Моята теза бе напълно ясна.Част от книгата "Второзаконие" не е написана от Мойсей.Или с други думи към нея е прибавено.От кого и как е друг въпрос.

Но дори и да предположим,че е знаел той не би могъл да го напише в сегашно време.

Не можеш да опишеш настъпилата си смърт и погребение.Може да опишеш бъдещата си смърт

Може Мойсей да е дал инструкции на някой какво да напише след неговата смърт за да довърши книгата. А може и приживе Бог да му е казал какво да напише и в какво време да е, все пак Той не е ограничен от времето.

Част от книгата "Второзаконие" не е написана от Мойсей.

Авторството на който и да е пасаж от библията е трудно доказуемо, особено за текстовете от стария завет. Старинните митове и легенди имат много варианти и естествено са били многократно променяни. Коранът също може да бъде разглеждан като един вариант на библията. Няма смисъл да прилагаш формалната логика при разглеждане на библейските писания.

Може Мойсей да е дал инструкции на някой какво да напише след неговата смърт за да довърши книгата. А може и приживе Бог да му е казал какво да напише и в какво време да е, все пак Той не е ограничен от времето.

А може и куп други предположения.А някакви доказателства?

Няма смисъл да прилагаш формалната логика при разглеждане на библейските писания.

Мисля че този аргумент трябва да го предложиш на другите потребителите,които ни постват разни цитати и ни представят странни изводи като вадене на злото от детето с тояга.Изводи базирани на буквалистични тълкования.Не бива след като те прилагат такъв подход да оспорваш методът само защото аз го използвам.Нека аршинът бъде еднакъв.

Редактирано 13 декември 200619 г. от badr (преглед на промените)

Не бива след като те прилагат такъв подход да оспорваш методът само защото аз го използвам.

Не го приемай лично. Твърдението, че Мойсей е написал нещо, както и че Мойсей не е написал нещото, са еднакво трудно доказуеми. Библията е толкова редактирана, че трудно нещо може да се докаже относно авторството на един или друг текст. Въпреки че според някои хипотези (на Й. Табов), са създавани изкуствени езици за по-точен превод.

Не го приемай лично. Твърдението, че Мойсей е написал нещо, както и че Мойсей не е написал нещото, са еднакво трудно доказуеми. Библията е толкова редактирана, че трудно нещо може да се докаже относно авторството на един или друг текст. Въпреки че според някои хипотези (на Й. Табов), са създавани изкуствени езици за по-точен превод.

Незнам да ли сте запознати с това,че подмяната или добавянето на Божието слово е огромен грях и превръща човека в неверник.Ако Бог иска да промени нещо изпраща пророци с точни указания.В случая доколко тези добавки към Петокнижието са дело на неговите ученици силно се съмнявям или това ще говори много лошо за тях.Прибавянето на различни религиозни трудове към Библията и оповестявайки ги за част от Божието слово е неприемливо.Именно тези редактирания правят трудно различими днес истината от лъжата,както и правилното тълкуване от грешното.Не съм съгласен с теб,че е трудно доказуемо,факт е,че стария завет е губен неведнаж и Библията редактирана през вековете постава под въпрос достоверността на всичко написано в нея.В този дух питам аз как можете да докажете,че всяко слово в Библията е достоверно въз основа на тези редактирания или по какъв начин ще различите без наличието на 100% оригинал,каде е добавяно,редактирано и т.н.?

В този дух питам аз как можете да докажете,че всяко слово в Библията е достоверно въз основа на тези редактирания или по какъв начин ще различите без наличието на 100% оригинал,каде е добавяно,редактирано и т.н.?

Аз вярвам че Бог умишлено е допуснал библията да няма оригинал за да не почнем да го Боготворим и да уповаваме на него. Нямаме 100% сигурност кое е редактирано и кое добавяно, но именно това е част от живота на вяра и доверие в създателя. Библията не е нищо повече от един пътепоказател към Бога, а Бог със сигурност няма да допусне да се измени до толкова че да загубим пътя. Библията е съставена от много отделни книги писани в периоди на войни и такива на мир, в периоди на свобода и благоденствие и такива на плен и робство, писана както от мъдредци и царе така и от овчари и рибари в дълъг период от време обхващащ различни царства събития и епохи. Всички тия книги писани от над 40 човека живели през различни епохи и времена се сливат хармонично в една, никой не може да го отрече. Духът и Богът който стоят зад тази книга е един, но всеки си има право на преценка пък било то и пагубна. Слава да бъде на Израелевият Бог за когото свидетелстват писанията и който има скоро да дойде!

Пс: гледайте филмчето което съм оставил малко по нагоре в темата, има какво да видите...

Незнам да ли сте запознати с това,че подмяната или добавянето на Божието слово е огромен грях и превръща човека в неверник.

Разбира се, всяка промяна е критикувана, осъждана, анатемосвана и т.н. По-горе badr цитира едни и същи пасажи от православна и протестантска библия, сам можеш да видиш разликите. За информация, през 17 век Петър Богдан донася и разпространява печатани в Москва библии, местните свещеници ги смятали за жидовски. Смело може да се предположи че съвременната българска православна библия е наследник точно на тези печатни издания. Изобщо библията в съвременното разбиране е създадена с изобретяването на хартията. Пергамента е бил прекалено скъп за да се поддържа такава огромна книга. Не случайно библията (т.е книгата) е съставена от доста на брой отделни книги. Промени в библията стават дори и сега, в наше време, а в до печатната епоха произвола е бил пълен. Несъгласните са скъсявани с една глава, а оцелелите са твърдели че техния вариант е единствено правилния и всички други са еретици. Прочети историята на създаването на Корана.

Когато Пророка изпуснал сетния си дъх, в страната било избухнало въстание, което причинило смъртта на някои мюсюлмани, известни с това, че знаели наизуст пълния текст на Корана

т.е избухнала свада между наследниците на Мохамед и оцелелите създали корана според собствените си виждания.

.....и оцелелите създали корана според собствените си виждания.

T.e. това е твоя версия.Нищо в статията към която си дал линк не я потвърждава.

Напротив факта,че по това време е имало хора знаещи наизуст Курана,директно я опровергава.И Абу Бакр Садаик(садаик-верния) и Умар Ибн ал-Хаттаб са били от хората наизустили Курана.Наличността на оригиналните записи допълнително дискредитира това твърдение.Я се опитай да промениш текст когато до теб има оригинал и то само два аята(стих,знамение) имат само един източник,а останалите над 6000 повече от един.

Разбира се, всяка промяна е критикувана, осъждана, анатемосвана и т.н. По-горе badr цитира едни и същи пасажи от православна и протестантска библия, сам можеш да видиш разликите. За информация, през 17 век Петър Богдан донася и разпространява печатани в Москва библии, местните свещеници ги смятали за жидовски. Смело може да се предположи че съвременната българска православна библия е наследник точно на тези печатни издания. Изобщо библията в съвременното разбиране е създадена с изобретяването на хартията. Пергамента е бил прекалено скъп за да се поддържа такава огромна книга. Не случайно библията (т.е книгата) е съставена от доста на брой отделни книги. Промени в библията стават дори и сега, в наше време, а в до печатната епоха произвола е бил пълен. Несъгласните са скъсявани с една глава, а оцелелите са твърдели че техния вариант е единствено правилния и всички други са еретици. Прочети историята на създаването на Корана.

т.е избухнала свада между наследниците на Мохамед и оцелелите създали корана според собствените си виждания.

Корана е записан под надзора на самия пророк и неговите ученици и се разпостранявали копия.Тезата,че може да е бил променян е напълно несъстоятелна.Както е предрекъл пророка след смъртта му начело на първия ислямски халиф е Абу Бакр(мюсюлманин).Корана е бил записан още преди това,но се е заел да направи още едно пълно копие.По идея на Омар бъдещия втори халиф всички копия на Корана в Медина са проверени с цел да се избегне възможността и за най-малката грешка.Уникалното при Корана ,че освен направените точни копия той е бил и наизустяван от много мюсюлмани.За така наречената свада изобщо не се споменава,че е между наследници на Мухаммад.Първо това възтание,за което говориш е подготвено от противници на исляма(идолопоклоници,атейсти).Възтаналите са малобройни и в последствие е потушено,но за съжеление завършва със смъртта и на някои мюсюлмани известни с това,че знаят Корана наизуст..В противен случай нямаше да станат халифи сподвижниците на пророка Абу Бакр,след което Омар и т.н.Интересното е,че всички намирани копия досега са идентични.Дори тук в Европа в Парижката библиотека има Коран от 8 век с. х.Както си и прочел за разлика от арабския другите езици,гръцки, латински, френски, немски, руски и т.н. са претърпели метармофоза през времето както смислово така и писмено.Това още веднъж подчертава за Божията мисъл да създаде Корана на език неподвластен на времето.

Относно Библията мисля,че е излишно да се говори за някаква автентичност.Както знаеш самите автори на евангилията не са били свидетели на описаните събития в тях и т.н.Не съм противник на религиозните трудове,но да се преписват по толкова елементарен и лековерен начин за част от Божието слово е греховно.Примерно хадисите(думите на пророка в различни ситуаций,събития и т.н.)са под строг контрол.Тоест описва се веригата от хора които ги предава,взима се под внимание самия човек,който е бил свидетел на думите.Неговите изяви в обществото(добри и лоши постъпки)каква религиозна образованост има,научна,езикова.Човека може да е добър,но да няма добра памет,което също се има впредвид и други обстоятелства,при които се квалифицират на различна степен на достоверност.Това е само пример за подхода при Исляма за нещата от огромно значение,а именно Божието слово и наставленията на Мухаммад.Правилно ли е авторите на християнските религиозни трудове да се превръщат в светци и по-този начин църквата да заяви,че всичко написано от него е Божието слово?Според мен най-значимата издънка на църквата освен погубването на милиони християни е отричане на първата Божия заповед,която гласи,че Бог е един и единосъщен.Този приум от страната на църквата през 3 и 4 век с.х.(приемането на св. Троица) е подчинен на всичко друго,но не и следване на Божието слово.Питам се аз да ли първите християни са били глупави та не са осъзнали това и са се молили единствено на Бог?Какво е мнението на Бог за обожествяването на хора?Доказателства в подкрепа на тезата,че Исус е Бог буквално липсват.Ако се има впредвид евангилие писано много след него и от човек,който не е бил свидител,а записвал предания,които е чул,колко е достоверно?Дори този,човек записвайки Исус като Божи син не сме ли всички синове и дъщери(създания,творения)?Някой казват,че се е родил по чудодеен начин,вярно е,но по-чудодейно ли от създаването на Адам,който е нямал изобщо родител?Далеч съм от мисълта,че Бог изисква сляпа вяра от нас.В Корана Бог казва,че най-близко до Него са най-богобоязливият и най-знаещия.Стремежа за изучаване на биология,химия и други се насърчава от Бог-а и единствено чрез тях се вижда безграничната Му мъдрост.

T.e. това е твоя версия...

Да, разбира се, това е моя версия. След като от статията се махне помпозната реклама остава точно това което съм казал. По това време не е имало хора знаещи наизуст корана, защото той просто още не е съществувал, т. е не е бил написан. Ние по никакъв начин не можем да знаем какво са знаели наизуст учените хора по онова време, за нас остава това което е написано. Дали то отговаря на наизустеното или не, няма как да знаем. Екипът съставил корана, както и тези които са го разпространявали и налагали след това са се старали да подържат представата че тяхната версия е най-точна, най-истинска. Оттам и позоваването на авторитета на пророка, подробните обяснения (всъщност оправдания) защо текста е такъв какъвто е.

за Arsen Твоята версия леко се различава от това което е посочената от мен статия. Що се отнася до арабския език, предполагам за т.н литературен арабски език. На него не говори никой, това е общия писмен, литературен език. Стандартизиран веднъж чрез корана, той е останал непроменен. Арабите говорят на отделни, различни помежду си диалекти. А и езика на корана не е единствения писмен арабски език, предполагам лесно ще се досетиш кой е другия..

Редактирано 15 декември 200619 г. от m75 (преглед на промените)

Казваш нямало потвърждения в библията че Исус е Бог? Ще си позволя да дам няколко пасажа оборващи това твое твърдение.

Isa 9:6 Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.

Joh 1:18 Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви (Исус е въплащението на Бога в плът)

Joh 20:28 Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!

Luk 24:51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

Luk 24:52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

Както знаем ни е забранено да се покланяме на никой друг освен на Бог и ако Исус не беше Бог щеше да най-малкото да смъмри учениците.

Joh 1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

Joh 1:2 То в началото беше у Бога.

Joh 1:3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не e станало нищо от това, което е станало.

Забележи всичко чрез него стана и без него не е станало нищо от това което е станало. Съвсем плитка логика ако вкараш ще видиш че Исус не може да е създаден защото пише че всичко което е създадено е създадено от него, няма нещо което да не е създадено от него и ако той беше създаден би трябвало да е участвал в своето създаване което звучи абсурдно.

Col 1:14 В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете;

Col 1:15 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;

Col 1:16 понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;

Col 1:17 и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.

Col 1:18 И глава на тялото, то ест, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.

Col 1:19 Защото Отец благоволи да всели в Него съвършенната пълнота,

Col 1:20 и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст.

Col 2:8 Внимавайте да не ви заплени някой с философията си и с празната си измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа.

Col 2:9 Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството;

Phi 2:5 Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;

Phi 2:6 Който, както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,

Phi 2:7 но се отказва всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;

Phi 2:8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

Phi 2:9 Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари името, което е над всяко друго име;

Phi 2:10 така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества,

Phi 2:11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

Joh 16:15 Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.

Gen 1:26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята

Gen 11:6 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.

Gen 11:7 Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.

Забележи че дори в старият завет Бог на няколко места говори в множествено число за себеси.

Deu 6:4 Слушай, Израилю; Иеова нашият Бог е един Господ и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкaтa си сила. "

Еврейската дума ekh-awd която е използвана в този пасаж и е преведена като един всъщност означава "единство на множествата". Това мисля че говори достатъчно.

Heb 1:8 А за Сина казва: - "Твоят престол, о Боже е до вечни векове; И скиптърът на Твоето царство е скиптър на правотата.

Heb 1:9 Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; За това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя".

WoW!! Виж какво пише самият апостол Павел на Евреите. Прави връзка с този старозаветен пасаж и Исус за който се говори че е Бог!

Zec 12:9 В оня ден Ще потърся да изтребя всичките народи, Които идат против Ерусалим;

Zec 12:10 А на Давидовия дом И на ерусалимските жители Ще излея дух на благодат и на моление; И те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; И ще плачат за Него Както плаче някой за едничкия си син, И ще скърбят горчиво за Него Както скърби някой за първородния си.

Тук сам Бог твърди че евреите ще погледнат на НЕГО когото прободоха сиреч Исус!!

Има още много пасажи и доказателства в библията за това че Исус е Бог както старозаветни така и от новия завет. Може да не вярваме че Исус е Бог поради други причини (ислям атеизам и други) но определено не поради липсата на информация за това в Библията. Ако вярваме на библията че е изцяло Боговдъхновена няма място за капчица съмнение, но както казах и преди всеки си има право на личен избор дали да вярва или не пък бил той и пагубен.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЯ

Евангелист Матей, който носил и името Левий, бил в числото на Дванадесетте Христови Апостоли. Преди призоваването си към апостолско служение той бил митар, т. е. събирач на данъци, и като такъв, разбира се, необичан от своите съотечественици - евреите, които презирали и ненавиждали митарите за това, че били служители на поробителите римляни и притеснявали своя народ, като събирали данъци, при което в стремежа си за печалба често вземали повече, отколкото следва.

За своето призоваване ап. Матей разказва сам в девета глава на своето Евангелие, наричайки се с името Матея, в същото време евангелистите Марко и Лука, повествувайки за това събитие, го наричат Левий. За евреите било обичайно да имат по няколко имена.

Трогнат до дълбините на душата си от милостта на Господа, който не се погнусил от него въпреки общото презрение на евреите и особено на духовните водачи на еврейския народ - книжниците и фарисеите, Матей възприел с цялото си сърце Христовото учение и особено дълбоко почувствал превъзходството му над преданията и възгледите на фарисеите, носещи печат на външна праведност, самомнение и презрение към грешниците. Ето защо сам той представя така подробно изобличителната реч на Господа против книжниците и фарисеите лицемери, която четем в 23 гл. от неговото Евангелие. Трябва да се предположи, че по същата причина той е взел особено присърце делото на спасение именно на своя собствен еврейски народ, който по това време толкова се бил поддал на лъжливите понятия и възгледи на фарисеите, затова и неговото Евангелие е написано първо за евреите. Има основания да се предполага, че то първоначално било написано на еврейски език* и чак малко по-късно може би дори от самия св. Матей преведено на гръцки език.

*За това свидетелствуват св. Папий, Епископ Иераполски и св. Ириней. (Бел. ред.)

Пишейки своето Евангелие за евреите, св. Матей си поставя за главна цел да им докаже, че Иисус Христос е именно онзи Месия, за когото предсказвали старозаветните пророци; че старозаветното откровение, затъмнено от книжниците и фарисеите, само в християнството се изяснява и възприема своя най-съвършен смисъл. Ето защо той започва Евангелието си с родословието на Иисус Христос, желаейки да покаже на евреите Неговия произход от Давид и Авраам, и дава грамаден брой доказателства от Стария Завет, за да покаже изпълнението в него на старозаветните пророчества. Предназначението на първото Евангелие за евреите се вижда от това, че св. Матей, споменавайки за иудейските обичаи, не счита за нужно да обяснява техния смисъл и значение, както правят това другите евангелисти. По същия начин той оставя без обяснение и някои арамейски думи, употребяващи се в Палестина.

Св. Матей проповядвал продължително време в Палестина. След това той заминал да проповядва в други страни и завършил живота си с мъченическа смърт в Етиопия.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРКА

Евангелист Марко носил още името Иоан. По произход той също бил иудеин, но не бил в числото на 12-те Апостоли. Затова той не е могъл да бъде такъв постоянен спътник и слушател на Господа, какъвто бил св. Матей. Своето Евангелие той написал по думите и под ръководството на св. апостол Петър. Самият той по всяка вероятност бил очевидец само на последните дни от земния живот на Господа. Само в Евангелие от Марко се разказва за един юноша, който при вземането на Господа под стража в Гетсиманската градина вървял след Него, загърнат в покривало, и воините го хванали, но той, оставяйки покривалото, гол избягал от тях (Марк. 14:51-52). В този юноша древното предание вижда самия автор на второто Евангелие - св. Марко. Неговата майка - Мария, се споменава в книгата Деяния като една от жените, най-предани на Христовата вяра; в дома є в Иерусалим вярващите се събирали за молитва. Впоследствие Марко участва в първото пътешествие на св. апостол Павел заедно с другия му спътник Варнава, на когото той се пада племенник по майчина линия. Той бил при ап. Павел в Рим, откъдето е писано посланието към Колосяните.

По-нататък, както се вижда, св. Марко станал спътник и сътрудник на св. апостол Петър, което се потвърждава от думите на самия ап. Петър в неговото първо съборно послание, където той пише: "Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко" (1Петр. 5:13). Преди отпътуването си отново го извиква при себе си св. апостол Павел, който пише на Тимотей: "Вземи Марка и го доведи със себе си, защото ми е нужен по службата." По предание св. апостол Петър поставил св. Марко за пръв епископ на Александрийската църква и св. Марко завършил мъченически живота си в Александрия.

По свидетелството на св. Папий, епископ Иераполски, а също и св. Юстин Философ и св. Ириней Лионски св. Марко е написал своето Евангелие от думите на св. ап. Петър. Св. Юстин го нарича даже направо "паметни записки на Петър". Климент Александрийски твърди, че Евангелие от Марка представлява всъщност запис на устна проповед на св. ап. Петър, който св. Марко направил по молба на християните от Рим. Самото съдържание на Евангелие от Марка свидетелства, че то е предназначено за християни измежду езичниците. В него твърде малко се говори за отношението на учението на Господа Иисуса Христа към Ветхия Завет и се привеждат съвсем малко доказателства от старозаветните свещени книги. Заедно с това в него срещаме латински думи като например "speculator" и др. Даже проповедта в планината, която обяснява превъзходството на новозаветния закон пред старозаветния, е пропусната.

Затова пък особено внимание св. Марко обръща на това да даде в Евангелието си силен и ярък разказ за Христовите чудеса, подчертавайки с това царското величие и всемогъщество на Господа. В неговото Евангелие Иисус не е "син Давидов" както Матея, а Син Божий, Владика и Повелител, Цар на вселената.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА

Древният историк Евсевий Кесарийски говори, че св. Лука бил родом от Антиохия и затова е прието да се счита, че по произход св. Лука бил езичник или т. нар. "прозелит", т. е. езичник, приел иудейството. По професия той бил лекар, което се вижда от посланията на св. ап. Павел до Колосяните; църковното предание прибавя, че той бил и живописец. В Евангелието се съдържат наставленията на Господа към 70-те избрани ученици, изложени съвсем подробно, от което се прави заключение, че ап. Лука е бил в числото на 70-те Христови ученици. Необикновено живият му разказ за явяването на Господа на двамата ученици по пътя за Емаус, при което се споменава името само на единия от тях - Клеопа, а също и древното предание свидетелстват, че той е бил един от тези двама ученици, удостоени с явяването на Господа (Лук. 24:13-33).

От книгата Деяния на светите апостоли се вижда, че започвайки от второто пътешествие на св. ап. Павел, св. Лука става негов постоянен сътрудник и почти неразделен спътник. Той е със св. ап. Павел както по време на първите му окови, когато са написани посланията към Колосяните и Филипяните, така и по време на вторите окови, когато е написано Второто послание до Тимотей и апостолът завършва живота си с мъченическа смърт. Има сведения, че след смъртта на ап. Павел св. Лука проповядвал и загинал мъченически в Ахая. При император Констанций (в средата на IV век) неговите св. мощи били пренесени в Константинопол заедно с мощите на св. ап. Андрей.

Както се вижда от предисловието на третото Евангелие, св. Лука го написал по молба на някакъв знатен мъж, "достопочтения Теофил", живял в Антиохия, за когото той написал след това и книгата "Деяния на светите апостоли", явяваща се продължение на евангелското повествование (вж. Лук. 1:14 и Деян. 1:1-2). При това св. Лука ползвал не само разказите на очевидци на служението на Господа, но и някои вече съществуващи тогава писмени записи за живота и учението на Господа. По собствените му думи тези писмени записки били подложени на щателно изследване от самия него, затова и Евангелието му се отличава с особена точност при определянето на времето и мястото на събитията и строга хронологична последователност.

"Достопочтеният Теофил", за когото е написано третото Евангелие, не е бил жител на Палестина и не е посещавал Иерусалим; в противен случай не би било необходимо св. Лука да дава различни географски обяснения от рода на следното например, че Елеон се намира близо до Иерусалим на разстояние "един съботен път" и т. н. От друга страна, на него очевидно са били по-познати Сиракуза, Ригия, Путеол в Италия, Апиевият площад и Трите кръчми в Рим, напомняйки за които в книгата Деяния, св. Лука не дава никакви пояснения. Както съобщава Климент Александрийски (началото на III век), Теофил бил богат и знатен жител на Антиохия (Сирия), изповядвал Христовата вяра и домът му служил за храм на антиохийските християни.

В Евангелие от Лука явно проличава влиянието на св. ап. Павел, на когото св. Лука бил спътник и сътрудник. Като "Апостол на езичниците" св. Павел се стараел най-вече да разкрива великата истина, че Месия - Христос дошъл на земята не само заради иудеите, но и при езичниците, и че Той е Спасителят на целия свят, на всички хора.

Във връзка с тази основна мисъл, която явно прокарва в продължение на цялото повествование в третото Евангелие, родословието на Иисуса Христа е доведено там до родоначалника на цялото човечество Адам и до самия Бог, за да се подчертае значението на Христовата мисия за целия човешки род (Лук. 3:23-38).

Такива епизоди като пратеничеството на св. пророк Илия при вдовицата в Сарепта Сидонска, изцеляването от проказа на Сириеца Нееман от пророка Елисей (4: 26-27); притчите за блудния син, за митаря и фарисея се намират в тясна вътрешна връзка с подробно разясняваното от св. ап. Павел учение за спасението не само на иудеите, но и на езичниците и за оправданието на човека пред Бога не по делата на закона, а чрез Божията благодат, давана единствено от безпределното Божие милосърдие и човеколюбие. Никой така ярко не изобразява Божията любов към каещите се грешници, както това прави св. Лука, като привежда в своето Евангелие редица притчи за блудния син и за митаря и фарисея, още притчата за заблудената овца, за изгубената драхма, за милосърдния самарянин, разказа за покаянието на началника на митничарите Закхей и др., както и знаменателните думи, че "такава радост,.. бива пред ангелите Божии и за едни каещ се грешник".

Времето и мястото на написването на Евангелие от Лука може да се определят, като се ръководим от съображението, че то е написано преди книгата Деяния на светите апостоли, която представлява като че негово продължение (Деян. 1:1). Книга Деяния завършва с описание на двегодишното пребиваване на св. ап. Павел в Рим (28:30). Това е било около 63 год. от. Р. Хр. Следователно Евангелие от Лука не би могло да бъде написано по-късно и по всяка вероятност е написано в Рим.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ИОАН

Евангелистът Иоан Богослов бил възлюбен ученик на Христа. Той бил син на галилейския рибар Заведей и Саломия. Заведей очевидно бил заможен, понеже държал работници; освен това, изглежда, е бил уважаван член на иудейското общество, защото син му Иоан бил познат на първосвещеника. Майката Саломия се споменава между жените, послужили на Господа с имуществото си: тя придружавала Господ в Галилея, последвала Го в Иерусалим за последната Пасха и участвала в донасянето на миро за помазване на Неговото тяло заедно с другите жени-мироносици. Преданието я счита за дъщеря на Иосиф Праведни.

Иоан отначало бил ученик на св. Иоан Кръстител. Чувайки от него свидетелството за Христа като Агнец Божи, вземащ върху Себе си греховете на света, той начаса заедно с Андрей тръгнал след Христа (Иоан. 1:37-40). Постоянен ученик на Господа той станал малко по-късно, след чудесния улов на риби в Генисаретското (Галилейското) езеро, когато Господ Сам го призовал заедно с брат му Иаков. Заедно с Петър и брат си Иаков той бил удостоен с особена близост до Господа, придружавал Го в най-важните и тържествени моменти от Неговия живот. Така той се удостоил да присъства при възкресяването на дъщерята на Иаира, да види Господнето преображение на планината, да слуша беседата за знаменията на Неговото второ пришествие, да бъде свидетел на Неговата молитва в Гетсиманската градина. А на Тайната вечеря той бил толкова близо до Господа, че по собствените му думи се бил облегнал на гърдите Иисусови (Иоан. 13:23-25). От смирение неназовавайки се по име, но говорейки за себе си в своето Евангелие, той се нарича "ученика, когото Господ обичаше". Тази любов на Господа към него се проявява и когато Господ, прикован на кръста, му поверява Своята Пречиста Майка, казвайки: "Ето майка ти!" (Иоан. 19:27).

Обичайки пламенно Господа, Иоан бил пълен с негодувание против ония, които враждували срещу Господа или странели от Него. Затова той забранявал на човека, който не ходил с Христа, да изгонва бесове с името на Иисуса Христа; друг път молил Господа за позволение да низведе огън върху жителите на едно самарянско селище затова, че не Го приели, когато пътувал за Иерусалим през Самария (Лук. 9:54). Заради това той и брат му Иаков получили от Господа прозвището "воанергес", което означава "синове на гърма". Чувствайки Христовата любов към себе си, но още не бидейки просветен с благодатта на Светия Дух, той решава да измоли заедно с брат си Иаков най-близкото до Господа място в Неговото бъдещо царство, в отговор на което получава предсказание за очакващата ги чаша на страдания (Мат. 20:20).

След Господнето възнесение често виждаме св. Иоан заедно със св. ап. Петър. Наравно с него той е считан за стълп на Църквата и пребивава в Иерусалим (Гал. 2:9). След разрушаването на Иерусалим място на живота и дейността на св. Иоан става гр. Ефес в Мала Азия. При царуването на император Домициан той е изпратен на заточение на остров Патмос, където написва Апокалипсис (1:9-19). Върнат от заточението в Ефес, той написва своето Евангелие и почива с естествена смърт (единствен от Апостолите) по предание в дълбока старост, бидейки около 105 годишен, при царуването на император Траян.

Преданието гласи, че четвъртото Евангелие е написано от св. Иоан по молба на ефеските християни. Те му представили първите три Евангелия и го помолили да ги допълни с думите на Господа, които сам е чул от Него. Св. Иоан потвърдил истинността на всичко написано в тези три Евангелия, но намерил, че в тяхното повествование е необходимо още много да се добави и особено да се изложи по-подробно и ярко учението за Божеството на Господа Иисуса Христа., за да не започнат хората с течение на времето да мислят за Него само като за Син Човешки. Още повече това било необходимо, понеже по това време вече били започнали да се появяват ереси, отричащи Христовата Божественост - евионити, ереста на Керинт и гностици. За тези обстоятелства споменава св. Ириней Лионски.

От всичко казано е ясно, че целта на написването на четвъртото Евангелие била да се допълни повествованието на тримата евангелисти. Отличителната черта на Евангелието от Иоан е ярко изразена и в наименованието, давано му в древността. За разлика от първите три Евангелия то се наричало "духовно Евангелие".

Евангелието от Иоан започва с изложение на учението за Божествеността на Христа и съдържа в себе си множество най-възвишени слова на Господа, в които се разкрива Неговото Божествено достойнство и най-дълбоки тайнства на вярата, каквито са например беседата с Никодим за раждането свише от вода и Дух и за тайнството Изкупление; беседата със самарянката за живата вода и за поклонението Богу с дух и истина; беседата за хляба, слязъл от небето и за тайнството Евхаристия; беседата за добрия пастир и особено забележителната по своето съдържание прощална беседа с учениците на тайната вечеря и заключителната удивителна т. нар. "първосвещеническа молитва" на Господа. Тук намираме и ред собствени свидетелства на Господа за Самия Себе си като Син Божи. За учението за Бога Слово и разкриването на всички тези най-дълбоки и възвишени истини и тайни на нашата вяра св. Иоан получил почетното наименование Богослов.

Чист по сърце девственик, изцяло и от все сърце посветил се на Господа и обичан от него за това с особена любов, св. Иоан дълбоко прониква във възвишената тайна на християнската любов и както никой друг е разкрил пълно, задълбочено и убедително в своето Евангелие и особено в трите си съборни послания християнското учение за двете основни заповеди на Божия Закон - за любовта към Бога и любовта към ближния, - затова е наречен Апостол на любовта.

Важна особеност на Иоановото Евангелие е и това, че докато първите трима евангелисти повествуват най-вече за проповедта на Господа Иисуса Христа в Галилея, св. Иоан излага събития и речи, станали в Иудея. Благодарение на това можем да изчислим каква е била продължителността на общественото служение на Господа и заедно с това продължителността на Неговия земен живот. През повечето време проповядвайки в Галилея, Господ пътешествал в Иерусалим за всички най-главни празници. Тези пътешествия в Иерусалим на празник Пасха, както се вижда от Евангелието на Иоан, били общо три, а преди четвъртата Пасха на Своето обществено служение Господ приел кръстната смърт. От това следва, че общественото служение на Господа продължило около три и половина години и той живял на земята всичко тридесет и три и половина години ( понеже, както свидетелства св. Лука (3:23), излязъл на обществено служение на 30-годишна възраст).

ИЗБРАНИ НАСТАВЛЕНИЯ НА СПАСИТЕЛЯ

Вяра: "Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Иоан. 3:14-21); "Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия" (Марк. 9:23); "Блажени, които не са видели и са повярвали" (Иоан. 20:29); вж. също (Мат. 16:17-18); (Лук. 17:5-10); (Марк. 16:16).

Божията воля, - да я следваме: "Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята" (Мат. 6:10); "Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец небесен" (Мат. 7:21).

Благодарност към Бога: "Нали десетимата се очистиха? А де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси" (из разказа за десетте прокажени) (Лук. 17:11-19).

Благодат, Светия Дух: "Роденото от Духа е дух" (Иоан. 3:6); "Който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен" (Иоан. 4:13-14). "Ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светий на ония, които Му искат?" ( Лук. 11:13); "А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина" (Иоан. 16:13); виж също : (Иоан. 7:37-39); (Иоан 14:15-21); (Иоан 16:13); (Марк. 4:26-29) (притча за растящото семе); (Мат. 13:31-32) (притча за синапеното зърно); (Мат. 8:24-30); (Мат. 25:1-13) (притча за десетте девици).

Бодърстване: "Бъдете будни, понеже не знаете кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване, та като дойде ненадейно, да не ви намери, че спите" (Марк. 13:33-37). Виж също: (Лук. 11:24-26); (Лук. 21:34-36); (Мат. 8:24-30) (притча за плевелите).

Да се прави добро: "Както искате да постъпват с вас човеците, тай и вие постъпвайте с тях" (Лук. 6:31). "Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец" (Мат. 5:13-16); "Който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си" (Мат. 10:14); виж също: (Лук. 19:11-27); (Мат. 25:31-46); (Лук. 10:25-37) (притча за милосърдния самарянин); виж също притчата за безплодната смоковница (Лук. 13:6-9).

Господ Иисус Христос постоянно учил да развиват у себе си добри качества: виж например Проповедта на планината (Мат. 5-7 гл.) и Десетте блаженства, в които е начертан пътят към съвършенство (Мат. 5:3-12). В притчата за сеяча (Мат. 13:3-23) и особено в притчата за талантите (Мат. 25:14-30) се говори за необходимостта да се развиват и тези естествени способности, които Бог ни е дал. Съчетанието на благодатни дарования с развити способности (таланти) съставлява истинско богатство за човека; затова е казано, че "Царството Божие вътре във вас е" (Лук. 17:21).

Единство, стремеж към него: "И ще бъдете едно стадо и едни пастир" (Иоан. 10:16); "Да бъдат всички едно: както Ти, Отче си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил" (Иоан. 17:21-26); "Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях" (Мат. 18:20).

Истина, любов към нея: "Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми" (Иоан. 18:37). Виж също (Мат. 13:44-46) (притча за съкровището в полето).

Кръст, носенето му, тесният път: "Влезте през тесните врата, защото широки са вратата и просторен пътят, който води към погибел и мнозина са, които минават през тях, защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води към живота и малцина ги намират" (Мат. 7:13-14); "Царството небесно бива насилвано и насилници го грабят" (Мат. 11:12); "Който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене" (Мат. 17:38); Виж също: (Лук. 13:22-30); (Марк. 8:34-38); (Лук. 14:25-27); (Иоан. 12:25-26).

Любов към Бога и хората: "Възлюби Господа Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа и с всичкия си разум, и с всичката си сила... възлюби ближния си като себе си" (Марк. 12:28-34); "Милост искам, а не жертва" (Мат. 9:13); "Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; и който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще възлюбя и ще му се явя Сам... и ще дойдем при него и жилище у него ще направим" (Иоан. 14:15-23); "По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си" (Иоан. 13:35); "Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели" (Иоан. 15:13). Виж също: (Мат. 5:42-48); (Иоан. 13:34-35).

Молитвата: "Искайте, и ще ви се даде, търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори" (Мат. 7:7-11); "Всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите" (Мат. 21:22); "Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина" (Иоан. 4:23-24); виж също: (Мат. 6:5-15); (Лук. 18:1-8); (Мат. 18:19-20); (Марк. 11:23); (Иоан 16:23-27); (Марк. 14:38); (Лук. 11:5-8); (Лук. 18:1-8) (притчата за праведния съдия).

Милостиня: "Дойдете вие, благословените от Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях и Ми дадохте да ям, жаден бях, и Ме напоихте, странник бях, и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте, в тъмница бях и Ме споходихте" (Мат. 25:34-36); Виж също: (Мат. 6I1-4); (Лук. 14:12-15); (Лук. 21:1-4).

Неосъждане: "Не съдете, за да не бъдете съдени; защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени" (Мат. 7:1-6).

Надежда на Бога: "Не пет ли врабчета се продават за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога. А вам и космите на главата са всички преброени. И тъй, не бойте се: от много врабчета вие сте по-ценни" (Лук. 12:6-7); (Мат. 6:25-34); "Да се не смущава сърцето ви: вярвайте в Бога и в Мене вярвайте" (Иоан. 14:1); "Невъзможното за човеците е възможно за Бога" (Лук. 18:27); "Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото" (Лук. 19:10).

Нестяжание, житейски грижи: "Не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му... Но първом търсете царството на Бога и неговата правда и всичко това ще ви се придаде" (Мат. 6:19-34); "Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?" (Мат. 16:26); "Колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие! " (Марк. 10:24); виж също: (Лук. 10:41-42); (Марк. 10:17-27); (Лук. 12:13-21) (притча за безрасъдния богаташ). Покаяние: "Покайте се, защото се приближи царството небесно" (Мат. 3:2); "Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние" (Мат. 9:12-13); "Всеки, който прави грях, роб е на греха... И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни" (Иоан. 8:34-37); "Ако се не покаете, всички тъй ще загинете" (Лук. 13:3) (както иерусалимските жители, върху които паднала Силоамската кула); виж също: (Мат. 4:17); (Иоан. 5:14); (Лук. 7:47); (Лук. 13:1-5); (Мат. 18:11-14) (притчата за пропадналата овца); (Лук. 15:11-32) (притча за блудния син); (Лук. 18:4-14) (притча за митаря и фарисея).

Пост: "Тоя род пък не излиза, освен с молитва и пост" (Мат. 17:21); виж също: (Марк 2:19-22); (Мат. 6:16-18); (Марк 9:29).

Праведност, стремеж към нея: "Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят" (Мат. 576); "Тогава праведниците ще блеснат като слънце в царството на Отца си" (Мат. 13:43); "Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец" (Мат. 5:48).

Примиряване с близките, прощаване на обидите: "И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си... ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец" (Мат. 6:14); "(прощавай) до седемдесет пъти по седем" (Мат. 18:22). Виж също: (Мат. 5:23-26); (Лук. 23:34); (Мат. 18:13-35) (притча за злия длъжник).

Свeто Причастие, необходимостта от него: "Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден" (Иоан. 6:27-58). Виж също: (Лук. 22:15-20); (Иоан. 15:34-36).

Радост в Бога: "Блажени сте вие... Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата" (Мат. 5:12); "Дойдете при мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя... и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко" (Мат. 11:28-30); "Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми" (Иоан. 10:28); "И радостта ви никой няма да отнеме" (Иоан. 16:22).

Разсъдителност: "Пазете се да не ви прелъсти някой" (Мат. 24:4); виж също: (Лук. 14:28-33); (Лук. 16:1-13) (притча за неверния домоуправител).

Смирение, скромност: "Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно" (Мат. 5:3); "Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лук. 14:11); "Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой за душите си" (Мат. 11:29); "Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга" (Мат. 20:26); виж също: (Лук. 10:21); (Лук. 18:9-14); (Марк. 10:42-45); (Иоан 13:4-17); (Мат. 20:1-6) (за работниците, получили еднаква заплата).

Съблазни, борбата с тях: "Ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце и да отидеш в геената" (Марк. 9:42-49); "Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда" (Мат. 18:7); (Лук. 17:1-2).

Търпение: "С търпението си спасявайте душите си" (Лук. 21:19); "Който претърпи докрай, ще бъде спасен" (Мат. 10:22); "Принасят плод с търпение" (Лук. 8:15); "Спомни си, че ти (богатият) получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук (в рая) се утешава, а ти се мъчиш" (притча за богатия и за бедния Лазар) (Лук. 16:19-31).

Целомъдрие, съпружеска вярност: (Мат. 5:27-32); (Мат. 19:3-12).

Чистота на сърцето: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога" (Мат. 5:8); "От сърцето излизат зли помисли.. това осквернява човека" (Мат. 15:19); "Като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце" (Лук. 8:15); "Който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него" (Марк. 10:15); "Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядал" (Иоан. 15:3); (Марк. 7:15-23).

Езикът, да следим за него: "Как може да говорите добро, когато сте зли? Защото от препълнено сърце говорят устата. Добрият човек от добро съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо. И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: защото по думите си ще бъдеш оправдан и по думите си ще бъдеш осъден" (Мат. 12:34-37); (Мат. 5:22-23).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Христовото учение носи мир и радост на душата. То учи, че човек е създаден за вечно блаженство в Царството Небесно и помага на човека да го постигне.

Само Бог знае всички недостатъци и слабости на човешката природа, повредена от греха. Само Той може да помогне на човека да преодолее своите лоши наклонности и да реши личните, семейните и обществените проблеми. Затова в Христовото учение следва да търсим ръководство към какво да се стремим и какво да правим. То поставя в основата на живота вярата в Бога и любовта към хората. То учи на безкористност, състрадание, смирение и кротост. То призовава да се върши добро, да развиваме у себе си всички способности, които Бог ни е дал.

Четейки историята на разпространение на християнството, виждаме, че според това как хората усвоявали учението на Спасителя, в човешкото общество настъпвали благоприятни социални и икономически изменения. Действително християнството съдействало за унищожаване на робството, издигнало положението на жената, укрепило семейството, създавало благотворителни организации, дало на човечеството най-високи морални и хуманитарни принципи. Съвсем друго виждаме в страните, където се насаждат нехристиянски идеи като фашизъм или "научен" марксизъм. Там вместо обещания земен рай възниква нещо като ад, вместо почитане на Бога се създава култ на вожда.

Ето защо за християнина е необходимо постоянно, задълбочено и с молитвено настроение да чете Евангелието, черпейки от него небесна мъдрост.

http://www.pravoslavieto.com/books/

със Здраве

Редактирано 15 декември 200619 г. от sprite (преглед на промените)

Да, разбира се, това е моя версия. След като от статията се махне помпозната реклама остава точно това което съм казал. По това време не е имало хора знаещи наизуст корана, защото той просто още не е съществувал, т. е не е бил написан. Ние по никакъв начин не можем да знаем какво са знаели наизуст учените хора по онова време, за нас остава това което е написано. Дали то отговаря на наизустеното или не, няма как да знаем. Екипът съставил корана, както и тези които са го разпространявали и налагали след това са се старали да подържат представата че тяхната версия е най-точна, най-истинска. Оттам и позоваването на авторитета на пророка, подробните обяснения (всъщност оправдания) защо текста е такъв какъвто е.

Ще ти припомня,че Корана е записан под надзора на самия Пророк.Хората знаели го наизуст никак не са били малко,като започнем с ученици и сподвижници.Колко копия са направени още през времето на Мухаммад е невъзможно да се каже,защото той е бил низпославан поетапно записван и разпостраняван.Предполагам объркването ти идва от това,че в последствие е бил систематезиран,тоест сурите(главите) се подреждали по хронологичен ред.

Joh 1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

Joh 1:2 То в началото беше у Бога.

Joh 1:3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не e станало нищо от това, което е станало.

Забележи всичко чрез него стана и без него не е станало нищо от това което е станало. Съвсем плитка логика ако вкараш ще видиш че Исус не може да е създаден защото пише че всичко което е създадено е създадено от него, няма нещо което да не е създадено от него и ако той беше създаден би трябвало да е участвал в своето създаване което звучи абсурдно.

Да ти обесня следното цитираш ми b]Joh 1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

Ха сега вземи внимателно прочети още веднъж този текст.И тогава ще схванеш логиката.

И тя е че преди Бог да е говорил(словото) нямаме слово.Или нямаме Иисус според твоята версия.

Сам разбираш че останалата част от конструкцията ти рухва нататък.И естествено звучи абсурдно.

Joh 1:3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не e станало нищо от това, което е станало.

Това простичко означава че света е плод на божествената заповед "бъди".

И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода

И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така.

И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така

И Бог каза: Да има светлина на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините;

И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.

Да ти обесня следното цитираш ми b]Joh 1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

Ха сега вземи внимателно прочети още веднъж този текст.И тогава ще схванеш логиката.

И тя е че преди Бог да е говорил(словото) нямаме слово.Или нямаме Иисус според твоята версия.

Сам разбираш че останалата част от конструкцията ти рухва нататък.И естествено звучи абсурдно.

Разликата е там че словото (Исус) беше в Бога още от самото начало и след това Бог го роди а не го създаде.

Joh 1:18 Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

Синът който винаги е бил в лоното на Отца изяви Бог.

Това простичко означава че света е плод на божествената заповед "бъди".

И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода

И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така.

И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така

И Бог каза: Да има светлина на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините;

И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.

Ако прочетеш малко по надолу ще видиш че същото това слово чрез което Бог сътвори всичко стана плът и доиде между нас хората. А както знаем словото е Божествено!

Joh 1:14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

Joh 1:10 Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.

Joh 1:11 У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.

Joh 1:12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;

Joh 1:13 които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.

Казваш нямало потвърждения в библията че Исус е Бог? Ще си позволя да дам няколко пасажа оборващи това твое твърдение.

Isa 9:6 Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.

Joh 1:18 Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви (Исус е въплащението на Бога в плът)

Joh 20:28 Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!

Luk 24:51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

Luk 24:52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

Както знаем ни е забранено да се покланяме на никой друг освен на Бог и ако Исус не беше Бог щеше да най-малкото да смъмри учениците.

Joh 1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

Joh 1:2 То в началото беше у Бога.

Joh 1:3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не e станало нищо от това, което е станало.

Забележи всичко чрез него стана и без него не е станало нищо от това което е станало. Съвсем плитка логика ако вкараш ще видиш че Исус не може да е създаден защото пише че всичко което е създадено е създадено от него, няма нещо което да не е създадено от него и ако той беше създаден би трябвало да е участвал в своето създаване което звучи абсурдно.

Col 1:14 В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете;

Col 1:15 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;

Col 1:16 понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;

Col 1:17 и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.

Col 1:18 И глава на тялото, то ест, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.

Col 1:19 Защото Отец благоволи да всели в Него съвършенната пълнота,

Col 1:20 и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст.

Col 2:8 Внимавайте да не ви заплени някой с философията си и с празната си измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа.

Col 2:9 Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството;

Phi 2:5 Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;

Phi 2:6 Който, както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,

Phi 2:7 но се отказва всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;

Phi 2:8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

Phi 2:9 Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари името, което е над всяко друго име;

Phi 2:10 така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества,

Phi 2:11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

Joh 16:15 Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.

Gen 1:26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята

Gen 11:6 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.

Gen 11:7 Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.

Забележи че дори в старият завет Бог на няколко места говори в множествено число за себеси.

Deu 6:4 Слушай, Израилю; Иеова нашият Бог е един Господ и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкaтa си сила. "

Еврейската дума ekh-awd която е използвана в този пасаж и е преведена като един всъщност означава "единство на множествата". Това мисля че говори достатъчно.

Heb 1:8 А за Сина казва: - "Твоят престол, о Боже е до вечни векове; И скиптърът на Твоето царство е скиптър на правотата.

Heb 1:9 Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; За това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя".

WoW!! Виж какво пише самият апостол Павел на Евреите. Прави връзка с този старозаветен пасаж и Исус за който се говори че е Бог!

Zec 12:9 В оня ден Ще потърся да изтребя всичките народи, Които идат против Ерусалим;

Zec 12:10 А на Давидовия дом И на ерусалимските жители Ще излея дух на благодат и на моление; И те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; И ще плачат за Него Както плаче някой за едничкия си син, И ще скърбят горчиво за Него Както скърби някой за първородния си.

Тук сам Бог твърди че евреите ще погледнат на НЕГО когото прободоха сиреч Исус!!

Има още много пасажи и доказателства в библията за това че Исус е Бог както старозаветни така и от новия завет. Може да не вярваме че Исус е Бог поради други причини (ислям атеизам и други) но определено не поради липсата на информация за това в Библията. Ако вярваме на библията че е изцяло Боговдъхновена няма място за капчица съмнение, но както казах и преди всеки си има право на личен избор дали да вярва или не пък бил той и пагубен.

Съгласен съм с теб,но и аз не бях разбран добре.Както споменах по-горе достоверността на евангилията е под всякаква критика и в същината си не са нищо повече от записани предания,преразкази,мнения,теорий и т.н.Съгласен съм и с това,че ако опираме единствено на вярата,то и днес конституцията на България можем да я определим като Божие слово.В интерес на истината единственото евангилие,което може да се приеме за достоверно е евангилието на Исус,което за съжеление е изгубено.Казваш,че няма логика Исус да бъде сътворен,защото е Бог?Няма и логика Бог да се роди,умре и възкръсне,което автоматично придава човечност у Божественото,което е абсурдно.Исус е изпитвал глад,жажда и всички характерни чувства за човека.Исус е пророк и Месия изпратен от Бог-а за да покаже правия път на изпадналия в грях народ на Израил,които по това време е вършел скверностти и преиначавал Тората.Ако Исус бе Бог в човешко тяло,то ни най-малко не би изпитвал човешките нужди и страхове или не е в силата на Бог да съхрани тялото без да се храни? Още едно доказателство,че Исус не е Бог,че е изкушаван от сатана със земни блага.Освен ако смятаме сатаната за толкува глупав,че не е знаел,че Създаля на Вселената може да създаде милиони копия на земята.Логиката да умре Бог след което да възкрасне освен,че противоречи на Божествената природа по всякакав начин,то и самата идея е абсурдна.Бог прощава ,на когото пожелае и необходимостта да умре част от Него за да намери причина у себе си да прости е меко казано смешна.Явно част от хората дотолкова се самозабравят в притчите за войни,паднали ангели и т.н. че забравят,че Бог няма нужда от нищо и опростява тези,които сметне че са достойни затова.Ще цитирам и Ппроф. Келдани, бивш католически свещеник, приел исляма през 1904 г.Келдани е бил римо-католически свещеник от Униато-Калдеанската секта. Роден е през 1867 г. в Урмия, Персия и получава своето образование в родния си град. От 1886 г. до 1889 г. е бил в учителския съвет на Мисията на Архиепископа на Кентърбъри на асирийските (несторианските) християни в Урмия. През 1892 г. е бил изпратен от кардинал Воуган в Рим, където завършил курс по философски и теологични изследвания в Propaganda Fide College и през 1895 г. е бил ръкоположен за свещеник. През 1892 г. проф. Дауд публикува поредица от статии в The Tablet на тема "Асирия, Рим и Кентърбъри" и в Irish Record на тема "Достоверността на Петокнижието". Той е направил няколко превода на "Аве Мария" на различни езици, публикувани в Illustrated Catholic Missions. Написал е много статии на френски и английски.Неговия призив към християните е следния:

"Трябва да напомня на християните, че докато не повярват в абсолютното единство на Бог и не отхвърлят вярата в триединството, те със сигурност не вярват в истинния Господ... Старият Завет и Коранът отричат доктрината на триединството на Бог; Новият Завет не я поддържа или защитава, но дори да съдържа загатвания или следи относно триединството - те не са достоверни, защото нито е било видяно, нито написано от самия Исус; не е на езика, който той е говорил и не е съществувало в съвременния му вид и същност поне през първите два века след него."

След като на всички е ясен произхода на евангелията и свободните съчинения в тях за каква достоверност можем да говорим?Вярата е хубаво нещо,но трябва ли да бъдем като онези които силно са вярвали,че земята е плоска и са отричали истината само за да останат верни на свойте убеждения.Аз не отричам Божийте слова както в Корана така и в Библията,но втората е била губена изцяло,променяна,добавяни съчинения и т.н.Призовавам да служим единствено на Бог създателя на вселената,който нито е раждал,нито е раждан,няма синове,нито дъщери и равен Нему.

Разликата е там че словото (Исус) беше в Бога още от самото начало и след това Бог го роди а не го създаде.

Като пропуснем това с раждането понеже е глупост,пак да те попитам,а преди да бъде изречено словото имаме ли слово или нямаме.Ако нямаме слово,нямаме и бог-слово.И цялата версия с троицата рухва.Защото БОГ няма начало и няма край.А словото има начало според библейския разказ.

Като пропуснем това с раждането понеже е глупост,пак да те попитам,а преди да бъде изречено словото имаме ли слово или нямаме.Ако нямаме слово,нямаме и бог-слово.И цялата версия с троицата рухва.Защото БОГ няма начало и няма край.А словото има начало според библейския разказ.

Joh 1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

Joh 1:2 То в началото беше у Бога.

Няма и логика Бог да се роди,умре и възкръсне,което автоматично придава човечност у Божественото,което е абсурдно.

1Co 1:23 а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост;

1Co 1:24 но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос е Божия Сила и Божия премъдрост.

1Co 1:25 Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците.

1Co 1:26 Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.

1Co 1:27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;

1Co 1:28 още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия които ги има,

1Co 1:29 за да не се похвали нито една твар пред Бога.

1Co 1:30 А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление;

1Co 1:31 тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали".

Joh 1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

Joh 1:2 То в началото беше у Бога.

1Co 1:23 а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост;

1Co 1:24 но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос е Божия Сила и Божия премъдрост.

1Co 1:25 Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците.

1Co 1:26 Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.

1Co 1:27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;

1Co 1:28 още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия които ги има,

1Co 1:29 за да не се похвали нито една твар пред Бога.

1Co 1:30 А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление;

1Co 1:31 тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали".

Би ли посочил каде е точно отговора на мойте въпроси?Кое се явява доказателствен материал?Автора бил ли е свидетел на описаните неща(нямам предвид конкретно тези цитати а като цяло)?Имал ли е оригинала от евангилието на Исус с което да съгласува?Кога е написана тази творба по времето на Исус ли?Попитах съвсем логични въпроси и изтъкнах доказателства в моя подкрепа.На въпроса ми защо Исус е Бог получавам отговор в смисъл,защото е така.Ако попаднеш в ръцете на преподавател по математика и доказваш така тезите си трудно ще вземеш диплома.За да не си помислиш,че те закачам интересувам се каде е логичното ти обяснение за представяне на Божественото,чрез човешкото?Няма да споменавам до болка познатата истина до колко може да се вярва на творби писани на съвсем друг език в съвсем друго време и от хора,които изхождат от собствени размисли,разкази от други и т.н.Като оставим този факт нека си зададем следните въпроси.Защо Бог идвайки в човешки образ ще консумира храна,ще страда,ще го псуват ,замерват с камъни и т.н.?Не е ли десетки пъти по достоверно,че съществото,което изпитва глад,страх,болка и т.н. е именно човек като нас,но с изключението е,че е пророк и има мисията да покаже грешките на Израил.Не е ли практиката на Бог затова и отпреди?Сатаната може да изкушaва човека или Бог-а,или и двете?Ако сатаната може да изкушава Бог какво ще му предложи в по-вече?Каде точно е логиката при положение,че Бог е Всемогъщ и прощава,на когото пожелае изведнъж да е решил да се остави да бъде убит,за да прости?Може ли Бог да умре?Може ли Бог да възкръсне?От тази християнска идея следва ли,че Бог се самонаказва,защото вижда творенията си несъвършени?Бог се остава да бъде убит за да изкупи собствената си вина,защото ни е създал с правото да бъдем добри или лоши?Изобщо имаме ли си представа от понятието божествена природа.Понятието Бог създаде човека по свой образ и подобие явно се разбира твърде буквално?Човека е дотолкова сходен с Бог-а доколкото Той ни е дал свободата да изживеем живота,както намерим за добре.Бог има абсолютна свобода,а ние ограничена в рамките на нашата същност.Нека всеки от нас се замисли за всички неща които го заобикалят и зависи от тях.Слънцето,земята,природните стихий,хората около теб,материалните нужди и всичко е регулирано от Бог.Предполагам си гледал телевизия и си видял част от необятния Космос и цифрите които,никой от нас не може да си представи за да опише Вселената?Когато виждаш,че Бог е над всякакви човешки нужди,закони и т.н. каде точно виждаш нуждата от Бог да умре за теб?Ще си позволя да отговоря!Бог не се нуждае от мен нито от теб,нито от всички хора.Той ни наставлява,защото сме като децата повтаряме едни и същи грешки и правим едни и същи бели.Бог търпеливо наказва свойте "деца" и когато се загубят изпраща измежду тях някой,който да им припомни за Неговите наставления.

Редактирано 16 декември 200619 г. от Arsen (преглед на промените)

Ще ти припомня,че Корана е записан под надзора на самия Пророк.Хората знаели го наизуст никак не са били малко,като започнем с ученици и сподвижници.Колко копия са направени още през времето на Мухаммад е невъзможно да се каже,защото той е бил низпославан поетапно записван и разпостраняван.Предполагам объркването ти идва от това,че в последствие е бил систематезиран,тоест сурите(главите) се подреждали по хронологичен ред.

Части от корана са преразказани от стария и новия завет.хората които са го знаели наизуст съвсем не са били много. не само защото грамотните хора са били малко, но и обществото е неспособно да издържа голям брой. Писмените копия също не са били много, пак по същите причини - били са неимоверно скъпи. Едва когато междуособиците са свършили, централната власт е намерила достатъчно ресурс за да систематизира наследството на Мохамед. Ние знаем какво е останало, но това което е отхвърлено е загубено, може би безвъзвратно.

Би ли посочил каде е точно отговора на мойте въпроси?Кое се явява доказателствен материал?Автора бил ли е свидетел на описаните неща(нямам предвид конкретно тези цитати а като цяло)?Имал ли е оригинала от евангилието на Исус с което да съгласува?Кога е написана тази творба по времето на Исус ли?Попитах съвсем логични въпроси и изтъкнах доказателства в моя подкрепа.На въпроса ми защо Исус е Бог получавам отговор в смисъл,защото е така.Ако попаднеш в ръцете на преподавател по математика и доказваш така тезите си трудно ще вземеш диплома.За да не си помислиш,че те закачам интересувам се каде е логичното ти обяснение за представяне на Божественото,чрез човешкото?Няма да споменавам до болка познатата истина до колко може да се вярва на творби писани на съвсем друг език в съвсем друго време и от хора,които изхождат от собствени размисли,разкази от други и т.н.Като оставим този факт нека си зададем следните въпроси.Защо Бог идвайки в човешки образ ще консумира храна,ще страда,ще го псуват ,замерват с камъни и т.н.?Не е ли десетки пъти по достоверно,че съществото,което изпитва глад,страх,болка и т.н. е именно човек като нас,но с изключението е,че е пророк и има мисията да покаже грешките на Израил.Не е ли практиката на Бог затова и отпреди?Сатаната може да изкушaва човека или Бог-а,или и двете?Ако сатаната може да изкушава Бог какво ще му предложи в по-вече?Каде точно е логиката при положение,че Бог е Всемогъщ и прощава,на когото пожелае изведнъж да е решил да се остави да бъде убит,за да прости?Може ли Бог да умре?Може ли Бог да възкръсне?От тази християнска идея следва ли,че Бог се самонаказва,защото вижда творенията си несъвършени?Бог се остава да бъде убит за да изкупи собствената си вина,защото ни е създал с правото да бъдем добри или лоши?Изобщо имаме ли си представа от понятието божествена природа.Понятието Бог създаде човека по свой образ и подобие явно се разбира твърде буквално?Човека е дотолкова сходен с Бог-а доколкото Той ни е дал свободата да изживеем живота,както намерим за добре.Бог има абсолютна свобода,а ние ограничена в рамките на нашата същност.Нека всеки от нас се замисли за всички неща които го заобикалят и зависи от тях.Слънцето,земята,природните стихий,хората около теб,материалните нужди и всичко е регулирано от Бог.Предполагам си гледал телевизия и си видял част от необятния Космос и цифрите които,никой от нас не може да си представи за да опише Вселената?Когато виждаш,че Бог е над всякакви човешки нужди,закони и т.н. каде точно виждаш нуждата от Бог да умре за теб?Ще си позволя да отговоря!Бог не се нуждае от мен нито от теб,нито от всички хора.Той ни наставлява,защото сме като децата повтаряме едни и същи грешки и правим едни и същи бели.Бог търпеливо наказва свойте "деца" и когато се загубят изпраща измежду тях някой,който да им припомни за Неговите наставления.

Дадох този цитат с надеждата че ще разбереш че Божиите пътища са над нашите и дори да ни се виждат глупави и нелогични това не ги прави такива. Пророците в Израил са пророкували над 300 пророчества които говореха за идването на царя сиреч Исус което го издига над всички тях. Дори самият Мойсей предопреди народа че след него ще дойде друг и на него да внимават и слушат.

Joh 5:43 Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

Joh 5:44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.

Joh 5:45 Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облагахте.

Joh 5:46 Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за мене писа.

Joh 5:47 Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?

Централна тема в стария завет е идването на месиата. Исус изпълни абсолютно всничките пророчества до последната запетайка касаещи неговото първо идване. Както добре знаем заплатата на греха е смърт и нашата присъда беше понесена от Божият агенц Яашуа(Исус) от Назаред стига да повярваме в него. Израил пренасяше в жертва невинни животни за оневиняванв на греховете, но те бяха само сянка на истинската жертва която имаше да се извърши.

Нашите добри дела изобщо не са достатъчни за да се спасим. Библията е много ясна по тоя въпрос че делата ни колкото и да са добри са като парцалива дреха в очите на Бог и за това ако не вземем дрехата на правдата която ни се дава безплатно заради жертвата на Исус, няма да ни спасят. Бог е дал собственият си син, жертвал го е заради нас а ние отказваме да го приемем, защото сме много добри ли? Така ние заявяваме че нямаме нужда от неговата милост, можем и сами да се справим. Щом така искат някой хора това е което и ще получат, нищо не им пречи да пробват и сами, но колкото до мен аз съм решил да се възползвам от Божията огромна милост и добрина и няма да си играя на руска рулетка!

http://www.youtube.com/watch?v=8H9l1SrsEGs&NR

Редактирано 16 декември 200619 г. от Sithrow (преглед на промените)

Части от корана са преразказани от стария и новия завет.хората които са го знаели наизуст съвсем не са били много. не само защото грамотните хора са били малко, но и обществото е неспособно да издържа голям брой. Писмените копия също не са били много, пак по същите причини - били са неимоверно скъпи. Едва когато междуособиците са свършили, централната власт е намерила достатъчно ресурс за да систематизира наследството на Мохамед. Ние знаем какво е останало, но това което е отхвърлено е загубено, може би безвъзвратно.

Първо приликите на Корана с Библията са естествени,защото това е Божието слово,което за разлика от Библията не е променяно.Чудно ми е как си се заел да ми доказваш тезата,че Корана е променян въз основа единствено на догадки.Ще повторя,че Корана е записан под надзора на Пророка разпостраняван и наизустяван,както и след смъртта му.Достигнали са до днес много древни копия,който нямат разлика помежду си,което е красноречив факт.Ако една книга е достоверна само ако има примерно над 1000 древни копия,то това си е единствено твое възприемане и ще се наложи да отхвърлиш цялата история на света Интересно ми е кои сте Вие,а че не знаете е по-вече от ясно.Сега преди да говориш на изуст,кажи кога визираш тези междуособици?Година?Начело с кого? По времето на Мухаммед имало вещи писари и професионални записвачи на Откровенията. При всяко низпославане на знамение или откъс, той веднага повелявал на своите писари да го запишат под негов контрол. Записаното от тях се проверявало и удостоверявало от самия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) Всяка дума била преглеждана и всяко знамение било поставяно на съответното място.

До времето, когато откровенията приключили, мюсюлманите имали много завършени записи на Корана. Те били запаметявани, рецитирани и използвани за всекидневните цели. Когато възниквало различие, въпросът се отнасял до самия Пророк, независимо дали това било свързано с текста, значението или интонацията му.Красноречив факта,че за важни неща се допитвали до Мухаммад.След Мухаммад са направени още много копия,разпостранявани и т.н.Единствените възникнали спорове(не войнствени) въз основа на Корана са били породени от факта,че е разпостраняван на големи територий и с езикови различия.Това порадило спора за правилната интонация и третия Халиф Осман заедно с други образовани мюсюлмани решили,че правилната интонация е тази,на която е низпослан Корана,а именно на диалекта на Кураиш. От тези факти учените стигат до извода, че днес Коранът е такъв, какъвто бил низпослан първоначално и какъвто винаги ще бъде. Никога към него не са правени нито допълнения, нито съкращения, нито изопачавания. Неговата история е толкова ясна, колкото и дневната светлина, достоверността му е неоспорима и абсолютното му запазване е извън всякакво съмнение.Автетичността на Корана е призната и от християнски учени и от атейсти.Имал съм религиозни спорове и със свещеници,който говорят за Корана без дори да са го чели и както се казва в Корана догадката с нищо не заменя истината.

Първо приликите на Корана с Библията са естествени,защото това е Божието слово,което за разлика от Библията не е променяно.Чудно ми е как си се заел да ми доказваш тезата,че Корана е променян въз основа единствено на догадки.Ще повторя,че Корана е записан под надзора на Пророка разпостраняван и наизустяван,както и след смъртта му.Достигнали са до днес много древни копия,който нямат разлика помежду си,което е красноречив факт.Ако една книга е достоверна само ако има примерно над 1000 древни копия,то това си е единствено твое възприемане и ще се наложи да отхвърлиш цялата история на света Интересно ми е кои сте Вие,а че не знаете е по-вече от ясно.Сега преди да говориш на изуст,кажи кога визираш тези междуособици?Година?Начело с кого? По времето на Мухаммед имало вещи писари и професионални записвачи на Откровенията. При всяко низпославане на знамение или откъс, той веднага повелявал на своите писари да го запишат под негов контрол. Записаното от тях се проверявало и удостоверявало от самия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) Всяка дума била преглеждана и всяко знамение било поставяно на съответното място.

До времето, когато откровенията приключили, мюсюлманите имали много завършени записи на Корана. Те били запаметявани, рецитирани и използвани за всекидневните цели. Когато възниквало различие, въпросът се отнасял до самия Пророк, независимо дали това било свързано с текста, значението или интонацията му.Красноречив факта,че за важни неща се допитвали до Мухаммад.След Мухаммад са направени още много копия,разпостранявани и т.н.Единствените възникнали спорове(не войнствени) въз основа на Корана са били породени от факта,че е разпостраняван на големи територий и с езикови различия.Това порадило спора за правилната интонация и третия Халиф Осман заедно с други образовани мюсюлмани решили,че правилната интонация е тази,на която е низпослан Корана,а именно на диалекта на Кураиш. От тези факти учените стигат до извода, че днес Коранът е такъв, какъвто бил низпослан първоначално и какъвто винаги ще бъде. Никога към него не са правени нито допълнения, нито съкращения, нито изопачавания. Неговата история е толкова ясна, колкото и дневната светлина, достоверността му е неоспорима и абсолютното му запазване е извън всякакво съмнение.Автетичността на Корана е призната и от християнски учени и от атейсти.Имал съм религиозни спорове и със свещеници,който говорят за Корана без дори да са го чели и както се казва в Корана догадката с нищо не заменя истината.

Що за непостоянен бог е този аллах?! Първо прави адам и ева те падат в грях, после да оправи кашата прави завет с Авраам който е баща на Израил, дава им тората и писанията но те ги променят и стават непокорни аллах ги проклева и си избира нови хора тоя път християните дава им на тях нови писания но каква изненада греда греда каква религиозна драма няблюдаваме на планетата земя драги зрители аллах не пак а отново не успява да си опази словото от тия непокорници. Аллах вече отчаян ги проклева и тях и от немай къде си намира Мухаммад и му дава корана за който се смята че е последната "част" от изданието наречено божие слово и няма да има нова защото това е най-истинска версия и вече няма как да се промени, макар че като гледам трагичните несполуки на аллах в близкото минало искренно се съмнявам.

Толкова нелинеен непостоянен и слаб бог който не е в състояние да опази собственото словото, аз лично трудно бих му имал доверие...

Дадох този цитат с надеждата че ще разбереш че Божиите пътища са над нашите и дори да ни се виждат глупави и нелогични това не ги прави такива. Пророците в Израил са пророкували над 300 пророчества които говореха за идването на царя сиреч Исус което го издига над всички тях. Дори самият Мойсей предопреди народа че след него ще дойде друг и на него да внимават и слушат.

Joh 5:43 Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

Joh 5:44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.

Joh 5:45 Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облагахте.

Joh 5:46 Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за мене писа.

Joh 5:47 Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?

Централна тема в стария завет е идването на месиата. Исус изпълни абсолютно всничките пророчества до последната запетайка касаещи неговото първо идване. Както добре знаем заплатата на греха е смърт и нашата присъда беше понесена от Божият агенц Яашуа(Исус) от Назаред стига да повярваме в него. Израил пренасяше в жертва невинни животни за оневиняванв на греховете, но те бяха само сянка на истинската жертва която имаше да се извърши.

Сега ако обичаш цитирай Стария Завет каде точно пише,че слиза Бог или един от Троицата.Самата дума Месия,никога не е имало значението на Бог.В стария завет се загатва идването на Исус,но ни най-малко се казва или намеква,че това е Бог Думата цар за теб е Бог и съвсем необосновано имайки се впредвид,че няма никакви подобни намеци или разяснения.Цар може да се тълкува и в смисъл на предводител и др.За своя народ един пророк е баща,цар и т.н.За Бог кой пророк е по възвишен не е наша работа.Относно въпросите който зададох горе и доказват абсурдността на цялата теория за Божествеността на Исус,не можахте да ми дадете отговори.Повтарям Исус се е молил на Бог,хранил се е изпитвал е страхове,сатаната го е изкушавал,проповядвал е вярата в Бог и т.н. Доказателства,че Исус не е Бог са много,но обратното липсват освен ако не се доверим на Новия Завет за когото всички знаем,че е редактиран само Бог знае колко много пъти.Опитах се да обърна спора и в логична гледна точа,защото зад тази ваша теза липсва напълно.Зададох ясни въпроси и бяха подминати.Цитираш Новия Завет като доказателсвен материал,а примерно в един съд тези доказателства небиха били допуснати дори и за изслушване.Първо доказателствата не са свидетели,второ доказано е че са и с лъжесвидетелски характер,променяни и т.н.Бог не иска от нас сляпа вяра иначе би ни създал като овце и да ни прати един пастир Омръзна ми да се повтарям и следващия път ако подходиш без размисли върху въпросите ми а само не на място цитирания,ще цитирам и аз Корана и ще стигнем до задънена улица.Хайде със здраве

Що за непостоянен бог е този аллах?! Първо прави адам и ева те падат в грях, после да оправи кашата прави завет с Авраам който е баща на Израил, дава им тората и писанията но те ги променят и стават непокорни аллах ги проклева и си избира нови хора тоя път християните дава им на тях нови писания но каква изненада греда греда каква религиозна драма няблюдаваме на планетата земя драги зрители аллах не пак а отново не успява да си опази словото от тия непокорници. Аллах вече отчаян ги проклева и тях и от немай къде си намира Мухаммад и му дава корана за който се смята че е последната "част" от изданието наречено божие слово и няма да има нова защото това е най-истинска версия и вече няма как да се промени, макар че като гледам трагичните несполуки на аллах в близкото минало искренно се съмнявам.

Толкова нелинеен непостоянен и слаб бог който не е в състояние да опази собственото словото, аз лично трудно бих му имал доверие...

Ще кажа само Мир!И дано Бог влее акъл в главата ти

П.С. сигурен съм,че скоро Бог ще ти потърси сметка за тези твой думи!Спирам да обръщам внимание на постовете ти.

Сега ако обичаш цитирай Стария Завет каде точно пише,че слиза Бог или един от Троицата.Самата дума Месия,никога не е имало значението на Бог.В стария завет се загатва идването на Исус,но ни най-малко се казва или намеква,че това е Бог Думата цар за теб е Бог и съвсем необосновано имайки се впредвид,че няма никакви подобни намеци или разяснения.

Ако беше прочел внимателно цитатите които съм изложил в предишните ми постове включващи и от стария завет не малко, макар че има и още много щеше да си дадеш отговор на въпросите сам....

Ще кажа само Мир!И дано Бог влее акъл в главата ти

П.С. сигурен съм,че скоро Бог ще ти потърси сметка за тези твой думи!Спирам да обръщам внимание на постовете ти.

Определено не искам твоя бог да ми влива акъл, Избора си е твой дали да обръщаш внимание на постовете ми или не. Игнорирайки отявлените недорзомения, несмислици и небивалици които исляма представлява избора си е пак твой!