Бог е един по същество, но троичен по лица: Отец, Син и Дух Свети, Троица единосъщна и неразделна. Тази тайна превишава човешкия разум. Никой не може да я обхване напълно, защото тя е безмерно висока, както безмерно високо е Божието същество, а човешкият ум е слаб и ограничен: той няма сили, за да разбере, и думи, за да изрази точно и съвършено Божието същество и Неговите свойства.

Помолих те да четеш внимателно за да не се повтарям

Слънцето има три свойства , кръг, толина и светлина, но е едно слънце, а не три отделни слънца. Трите лица на Бога(Бог Отец, Бог Син, и Бог Свети Дух) не са три Бога, а един триличен и триипостасен Бог ("Аз и Отец ми - едно сме").

На останалите ти въпроси или съм отговорил в предишният ми постинг или са извън темата.

За втори път те питам arenas, ти каква вяра изповядваш ?

съз Здраве

Редактирано 25 ноември 200718 г. от sprite (преглед на промените)

Господин Spryte, господин Arenas, господин Венци.....

1.сл. Господин- господ е един

2.сл. Господин- господ един

И заместваме:

1. Господ е един за Spryte , Arenas и Венци.

2. Господ един е Spryte , господ един е Arenas и господ един е Венци.

Нема лошо, бих казал, и в двата случая. Ако не сте съгласни предлагам някъде думата да я заковем с пирони или пък да я изгорим на кладата на забравата.

Нещо за Христос от Агни Йога.

147. Урусвати помни поразителните черти на Великия Пътник: очите, челото и слетлите руси коси. Тези черти

бяха толкова наобичайни сред местното население, че пораждаха нелепи измислици. Нека не забравяме, че

хората се опитват да превърнат в нелепост всичко впечатляващо.

Историята знае малко за Майката на Великия Пътник, не по-малко велика от своя син. Майката бе от велик

род, събрала в себе си голяма изтънченост и духовна възвишеност. Тя пое по първия възможен път, за да спаси

детето си. Тя заложи в сина си първите високи мисли и бе опора за неговия подвиг. Пееше му приспивна

песен, в която предсказваше чудното му бъдеще. Знаеше няколко езика и с това облекчаваше пътя му. Не само,

че не пречеше на далечните му странствания, но събираше всичко необходимо за тях. Тя обръщаше внимание

на народа и знаеше, че той може да съхрани съкровището на Учението. Разбираше величието на завършека и

ободряваше дори мъжете, изпаднали в малодушие и неверие. Тя беше готова да преживее същия подвиг, затова

нейният син и изповяда своето решение, подкрепено от заветите на Учителите. Именно Майката знаеше

тайната на неговите странствания. Не е нужно да се познават местнитните обичаи, за да се разбере основата за

този живот на Великата Майка. Не обичаите, а утвърждаването на бъдещето ръководеше нейната воля. За нея

наистина не е известно много, но говорейки за Великия Пътник, преди всичко следва да се каже за Тази, която

незримо Го водеше по високите пътища.

149. Урусвати помни Великия Пътник. Той беше в самота сред арабската пустиня, но в шатрата на Шейха

намери приятели и помощници. Той често оставаше сам. Не бива да се мисли, че Неговите странствания са

протичали сред богати кервани. Всеки, облечен в земна обвивка, се потапя в условията на плътния свят. Това

обстоятелство обикновено бива пропускано и се предполага, че Нашите братя, отиващи в света, живеят в

някаква необичайна среда. Естеството е състояние ограничено от закона. Всеки от Нас знае това и съзнателно

избира пътя.

Вървейки по своя път, не е невъзможно Пътника да срещне и тъмните. Не си мислете, че казаното за срещата

на Великия Пътник с княза на мрака е измислица или символ. ... Великият Пътник нерядко е виждал ужасни

образи, но не се е плашел.

Мнозина ще недоумяват защо такъв Велик Дух трябва да вижда несъвършените тъмни същности. Силата на

магнита привлича и тъмните. Те мечтаят поне с нещо да навредят и да внесат смут. Дори най-малкото

съмнение не позволява ходенето по вода и по огън или издигането във въздуха. Припомням това, защото

Великия Пътник се справяше успешно и с едното, и с другото. Главното условие за тези постижения бе, че у

Него липсваше каквото и да било съмнение.

Той вървеше твърдо, защото бе взел решението за подвига в сърцето си. Подвигът бе предсказан, но той

трябваше да бъде приет с цялото сърце, без съмнение и бе съжаление. Никой от околните не поддържаше това

неотклонно движение, освен Майката. В замяна на всички трудности и страдания Пътника имаше Нейното

водачество. Нека хората запомнят тези черти от живота на Великия Пътник, за да се проникнат с величието на

Неговия подвиг.

150. Урусвати знае, че Великия Пътник е насочвал човешкото съзнание към Висшето. Той разбираше, че хората

все още не могат да мислят по начина, характерен за средния път. Ето защо, ако някой се опитваше да

произнесе Непроизносимото, Великия не го спираше, защото е по-добре да се обръщаш към Всевишния, вместо

да принизиш мисленето си. Забележете, че Великия учеше народа да се моли в сърцето си, в планината, с

разпаленото от нея вдъхновение.

Невъзможно е да се обхване цялата дълбочина на проповедта на Великия. С най-прости думи Той даряваше

наставления за дълбоката същност на живота. Ценността на Неговия подвиг бе именно в простотата. Тази

простота не бе измислена заради народа. Нейната красота се съдържаше в това, че висши понятия бяха

изразени с най-прости думи. Необходимо е постоянно да обръщаме сложното в просто. Само простотата дава

верен израз на доброто - така действаше Великия Пътник.

Неговото влияние е огромно и в Тънкия Свят. Той обичаше да се спуска в незшите слоеве, за да може праната

на Неговата аура да пречисти тъмните сфери. Не си мислете, че за Него това е лесно. Тези спускания не са леки

дори за такъв висок Дух - факт, който подсилва възвишения пример за Неговите целителни докосвания до

язвите на страданията.

При Нас е прието да се посещават низшите сфери на Тънкия Свят. Проявите на сърцето могат да спасят

множество хора.

151. Урусвати знае, че лечителството и изкуството са близки на всеки Велик Учител. Великия Пътник особено

изпъкваше с тези качества, ала само в някои апокрифи могат да се намерят откъслечни Негови съвети във

връзка с лечителството. Не бива да се мисли, че няколкото изброени чудеса изчерпват всички изцеления, които

Той извърши. Освен че лекуваше хора, дошли специално за това, Великия сам докосваше онзи, у когото

виждаше зачатък на болест. Нерядко човекът не знаеше защо го е докоснал Минувача. Това действие бе проява

на истинската щедрост на Великия Дух, който, също като неуморим сеяч, раздаваше зърната на доброто.

В апокрифите рядко могат да се намерят и думите на Учителя за красотата, но все пак те бяха произнасяни.

Учителя насочваше вниманието към прекрасните цветя и сиянието на слънцето. Той поощряваше хоровото

пеене, което е силно средство за постигане на хармонични вибрации, но с това не търсеше само приложната

страна на музиката и пеенето, а призоваваше към радост и вдъхновение.

Мъката и житейските несгоди често посещаваха учениците и последователите Му. Най-напред Учителя им

помагаше, като повдигаше техния дух. Едва след възвръщане на равновесието Той започваше да обсъжда

положението. При това никога не осъждаше миналото, а устремяваше към бъдещето. Учителя ясно виждаше

бъдещето, но го даваше според мярата на съзнанието. Учителя намираше и сурови слова, когато съзнанието бе

мъртво - така Лекаря и Твореца извървяваше Своя Път.

152. ...

Той не отказваше да посещава празничните събирания и беседваше за всекидневните нужди. Малцина обаче

забелязваха колко мъдри съвети даваше, придружени с ободряваща усмивка. А усмивката Му бе прекрасна. Тази

Негова задушевност невинаги бе оценявана, дори и от учениците Му. Случваше се да Го осъждат, когато, по

тяхно мнение, Учителя отделяше прекалено много внимание на незначителен човек. А всъщност под тази

негова усмивка се отваряха прекрасни сърца. Осъждаха Го за беседите Му с жени, но Учението бе съхранено

именно от жени. Осъждаха и присъствието на така наречените езичници, забравяйки, че Учителя е дошъл при

хората, а не при една секта.

Напомням за тези осъждания, защото те направиха облика на Великия Пътник още по-човешки. Ако Той не се

беше докоснал до живота и не беше страдал, то и подвигът Му би загубил своето величие. Никой не е мислил

какви страдания са Му причинявали съприкосновенията с различни безпорядъчни излъчвания.

Мисълта за подвига не напускаше Великия Пътник. Осъдителните слова, които чуваше по Свой адрес, също

бяха част от подвига. Така изминаваше своя стремителен път Великия Учител. Ние обичаме да припомняме

такива примери.

153. ...

И до днес Ние пазим в Нашите скривалища много предмети, свързани с живота на Великия Пътник.

Забележително е, че след толкова векове излъчванията Му са съхранили своята сила. Това е най-верният

показател за количеството на всеначалната енергия - не когато ръката или дъхът преднамерено насочват сила, а

когато с всяко неволно докосване бива наслоявана неизгладима енергия.

Помнете за необикновената мощ на Великия Пътник.

154. Урусвати знае, че Великите Учители могат да говорят с животните. И в това отношение примерът на

Великия Пътник бе поразителен. Общуването с животинския свят трабва да се схваща по разумен начин. Не е

необходимо човек да използва звуците на животните, за да ги разбира. Неговата психична енергия може да

влезе в непосревствен контакт със същата енергия у животното и така да се установи взаимно разбиране.

Главното условие е и у двете страни да липсва страх или гняв. Необходимо е също така напълно искрено

доброжелателство.

...

Ако обаче можехте да видите как Великия Учител общуваше с животните и птиците, щяхте да се убедите в

съществуването на живата връзка между световете. Той можеше да повика птицата да кацне на ръката Му и да

я изпрати в определена посока. Беше способен да успокои всяко животно не с викове, а внушавайки му

спокойствие. В старите предания се разказва за това, как болните животни сами отивали при Учителя за

изцеление. Много са токива примери, а Учителя с право наричаше животните по-малки братя. В това Негово

свободно общуване липсваше всякаква условна преднамереност; то имаше за цел не робство, а сътрудничество.

155. Урусвати знае колко дълго помнят животните излъчванията на своя стопанин. Щом наслояването на

обикновените човешки еманации е забележимо дори в ежедневието, представете си колко по-мощни ще бъдат

въздействията от наслоените излъчвания на един Велик Учител! Ето защо,от една страна, Учителите залагат

магнити, но от друга, умишлено унищожават своите вещи с цел да не оставят свои излъчвания в невежи ръце.

Историята показва как са се разпилявали предметите, принадлежащи на Учителите. ...

Същата съдба имаха и предметите около Великия Пътник. Говоря за предметите около Него, защото Той не ги

смяташе за свои. Подобен отказ от собственост беше естествено следствие от Неговия стремителен вървеж.

...

156. Урусвати знае, че Великия Пътник с един поглед е обръщал околните към Висшето. Той казвал: "Братя, вие

намирате време абсолютно за всички, но за Висшето отделята само кратки мигове. Ако отдавахте на Висшето

толкова време, колкото губите за трапези, вече щяхте да бъдете учители." ...

160.Урусвати знае, че Великия Учител е имал обичай да чертае различни знаци върху пясъка и след това да ги

заличава. Учениците Го питали защо не пише тези знаци някъде, където да останат за постоянно. Тогава

Учителя начертавал знаците във въздуха и казвал: "Ето най-постоянните записки. Тях нищо не може да изтрие".

Така Учителя разяснявал силата на мисълта.

...

Учителя казвал още: "Пазете се от лоши мисли. Те ще се обърнат срещу вас и ще легнат върху плещите ви като

проказа. Добрите мисли обаче ще се понесат нагоре и ще възнесат и вас. Трябва добре да се знае, че човекът

носи в себе си и целебната светлина, и смъртоносния мрак".

...

162. Урусвати знае, че Великия Пътник е общувал не само с бедните, но и с богатите. Може да се види, че не

към всички богати Той е отправял съвета да раздават имуществото си и в това няма никакво противоречие.

Учителя съветваше отказ от богатството тогава, когато забелязваше неправилно отношение към земните

съкровища. Виждайки, че богатството е воденичен камък около шията на слабия дух, Той говореше на човека за

необходимостта да се освободи от него. По този начин трябва да се разбира отношението на Учителя към

земните съкровища. Той не ги отричаше, защото нещо, което го има на Земята, не може да се смята за

несъществуващо. Спрямо всичко обаче трябва да се намери разумно отношение.

Желанието на Учителя съвсем не бе да види всички в еднаква нищета. Напротив, Той учеше хората да се

радват с чиста радост и на малкото, което имат, без да завиждат на съседа. Учителя можеше да бъде и с

бедните, и с богатите, но навсякъде Той бе еднакво добър и изпълнен с желание да помогне - та нали понякога

богатите имат по-голяма нужда от помощ.

Учителя се стремеше да помочне и когато виждаше извършваща се несправедливост. Той знаеше как да

превърне преследваните в герои. Учителя разбираше, че всяко Негово благодеяние ще бъде осъдено. Без да

търси хорската признателност, Той не пропускаше да отбележи в своите проповеди огромната сила на

признателността. Нека си припомним чудесния живот, подхранил с устрем множество сърца.

163. Урусвати знае, че най-добрите поучения на Великия Пътник и извършените от Него най-поразителни

изцеления са останали неотбелязани. Освен че се обръщаше към народа и учениците Си, Той провеждаше и

редица събеседвания на четири очи.

...

Учителя обичаше да говори за спорните предмети насаме, използвайки възможността да даде всекиму според

съзнанието. Такива беседи на четири очи имаше много. Понякога в тях се даваха основите, но имаше и

събеседвания с доста образовани философи. Едни идваха боязливо в часовете на нощта, други се осмеляваха да

се приближат и денем. Към всички Той проявяваше огромно търпение. Можете да си представите колко

запълнено бе времето Му в течение на краткия подвиг. Учениците често са се чудили кога Му остава време за

сън.

Учителя извърши впечатляващи изцеления, но много от тях останаха незабелязани. Хората обръщаха внимание

на изцеленията от бяс, паралич, слепота и глухота, защото те поразяваха със своята очевидност. Тълпата

биваше наистина потресена, когато немите проговаряха и прокажените се очистваха. От научна гледна точка

обаче другите чудеса бяха още по-забележителни. Със силата на Своята воля Учителя спираше вътрешни

разрушителни процеси. Нито тълпата, нито дори близките можеха да оценят това мощно въздействие. То не

само караше вкочанени мускули да се раздвижват, но можеше да възстановява увредени тъкани. Проявяваше се

такава сила на мисълта, за която човек би могъл само да мечтае.

Въздействие от подобен мащаб не може да се обяви за внушение. То би трябвало да бъде наречено победа над

плътта. Сега, когато силата на мисълта започва да се изучава, хората трябва да си спомнят за нейните минали

забележителни победи. Нека в основата залегне съизмеримостта - тогава енергията ще се устреми по прекия

път.

169. ...

Великия Пътник преподаваше необходимостта от равновесие. Някой ще попита дали Той е говорел за

космогонията. Той просто учеше, че съществуват множество светове и насочваше мисълта към Висшето.

Народът имаше нужда от утвърждаването на тази идея, защото и доста по-късно хората смятаха малката Земя за

единствената обител на човечеството. Дори сега мнозина се опитват да ограничат мисленето в рамките на

Земята. Учителя обаче зовеше към осъзнаване величието на Мирозданието.

172. Урусвати знае колко дълбоко се запечатват думите в детското сърце. У децата, особено на възраст до седем

години, могат да се извикат спомени за Тънкия Свят, тъй като те все още пазят усещанията от този особен

живот. Полезно е да се питат децата не помнят ли нещо особено. Тези докосвания се наричат отваряне на

паметта. Нищо, че с годините паметта за миналото отново ще замре - искрата от спомена за прекрасното

съществуване все пак ще остане.

Великия Пътник обичаше да отваря паметта. Той приближаваше към Себе си децата и не само ги питаше, но и

ги докосваше с ръка, за да усили яркостта на спомена. Учителя не само обичаше децата, но виждаше в тях

бъдещето на човечеството. Той с право се отнасяше с тях като с възрастни, защото когато човек си спимня за

далечното минало или за Тънкия Свят, умът му става зрял. Децата никога не забравят онзи, който пристъпи

към тях като към равни. Те пазят този спомен за цял живот.

Може би именно децата запомниха Учителя повече, отколкото излекуваните от Него. Трябва да се помни, че

младите са продължителите на живота и всеки е длъжен да им предаде своя опит. Още по-мъдро ще бъде, ако у

тях бъде пробуден споменът за Тънкия Свят. Засиялата мисъл за съществуването на невидимия свят облекчава

общуването с него и съдейства за развитието на изключително дълбок духовен живот.

Явяването на Учителя във фино тяло укрепиха върата на учениците в реалността на невидимия свят. Не

всички успяха да възприемат същността на този свят, но все пак прозорезът се открехна.

173. ...Великия Пътник учеше, че очакването трябва да бъде освободено от мисли, така че да изпълни цялото

същество. Такова очакване не може да бъде ограничено от мисълта. Човекът много добре знае какво иска, към

какво се стреми и с какво се е сраснало неговото съзнание. От този извор Великия Пътник черпеше своята

несломимост.

Той знаеше не с ума, а със сърцето си колко е трудно да се даде на хората ново съзнание....

Тежка е задачата на Учителя, а това, че повечето хора тълкуват Йерархията съвсем превратно, я прави още

по-тежка. Великия Пътник знаеше всичко това и бързаше към своя подвиг. Един подвиг се е извършвал в

течение на век, друг - само за няколко години. На какви везни да положим Служенето?

Даването на Истината не се измерва със земни мерки, но радостта, че е имало такива давания, е огромна. През

всички векове те са насочвали човечеството към обновяване на съзнанието.

Агни Йога - Надземното

За първи път мнението е публикувано тук от участника в този форум Станимир.

Благодаря му за отделеното време ,за преписването на тези откъси,тъй като те не съществуват в електронен вариант.

Драги ми sprite ако имате и елеметарни познания от гръцки ще знаеш че думата "Kirios" няма нищо общо със древно-гръцки(като начин на синтаксис на думата) които се е говорел по времето което вие говорите

Нима? Аз пък си мислех, че "Kύριε, ελέησον" ("Кирие, елейсон") е "Господи, помилуй". Грешиш дълбоко.

Kύριε Iησού Xριστέ, Yιέ του Θεού - Господи Иисусе Христе, Сине Божи...

На старогръцки (не "древно-гръцки") думата е точно "κύριος" ("кириос") - господар.

Далеч съм от мисълта да помествам тук всичките значения на думата, само ще спомена, че семантичните и етимологични връзки са точно като при българските господар - Господ - господин.

Θεός - Бог

Κύριος - Господ

Думата, разбира се, е съществувала много преди появата и разпространението на християнството, като название за някой висшестоящ, господстващ, но това не променя факта, че по-късно е отнесена към Бог. Всъщност само го обяснява - Господ е повелител, властелин на всичко.

Затова именно и в Септуагинта - превода на Ветхия Завет от арамейски на гръцки - тетраграматонът е предаден като "Kyrios". Във Вулгата, респективно, е "Dominus". На английски пък е "Lord".

Учтивите форми на обръщение "κύριε", "господине", "senor" (идва от латински) са израз на уважение. Също като "my lord".

На православна служба, водена на гръцки, вероятно не си присъствал, но по византийски маниер владиката се поздравява с "Εις πολλά έτη, Δέσποτα" ("Ис полла ети, деспота") - "На многая лета, господине".

Като стана дума за историческа титла, вероятно sprite е имал предвид именно "деспот".

И, прощавай, ама с това умопомрачително "начин на синтаксис на думата" разцепи мрака! Нововъден термин в лингвистиката. )

Не е хубаво да отправяш прибързани обвнинения към когото и да било, че не е запознат с материята.

Ichtius се превежда от лат. ез. като риба

На иврит Исус се произнася като Йешуа, някъде Йешива, което се превежда като Спасител, на гръцки език Сотер/Сотир.

А Христос от гр. ез. като кръст. Кръстът като квадриструктура е символ и на човека. От гръцки превод Христос означава още Помазаник

Тцък, не е от латински, отново е от гръцки. "Ихтис" ("ιχθύς") на гръцки е "риба".

Рибата е може би най-старият символ, използван от християните като таен знак - много преди кръста. Вероятно акронимът се е получил случайно, та знакът идва оттам, а не обратно, както някои хора твърдят.

Ι - Ιησούς (Иисус)

Χ - Χριστός (Христос)

Θ - Θεού (Божи)

Υ - Υιός (Син)

Σ - Σωτήρας (Спасител)

Ето какво ще рече "рибата". )

"Христос" не означава "кръст" и не би могло да се преведе по този начин. "Христос" е гръцкият превод на арамейското משיחא - "мешиха" т.е. "помазаник". От там идва "Месия" - арам. "мешиха" => иврит "машиах" => гр. "месиас" => лат. "месиас" => месия ("месая" на английски).

Арамейски: Иишо Мшиха

Гръцки: Иисус Христос

Иисус е погърчена форма на арамейското име Иишо - няма гръцки думи, които да започват с "ии", освен това в гръцкия няма звук "ш".

На иврит звучи като Йехошуа, а кратката форма е Йешуа.

По онова време името е било много разпространено. Сефер Йехошуа е Иисус Навиев, например.

Арамейски: Иишо (yodh-sheen-waw aih)

Иврит: Йехошуа (yod-hei-waw-shin-ayin); кр. ф. Йешуа (yod-shin-waw-ayin);

Гръцки: Иисус (iota-eta-sigma-omicron-upsilon-sigma)

Ей такива работи. )

Нима? Аз пък си мислех, че "Kύριε, ελέησον" ("Кирие, елейсон") е "Господи, помилуй". Грешиш дълбоко.

Kύριε Iησού Xριστέ, Yιέ του Θεού - Господи Иисусе Христе, Сине Божи...

На старогръцки (не "древно-гръцки") думата е точно "κύριος" ("кириос") - господар.

Далеч съм от мисълта да помествам тук всичките значения на думата, само ще спомена, че семантичните и етимологични връзки са точно като при българските господар - Господ - господин.

Θεός - Бог

Κύριος - Господ

...

Nyx, сърдечно ти благодаря за помоща

поздравявам те с тази песен Kirie_Elleison

със Здраве

Исус Христос е Синът Божий,Който бе изпратен на земята за да умре за нас на кръста!Той изкупи нашите грехове!!!Много скоро Исус ще се върне,за да вземе своите чеда,които Го обичат и Го следват!

Има път към Небето и той се достига само чрез Исус Христос. “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, а да има вечен живот” (Йоан 3:16). За да получим този живот, ние трябва да направим две неща: първо, искрено да се покаем за нашите грехове (Лука 13:3); второ, трябва да положим вярата си в Исус. Без значение колко голям грешник си, ако се обърнеш с цялото си сърце към Него, Той ще прости твоите грехове и ще вложи мир в теб. Когато Исус отново дойде в славата Си, ти ще си готов да Го посрещнеш.

Христос направи всичко възможно, за да те доведе до вечен живот. Той плати пълната цена на наказанието за твоите грехове. Сега е твой ред да Го приемеш. Бог вижда твоя ум и твоята душа, Той знае всички твои мисли. Ако ти искрено желаеш да приемеш Исус, Божия Син, в своя живот, ти ще бъдеш новороден и ще станеш дете на Бога, а Бог ще стане твой Баща.

Исус каза: “И това благовестие на Царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът” (Матей 24:14).

Исус идва много скоро!!!Приемете Го в сърцата си и ще се спасите!!!!!!

Бог да ви благослови и да ви води по правилния път!

Амин!

Слънцето!

Иисус е на пръв поглед изключителна метафора. За мен не е метафора, а нещо като сфумато: много загадки в едно, но изключително странно и могъщо многосмислено излъчване през вековете.

Син Божи! Агнеца, този които отиде на кръста да поеме греховете човечески.

 

Исус - Христос. Една идея.

Исус е човек, посветен. Христос е Бог. Исус е дарил двете си тела от земна материя - плътното и етерното - на Христос за да се въплъти за мисията си на земята. Христос е Планетарния Дух на Земята, защото на Голгота с изтичането на кръвта, Христос (Бог Дух Енергия Вселенска Сила...) е проникнал и влязал в земята, и сега е там. Разпрострял е аурата си около земята и така я е прочистил от "грехове". След това велико събитие, ние когато се раждаме (или прераждаме) можем да си строим по-чисти "по-безгрешни" ефирни тела взимайки материя от тази аура. Това е смисъла на "опрощаването на греховете", а не че Христос е опростил греховете на отделния човек.Затъмнението на Голгота, когато е умрял Исус, всъщност е било непоносима за човешкото око ярка светлина.

Защо Богът е трябвало първо да се въплъти в човешко тяло за да проникне после в земята, това не знам, дали е било абсолютно необходимо или само за да се роди нова религия съответстваща на по-високото еволюционно ниво достигнато от човечеството? Факт е, че след саможертвата на Исус-Христос Християнството е в сърцата на огромен брой хора, и то от най-цивилизованата част на света, прекрасна религия на любовта, а не на страха.Така, че в почитането на раните на Исус-Христос може да се намери някакъв смисъл.

На Тайната вечеря, същата вечер когато е бил предаден, нашият Спасител Господ Исус Христос е казал отчупвайки хляб, благодарейки и давайки на учениците си и отпивайки глътка от чашата с вино "Това е Моето тяло дадено за вас, тази чаша е Новия Завет в Моята кръв ..."Тези мистични думи трябва да се разбират ДОСЛОВНО! Защото ние се храним със земята и пием от нея, всяка храна е извлечена от субстанцията на земята която е плътното тяло на вътре-живеещия Христов Дух. Просто ядем за да живеем от неговото тяло. При това страданията му не свършват на Голгота, Той продължава да се жертва за нас защото страда от ограничението на плътната земна материя. Ще се освободи когато хората ще сме еволюирали до нивото когато няма да се нуждаем от такава плътна материална среда.

Ерес!

преди 9 минути, darkterminal написа:

Ерес!

Казах “идея”, а не постулат.

Кой е бил Иисус Христос е почти напълно ясно (достатъчно е да погледнем четирите евангелия). "Кой е бил Йешуа бен Йосиф?" е трудният въпрос. Засега новозаветните библеисти са постигнали почти универсален консенсус за личността му относно следните събития:

1.Че е галилейски евреин, който е говорил предимно арамейски;

2.Че е кръстен от Йоан Кръстител;

3. Че е разпънат по времето на римския префект Понтий Пилат.

Това са общоприетите  сред специалистите епизоди от битието му. Има някои моменти, за които те твърдят, че могат с по-голяма или по-малка вероятност също да бъдат счетени за установени/реконструирани. Оттам нататък започват неяснотите. В момента сме в четвъртия период/стадий на изучаването на персоната Йешуа бен Йосиф от новозаветната библеистика, така че само бъдещите изследвания, колкото и клиширано да звучи, ще повдигнат по-високо спуснатото върху му було.

Справка

Из вероопределенията на Събора в Константинопол през 1341 г.

АНАТЕМА, АНАТЕМА, АНАТЕМА на мъдруващите и утвърждаващите, че Светлината, възсияла от Господа при
Неговото божествено преображение, е или мечтание, твар и призрак, появил се за кратко време и скоро
изчезнал, или че е самата божествена същност, ...(в първия случай безумстващи по отношение на
тварното и нетварното с безумството на Арий, разделяйки едното Божество и единия Бог, а във втория
– съгласявайки се със злочестието на месалианите, които утвърждават, че божествената същност е видима)
и не изповядващи, съгласно боговдъхновеното богословие на светиите и благочестивото учение на Църквата,
че тази божествена Светлина не е нито твар, нито същност Божия, а е нетварна, естествена благодат,
възсияние и енергия, неразделно и вечно произхождаща от самата божествена същност.

АНАТЕМА, АНАТЕМА, АНАТЕМА на мъдруващите и утвърждаващите, че всяка естествена сила и енергия на
триипостасното Божество е тварна (сътворена), и въз основа на това принуждаващи се да славят и
самата божествена същност като тварна (защото, според светиите, тварната енергия трябва да проявява
и същността като тварна, а нетварната енергия указва и на същността като нетварна), и така се подхвърлят
на опасност да паднат вече в пълно безбожие, ... и не изповядващи, съгласно боговдъхновеното богословие
на светиите и благочестивото учение на Църквата, че всяка естествена сила и енергия на триипостасното
Божество е нетварна.

АНАТЕМА, АНАТЕМА, АНАТЕМА на мъдруващите и утвърждаващите, че името Божество се отнася само за
божествената същност, и не изповядващи, съгласно боговдъхновеното богословие на светиите и
благочестивото учение на Църквата, че то се отнася не по-малко и към божествената енергия...

АНАТЕМА, АНАТЕМА, АНАТЕМА на мъдруващите и утвърждаващите, че божествената същност е постижима,
като такива, които не се срамят отново да въвеждат в нашата Църква злочестието на месалианите,....
и не изповядващи, съгласно боговдъхновеното богословие на светиите и благочестивото учение на Църквата,
че тя (същността) е съвършено необхватна и непостижима, но постижима и причастна е божествената
благодат и енергия.

 

Честита Коледа

Вълнуват ме следните въпроси.

Дали историческата личност Христос е роден в Първа или в Минус първа година от рождество Христово? Щото сме декември де.

Дали Христос е роден в същата година по китайския календар като Васил Левски. Щото 1836 се дели без остатък на 12 . 

Много харесвам Левски и бих искал той да смени Исус.

преди 6 часа, Търсещ истини написа:

Много харесвам Левски и бих искал той да смени Исус.

Вярвай тогава в Левски, помоли го за опрощение на греховете ти, спасение и Вечен живот в Рая!

преди 2 часа, _Aumi_ написа:

Вярвай тогава в Левски, помоли го за опрощение на греховете ти, спасение и Вечен живот в Рая!

За Левски "Манастирът тесен" е, така че и за мен неща като Вечен живот и Рай не съществуват. Има вяра в силите на българина да си направи сам по- добър живот, а най- вече "Чиста и свята република" Но това са по- скоро политически въпроси, а доколкото темата е в "Религия, мистика..." , въпросът бе Дали Левски и Исус са се родили в една и съща година по китайския календар, който някои казват, че е български. Моля за съдействие.

преди 32 минути, Търсещ истини написа:

по китайския календар, който някои казват, че е български.

аха да, всичко е българско, дори и Господ е българин ... според някои !

Цитат

Ques. Is the Christos the divine whole in man?

Truly the "Christos is the Divine whole in man." Atma, Buddhi, Manas has been
called the "Divine Triad." Atma, the Synthesis of all, containing within Itself all
that is to be in manifestation – through the Mother, the Buddhi principle, comes to
manifestation as Manas the Son. The word Buddhi signifies the discrimative principle.
Manas, signifies the thinker, the principle of classifying and arranging. This thinker
can look both ways; into the plane of Soul, gathering, classifying and arranging
truth, and also into the plane of appearances, of the reflection of the Real Soul plane;
and it has also the power of classifying and arranging from that plane of shadows.
What is called natural science is of that realm of reflection, of shadows, and human
beings are now almost lost in the mist and the shadow; seeing, as did Plato's "Cave
dwellers" only the shadows on the wall of materiality, mistaking them for the Reality;
which Reality is Harmony, and not discord. [277]
Birth on the physical plane is but a symbol. Man is not born until The Christos
manifests Himself through Him consciously as Son of God, one with all
manifestation of the One Life. While he believes himself to be something apart
from his Brothers, and from All Life, he is still in gestation and unborn as far as
conscious, individualized immortality is concerned. Through the principle of Buddhi
or discrimination, Manas returns to Atma in conscious oneness.

Temple Teachings, vol.3

Това, което продължава да не се разбира за Месията, е, че е въплъщение и жив пример за определени духовни истини. Никакво спасение за никого не може да дойде за човека, ако не последва този пример и не приложи въпросните духовни истини на практика в живота си. Това казват и думите "Аз съм Пътят и Истината, и Животът". Кой точно е Месията не е от особено значение. Това са индивидуалности живеещи живот от съвсем различен порядък, който трудно можем да разберем дори и в най-общи линии. А спасението е главно от невежеството и егоизма ни - неща, които ни карат да считаме това, с което запълваме живота си за много важно и стойностно. Без духа обаче материята е обречена на разложение. 

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Това казват и думите "Аз съм Пътят и Истината, и Животът". Кой точно е Месията не е от особено значение.

Тези думи ги казва Христос. И в този смисъл кой е месията има огромно значение.

преди 1 час, ncl написа:

Тези думи ги казва Христос. И в този смисъл кой е месията има огромно значение.

Месията винаги представлява Бог. Поне според оригиналния смисъл на думата. 

Така може да се стигне до това, че има много месии.

преди 10 часа, _Aumi_ написа:

преди 11 часа, Търсещ истини написа:

по китайския календар, който някои казват, че е български.

аха да, всичко е българско, дори и Господ е българин ... според някои !

Моля, написал съм КИТАЙСКИ календар, но не това ми е въпросът, а

преди 19 часа, Търсещ истини написа:

Дали историческата личност Христос е роден в Първа или в Минус първа година от рождество Христово? Щото сме декември де.

Дали Христос е роден в същата година по китайския календар като Васил Левски. Щото 1836 се дели без остатък на 12 . 

Та, моля за какъвто и да е отговор на въпроса "В коя година по китайския календар е роден Исус Христос?"

https://en.wikipedia.org/wiki/Date_of_birth_of_Jesus

Според всички варианти са с различен знак според китайския календар. 

Дори и да се вземе нулевата година, като следваща раждането на Исус, т.е. Исус да е роден на 25.12 в първа г. пр.н.е., то китайската година започва около първи февруари.