсения, свързани с езотеризма в Катарското движение. Той работи в тясно сътрудничество с Изабел Санди, местна писателка, с графиня Пюжол-Мюра, с П.А.Ладам, швейцарски писател,изпълнен с огромно уважение към катарите, с Кристиан Бернадас и семейството му, с Форе-Лакосад, местен историограф. Той бе подпомаган в работата си, в исторически план, от католически свещеници като абат Видал, абат Глори. Благодарение на тях и на някои епископи, Гадал получи широк достъп до регистрите на Инквизицията в Сабартез.

Не могат да бъдат изброени имената на всички, помогнали му в работата. Всички бяха завладени от неговата доброта, благоразположеност, широта на ума и изключителна скромност.

Преди войната той срещна един млад и даровит немски писател, Ото Ран, увлечен от възвишени идеали, завладян от мистерийност. В компанията на Гадал, той посещава замъци и пещери в долината на река Ариеж. Един ден, силно развълнуван, той ще възкликне: „Вие сте имали късмета да живеете в съвсем различен свят. Всичко изглежда запечатано от историята. Достатъчен е само поглед върху тази долина, сякаш откъсната от гиганти, за да се усети човек променен и преди всичко, да разбере какво се е случило. Там всичко е записано. Сабартез е една велика Книга, най-хубавата Книга на света.”

ОТВАРЯНЕ И РАЗЧИТАНЕ НА КНИГАТА

Антонен Гадал знаеше всичко това, ето защо той искаше да отвори тази книга отново : книга, затворена от векове под студената пепел на кладите и под червеите на подземните тъмници на инквизицията. С една дума, той искаше да възстанови част от историята на катарското жречество.

Изследователската му дейност се сродяваше с пътя на Посвещението. Като следваше истинската диря оставена от Катарите, той достигаше постепенно до това нещо, което ги обвързваше с древния гностичен извор на Християнството. След като бе направил интуитивно редица разкрития, Гадал се надяваше, че един ден ще срещне съмишленик, с когото да продължи напред.

В периода 1937-1938г. в окултните среди, предимно англо-германски, съществуваше голям интерес към работата му. Той бе често търсен като източник на информация. Гадал знаеше обаче, че тайната на Катарите, тяхното „Съкровище”, не може да бъде придобито без вътрешно усилие от страна на личността, без процес на вътрешно пречистване, без „Ендура”. Там, където мнозина окултисти искаха да насилят вратата на невидимата тайна, Гадал избра алтернативата - Пътят на търпението, на изчакването, на саможертвата, на смирението.

„Не с огън ще се отвори вратата!”

Дълбоко в себе си, Гадал знаеше, че тя трябва да се отвори.

Затова неговият труд имаше съвсем друго измерение!

Какво бе открил той?

Катарските мистерии /на Посвещение/, възвишената Духовност на „Добрите хора”, затворени в пещерите в долината на река Ариеж.

Пътят на Любовта, на Доброто и на Истината отново бе освободен.

ПОКАЗВАНЕ НА ПЪТЯ

Гадал бе много повече от обикновен историк, поет или мистик, той бе едно „просветление”, той бе „посветен”, гностик. Той обичаше земята на предците си, Сабартез, но проправи и пътищата за един нов поглед към Катарите в Окситания.

Човек с обикновена външност, без високи постове в светския живот, работил винаги без мисъл за лична облага, Гадал посвети целия си живот на възстановяването на едно Съкровище. Той обичаше да казва с присъщата му скромност : „Това са собствените ни духовни богатства, които най-после ни се връщат отново!”. И добавяше с убеденост, каквато дава само вътрешното знание : „Вие имате задача за изпълнение, трябва да покажете на човечеството това, което е загубило преди векове. Вие ще утешите хората и ще им покажете пътя , защото те са се загубили!”

Той често успокояваше приятелите си, подобно на „Добрите люде” в миналото, като ги съветваше да изтърпяват физическите и морални страдания. Той разбираше много добре цената на Ендура. /Ендура е катарски термин, означаващ процес на пълно пречистване - физическо, психическо и духовно, на което се подлага този, който търси „Живия” Дух./

Да проследим сега този път!

ИЗВОРЪТ

Ако срещаме често думи, свързани с Катарите, с Граала, с Гносиса, с Братството на Любовта , с Тамплиерите, с Розенкройцерите, това означава, че между тях съществува тайна /невидима/ връзка. Ще се наложи постепенно да проникнем зад тази тайнственост, за да разберем в какво точно се изразява тя.

Гадал веднъж каза : „Пред лавината книжа, безсмислени и непотребни, едни повече, други по-малко, посветени на „бедните Катари”, ми се искаше с досегашния ми труд да помогна в мълчание, нещата да си дойдат на мястото.

Учението, Гносисът, Пиренейският Граал, Друидизмът, Сабартез, малко история, Трибуналът на инквизицията в Памие - те образуват основата на онова прекрасно Царство на Любовта, предизвикало жестоката омраза на поквареното духовенство през Средните векове и което Рим смаза с безмилостна ръка.

Това, което аз често пиша и повтарям, не е вик изпълнен с омраза и отмъщение. Ако не можеш да прощаваш, не можеш да бъдеш Катар : „Бог е Любов!”... Казано накратко, това е същността на „пътя към Свещения Граал”, толкова прекрасен, дълъг и труден, водещ до саможертва в името на Христос, целта на Посвещението. Това е възвишеният път на Доброто, на Прекрасното, на Любовта.

От тези извори трябва да черпим информация, а не от многобройните консилиуми, организирани от Рим, за да смажат идеите и хората, които не се подчиняват на „догмата и правата вяра”.

БОГ Е ЛЮБОВ

Тези думи са звучали често в устата на „Съвършените”, на „Добрите люде”. Те най-точно определят същността на духовната природа на Катарите. Щом универсалното творение е съвършено, а то не може да бъде друго освен съвършено, бидейки създадено от Бога, то за всичко, което е произлязло от универсалния закон на Любовта и е паднало в „земния порядък”, съществува възможността отново да намери пътя към Съвършенството.

„ Покайвайки се, душите стават част от доброто на универсалното Изкупление, като Доброто се отнася и за Луцифер, падналия архангел.”/Ориген/

-няма вечно проклятие : един ден всички ще се завърнат в Прародината, дори Луцифер.

-след смъртта няма ад. Адът съществува тук долу на земята и в съзнанието на човека, забравил произхода си, човекът, който греши, бори се срещу всичко и всички и непрестанно страда.

-няма Бог на отмъщението, с меч в ръка, който съди и наказва, а светлинната сила на Христос, Мечът на Любовта, търсещ загубената човешка душа в дълбините на най- черния мрак.

-насилието и страданието са оръжията на злото.

-само божествената душа, родена от сърце пречистено в Светлината, ще унищожи ада, ще разпръсне мрака и незнанието и ще превърне злото в добро.

ГНОЗИСЪТ И НЕГОВИТЕ ОСНОВИ

Според А.Гадал, духовният извор на Катарското движение неразривно е свързан с гностичното учение. Ето някои от неговите обяснения :

„Гносисът е познание за всичко, свързано с Бог, с Иисус Христос, със завръщането към божественото начало. Това синтезира християнството от всички предшестващи учения, свързани с освобождаването на човека, учения, разпространени в света още преди идването на Христос. Всички те разглеждат света като илюзия, като нестабилно и несъвършено псевдотворение. Единствено реалносъществуващ е Бог.

Без познаването на Бога хората се заплитат в нереалността на материалния свят. За завръщането отново към Бога, трябва да се надмогне материята, страданието да се приеме като база за пречистване, непрестанно да се следва пътя на Усъвършенстване, казано накратко : да се направи опит да се приближим най-близо до чистотата на Иисус Христос, до божествения Учител.

Как да стане това? Чрез „Ендура”!

За да се освободим от материята трябва да скъсаме всички връзки, заплитащи ни с видимия свят. Да се освободим от материята, означава да се избавим от властта, която тя има над сетивата ни, да се избавим от личните и колективни илюзии, които тя поражда. Това е отказване от Аза.

Само като работим за Изкуплението си, ние можем духовно да се завърнем в света, защото материята вече няма власт над нас. Това е Делото на Посвещение на Съвършените, Чистите или Добрите люде, катарските свещеници.

Откъсване, отказване от всяка форма на инстинкта и емоцията, аз-отричане: простота на духа, Катарската „Ендура”.”

ДВОЙНСТВЕНА ПРИРОДА

Да се изтръгнеш от хватката на материята и на злото не означава, че Бог е бил лош, не, Бог е любов!

Гностиците - Катари, Розенкройцери, Тамплиери - винаги са вярвали в съществуването само на един Бог и никога на двама. Личността на Иисус, те са приемали като персонификация на Божието слово, под индивидуалната външност на човек, те са виждали единението на божественото и човешкото. Това е Словото, пробуждащо в човешките души спомена по изгубената Прародина. От там То отприщва изворите на освещаващия Дух, зовящ към пълно освобождение.

СВЕТЛИНАТА СЕ ДАРЯВА НА ЧОВЕКА

Според гностиците, единствено саможертвата в името на Божествената Светлина може да помогне на човека, страдащ в собствения си мрак да умре, а след това да възкръсне.

В Изкуплението е дълбоката същност на Гносиса, Изкуплението, което ни помага да открием отново изгубеното Слово и чрез него да разберем един от аспектите от Мистерията на Кръста / на смъртта и Възкръсването/.

За да отговори на всички въпроси, отнасящи се до катарското учение, Гадал използва диалогичната форма, разговор между един новопокръстен /неофит / и един катарски жрец /Bonhomme /.

Какво представлява Бог? Два Бога или два принципа? Говори ни за Божия син, нашия Господ! Христос от Дева Мария ли е роден? И т.н.

Текстът е много дълъг - това е само началото... поне аз прочетох до тук...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Светият Граал е реалност. Но никой не може да го намери, защото е поставен на такова място, че е пред очите на всички. Затова никой не го забелязва :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Поредната красива легенда,сюжет за много холивудски касови филми... :ph34r:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Светият Граал е реалност. Но никой не може да го намери, защото е поставен на такова място, че е пред очите на всички. Затова никой не го забелязва :P

Твърде категорично мнение. Не е възможно да е пред очите на Всички... и то през изминалите хилядолетия. Все трябва да е местен, крит и т.н. А освен това каква е гаранцията, че е предмет? А ако е поколението на Иисус? :ph34r:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Светият грал според мен е поредната шмекерия. Колкото и неприятно да звучи, но езичеството с неговите идоли, магии и елементарни вярвания винаги е било предпочитано и поддържано от средностатистическия човек. В сдин момент висшите духовници са осъзнали грозният факт, че без внедряването на езически елементи в христянството, то просто ще си остане религия за тесен кръг от посветени. Реално погледнато, православието, католицизма и др. сродни са чисто и просто пропити от езически ритуали и измислици. Христянството е в библията от първата до последната буква. Всичко извън това е чиста глупост и всички го виждат, ама не го признават.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЦИТАТ(drahshta @ 26.02.2007г. в 21:01ч.)

Светият Граал е реалност. Но никой не може да го намери, защото е поставен на такова място, че е пред очите на всички. Затова никой не го забелязва

Твърде категорично мнение. Не е възможно да е пред очите на Всички... и то през изминалите хилядолетия. Все трябва да е местен, крит и т.н. А освен това каква е гаранцията, че е предмет? А ако е поколението на Иисус?

Ако искаш вярвай, ако не искаш - недей. :whist:

"Чаашу спасяня приему!"

"Сие ест кров моя, иже за ви проливаемая во оставлене грехов!" ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Светият Граал е реалност. Но никой не може да го намери, защото е поставен на такова място, че е пред очите на всички. Затова никой не го забелязва ;)

Много да. В смисъл- няма защо да се обикаля света, за да се намери. Свещената чаша, в която може да се излее Еликсирът на безсмъртието всеки, който търси, трябва да намери, да изгради, дори, в себе си.

И много не, ако тръгнем да си я представяме като предмет от бита, пък дори и особено великолепен и скъпоценен. Колкото и да гледаме, накъдето и да гледаме, няма да я видим. Рицарите на крал Артур са знаели добре, че не се явява пред очите на всеки, и когато той пожелае...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

То Е "Отпий истину", но след като имаме граала само можем да я вкусим, а както се спомена - трябва да го изградим в нас. Тогава по-скоро ще вдишваме истината. Нали знаем, че беше напълнен с Христова кръв на кръста. Христовата кръв в нас, на нашия Христов кръст ще ни го донесе отново. Но първо трябва да извървим пътя от Витлеем до Голгота.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хубаво е да има информация alesys.Аз обичам да има информация, да четем.

Според всичко, което съм чела, Светия Граал е много повече от един съд, от който е пил Иисус.

И следва да се запитаме-Ако бъде намерен, той наистина ли ще донесе вечен живот на тези,които пият от него?И още един въпрос-Това ли е причината,поради която Исус възкръсна,че пи от тази чаша?

В една друга тема-за края на света спред Нютон,преобладава мнението,че края на света все не идва и затова трябва да си живеем живота спокойно,без да се притесняваме за бъдещето,че след смъртта няма нищо.За тях са следните думи:

Лука 12:39

Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.

2 Петрово 3:10

А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат.

Има, обаче,една друга група хора,която смята,че има вечен живот и полагат големи усилия,за да постигнат тази цел.Но начините са различни.

Някои избират"краткия път" по-лесния,този който ще им коства по-малко усилия.Ето,намираме Граала ,пием и край,ще имаме вечен живот.Пожелавам им успех в търсенето на Граала ,пироните,плащениците и всякакви подобни" чудеса".Други са избрали по-различен начин за постигането на крайната цел-вечния живот.Този начин изглежда по-труден,трябва да се спазват определени неща,правила и норми.Напр:Божията заповед да обичаш ближния си,включва неща като-да не го крадеш,да не го убиваш!,да не му завиждаш,да не го обиждаш,да не отвръщаш на злото със зло и т.н.Казах,че <изглежда> щото за мнозина от нас е трудно такова поведение.Изкушението е голямо,когато ни обидят,да отвърнем със същото.Вижда се и в тези форуми и във всички,които съм чел.Първата реакция на обидилия се е да отвърне със същото.

25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?

26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш. Лука10

Йоан 3:16

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:

В тези два текста, накратко казано, се съдържа Истината за вечния живот.А трудността,за постигането на тази цел, идва от там,че тези запеведи трябва да ги спазваме всеки ден,постоянно.

14 А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил,

15 и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса. 2Тимотей 3

От личен опит знам,че спазването на Божиите заповеди не е непостижимо,"бремето" или "кръста",който всеки от нас трябва да носи не са тежки.И тези,които изоставят гордостта си и разчитат на Божията подкрепа непременно ще стигнат благополучно до финала,така също ще имат изключително много полза за сегашния си живот.Нали всички ние това искаме!

Редактирано от arenas (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Граалът е в сърцата ни, но в потенция. Душата е нетленна, но не и тази, която към момента притежаваме. Пак потенция... Астралното и менталното тяло се разпадат, а човешките възможности за понятност на фиността се простират до там. Съществуват и някакви други аморфни представи за дълбочина, но самите те не притежават истински живот, макар да създават егрегорен такъв. А очистването от всичкото това е способно да излее в празната (очистена) делва вече друга субстанция, наречена от някои "нов душевен принцип". Тогава вече може да се вкуси нещо от истинската безсмъртност. Аз бях убеден преди време, че съм я вкусил и я живея непосредствено. Тогава творях диалектични заблуди с големи, за себе си, последици. Привързвах се несломимо за колелото и не съзнавах стремежите си за освободеност от него, защото бяха насочени към култивирането и възвисяването на личността - една небожествена същност... Желая най-искрено на всички да не се насочват по този път. За съжаление обаче, той е много срещан и прималмиво-логичен за диалектичното съзнание, а сега разполагаме само с него. Както и да е. Нека граалът да е в сърцата ни!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако вярата е егрегорна зависимост, не е и по-добре да вярваш в любовта, отколкото в омразата? Ако ада и рая са егрегори, не е ли по-добре да познаваш и двата? Не е ли осакатеност да познаваш само единия? Истината е достижима. И е в тишината.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много съжалявам! Опитвам се по-пълно да изразя представите си и въобще не искам нищо да усложнявам, но никога не ми стигат думите. Явно е по-добре да не се изявявам, защото предизвиквам многопосочни напрежения.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много съжалявам!

Опитвам се по-пълно да изразя представите си и въобще не искам нищо да усложнявам, но никога не ми стигат думите. Явно е по-добре да не се изявявам, защото предизвиквам многопосочни напрежения.

Когато човек съжалява, чуства вина за нещо направено. Просто трябва да си прости.

Всъщност помагаш, не създаваш напрежение. Имаш прегръдка от мен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Когато човек е убеден достатъчно в някаква идея, изповядва я с цялата си същност и я живее, той не изпитва никаква необходимост да я доказва на останалите и те непременно да я приемат. Истината сама свидетелства за себе си.

А любовта е приемане, но е далеч от всякакви представи за нея.

Много ме заинтригувахте тук, глътка въздух и ми стоплихте душата. :clap:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И граала е в сърцата ни.

И аз стигнах до тази истина по пътя,или се отклоних :)

Космосът твори и влива в съкровищницата всички прояви на енергиите. Духовното творчество пълни Чашата със същите енергии и затова съкровищницата на духа трябва да съдържа цялата им палитра. /Законът за всеобхващащото съзнание/ е насъщен творчески импулс. Законите на творчеството се изявяват чрез Чашата; в нея се събират всички космични явления. Обогатяването на Чашата е залог за реализацията на космичните планове. Причините са събрани в Чашата.

Енергиите на Космоса изпълват Чашата, побрала всички космични прояви. Стремящият се към форма пространствен огън буди наситената Чаша чрез своето космично притегляне. Видимата форма е резултат от творчеството на Чашата.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Намирам за полезно да размишлявам (е) върху този изумителен образ, създаден от Кретиен де ла Труа- тръгва рицарят към Светия Граал, влага всичко от себе си ( според него самия) но Граалът или изобщо не му се показва, или се появява когато рицарят вече съвсем се е отчаял и е разбит, излекува го (например), но после изчезва, като хоризонт... Сякаш го зове, или подмамва, или... какво?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Когато човек е убеден достатъчно в някаква идея, изповядва я с цялата си същност и я живее, той не изпитва никаква необходимост да я доказва на останалите и те непременно да я приемат. Истината сама свидетелства за себе си.

Когато човек е убеден достатъчно в някаква идея, изповядва я с цялата си същност и я живее, той изпитва нужда да говори за нея, да споделя с другите своето виждане, както влюбения изпитва необходимост да сподели със света своето щастие :clap:. Последното го знам не само от личен опит :rolleyes:.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Съгласен, но ако човек изпитва силни чувства и не ги споделя с другите, какво му остава? В най-добрия случай почва да си говори сам. ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ами,когато споделиш и най прекрасните си изживявания на душата,тогава ще се намерят и недоброжелатели,които ще те оспорват в чувствата ти,и ще намерят време да ти натякват "ама какво стана"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.