Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Внимание! - Авторът на този текст не е нито психиатър, нито психолог или терапевт. Текстът е базиран основно на ограниченият му личен опит.

Думата "медитация" има поне две значения - определена техника или приом за постигане на определени цели и определено състояние, начин на съществуване. Самата дума "медитация" е неособено точна - на латински означава размишление. Медитацията има нещо общо с мисленето, но сама по себе си не е размисъл. Думите използвани в други езици са далеч по-точни. Санскритското "дхяна" се превежда като "припомняне", подобен е и смисълът на арабската дума "зикр". Гръзкото "исихия" може да се приведе като безмълвие...

Медитацията като метод е терапевтичен приом сходен с когнитивно-поведенческата терапия и дълбинната психоанализа. И много различен от тях. Най-характерната особеност на медитацията е, че терапевтът и "пациентът" са съчетани в едно и също лице. Целта на тази техника е, човек да се научи съзнателно да отваря врата към идеите, мисите, чувствата, преживяванията и спомените подтискани на подсъзнателно равнище. Свързване на частите, които са се откъснали от цялото.

Тези части образуват нещо като замръзнали "вихри", които бушуват в нашето подсъзнание и в голяма част от времето дори не си даваме сметка за тяхното съществуване... А че ги има ни подсказва нещото, наречено "стрес". При специфичният стрес някакъв външен фактор оказва натиск и изважда на повърхността във всеки случай на досег с този фактор специфична "чувствителна зона" - например ако момиче е било изнасилено на пейка в градската градина възможно е това да остане като отпечатък и при всеки допир с пейка независимо от мястото да възкръсва старата болка. Или ако сте имали тежки отношения с родителите, всяка забележка, дори и най-невинна може да провокира буйна емоционална реакция.

Тези "откъснати ядра" могат да излязат на повърхността и в резултат на неспецифичен стрес - когато пред организма е изправен пред ситуаци на повишени изисквания и няма вече сили да ги подтиска така пълно на подсъзнателно равнище - изпит, болест или загуба на близък човек, инфекциозно или друго заболяване, изхабяване на организма в старостта... Неврозите са най-типичният пример за този случай.

Разстройствата на личността са ситуация, в която едно или няколко такива ядра здраво са заседнали на границата между съзнателният и подсъзнателният свят и без да бъдат подтиснати на подсъзнателно равнище или асимилирани в съзнателният свят.

Тези "ядра" дори и подтиснати на подсъзнателно равнище непрекъснато се стремят да намерят изява в съзнателният свят на човека. Колкото по-чувствителен е човек, толкова по-висока е цената, която плаща, за да ги крие от себе си. Тук под "чувствителност" разбирам големината на съотношението реакция/стимул при различни стресови фактори. Всеки човек има определена "степен на чувствителност", която в даден момент е еднаква по отношение на всички дразнители. Силата на реакцията се определя от силата на дразнителя и доколко е засегнал "чувствително място".

Изявата на тези "замръзнали ядра" в съзнателният свят става посредством мислите, чувствата, поведенческите реакции... образувайки натрапчиви, невротични модели на застинали и скъсали с реалността мисловни, поведенчески и емоционални реакции. Например, преди часове сме имали конфликт с нашият началник, но мислите ни отново и отново се връщат там - в отдавна отминалата ситуация. Отново и отново преживяваме гнева, подтисната изява на чувствата, десетки пъти си повтаряме в главата нещата, които сме искали да му отговорим, но не сме посмели...

Тази ситуация напомня за началото на Първата световна война - формалният повод и истинската причина се разминават драстично. Формалният повод за нашата реакция е една или друга ситуация от близкото минало, но истинската причина лежи далеч, далеч назад... в най-ранното детство или дори още преди това - като наследствена предиспозиция.

В живота на "нормалният човек" съществува перманентно и драстично разминаване между осъзнаваните мисли, чувства и поведенчески реакции и истинските причини, лежащи в дълбочината на психиката. Медитацията е метод, които позволява да се намали и постепенно да се заличи това разминаване и на мястото на застиналите и мъртви мисли и чувства да се разкрие спонтанното и необословено мислене и възприятие.

Медитацията е способ за разкриване на необословената човешка личност.

Тя се свежда до "съзнателно нищо-не-правене" - пасивна-активност. Както вече споменах, подтисканите на подсъзнателно равнище "ядра" непрекъснато се стремят да намерят изява в съзнателният свят посредством натрапчиви модели, включително мисловни и поведенчески. Човек може да разруши тези "ядра" и да ги асимилира на съзнателно равнище като се откаже да ги подтиска и едновременно с това, прояви воля и не им позволи да го командват. По този начин, стъпка по стъпка може да разкъса конците оплели душата му и да разкрие истинските си мисли, чувства и стремежи.

Тези "ядра" могат да ни накарат да се скараме, да намразим, да се изплашим, да крещим, да "бръщолевим" в ума си с часове, но НИКОГА не могат да ни накарат да застанем притихнали, съсредоточени и осъзнаващи настоящият миг. Именно този тяхна особеност се използва при медитацията, за да ги "разпаднем" и интегрираме в цялостната човешка личност. В процеса на медитация човек се учи да бъде активно наблюдаващ и пасивно действащ - действие в бездействието.

Медитацията е доста мазохистично преживяване - проявяването на подтиснатите "ядра" и тяхната интеграция в съзнателната личност винаги е съпроводено с дискомфорт и стрес, поне на определен етап от процеса - с усъвършенстване на уменията медитацията се превръща в неизчерпаем източник на безусловно щастие, приемане, проницателност, мъдрост, съчувствие и любов, тъй като тези качества са неотделими от природата на необословената човешка личност.

Обикновенно този дискомфорт е само неприятен, но в крайните случай може да бъде невероятно разрушителен, а стресът - животозастрашаващ. Чрез медитация човек може да отключи невроза или дори психоза или да предизвика изключително мощна и тежка стресова реакция на целият организъм до степен да заложи живота си на карта. Пак ще повторя - това са крайни и нетипични случаи. Рискът от тях може да бъде намален до незначителен с няколко елементарни предпазни мерки, но никога не може да бъде избягнат напълно.

Образно казано - представете си, че вкъщи имате водопровод, който не е използван 20-30 или дори 40 години. А там за това време са се натрупали умрели хлебарки и плъхове, ръжда, плесен и смрад. И когато след десетилетия бездействие започнете да пуската вода през този водопровод първо изтичат боклуците. Тук рисковете са 2 - първият и по-малък е човек да се изплащи и погнуси от това, което открива в себе си, да затвори кранчето и никога повече да не погледне към чешмата. А вторият и по-голям риск е, да не може да различи отровната от чистата вода и да пие... Само човек с изключително здрав стомах може да понесе относително безвредно такава течност... А такива хора не са много.

Следва продължение...

Редактирано от drahshta (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има различни видове медитации. Медитациите имат различни цели. Да се медитира с не много ясна цел или възглед, води до не много ясни резултати.

Целта на медитацията в Будизма е да се осъзнае истинската същност на ума - Буда-природата. Просветлението не е да станеш нещо или някой друг. Просветлението е осъзнаването на същността ни, която е абсолютната истина. Тази абсолютна истина е наречена Буда природа. Същността на всеки е Буда природата. Основата за преживяването на обусловеното съществуване, и на просветлението е умът. Просветлението е осъзнаване на истинската природа на ума, а обикновеният живот е липсата на съзнание за тази природа. Просветлението не е интелектуално разбиране, просветлението е преживяване.

Медитацията инструмент за постигане на тази цел. Освен медитацията в Будизма е важен Възгледа, това е правилното разбиране на пътя, също е важно и Поведението, това е дисциплината необходима да останем на този път, поведението в Будизма е основано на разбиране на закона за причина и следствие, да сме сигурни, че действията ни не са повлияни от смущаващи чувства (гняв, гордост, ревност, завист, привързаност, невежество)

Възгледът, медитацията и поведението са практически свързани. Будизмът не просто дава предписания, но и практически методи, за да могат да се постигнат резултати.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Доста интересно е изразено :wors: Чакам продължението ....

Възгледът, медитацията и поведението са практически свързани. Будизмът не просто дава предписания, но и практически методи, за да могат да се постигнат резултати.

Все едно чета пасаж от дзен будистка книга. :wors:;):)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Внимание! - Авторът на този текст не е нито психиатър, нито психолог или терапевт. Текстът е базиран основно на ограниченият му личен опит.

Думата "медитация" има поне две значения - определена техника или приом за постигане на определени цели и определено състояние, начин на съществуване. Самата дума "медитация" е неособено точна - на латински означава размишление. Медитацията има нещо общо с мисленето, но сама по себе си не е размисъл. Думите използвани в други езици са далеч по-точни. Санскритското "дхяна" се превежда като "припомняне", подобен е и смисълът на арабската дума "зикр". Гръзкото "исихия" може да се приведе като безмълвие...

Медитацията като метод е терапевтичен приом сходен с когнитивно-поведенческата терапия и дълбинната психоанализа. И много различен от тях. Най-характерната особеност на медитацията е, че терапевтът и "пациентът" са съчетани в едно и също лице. Целта на тази техника е, човек да се научи съзнателно да отваря врата към идеите, мисите, чувствата, преживяванията и спомените подтискани на подсъзнателно равнище. Свързване на частите, които са се откъснали от цялото.

Тези части образуват нещо като замръзнали "вихри", които бушуват в нашето подсъзнание и в голяма част от времето дори не си даваме сметка за тяхното съществуване... А че ги има ни подсказва нещото, наречено "стрес". При специфичният стрес някакъв външен фактор оказва натиск и изважда на повърхността във всеки случай на досег с този фактор специфична "чувствителна зона" - например ако момиче е било изнасилено на пейка в градската градина възможно е това да остане като отпечатък и при всеки допир с пейка независимо от мястото да възкръсва старата болка. Или ако сте имали тежки отношения с родителите, всяка забележка, дори и най-невинна може да провокира буйна емоционална реакция.

Тези "откъснати ядра" могат да излязат на повърхността и в резултат на неспецифичен стрес - когато пред организма е изправен пред ситуаци на повишени изисквания и няма вече сили да ги подтиска така пълно на подсъзнателно равнище - изпит, болест или загуба на близък човек, инфекциозно или друго заболяване, изхабяване на организма в старостта... Неврозите са най-типичният пример за този случай.

Разстройствата на личността са ситуация, в която едно или няколко такива ядра здраво са заседнали на границата между съзнателният и подсъзнателният свят и без да бъдат подтиснати на подсъзнателно равнище или асимилирани в съзнателният свят.

Тези "ядра" дори и подтиснати на подсъзнателно равнище непрекъснато се стремят да намерят изява в съзнателният свят на човека. Колкото по-чувствителен е човек, толкова по-висока е цената, която плаща, за да ги крие от себе си. Тук под "чувствителност" разбирам големината на съотношението реакция/стимул при различни стресови фактори. Всеки човек има определена "степен на чувствителност", която в даден момент е еднаква по отношение на всички дразнители. Силата на реакцията се определя от силата на дразнителя и доколко е засегнал "чувствително място".

Изявата на тези "замръзнали ядра" в съзнателният свят става посредством мислите, чувствата, поведенческите реакции... образувайки натрапчиви, невротични модели на застинали и скъсали с реалността мисловни, поведенчески и емоционални реакции. Например, преди часове сме имали конфликт с нашият началник, но мислите ни отново и отново се връщат там - в отдавна отминалата ситуация. Отново и отново преживяваме гнева, подтисната изява на чувствата, десетки пъти си повтаряме в главата нещата, които сме искали да му отговорим, но не сме посмели...

Тази ситуация напомня за началото на Първата световна война - формалният повод и истинската причина се разминават драстично. Формалният повод за нашата реакция е една или друга ситуация от близкото минало, но истинската причина лежи далеч, далеч назад... в най-ранното детство или дори още преди това - като наследствена предиспозиция.

В живота на "нормалният човек" съществува перманентно и драстично разминаване между осъзнаваните мисли, чувства и поведенчески реакции и истинските причини, лежащи в дълбочината на психиката. Медитацията е метод, които позволява да се намали и постепенно да се заличи това разминаване и на мястото на застиналите и мъртви мисли и чувства да се разкрие спонтанното и необословено мислене и възприятие.

Медитацията е способ за разкриване на необословената човешка личност.

Тя се свежда до "съзнателно нищо-не-правене" - пасивна-активност. Както вече споменах, подтисканите на подсъзнателно равнище "ядра" непрекъснато се стремят да намерят изява в съзнателният свят посредством натрапчиви модели, включително мисловни и поведенчески. Човек може да разруши тези "ядра" и да ги асимилира на съзнателно равнище като се откаже да ги подтиска и едновременно с това, прояви воля и не им позволи да го командват. По този начин, стъпка по стъпка може да разкъса конците оплели душата му и да разкрие истинските си мисли, чувства и стремежи.

Тези "ядра" могат да ни накарат да се скараме, да намразим, да се изплашим, да крещим, да "бръщолевим" в ума си с часове, но НИКОГА не могат да ни накарат да застанем притихнали, съсредоточени и осъзнаващи настоящият миг. Именно този тяхна особеност се използва при медитацията, за да ги "разпаднем" и интегрираме в цялостната човешка личност. В процеса на медитация човек се учи да бъде активно наблюдаващ и пасивно действащ - действие в бездействието.

Медитацията е доста мазохистично преживяване - проявяването на подтиснатите "ядра" и тяхната интеграция в съзнателната личност винаги е съпроводено с дискомфорт и стрес, поне на определен етап от процеса - с усъвършенстване на уменията медитацията се превръща в неизчерпаем източник на безусловно щастие, приемане, проницателност, мъдрост, съчувствие и любов, тъй като тези качества са неотделими от природата на необословената човешка личност.

Обикновенно този дискомфорт е само неприятен, но в крайните случай може да бъде невероятно разрушителен, а стресът - животозастрашаващ. Чрез медитация човек може да отключи невроза или дори психоза или да предизвика изключително мощна и тежка стресова реакция на целият организъм до степен да заложи живота си на карта. Пак ще повторя - това са крайни и нетипични случаи. Рискът от тях може да бъде намален до незначителен с няколко елементарни предпазни мерки, но никога не може да бъде избягнат напълно.

Образно казано - представете си, че вкъщи имате водопровод, който не е използван 20-30 или дори 40 години. А там за това време са се натрупали умрели хлебарки и плъхове, ръжда, плесен и смрад. И когато след десетилетия бездействие започнете да пуската вода през този водопровод първо изтичат боклуците. Тук рисковете са 2 - първият и по-малък е човек да се изплащи и погнуси от това, което открива в себе си, да затвори кранчето и никога повече да не погледне към чешмата. А вторият и по-голям риск е, да не може да различи отровната от чистата вода и да пие... Само човек с изключително здрав стомах може да понесе относително безвредно такава течност... А такива хора не са много.

Следва продължение...

Чакам продължението....А докато чакам прочетох това:

Медитацията

Венцислав Евтимов

УВОД

Днес много и навсякъде се говори за медитацията. За нея могат да се чуят най-различни неща и да й се приписват най-чуд¬новати вълшебства - от здравословни до екстрасензорни и окулт¬ни. Например: с медитация може да се излекуват спин и рак в напреднал стадий, да се проникне в отвъдното, да се установи контакт с други светове, да се говори с духове, да се върнем назад в еволюцията си, за да се разбере какви духове сме били в предишните животи и пр.,и пр.

И колкото някои да се поддават като деца на невероятно¬то и фантастичното в разпространяването на цели легенди за медитацията, в противовес на другите, които, основавайки се на своята „желязна" научна логика, пренебрежително отхвърлят подобни екстравагантни слухове, то в името на истината тряб¬ва да кажем, че всичко споменато по-горе относно медитацията е ВЯРНО!

Днес могат да се срещнат много интерпретатори, теоретици и „специалисти" относно медитацията, които да ви омаят със сладките си думи и без угризение да ви отправят към онази „непозната земя", забулена в тайнственост и мъгла, в която, за¬блуждавайки се, можете безрезултатно да пропилеете целия си живот. Но, забележете, никой от тях няма да ви покаже как да направите първите си стъпки, за да овладеете медитацията.

Запомнете обаче добре, че в Йога, от която всъщност про¬излиза медитацията, от значение е преди всичко практиката! За¬това днес темата за медитацията ще започна с най-обикновения практически въпрос:

НАЧАЛОТО ИЛИ КАК ДА МЕДИТИРАМЕ?

Често на нашите съботни тренировки или пък в лекци¬ите, които съм изнасял по този въпрос, както и в моята книга „Йога", изтъквам значението на асаната за медитацията. Впрочем нека да започнем със заемането и разполагането ни в една от обикновените медитативни пози - турски седеж (Сукхасана - на санскрит, фиг. 1) или пък т. нар. съвършена поза (Сидхасана, фиг. 2), т. е. да заемем „Сукха старха", което, преведено от санскрит, ще рече - приятна и стабилна, устой¬чива поза. В нея ние не трябва да чувстваме никакво неудобство и гръбначният ни стълб трябва да е напълно изправен, поставен върху своите естествени и равновесни извивки, което ни прави стабилни, позволява ни максимално отпускане на мускулите и запазване на една абсолютна неподвижност. Лицето ни е напълно отпуснато, като обръщаме погледа си било към междувеждието, било към върха на носа. В този случай, макар че затваряме очи, оставаме един малък процеп между клепачите, който да пропуска по малко светлина и да ни позволява като „кривогледи" да си виждаме края на носа.

Положението на очите е твърде важно за медитацията, тъй като то обуславя всякаква промяна в състоянието на съз¬нанието.

Целият текст ще намерите тук

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
Чакам продължението....

Ами, аз честно казано, имах предвид продължението всеки да си го допише сам в собственият си живот... Ама като си казал.

Медитацията като метод в най-широк смисъл е всеки метод за преодоляване на амнезията и възвръщане на паметта. Медитацията като състояние е реализирането на медитацията като метод.

За целите на текста ще дам следната техническа дефиниция на медитацията, която се отнася както за медитацията като метод, така и на медитацията като състояние: всяка съзнателна и целенасочена устойчива концентрация на вниманието представлява медитация. Дефиницията е "техническа" защото работата с вниманието е само една от многото техники за "припомняне". Използван самостоятелно този метод е доста бавен и не много ефективен. Все пак от гледна точка на "техниката на безопасност" ще разгледам именно тази "бавна" форма и няма да се спирам на методите за ускоряване на процеса, защото повечето от тях използвани непредпазливо могат да "изстрелят" човек право на "оня свят". Без билет за обратно връщане. Много моля да се отнесете към думите ми сериозно - медитацията е метод, а методите са индиферентни на целите, които си поставяте и на резултатите, които постигате. С ножа можеш да режеш хляб или гърлото на ближния и е желателно човек да е внимателен, когато се разхожда с моторна резачка в ръката.

Западната психология е установила известна градация в развитието на психичните процеси в човека:

1. Внимание.

2. Памет.

3. Мислене.

4. Интелект.

5. Личност в тесният смисъл на думата.

В процеса на инидвидуалната онтогенеза развитието е 1 -> 5. И обратно, при наличието на деструктивен процес, да кажем склероза, патологията се развива в посока 5 -> 1. Първо се засяга личността в тесният смисъл на думата, след това интелекта, мисленето и т.н. Това е и метод за оценка времетраенето и дълбочината на патологичният процес - правят се тестове на 5-те равнища и чрез сравняване на резултатите се прави приблизителна преценка за това колко отдавна е започнал процесът и до каква дълбочина е стигнал.

Западната психология се е натъкнала на нещо изключително важно, но не е съумяла да осъзнае истинското му значение. Причината за това е едостранчивият, еднопосочен начин на мислене, който характеризира цялата западна наука и философия през последните 300 години и най-ясно е формулирана в идеята на диалектическият материализъм: "битието формира съзнанието", и в ортодоксалната еволюционна теория и генетиката.

"Обратната страна" на установеното от западната психология е, че човек може да променя, развива всичките 5 нива, работейки на което и да е от тях. Ако способността за постигане на устойчиво внимание корелира с здравословно протичане на процесите на "по-горните" нива, това означава, че можем да променяме паметта, мисленото, интелекта и личността в тесният смисъл работейки на ниво "внимание". Представете си го като торта, съставена от 5 слоя. Когато разрязваме тортата с нож, разрязваваме всичките слоеве, независимо че можем да обърнем внимание само на един от тях. Всичко се случва на всички равнища едновременно, затова можем да работим на което равнище ни харесва и ни е най-удобно.

Щом като всяка една съзнателна и целенасочена устойчива концентрация на вниманието е медитация, интензивното учене за изпит е толкова медитация, колкото и "класическата". Това е точно така, и все пак, четенето/ученето и "класическата" медитация имат разлика. При четене/учене човек е "фиксиран" във външната/консенсусната реалност. Изграждането на способност за устойчиво внимание, изисква "преработка" на болезнените преживявания, подтискани на подсъзнателно равнище, а това може да стане само във вътрешната/личната реалност на човек. Затова след перод на интензивно учене човек започва да става нестабилен - организмът се приспособява и преприема една (или 2) от 2 възможни стратегии - (1) започва да изтласква болезнените емоции "навън" и тогава човек развива невротична реакция (да кажем паническо разстойство) или (2) започва да придърпва вниманието във вътрешният свят където преработката става под формата на съновидения, фантации, представи - човек губи желание за учене, става приспива му се или пък започва да фантазира...

При "класическата" медитация, вниманието може да се фокусира равномерно във "външната" и във "вътрешната" реалност и по този начин преработката на травматичните преживявания става много по-равномерно и с по-малко напрежение, отколкото при ученето за държавни изпити, например.

На практика двата метода - "класическият" и традиционното за западният студент учене се допълват изключително добре и използвани заедно дават резултат примерно 2-3 или дори 4 пъти по-бързо, отколкото всеки от тях използван по отделно. Това е и единственият метод за ускоряване на медитацията, който ще опиша (смятам, че другите който са ми известни са прекалено опасни за самостоятелно използване; пък и с напредването на медитативният процес тези, на който им се полага да ги знаят ще ги "преоткрият" самостоятелно в някакъв момент).

to be continued... (пие ми се кафенце)

Редактирано от Стефан Чолаков (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
На практика двата метода - "класическият" и традиционното за западният студент учене се допълват изключително добре и използвани заедно дават резултат примерно 2-3 или дори 4 пъти по-бързо, отколкото всеки от тях използван по отделно.

Много точно.

Естествено, и в двата случая е важно върху какво се медитира. Примерно всяка караница е форма на негативна медитация. Тъй като медитацията е форма на свързване на плановете на битието, при което човекът се явява проводник, въпросът за "темата" на медитацията е въпрос и за това на какво човекът става канал в нея.

(Не пия кафе поради медитацията си върху нуждите на собствената си... физическа обвивка :huh: )

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Благодаря,Стефане!Искрено се надявам продължението да не е след няколко месеца.... ;) Интересува ме и какво мислиш за техниките които е описал Евтимов.

Редактирано от N e o (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Като цяло имам доста добро впечатление за Венцислав Евтимов, както и за нещата, който пише. Ако става дума за индуистката йога силно мога да препоръчам това, което се предлага като сатянанда-йога в България - курсове, семинари и пр. Мек и адаптиран към нуждите на западното общество подход. Сайтът от който може да се почерпи повече информация е: http://www.yogabg.com. Също и http://www.yogabg.net.

Редактирано от Стефан Чолаков (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Или пейте, примерно. Едно ла на втора октава на правилното място и синузитът си отиде, чакрите се отварят и балансират.

Много хора се съсредоточават върху мисли и образи при медитация, това е вторично. А как е, ако остави концентрацията и просто се превърне в звук? (И го остави той сам да си намести всичко - и позата :) )

(Само давам идеи, не споря cool.gif )

Редактирано от azbuki (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Или пейте, примерно. Едно ла на втора октава на правилното място и синузитът си отиде, чакрите се отварят и балансират.

Много хора се съсредоточават върху мисли и образи при медитация, това е вторично. А как е, ако остави концентрацията и просто се превърне в звук? (И го остави той сам да си намести всичко - и позата :whist: )

(Само давам идеи, не споря cool.gif )

Ами, аз непрекъснато спамя темите на другите хора, редно е някой да оспами и моите. Така се поддържа хармонията в света :-)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Това не е спам, макар че беше написано шеговито. Няма нищо преди звука... "В началото бе Словото..."

П.П. Давам само една друга (реална) перспектива. Казвала съм ти, че много ми харесват нещата, които пишеш.

П.П.П. Но си личи, че не си чувал наживо едно истинско, изпято с цялото тяло, ла на втора октава. cool.gif Ама няма нужда да е ла. Става и сол. Става и фа. Прочиства всичко на два километра разстояние. За секунди. Хич не се майтапя.

Редактирано от azbuki (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
Това не е спам, макар че беше написано шеговито. Няма нищо преди звука... "В началото бе Словото..."

П.П. Давам само една друга (реална) перспектива. Казвала съм ти, че много ми харесват нещата, които пишеш.

П.П.П. Но си личи, че не си чувал наживо едно истинско, изпято с цялото тяло, ла на втора октава. cool.gif Ама няма нужда да е ла. Става и сол. Става и фа. Прочиства всичко на два километра разстояние. За секунди. Хич не се майтапя.

Това обяснява защо нямам синузит.Значи направихме откритие!!!Ходете ха опера за да се излекувате от някои досадни болести!!!Благодаря ,Азбуки! :)

Като цяло имам доста добро впечатление за Венцислав Евтимов, както и за нещата, който пише. Ако става дума за индуистката йога силно мога да препоръчам това, което се предлага като сатянанда-йога в България - курсове, семинари и пр. Мек и адаптиран към нуждите на западното общество подход. Сайтът от който може да се почерпи повече информация е: http://www.yogabg.com. Също и http://www.yogabg.net.

Благодаря ти за насоките,Стефане!В книгата си Евтимов описва един интересен случай,станал в Тунис.Който оставя въпроса открит:може ли медитацията да лекува или е само силен наркотик?Другото което не става ясно от книгата му е въпроса : Можеш ли сам да преминеш по пътя или е задължително да имаш учител.Доколкото си спомням и ти не си казал нищо за това.

Редактирано от N e o (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Не, пейте сами, не ходете на опера (Нео, чети моля ти се преди да отговаряш). Действително, вижте дали някой оперен певец има синузит. Или ако има, нещо го е загазил и пее на гърло ли, що ли. angry.gif Освен че центрира и настройва цялата система от тела на човека, звукът, при осъзнатото пеене се насочва и вибрира в областта на епифизата, предавайки се на останалите области на мозъка (така нареченото джиро от италианците, иначе му викат шеста и седма чакра :whist: ) и регулира по най-фин начин и хормоналната система (освен всичко останало). Ако съм споменала оперното пеене, то е само затова, че при този начин на пеене особено се подчертава пеенето с цялото тяло, което изважда целия потенциал на гласа наяве. Но може и просто да си пеете аааауууммм, ама не в носа и не на гърло, както обикновено, че така (почти) нищо не става.

Действително, много малко се знае за лечението и медитацията със звук, но е странно, ако се интересувате от йога и не знаете. Всички, които се смеят, са поканени на един урок по пеене с мен. Повечето хора, с които съм опитвала, независимо от йогийските си практики или други подобни, често са откривали, че изобщо не умеят и не знаят как да използват този естествен музикален инструмент, който ни е дала природата - както за просветление, така и за лечение. Откриват също така колко действителен боклук има на пътя на този звук, за да излезе и зазвъни в телата им и че това не е майтап. Много се отчайват след пътвите няколко опита просто да кажат "А!" в резонаторите, които са забравили да използват - не че препоръчвам отчаянието. Дънов неслучайно е писал песни, които да се пеят медитативно, но като слушам дъновистите как ги пеят... май се получава по-скоро обратен ефект (това е друга тема).

Стига толкова, че ей сега ще дойде армията от профанизатори. Който се интересува, нека се зачете и се вгледа в света около себе си. Ще открие интересни неща - като например, че едно малко дете все още по-добре може да използва гласа си от него. Повод за размисъл.

П.П. Насън съм задвижвала предмети със звук.

П.П.П. Независимо от всички йогийски практики, гласът показва душевното състояние, характера и болестите на човека - безпогрешно. Ако наум можем да си моделираме някакво излекуване или духовно израстване, както се получава при доста неправилни медитативни практики, със звука това не става.

Неслучайно се казва: Който пее, зло не мисли (=чист е)

Редактирано от azbuki (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
Това не е спам, макар че беше написано шеговито. Няма нищо преди звука... "В началото бе Словото..."

П.П. Давам само една друга (реална) перспектива. Казвала съм ти, че много ми харесват нещата, които пишеш.

П.П.П. Но си личи, че не си чувал наживо едно истинско, изпято с цялото тяло, ла на втора октава. cool.gif Ама няма нужда да е ла. Става и сол. Става и фа. Прочиства всичко на два километра разстояние. За секунди. Хич не се майтапя.

Аз си чета правилно!Това си го писала ти,нали?Е прочети го какво пише с големите червени букви!До два километра си е добро разстояние,защо да не помага?Освен това аз съм имал щастието да слушам 3 тенора и един бас в една стая от 20 кв.метра ,наживо.Беше нещо невероятно,стъклата на прозорците как издържаха да не се пръснат не знам.Пожелавам ти някой ден да чуеш нещо подобно,ако не си имала тоя късмет досега.

Всъщност пеенето си е чудесна динамична медитация,нали?

Редактирано от N e o (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Ето това не се пее със синузит, но и други неща трябва да са му "чисти" на човека: laugh.gif

http://www.ucis.pitt.edu/opera/OFB/stars/tak01.htm (Bell Song)

(Запознайте се с Дарина Такова :whist: )

П.П. Нео, аз съм се занимавала сама с оперно пеене, но съм чувала достатъчно и то добро пеене на живо (Ако ти липсва чупенето на прозорци с глас, мога да ти уредя нещо biggrin.gif ). Действително упражненията на оперните певци не са задължително приятни за околните, защото им се налага да повтарят определени особено интензивни моменти, но то зависи и от душевното състояние на човека де как ги понася тия неща :clap: Нужна е малко нежна душа.

Но оперното пеене е специален случай (наистина чети какво пиша). Говорех за пеенето като медитативна практика изобщо и ролята на звука в строежа на Вселената (такива ми ти работи biggrin.gif )

Редактирано от azbuki (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
Благодаря ти за насоките,Стефане!В книгата си Евтимов описва един интересен случай,станал в Тунис.Който оставя въпроса открит:може ли медитацията да лекува или е само силен наркотик?Другото което не става ясно от книгата му е въпроса : Можеш ли сам да преминеш по пътя или е задължително да имаш учител.Доколкото си спомням и ти не си казал нищо за това.

Обърни внимание - информацията за пълноценното функциониране на човешкият организъм е винаги на разположение. ДНК е своебразна памет. На физическо равнище. Децата почти не боледуват от хронични болести, основно от остри, особено инфекциозни - временно изваждане от равновесие и бързо връщане там. Процес на свръхучене, осъществен на физическо равнище.

Ракът, сърдечно-съдовите заболявания, атеросклерозата, диабетът и т.н. КАТО ЦЯЛО са съмнителна привилегия на възрастните. Едно изследване, което ми е попадало сочи, че през последните 3 години от живота на човек стойността на медицинските грижи, който получава, надхвърля тази за целият предишен живот. Защо?

Амнезията не е липса на паметова следа - паметта е налице, само че човек няма достъп до нея. Остаряването е амнезия, която се случва на физическо равнище. Медитацията е метод за преодоляване на амнезията, за припомняне. Санскритското "дхяна" и арабското "зикр" означават именно това - "спомняне".

Образно казано, всеки човек има лична банкова сметка с милонче в зелено, но не знае номера на сметката и кода за достъп. Медитацията е СРЕДСТВО човек да си СПОМНИ. И когато СПОМНЯНЕТО започне да се случва - то се случва на всички равнища. Включително на клетъчно.

Обърни внимание. На Тайната вечеря, когато Исус установява тайнството евхаристия, той го прави с думите: "Това правете за Мой СПОМЕН". Евхаристията, която е тайнство на тайнствата в християнството е просто метафора за спомнянето за Познанието и Любовта :-)

Колкото до медитацията и наркотиците - смях на кутийки. Всяка зависимост е не-свобода. А медитацията е начин човек да спечели своята Вътрешна Свобода. Има изследвания за използването на медитация при лечение на зависимости, ако ти е интересно потърси.

И както всяко СРЕДСТВО медитацията не е панацея. Панацея е САМИЯТ ЧОВЕК. Всеки метод сам по себе си може да има полза, вреда или никакъв резултат. Едно от предимствата на класическата медитация (и на ученето) е, че е сравнително "глупакоустойчива" и с няколко правила за безопасност може да се използва самостоятелно от ако не всеки човек, то от голяма част от хората. Има 1 000 001 метода, но не всички са подходящи за всеки човек и само част от тях могат да се използват сравнително безопасно при самостоятелна работа. Плюс това масовото образование така или иначе прави въпросът за уменията за управление на вниманието наистина МАСОВ. Тенденцията в развитите страни е поне 2/3 от хората да придобиват висше образование, а всяко висше образование си е много четене. Тоест - концентрация. Което прави въпросът за наличието на основни познания и обща култура по въпроса твърде належащ.

"Медитация" в широк смисъл е всеки метод, който може да се използва за спомняне. Пеенето, за което говори Azbuki. А в тесен смисъл - това са група от методи, при който ключовият елемент е изграждането на умение за активно управление на вниманието - като насоченост, разпределяемост и т.н.

Колкото до Наставниците... Това е нещо, което човек трябва да си заслужи :-) Но не е необходимо да се притесняваш по въпроса. В момента, в който човек е готов, Наставникът неизбежно изниква от някъде :-) Тези са като гъби-мухоморки. Където ги не сееш, там никнат :-)

За сега не бързам с дописването на темата, защото за медитацията може да се пише само в състояние на медитация :-) Тоест, ако човек ефективно си е възвърнал паметта - ако не напълно, то в значителна степен. Така че, може наистина да почакаш няколко месеца докато довърша темата.

Междувременно, ако те интересува освен Венцислав Евтимов мога да ти препоръчам една малка книжка "Техника на спокойствието", авторът един австралиец, името ми се губи в момента, а също и "Медитацията" на Свами Рама. Все пак не се разпръсвай прекалено - ако четеш от 10 места, накрая няма да знаеш на кого да вярваш :-) Един техника, която много ми помогна по време на следването и която е приложима и в тази материя е, човек да събере няколко учебника (или помагала) да ги прегледа набързо и след това да си хареса 1 към което да се придържа.

"Техника на спокойствието" е много добър буквар и човек може да научи основното за около час :-) Но пък на ТЕБ може да ти харесва нещо друго. :-)

Редактирано от Стефан Чолаков (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За съжаление не мога да ги открия никъде в електронен вариант.Но се надявам да ми попаднат отнякъде....рано или късно. cool.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Ако една книга е хубава - заслужава си да дадеш 5-6 лева за нея. Ако е лоша - защо да я четеш?

Редактирано от Стефан Чолаков (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Ако една книга е хубава - заслужава си да дадеш 5-6 лева за нея. Ако е лоша - защо да я четеш?

Няма хубава и лоша книга.Има такава която ти трябва за момента или не...Примерно "Болестта като път"днес я намерих търсейки другите.Явно ми трябва сега ,а не тогава когато ми я каза за първи път.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Надниквам в терминологичния справочник:

"Медитация - Състояние на пълна физическа и психиеска отпуснатост, съпроводена от пробуждане, освобождаване и просветление на съзнанието."

Наистина- техники за достигане до това състояние- безброй. И вероятно всеки би могъл да го постига. Самото състояние също не е еднозначно, има явно различни "октави". Но въпросът е- какво от това? Нима не познаваме съвършено владеещи такива техники хора, които са непоносими, егоцентрични и самовлюбени? За какво са им е тези техники? Да... важен е инструментът, но още по- важен е майсторът... Като не знае какво да прави с майсторлъка си и с инструмента...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Надниквам в терминологичния справочник:

"Медитация - Състояние на пълна физическа и психиеска отпуснатост, съпроводена от пробуждане, освобождаване и просветление на съзнанието."

Наистина- техники за достигане до това състояние- безброй. И вероятно всеки би могъл да го постига. Самото състояние също не е еднозначно, има явно различни "октави". Но въпросът е- какво от това? Нима не познаваме съвършено владеещи такива техники хора, които са непоносими, егоцентрични и самовлюбени? За какво са им е тези техники? Да... важен е инструментът, но още по- важен е майсторът... Като не знае какво да прави с майсторлъка си и с инструмента...

Честно казано,не познавам тия светли личности за които говориш.Можеш ли да ни ги изброиш поименно,моля?Но докато си говорехме за медитацията,открих нещо много интересно.Книга в която са казани много от нещата,които някога исках да споделя.Много полезна книга.Но по добре всеки да си провери нещата сам:http://elan.truden.com/lyubimi/knigi/bolestta_kato_pyt.htm

А на терминологичния си справочник не се доверявай толкова.... cool.gif Медитацията не е само това което пише там...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Багира, страхотен въпрос. Точно в центъра на проблема. Да, седим по цял ден, медитираме и чакаме да ни се отлепи задника от пода (да литнем тоест). Четем съответната литература, консултираме се със специалисти.

Е, и?

Преди години срещнах една жена, ясновидка и с богати психични дарби, която се оказа в последствие мой духовен учител (без някога да се е наричала така, просто ми помагаше в духовното израстване, препоръчваше ми книги, даваше ми от време на време по някой съвет). Спомням си първия ни разговор на тази тема (работехме иначе заедно). Рекох й, има неща, които ми се иска да си обясня и разбера, виждам, че ти знаеш, искаш ли да ми помогнеш? Какво казва тук фалшивият, завладян от егото си учител (или черноучител): "О, да, АЗ ЗНАМ, ще ти предложа всички отговори, за които хората тънат в невежество. Ще станеш посветен (=ще се отличаваш от тая безмозъчна сган, която живее в мрака)." И т.н. подобни приказки сме чували достатъчно.

Какво ми каза тази жена? Сряза ме и рече: "А ти защо искаш да знаеш?" Рекох, е, защото е добре да имам отговор на въпросите, които си задавам и да се науча да владея дарбите си. Тя ме прекъсна и рече: "Не, в духовно отношение какво целиш? За какво ти е да владееш тия дарби?" И ме гледаше много изпитателно, чак се учудих, защото иначе беше много мила. Ей Богу, всичките си така наречени психични дарби никога не бях го вземала толкова насериозно, че да си задам такъв въпрос. Какво целя, развивайки ги? И трябваше сега да отговоря. Вслушах се в себе си и оттам от дълбините излезе отговора: "Искам мир." Жената тогава ме изгледа, усмихна се и рече: "Добре тогава". После взе един лист хартия и започна да ми пише някакви неща, които аз моментално схващах, все едно винаги съм ги знаела...

Забелязали ли сте какво пише над олтара в повечето протестантски църкви (а може и в други, не знам)?

"Да се помирим с Бога."

Духовни занимания без ясна цел? По-добре не.

Редактирано от azbuki (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Честно казано,не познавам тия светли личности за които говориш.Можеш ли да ни ги изброиш поименно,моля?

Удар под кръста...

Не мога да посоча поименно. А и тези, за което говоря, са направо тъмни личности. Посочването им би означавало да посоча с пръст някого и да кажа:"Ето, този е въпросният непоносим егоцентрик!" което не означава за посочващия нищо добро... Приеми нещата на доверие. Или пък не ги приемай. Ще имаш възможност по- нататък да провериш сам. Пожелавам ти да е като наблюдател...

А на терминологичния си справочник не се доверявай толкова.... cool.gif Медитацията не е само това което пише там...

Както посочих, а и към каквото се присъедини azbuki, не е много важно какво е медитацията. Много по- важно е кой е медитиращ и защо го прави.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
Удар под кръста...

Не мога да посоча поименно. А и тези, за което говоря, са направо тъмни личности. Посочването им би означавало да посоча с пръст някого и да кажа:"Ето, този е въпросният непоносим егоцентрик!" което не означава за посочващия нищо добро... Приеми нещата на доверие. Или пък не ги приемай. Ще имаш възможност по- нататък да провериш сам. Пожелавам ти да е като наблюдател...

Както посочих, а и към каквото се присъедини azbuki, не е много важно какво е медитацията. Много по- важно е кой е медитиращ и защо го прави.

Добре де,защо така по принцип смятате че нямам цел или потребност. cool.gif

П.С. И защо смятате че сега започвам? biggrin.gif

Редактирано от N e o (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Честно казано,не познавам тия светли личности за които говориш.Можеш ли да ни ги изброиш поименно,моля?Но докато си говорехме за медитацията,открих нещо много интересно.Книга в която са казани много от нещата,които някога исках да споделя.Много полезна книга.Но по добре всеки да си провери нещата сам:http://elan.truden.com/lyubimi/knigi/bolestta_kato_pyt.htm

"Болестта като път" е на Торвалд Детлефсен и Рюдигер Далке. Двама автори, които ценя много високо. Мисля, че от тях (или по-точно - единият от тях) на български са преведени още "Съдбата като шанс" и "Агресията като шанс".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...