Кое ви мотивира и амбицира повече и... защо?

успеха....провала ме сдухва...

При мен е провала.Защо ли...и аз незнам.

Нищо не проваля така,както успехът... Когато си се провалил,поне имаш мечтата да успееш.Ако вече си успял,какво ти остава? Аз се придържам към следната максима : "Никога не успяваш,и никога не се проваляш. Просто постигаш определени резултати."

Хм, труден въпрос... вероятно и двете:

- успехът води към нова цел и преследване на нов успех, а това е неосъществимо без амбиция

- провалът интуитивно води към преследване на успех, т.е. налице е и реваншизъм в някаква степен.

Човекът психически не е устроен да се стреми към провала, тъкмо обратното - гони успеха, за да удовлетвори някаква своя потребност или пък мечта, които за всеки индивид са си отделни - едни искат да скачат с парашут, за да се докажат, други са катерят по отвесни скали, трети преминават в усамотение хиляди морски мили сред ревящи урагани... Но не е и задължително предизвикателствата, а от там съответно и успехите и провалите, да са свързани непременно с някаква битка с природните стихии и несгоди. Налични са и интелектуални стремежи, любовни, трудови... всякакви и всеки сам по себе си определя резултата в зависимост от ценностната си система. В една и съща ситуация двама души биха могли да тълкуват даден резултат всеки по своему, т.е. за единия да е успех, а за другия - провал.

Това е характерно не само за хората, защото в глутницата вълците се бият един друг с амбицията да станат водачи - ето отново пример за успех - винаги временен и провал - също относителен, но понякога струващ твърде скъпо, също както и при хората.

Хмм,наистина доста труден въпрос

Обаче ,като постигнеш нещо си супер доволен от себе си и се стремиш да постигнеш следващата си цел.

НО,ако се провалиш първия път, може да се амбицираш, да дадеш още и още от себе си и да се окаже,че си можел да покажеш далеч повече, отколкото си предполагал. Разбира се, стига да не се сдухаш след провала.

Аз като се проваля си позволявам да се сдухам за малко (до няколко часа) и после се взимам в ръце и влагам двойно повече сили

Разбира се, че успеха. Не че и провалът не те амбицира, ама по-нататък. Първо трябва да си поревеш.

Амбицират ме възможностите които се откриват.Ако имам възможност за нещо повече от това което имам в момента се амбицирам и се стремя да го постигна.Амбицираме и милата и нежнда дума,прегръдката и усмивката от любим човек....

В една и съща ситуация двама души биха могли да тълкуват даден резултат всеки по своему, т.е. за единия да е успех, а за другия - провал.

Субективизъм. Всичко зависи от мисленето, разбирането, характера, душата ако щеш.

Мен ме мотивират парите и песпективите, целите, възможността за израстване. ... Но ако трябва да посоча едно от двете изброените по горе, то е успеха. Защото колкото повече имам, толкова повече искам и се блъскам за да го заслужа.

Ами зависи ...мисля обаче , че мен повече ме амбицират неуспехите ... Зареждат ме с хъс и борбеност , които после прави успехът още по - сладък ...След успех ...ами отпускам се , което не е гот ...

Успеха - за да докажа следващия път, че нивото ми е все още същото, а защо не - и по-добро

Провалът ми се отразява много зле - не съм свикнала да се занимавам с неща, в които не съм добра - предпочитам да си призная, че никога няма да съм достатъчно добра в някоя сфера и да се откажа от нея. Така си насочвам усилията само в неща, в които мисля че имам шансове за усъвършенстване и успех (поне се опитвам)

Редактирано 18 април 200719 г. от shanna (преглед на промените)

успеха....провала ме сдухва...

И аз съм така ...

Успехът-да,наистина те амбицира и следващият път да бъда на ниво,но и провалите също ме амбицират-след порядъчното ядосване,анализирам грешките си и повтарям опита с корекции.Ако се получи успех-радостта ми е двойна,ако е пак неуспех-повтарям опита до постигането на успех.

Тъп и упорит,както се казва :D

успеха при провала рева

Успехът ме амбицира повече. Самото чувство ме опиянява и ме кара да се стремя все повече и повече към още успехи.

Определено успехът е по-амбициращ за мен, защото по този начин според мен човек придобива повече увереност и самочувствие. От друга страна обаче когато претърпиш провал, се учиш на много неща, като след време няма да допуснеш същите грешки. За мен лично провалът първоначално е много сломяващ и се отчайвам и депресирам. Но след това идва и чувството за реванш или хъса, с който да преследваш целта си докрай. Все пак няма нещо по-сладко от успеха след поредица от провали

Определено успеха.

Имам ли успеха,провала вече само ме амбицира - към нова цел

А и нали съм Стрелец - имам цял колчан със стрели - за звездите

Според мен - зависи какъв е успеха, съответно провала. Затова смятам, че всичко зависи от ситуацията, не може да се даде еднозначен отговор.

Редактирано 5 май 200719 г. от gridim (преглед на промените)

И двете, но като че ли повече успеха

"Failing is just as sweet as success. I've tried them both and have no preference."

Мен пък ме мотивира скуката, а ме амбицира жаждата за информация.

Повече ме амбицира провала на неуспелия...

Имам ли успеха,провала вече само ме амбицира - към нова цел

Много вярно. Но мен и провала след успех също ме е амбицирал.

Както в природата - светлината и тъмнината се открояват взаимно на фона си...и тогава са най-въздействащи и провокиращи ни.

Важно е да не се замаеш от даден успех и да забравиш, че имаш още много да вървиш по пътя си. Да не забравяш, че си обикновен, че имаш приятели, че още утре нещата могат да се обърнат на 180* и т.н

Но най-главното според мен е да имаш силата и дързостта да успяваш заради себе си, а не заради другите. Да знаеш защо изобщо правиш дадено нещо и да вярваш, че искаш да го постигнеш. Тогава временните явления - успех и провал - по пътя към целта ти няма да имат решаваща роля.

Ами аз мисля 4е успехът може да ни мотовира пове4е ,но ако е прекалено голям има опастност да литнем в облаците и да забравим от каде аме трагнали....От неуспехат са6то има полза макар 4е ако ни следва 4есто ние се отказваме понякога....зарязваме вци4ко без даже да пробваме да извървим целия път.

И двете не правя разлика , винаги се стряма за по добро вечно намирам кусури даже да е перфектно . Няма значение за какво се отнася.