Салим, аз не робувам на нищо!

Това не е цитат от Щайнерова трактовка, а моя интерпретация на нещо съвсем друго, от други автори, които съм чела и мое разбиране на всичко, което е у човека. Да, напомня антропософия. Но нищо - антропософията е пътят към антропофилия.

Би ли споделила кои са тези други автори за които говориш. Защото според мен си е чист щайнеризъм.

И какви лични впечатления (доказателства) имаш че Исусовото тяло се е подготвяло 35000 години.

И също за АЗА на Заратустра, какви лични впечатления имаш, че е бил в тялото на Исус.

Иска ми се да обсъдим тези неща защото са сериозни и не може ей така да се говорят, все едно са някакви аксиоми

виж за какво иде реч:

В епохата на Рибите човекът е развил до високи нива своя интелект, стремящ се да пробие черупката, която го отделя от околния свят, за да го разбере по-добре. Това налага човешката мъдрост, натрупана от страданието до момента, да се замени с безусловната любов. Когато интелектът се свърже с любовта, всички граници падата пред тази двойка.

През Щайнер съм минала преди години, слава богу, не съм останала там.

И моля не само теб, в никакъв случай да не се интерпретира това, което пиша като аксиоматично, защото не е - само едно леко подхвърляне е, един друг поглед.

Maat, епохата на Рибите започва с Исус Христос и досега още сме в нея, макар и да има някои които твърдят че сме в епохата на Водолея вече.

А не както посочваш, че когато Христос идва, човекът вече бил развил до високи нива своя интелект. Но това са дребни неща.

Успокоих че се само си "минала" Щайнер, без да оставаш там

Обаче другата твоя трактовка не ми дава мира: Как така Исусовото тяло е подготвятвно 35 000 години да приеме Духа Христов. Би ли ми описала този процес. Кой го е подготвял толкова години. Как го е подготвял това Исусово тяло? Защо 35 000 години? Защо пък да не са 70 000? или пък 1 000 000?

Редактирано 16 ноември 200718 г. от salim (преглед на промените)

Maat, епохата на Рибите започва с Исус Христос и досега още сме в нея, макар и да има някои които твърдят че сме в епохата на Водолея вече.

А не както посочваш, че когато Христос идва, човекът вече бил развил до високи нива своя интелект. Но това са дребни неща.

Успокоих че се само си "минала" Щайнер, без да оставаш там

Обаче другата твоя трактовка не ми дава мира: Как така Исусовото тяло е подготвятвно 35 000 години да приеме Духа Христов. Би ли ми описала този процес. Кой го е подготвял толкова години. Как го е подготвял това Исусово тяло? Защо 35 000 години? Защо пък да не са 70 000? или пък 1 000 000?

Започва да ми се струва ,че чета не особенно добри фантастични разкази.Големите идеи звучат по убедително с големи цифри.Може това да е обяснението.

Обръщението и титлата Господ (гр. Kirios) в епохата на възникване на християнството означавала предводител удостоен с Божествена власт и сила, изпратен от Бога и в името Божие, за да управлява света. Римските императори си присвоили тази титла, за да подчертаят божествения произход на своята власт.

Именно тази императорска титла не могли да приемат християните, които без да се боят от смърт и преследвания, твърдели, че в света има само един Господ, един носител на Божествена власт и че този Господ е Иисус Христос. Ето защо Римската империя преследвала християните в продължение на 200 години. Ето защо с това слово започваме обяснението на християнската вяра в Христос.

“Вярвам в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния”. Произнасяйки тези думи, ние веднага се озоваваме в сърцевината на християнството, в неговата “уникалност“. Вярата в един Бог е присъща на всички големи религии - исляма, иудаизма и на неопределения “деизъм” - признаването на висшето Божествено начало и източник на живот, разпространено сред милиони хора, които не причисляват себе си към нито една историческа или традиционна религия.

Това, което отличава християнството от всички тези религии е, че едновременно с присъщия най-чист монотеизъм, т.е. вярата в единия Бог, вярата е обърната към Христос: към Човека на име Иисус, живял в Палестина преди около 2000 години, чийто живот /пришествие,учение, смърт/ е описан в книгата, наречена Евангелие /т.е. блага и радостна вест/ от четиримата евангелисти Матея, Лука, Марко и Йоан.

Христос - произнасяйки това име ние спонтанно свързваме две имена - Иисус Христос и забравяме, че ако първото - Иисус е наистина човешко име, при това доста често срещано по онова време в Палестина, то второто, Христос е титла, означаваща Помазаник, което на древноеврейски е “месия”. Във всички книги от Стария завет присъства пророчеството, че Бог ще изпрати в света Месията, Помазаника, т. е. Човека, който Той, Бог ще облече в божествена власт, ще изпълни със Светия Свой Дух и ще изпрати, за да възвести на хората Своята воля, да ги спаси от греха и злото, да ги съедини завинаги със Себе Си.

И както царе и пророци са били помазвани с елей като символ на духовна сила, така и този Божи пратеник ще бъде Месия. Очакването на Месията станало особено трескаво именно в епохата, описана в Евангелието. Първото свидетелство на Евангелието се състои в това, че Човекът Иисус, започнал Своята проповед в Палестина, е и Месия, Помазаник Божий - Христос. Този, когото чакаха и за когото се молеха и когото прославяха всички пророци дойде. Човекът Иисус е Христос.Това е началото на християнската вяра.

И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, който е роден от Отца преди всички векове, Светлина от Светлината, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца и чрез когото всичко е станало.

Последното всеувенчаващо и всеобхватно откровение е: този Господ, този Христос, Когото Бог изпрати в света като Своя Любов и Свое спасение, е Синът Божи Единородният. Съзнателно казвам - откровение. Всички останали слова: Господ, Христос, Помазаник, откриваме в историята на спасението; те могат да бъдат определени като човешки, тварни. Но да яви Своя Единороден Син в Христос може само Бог Отец. И в деня, когато Йоан Предтеча трябва да покръсти Иисус Христос със смирено послушание, Бог ни разкрива тази тайна:

“И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Йордан. И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него. И глас биде от небесата: Ти си Моят Син Възлюбен, в Когото е Моето благоволение” /Мк. 1:9/

Тук свършва спорът, защото няма и с кого да се спори. Започва тайната, която не подлежи на оспорване - нея Бог ни я открива. Той не се нуждае нито от “утвърждаване”, нито от оправдание. Цялата история на света и спасението е извеждала към това Божествено Откровение, към този дар на любов и светлина и всеки, който е от светлината, ще ги приеме. Христос е Син Божи, Христос е Бог и ние вярваме в това, защото вярваме в Отца и Христос. Защото “Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” /Йоан 3:16/.

Символ Верую допълва: “в Сина Божи, Единородния”. Това означава, че Христос е Син Божи не в този общ смисъл, в който всички хора могат да бъдат наречени Божии чеда, като създадени от Бога, а в единствения изключителен смисъл н думата Единороден, тоест единствен,един, не сътворен, а роден от Отца преди всички векове. Така е учил Христос за Себе Си и ние приемаме от Него тази вяра. Ние Му вярваме и в тази именно вяра Бог престава да бъде отвлечена идея. Той се разкрива като Отец на Своя Единороден Син, защото Той е вечна любов към Сина, вечна радост за Него, вечно самоотдаване на Сина: “…Отецът люби Сина - казва Христос - и Нему е предал всичко…”. Разкрива се и Синът: вечна Любов, послушание, вечно самоотдаване на Любовта.

Да, изнемогва нашият ум, този наш паднал и ограничен разсъдък. Изнемогва пред дълбините, величието и - по човешки - пред непостижимостта на тази тайна. Но тъкмо тази тайна ни възвестява Христос: съвсем различното, ново за нас и нечувано преди учение за Самия Бог. Ето защо Църквата не престава да твърди, че Христос е “Светлина от Светлина, Бог Истинен от Бог Истинен.”

Тук, в това нечувано учение се прокарва водораздел между тези, които приемат тази вяра и живеят чрез нея и тези, които не я приемат и твърдят, че макар, и Христос да е донесъл на хората забележително, възвишено морално учение, Самият Той е човек, а не Бог. Спирам се на този избор, защото, без всякакво съмнение, той определя чрез себе си цялото наше разбиране за християнството. Можем да кажем: Или приемаме Евангелието в цялост, приемаме цялото учение на Христа, така, както ни е дадено в Евангелието; или подобно на Толстой приемаме едно, а друго отхвърляме. Приемаме това, с което сме съгласни, което “разбираме”, но отхвърляме другото, което не разбираме. Нужно е да схванем, че ако изберем втория път, сами правим себе си съдници на Евангелието и, което е още по-страшно, смятаме, че Христос се е заблуждавал и е проповядвал неистини. Но ако Той се е заблуждавал в нещо и е проповядвал неистини, то каква е стойността на останалите Му думи и на цялото Му учение.

Ако четем Евангелието непредубедено, не можем да допуснем никакви съмнения в това, че Христос се е съзнавал като Син Божи, изпратен в света от Отеца, за да спаси света. И в това е целият смисъл на Евангелието, т.е. на тази блага вест, която Христовите ученици са разпространили по целия свят, на тайната, която Иисус Христос възвестява и явява на света. Затова именно приемането на тази тайна е началото на християнската вяра, а християнският живот е вечно вглъбяване в нея.

В какво се състои тайната, която отците и учителите на Църквата са наричали пресветла и прерадостна? Отговорът на този въпрос се съдържа в една дума и тази дума е Любов.

В Евангелието е казано за Бога, че Той е Любов. С други думи, Любовта не е едно от Божествените “качества”; самият Бог е Любов. Но няма любов без любещ и любим и тяхното единство. И ако тази любов е абсолютна, то тя се въплъщава и в абсолютно единство. Така че любещият може да каже: ние сме в единение, ние сме едно.

Ето защо ние можем да кажем така: ако наричаме Бог съвършеното Битие, ако съвършенството ни е разкрито като Любов, ако “Бог е любов”, то тогава Бог не е самота, някакъв вечен Аз без вечно Ти. Не, Бог е абсолютно, всеблажено единство на Любещ, Любим,и Любов или както Самите Те са ни го открили - единство на Отеца, Сина и Светия Дух.

“Отче! - казва Христос в нощта на предателството - “Да бъдат всички едно, както Ти , Отче, Си в Мене и Аз в Тебе, тъй и Те да бъдат в Нас едно, та да повярва светът, че Ти си Ме пратил.”

pravoslavie.bg

Обръщението и титлата Господ (гр. Kirios) в епохата на възникване на християнството означавала предводител удостоен с Божествена власт и сила, изпратен от Бога и в името Божие, за да управлява света. Римските императори си присвоили тази титла, за да подчертаят божествения произход на своята власт.

Kirios=господин ....

θεός(theos)=господ

тоест "кirios" няма нищо общо с господ и църквата и като цяло статията има много логически грешки ама както и да е нали съм атеист.

Еее, много искаш, Салим. Готовите отговори не са верните отговори. Аз нищо наготово не съм намерила, ей така - да ми падне от небето. Може да не съм останала при Щайнер, но съм си взела каквото трябва от там. Както и отвсякъде, откъдето съм минала и продължавам да минавам.

Защо 35 000 години е подготвяно тялото ли? На този въпрос ако започна да отговарям, 100 теми няма да ми стигнат.

А епохите не са рязко отграничени, Исус се ражда в началото на тази на Рибите и бележи като цяло нея. И сега сме в плавен преход на Водолея, който е започнал вече неотдавна.

Зададох ти въпросите, не защото очаквам да знаеш отговорите, а защото очаквах да се замислиш върху тях. А ти се измъкна

Което си е твое право, няма проблем

Kirios=господин ....

θεός(theos)=господ

тоест "кirios" няма нищо общо с господ и църквата и като цяло статията има много логически грешки ама както и да е нали съм атеист.

Обръщението и титлата Господ (гр. Kirios) в епохата на възникване на християнството означавала предводител удостоен с Божествена власт и сила, изпратен от Бога и в името Божие, за да управлява света. Римските императори си присвоили тази титла, за да подчертаят божествения произход на своята власт.

Кой е Исус Христос?

Аз съм Исус Христос.

Вземете се разберете...

Аз пък съм Тома Неверни

Кой ти каза това?!!! Като прочетох горното и скочих пет ръста. Кой ти внушава тези глупости, че разсъдъкът ти е паднал?!!! И че не може да разгадае тайните?!!! Ето така е управлявала и манипулирала църквата през вековете наивните и простодушни свои раби - чрез внушение да не се опитваме да разберем нещата, да спрем да мислим, да нямаме свое мнение, да не търсим, да вдигнем ръце от опити да разберем естеството на нещата и да вярваме сляпо в управляващите и това, което се опитват да ни пробутат. Нищо ново под слънцето! Методите на внушение и промиване на мозъци, употребявани от религиозните водачи, различни учения - течения с помпозни имена, са едни и същи от край време. Кажи му на този, който ти втълпява, че разумът ни е паднал, че неговия е такъв, че неговият е ограничен и много му се иска да не можем да мислим. Защото тайната е точно това - неразкритото от нашия ум, всичко онова, което разумът още не е разгадал, не си е обяснил. И да спрем да постигаме чрез разума, означава неговата смърт. А Христос е точно това - Светлината на разума. И точно това иде да ни подскаже Христос - всички тайни само разумът може да разбули и о-светли. А хора, които искат да спреш да мислиш, не ти мислят доброто, внимавай с тях!

Човешкият ум е създаден не да създаде истината, а да приеме истината за Бога. След грехопадението нашият ум е станал плътски, тоест стреми се не към Божественото и вечното, а към телесното и тленното(себичност). Всъщност грях на гръцки означав точно това, да пропуснеш целта(която е стремеж към Бога).

със Здраве

"...означавала предводител удостоен с Божествена власт и сила, изпратен от Бога и в името Божие, за да управлява света."

"Във всички книги от Стария завет присъства пророчеството, че Бог ще изпрати в света Месията, Помазаника, т. е. Човека, който Той, Бог ще облече в божествена власт, ще изпълни със Светия Свой Дух и ще изпрати, за да възвести на хората Своята воля, да ги спаси от греха и злото, да ги съедини завинаги със Себе Си."

... Христос е Бог и ние вярваме в това,...

Чакай малко!Нали Бог изпрати в света Месията,а после казваш,че Христос е Бог.Нещо не се връзва.Тази "тайна",както я наричаш,ще си остане тайна за всички онези,които са си затворили очите с две ръце,с още две са си запушили ушите и не щат ни да виждат,ни да чуват...

Sprite,искам да те попитам, Исус имаше ли свободната воля да избира,да бъде послушен на Бога или не? Беше ли поставен пред изпитание,беше ли изкушаван?Умря!?

Православен християнин съм.

Ако искаш да научиш нещо повече за Светото Православие може да започнеш от тук pravoslavie.com

Има доста за четене

със Здраве

На този въпрос има няколко милиарда отговора-всичките са грешни.За да разбереш нещо или някой-трябва да станеш това нещо или някой.Прочетете"алхимика" на Паолу Коелю и ако не разберете какво имам пред вид,аз съм виновен ,че съм ви насочил грешно.

Редактирано 17 ноември 200718 г. от kaltor (преглед на промените)

Обръщението и титлата Господ (гр. Kirios) в епохата на възникване на християнството означавала предводител удостоен с Божествена власт и сила, изпратен от Бога и в името Божие, за да управлява света. Римските императори си присвоили тази титла, за да подчертаят божествения произход на своята власт.

Драги ми sprite ако имате и елеметарни познания от гръцки ще знаеш че думата "Kirios" няма нищо общо със древно-гръцки(като начин на синтаксис на думата) които се е говорел по времето което вие говорите но все пак АКО имате някакви доказателсва че "Римските императори си присвоили тази титла(Kirios) , за да подчертаят божествения произход на своята власт." освен вашето твърдение ще ми бъде много интересно да ги погледна понеже се интересувам от история и лингвистика.

Драги ми sprite ако имате и елеметарни познания от гръцки ще знаеш че думата "Kirios" няма нищо общо със древно-гръцки(като начин на синтаксис на думата) които се е говорел по времето което вие говорите но все пак АКО имате някакви доказателсва че "Римските императори си присвоили тази титла(Kirios) , за да подчертаят божествения произход на своята власт." освен вашето твърдение ще ми бъде много интересно да ги погледна понеже се интересувам от история и лингвистика.

Ок, ще събера по-обширна информация за въпросите които те интересуват и ще ти ги пратя на ЛС да не разводняваме повече темата.

със Здраве

Православен християнин съм.

Ако искаш да научиш нещо повече за Светото Православие може да започнеш от тук pravoslavie.com

Има доста за четене

със Здраве

Здравейте!Нямам нищо против това,че си православен християнин и мисля,че всеки тук уважава твоя избор.Така също по всичко личи,че си добър човек,достоен и честен.Но те попитах нещо конкретно,а ти се измъкваш и ме пращаш в Православието.сом.Нека обсъдим този въпрос по подробно.Значи твърдиш,че Исус е Син Божи и до тук всичко е наред,съгласни сме и затова,че Исус е изпратеният Месия,Помазаника(мн.добре си го написал) ,НО същевременно е и самият Бог.Много противоречия произтичат от това твърдение.Не е логично някой да изпрати друг,за да каже неговите думи и в същото време да е самият той,нали?Ето какво казал Исус:Йоан 5:30

"Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил."Ако казаното не е ясно ето още един текст: Лука 22:42

"Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде."

А спомняте ли си в пустинята -Сатана е изкушавал Исус."показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му: 9 Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш."Как така Бог ще се поклони на Дявола?

Библията е като един пъзел и ако се подредят частите правилно може да се види цялата картина.Но учението за триединсвото никак не пасва.Ако приемем,че тази книга е нашият пъзел и вземем една част от друг пъзел и се опитаме да я натъкмим някак си в нашия какво ще се получи? Чуждата част няма да пасне.Ако обаче продължаваме да упорстваме,то ще ни се наложи да разместим и други фигурки и в крайна сметка какво ще се получи-един изкривен образ.Та след учението за триединството на Бога идва учението за Божията майка.Твърди се,че Мария е Богородица.Какво следва от това-Мария е издигната в култ и обожествена.Правят се икони с нейния образ и миряните и се покланят.Някои се молят на Мария! да им помага или да ги закриля.Вярно ли е?Не ли Православието учи на това?А колко светци -закрилници имаме?Библията отново е категорична:Лука 4:8

А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш".А и защо изобщо Исус е трябвало да се моли за нещо на някого?Нали той е самият Бог,творецът на всичко?Исус е имал властта да възкресява,щото казват,че само Бог има тази сила.Прочетете внимателно този текст и особено първото изречение:А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. 43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Лука11:41-43”

Отче! - казва Христос в нощта на предателството - ”Да бъдат всички едно, както Ти , Отче, Си в Мене и Аз в Тебе, тъй и Те да бъдат в Нас едно, та да повярва светът, че Ти си Ме пратил.”Така също :Йоан 10:30

"Аз и Отец едно сме. "Да! Исус и неговият Отец са единомислещи,обединени от една идея,имащи една цел и т.н.Знаете какво прави обединението/съединението( и какво пише на Народното ни събрание,еех,де да бяха обединени...)Означава ли това,че Син и Отец са едно и също,че са част от триединството или са двама,две независими личности?Нека отново да видим как Исус отговорил на онези,които го обвинявали в богохулство:16 И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз съм, и Отец, Който Ме е изпратил 17 И в закона, да, във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.Йоан8. А записаното в Лука22:42 би било лишено от смисъл.

Има един,който заслепява очите ни и запушва ушите ни...,от десет дерета вода донася да ни убеди в правотата си...Имаме ли избор?Имаме!

Притчи 27:11

Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

Редактирано 18 ноември 200718 г. от arenas (преглед на промените)

Понеже въпроса е зададен към конкретен човек, аз ще го чакам търпеливо да отговори. През това време ще оставя личното си мнение за триединството.

Бог Отец- неописуемата свръх сила.

Бог Дух- Духа на истината, който Христос изпраща от Отца.

Бог син- всеки човек, защото "Не е ли казано:Богове сте!?".

Ако да си кръстен в Рилския манастир като дете означава да си православен християнин, и да носиш кръст , и от време на време да ходиш на черква, това означава, че и аз съм.

Здравейте!Нямам нищо против това,че си православен християнин и мисля,че всеки тук уважава твоя избор....

Ние, православните християни, признаваме за истина, че съществува Бог, височайш и всесъвършен Дух, Един по съществото си, а троичен в лицата - Отец, Син и Свети Дух. Те образуват от себе си Троица единосъщна и неразделна. Този триединен Бог всичко съдържа в своята власт и всичко управлява. Той е създателят на небето и земята и на всичко, което виждаме и което не виждаме.

Бог Отец е начало всемогъщо, от което произхождат преди вековете: Синът чрез раждане, а Светият Дух чрез изхождане.

Бог Син е роден предвечно от Отца, чрез когото се прояви Божието могъщество в създаването на всяко възможно битие.

Дух Свети, произхождащ от Отца, има следователно Божествено Естество, на което подобава поклонение неразделно с Отца Сина.

Трите лица, които имат едно и също Божествено естество, се различават по личните си свойства. Личното свойство на Отца се състои в това, че Той е началото.

Личното свойство на Сина се заключава в това, че Той е предвечно роден от Отца. Най-после личното свойство на Светия Дух е това, че Той изхожда преди вековете от Отца.

Съществуват следователно две различни действия у Отца в качеството Му на начало. Едното се нарича раждане и има за предмет Сина, а другото се казва изхождане и се отнася за Светия Дух.

Тия две действия, непостижими за човешкия ум, имат за последствие вечната проява на Сина св. Духа.

В Светата Троица не трябва нито да разделяме съществените свойства, нито да смесваме личните. Защото, ако припишем на лицата различни съществени свойства, бихме създали много богове и бихме нарушили догмата за единството на Бога. Ако ли пък, напротив, отдадем на друго лице личното свойство на едно лице, в такъв случай би се унищожило личното различие и така нарушаваме догмата за троичността на лицата. Най-после, ако личното свойство сметнем за съществено свойство, бихме отдали на трите лица, имащи еднакво същество, онова, което принадлежи само на едно лице.

Освен вътрешното и вечно двояко действие Отецът има още и едно външно действие, предмет на което е видимият и невидимия свят. Първият се състои в създаването на веществения, видимия свят, а вторият - на невидимия, напр. ангелите.

Външното действие на Отца се извършва чрез Сина, а Светият Дух освещава с благодатта Си и двата свята вследствие на посланието, което получава от Отца и Сина. Това послание се проявява особено, от една страна, в ония боговдъхновени и избрани мъже, които подготвяха човечеството да посрещне достойно идването на Месията. От друга страна, то се проявява в Църквата чрез влиянието на Светия Дух върху вярващите и в опазването на залога на Божественото учение.

Бог е един по същество, но троичен по лица: Отец, Син и Дух Свети, Троица единосъщна и неразделна. Тази тайна превишава човешкия разум. Никой не може да я обхване напълно, защото тя е безмерно висока, както безмерно високо е Божието същество, а човешкият ум е слаб и ограничен: той няма сили, за да разбере, и думи, за да изрази точно и съвършено Божието същество и Неговите свойства.

Указания за троичността на Бога има в Стария Завет. Към тези указания можем да отнесем преди всичко ония места, в които се говори за множественост на лицата у Бога. Например:

"Да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие" (Бит. 1:26).

"Рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло" (Бит. 3:22).

Пророк Исаия слушал славословието на ангелите, които заобикаляли Божия престол:

"Свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава" (Ис. 6:3).

Тук трикратното повтаряне думата свет косвено свидетелствува за троичността на Бога.

Пророк Давид казва:

"Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му - цялото им воинство" (Пс. 32:6).

Под Слово тук можем да разбираме второто Лице на Света Троица - Син Божи: думата Господ указва на първото Лице - Отец, от Когото предвечно се ражда Син; под Дух на устата Му се разбира третото Лице - Дух Свети, Който предвечно изхожда от Отца.

В Новия Завет свидетелствата за троичността на Бога са съвсем ясни. Първото от тях е при кръщението на Иисуса Христа в реката Йордан: Бог Отец свидетелствувал от небето за Спасителя на Света: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение" (Мат. 3:16-17). Син Божи се кръстил от Йоан, а Дух Свети слязъл върху Сина във вид на гълъб.

В прощалната Си беседа Спасителят говори на учениците Си:

"И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки... А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил" (Иоан 14:16, 26).

Тук ясно се посочват и трите лица на Света Троица, а също така се загатват и функциите на всяко от Тях.

Спасителят, когато изпращал Своите апостоли в света да проповядват Евангелието, им казал:

"Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа" (Мат. 28:19).

В този стих са споменати по име всичките лица на Света Троица и е посочено тяхното единство, защото е казано в името, а не: в имената.

Най-ясно новозаветно свидетелство за троичността на Бога ни дава св. апостол и евангелист Йоан Богослов:

"Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Свети Дух; и тия тримата са едно" (1 Иоан. 5:7)

Ние не можем да вникнем и разберем как единият по същност Бог е в три лица, но ние вярваме, уповавайки се на безпогрешното свидетелство на словото Божие:

"Божието никой не знае, освен Божият Дух" (1 Кор. 2:11).

Лицата на Света Троица се различават помежду си по това, че Бог Отец не се ражда и не изхожда от друго лице, затова Неговото лично свойство е отечество, нероденост; Син Божи предвечно се ражда от Отца и личното Му свойство е роденост, синовство; Дух Свети предвечно изхожда от Отца, личното Му свойство е изхождане. Трите лица на Света Троица имат равно божеско достойнство: както Отец е истински Бог, така също и Син е истински Бог, и Дух Свети е истински Бог, но тъй че трите лица не са три Бога, а един триличен и триипостасен Бог.

В светлината на църковното учение за троичността на Бога се разбира същността на християнството, именно любовта. Бог е любов (1 Иоан. 4:8, 16). Пълна изява тази любов намира в единството на трите лица. Светът и хората са плод на божествената любов. Изкуплението на човечеството от греха и смъртта е дело също на тази любов:

"Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела" (Пс. 144:9).

"Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Иоан 3:16).

Християнската любов има за основа любовта между лицата на Света Троица. В първосвещеническата Си молитва Господ Иисус Христос се моли за всички, които са повярвали в Него:

"Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно" (Иоан 17:21).

В първия член от Символа на вярата Бог е наречен Вседържител. Той държи всичко в Своята власт, всичко управлява, всичко ръководи. Със Своята всемогъща воля Той поддържа съществуването на света, действуването на природните закони и порядъка във вселената. Без Неговата света воля не става нищо в света. Тази истина Спасителят е изразил с думите:

"Ни едно врабче няма да падне на земята без волята на нашия Отец" (Мат. 10:29).

Бог държи в Своята крепка десница дори и злите сили. Те действуват само по Негово допущение. Но всичките им действия против Неговия закон и против верните Нему хора Той обръща в добро по Своята непостижима за нас премъдрост и сила.

Чети внимателно, какво казва Яхве за себе Си в Стария Завет и какво твърди Христос за себе Си в Новия:

1. Само Яхве прощава греховете човечески. Христос прощава греховете на разслабения и казва: Аз имам власт да прощавам греховете. (Мат. 9:6)

2. Яхве се представя на старозаветните с името АЗ СЪМ (YHWH). Христос използва същото име за себе Си (Йоан 8:5 . След което слушащите Го искат да Го убият с камъни за богохулство.

3. В Стария Завет Яхве е представян като "добрия пастир", който пасе овците израилеви. Христос казва: Аз съм добрия пастир (Йоан 10:14). Интересното тук е, че ако Христос бе само пророк, то никога не би си позволил да използва тази фраза, защото юдеите много добре са знаели за кого се отнася тя. Иисус би могъл да каже: "аз съм добрата овца измежду вас". Да, но не го прави.

4. Яхве казва: Аз съм първият, и Аз съм последният. Христос казва за себе Си: Аз съм първият и последният. (Откр. 1:17)

5. Яхве е господар на Съботата. Той я постановява и благославя. Христос казва: Син Човеческий е господар и на съботата. (Мат. 12:

6. Яхве е единствения съдия. В 2 Кор. 5:10 се казва, че "всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си"

7. Яхве казва: Аз съм извора на жива вода. Христос казва на самарянката: който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен. (Йоан 4:14)

8. Яхве има цялата власт и сила. Христос казва: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. (Мат. 28:1

9. Яхве дава силата и властта на хората. Христос дава на апостолите " сила и власт над всички бесове, и да лекуват болести" (Лука 9:1)

10. Яхве е създателя на всичко. Словото (въплътено в Иисус Христос) е създало всичко. (Йоан 1:3)

11. Яхве е този, който праща пророците. Христос казва: Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и книжници. (Мат. 23:34)

12. Още мноооооооооооооооого такива подобни цитати

Ако имаш още въпроси прочети и това:

Догмат за двете естества в едното лице на Господа нашего Иисуса Христа

на шестотин и тридесетте свети отци на Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451 г.)

Следвайки светите отци, всички единогласно поучаваме да бъде изповядван единият и същи Син, Господ наш Иисус Христос, съвършен по божество и съвършен по човечество, наистина Бог и наистина човек, - същият от (разумна) душа и тяло, - единосъщен на Отца по божество и единосъщен нам по човечество, - във всичко нам подобен, освен в греха - роден предвечно от Отца по божество, а в последните дни същият - заради нас и нашето спасение - (роден) от Мария Дева Богородица по човечество, - единият и същ Христос, Син, Господ, Единороден, в две естества неслитно, неизменно, неразделно, неразлъчно познаван (тъй че със съединението никак не се разтуря единството на двете естества, но - нещо повече - запазва се свойството на всяко едно естество и се съединяват в едно лице и една ипостас), - не на две лица разсичан или разделян, но единият и същ Син и Единородени, Бог Слово, Господ наш Иисус Христос, както в старо време пророците за Него (учеха), както Сам Господ Иисус Христос ни научи и както ни предаде Символът на нашите отци.

Догмат за двете воли и действия в Господа нашего Иисуса Христа

на сто и седемдесетте свети отци на Шестия вселенски събор в Цариград (681 г.)

Също тъй проповядваме, съгласно учението на светите наши отци, две естествени воли или щения [желания] в Него (сиреч в Иисуса Христа) и две естествени действувания [действия] неразлъчно, неизменно, неразделно, неслитно; двете пък естествени щения не са противни едно на друго, както казваха нечестивите еретици - да не бъде! - но човешкото Му щение следва, не противостои и не противоборствува, а - нещо повече - подчинява се на божественото Му и всемогъщо щение.

Моля те да не задаваш въпроси, които са разяснени в текущия ми постинг за да не се превърне темата в един безкраен монолог.

arenas, ти каква вяра изповядваш ?

със Здраве

Библия

Евангелие от Йоан

Глава 15

12. Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих.

Имам въпрос към Spryte, дали спазва гореспоменатата заповед на Иисус към еретиците?

Също възможно ли е Бог Отец да изпрати духа на истината към някой, който почита Иисус Христос като месия, пророк но почита и Моххамад като пророк?

А също да ни поговори за светците. Тях обикновено църквата ги канонизира (признава), защото част от тях са били мъчени и убити заради вярата си в Христос. Тогава избитите Богомили светци ли са? Ако си го заслужават , това не нарушава ли Божията заповед "НЕ УБИВАЙ"?

Библия

Евангелие от Йоан

Глава 15

12. Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих.

Имам въпрос към Spryte, дали спазва гореспоменатата заповед на Иисус към еретиците?

Също възможно ли е Бог Отец да изпрати духа на истината към някой, който почита Иисус Христос като месия, пророк но почита и Моххамад като пророк?

А също да ни поговори за светците. Тях обикновено църквата ги канонизира (признава), защото част от тях са били мъчени и убити заради вярата си в Христос. Тогава избитите Богомили светци ли са? Ако си го заслужават , това не нарушава ли Божията заповед "НЕ УБИВАЙ"?

Поздравявам те за добрите въпроси, отговорите на които и на много други относно Светото Православието може да намериш тук. Прояви малко търпение и любознателност

със Здраве

Поздравявам те за добрите въпроси, отговорите на които и на много други относно Светото Православието може да намериш тук. Прояви малко търпение и любознателност

със Здраве

Благодаря ти за отговора. Все пак предпочитам да говоря с хора, а не с организации и за мен е важно личното им мнение. Приемам, че твоето е на 100% като организираното. И ти си този, който ще върне еретиците в правата вяра. За което съм ти благодарен.

Благодаря ти за отговора. Все пак предпочитам да говоря с хора, а не с организации и за мен е важно личното им мнение. Приемам, че твоето е на 100% като организираното. И ти си този, който ще върне еретиците в правата вяра. За което съм ти благодарен.

Голяма гордост е ако човек си мисли, че може да обърне някого към Бога. Само Бог може да обърне сърцето на човека към истината.

Поздрави !

Голяма гордост е ако човек си мисли, че може да обърне някого към Бога. Само Бог може да обърне сърцето на човека към истината.

Поздрави !

Това е самата истина.

Редактирано 19 ноември 200718 г. от mecholari (преглед на промените)

Здравейте!

Моля те да не задаваш въпроси, които са разяснени в текущия ми постинг за да не се превърне темата в един безкраен монолог.

Защо Sprite, защо да не задавам въпроси?Аз обичам да питам,когато нещо не ми е ясно-чета и ако все още не ми е ясно-питам.Мисля,че няма нищо лошо в това.

И отново ще задам въпросите си.

1.Вярно ли е,че Православието(и не само то) учи да се молим на Мария,майката на Исус?

2.Исус беше ли изкушаван,беше ли поставен пред това да избира между послушанието или греха?

3.Означава ли това,че Син и Отец са едно и също,че са част от триединството или са двама,две независими личности?

И понеже не можа(не искаше) да ми отговориш ,ето отговорите.На въпрос 1-ДА :Доказателството-Взето от Pravoslavieto.com

За молитвата къмСвета Богородица

Св. Иоан Кронщадски, из книгата "За молитвата"

Когато пристъпваш с молитва към Царицата Богородица, преди молитвата бъди твърдо уверен, че няма да тръгнеш от нея, без да получиш милост. Да мислиш така и да си уверен в това по отношение на нея е достойно и праведно. Тя е всемилостивата Майка на всемилостивия Бог Слово и нейните милости, неизразимо големи и безбройни, се прославят от всички времена и всички християнски църкви. Тя наистина е "бездна от благост и щедрости", както се казва в канона на Одигитрия. >>>

Помествам и още един текст взет от същия сайт:

Църквата почита няколко категории светци: апостол, безсребърник, благоверен, блажен, великомъченик, изповедник, мъченик, праотец, преподобен, преподобномъченик, пророк, равноапостолен, светител (архиерей-светец), свещеномъченик, страстотерпец, стълпник, чудотворец, юродив. Вж. също Почитание към светците, Общение със светците, Молитва към светците. Извън речника: категории светци.

Въпрос 2: Отговорът-Матей 4:8-10

Въпрос 3:Отговор-Йоан 8:16-18

А сега нека обсъдим онези дванайсет точки,които си дал в предишния пост.Твърдиш,че Яхве(други го наричат Йехова,Еова и т.н.) и Исус са една и съща личност?Признавам си,че наистина се изненадах от това твърдение.Като за начало на отговора ми,искам да ти припомня едни твои думи:

Тази тайна превишава човешкия разум. Никой не може да я обхване напълно, защото тя е безмерно висока, както безмерно високо е Божието същество, а човешкият ум е слаб и ограничен: той няма сили, за да разбере, и думи, за да изрази точно и съвършено Божието същество и Неговите свойства.

Да, изнемогва нашият ум, този наш паднал и ограничен разсъдък. Изнемогва пред дълбините, величието и - по човешки - пред непостижимостта на тази тайна.

От тези думи става ясно,че нашият ум не е способен да разбере тайната за троичността на Бога,а след това на дълго и широко ни го разясняваш.Или си противоречиш,или твоят ум не изнемогва пред дълбините му и тайната за теб е постижима.Не знам.Но да забравим за това и да отидем там,където наистина си противоречиш.Първо твърдиш това:

"Освен вътрешното и вечно двояко действие Отецът има още и едно външно действие, предмет на което е видимият и невидимия свят. Първият се състои в създаването на веществения, видимия свят, а вторият - на невидимия, напр. ангелите."След това в точка 10 казваш, че Исус е Създателят на всичко.Да прочетем-Исая 45:12,Исая 45:18 и най-после какво казал самият Исус:

Матей 11:25

В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците В Йоан 1:3 четем

3" Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало".

Сега питам:Кой е създал крушката,Едисон или някой от работниците във фабриката му?Признавам,че примера не е много подходящ,но така можем да разберем,че този ,чрез когото нещо е станало,не е истинския създател.

Така също нека обърнем внимание на това ,което пишеш в т.8. Яхве има цялата власт и сила. Христос казва: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. (Мат. 28:18)Трябваше да забележиш грешката,която си допуснал.Не е едно и също да дадеш власт на някого и да получиш власт.И не е един и същи Този,който е дал и Този,който е получил властта,нали?

Лука 4:6

"На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща),"

- Матей 28:18

"Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята."

Казаното в този текст обезсмисля всички точки от 1 до 11,с изключение на 10,за която стана вече въпрос.А за точка 2,силно се съмняван да имаш някакво библейско основание.

След като казваш,че Яхве и Исус са една и съща личност, то може би Исус и всеки един от неговите ученици са една и съща личност?

Матей 10:1

И като повика дванадесетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ.

Тези текстове ясно се вижда,че са двама ,две отделни личности.Между другото, католическата представа за триединството е точно такава,като за три личности!Но за да няма съмнение по въпроса ето думите на Исус:

Йоан 8:54 Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;

И пак питам.За кого юдеите казваха,че е техния Бог?За Яхве или някой друг? Стария завет ясно идентифицира Яхве(Псалм83:18) като юдейския Бог,Богът на Авраама,Якова и Исаака,чиито наследници са,а Исус го е посочил като своя Баща!!!Така ли е?И сега прочитаме Филипяни 2:9-11 и ...вече можем да разберем написаното-" Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име;

10 така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества

11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца. "

И нека видим какво пише в Деяния 7:55-57 А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;

56 и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.

57 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

Забелязахте ли какво направиха на ушите си?Интересно!

Не мога да пропусна и "най-голямото доказателство" за троичността на Бога според Sprite

Най-ясно новозаветно свидетелство за троичността на Бога ни дава св. апостол и евангелист Йоан Богослов:

"Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Свети Дух; и тия тримата са едно" (1 Иоан. 5:7)[/quoteТова е една добавка,досложена със сигурност след 325год.Няма да изброявам множеството преводи на Библията, в които този текст липсва,а ]линк(забелязах,че линка не работи ,просто напишете в google:santa biblia catolica) към една католическа Библия.Както знаем,католицизма също е възприел идеята за триединството,но ...споменатият по-горе текст не се открива!Съжалявам,но не открих на български,затова е на испански.Сега вие ми отговорете защо е така?

P.S. Sprite,ако нещо не си разбрал,питай,с радост бих ти отговорил,ако е е по силите ми.

Бъдете здрави!

Редактирано 24 ноември 200718 г. от arenas (преглед на промените)

Тази постановка е странна - на кого задаваш въпросите си и какво всъщност целиш?

Не е вярно, че православието учи това, а макара католицизмът да е по-обвързан с Дева Мария, въобще не би могло да се каже по този начин, че учи - да се молим...

Иисус беше изкушаван, но не бих дефинирал алтернативите му по този начин. В интерес на истината, след изкушението именно той всецяло се превърна в Христос. Изборът образно бе направен в пустинята ( чистотата на сърцето) пред противника - Его.

"Аз и Отец ми - едно сме". Така е. Проявеният и непроявеният Логос не могат да бъдат разделени.