Джими.... един от любимите ми изпълнители. Един от първите албуми, които си купих беше негов "Бест" ...

А сега - един всеизвестен дизайнер на обувки - едни от най-красивите модели

Маноло Бланик

Маноло е роден na 27.11.1942г. в Санта Круз Де Ла Палма, Канарските острови, в семейството на баша чех и майка испанка. Израства на банановата плантация.

Завършва филология в Университета в Женева през 1965 и заминава да учи изкуство в Париж. Мести се през 70те в Лондон, където през 1973 отваря първия си магазин, наречен "Запата" (на испански озн. обувка )

Неговите обувки... ах който е гледал "Сексът и града" и манията на Кари по неговите модели обувки, знае за какво става въпрос. Ако не - цъкнете в Гугъл изображения, да видите просто за какво иде реч Запазената му марка са "стилето" токчетата - от порядъка на 10-12см. Обикновено са с панделки, токи, връзки наляво-надясно.... страхотни и много, много скъпи, невероятно скъпи обувки.

В Европа могат да се купят само на 4 места - Лондон, Москва, Мадрид и Истанбул.

Обширна статия за Маноло Бланик в НетИнфо

Официалният сайт на дизайнера

Секцията с негови модели в style.com

Редактирано 27 ноември 200718 г. от chain_reaction (преглед на промените)

Фридрих Енгелс

на английски: Friedrich Engels

Роден: 28 ноември 1820 дн. Вупертал, Германия

Починал: 5 август 1895 Лондон, Англия

Фридрих Енгелс е немски философ, икономист и революционер, който заедно с Карл Маркс полага основите на комунистическата идеология.Работейки като мениджър в английска фабрика, Енгелс написва през 1842 г. студията "Положението на работническата класа в Англия", в която стига до извода, че за да се подобри положението на пролетариата, той трябва да се бори за социализъм. В съавторство с Маркс написва Манифест на комунистическата партия (1848). Двамата участват в революцията в Германия през 1848 г. След неуспеха ѝ Маркс и Енгелс емигрират в Англия, където създават основното си произведение "Капиталът" и стават съоснователи на Първия Интернационал. Енгелс се хваща на работа, за да издържа Маркс и семейството му. Той редактира някои от томовете на Капиталът след смъртта на Маркс.

Стефан Цвайг

на немски: Stefan Zweig, Щефан Цвайг

Роден: 28 ноември 1881 Виена, Австрия

Починал: 22 февруари 1942 Петрополис, Бразилия

Стефан Цвайг е австрийски писател, роден на 28 ноември 1881 г. във Виена в еврейско семейство на заможен фабрикант. Цвайг е един от първомайсторите на австрийската психологическа новела. Освен това си спечелва световна слава като есеист и автор на културно-исторически биографични творби.

Житейски и творчески път

През периода 1900-1904 г. Цвайг следва философия и история на литературата във Виенския университет. Учи и един семестър в Берлинския университет. Завършва като доктор по философия.През 1897 г. публикува в списание първото си стихотворение, а през 1901 г. Цвайг, още студент, публикува и първата си книга “Сребърни струни” - импресионистична лирика в стила на френските символисти, повлияна от поезията на Хуго фон Хофманстал и на Райнер Мария Рилке.През 1904 г. предприема пътувания из Европа, Северна Африка, Азия и Америка, като пребивава по няколко месеца в различни страни – Франция, Англия, Индия, Цейлон, Бирма, Куба, Пуерто Рико, САЩ, Канада и др. Близко приятелство го свързва с Емил Верхарен и Ромен Ролан.

Първа световна война

По време на Първата световна война Цвайг заема пацифистки позиции. Заминава в Швейцария, където пребивава година и половина и в поредица от статии се застъпва за “справедлив мир между народите”.През 1919 г. писателят се завръща в Австрия и живее в Залцбург, жени се за Фридерике Мария фон Винтерниц, която познава от 1912 г. Това е период на усилна творческа дейност за Цвайг, негови произведения се публикуват в Берлин, Париж и Москва.

Националсоциализъм

По време на възхода на националсоциализма, през 1934 г. полицията нахлува в неговия дом под предтекста, че търси оръжие и това става причина Цвайг да напусне Залцбург и да се пресели в Лондон. През втората половина на 30-те години писателят е канен в редица държави, за да изнася лекции или за премиери на негови произведения – Португалия, Бразилия, Аржентина, САЩ. След Аншлуса на Австрия през 1938 г. книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия. Цвайг наема за своя лична секретарка г-ца Лоте Алтман, с която се жени през 1939 г. след раздялата си с Фридерике.

Втора световна война

Когато започва Втората световна война, писателят поема пътя на емиграцията, преселва се в Ню Йорк (1940), а после в Бразилия (1941). В бразилския град Петрополис написва последната си творба - "Шахматна новела" - и от отчаяние заради гибелта на европейската култура след нашествието на "кафявата чума" се самоубива заедно с жена си през зимата на 1942 г.

Избрани творби

* сборници с новели:

o “Първо преживяване” (1911 г.)

o “Амок” (1922 г.)

o “Хаос на чувствата” (1927 г.)

* биографични романи:

o “Жозеф Фуше” (1929 г.)

o “Мария Антоанета” (1932 г.)

o “Мария Стюарт” (1935 г.)

o “Триумф и трагедия на Еразъм Ротердамски” (1935 г.)

o “Магелан” (1938 г.)

o “Америго. Комедия от грешки в историята” (1942 г.)

o “Балзак” (1946 г.)

* есеистична поредица “Строителите на света”:

o “Трима майстори. Балзак, Дикенс, Достоевски” (1920 г.)

o “Битката с демона. Хьолдерлин, Клайст, Ницше” (1925 г.)

o “Трима поети на своя живот. Казанова, Стендал, Толстой” (1928 г.)

o “Изцеление чрез духа. Месмер, Мери Бейкър Еди, Фройд” (1931 г.)

* исторически миниатюри “Звездни мигове на човечеството” (1927 г.)

* автобиографични творби:

o “Срещи с хора, книги и градове” (1937 г.)

o “Светът от вчера” (1942 г.) (посмъртно)

Ед Харис

на английски Ed Harris

Роден: 28.11.1950.- Ню Джърси, САЩ.

Ед Харис е един от най-ярките таланти в съвременното американско кино, на когото обаче по-често поверяват второстепенни персонажи. Може да бъде сравняван с Джин Хекман, но за разлика от него все още не е получил наградата “Оскар”, макар че е номиниран на три пъти (два пъти за поддържащи роли в “Аполо 13”, 1995 и в “Шоуто на Труман”, 1998) и веднъж за главна роля в “Полък” (2000).На Ед Харис му се удават всякакви роли, но като ли най-добре се чувства в кожата на обикновени, но силни хора, на които може да се разчита. Незабравими ще останат неговите изпълнения в прекрасни филми, като “Място в сърцето” (Places in the Heart, 1984); “Сладки мечти”(Sweet Dreams, 1985); “Гленгари Глен Рос” (Glengarry Glen Ross, 1992); “Фирмата” (The Firm, 1993); “Никсън”(Nixon, 1995), а напоследък и в “Часовете” (2002), в който си партнира чудесно с великата Мерил Стрийп.Ед Харис е роден на 28 ноември 1950 г. в Ню Джърси. Учи в Колумбийския университет в Ню Йорк. По време на следването играе в университетския отбор по американски футбол. После започва да посещава актьорски курсове към университета в Оклахома, а през 1975 г. завършва факултета за драма към Калифорнийския институт по изкуствата.Играе в различни театрални спектакли в Лос Анджелис, а по-късно и в Ню Йорк. През 1983 г. получава наградата “Оуби” за ролята си в “Луди от любов”, написана специално за него от актьора-драматург Сам Шепърд. В последствие двамата имат огромен успех в ролите на астронавти от “The Right Stuff” (1983). Благодарение на този филм Ед Харис привлича вниманието на критиката и тя започва внимателно да следи неговите екранни изяви.Понякога го обвиняват, че е прекалено еклектичен и се снима в най-разнородни ленти – от фантастични (“Бездната” The Abyss, 1989) и мистични (Нужни неща, Needful Things, 1993) до минисериали (“Противостоянието, The Stand, 1994) и криминални драми и трилъри (State Of Grace, 1990, “Око за око”, 1996) и др.Но той е еднакво убедителен и в отрицателни роли (например, в политическата драма “Да убиеш свещеник” (To Kill A Priest, 1988), и в положителни, а даже и в неуспешните филми, неговото присъствие винаги се откроява.Ед Харис е женен за Еми Мадиган и двамата са неразделни от 1983 г. Имат една дъщеря, която е родена през 1993 г.

ФИЛМОГРАФИЯ

Режисьор:

Полок

Актьор:

Истински неща

Фирмата

За джобни пари

Китайска луна

Справедлива кауза

Аполо 13

Скалата

Око за Око

АБСОЛЮТНА ВЛАСТ

Шоуто на Труман

ВТОРАТА МАЙКА

Да събудиш мъртвите

Красив ум

Враг пред портата

Часовете

Радио

Скрити белези

Партитурите на Бетовен

Жертва на спасение

Жак Ширак

на френски: Jacques René Chirac

Роден: 29 ноември 1932 Париж, Франция

Жак Рене Ширак е френски политик, бивш кмет на Париж и бивш президент на Франция.

Кичка Бодурова

Родена: 29 ноември 1957 Бургас, България

Кичка Бодурова е българска естрадна певица. Има издадени 12 албума,родена в Бургас през 1957 г. На 6-годишна възраст започва да свири на цигулка. Завършва езикова гимназия с руски и немски език. През 1971 г. става лауреат на фестивала “Тракийска лира”. След завършване на средното си образование е приета в консерваторията, където завършва естрадно пеене през 1977 г. Като студентка пее в трио "Обектив" и е солистка на оркестър "Метроном". В периода от 1981 г. до 1988 г. гастролира в Гърция. През 1989 г. изнася концерти в Австралия. Прекарва 6 месеца в Лондон и накрая заминава за Америка. През 2005 г. се разделя със съпруга си Крис Зарпас от когото има дъщеря -Кристи-Жаклин. В момента живее с американеца от български произход Гери.[1] в Лас Вегас.

Дискография

* 1977 г. - "Кичка Бодурова"

* 1979 г. - "Кичка Бодурова"

* 1982 г. - "Чик-чирик"

* 1983 г. - "Аз съм жена"

* 1984 г. - "Гръцки песни '84"

* 1985 г. - "Кичка Бодурова"

* 1986 г. - "Няма те, мамо"

* 1987 г. - "Вечно жива"

* 1988 г. - "Гръцки песни '88"

* 1996 г. - "Пея за всички приятели"

* 1996 г. - "Гръцки песни от Холивуд"

* 1997 г. - "Това съм аз"

* 1999 г. - "Аз и болката"

* 2000 г. - "Я кажи ми"

* 2006 г. - "Кичка Бодурова -The best"

Марк Твен

на английски: Mark Twain, произнася се Марк Туейн, но в българския език се утвърждава произношението от френски

Роден: 30 ноември 1835 Флорида (Мисури), САЩ

Починал: 21 април 1910 Рединг, САЩ

Марк Твен е литературен псевдоним на Самюъл Лангхорн Клемънс – световноизвестен американски писател, журналист и хуморист (1835-1910). Твен пръв въвежда в творбите си разговорния американски говор на южните щати. Години по-късно в “Зелените хълмове на Африка” Ърнест Хемингуей ще напише: “Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин...” Самюъл Лангхорн Клемънс е роден в град Флорида в Мисури и израснал в Ханибал в същия щат.След смъртта на баща си през 1847, Твен започва работа като печатарски работник. По-късно работи като лоцман по река Мисисипи (1857-1861). От този период датира и псевдонима му. С възгласа “Mark Twain!” моряците по реката са предупреждавали за опасно спадане на водите до минимума, необходим за речното корабоплаване. За произхода на псевдонима му има и друга хипотеза: Клеменс е използвал наготово псевдонима на един по-възрастен писател, Исая Селърс, който пръв се нарекъл Марк Твен, с намерение да го осмее. Каквато и да е истината около възникването на този псевдоним, в крайна сметка Марк Твен такъв, какъвто го познаваме днес, е роден на 3 февруари 1863 г., когато Клеменс за пръв път се подписва по този начин под хумористичен пътепис.

Първият голям успех за Марк Твен идва с написването на разказа “Джим Смайли и скачащата му жаба”, публикуван в “Сатърди Прес”, Ню Йорк, през 1865. Раказът е толкова забавен, че вестници и списания от цялата страна бързат да го препечатат. През 1867 разказът за скачащата жаба влиза в сборник събрани разкази и поставя основополагащия камък в литературната кариера на Твен. Характерно за Твен още тогава е, че поставя акцент не толкова върху това, какво точно се е случило, а върху това, как се е случило. Случката може и да е незначителна, но начинът му на разказване я прави завладяваща и смешна до сълзи.Още с първите спечелени от писане пари Твен потегля на пътешествие. Посещава Европа, стига до Хаваите и описва преживяванията си в книгата “Глупаци в чужбина”, публикувана през 1869. В нея са осмени и американците, и европейците с типичните им предубеждения едни към други. Успехът от продажбите осигурява достатъчна финансова стабилност на младия Твен и през 1870 той се жени за Оливия Лангдън. Семейството заживява в Хартфорд, където остават до 1891. Твен сътрудничи на вестници и списания и изнася лекции. Между 1876 и 1884 той публикува няколко шедьовъра, сред които “Том Сойер” (1881) - започната няколко години по-рано, първоначално предназначена за възрастни, “Принцът и просякът” (1881) - кралят на Англия открива свой двойник в лицето на бедно момче и двамата разменят местата си, “Животът по Мисисипи” (1883) - сатирична атака срещу влиянието на Уолтър Скот, чийто романтизъм е причинил, според Твен, “неизмерима вреда” на прогресивните идеи, “Един янки в двора на крал Артур” и др. Интересно, че Марк Твен има критично отношение към романите и романистите. За себе си смята, че не притежава достатъчно аналитичен усет, за да пише романи, а в същото време славата на му на романист расте с всяка нова издадена книга. Той често се връща към жанра на пътеписа и много от най-добрите му романи представляват прикрити пътеписи.

“Хъкълбери Фин” (1884) днес се смята за най-високото художествено постижение на Марк Твен. Този роман на пръв поглед е детско-юношески, както и “Том Сойер”, на който е нещо като продължение. Хък, който не може да пише, “разказва” за приключенията си. Книгата откровено - без снизхождение и морализиране - представя кратък период от живота на едно отхвърлено от обществото момче, син на пропаднал пияница . Хък мрази цивилизацията, тя му е чужда. Опитите да бъде превъзпитан от благочестивата вдовица мис Дъглас не успяват. Хък избягва и потегля със сал по река Мисисипи. Към него се присъединява избягалия негър Джим. Кулминацията в романа е сцената с колебанието на Хък, дали да предаде Джим на господарите му, които го издирват или да не го предаде. И когато взема решението да не го предава, пък ако ще и да Господ да го накаже за това, съвестта и расовите предразсъдъци на цяла четяща Америка са подложени на изпитание. Оказва се, че едно неуко момче може да има по-здрави морални устои от всички, които са се опитвали да му преподават морал. През 1900 г. в “Човекът, който поквари Хадлибърг” Твен пише: "Нямам расови предразсъдъци... Единственото, което ме интересува, е дали даден човек е човешко същество – и толкова.”

Най-голямото постижение на Твен като писател е начинът, по който разказва “Хъкълбери Фин” и езика, който използва. Американски изследователи са установили, че говорът на Хък е много близък до обикновената, простонародна южняшка реч на необразованото население, нещо повече – в книгата си “Бил ли е Хък чернокож?” (Was Huck Black?) (1993) Шели Фишер Фишкин стига до заключението, че Хък говори на диалект, който е смесица от речта на белите и чернокожите от южните щати. Така Марк Твен пръв дръзва да използва езика на най-ниско поставените в обществото за създаване на литературен шедьовър. След него все повече американски писатели се стремят да пишат максимално близо до живия език. Именно това има предвид Хемингуей, когато заявява “Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин...”

През 1890-те Твен загубва повечето от спестяванията при несполучливи финансови операции и собствената му издателска къща банкрутира. За да се съвземе от удара, потегля на световно лекторско турне, по време на което Суси, любимата му дъщеря, умира от менингит. Твен обикаля Нова Зеландия, Австралия, Индия и Южна Африка и се завръща в САЩ през 1900. През 1902 решава да посети родния си град Ханибал, вдъхновил няколко от романите му. Плановете му за спокойно посещение са провалени от над 100 репортери, които го следват по петите и описват всяка негова стъпка.Смъртта на съпругата му през 1904 и на втората му дъщеря помрачават късните години на писателя, която се отразява и в произведенията от този период, особено в автобиографията му, публикувана посмъртно (1924). Посмъртно е публикуван и романа “Мистериозния странник” (1916), в който действието се развива през 16-ти век в Австрия; там Сатаната казва: “Първият човек е бил лицемер и страхливец - качества, които са останали в рода му и до днес; те са фундаментът на всички построени цивилизации”

По време на дългата си писателска кариера Твен написва и голямо количество есета. Те се появяват в различни вестници и списания. В тях той поставя за разглеждане наболели обществено-политически въпроси. В “Сандвичевите острови” (1873), например, описва как мисионерите покваряват населението на Хаваите, “Юбилеят на Кралица Виктория” (1897) представя с неодобрение помпозните тържества и пищни шествия на кралското общество в Англия, а "Монологът на крал Леополд” (1905) разкрива чрез драматичен монолог политическите злини, причинени от деспотизма.Марк Твен умира на 21 април 1910 г.

Уинстън Чърчил

(на английски: Winston Churchill

Роден: 30 ноември 1874 Уудсток, Великобритания

Починал:24 януари 1965 Лондон, Великобритания

Сър Уинстън Чърчил е британски политик, държавник и писател от 20 век, носител на Нобелова награда за литература (1953). Той е бил министър в няколко британски правителства, както и министър-председател по време на Втората световна война. Чърчил е известен с непоколебимата си позиция за борба срещу нацистка Германия, дори когато тя е завладяла цяла Европа и е заплашвала да окупира Великобритания през 1940 г. След края на Втората световна война Чърчил пръв заговаря през 1946 г. за съветската заплаха за демократична Европа, което се смята за начало на Студената война. Чърчил също така е радетел за обединението на Стария континент. Силата му на лидер и държавник е най-голяма по време на Втората световна война. За съжаление след това политическата му философия и умения не могат се да пригодят към новите следвоенни реалности. Чърчил ще остане политикът, който изведе като победител Великобритания от войната.

Между войните

След края на І световна война Чърчил в качеството си на държавен секретар по военните работи провежда редица реформи в периода между 1918-1921 г. Впоследствие (1921-1922) насочва цялото си внимание към проблемите на колониите, като взема непосредствено участие в създаването на няколко арабски държави и в решаването на въпроса за създаването на еврейска държава в Близкия Изток (в рамките на мандата за управление на Палестина, предоставен на Великобритания от Лигата на Нациите). Въпреки че през тези години политическите пристрастия на Чърчил придобиват ясна антисоциалистическа ориентация, той поддържа пролейбъристката платформа на Либералната партия. Неговото предложение да бъде използвана войската срещу болшевиките в Съветския съюз, довежда до охлаждането на отношенията му с Лойд Джордж, който назначава за Министър на финансите Роберт Хорн против мнението на Чърчил. През 1924 г. обаче Чърчил се завръща в лоното на Консервативната партия, след което самият той бива назначен именно на този пост. В това си качество той взема катастрофалното решение да се върне към Златния Стандарт, в резултат от което се стига до дефлация, безработица, стачка на миньорите, довела в крайна сметка до Генералната стачка през 1926 г. Това решение на Чърчил кара икономиста Джон Кейнс да напише своя знаменит труд The Economic Consequences of Mr. Churchill, в който доказва, че завръщането към Златния Стандарт ще доведе до световна икономическа депресия. След време Чърчил преценява това свое решение като едно от най-лошите, които е вземал през своя живот. През тридесетте години на ХХ в. Уинстън Чърчил е извън голямата политика. В началото на периода той яростно критикува политиката към индийското движение за независимост и се нахвърля срещу неговия водач Махатма Ганди, когото описва като "полугол факир", който "заслужава да бъде изхвърлен през градските порти на Делхи с вързани ръце и крака, за да бъде стъпкан от огромен слон, управляван от новия вицекрал на Индия". През тези години Чърчил пише биография на своя прадед Джон Чърчил,първия херцог на Марлборо: Marlborough: His Life and Times.

Но през септември 1939 г., когато започва ІІ световна война, под натиска на общественото мнение той отново е назначен за Първи лорд на Адмиралтейството. Оставката на Чембърлейн през май 1940 г. от поста министър-председател на Великобритания позволява на Чърчил да заеме овакантеното място. В своята първа реч като министър-председател пред Палатата на Общините, която той произнася веднага след капитулацията на Франция пред фашистка Германия, Чърчил недвусмислено дава да се разбере, че Великобритания няма да се съгласи на никакви компромиси: "Ще попитате каква е нашата цел. Моят отговор е прост - Победа. Победа на всяка цена, победа над терора, победа независимо колко дълга и тежка ще е войната, през която ще минем." Според Чърчил не би могло дори да се помисли за някакви преговори с Хитлер.До момента, в който САЩ влизат във войната, Чърчил смятал, че ще воюва сам. Основата на неговата стратегия са бомбардировките над Германия и концентрацията на сили в Средиземноморието и в Близкия Изток. И двете му позиции намират поддръжка сред управляващите кръгове в САЩ след японската бомбардировка на военната база в Пърл Харбър.Чърчил се нуждае от американската помощ - както икономическа, така и военна. Програмата ленд-лийз оказва значителна подкрепа на Великобритания, но тоталният американски контрол над английската икономика лишава страната от всякаква икономическа самостоятелност по време на войната. Въпреки това Чърчил държи на тясното сътрудничество и съюз със САЩ. Това сътрудничество е потвърдено и от Атлантическата харта през август 1941 г. По-късно към този съюз се присъединява и СССР, създавайки по този начин Голямата Тройка. След края на войната близките отношения на страните-съюзнички в антихитлеристката коалиция изчезват напълно.

Ридли Скот

(на английски: Ridley Scott

Роден: 30 ноември 1937 Саут Шийлдс, Великобритания

Ридли Скот е британски продуцент и режисьор. По-възрастен брат на режисьора Тони Скот.Роден е в град Саут Шийлдс, Англия в семейство на офицер от „Кралските инженерни войски“, който отсъства от дома в дълги периоди от време. По възрастният брат на Ридли - Франк започва да работи в търговският флот. Семейството се мести няколко пъти през годините - Кумбрия, Уелс и в Германия. След Втората световна война семейството се завръща в родният си край в северо-източна Англия, заселвайки се в град Тийссайт (чийто индустриален пейзаж става сцена за по-голямата част от филма му - „Блейд Рънър“ (Вlade Runner)).Скот учи в града от 1954 до 1958 година в „Уест Хартлипул Арт Колидж“ където получава диплома за дизайн. През 1960 година записва дизайн в „Кралската академия по изкуствата“ в Лондон. Докато учи е сътрудник на студентското списание „ARK“ и участва в някои проекти на филмовият департамент. За дипломна работа, Скот прави черно-бял филм „Момчето с колелото“ в който главни герои са по-младият му брат - Тони Скот и неговият баща. В късиото филмче Ридли снима някои специални и визуални елементи, които загатват за по-късните работи на талантливият режисьор. След завършването на университета през 1963 година, започва обучение в „ВВС“ Лондон като сценограф в популярният полицейски сериал по това време - „Z-Cars“ и научното предаване „Out of the Unknown“. Сключва договор и за Сценограф във филмите „Doctor Who“ (serial) и „The Daleks“ - филм за който създава най-добрите костюми и маски на извънземни създавани дотогава в киното. В „ВВС“ започва „режисьорска трейнинг програма“ и преди да напусне корпорацията, режисира няколко филма.След напускането на „ВВС“ през 1968 година основава собствена компания - „Ridley Scott Associates“ (RSA), която скоро става една от най-успешните рекламни къщи във Великобритания и Западна Европа, работейки с имена като сър Алън Паркър, Хю Хъдсън и Хю Джонсън. В новата компания започва работа и брат му Тони Скот. Започват да създават рекламни клипове през 1970 година, които стават много популярни сред производителите и зрителите, особенно рекламата на „Ховис“ - "Bike Round" (New World Symphony), която е снимана в Дорсет и довършена в Холивуд, САЩ. през годините създава над 2000 рекламни филми, много от които са и лауреати на престижни награди.Компанията му върви много добре, приходите от която му позволяват да създаде и първият си игрален филм - “The Duellists”, който е създаден в Европа и който му носи наградата на журито на фестивала в Кан през 1978 година.Скот е разочарован от приходите на „The Duellists“, решава да филмира популярната опера „Тристан и Изолда“, но по същото време излиза първият епизот на „Междузвездни войни“ (Star Wars) в който Скот се убеждава в огромният потенциал на филмите със специални визуални ефекти.Затова и с готовност приема да режисира супер продукцията „Пришълец“, фантастичен филм на ужасите който му носи световно признание и Академична награда „Оскар“ за специални ефекти. Във филма Скот създава енна от най-силните роли на жени-екшън герой в киното, превръщайки героинята Елън Рипли (в ролята актрисата Сигорни Уивър). Тъй като не режисира последвалите три части на филма (Пришълци, Пришълец³ и Пришълец:Възкресението), през 2003 година приема да направи пълно въстовяване на първата част с ремастиране на картина и звук с най-доброто в света на цифровите технологии и включване на режисьорски коментар и филм за филма. Следва научно-фантастичният екшън „Острието“ 1982 , филм в който главната роля е поверена на изгряващата звезда Харисън Форд.През 1984 година, „Apple Computer“ създават „Макинтош“. За пуска му, компаниятавлага невероятните 1,5 $ долара в реклама, базирана на романа на Джордж Оруел - „1984“, и чиято режисура е поверена на Ридли Скот (заради работата му в „Острието“). Рекламата е пусната в най-гледаното телевизионно време в света, по време на „Super Bowl XVIII“ 1984 . Стив Джобс е целял да сравни „Биг Брадър“ (Big Brother) с IBM Компютъра.Рекламата е избрана през 90-те години за една от „50-те най-добри реклами“ за миналият век.През 1985 година идва филма ”Легенда” с участието на Том Круз, следва “Някой да ме пази” (Someone to Watch Over Me) 1987 с Том Беринджър в главната роля и хитът “Черен дъжд” с Майкъл Дъглас и Анди Гарсия.

През 1987 година Ридли Скот основава компанията за филмово производство “Пърси Мейн Продъкшънс”. Първият филм на новата компания е носителят на “Оскар” “Телма и Луиз”, последван от “1492: Завладяването на Рая”.

Началото на познатите ни от близкото минало грандиозни филми е поставено през 1995 година, когато Ридли, заедно с брат си Тони Скот, създават компанията за производство на кино и ТВ филми „Scott Free Productions“. Резултат са филмите “Бялата буря” с Джеф Бриджис и военната драма “Редник Джейн” с Деми Мур.През 2000 година Ридли Скот завършва работа по супер продукцията “Гладиатор” с Ръсел Кроу и Хоакин Финикс в главните роли. Филма се превръща в тотален хит и печели 5 Академични награди „Оскар“.Продуцира продължението на „Мълчанието на агнетата“ - “Ханибал” , военният екшън “Блек Хоук” („Оскар“ за звук), „Кибритлии“ 2003 с Никълъс Кейдж и най-сетне решава да направи „Тристан и Изолда“ през 2004 година.През 2005 година по кината се появява още една историческа супер-продукция: „Небесно царство“ с участието на Лиам Нийсън и Орландо Блум.През 2006 година излиза най-новият му филм „A Good Year“ отново с участието на Ръсел Кроу.

Филмография

* „Boy and Bicycle“ (1965)

* „The Duellists“ (1977)

* „Пришълецът“ (1979)

* „Блейд Рънър“ (1982)

* „Легенда (филм)“ (1985)

* „Някой да ме пази“ (1987)

* „Черен Дъжд“ (1989)

* „Телма и Луиз“ (1991)

* „1492: Завладяването на Рая“ (1992)

* „White Squall“ (1996)

* „Редник Джейн“ (1997)

* „Гладиатор“ (2000)

* „Ханибал“ (2001)

* „Блек Хоук“ (2001)

* „Кибритлии“ (2003)

* „Небесно Царство“ (2005)

* „All the Invisible Children“, a.k.a. Take 7 (short Jonathan, with Jordan Scott) (2006)

* „Добри години“ (2006)

Бъдещи проекти

* American Gangster (2007)

* Shadow Divers (2007)

* Blood Meridian (2007)

* Tripoli (2008)

Роджър Глоувър

на английски: Roger David Glover

Роден: 30 ноември 1945 Брекън, Уелс

Роджър Дейвид Глоувър (на английски: Roger David Glover) е уелски роккитарист-басист, композитор и музикален продуцент. Роден е на 30 ноември 1945 г. в Брекън, Уелс в семейството на Нормън и Бренда Глоувър. Когато е на девет годишна възраст семейството му се премества в Лондон. Родителите му отварят бар, в който свирят различни оркестри. Роджър обича музиката и сам опитва да свири на китара. През 1960 г. семейството му се премества в град Пинър, графство Мидълсекс. Тук Роджър свири в училищния състав. От 1963 г. учи във Висшето училище по изкуства в квартал Хорнси, Лондон. Започва да свири в училищния състав, който след неговото идване променя името си на “Епизоуд Сикс” (Episode Six). През май 1965 г. към състава се присъединява и Иън Гилън. За него това е един доста напрегнат период. “Епизоуд Сикс” е вече професионален състав. Честите репетиции и концерти отнемат много време, а трябва да се посещава и училището. Налага се да избира. Точно тогава три от песните на “Епизоуд Сикс” са на добри позиции в класациите, освен това предстои турне в бившата ФРГ (днес Германия) и Ливан, затова Роджър не се колебае. С помощта на мениджърката си журналистката Глория Бристоу групата тръгва по пътя към признанието. Плочите на “Епизоуд Сикс” нямат особен успех, но на концертите, където музикантите правят истинско шоу, винаги цари добро настроение. В началото на 1969 г. те вече получават по 200 фунта на концерт, но приемат предложението с Иън Гилън да свирят в “Дийп Пърпъл” в името на по-обещаващо бъдеще. Така от юни 1969 г. до 1973 е в “Дийп Пърпъл”. От 1973 до 1979 г. работи самостоятелно като издава два албума. След това от 1979 г. до 1984 г. е в “Рейнбоу”. Завръща се отново в “Дийп Пърпъл” през 1984 г. където свири и до днес.

Дискография

Самостоятелни албуми

* The Butterfly Ball and the Grasshopper Feast (1974)

* Elements (1978)

* Mask (1984)

* Snapshot (2002)

Албуми с “Дийп Пърпъл”

* Concerto for Group and Orchestra (1969)

* Deep Purple in Rock (1970)

* Fireball (1971)

* Machine Head (1972)

* Made in Japan (1972)

* Who Do We Think We Are (1973)

* Perfect Strangers (1984)

* The House of Blue Light (1987)

* Slaves & Masters (1990)

* The Battle Rages On (1993)

* Purpendicular (1996)

* Abandon (1998)

* Bananas (2003)

* Rapture of the Deep (2005)

Албуми с “Рейнбоу”

* Down To Earth (1979)

* Difficult to Cure (1981)

* Straight Between the Eyes (1982)

* Bent Out of Shape (1983)

* Finyl Vinyl (1986)

Като музикален продуцент

* Рори Галагър (Calling Card, албум) (1976)

* “Джудас Прийст” (Sin After Sin, албум) (1976)

* Nazareth – Razamanaz (1973), Loud 'n' Proud (1974), Rampant (1974)

* Strapps – Strapps (1976)

* Michael Schenker Group – The Michael Schenker Group (1980)

Бен Стилър

на английски: Ben Stiller

Роден: 30 ноември 1965 САЩ, Ню Йорк

Някои биха казали, че съдбата на писателя/актьора/режисьора Ben Stiller е предопределена още от раждането му. Син на комика Jerry Stiller и Anne Meara шоу бизнесът буквално тече в кръвта му. Роден в Ню Йорк на 30 ноември 1965г., Stiller започва да прави филми още на 10-годишна възраст.Преди да пробие в Холивуд, Ben прекарва няколко последователни години в театъра. След като напуска UCLA, той участва в пиесата, носител на награда “Тони” The House of Blue Leaves. Докато работи по нея, заснема и кратка пародия на The Color of Money (1986г.) с негово участие (в ролята на Tom Cruise), както и пародия на телевизионния The House of Blue Leaves (1987г.), в който си партнира с John Mahoney (в ролята на Paul Newman). Филмът е толкова смешен, че Lorne Michaels го излъчва на живо в Saturday Night Live (1975г). Благодарение на това Ben има възможността да мине през школата на шоуто в рамките на една година (1989г.).Младежът прави своя кино дебют с филма на Steven Spielberg Empire of the Sun (1987г). Освен сериозните роли, като във Fresh Horses (1988г.), той продължава да се снима и в комедии. През 1989г. завърша своя Elvis Stories, пародия за вманиачените фенове на Elvis с участието на John Cusack. Един от късометражните му филми, пародията за Tom Cruise The Hustler of Money (1989г.), му носи място в Saturday Night Live като сценарист и актьор. Той обаче не се задържа дълго в шоуто, но чрез него започва да води собствено предаване по MTV, наречено The Ben Stiller Show. Печелейки симпатииите на Janeane Garofalo и Andy Dick, то се излъчва първоначално по MTV и по-късно и по Fox. Stiller получава награда “ЕМИ” за комедиите, които създава през 1993г.Ben Stiller прави режисьорския си дебют през 1994г. с черногледата комедия Reality Bites, в която дели екран с Winona Ryder и Ethan Hawke. Филмът се радва и на комерсиален успех, и на одобрението на критиците. За съжаление обаче следващият, The Cable Guy (1996г.), претърпява провал. Черна комедия с участието на Jim Carrey в ролята на психопат, лентата не намира одобрение сред критиците, а публиката не може да възприеме Carrey в такъв негативен образ.След поява в комедията на Adam Sandler Happy Gilmore, Stiller се завръща с Flirting With Disaster (1996г.) на David O. Russell. Тази комедия се приема добре, което балансира не толкова сполучливото му участие в друг филм от същата година, If Lucy Fell.Две години по-късно актьорът-режисьор отново е в центъра на вниманието, благодарение на участието си в три много различни филма. Той се доказва като актьор, успешно играещ както чуствителни, приятни момчета, така и абсолютни кретени. There's Something About Mary е комедия, в която печли симпатии заради образа на човек, който прави и говори неща, които съвсем не са си на мястото. Следва превъплъщение в не дотам приятен тип в Your Friends and Neighbors на Neil LaBute, а в Permanent Midnight играе пристрастен към хероина мъж.

Като човек с опит в Холивуд, Stiller участва в Mystery Men (1999г.), в който е лидер на група нестандартни супер герои. Взема потдържаща роля в комедиите The Suburbans и Keeping the Faith (в който играе равин, влюбен в жената, в която е влюбен и най-добрият му приятел, католически свещенник (Edward Norton). Без съмнение, най-големият за успех за Stiller през 2000г. е Meet the Parents – смешна история за човек, притежаващ тъпото име Greg Focker (Stiller), карък, който ще се запознае с родителите на годеницата си. Meet the Parents заема челните позиции в бокс офис класациите и кара киноманите да очакват с нетърпение продължението му Meet the Fockers. През 2001г. актьорът участва в още една комедия – Zoolander. Партнирайки си с Owen Wilson, Stiller играе невероятно глупав, но неустоимо красив мъж, легенда от модния подиум, с което завладява публиката, търсеща бягство от действителността.

През 2001г. Stiller отново си партнира с Wes Anderson в трагикомичния The Royal Tenenbaums. С ролята на син, отчужден от родителите си, който се завръща вкъщи, заради известие, че баща му умира, Stiller прави трогателно драматично изпълнение, което без излишна скромност го нарежда до величия в драмата като Gene Hackman и Anjelica Huston. През 2002г. е ангажиран с няколко малки изпълнения и озвучаване на анимационни филми. Завръща се на голям екран през 2003г. с Duplex. Следва романтичната комедия Along Came Polly.

През 2004г. Stiller и дългогодишната му приятелка и екранна партньорка Wilson участват заедно в комедията на Todd Phillips Starsky & Hutch. Неочаквано за всички това партньорство претърпява неуспех. Следващият му филм, Envy, също се проваля. Успехът идва със спортната комедия Dodgeball: A True Underdog Story (2004г.).

Съпруга

Christine Taylor - (13 май 2000г. до настоящия момент) 2 деца.

Филмография

Актьор

1. The Persuaders (2007)

2. Madagascar 2 (2008)

3. Used Guys (2007)

4. Tropic Thunder (2006)

5. Seven Day Itch (2006)

6. Night at the Museum (2006)

7. Tenacious D in 'The Pick of Destiny' (2006)

8. The Mirror (2006/I)

9. Danny Roane: First Time Director (2006)

10. Arrested Development

- S.O.B.s (2006)

- The Sword of Destiny (2005)

- Good Grief! (2004)

11. Madagascar (2005)

12. Sledge: The Untold Story (2005)

13. Meet the Fockers (2004)

14. Anchorman: The Legend of Ron Burgundy (2004)

15. Dodgeball: A True Underdog Story (2004)

16. Envy (2004)

17. Starsky & Hutch (2004)

18. King of the Hill - That's What She Said (2004)

19. Along Came Polly (2004)

20. Nobody Knows Anything! (2003)

21. Duplex (2003)

22. Legend of the Lost Tribe (2002)

23. Prehistoric Planet (2002) (Телевизионен сериал)

24. Liberty's Kids: Est. 1776 (2002) (Телевизионен сериал)

25. The King of Queens - Shrink Wrap (2002)

26. Undeclared - Eric's POV (2002)

27. The Simpsons - Sweet and Sour Marge (2002)

28. Orange County (2002)

29. The Royal Tenenbaums (2001)

30. Zoolander (2001)

31. Meet the Parents (2000)

32. Freaks and Geeks - The Little Things (2000)

33. Keeping the Faith (2000)

34. The Independent (2000)

35. Saturday Night Live

- Episode №25.11 (2000)

- Episode №24.4 (1998)

- Episode №12.15 (1987)

36. Mission: Improbable (2000)

37. Hooves of Fire (1999)

38. Black and White (1999)

39. Mystery Men (1999)

40. The Suburbans (1999)

41. Heat Vision and Jack (1999)

42. Permanent Midnight (1998)

43. Your Friends & Neighbors (1998)

44. There's Something About Mary (1998)

45. Zero Effect (1998)

46. Behind the Zipper with Magda (1998) (

47. Backstreet Boyz (1998)

48. Derek Zoolander University (1997)

49. Friends - The One with the Screamer (1997)

50. NewsRadio - The Trainer (1996)

51. Mr. Show with Bob and David - If You're Going to Write a Comedy Scene, You're Going to Have Some Rat Feces in There (1996)

52. Derek Zoolander: Male Model (1996)

53. The Cable Guy (1996)

54. Flirting with Disaster (1996)

55. If Lucy Fell (1996)

56. Happy Gilmore (1996)

57. Duckman: Private Dick/Family Man - Clip Job (1995)

58. Heavy Weights (1995)

59. Reality Bites (1994)

60. Frasier - Miracle on Third or Fourth Street (1993)

61. 2 Stupid Dogs (1993) (Телевизионен сериал)

62. The Ben Stiller Show (1992) (Телевизионен сериал)

63. The Nutt House (1992)

64. Highway to Hell (1992)

65. Working Tra$h (1990)

66. Stella (1990)

67. The Ben Stiller Show (1990) (Телевизионен сериал)

68. Next of Kin (1989)

69. That's Adequate (1989)

70. Elvis Stories (1989)

71. Fresh Horses (1988)

72. The Hustler of Money (1988)

73. Empire of the Sun (1987)

74. Miami Vice - Amen...Send Money (1987)

75. The House of Blue Leaves (1987)

76. Hot Pursuit (1987)

77. Shoeshine (1987)

78. Kate & Allie - Too Late the Rebel (1986)

79. Kate McShane - Conspiracy of Silence (1975)

Продуцент

1. The Persuaders (2007)

2. Date School (2006)

3. Used Guys (2007)

4. Blades of Glory (2007)

5. Tenacious D in 'The Pick of Destiny' (2006)

6. Dodgeball: A True Underdog Story

7. Starsky & Hutch (2004)

8. Duplex (2003)

9. Crooked Lines (2003)

10. Zoolander (2001)

11. Heat Vision and Jack (1999) ((Телевизионен сериал)

12. The Ben Stiller Show (1992) (Телевизионен сериал)

13. The Hustler of Money (1988) (TV)

Режисьор

1. Zoolander (2001)

2. Heat Vision and Jack (1999)

3. The Cable Guy (1996)

4. Reality Bites (1994)

5. The Ben Stiller Show (1992) (Телевизионен сериал)

6. The Ben Stiller Show (1990) (Телевизионен сериал)

7. Elvis Stories (1989)

Сценарист

1. Zoolander (2001)

2. Derek Zoolander University (1997)

3. Derek Zoolander: Male Model (1996)

4. The Ben Stiller Show (1992) (Телевизионен сериал)

5. The Ben Stiller Show (1990) (Телевизионен сериал)

6. Elvis Stories (1989)

7. The Hustler of Money (1988).

и една нашенка

Гергана

Роден: 30 ноември 1984 г. Димитровград, България

Гергана Георгиева Кацарска, известна най-вече като Гергана, е българска попфолк певица. Най-ранната ѝ артистична изява е в СОУ „Васил Левски“, Димитровград.Работи за Пайнер/Про мюзик. Тя стартира от 2003 година своята кариера с „Губя те бавно“, която бързо се превръща в хит. Малко след това излиза дебютният албум — „Губя те бавно“ който включва 10 песни, една от които е ремикс на заглавната песен.През 2004 г. певицата взима участие в „Турне 2004“. Същата година излиза „Както никой друг“, който тя посвещава на покойната си майка (загинала на 30 септември 2004).През 2005 г. Гергана участва в „Турне 2005“, в което се представя с „Последна вечер“ и други песни в 18 минутен микс.На 16 декември 2005 Гергана издава и третия си самостоятелен албум - „Сини очи“, съдържащ и ремикс на заглавната песен, който е балада.На 14-и Февруари 2007 четвъртият ѝ самостоятелен албум "Сладката страна на нещата" вече е на пазара. Той съдържа 10 песни, една от която е балада.Гергана определя Роби Уилямс и Кристина Агилера като любимите си изпълнители.

Дискография

Албуми

„Губя те бавно“

* Както преди

* Губя те бавно /Remix/

* Няма да моля

* Повярвай ми

* Изгубен свят

* Гасна по теб

* Обичам живота

* За теб живеч

* Ела с мен

* Губя те бавно

„Както никой друг“

* Боли

* Последна вечер

* Не те обичам вече

* Измама

* Без теб не мога

* Както никой друг

* Дори да знам

* Не вярвам

* Не мога сама

* Боли /Acoustic Version/

„Сини очи“

* Сини очи

* Без правила

* Сладките неща

* До утре

* Танцувай с мен

* Искам само любовта ти

* Обичам да усещам

* Жадно ме изпивай

* Някой ден, може би

* Сини очи /Remix/

"Сладката страна на нещата"

* Una pasion

* Лятна нощ

* Карма

* Студ и тишина

* Любов и сълзи

* Сладката страна на нещата

* Нея вместо мен

* Следвай ме

* Мразя те защото те обичам

* В този град

Песни, които не са включени в нито един от албумите ѝ

* Твоя бях

* За теб любов - дует с Анелия

Хитове

"Губя те бавно","Както преди","Няма да моля","Гасна по теб","Както никой друг","Боли","Последна вечер","Измама","Без теб не мога","Някой ден, може би","Сини очи","Сладката страна на нещата","Може би, точно ти"

Уди Алън

на английски: на английски: Woody Allen

Роден: 1 декември, 1935 Ню Йорк, Ню Йорк САЩ

Алън Стюарт Кьонигсберг, по-известен като Уди Алън , е американски режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант.Роден на 1 декември 1935 г. в Бруклин, Ню Йорк, първоначално Алън пише скечове за известни комедийни артисти и филмови сценарии. Впоследствие започва да режисира сам сценариите си и да играе главни роли във филмите си. Успехът идва с „Ани Хол“, за който получава 4 Оскара. Същата вечер свири с групата си, прибира се към 2 часа и си изключва телефона преди да заспи. Разбира, че е награден едва на сутринта от филмовия си агент. За пръв път посещава церемонията по връчването на Оскар през 2002-а, за да представи колажа на Нора Ефрон, "New Your on Film Tribute".Въпреки че избягва фестивалите и предоставя филмите си за подбор за каквито и да е било филмови призове, Алън е бил номиниран за и/или е печелил 136 награди.Разочарован от американската публика и критика, снима последните си два филма в Европа (Лондон), а момента работи по новата си продукция в Барселона.

Известен е с това, че се вдъхновява от конкретни актриси в работата си и прави ред филми все с тях в главните роли. В течение на годините негови музи са били Даян Кийтън, Миа Фароу (и за двете е бил женен), Скарлет Йохансон.Алън е автор на три сборника с разкази - Странични ефекти, Квит сме и Без перушина. На български е известна и подборката „Ако импресионистите бяха зъболекари“.

Филмография

Сценарист

* „Scoop“ (2006)

* „Мач пойнт“ (2005)

* „Мелинда и Мелинда“ (2004)

* „Каквото и да е друго“ (2003)

* „Финал по холивудски“ (2002)

* „Проклятието на скорпиона“ (2001)

* „Дребни мошеници“ (2000)

* „Сладък и гаден“ (1999)

* „Знаменитост“ (1998)

* „Да разнищим Хари“ (1997)

* „Всеки казва обичам те“ (1996)

* „Могъщата Афродита“ (1995)

* „Не пийте водата“ (1994)

* „Куршуми над Бродудей“ (1994)

* „Мистериозно убийство в Манхатън“ (1993)

* „Съпруги и съпруги“ (1992)

* „Сенки и мъгла“ (1992)

* „Алис“ (1990)

* „Престъпления и прегрешения“ (1989)

* „Нюйоркски истории: Едипово разстройство“ (1989)

* „Друга жена“ (1988)

* „Септември“ (1987)

* „Радиодни“ (1987)

* „Хана и нейните сестри“ (1986)

* „Пурпурната роза на Кайро“ (1985)

* „Дани Роуз ит Бродуей“ (1984)

* „Зелиг“ (1983)

* „Секскомедия в лятна нощ“ (1982)

* „Спомени от звезден прах“ (1980)

* „Манхатън“ (1979)

* „Интериори“ (1978)

* „Ани Хол“ (1977) — Оскар за режисура

* „Любов и смърт“ (1975)

* „Поспаланко“ (1973)

* „Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса, но сте се страхували да попитате“ (1972)

* „Банани (филм)“ (1971)

* „Вземи парите и бягай“ (1969)

* „Не пийте водата“ (1969)

* „Какво става, Тайгър Лили?“ (1966)

* „Какво ново, маце?“ (1965)

Актьор

* „Scoop“ (2006)

* „Каквото и да е друго“ (2003)

* „Финал по холивудски“ (2002)

* „Проклятието на нефритения скорпион“ (2001)

* „Дребни мошенице“ (2000)

* „Да събереш парчетата“ (2000)

* „Агентът“ (2000)

* „Сладък и гаден“ (1999)

* „Мравката Z“ (1998)

* „Измамниците“ (1998)

* „Да разнищим Хари“ (1997)

* „Всички казват Обичам те“ (1996)

* „Могъщата афродита“ (1995)

* „Слънчевите момчета“ (1995)

* „Не пийте водата “ (1994)

* „Мистериозно убийство в Манхатън“ (1993)

* „Съпруги и съпрузи“ (1992)

* „Сенки и мъгла“ (1992)

* „Сцени от големиа магазин“ (1991)

* „Престъпления и прегрешения“ (1989)

* „Нюйоркски истории: Едипово разстройство“ (1989)

* „Крал Лир“ (1987)

* „Хана и нейните сестри“ (1986)

* „Дани Роуз от Бродуей“ (1984)

* „Зелиг“ (1983)

* „Секскомедия в лятна нощ“ (1982)

* „Спомени от звезден прах“ (1980)

* „Манхатън“ (1979)

* „Ани Хол“ (1977)

* „Подставено лице“ (1976)

* „Любов и смърт“ (1975)

* „Поспаланко“ (1973)

* „Изсвири го пак, Сам“ (1972)

* „Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса, но сте се страхували да попитате“ (1972)

* „Банани (филм)“ (1971)

* „Вземи парите и бягай“ (1969)

* „Джеймс Бонд - Казино Роял“ (1967)

* „Какво ново, маце?“ (1965)

Режисьор

* „Scoop“ (2006)

* „Мач пойнт“ (2005)

* „Мелинда и Мелинда“ (2004)

* „Каквото и да е друго“ (2003)

* „Финал по холивудски“ (2002)

* „Проклятието на скорпиона“ (2001)

* „Дребни мошеници“ (2000)

* „Сладък и гаден“ (1999)

* „Знаменитост“ (1998)

* „Да разнищим Хари“ (1997)

* „Всеки казва обичам те“ (1996)

* „Могъщата Афродита“ (1995)

* „Не пийте водата“ (1994)

* „Куршуми над Бродудей“ (1994)

* „Мистериозно убийство в Манхатън“ (1993)

* „Съпруги и съпруги“ (1992)

* „Сенки и мъгла“ (1992)

* „Алис“ (1990)

* „Престъпления и прегрешения“ (1989)

* „Нюйоркски истории: Едипово разстройство“ (1989)

* „Друга жена“ (1988)

* „Септември“ (1987)

* „Радиодни“ (1987)

* „Хана и нейните сестри“ (1986)

* „Пурпурната роза на Кайро“ (1985)

* „Дани Роуз ит Бродуей“ (1984)

* „Зелиг“ (1983)

* „Секскомедия в лятна нощ“ (1982)

* „Спомени от звезден прах“ (1980)

* „Манхатън“ (1979)

* „Интериори“ (1978)

* „Ани Хол“ (1977) — Оскар за режисура

* „Любов и смърт“ (1975)

* „Поспаланко“ (1973)

* „Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса, но сте се страхували да попитате“ (1972)

* „Банани (филм)“ (1971)

* „Вземи парите и бягай“ (1969)

Композитор

* „Поспаланко“ (1973)

Александър Александров

Роден: 1 декември 1951 Варна, България

Александър Панайотов Александров е вторият български космонавт, летял на борда на съветския космически кораб Союз-ТМ-5 заедно с командира на полета Анатолий Яковлевич Соловьов и борд-инженера Виктор Петрович Савиних. Мисията продължава от 7 до 17 юни 1988 г.Александър Александров завършва специалност летец-инженер през 1974 г. До 1978 г. служи в бойните части на Военновъздушните сили като пилот на изтребител-бомбардировач. През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките на бившия СССР, Москва. Получава научна степен "кандидат на техническите науки" (сега доктор).На 1 март 1978 г., Александров e избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос, заедно с първият български космонавт Георги Иванов.Готви се за космическия полет през 1978-1979 г. По време на полета извършва над 56 успешни научни експеримента, включително изпитание в космоса на българските храни за космонавти, разработени в България от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев. По време на полета е осъществен телемост на космонавтите с Тодор Живков.Военен летец първи клас, заслужил летец, летец-космонавт на Република България. Бригаден генерал, удостоен с орден „Стара планина“.Женен, със съпругата си Благовеста имат двама сина.

РИЧАРД ПРАЙЪР

(на английски: Richard Pryor

Роден: 1 декември 1940 Пеория Илинойс САЩ

Починал: 10 декември 2005 Енсино Лос Анджилис Калифорния САЩ

Един от първите афро-американци в Америка наложели се на големия екран . Известен е предимно с комедийните си роли !

Филмография:

1. Lost Highway (1997)

2. Mad Dog Time (1996)

3. Century of Cinema, A (1994)

4. ANOTHER YOU (1991)

5. Harlem Nights (1989)

6. See No Evil, Hear No Evil (1989)

7. Moving (1988)

8. Critical Condition (1987)

9. Jo Jo Dancer, Your Life Is Calling (1986)

10. Brewster's Millions (1985)

11. Richard Pryor: Live and Smokin' (1985)

12. BREWSTER`S MILLIONS (1985)

13. "Pryor's Place" (1984)

14. Richard Pryor Here and Now (1983)

15. Superman III (1983)

16. Richard Pryor Live on the Sunset Strip (1982)

17. Toy, The (1982)

18. Bustin' Loose (1981)

19. Some Kind of Hero (1981)

20. In God We Tru$t (1980)

21. Stir Crazy (1980)

22. Wholly Moses (1980)

23. Muppet Movie, The (1979)

24. Richard Pryor: Live in Concert (1979)

25. Blue Collar (1978)

26. California Suite (1978)

27. Wiz, The (1978)

28. "Richard Pryor Show, The" (1977)

29. Greased Lightning (1977)

30. Which Way Is Up? (1977)

31. Bingo Long Traveling All-Stars & Motor Kings, The (1976)

32. Car Wash (1976)

33. Silver Streak (1976)

34. Adiуs amigo (1975)

35. Uptown Saturday Night (1974)

36. Hit! (1973)

37. Mack, The (1973)

38. Some Call It Loving (1973)

39. Wattstax (1973)

40. BLAZING SADDLES (1973)

41. Lady Sings the Blues (1972)

42. Dynamite Chicken (1971)

43. You've Got to Walk It Like You Talk It or You'll Lose That Beat (1971)

44. Phynx, The (1970)

45. Carter's Army (1969)

46. Young Lawyers, The (1969)

47. Wild in the Streets (1968)

48. Busy Body, The (1967)

Бритни Спиърс

на английски: Britney Spears

Роден: 2 декември 1981 Кентууд, САЩ

аглийски: Britney Spears) е американска поп-певица. Родена е на 2 декември 1981 г. Тя е една от най-продаваните певици за всички времена с над 100 млн. продадени копия на албуми и 70 млн. продадени сингли. От нейния дебютен албум Baby One More Time до момента са продадени над 30 млн. копия по цял свят, което го прави най-продавания дебютен албум за всички времена.

Дискография

Албуми

* 1999: ...Baby One More Time

* 2000: Oops!... I Did It Again

* 2001: Britney

* 2003: In the Zone

* 2004: Greatest Hits: My Prerogative

* 2005: B in the Mix: The Remixes

* 2007: Blackout (албум)

Моника Селеш

на английски: Monica Seles, на сръбски: Моника Селеш / Monika Seleš, на унгарски: Szeles Mónika

Роден: 2 декември 1973 Нови Сад, Югославия

Моника Селеш е известна тенисистка. Тя е етническа унгарка, но е родена в Нови Сад, Югославия (днес в областта Войводина, Сърбия) на 2 декември 1973 г.През 1993 г. е наръгана от 38-годишния фанатичен поддръжник на опонентката ѝ Щефи Граф Гюнтер Парче по време на мач с Магдалена Малеева.

Мария Калас

на гръцки Μαρία Κάλλας или Μαρία Άννα Σοφία Καικιλία Καλογεροπούλου

Родена: 2 декември 1923 Ню Йорк, САЩ

Починала: 16 септември 1977 Париж, Франция

Мария Калас (на гръцки Μαρία Κάλλας), родена Мария Анна София Сесилия Калогеропулу (на гръцки Μαρία Άννα Σοφία Καικιλία Καλογεροπούλου) е легендарна оперна певица, сопрано. Родителите ѝ са Евангелия Деметроадис (накратко Лица Демес) и Джордж Калогеропулос. Родена е на 2 декември 1923 г. в САЩ, учи оперно пеене в Гърция и става известна в Италия, където дебютира в Ла Скала през 1951. Умира на 16 септември 1977 година. Известна е и с дългогодишната си любовна връзка с гръцкия милионер Аристотел Онасис.

„Мария Калас е най-високият връх в певческото изкуство на ХХ век. Гласът ѝ беше феноменален, на основата на невероятна техника, съвършена музикалност и магнетично присъствие на сцената. Тези уникални качества я направиха мит в историята и във въображението на обществото...“ - Райна Кабаиванска.

Ози Озбърн

на английски:Ozzy Osbourne или John Michael Osbourne

Роден: 3 декември 1948 Бирмингам, Великобритания

Джон Майкъл Озбърн , познат в музикалните среди като Ози Озбърн , е британски рок музикант, роден на 3 декември 1948 година в Астън, Бирмингам (Англия). Ози е съосновател и първи вокалист на легендарната рок група Black Sabbath, а по-късно осъществява успешна солова кариера и се превръща в една от емблемите на съвременната рок и метъл музика, спечелвайки си прозвището „Принцът на Мрака“.

Още в ранна детска възраст Ози мечтае за музикалната сцена, която освен удоволствие, би била чудесна възможност да се отскубне от тежкото си ежедневие на дете в бедно работническо семейство. Запалва се по Бийтълс, след като чува техни песни по радиото и решава да се пробва като вокалист. В тийнеджърските си години Ози се изявява като дребен джебчия, обирайки и няколко къщи,докато не е хванат от полицията и хвърлен зад решетките за шест месеца. От този период датират и повечето му татуировки, покриващи голяма част от тялото му днес. След като излиза от затвора работи известно време като тестващ клаксoни на коли в малък автомобилен завод, както и като помощник в кланица.

Първата му група се нарича The Music Machine, последвана от The Approach, свирейки главно ритъм енд блус. Напуска групата след неразбирателство относно стиловата насока и се присъединява към Rare Breed, където среща Терънс "Гийзър" Бътлър (с когото по-късно ще основе групата Black Sabbath). Скоро и тази формация се разпада, но Ози и Бътлър завързват приятелство. Бътлър получава покана да се присъедини към желаещите да сформират нова група китарист Тони Айоми и барабанист Бил Уорд, които идват от успешна ъндърграунд група, наречена Mythology. Ози е привикан за вокалист, Бътлър хваща баса, а към тях се присъединяват и саксофонистът Алън Кларк и още един китарист на име Джим Филипс. Новосформираната от тях група е наречена Polka Tulk Blues Band, чието име е по предложение на Ози, след като го вижда на кутия с талкова пудра. Скоро след това Кларк и Филипс напускат, поради несъвпадане на идеите и групата остава в четиричленен състав и бива прекръстена на Earth, а малко по-късно на Black Sabbath.

Кариера в Black Sabbath

Стиловата насока на новата група претърпява рязка промяна, след като една вечер, гледайки филм на ужасите в бирмингамско кино, Ози е осенен от идея и се обръща към седящия до него Бътлър с думите: "Щом хората си плащат да гледат страшни филми, защо да не си плащат да слушат и страшна музика". Това, заедно с увлечението на Бътлър по писателят фантаст и окултист Денис Уетли, става причина за написването на поредица песни на окултна тематика с тежък саунд, което се превръща в запазена марка на групата в първите четири албума, поставяйки началото на метъл музиката. Албуми като "Black Sabbath", "Paranoid" и "Sabbath Bloody Sabbath" се превръщат в емблематични творби в историята на жанра.

Групата изживява небивал комерсиален успех, което обаче довежда до разпуснат живот на някои членове, включително Ози, който започва все по-често да употребява алкохол и наркотици. С течение на времето китариста Айоми все по-настоятелно налага по-прогресив ориентиран саунд и различни експерименти в стилова насока, с което Ози не е съгласен и бива изхвърлен от групата през 1979. Мястото му заема Рони Джеймс Дио. Зависимостта му от алкохол и наркотици се засилва, което довежда до раздяла с първата му жена Телма (от която има и две деца, Джесика и Луис, които остават да живеят при майка си).

Въпреки всичко Ози не изоставя музиката и решава да започне солова кариера.

Солова кариера

Ози се жени повторно за Шарaн, която става и негов мениджър и заедно основават соловата му група с китарист Ранди Роудс, басист Боб Дейзли и барабанист Лий Керслейк. През септември 1980 излиза първият му албум, наречен "Blizzard of Ozz", а звученето му много наподобява ранните творби на Black Sabbath с предимно окултната си тематика и тежки китари, но по-разнообразни и технични. Първоначалната идея е групата да се нарича Blizzard of Ozz, а на обложката на едноименния пъви албум да присъства и името на Ози. Издателската компания обаче по погрешка поставя името на Ози с големи букви, а Blizzard of Ozz е написано със значително по-малки. Така сред широката общественост групата става популярна под името Ozzy Osbourne Band, което се възприема и от членовете на групата като официално наименование. Албумът включва хитовите парчета "Crazy Train" и "Mr. Crowley", извели го до номер седем в класациите на САЩ. Малко преди записването на втория студиен албум Дейзли и Керслейк са заменени от Томи Олдридж и Руди Сарзо.7 ноември 1981 се появява албумът "Diary of a Madman". И този албум е доста успешен и Ози тръгва на международно турне. На еднин от концертите някой от публиката хвърля прилеп на сцената. Ози го хваща и му отхапва главата, мислейки го за играчка. Концертът е прекратен, а Ози веднага откаран в болница, за да му бъде бита ваксина против хидрофобия. През март 1982 основният китарист на групата и най-добър приятел на Ози Ранди Роудс загива в самолетна катастрофа, което е причината Ози да изпадне в дълбока депресия. Заплануваният live-албум от концертите с Роудс е заменен с такъв с живи изпълнения на песни от ерата на Ози в Black Sabbath, озаглавен "Speak of the Devil". На китарата е Брад Джилис, а групата запълват Олдридж и Сарзо.

След изтичането на договора с компанията Jet Records, която до момента издава албумите му, Ози решава да премине към Epic Records. На уговорената среща се появява пиян и с два живи гълъба в ръка, единият от които освобождава, а другият убива, отново отхапвайки главата му. Компанията все пак подписва контракт. Китаристът Джейк Лий замения Джилис, а Дейзли се връща на баса, заменяйки Олдридж. През 1983 10 декември излиза новия студиен албум на Ози "Bark at the Moon".Хитът на този албум е "Bark at the moon".След този и преди този албум са излизали много сборни и live албуми но са прекалено много погледнете дискографията музикантите са почти същите като на студийните нови албуми.През 1986 22 февруари следва албумът "The Ultimate Sin" през който въпреки хита "Shot in the Dark" е определян от много критици като най-слабия албум на Ози. Това не му пречи да е поредният комерсиален успех.

През същата 1986 година Ози е подведен под съдебна отговорност заради песента си "Suicide Solution" от дебютния албум "Blizzard of ozz" която подтиква двама тийнеджъри към самоубийство. Делото обаче е преждевременно прекратено, а Ози обявява пред медиите, че песента е посветена на загиналия му приятел и вокалист на AC/DC Бон Скот, който умира след злоупотреба с алкохол. С песента си Ози иска да покаже, че алкохолът не е решението (solution) на проблемите.

През 1987 19 март излиза live-албумът "Tribute", който е посветен на загиналия Радни Роудс и съдържа неиздадения live-материал, записан през 1981. Китаристът Лий напуска и бива заменен от Зак Уайлд, когото Ози намира в бар в Ню Джърси. С него е записан албумът "No Rest for the Wicked", който излиза през 22 октомври 1988. На последвалото турне Ози се среща с бившия басист на Black Sabbath от ранните години Гийзър Бътлър, който се присъединява към стария си приятел.

След изадването на албума "No More Tears" през 1991 (съдържащ прочувствената балада "Mama, I'm Comming Home", превърнала се в един от най-големите му хитове и написана съвместо с фронтмена на Motörhead Леми Килмистър, заедно с още три други песни) , Ози обявява, че последвалото турне е ще бъде последно, след което възнамерява да се оттегли и да се отдаде на семейството си. Турнето е увековечено с двоен live-албум "Live & Loud", издаден през 1993.

Ози обаче не удържа на думата си и през 1995 излиза нов студиен албум, "Ozzmosis", последван от турне под многозначителния ироничен слоган "The Retirement Sucks Tour". За записите и концертните изяви са привлечени бившия член на на американската група Faith No More Майк Бордин и един от основателите на друга американска група - Suicidal Tendencies - басиста Робърт Трухильо. В написването на една от песните в албума, "See You on the Other Side", участие отново взима Леми Килмистър.

Седем години трае чакането на феновете, за да излезе през 2001 година новият албум, наречен "Down to Earth". Песента "Dreamer" се завърта по телевизионния ефир и се превръща в поредния му комерсиален успех.След "Down to earth" излиза live албумът от 2002 "Live at Budokan".След този албум излизат много сборни и live албуми. Докато ози не издава кавър албумът "Under Cover".В него има кавъри на John Lenon,Dawid Bowie и др. Кавърът на ози Working Class Hero става хит. Оригинала е на John Lenon .Следва live албумът от 2005 "Prince of Darkness".В него има много дуети и хитове на ози.И наи накрая ози издава нов сдудиен албум от 22 май 2007с цели 10 нови парчета.Албумът се казва "Black Rain".Новата му песен от "Black Rain" "I Don`t Wanna Stop" Става новият хит на ози.Oзи е фен на кеча WWE и "I Don`t Wanna Stop" става офицялна песен на кеч турнира Judgment day. Също така принцът на мрака изпя "I Don`t Wanna Stop" на живо в кеча.Дори ози в началото на осемдесетте беше замалко в кеча.

Подкрепа на банди

Ози е направил много банди известни, като им е позволил да подгряват негови концерти, както и като подържа музикалният им стил и успех. Подгряваща банда през 1984 г. за турнето Bark at the Moon е Mötley Crüe, който представят вторият си студиен албум Shout at the Devil.

По време на турнето The Ultimate Sin Озбърн свири с Металика, които представят третият си албум Master of Puppets. Подкрепял е и Корн по време на турнето ADIDAS.

През 2007 г. Ози е подгряван от Black Label Society, банда в която свири Зак Уайлд (също китарист и при Ози).

Ozzfest

В средата на 90-те години Ози Озбърн и жена му Шарън организират мащабен рок фестивал, наречен Ozzfest, който се провежда всяка година в различни американски градове и освен Ози включва редица популярни и не толкова популярни рок и метъл групи, които се сменят всяка година. Фестивалът разполага с две сцени: едната е главната сцена, на която се изявяват известните и големи имена в рок музиката, а на втората сцена своя шанс за изява получават по-малко известни или нови групи. На някои от фестивалите Ози взима участие и с новосъбралата се Black Sabbath. Първото издание се състои през 1996.

До момента има две издадени компилации от различните издания на фестивала - първaтa е от 1997 и носи заглавието "The Ozzman Cometh", а вторaтa, "Ozzfest: Second Stage Live", представлява двоен диск, съдържащ концертни изпълнения на повечето от групите, взели участие на фестивала през 2000 година, както и няколко песни на групи, участвали през 1996.

The Osbournes

През 2001 година по американския телевизионен канал MTV стартира реалити шоу със сериен формат, наречено The Osbournes, което отразява живота в семейството на Ози Озбърн. Проектът е осъществен след като операторски екип на телевизията следи всяка стъпка на членовете на семейството в собствената им къща в продължение на няколко месеца. В шоуто участват Ози Озбърн, жена му Шарън Озбърн, дъщеря му Кели и синът му Джак. Втората му дъщеря Ейми обявява своето нежелание да участва, като дори остро критикува родителите си в медийното пространство за участието им в подобно шоу.

Солова дискография

* Blizzard of Ozz (1980)

* Diary of a Madman (1981)

* Speak of the Devil (1982)

* Bark at the Moon (1983)

* Prince of Darkness(japan) (1984)

* The Other side of Ozzy (japan) (1985)

* The Ultimate Sin (1986)

* Tribute (live) (1987)

* Back to Ozz (1988)

* No Rest for the Wicked (1988)

* Best Of Ozz (1989)

* Ten Commandments (1990)

* Just Say Ozzy (live) (1990)

* No More Tears (1991)

* Live & Loud (live) (1993)

* Ozzmosis (1995)

* Greatest Hits (portugal) (1996)

* The Ozzman Cometh (1997)

* Down to Earth (2001)

* Live at Budokan (live) (2002)

* X-Posed (2002)

* The Essential Ozzy Osbourne (2003)

* Under Cover (2005)

* Prince of Darkness (2005)

* Black Rain (2007)

Дуети

* "Close My Eyes Forever" (1988, с Лита Форд)

* "Led Clones" (1989, с Гари Муур)

* "I Ain't No Nice Guy" (1992, с Леми Килмистър, налична в албума на Моторхед March or Die и в компилацията на Ози Prince of Darkness, 2005)

* "Changes" (2003, с Кели Озбърн)

* "Born to be wild" (1994, с Mrs.Piggy)

* "Hey Stupid" (1991, с Alice Cooper)

* "Bombers( Can't open Bomb bays)" (1990, с Bill Ward)

* "Jack's land"(1990, с Bill Ward)

* "Shock the monkey"(1999, с Coal Chamber)

* "This means War"(1998, с Busta Rhymes)

* "Mr.Crowley"(1990, с Yngwie Malmsteen)

* "Shake your head"(1984, с Was Not Was)

* "Pictures of Matchstick man"(1997, с Type O Negative)

* "Nativity in Black"(2000, с Primus)

* "Stayin' Alive"(1991, с Dweezil Zappa)

* "Purple Haze"(1989, с Lenny Kravitz)

* "Nowhere to Run"(1998, с Crystal Method,Ol Dirty Bastard & DMX)

* "Dance in the Crazy Train"(2001, с Madona)

Джулиан Мур

на английски:Julianne Moore

Роден: 3 декември, 1960 във Файетвил, Северна Каролина

Джули Анн Смит (Джулиан Мур) е родена във Файетвил в щата Северна Каролина. Баща ѝ е военен съдия, а майка ѝ, шотландка, — социален работник в психиатрия. Прекарва ранното си детство в постоянно движение от място на място из целия свят. Завършва школата по сценични изкуства в Бостънския университет и получава бакалавърска степен по актьорско майсторство. След дипломирането си (през 1983) Джулиан отива в Ню Йорк, където работи в театъра.Но въпреки високото си образование, Джулиан попада в капана за привлекателни актриси и започва да се снима за сапунени опери и минисериали в средата на 1980-те.

Интересни факти

Джулиан работи за кратко като сервитьорка в Бостън. Синът ѝ Кал се ражда на 4 декември 1997 г., а дъщеря ѝ Лив Хелън — на 11 април 2002 г. Баща им е режисьорът Барт Фройндлих. Мур поддържа мнението, че жените имат право да правят аборт, ако желаят.

От 21 ноември 1983 до 12 октомври 1985 г. е омъжена за Сундар Чакраварти, с когото се развежда. Развод получава и от Джон Гулд Рубин, за когото е омъжена от 3 май 1986 до 25 август 1995 г. Сегашният ѝ съпруг е режисьорът Барт Фройндлих, като сватбата им е на 23 август 2003 г.

Когато се записва в актьорската гилдия, неиното име е все още Джули Ан Смит, и изглеждало, че каквато и промяна да направи по него, винаги някой вече се бил регистрирал под същото име. Тогава тя съчетала първите си две имена (Джули Ан) и взела за фамилно име бащиното име на своя баща.

След като Джуди Фостър отказва да поеме ролята в Ханибал (2001), няколко актриси били взети под внимание. Мур печели ролята, като неини съпернички са имена като Хелън Хънт, Джилиан Андерсън и Кейт Бланшет.

За да изиграе още по-убедително ролята си в Safe (1995) на домакиня, страдаща от заболяване на имунната система, тя отслабва с близо 5 кг и придобива още по-изпит вид.

Брат ѝ Пийтър Мур Смит е писател и автор на книгата Raveling, за която Джулиан е купила правата за филмиране.

В ноемврийския брой на Ентътейнмънт уийкли от 1998 г. Мур попада в списъка на „25-те най-велики актриси на 90-те“.

Списание Пийпъл я избира за една от „50-те най-красиви“ (2001).

Номинации и награди

Мур е била номинирана за Оскар 4 пъти:

* през 2003 г. за главна женска роля в Far from Heaven (2002)

* пак през 2003 г. за поддържаща женска роля в Часовете (2002)

* през 2000 г. за главна женска роля в Краят на аферата (1999)

* през 1998 г. за поддържаща женска роля в Буги нощи (1997)

Частична филмография

* Забравените (The Forgotten, 2004)

* Закони на привличането (Laws of Attraction, 2004)

* Часовете (The Hours, 2002)

* Местни новини (The Shipping News, 2001)

* На запад (World Traveler, 2001)

* Еволюция (Evolution, 2001)

* Ханибал (Hannibal, 2001)

* Магнолия (Magnolia, 1999)

* Краят на аферата (The End of the Affair, 1999)

* Идеалният мъж (An Ideal Husband, 1999)

* Психо (Psycho, 1998)

* Големият Лебовски (The Big Lebowski, 1998)

* Буги нощи (Boogie Nights, 1997)

* Изгубеният свят: Джурасик парк (The Lost World: Jurassic Park, 1997)

* Да устоиш на Пикасо (Surviving Picasso, 1996)

* Атентатори (Assassins, 1995)

* Девет месеца (Nine Months, 1995)

* Беглецът (The Fugitive, 1993)

* Ръката, която люлее люлката (The Hand That Rocks the Cradle, 1992)

Дарил Хана

на английски:Daryl Hannah

Родена: 3 декември, 1960 в Чикаго, Илинойс, САЩ.

Дарил Хана е родена в Чикаго и е изучавала актьорско майсторство и импровизация в прочутия тамошен “Goodman Theatre” преди да се премести в Лос Анжелис, за да учи в Университета на Южна Калифорния.

Тя продължава обучението си при прочутата преподавателка по актьорско майсторство Стела Адлър и подобрява импровизаторските си умения в “Groundlings Theatre”.

Хана прави дебюта си в киното през 1978 г. във филма на Брайън Де Палма “The Fury”, последван от роля в уестърн-драмата “Hard Country” (1981, реж. Дейвид Грийн). Тя получи признание от критиката за поддържащата си роля в “Ловец на хуманоиди” (“Блейд Рънър”) на Ридли Скот, а впоследствие се снима в игрални филми като “Reckless” (1984, реж. Джеймс Фоли) с Ейдън Куин, “The Pope of Greenwich Village” (1984, реж. Стюарт Розънбърг) с Мики Рурк и Ерик Робъртс и в “Summer Lovers” (1982, реж. Рандал Клайзър).

През 1986 г. тя се снима в направената за телевизията нова версия на класическия научно-фантастичен трилър от 1950 г. “Атаката на 15-метровата жена” за компанията “HBO”. През тази година Хана се появи в минисериала “Последният дон”. В желанието си да се развива като кинотворец, Хана написва, продуцира и режисира късометражният филм “The Last Supper” като част от курса й по кинопроизводство към Филмовия факултет на Нюйоркския университет. “The Last Supper” е показван на много международни кинофестивали - включително “Sundance” и Берлинският филмов фестивал, където той печели наградата на журито за най-добър късометражен филм. Продуцентската къща на Дарил Хана “Real Fias” понастоящем разработва няколко филмови проекта.

ФИЛМОГРАФИЯ

Актьор:

Блейд Рънър

Кланът на пещерната мечка

Орли на правосъдието

Уолстрийт

Стоманени магнолии

Сърдити старчета

ПО-СЪРДИТИ СТАРЧЕТА

Хайлайф

Две семейства

Хлебният човек

Моят любим Марсианец

Врагът на моя враг

Огнен кръг

Белязани пари

Убий Бил

Голямата пустота

Силвър Сити

Убий Бил - част 2

Мариса Томей

на английски:Marisa Tomei

Роден: 04.12.1964. - Бруклин, Ню Йорк, САЩ

Мариса Томей се появява на бял свят на 4 декември, 1964 в Бруклин, Ню Йорк. Скоро след това се ражда и брат й, Адам и семейство Томей се премества в по-широка квартира в Манхатан. Майката на Мариса е учителка по английски, а баща й – адвокат. И двамата са много заети с професиите си и често оставят децата на грижите на баба им Рита. Един от хубавите резултати на тази връзка е, че Мариса много се сближава с баба си – жената, която в крайна сметка щ е я насочи към актьорската кариера.Като дете, Мариса си мечтае да стане археолог, но тези амбиции бързо са разсеяни при първото й посещение в театър – по-конкретно бродуейската продукция на „A Chorus Line”. Дванайсетгодишната по онова време, Мариса, зашеметена взима решение и тя да стане актриса, като новият й стремеж се оказва много по-траен от предишния.Мариса започва да се включва редовно в училищните театрални постановки, а в последните класове на гимназията, търси и странични участия, явява се на кастинги, и през летните ваканции играе в учебния театър „Golden Bridge Colony” в северната част на щата. Страстта на Мариса към сцената е неудържима и през 1982, годината, в която завършва гимназия, тя вече участва в няколко оф-бродуейски продукции.На 18, Мариса напуска Ню Йорк и става студентка в Бостънския университет. Изкарва една година, но учението не успява да задържи вниманието й, и тя взима решение да се отдаде изцяло на актьорската си кариера. Въпреки, че родителите й настояват да се върне в Бостън и да довърши образованието си, бабата на Мариса твърдо застава зад внучката си и дори й намира агент. Скоро Мариса получава първата си телевизионна роля, като малка прелъстителка в „сапунката” „Докато свят светува”. Тази й първа работа продължава година и половина и маркира края на академичния й живот и началото на професионалния.Мариса съвместява участието си в сериала „Докато свят светува”, с играта си в още една телевизионна поредица, „One Life to Live”, и това проправя пътя й към дебют в киното през 1984 с малка роля в „The Flamingo Kid”. Мариса продължава да се изявява и на театралната сцена и през 1985 се влючва в постановката на „The Toxic Avenger”, преди отново да се завърне на малкия екран през 1987, като съседката на Лиза Бонет в ТВ сериала, „A Different World”.Своеобразното продължение на шоуто на Бил Козби печели много зрители, Мариса е забелязана и получава предложение за главна рола в свой трети филм, „Братовчед ми, Вини” през 1992. Комедията става хит, а изпълнението на Мариса като предизвикателната и остроумна приятелка на Джо Пеши е приета толкова добре, че получава Оскар за най-добра актриса в поддържаща роля.Спечелването на Оскара се оказва драматична повратна точка в кариерата на Мариса, но не в традиционния смисъл. Малцина в шоубизнеса са очаквали, че сравнително неопитната актриса ще вземе наградата, и тя не съумява да се възползва от преимуществата, на които се радват повечето носители на Оскар. Появява се и злобен слух, че обявяващия победителката в нейната категория Джак Паланс е объркал плика и по погрешка е обявиил нейното име, вместо това на Ванеса Редгрейв за играта й в „Имението Хауърдс Енд”. А след конфузията вече нямало как да се поправи. Въпреки, че този слух не почива на никакви факти, той оказва лошо влияние на кариерата на младата актриса, и я изпраща в криза, която според мнозина е на път да я изхвърли завинаги от развлекателната индустрия.Но Мариса не изчезва, нито спира да работи. Все пак, не успява да направи успешен филм като „Братовчед ми Вини”. А участието й в такива обречени проекти като „Чаплин” през 1992, „Лудо сърце” и „Вестникът” през 1994 и „Четири стаи” през 1995, се провалят и не успяват да съживят кариерата й (въпреки, че получава кино-наградата на MTV за най-добра екранна целувка с Крисчън Слейтър в „Лудо сърце”).Мариса получава номинация за Наградата на гилдията на кино и телевизионните актьори за най-добра актприса в поддържаща роля за играта си в „Unhook the Stars” през 1996 г., а през 1997 критиците оценяват високо участието й в „Добре дошли в Сараево”, но и двата филма не спечелват широката публика. Повече от десет години общественият мит за „прокълнатия Оскар” продължава да оказва влиянието си върху кариерата на Мариса, (подобни проблеми са имали още Джина Дейвис и Мира Сорвино).Успехът идва през 2000-ната година с „Под наблюдение” и изключително успешната романтична комедия „Какво искат жените” – и Мариса отново е в шоубизнеса. След „Happy Accidents” и „Някой като теб”, Мариса има главна роля в мрачната драма „In the Bedroom” през 2001. Играта й като самотна майка е посрещната с втора номинация за Оскар – това доказа, че първата не е била щастлива случайност -- и непостоянната холивудска общност отново започна да харесва Мариса. Сред последните филми, в които играе Мариса Томей са „Психаротерапия” с Джак Никълсън и „Алфи” с Джъд Лоу.

Нет Фокус

ФИЛМОГРАФИЯ

Актьор:

Оскар

Братовчед ми Вини

Лудо сърце

Само ти

ДОБРЕ ДОШЛИ В САРАЕВО

Бедняците от Бевърли Хилс

Някой като теб

В спалнята

Секс гуру

Психаротерапия

Алфи

Фактотум

Кaтo рокерите

Джеф Бриджис

на английски:Jeff Bridges

Роден: 4 декември 1949 г. в Лос Анджелис.

Джефри Леон Бриджис е актьор от САЩ. Получава четири номинации за „Оскар“. Сред известните филми с негово участие са „Големият Лебовски“, „Кралят на рибарите“, „Паника на Арлингтън Роуд“.Джеф Бриджис прави първи стъпки в киното, когато е на 4 месеца. Тогава се появява във филма „The Company She Keeps“ („Дружба“), в който малки роли имат брат му Бо Бриджис и майка му Дороти Дийн Бриджис. На осем години участва в телевизионната поредица „Sea Hunt“ („Морско преследване“), където играе баща му Лойд Бриджис. През 1962 участва в телевизионното шоу на баща си заедно с брат си Бо. Учи в студиото на Хърбърт Бергхоф в Ню Йорк.Неговата първа запомняща се роля е във филма на Питър Богданович „Последната кинопрожекция“ (1973), за която получава номинация за „Оскар“ за второстепенна мъжка роля. След няколко успешни роли, в края на 70-те години и началото на 80-те години участва в няколко неуспешни филма, но с научно-фантастичния „Човекът от звездите“ 1984 прави своето голямо завръщане. След това се снима в биографичния филм на Франсис Форд Копола „Тъкър: един човек и неговата мечта“, във филма на Тери Гилиам „Кралят на рибарите“, в драмата „Безстрашният“ на Питър Уиър. След това излиза полицейският трилър „Взрив“, където му партнира Томи Лий Джоунс.

Сергей Бубка

на руски : Сергей Назарович Бубка

Роден: 4 декември 1963 г. в Луханск. Украйна

Сергей Назарович Бубка е украински състезател по овчарски скок.Той е най-успешният съзтезател в тази дисциплина в досегашната история на спорта.От 1983 до 1997 г. става 6 пъти световен шампион. На олимпиадата в Сеул 1988 печели златен олимпийски медал.Бубка подобрява световния рекорд 35 пъти и прави 43 скока над 6 метра. Той все още държи световния рекорд - 6,14 метра.От 2002 г. е член на Международния Олимпийски Комитет.

Уолт Дисни

на английски:Walter Elias Disney

Роден: 5 декември 1901 Чикаго, САЩ

Починал: 15 декември 1966 Лос Анджелис, САЩ

Уолтер Елиас Дисни (на английски: Walter Elias Disney) е американски аниматор, филмов продуцент, сценарист и режисьор. През 43-годишната си кариера в Холивуд, която допринася за превръщането на киното в средство на модерната култура, Уолт Дисни създава едни от най-обичаните филми в по целия свят, както и "най-щастливото място на Земята" - Дисниленд. Пионер и новатор, той и екипът му получават повече от 950 отличия и грамоти от всички нации по света, включително 48 Оскара и 7 награди Еми.Роден в Чикаго на 5 декември, 1901 г., Уолтър Елияс Дисни е едно от петте деца на Елияс и Флора Кол Дисни. Той се запалва по рисуването още в ранна детска възраст и продава картините си на съседските деца. Изучавайки усилено изобразително изкуство и фотография, амбициозният младеж нощем посещава и Академията за изящни изкуства в Чикаго. След края на Първата световна война, Уолт се отправя към Холивуд с молив, хартия и 40 долара в джоба си. Той започва бизнес със своя брат, като двамата правят рекламни анимационни клипове.Уолт Дисни умира на 15 декември, 1966 година.През 1928, пътувайки във влака, Уолт създава първата скица на Мики Маус, който по-късно става звезда в "Параходът Уили" - първият анимационен филм със звук. На 21 декември, 1937 година, се състои и премиерата на първия пълнометражен анимационен филм в историята на киното "Снежанка и седемте джуджета". Доскоро наричан "лудостта на Дисни", проектът става най-касовия филм на годината, а Уолт Дисни печели почетен Оскар придружен от седем малки Оскарчета. През следващите няколко години студиото създава още няколко пълнометражни анимационни класики, сред които Пинокио, Фантазия, Дъмбо и Бамби.През 1955 отваря врати проектът-мечта на Уолт, Дисниленд, който през първите си три десетилетия е забавлявал повече от 250 милиона души, включително президенти и височайши особи от цял свят. Преди смъртта си Уолт построява още Дисни Уърлд и EPCOT Center върху площ от 70 кв. км. край Орландо, Флорида.

Франки Мюниц

на английски:Frankie Muniz

Роден: 5.12.1985г. в САЩ

Frankie Muniz, който стана известен с участието си в сериала Малкълм (Malcolm), се гневи, че Lindsay Lohan се е завърнала от клиниката в Юта още по-голяма звезда от преди. 21-годишният актьор смята, че е нечестно двумесечното лечение на Lohan да й донесе повече филмови предложения.

”Последните й четири филма бяха пълни провали, но тя продължава да получава по 10 млн. долара за роля”, ядосва се той.

”Като млад актьор трябва да узрееш много бързо, защото този бизнес е за възрастни. Тук няма достатъчно хора, които да казват ”не”. Когато Lindsay беше арестувана за втори път никой не каза, че никога повече няма да работи с нея. За мен това е нелепо”, продължава младежът.

И с право, в Холивуд отдавна има двойни стандарти, когато става въпрос за ”издънките” на звездите. Но доколкото познаваме Lindsay Lohan това няма да е последната й алкохолна забежка. Поредната клиника я очаква с широко отворени врати.

Филмография:

Актьор :

1. Агент Коди Банкс 2: Дестинация Лондон (2004) ... Коди Банкс

2. Агент Коди Банкс (2003) ... Коди Банкс

Хосе Карерас

на каталонски Josep Carreras i Coll ; на испански José Carreras

Роден: 5 декември 1946 Барселона, Каталония, Испания

Жозèп Карерас-и-Кол , прочут по света като Хосè Карèрас , е испански оперен певец от каталонски произход, един от Тримата тенори (заедно с Лучано Павароти и Пласидо Доминго), известен с Пучиниевите и Вердиевите си партии.

Първото публично изпълнение на Карерас, „La donna è mobile“, е по испанското радио, когато той е едва осемгодишен. На 11 вече се изявява в реномирания барселонски театър „Лисеу“, в опери на Мануел де Фая и Пучини. Учи в консерваторията в родния си град и през 1970 г. дебютира в централни роли в „Набуко“ (Верди) и „Норма“ (Белини). В „Норма“ привлича вниманието на изпълнителката на главната роля, сопраното Монсерат Кабайе, която го кани да пеят заедно в „Лукреция Борджия“ на Доницети - това е първият голям успех на Карерас.

През 1972 г. дебютира в САЩ в ролята на Пинкертън от „Мадам Бътерфлай“, през 1973 г. - в Лондон, през 1974 г. - във Виена. На 28 години в репертоара му вече има 24 различни заглавия.

През 1987 г., на върха на кариерата си, се разболява от левкемия. Прогнозите за оцеляването му са по-скоро отрицателни, но след химиотерапия и присаждане на костен мозък, Карерас се спасява и продължава артистичния си път. През 1988 г. основава фондация за борба с левкемията.

През 1992 г. пее на Олимпиадата в Барселона, на мястото на Фреди Меркюри, починал през 1991 година.

Хосе Карерас е носител на много отличия за своето творчество - сред тях: Златен медал на каталунското правителство (1988), „Принц на Астурия“ (1991) и други. На 22 септември 2006 г. открива във Фуенлабрада театър, който носи неговото име.Записвал е многократно арии и цели опери (главно за Philips Classics), народни песни, танга, църковна музика, естрада и други - общо над 120 различни заглавия.

и една нашенка

Екстра Нина

Родена: 5 декември 19... в гр.Враца

Нина Маринова, по-известна като Екстра Нина е българска поп-фолк певица.В началото на 90-те години Нина Димитрова заминава за Сърбия и Черна гора заедно със свой оркестър за работа из прословутите кафани. Сърбите са толкова възхитени от представянето, гласа и външността на българката, че започват да я наричат Екстра Нина. Самата дума “екстра” за тях означава страхотна, невероятна, най-добра. Няколко години по-късно, завърнала се вече в България, певицата обмисля да се заеме с придобиващия все по-голяма популярност фолк жанр. Няма колебание при избора ѝ на артистичен псевдоним. Тя и музикалния ѝ продуцент Димчо Делев избират наложилото се вече Екстра Нина и веднага записват песента-емблема “Затвори очи”, която излиза в компилация.

"Животе, мой" - първи албум - 1996 година

През 1996 година певицата подписва договор с една от най-мощните по онова време компании - “Милена рекърдс”. Същата година се появява и нейният първи самостоятелен албум ”Животе мой”, съдържащ хитове като “Хайде, хайде”, “Обичайте се, хора”, останали класики в репертоара ѝ. Албумът достига до рекордния тираж от 170 000 бройки, като тук излючваме множеството пиратски и презаписани касети. След големия успех певицата напуска “Милена рекърдс” след като имат разногласия за развитието ѝ на сцената.

"Любов в клетка" и "Затвори очи" - 1997 година

През 1997 година Екстра Нина записва своя следващ проект “Любов в клетка”, издаден от малката компания “Еми” - Горна Оряховица. Паралелно с този на пазара се появява и друг албум на певицата - “Затвори очи”, който “Милена рекърдс” пуска. На следващата година Нина предприема важна крачка в своето професионално развитие - подписва договор с музикална компания “Пайнер”, като преди това плаща неустойка от 5000$ на бившите си продуценти, за да може да запази каталога си от песни.

Първи стъпки в "Пайнер "

Първият албум, който прави заедно с новите си продуценти е “Вечна измама”, в който фолкзвездата се появява с изключително променена визия - като стилна дама с къса кестенява коса, с перлени бижута и рокли. В последствие този имидж не ѝ се струва подходящ и тя отново се връща към превърналия се в нейна запазена марка рус цвят и секси облеклото. През 1998 г. Екстра Нина записва още един албум и това е компилацията от нейни хитове “The best ballads”, поради която е наречена Кралица на баладите. В началото на 1999 г. певицата се впуска в поредния си експеримент - албумът “Бяла Калина”, съчетал в себе си традициите на фолклора и модерни денс аранжименти на половината песни. Тук Нина за пореден път се проявява освен като невероятна певица и като автор. “Бяла Калина” донася на звездата наградата за приемственост между автентичен и нов фолк на наградите на списание “Нов фолк”. Няколко месеца след този се появява и албум с фолк песни. Продукцията е наречена “Екстра жена” и се възприема възторжено от феновете. Година по-късно Екстра Нина се заковава начело на класациите със закачливия хит “Леле, как те мразя”, първи сингъл от предстоящия ѝ нов албум “Долу маските”. От него излизат още много хитове като: “Искай от мен”, “Непростимо”, “Любов за мен”, “Счупена мечта” и други.

"Деветият елемент" - новата българска музика

Междувременно певицата от години обмисля и най-важния албум в своята кариера - “Деветият елемент”, на който тя сама е продуцент, а “Пайнер” е само издател. Макар и без огромен комерсиален успех уникалният етно албум се въприема страхотно от най-верните фенове на певицата и получава удивително одобрение от критиката, за което свидетества повторното получаване на наградата за приемственост на “Нов фолк”. Самата Екстра Нина казва, че това е албум, с който ще се гордее цял живот. Тя не крие, че идеята за неговата направа е на бившия ѝ приятел - французина Пиер.

Завръщане към фолка

След този албум певицата записва дует с колежката си Весела и сърбина Бобан Здравкович, които стават големи хитове през 2002 година. За известно време Екстра Нина се скрива от светлините на прожекторите, за да подготви своето завръщане с албума “Позволи ми”, издаден в разгара на лято 2003. Предшестван е от тоталния хит-сингъл “Отминал спомен”. Следва клипа “Божествен знак”, който прави революция с авангардната визия и невиждани компютърни ефекти. Хит линията е продължена от “Бездомна любов” и последната песен от албума “Позволи да те обичам”, чийто клип наистина е безкрайно оригинален. В началото на 2004 Екстра Нина заминава на поредния си гастрол в Канада и САЩ, от където се връща с песни на композиторката Дани Манолова по текстове на Свобода Даскалова. Именно този екип плюс аранжорът Пламен Велинов са в основата на поредния албум на звездата “От тук започва любовта”. Заглавната песен е химна на Локомотив Пловдив, чийто фенове са избрали именно Екстра Нина да изпълнява песента. Албумът е изключително успешен с хитове като “Айсберги”, “Неслучайно” и видеошедьоврите “Сълзи нечакани”, “Три години” и предстоящия “Криво огледало”. Паралелно с лансирането на песните от албума Нина записва и втори дует с Бобан Здравкович със заглавие “Отказвам да приема” на български и “Две обале” на сръбски. Песента става хит не само у нас, но и в Сърбия, където двамата изпълнители са поканени на ексклузивно интервю в телевизия “Пинк”. Професионалните отношения между двамата певци стават повод медиите и в двете държави да започнат да пускат слухове за евентуална тяхна интимна връзка, за която засега няма потвърждение. През 2005 година Екстра Нина направи куп изненади за почитателите си. На първо време се появи нейният бестов албум по случай десет годишнината ѝ на сцена. Продуктът е на пазара освен на диск и касета, и на DVD носител. От този албум бяха реализирани с клипове песните "Любовница, дуетът с Цветелина "недостъпен" и хитовото заглавие "Не ми пречете". На всеки от тези клипове Екстра Нина се изяви и като режисьор. Преди месец тя завърши своето висше образование по специалността "Кино и телевизионна режисура във филиала в София на Академията за кино в Санкт Петербург. Вече е готов и първият късометражен филм на Екстра Нина, изграден въз основата на разказите на Елин Пелин "Онемелите камбани" и "Братя". Снимките протекоха в околностите на Благоевград. През 2006 г. Екстра Нина предложи своя песен в конкурса за Евровизия. Композицията "Щастлив финал" обаче не беше допусната от журито на фестивала. Певицата е силно огорчена от некомпетентността и силната пристрастност на журито в критериите за оценяване.

Пищна сватба

На 14 февруари Екстра Нина получава предложение за брак от своя приятел Красимир. Двамата се венчават на 25 март в Пловдив на пищна сватбена церемония. Веднага след това фолкзвездата заснема два нови клипа по песните "Щастлив финал" и новия дует с Бобан Здравкович "Влюбени като за световно". В края на май Екстра Нина и съпругът ѝ заминават на меден месец по вече утъпкания маршрут на предното им пътешествие.

"Скопски филиграни" 2006

В края на месец юни 2006 година Екстра Нина е поканена на фестивала "Скопски филиграни" в Македония. Там, по специалното желание на изтъкнатия композитор Кирил Икономов, фолкзвездата изпълнява песента "Сватба", с която печели Гран при - общата награда на публиката и журито. След този голям международен успех певицата е поканена за серия от концерти из Македония, които е обещала да реализира скоро.

В това време Екстра Нина реши да стане и бизнес дама, като отвори в "Златни пясъци" голям СПА център, носещ нейното име. Интересно е, че в него е гостувал и Волен Сидеров, който отказал да влезе в турската баня само заради названието ѝ. В момента СПА център "Екстра Нина" приема гости за всякакви релаксиращи процедури плюс курсове под лекарски контрол за отслабване. През август Екстра Нина участва в рекламата на минерална вода "Шипково". Тя е официалното рекламно лице на новата марка. Има заснет телевизионен спот с нейно участие, който се върти по няколко телевизионни канала. Отделно лицето на Екстра Нина е и на билбордове из страната, а съвсем скоро и в столицата, където все още предстои промоцирането на "Шипково". Договорът на певицата е за три години, като всяко лято ще снима по един нов клип с водата. Интересен факт е, че според контракта певицата няма право да променя цвета на косата си. В края на топлия сезон се завъртя и клипът на "Влюбени като за световно", който пожъна голям успех. Третият дует на Екстра Нина и сръбската звезда Бобан Здравкович влезе в топ 20 на всички фолк класации още в първите дни на излизането си. По "Планета" се върти и новотто видео на певицата по балада "Мъжко момиче" с режисьор Ники Нанков. Това е поредният уникален клип, който фолкзвездата предлага. През март 2007 година се появи тринадесетият албум на певицата, съдържащ авторски песни на македонска фолклорна основа. За момента това е един от най-продаваните проекти в каталога на "Пайнер", а самата фолкзвезда е мног доволна, че публиката оценява толкова високо един такъв нестандартен поглед към този жанр музика. Междувременно Екстра Нина готви и поп-фолк проект за 2007 година. Така за пореден път тя ще издаде два албума само в рамките на три-четири месеца. За него тя е записала около двадесет песни до този момент, но при последната селекция ще останат най-много 14. Екстра Нина осъществи и два задгранични дуета - с една голяма босненска звезда, чието име засега пази в тайна и с новата сръбска надежда Драгана. И двете хитови предложения ще влязат във фолкалбума на Екстра Нина, очакван в края на лятото. Като първа песен се завъртя огненото парче "Грамофонът".

Дискография

* "Животе мой" - 1996 година

* "Затвори очи" - 1997 година

* "Любов в клетка" - 1997 година

* "Вечна измама" - 1998 година

* "The best ballads - 1998 година

* "Екстра жена" - 1999 година

* "Бяла Калина" - 2000 година

* "Долу маските" - 2000 година

* "Деветият елемент" - 2001 година

* "Позволи ми" - 2003 година

* "Оттук започва любовта" - 2004 година

* "The best - "Любовница" - 2005 година

* "Македонска сватба" - 2007

Много красиви жени са родени днес

Тери Хачър

Тери Лин Хачър се ражда на 8 декември 1964 в Сънивейл, Калифорния, в семейството на Оуен Хачър ( инженер ) и съпругата му Естер ( компютърен специалист ). Малката отрано проявява артистичните си заложби и става капитан на отбора по танци в училище. Тя взима уроци в танцувалната школа в Сан Хуан и участва в постановки на Музикалния театър в същия град. Като допълнение на това Тери ходи и на уроци по актьорско майсторство заедно с Анет Бенинг. Баща є обаче е настроен доста скептично към шоубизнеса. "Той ме извика и ми каза : "Няма да ти плащам издръжката, ако не учиш математика."Днес продължава да ми се извинява за тези свои думи", казва Тери през смях. Въпреки всичко като послушна дъщеря тя се записва в колежа "Де Анца", където специалността є е математика и електротехника. Продължава да танцува в свободното си време, но е твърдо убедена, че ще стане учителка по математика. Животът є приема обрат през 1985, когато се премества да учи в Калифорнийския политехнически институт в Сан Луис и заедно с една приятелка решава да кандидатства за ролята на русалка от популярното в Америка тв шоу Love Boat. "Това беше нещо като American Idol на 80- те, смее се актрисата. Кандидатствах като на майтап, а те взеха, че ме избраха сред 5000 момичета."Дори тогава Тери не гледа сериозно на актьорските си занимания. По време на шоуто в Лос Анджелис до нея се приближава един агент и є предлага участие в хитовия тогавасериал "Макгайвър". В него тя играе напориста млада актриса с перфектни гърди, за които героите в комедията не вярват, че са истински. Тери нашумява с репликата си : "Те са истински и зашеметяващи."

Действителният є пробив обаче е през 1993, когато приема ролята на Лоис в популярната поредица за приключенията на Супермен "Лоис и Кларк". Сериалът се излъчва късно вечер в неделя по ABC и превръща Тери в телевизонна звезда. Особено известен става фотосът є с наметалото на Супермен, под което тя е чисто гола. В зората на Интернет това е най - даунлодваната снимка. На широкия екран красавицата грейва като едно от момичетата на Бонд във "Винаги ще има утре". В личен план обаче не всичко за нея е розово. След един неуспешен брак през 1994 Тери отново застава пред олтара, този път с колегата си Джон Тени. Три години по - късно се ражда дъщеричката им Емерсън Роуз, заради която Тери отклонява повечето отправени є предложения. През 2003 тя се развежда с Тени и остава самотна майка. Че и без работа. Трудното є финансово положение я принуждава да приеме първата попаднала є оферта в един ситком на ABC. "Бяхме заснели няколко епизода, когато изведнъж се появи сценарият на "Отчаяни съпруги". Никога не бях попадала на нещо толкова добро", спомня си Хачър. Тя кандидатства за ролята, твърдо решена да я има на всяка цена. "Искаше ми се да извикам на комисията : "Ако не ми дадете тази роля, оставам на улицата. Не мога да правя нищо друго! !!” Марк Чери, създателят на "Отчаяни съпруги", е възторжен, когато разбира, че Тери е сред актрисите, кандидатствали за роля. Тя изглежда по - свежа от всякога и е изпълнена с ентусиазъм. Заедно с колежките си Фелисити Хъфман, Марсия Крос и Ева Лонгория Тери превръща сериала в най - гледаното шоу. Именно за ролята на Сюзън Майер тя получи "Златен глобус"за женска роля в комедиен сериал и Специалната награда на Американската гилдия на актьорите.

изт.: е-списание "Паралели"

Видео с избрани моменти с нейно участие

----

И една моя любимка

Елза Бенитес

Елза Бенитес e родена на 8 декември 1977 г. в Хермосийо, Мексико. (хм, не случайно в град с такова име )

Линда Еванджелиста е един от идолите на детството й и Елза решава да последва мечтите си да стане модел.

Започва кариерата си, след като печели състезание за модели в Коста Рика през 1995 г.

Възможност за осъществяване на мечтата й се отваря скоро след конкурс, първо в Мексико, където започва кариерата си. А след това и в САЩ, и Европа.

През 1996 г. тя се появява на корицата на италианския Vogue три пъти - през април, август и септември.

След като подписва договор с агенцията Elite Model Management, се появява на кориците и на много други модни списания, сред които Vogue, ELLE, Glamour, Mademoiselle, Harper's Bazaar и Marie Claire.

Мексиканската красавица работи за рекламните кампании на Dolce & Gabbana, Macy's, Episode, I-N-C, J.Crew, Oscar de la Renta, Rena Lange, Nine West, Valentino и Jones New York.

Елза е модел на Victoria's Secret.

Включена е в календара за 1999 г. на Pirelli с тема "Жените през Декадите". Тя е фотографирана като представител на "Великолепните '70".

Красавицата е избрана за корицата на календара с бански костюми за 2001 г. на Sports Illustrated. Тя планира да навлезе във филмовата индустрия, затова ходи на уроци по актьорско майсторство. Надява се да работи както в испански, така и в англо-говорящи продукции.

В момента е женена за бившия играч от NBA, Рони Сейкали.

Феновете на Енрике Иглесиас (а и не само те ) са я виждали в клипа му към песента "Love To See You Cry"

Тема която сме я зарязали .... НО се завръща

Никълъс Кейдж

на английски:Nicolas Cage

Роден: 07.01.1964. - Лонг Бийч, Калифорния, САЩ.

Никълъс Кейдж е роден на 7 януари 1964 год. в Лонг Бийч, Калифорния (САЩ) в семейството на професор по литература и танцьорка-хореографка. Неговата истинска фамилия е Копола, но тъй като не искал да се грее на славата на знаменития си чичо Френсис Форд Копола (режисьор на знаменитите филми "Кръстникът", "Апокалипсис сега", "Разговорът" и др.) решава да я смени с псевдоним. В някои интервюта по-късно споделя, че избрал името Кейдж в чест на композитор-авангардист, който се казвал така, а в други твърди, че го заимствал от известен герой от комиксите.

Кейдж бил най-малкият в семейството. Неговият по-голям брат Марк става диджей и актьор, а средният - Кристофър -режисьор. Никълъс дори се снима във филма му "Падение" (1993).

Кейдж имал доста трудно детство, макар и да не обича да разказва за този период от живота си. Той бил съвсем малък, когато неговата майка Джой Вогелсанг постъпила в психиатрична клиника за лечение на тежка форма на депресия. Лекували я с електрошок и тя загубва паметта си. С мъжа си се развежда, когато Никълъс бил едва 12-годишен.

Отношенията на бъдещата кинозвезда с бащата Аугъст Копола, син на композитора Кармин Копола и роден брат на великия кинорежисьор Френсис Форд Копола, винаги са били доста сложни. Кейдж смята, че баща му е затаил враждебност към него, след като при една семейна свада съпругата го излъгала, че Ник не е от него. Актьорът се изказва доста крайно за семейството си. В интервю за сп. "Плейбой" (Playboy) например заявява: "Семейството ми е основен източник на неприятни изживявания. Ние произхождаме от древен италиански клан на грабители и разбойници. В нашия род е имало даже и убийци."

Първите си опити като актьор Никълъс Кейдж прави още като ученик в училище в Бевърли Хилз, а по-късно в средния курс прекарва ваканциите, посещавайки актьорските курсове към "American teatre" в Сан Франциско. Напуска училище 17-годишен и започва да си търси роли в киното. Телевизионният му дебют се състоял през 1981 г. във филма "Най-добрите времена" (Best of times, 1981), последван от незначителни роли в киното, които обаче не му носят желаната популярност.

С участието си във филма "Момичето от долината" 17-годишният актьор привлича вниманието. Въпреки този ранен успех, началото не е леко. Самият той споделя, че това били тежки времена за него: "В този момент бях уверен, че ще е най-добре да постъпя в търговския флот. Провалих се на актьорските проби за роля във филма "Аутсайдери" (реж. Френсис Копола) и стигнах до абсолютното неприемане на Холивудската система. Всички актьори минават през това, но аз като че ли бях готов лесно да се откажа от борбата. Помислих си: добре, ще опитам щастието си още веднъж и ако не излезе нищо, отивам в морето, ще стана моряк и писател".

Известността идва едва след участието му през 1987 г. в "Да отгледаш Аризона" (Raising Arisona) на братя Джоел и Итън Коен, "Лунатици" (Moonstruck) на Норман Джуисън и "Диво сърце" на Дейвид Линч (отличен през 1990 г. със Златна палма на кинофестивала в Кан).

Актьорският му талант обаче е безрезервно признат и от критиката, и от публиката, след ролята на сценариста-алкохолик от филма на Майк Фигис "Да напуснеш Лас Вегас" (Leaving Las Vegas, 1995). За превъзходната си игра в него Никълъс Кейдж е удостоен през 1996 г. с мечтаната от всеки актьор награда "Оскар".

Същата година се жени за актрисата Патриша Аркет, независимо че и двамата имат деца от предишни връзки. Никълъс например има син - дванайсетгодишният днес Уестън - от актрисата Кристина Фултън.

Кейдж става популярен сред масовата публика, след като почва да се снима във висобюджетни продукции, като "Скалата" (The Rock, 1996), "Въздушен затвор" (Con Air, 1997) и "Лице на заем" (Face Off, 1997) на режисьора Джон Ву, които имат огромен касов успех. Благодарение на тях той успява да влезе в така наречения клуб "20 милиона", в който "членуват" холивудските актьори, чиито хонорари за участие във филм възлизат на тази закръглена сума. Така например, Кейдж получил именно толкова пари, за да се снима в "Да изчезнеш за 60 секунди" (Gone in sixty seconds, 2000), както и за един от последните си засега филми "Гласът на вятъра" (Windtalkers, 2002), режисиран отново от Джон Ву.

Но Кейдж не зацикля, както някои само на роли в лесносмилаеми екшъни, а продължава да приема с готовност участия и в по-нестандартни за Холивуд творби. През 1998 г. играе с Мег Райън във философската мелодрама "Градът на ангелите" (City of Angels, 1998), през 1999-а - в трилъра "8 мм" (8 mm) и пр. Но с каквито и роли да се заеме, неговата идея-фикс винаги си остава тоталното превъплъщение в екранния персонаж. Старанието му да се вживява напълно в своите герои е почти маниакално: така например, докато се снима във филма "Пилето" ("Birdy", 1984) на режисьора Алън Паркър, Кейдж настоял да му извадят без упойка два зъба, за да прилича на своя герой, а по време на снимките на "Целувката на вампира" (Vampire's Kiss, 1989) изял пред камерата жива хлебарка.

Докато се подготвя за участието си в "До краен предел" (Bringing out the Dead, 1999) на режисьора Мартин Скорсезе, ходел редовно на нощни дежурства с екип от лекари на "Спешна помощ", за да опознае отблизо умопобъркващия ритъм на тяхната работа в град като Ню Йорк.

Никълъс Кейдж се пробва също в продуцентството и режисурата. През 2002 година бе режисьорският му дебют с филма "Сони".

През 2001 г. той се разведе със съпругата си Патриша Аркет. Според слуховете, вина за разваляне на отношенията помежду им имала Пенелопе Круз, с която точно тогава се снима във филма "Мандолината на капитан Корели". Миналата година Кейдж се ожени за дъщерята на Елвис Пресли - Лиса-Мари и само след три месеца бракът им се разпадна.

По-важни награди: "Оскар" (1996) за най-добър актьор за филма "Да напуснеш Лас Вегас"; "Златен глобус"(1996) за най-добър драматичен актьор в "Да напуснеш Лас Вегас"; MTV Movie Awards (1998) за най-добър екранен дует (с Джон Траволта) в "Лице на заем" и през 1997 отново за най-добър екранен дует (с Шон Конъри) за филма "Скалата" (The Rock) и др.

ФИЛМОГРАФИЯ

Актьор:

Honeymoon in Vegas

The Family Man

Moonstruck

Vampire's Kiss

Sonny

Zandalee

Kiss of Death

Amos & Andrew

It Could Happen to You

Time to Kill

Peggy Sue Got Married

Deadfall

Raising Arizona

Leaving Las Vegas

Fire Birds

The Cotton Club

Red Rock West

Bringing Out the Dead

Valley Girl

Best of Times

The Boy in Blue

Wild at Heart

Matchstick Men

Adaptation

Guarding Tess

Land of Destiny

Rumble Fish

Racing with the Moon

Trapped in Paradise

Birdy

Пилето

Лунатици

Да отгледаш Аризона

Диво сърце

Два милиона бакшиш

Да охраняваш тес

Арестувани в Парадайз

Да напуснеш Лас Вегас

Целувката на смъртта

Скалата

Въздушен конвой

Лице назаем

Змийски очи

Welcome to Hollywood

ГРАД НА АНГЕЛИ

8 MM

До краен предел

Семеен човек

Да изчезнеш за 60 секунди

Капитан Корели

Гласът на вятъра

Адаптация

Кибритлии

Съкровището

Цар на войната

Синоптикът

Световният търговски център

Съкровището: Книгата на тайните

Next

Призрачен ездач

Продуцент:

Цар на войната

С гласовете на:

Биячът на мравки

Елвис Пресли

на английски:Elvis Aaron Presley

Роден: 8 януари, 1935 Тюпело, САЩ

Починал 16 август, 1977 Мемфис, САЩ

Елвис е роден през 1935 г. в град Тюпело, щата Мисисипи в семейството на Върнън и Гладис Пресли. Майката е била бременна с близнаци, но едното момче - Джеси Гарън - умира шест часа след раждането. Така Елвис остава единственото дете в семейството и поради тази семейна драма през следващите години се радва на изключителната любов на майка си. Той е хубаво, гальовно дете с малко момичешка хубост, което расте в най-обикновено семейство едва свързващо двата края. Благодарение на енергичността си Гладис успява да възпита Елвис много добре и да му внуши солидни морални принципи. Така още в детството му тя залага възможността някой ден Елвис да стане "момчето на цяла Америка".

От 1938 до 1941 г. Върнън Пресли престоява в затвора заради фалшифициране на чек. Оставя семейството до голяма степен на социални помощи. И по-късно Елвис избягва да говори за него, остава дистанциран и боготвори единствено майка си.

Семейство Пресли са религиозни и всяка неделя посещават градската църква, където слушат религиозни химни (госпъл). В южните щати обаче изпълнението на госпъл не е винаги тихо и скромно. Изпълнителите вилнеят на по-бързите песни, скачат на пианото. По-късно Елвис споделя, че е научил много от тях. Гласът му е открит доста рано - още на три години. По-късно в училище той впечатлява с таланта си да пее. През 1945 г. качен на стол, за да стига микрофона, той спечелва втора награда на щатското състезание за невръстни певци. Пее баладата Old Chep и получава награда от пет долара и безплатно завъртане на въртележка.

За 12-ия си рожден ден получава за подарък китара за 13 долара. Учи се от радиото и започва да свири без да познава нотите. Тогава така правят повечето музиканти, които той слуша. По радиото се пуска предимно кънтри музика. През 40-те години американското общество все още е разделено по расов признак и музиката за чернокожи и бели е различна. Елвис се увлича по всички стилове - блус, ритъм-енд-блус, рагтайм.

През 1948 г. семейство Пресли се преместват в Мемфис в щата Тенеси при все по-голяма бедност. От следващата година Елвис започва да работи като разпоредител в кино. Преместването му се отразява зле, тъй като се облича в твърде провинциален стил. Няма приятели и не иска да прилича на останалите момчета. Именно тогава започва да реше косата си назад. С момичетата му върви и още през 1949 г. има "сериозна" приятелка. Когато през 1953 г. завършва училище със среден успех, за него това е избавление.

През лятото на 1953 г. Елвис отива в малкото звукозаписно студио Сън Рекърдс, ръководено от Сам Филипс, за да запише плоча за подарък на майка си. Изпява песента My Happiness. Записът е направен от секретарката Марион Кийскър. Тя запазва едно копие за студиото и записва телефона на Елвис. През януари 1954 г. Елвис отново отива в студиото и се среща със Сам Филипс. Изпява две други песни и този път не иска да направи подарък, а се надява да го забележат. Сам Филипс е от "независимите" малки фирми. Той мечтае, според собсвения си израз "за бял, но с черен саунд", какъвто би се харесал на младежите от двете раси. Той е от тези малки продуценти, които откриват таланти и после ги продават на големите фирми. Открива не само Елвис, но и Карл Пъркинс, Джери Лий Луис, Джони Кеш, Рой Орбисън и Конуей Туити.

Филипс е заинтересован от Елвис. Вика го през март и отново през юли 1954 г. Открива, че Елвис не може да изпее добре всяка песен, затова го оставя да пее каквото иска. Елвис избира песента на Артър Кръдъп That's All Right Mama и заедно с китариста Скоти Мур и басиста Бил Блек я записва на 5 юли. Два дни по-късно песента зазвучава за пръв път по радиото и веднага се превръща в хит. Постъпват толкова много поръчки за малката плоча, че Филипс се чуди как да ги произведе. През първите три седмици след излизането си плочата се продава в 15 хиляди бройки, което е голям успех за рамките на Мемфис и рекорд за Сън Рекърдс.

През това време Елвис се прехранва като кара камион. Засега не е спечелил нищо от музиката си. Опитите му да пробие в кънтри шоуто Гранд Ол Опри се провалят. Затова пък упоритият Сам Филипс го изпраща на друго кънтри шоу - Луизиана Хейрайд. Там Елвис пее няколко години и там за пръв път започва да добива национална популярност.

Елвис работи за Сън две години - от юли 1953 до юли 1955, като записва общо 21 заглавия. Между тях са Good Rockin' Tonight, Blue Moon of Kentucky, Milkcow Blues Boogie, Mystery Train. Само 10 от тях са издадени на малки плочи, а три не са издавани изобщо приживе на Елвис. Специалистите ги оценяват като много добри, въпреки че през този период Елвис още не е овладял добре гласа си и не е открил своя стил. Неговият начин на пеене се определя като рокабили, нещо средно между негърските стилове и популярната музика на белите. По-късно от това произлиза рокендролът - стил, за който претендират много изпълнители и групи, но който си остава територия на Елвис.

През 1955 г. Елвис постига големи успехи. Неговата последна малка плоча за Сън Рекърдс се изкачва до първо място в националната класация на Билборд за кънтри-енд-уестърн. Концертните му изяви привличат все повече публика. Той съумява да припечели достатъчно, за да уреди за родителите си по-добър живот. Освен това привлича вниманието на големите звукозаписни фирми и на по-значими мениджъри. Един от тях е "полковник" Том Паркър, който успява да стане негов личен мениджър в средата на годината. През ноември 1955 г. Сам Филипс продава издателските и звукозаписните права на Елвис на голямата фирма RCA-Victor за колосалната сума от 40 000 долара. Макар и закостеняла, RCA успява да оцени потенциала на Елвис благодарение на Стив Шоулс, който оттук нататък ще стане продуцент на повечето записи на Елвис.

През януари 1956 г. Елвис прави своя първи запис за RCA. Записва пет песни, между които Heartbreak Hotel. Не само звукът, но и гласът на Елвис са различни. Сега той пее истински рокеднрол - разтърсващ, едновременно нежен и агресивен, такъв, който се запомня. Освен Бил Блек и Скоти Мур с него вече са пианистът Флойд Крамър и барабанистът Д.Дж.Фонтана. А скоро ще намери и дългогодишните си бекинг-вокали - Джорданеърс. Малката плоча с Heartbreak Hotel се изкачва веднага на първо място в класациите на Билборд и остава там осем седмици. Продажбите ѝ също надминават всички очаквания - 300 000 бройки за три седмици и близо 38 милиона за следващите пет години. В края на януари Елвис записва материала за първия си дългосвирещ албум - Elvis Presley, който също постига значителен успех: остава десет седмици начело в Билборд и се продава в три милиона броя.

Междувременно започват участия в телевизионни програми. Паркър много държи на това, за да издигне популярността на Елвис. От края на януари Елвис участва шест поредни седмици в Стейдж шоу на братята Дорси, а след това в шоуто на Милтън Бърл и на Стив Алън. Навсякъде Елвис се държи предизвикателно, върти таз в такт с музиката, с което подлудява младежите. Изпълнението на Hound Dog на 5 юни 1956 си остава шедьовър. Участието му в шоуто на Ед Съливан през септември се наблюдава от рекорден брой зрители - 54 милиона. Интерес проявяват и филмовите компании. Най-бърза е Парамаунт пикчърс, чийто продуцент Хал Уолис подписва договор с Елвис още през април. От август до октомври Елвис снима първия си филм Love Me Tender, където му партнира Дебра Паджет. Излизането на филма на 16 ноември се превръща в сензация. Комбинацията с издадената четворна плоча се оказва извънредно печеливша.

На 2 юли 1956 г. Елвис записва две от най-известните си песни - Don't Be Cruel и Hound Dog. Втората се превръща в символ на рокеднрола и въпреки че оригиналът не е негов, днес всички свързват тази песен именно с него. Той вече има екип от автори, които пишат песните му - Отис Блекуел, Дон Робъртсън и най-вече блестящия дует Джери Лийбър и Майк Столър. До края на 1956 г. излиза втория му албум - Elvis, а през 1957 още два - филмовият Loving You и Elvis Christmas Album с коледни песни. Част от тези коледни песни са рокове, опит за смесване на коледната тематика и съвременната музика. Първите четири албума на Елвис неизменно заемат първите места в класациите, където остават общо 29 седмици. Освен това се продават в над 10 милиона броя. Всичко това е невиждано до момента.

И все пак успехът на малките (двойните) плочи е по-голям. Още на 26 май 1956 г. Билборд обявява, че песните на Елвис са оглавили всичките ѝ шест класации. От девет малки плочи с нови песни през 1956 и 1957 г. осем заемат първите места и остават там 52 седмици - точно половината от времето. Най известните от тях през 1957 г. са Jailhouse Rock, All Shook Up, Too Much и Teddy Bear.

Още в края на 1956 г. военните власти поканват Елвис на донаборна комисия и го оценяват като годен за военна служба. По това време Елвис е могъл да избегне службата, но Паркър смята, че тя ще е полезна - от една страна ще покаже, че Елвис не се е главозамаял от успеха си, а от друга ще се привлекат нови, по-улегнали, среди сред публиката. Скоро след това е решено Елвис да влезе в армията през март 1958 г.

В края на 1957 и в началото на 1958 Елвис продължава да записва много рок-енд-рол, да снима филми (общо четири до казармата) и да изнася концерти из цялата страна. Той се превръща в сделката на века за RCA. Успява да създаде цяло ново поколение от изпълнители - негови последователи, които определят историята на музиката през следващите няколко години. Влизането на Елвис в казармата през март 1958 г. се превръща в медийно събитие, което изнервя както управниците на Мемфис, така и самия Елвис. Той е откаран в Тексас в танкова дивизия, където отношението към него с нищо не се отличава от това към останалите войници. Изкарва с мъка трите месеца до първата си отпуска през юни. Тогава в проведения сеанс той излива гнева си в три прекрасни рока - A Big Hunk O'Love, I Got Stung и I Need Your Love Tonight.

RCA има достатъчно натрупани записи, за да не спира да издава нови плочи, докато Елвис е в казармата. Издава колекция от най-добрите хитове, наречена Elvis' Golden Records. По-късно ще издаде още три такива колекции. Вървят и малките плочи, които продължават да се класират добре и да се позлатяват. Излиза и четвъртия му филм. Изобщо, на пръв поглед изглежда, че Елвис не е спрял да пее и да снима.

През август 1958 г. Елвис преживява голяма трагедия - смъртта на майка му Гладис. Още по-разочарован е той от шумните коментари и от това, че баща му преживява "втора младост". Оттогава студенината между тях нараства. Когато скоро след това частта на Елвис е изпратена в Германия, Върнън го последва. За Елвис тези 18 месеца в Европа са най-добрия начин да преживее смъртта на майка си. Там се запознава и с Присила, бъдещата му съпруга, която тогава е едва на 13 години.

Когато Елвис излиза от казармата през март 1960, светът на рока вече е различен. Първото поколение истински рокаджии е изчезнало. Чък Бери, Бил Хейли, Джери Лий Луис са в забвение; Еди Кокран и Бъди Холи загиват при различни инциденти. На мода е тъй нареченият софт рок - ритмичен, но лишен от някогашната агресивност. От друга страна обаче възмущението на консервативните среди от рока и конкретно от Елвис се е стопило. Настъпило е взаимно примирение и благодарение на службата Елвис вече се приема като заслужил член на обществото.

Периодът 1960-1963 г. е много плодотворен за Елвис. Завръщането му сред свободните хора се превръща в триумф. Той е нетърпелив да продължи да записва и да снима там, откъдето е спрял. Още на първите си сеанси през март и април записва много добри песни - It's Now or Never, Are You Lonesome Tonight?, Such a Night. Но те вече не са агресивен рок-енд-рол, а меки, добре балансирани балади. Дори роковете му са по-улегнали. Очевидно и Елвис се съобразява с промените в рокмузиката. Албумите през 1960 и 1961 г. са много успешни. Elvis Is Back! съдържа музика на много високо ниво, а донякъде и G.I.Blues. Но всъщност най-известният албум от този период е Blue Hawaii, който съдържа музиката на едноименния филм. Той счупва всички рекорди, като остава 20 седмици на първо място в Билборд. През 1962 г. Pot Luck и Girls! Girls! Girls! също се класират много добре. Още по-големи успехи имат малките плочи, тъй като пет от тях стигат до първото място. Издадената през 1960 г. It's Now or Never се продава в 9 милиона броя.

Именно през този период Елвис се опитва да навлезе в сериозното кино. Участието му във филма Flaming Star, заснет през 1960 от 20th Century Fox е пример за сериозна роля и добра игра. В този филм са изпълнени само две песни, така че не музиката е водеща. За жалост той се приема по-зле отколкото Blue Hawaii например и това убеждава филмовите компании да използват най-безочливо Елвис за евтини продукции със слаб сюжет, но натъпкани с музика. Впечатлени от големите печалби, Паркър и Елвис се оставят да бъдат въвлечени в този порочен кръг.

Общо през цялата си кариера Елвис участва в 31 игрални филма. След 1962 г. той решава да снима по три на година, което не говори добре за тяхното качество. Вживява се в най-различни роли - на автомобилен състезател, на пътуващ музикант, на родео-състезател. Партнират му известни актриси - Ан-Маргарет, Мери-Ан Мобли, Нанси Синатра. Но ако сюжетите са един от друг по-безвкусни, музиката като цяло е на ниво. Издаваните албуми се класират добре поне до 1966 г. Много от песните в тях стават известни и се пеят до днес. Елвис вече се е разделил с първоначалните си автори, а новите са по-продуктивни, но по-малко качествени. Все пак и от тях има талантливи. Тандемът Сид Тепър и Рой Бенет пише чудесни композиции като All That I Am и Petunia, the Gardedner's Daughter. Триото Бил Джайънт, Флоранс Кей и Бърни Баум пък са автори на Tender Feeling и Devil in Disguise. Все пак най-талантливи са Док Помъс и Морт Шуман, написали истински хитове: Viva Las Vegas, Kiss Me Quick, Suspicion, Little Sister и Long Lonely Highway. А Джой Биърс поддържа бунтара в Елвис с нови агресивни рокове като Stop, Look and Listen, She's a Machine, Let Yourself Go и Hard Knocks.

За да привлече публиката в кинозалите Паркър прекратява концертната дейност на Елвис. За последен път за следващите 7 години Елвис се появява пред публика на 25 февруари 1961 г. в Мемфис. Въпреки това успехите му намаляват. През 1962 г. Good Luck Charm става последната малка плоча, която стига до първо място в Билборд чак до 1969, а през 1964 г. албумът It Happened at the World's Fair заема за една седмица първото място - за последен път до 1973 г. Оттук нататък интересът към него непрестанно спада. Появата на Бийтълс в САЩ в началото на 1964 отклонява вниманието от него за цели пет години. Стига се дотам, че много качествени песни, които стават популярни по-късно, сега не привличат интерес.

През 1967 г. Елвис се жени за Присила и точно след девет месеца се ражда дъщеря им Лиса-Мари. Отношенията между тях не се развиват добре, което предвещава бъдещия разрив.

Провалът на албума Speedway през 1968 г. (той не се изкачва по-нагоре от 82 място в Билборд) показва, че филмите и филмовата музика вече са изчерпали своя потенциал. От години Елвис не е разнообразявал сериозно репертоара си. Но и грешките, които RCA прави, имат голямо значение. Тя така и не разбира, че още от началото на 60-те години дългосвирещите плочи са започнали да изместват малките сингли. Чак до 1969 тя отделя най-добрите песни за малки плочи, а останалото пуска на албуми. Освен това от липса на прозорливост прави тъй, че разпръсква добри материали за албуми по другите плочи. Например отличните песни от филма Viva Las Vegas не са издадени заедно, макар че такъв албум би имал успех, нито пък песните от сеанса на 26-28 май 1963 г. Пропускът от този сеанс да се издаде добър албум е забелязан още тогава и по-късно RCA все пак издава песните под името The Lost Album.

Нужен е нов имидж, нещо, което да привлече отново вниманието към Елвис. Нужно е да се покаже, че той не е залязал и че не напразно е "кралят на рока". Ето защо по идея на Паркър Елвис решава да направи собствено телевизионно предаване за Коледа на 1968 г. Замисълът на "полковника" е твърде тривиален, но режисьорът Стив Байндър се оказва упорит и амбициозен. Той отхвърля идеята за много коледни песни и настоява за изобилие от рок-енд-рол. Включва както старите хитове, така и нови. Част от предаването е заснето на боксов ринг, от който Елвис пее пред отбрана публика. Друга част наподобява мюзикъл със сюжет и герои. Дори финалната песен If I Can Dream не е религиозна, макар че звучи като такава. Напротив, тя отразява напрежението на времето (Виетнамската война) и чувството на много американци за изгубената сигурност. Но над всичко е това, че Елвис отново е бунтар (облечен е в кожени дрехи), излъчва свежест и сила. Гласът му отново е разтърсващ и уверен.

Излъчването на шоуто на 3 декември 1968 прави огромно впечатление на Америка. Елвис отново е на върха. Успехът го стимулира и в началото на 1969 г. той се впуска в многобройни записи. Подбират се качествени песни, макар и повечето да не са оригинали. Записите отново са толкова добри, както през 1956 или 1960 г. Издадените албуми са успешни, макар че не заемат високи позиции в класациите. Най-добрите песни от тези сеанси излизат като малки плочи и се класират добре: Don't Cry Daddy достига трето място, а Suspicious Minds се изкачва на върха, с което става символ на новия възход на Елвис. При тези записи Елвис вече е с друг състав от музиканти. Той дръзва да се откаже от неизменния си екип, за да отговори на новите предизвикателства на времето.

Друга промяна в имиджа на Елвис е появата му отново на сцената. От 30 юли до 28 август 1969 г. в Интернешънъл хотел в Лас Вегас той изнася общо 56 концерта пред 123 000 души, като пее енергични стари рокове и някои от новите си песни. Издаден е и първият концертен албум. Със същата страст, с която в началото на 60-те се впуска да прави филми, сега Елвис се впуска да прави концерти. За 8 години до смъртта си през 1977 Елвис изнася над 1100 концерта пред 5,5 милиона зрители. Общо RCA издава 8 концертни албума, като един от тях (Elvis Aloha from Hawaii) успява през 1973 г. да стигне до първото място в Билборд. След смъртта му в ограничени бройки са издадени още много концертни албуми, но тъй като цяло музиката е еднообразна, те нямат друга освен колекционерска стойност. През 1970 и 1972 Metro Goldwin Mayer заснема два музикални филма за концертите на Елвис, които привличат много зрители и се оценяват високо: Elvis on Tour през 1972 г. получава Златен глобус за най-добър документален филм.

Излизането на албума That's the Way It Is през 1971 г. показва, че завръщането на Елвис в центъра на популярната музика не е временно и случайно. Този албум с концертна и студийна музика може да се счита за връх в творчеството на Елвис през 70-те години. Още повече, че той е последван от също толкова добрия Elvis Country през 1972. RCA най-после е осъзнала, че бъдещето на музиката е в албумите и за двете години 1970 и 1971 издава общо 14 албума. Противно на очакванията повечето от тях са добри, дори когато става дума за коледни песни или колекции със стари записи с евтин етикет. През този период Елвис все още записва със желание и по много песни. Като се прибавят и концертите, материал за албуми наистина има.

По време на един сеанс през 1972 Елвис записва две отлични композиции - Burning Love, която стига до второ място в Билборд и Always on My Mind - популярна и днес, тъй като често се записва от други изпълнители. В началото на 1973 Елвис осъществява грандиозен концерт на Хавайските острови (сякаш за да вземе назаем от успеха на Blue Hawaii), който се предава пряко и е наблюдаван от над 100 милиона зрители. Музиката наистина е добра, има и нови песни, така че издаденият албум заслужено стига но върха на класациите.

През 1971 г. Елвис е включен сред десетте най-заслужили млади мъже на нацията. Тогава той е на 36 години. И ако кариерата му отново върви добре, не е така с личния му живот. Още в края на същата година Присила го напуска заради един учител по карате. Това е сериозен удар за Елвис, но не може да се каже, че не е заслужен. Елвис определено не се проявява като добър съпруг с честите си любовни авантюри и постоянните си отсъствия. През 1973 следва официалният развод и наскоро след това той заживява с Линда Томпсън. По това време ексцентричният му живот (Елвис притежава няколко десетки кадилака, собствен самолет и обича да прави огромни и скъпи подаръци на всички от обкръжението си) коства толкова много пари, че през март 1973 той се решава да продаде всички права над песните си на RCA за сумата от 5,4 милиона долара

От 1973 г. започва нов залез на Елвис. Въпреки че музиката, която записва, не е лоша и в нея има много добри попадения, популярността му отново спада. Късните албуми отново не се продават така добре, а още повече - неизменно издаваните сингли. Само концертите продължават да привличат много хора и концертните зали винаги са пълни. Публиката не се смущава нито от вида на Елвис, който напълнява, нито от зачестилите моменти, когато губи гласа си или направо изгубва съзнание на сцената. Всъщност това не смущава и самия Елвис. Колкото и да няма желание за нови студийни записи, той с желание продължава концертите си. Все пак студийните албуми са най-печеливши, така че RCA неизменно преследва своя изпълнител за нови сеанси. Стига се дотам, че през 1976 г. сеанси с цялата огромна техника се провеждат в дома на Елвис в Грейсланд, тъй като той отказва да излезе от него.

Това, което продуцентите смятат за своенравничене на звезда, всъщност е безкрайна умора на Елвис от постоянни записи и концерти. Напрежението в работата му е толкова голямо, че той неизбежно се нуждае от стимуланти, успокоителни и приспивателни. Те стават част от живота му и постепенно го довеждат до разруха. Личният му живот продължава да е объркан и несигурен. След Линда Томпсън негова приятелка става Джинджър Алдън, но все така рядко вижда дъщеря си. Сега негово семейство са приятелите му (мемфиската мафия).

Елвис умира на 16 август 1977 г. в дома си в Грейсланд вероятно от свръхдоза приспивателни и успокоителни. Това събитие разтърсва Америка и не оставя и следа от настъпилото безразличие към него. Изведнъж продажбата на албумите му рязко скача. Два от тях стигат до върха на класациите за кънтри-енд-уестърн - From Еlvis Presley Boulevard от 1976 и Moody Blue от 1977 г. Нито един от продадените билети за концертите от есента на 1977 г. не е върнат, макар че те не се състоят. За RCA смъртта на Елвис е един вид облекчение, тъй като проблемите с него се решават, а интересът е огромен. Веднага започва издаване на нови и стари албуми, които съдържат както издавани, така и останали в каталозите неиздавани песни, различни версии или пък недовършени записи. Не е случайно, че след смъртта на Елвис досега са издадени три пъти повече албуми, отколкото приживе.

Албуми на Елвис Пресли

1. ELVIS PRESLEY / March 13, 1956 / студийни записи / Билборд #1

2. ELVIS / Oct 9, 1956 / студийни записи / Билборд #1

3. LOVING YOU / July 22, 1957 / филмова музика / Билборд #1

4. ELVIS CHRISTMAS ALBUM / Nov 19, 1957 / студийни записи, коледен албум / Билборд #1

5. ELVIS GOLDEN RECORDS (vol. 1) / Apr 21, 1958 / хитове от малки плочи / Билборд #3

6. KING CREOLE / Sept 15, 1958 / филмова музика / Билборд #2

7. FOR LP FANS ONLY / March 23, 1959 / студийни записи / Билборд #19

8. A DATE WITH ELVIS / Sept 21, 1959 / студийни записи / Билборд #32

9. ELVIS GOLDEN RECORDS, vol. 2 / Feb 15, 1959 / хитове от малки плочи / Билборд #31

10. ELVIS IS BACK! / May 9, 1960 / студийни записи / Билборд #2

11. G. I. BLUES / Oct 31, 1960 / филмова музика / Билборд #1

12. HIS HAND IN MINE / Jan 9, 1961 / студийни записи, госпъл албум / Билборд #13

13. SOMETHING FOR EVERYBODY / July 10, 1961 / студийни записи / Билборд #1

14. BLUE HAWAII / Oct 23, 1961 / филмова музика / Билборд #1

15. POT LUCK WITH ELVIS / July 14, 1962/ студийни записи / Билборд #4

16. GIRLS! GIRLS! GIRLS! / Dec 8, 1962 / филмова музика / Билборд #3

17. IT HAPPENED AT THE WORLD’S FAIR / April 20, 1963 / филмова музика / Билборд #4

18. ELVIS GOLDEN RECORDS, vol. 3 / Sept 14, 1963 / хитове от малки плочи / Билборд #3

19. FUN IN ACAPULCO / Dec 21, 1963 / филмова музика / Билборд #3

20. KISSIN’ COUSINS / April 11, 1964 / филмова музика / Билборд #6

21. ROUSTABOUT / Nov 14, 1964 / филмова музика / Билборд #1

22. GIRL HAPPY / April 17, 1965 / филмова музика / Билборд #8

23. ELVIS FOR EVERYONE / Aug 14, 1965 / студийни записи / Билборд #10

24. HARUM SCARUM / Nov 13, 1965 / филмова музика / Билборд #8

25. FRANKIE AND JOHNNY / April 23, 1966 / филмова музика / Билборд #20

26. PARADISE HAWAIIAN STYLE / July 16, 1966 / филмова музика / Билборд #15

27. SPINOUT / Oct 29, 1966 / филмова музика / Билборд #18

28. HOW GREAT THOU ART / March 25, 1967 / студийни записи, госпъл албум / Билборд #13

29. DOUBLE TROUBLE / June 24, 1967 / филмова музика / Билборд #47

30. CLAMBAKE / Dec 2, 1967 / филмова музика / Билборд #40

31. ELVIS GOLDEN RECORDS, vol. 4 / March 2, 1968 / хитове от малки плочи / Билборд #33

32. SPEEDWAY / July 6, 1968 / филмова музика / Билборд #82

33. ЕLVIS (NBC TV-SPECIAL) / Dec 21, 1968 / концертен албум / Билборд #8

34. ELVIS SINGS FLAMING STAR / April 19, 1969 / колекция от стари записи с евтин етикет / Билборд #96

35. FROM ELVIS IN MEMPHIS / June 14, 1969 / студийни записи / Билборд #13

36. FROM MEMPHIS TO VEGAS-FROM VEGAS TO MEMPHIS / Nov 29, 1969 / концертен албум и студийни записи / Билборд #12

37. LET’S BE FRIENDS / May 9, 1970 / колекция от стари записи с евтин етикет / Билборд #105

38. ON STAGE, FEBRUARY ’70 / June 20, 1970 / концертен албум / Билборд #13

39. WORLD WIDE 50 GOLD AWARD HITS, vol. 1 / Aug 22, 1970 / студийни записи / Билборд #45

40. ALMOST IN LOVE / Nov 21, 1970 / колекция от стари записи с евтин етикет / Билборд #65

41. ELVIS THAT’S THE WAY IT IS / Dec 12, 1970 / студийни записи / Билборд #21

42. ELVIS COUNTRY / Jan 23, 1971 / студийни записи / Билборд #12

43. YOU’LL NEVER WALK ALONE / March 20, 1971 / колекция от стари записи с евтин етикет / Билборд #69

44. LOVE LETTERS / June 26, 1971 / студийни записи / Билборд #33

45. C’MON EVERYBODY / July 24, 1971 / колекция от стари записи с евтин етикет / Билборд #70

46. WORLD WIDE 50 GOLD AWARD HITS, vol. 2 / Aug 28, 1971 / студийни записи / Билборд #120

47. I GOT LUCKY / Nov 27, 1971 / колекция от стари записи с евтин етикет / Билборд #104

48. THE WONDERFUL WORLD OF CHRISTMAS / Dec 4, 1971 / студийни записи, коледен албум / Билборд -

50. ELVIS NOW / Feb 12, 1972 / студийни записи / Билборд #43

51. HE TOUCHED ME / April 22, 1972 / студийни записи, госпъл албум / Билборд #79

52. LIVE AT THE MADISON SQUARE GARDEN / July 8, 1972 / концертен албум / Билборд #11

53.ELVIS SINGS HITS FROM HIS MOVIES / July 8, 1972 / колекция от стари записи с евтин етикет / Билборд #87

54. BURNING LOVE / Nov 11, 1972 / колекция от стари записи с евтин етикет / Билборд #22

55. SEPARATE WAYS / Jan 27, 1973 / колекция от стари записи с евтин етикет / Билборд #46

56. ELVIS ALOHA FROM HAWAII VIA SATELLITE / Feb 24, 1973 / концертен албум / Билборд #1

57. ELVIS (The Fool Album) / July 21, 1973 / студийни записи / Билборд #52

58. RAISED ON ROCK / Nov 24, 1973 / студийни записи / Билборд #50

59. A LEGENDARY PERFORMER, vol. 1 / Feb 2, 1974 / студийни записи / Билборд #43

60. GOOD TIMES / April 6, 1974 / студийни записи / Билборд #90

61. LIVE ON STAGE IN MEMPHIS / July 27, 1974 / концертен албум / Билборд #33

62. PROMISED LAND / Feb 1, 1975 / студийни записи / Билборд #47

63. TODAY / June 7, 1975 / студийни записи / Билборд #57

64. A LEGENDARY PERFORMER, vol. 2 / Feb 7, 1976 / студийни записи / Билборд #46

65. THE SUN SESSIONS / April 17, 1976 / студийни записи / Билборд #76

66. FROM ELVIS PRESLEY BOULEVARD / June 5, 1976 / студийни записи / Билборд #41

67. WELCOME TO MY WORLD / April 16, 1977 / студийни записи / Билборд #44

67. MOODY BLUE / July 23, 1977 / студийни записи / Билборд #3

68. ELVIS IN CONCERT / Oct 29, 1977 / концертен албум / Билборд #5

Марко Фу

на английски:Marco Fu

Роден:8 януари, 1978 Хонг Конг

Марко Фу (Marco Fu) е професионален играч на снукър от Хонг Конг.Фу става професионалист в снукъра през 1998 г. и още през същата година достига до финал на Гран При. Това, както и представянето му през следващите два сезона бързо го изпращат в челото на световната ранглиста. Така той достига до 15-та позиция през сезон 2000/2001. През следващия сезон Фу не успява да си пробие път по-напред в световната ранглиста и още през следващия сезон бавно започва да изпада от челото на класацията.Преди началото на Световното първенство през 2006 г. има сериозни съмнения за излизането на Марко Фу от топ 32 на световната ранглиста, тъй като в първия си мач на първенството Фу има за съперник Алан МакМанъс, класиран на 12-то място през сезон 2005/2006. За изненада на публиката Марко Фу прави най-доброто си представяне в Театър Крусибъл като достига до полуфиналите на първенството. Той е и единственият квалификант достигнал до полуфинала на това първенство. По пътя си Фу отстранява Алан МакМанъс с 10 на 3 фрейма, Стивън Магуайър с 13 на 4 фрейма и поставяния на 2-ро място в предварителната ранглиста преди началото на мача, Кен Дохърти с 13 на 10 фрейма. На полуфинала Марко Фу играе срещу Питър Ебдън и техният мач се превръща в един от най-успорваните на цярото първенство. Ебдън повежда в този мач с резултат 15 на 9, но Фу печели следващите шест фрейма и изравнява. В крайна сметка мачът е решен в последния възможен 33-ти фрейм. Марко Фу отпада от Ебдън с 17 на 16 фрейма.Доброто представяне на Марко Фу продължава и през 2007 г. като отново след 9 години успява да достигне до финала на Гран При.Този път Марко не пропуска своя шанс и успява да победи "ракетата" Рони О'Съливан с 9 на 5 фрейма и по този начин да спечели първия си ранкинг турнир в своята кариера.

Ричард Никсън

на английски:Richard Milhous Nixon

Роден:9 януари , 1913 Йорба Линда Калифорния

Починал: 22 април 1994 Ню Йорк, Ню Йорк

Ричард Милхауз Никсън е бил 37– ия президент на САЩ (1969– 1974). Също така е бил и 36– ия вицепрезидент на САЩ (1953 – 1961) , служил при Дуайт Айзенхауер. Твърди се ,че Никсън трансформира поста на вицепрезидент , като го прави по видима и стабилна платформа за президентска кандидатура. Той е единственият , който е избиран два пъти за вицепрезидент и два пъти за президент и единственият президент , подал оставка от тази длъжност. Тя е резултат от сигурния импийчмънт , свързан с аферата Уотъргейт.

Никсън е известен със своята външна политика особено спрямо Съветския Съюз и Китай както и с това, че слага край на Виетнамската война. Националната му политика се характеризира за консервативна риторика и либерални действия, особено в областта на опазване на околната среда.

Като президент Никсън въвежда контрол над заплатите и цените , индексира социалните осигуровки с инфлацията. Поддържа въвеждането на контрол над продажбата на оръжия и премахва последните останки от златния стандарт. Създава се Агенцията за защита на околната среда, Администрацията за трудова и здравна безопасност, засилва се прилагането на квоти за малцинствата на федерално ниво.

БИОГРАФИЯ

Джими Пейдж

на английски:James Patrick Page

Роден:9 януари 1944 Лондон, Великобритания

Джеймс Патрик Пейдж , известен повече като Джими Пейдж (Jimmy Page) е британски рок-китарист, роден на 9 януари 1944 година в лондонското предградие Хестън, Мидълсекс. Пейдж е основател и неизменим член на популярната рок група Лед Цепелин, като преди това (периодът 1966-1968) се подвизава в групата-предшественик на Цепелин - The Yardbirds. Определян е от мнозина фенове и критици като един от най-добрите и влиятелни китаристи в историята на рок музиката. Пейдж е и първият китарист, заедно с Джеф Бек, който налага и популяризира използването на дисторж-ефекти към електрическата китара, което се превръща в основен белег на рокa.

БИОГРАФИЯ

Мехмет Али Агджа

на турски:Mehmet Ali Ağca

Роден:9 януари 1958 с. Исмаили, Турция

Мехмет Али Агджа е турски активист, член на Сивите вълци, който стреля по папа Йоан Павел II на площад Свети Петър на 13 май 1981 г. След излежаване на 19 години лишаване от свобода в Италия и още 5 години в Турция за убийството на редактор на ляв вестник през 1979 г. в Турция, той накрая е освободен от турския затвор предсрочно на 12 януари 2006 г. Той веднага би трябвало да се яви на военна комисия, тъй като не е отбивал военната си служба.

Няколко дни по-късно, след масови протести от турското правителство и медиите, на 20 януари 2006 г. Върховният касационен съд на Турция отменя решението за освобождаването му след обжалване от Министерството на правосъдието и същият ден той е отново арестуван. Обжалването закъснява с няколко дни поради мюсюлманският празник Курбан байрам. Върховният съд решава да не се приспадат четирите години, излежани в Италия, от присъдата на Агджа, поради което той вероятно трябва да остане в затвора още 4 години, до 2010 г. Главният прокурор не използва правото си да оспори решението на Върховния съд.

Агджа се е определял като наемник без политическа ориентация, който е готов да направи всичко за пари, въпреки че това противоречи на личната му история.

Агджа е роден в село Исмаили, окръг Хекимхан на турската провинция Малатия. Като младеж става дребен престъпник и член на улични банди. По-късно се занимава с контрабанда между Турция и България.

По-късно отива в Сирия, където получава двумесечна подготовка по оръжия и терористка тактика. Самият той твърди, че това е било заплатено от българското правителство. След обучението започва да работи за крайнодясната турска групировка „Сивите вълци“, която по това време се занимава с дестабилизиране на Турция, което води до военния преврат от 1980- г. Има различни мнения по въпроса дали ултранационалистите Сиви вълци са използвани от ЦРУ или от българските тайни служби с тази цел, въпреки че достоверни източници посочват, че те са инфилтрирани и манипулирани от шпионски мрежи на Гладио, тайна структура на НАТО.

На 1 февруари 1979 в Истанбул по заповед на Сивите вълци той убива Абди Ипекчи, редактор на умерено левия вестник „Миллиет“. Заловен е с помощта на информатор и е осъден на доживотен затвор. След шест месеца в затвора той избягва с помощта на Сивите вълци и бяга в България, която по това време е база за операциите на една важна турска мафиотска групировка. Според журналистката Люси Комисар при убийството от 1979 г. Мехмет Али Агджа е работил с Абдула Чатлъ, известен агент на Гладио, който „по-късно според сведенията помага за организирането на бягството на Агджа от един военен затвор в Истанбул, а някои твърдят, че Чатлъ е замесен дори и в опита за убийство на папата“. Според Ройтерс Агджа е „избягал с предполагаема помощ на симпатизанти на службите за сигурност“. Люси Комисар добавя, че на сцената с катастрофата на Мерцедеса, при която Чатлъ умира, той е намерен с паспорт на името на Мехмет Йозбай — име, което е използвано и от Мехмет Али Агджа.

Род Стюарт

на английски:Rod Stewart

Роден:10 януари 1945 Лондон, Великобритания

Род Стюарт е британски рок-певец. Роден е на 10 януари 1945 г. в Лондон като пето дете на семейство на англичанка и шотландец, кръстен като Родерик Дейвид Стюарт. Род Стюарт винаги се е представял по-късно като шотландски рок-певец.До края на 60-те години изпълнява Ритъм енд Блус и привлича вниманието на Лонг Джон Болдри, като известно време участва в неговата група. По-късно пее в групите “Стиймпакет” и “Шотгън”, солист в групата на Джеф Бек (записва с него 2 албума — “Truth”, 1968 г.; “Beck Ola”, 1969 г.).

През 1970 г. основава собствена група “Смол фейсис”, преименувана по-късно на “Фейсис”. След 1971 г. отделни песни и албуми заемат челни места в класациите в Англия и САЩ, а концертите му имат огромен успех. Групата му се разпада през 1975 г., след което певецът прави солова кариера.

Род Стюарт е ценител на шотландското (скоч) уиски и хубавите млади жени. Женил се е 2 пъти - за Брит Екланд, актриса и манекенка, и Рейчъл Хънтър - модел. Има (поне) 6 деца от 4 жени. Най-малкото е синът му Алистър, роден на 22 декември 2005 г. от годеницата му Пени Ланкастър.

Албуми

* “The Rod Stewart Album” (1969 г.),

* “Gasoline Alley” (1970 г.),

* “Every Picture Tells a Story” (1971 г.),

* “Never a Dull Moment” (1972 г.),

* “Sing it Again, Rod” (1973 г.),

* “Smiler” (1974 г.),

* “Atlantic Crossing” (1975 г.),

* “A Night on the Town” (1976 г.),

* “Foot Loose and Fancy Free” (1977 г.),

* “Blondes Have More Fun” (1978 г.),

* “Greatest Hits” (1979 г.),

* “Foolish Behaviour” (1980 г.),

* “Tonight I’m Yours” (1981 г.),

* “Rod the Mod” (1981 г.),

* “Maggie May” (1981 г.),

* “Absolutely Live” (1982 г.),

* “Body Wisher” (1983 г.),

* “Camouflage” (1984 г.),

* “Rod Stewart” (1986 г.).

* „Still The Same... Great Rock Classics Of Our Time“ 2006

Тони Димитрова

Роденa :10 януари 1963 Бургас, България

Тони Димитрова е артистичният псевдоним на българската певица Антоанета Димитрова Петкова.Родена на 10 януари 1963 година в гр. Бургас, но едва през 1977 година заживява там. Преди това израства в с. Звездец (родното място на баща й), след това в Сливен. Баща ѝ е военен, майка ѝ — учителка; има и брат с 4 години по-възрастен от нея. Завършва гимназия в гр. Бургас и след това изкарва курсове по машинопис и стенография в Стара Загора. Благодарение на курсовете започва да работи като машинописка в общинската администрация на града. След няколко години работа като машинописка, се отказва от тази работа и започва да се занимава сериозно с музика.

След като изоставя работата си като машинописка през 1990 г., Тони започва да пее в заведения в Бургас. През 1995 година се явява на конкурс, организиран от Ева и Гого от популярната през 70-те години на ХХ в. група „Тоника“. В журито на конкурса е Стефан Диомов, който търси хора за попълнение на тогавашната група „Горещ пясък“. Възхитен от вокалните способности на Тони, прочутият композитор и откривател на таланти възкликва „къде си се крила, та не съм те чул досега!“.[източник?] Още на следващия ден ѝ правят пробни записи в студио „Горещ пясък“ и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра. С това започва кариерата ѝ на професионална певица.

През лятото на 1996 година участва в конкурса “Бургас и морето“, където ѝ е присъдена 3-а награда за песента „Ах, морето“. Тя влиза в първия ѝ самостоятелен албум „Ах, морето“ (1997).

През 1999 година издава албума „Как си Тони?“, от който песните “Балкански синдром”, “За кой ли път”, “Старецът и морето” добиват голяма популярност.[източник?]

През 2001 година следва нов албум — „Съмва се“. От него с най-голям успех се ползват дуетът с Орлин Горанов „Още те обичам“, „Малка водка с портокалов сок“, „Бургас и момчето“. Още на следващата (2002) година успява да издаде нов албум „Тони Димитрова — дуети“, който включва дуети с Веселин Маринов, Орлин Горанов, Гого Найденов, Пламен Ставрев, Васил Найденов.

През 2004 година излиза албумът „Made in Burgas“ с хитовете „По пътя“, „Бавната река“, „Нито ден е, нито вечер“.

Заради специфичния си дрезгав тембър Тони Димитрова често е сравнявана със световноизвестната певица Бони Тайлър.

Алексей Николаевич Толстой

Граф Алексей Николаевич Толстой е руски писател, академик (от 1939 г.), автор на множество романи, разкази и повести. Ревностен поддръжник на комунизма в неговия съветски вариант, три пъти носител на Сталинска премия (1941, 1943 и 1946, посмъртно).

Най-известен е с фантастични произведения като „Аелита“ (1923, за пътешествие до Марс) или „Хиперболоидът на инженер Гарин“ (1927, за изобретението на нещо като лазер) и с адаптацията по „Пинокио“ на Карло Колоди, „Златното ключе, или приключенията на Буратино“. В историческата си трилогия „Ходене по мъките“ се стреми да даде обосновка и оправдание на революцията от 1917 г. и на болшевизма.

Майката на А.Н. Толстой е далечна роднина на Тургенев, докато баща му, Николай Александрович, е от обеднял клон на рода на Лев Николаевич. А.Н. Толстой е дядо на писателката Татяна Толстая.

Редактирано 10 януари 200818 г. от ivo23 (преглед на промените)

Аманда Пийт

на английски:Amanda Peet

Роден:11 януари 1972 Ню Йорк, САЩ

Аманда Пийт е американска актриса. Родена е в Ню Йорк, САЩ през 1972 г. Тя е дъщеря на Пени - социална работничка и Чарлз - адвокат и е по-малката от две сестри. Бащата на Аманда е квакер, а майка ѝ - еврейка. Двамата ѝ родители се развеждат през 1990 г.

Въпреки че още от ученическите си години Аманда се интересува от актьорската професия, тя завършва Колумбийския университет със специалност история. Въпреки това Аманда Пийт се записва да учи актьорско майсторство при Юта Хаген. Аманда учи при Юта в продължение на 4 години. След като завършва университета през 1994 г. Аманда остава с доста малки доходи, затова приема редица малки задачи като актриса. Така тя участва като гост-актриса в няколко телевизионни сериала, между които и „Закон и ред” (Law & Order).

Първото и участие в кино-продукция е през 1995 г., когато се снима в „Animal's Room”. След това Аманда получава малки роли във филма с Дженифър Анистън „Тя е жената!” (She's the One), както и във филма с Джордж Клуни „Един прекрасен ден” (One Fine Day). През следващите две години Аманда продължава да прави малки участия в различни кино-филми и телевизионни сериали, но не получава по-важна роля. Важен филм в актьорската ѝ кариера е „Любовни приключения” (Playing by Heart), където участва заедно с известни актьори като Шон Конъри, Джина Роуландс, Анджелина Джоли и др.

Аманда Пийт започва да привлича вниманието на режисьорите през 1999 г. с ролите си във филмите „Southie” и „Origin of the Species”, но неуспехът на филма „Просто неустоима” (Simply Irresistable), в който тя участва, не ѝ донася необходимата известност. Въпреки това тя получава роля в сериала „Jack & Jill”. Участието ѝ в този сериал и донася значителна популярност и ѝ помага да получи по-важни роли в киното. Аманда Пийт участва в „Капаните на нощта” (Body Shots) и „Идеалната жена” (Whipped), които не стават особено известни, но все пак затвърждават името ѝ като актриса.

2000 г. е доста успешна за Аманда. Тя участва във филмите „Two Ninas” и „Страшна е, нали?” (Isn't She Great), които са добре приети от публиката. През същата година излиза и един от най-успешните филми с участие на Аманда - „Девет ярда” (The Whole Nine Yards), където тя участва заедно с Брус Уилис и Матю Пери. Играта и във филма получава добри отзиви от критиката.

Успехът на филма „Девет ярда” донася на Аманда през 2001 г. роля във филма „Дяволска жена” (Evil Woman). През последните години Аманда Пийт участва в „Смяна на платната” (Changing Lanes), заедно с Бен Афлек, „Тежки престъпления” (High Crimes), с Морган Фрийман и Ашли Джъд, както и във филма „Падението на Игби” (Igby Goes Down), който изненадващо получава голямо одобрение от публиката и критиката.

През 2005 г. Аманда участва във филма на Уди Алън „Мелинда и Мелинда” (Melinda and Melinda) и романтичната комедия „Почти любов” (A Lot Like Love), където участва заедно с Аштън Къчър. Снима се също с Джордж Клуни във филма „Сириана” (Syriana). През това време Аманда Пийт се изявявя като звезда в Холивуд и през 2005 е взела участие в 5 проекта за филми, към това е драмата Сириана на страната на Джордж Клуни и Мат Деимон също и комедията Fast Track със Цах Брат и Патрик Батеман. Заедно с нейната работа по филма е играла и в театрални представления ,като например Whale Music, което е измислено от компания в Ню Юорк , The Дъпжавния клуб am Long Wharf Theater в Ню Хевън, както и 27-те скеча: Fear and Misery in the Third Reich.

Аманда Пийт, която през 2000 г. е избрана от американско списание за една от наи-красивите хора на света, е живяла в лос Анджелис и от Юли 2005 се похвалила с две години по големия от нея автор на книги Деивид Бениоф, който е писал за драмата 25 часа и Wolfgang Petersens Kriegsepos Troja. Преди това Пийт била с нейния колега артист Brian Van Holt liiert, с когото се запознала при съвместната им работа върху любовната комедия Vernascht.

Филмография

* Сириана (Syriana)

* Почти любов (A Lot Like Love)

* Мелинда и Мелинда (Melinda and Melinda)

* Десет ярда (The Whole Ten Yards)

* Невъзможно твой (Something's Gotta Give)

* Самоличност (Identity)

* Падението на Игби (Igby Goes Down)

* Смяна на платната (Changing Lanes)

* Тежки престъпления (High Crimes)

* Saving Silverman

* Дяволска жена (Evil Woman)

* Идеалната жена (Whipped)

* Девет ярда (The Whole Nine Yards)

* Страшна е, нали? (Isn't She Great)

* Капаните на нощта (Body Shots)

* Two Ninas

* Jump

* Просто неустоима (Simply Irresistable)

* Playing By Heart

* Southie

* Origin of the Species

* Докосни ме (Touch Me)

* Grind

* Sex and Violins

* Един прекрасен ден (One Fine Day)

* Тя е жената! (She's the One)

* Winterlude

* Virginity

* Animal Room

Свобода Бъчварова

не открих никаде нейна снимка !

Роден:11 януари 1925 Горна Джумая, България

Свобода Тодорова Бъчварова българска киносценаристка, редакторка и писателка и едно от най-значимите имена в българското кино.Свобода Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г. в семейството на Тодор Ангелов - Божаната и Александра Шарланджиева. Произхожда от семейство с подчертано леви политически убеждения. Бащата от съвсем млад има леви убеждения, мечтае за социална справедливост и хармония. Когато през 1925 г. му се ражда дъщеря тя е кръстена Свобода в чест на избухналото предната година въстание. Пак заради него семейството е принудено да емигрира още през 1925 г. във Виена, а след една година заминават за Франция. Бащата получава смъртна присъда в родината си. Заради дейното включване в политическия живот родителите на С. Бъчварова са екстрадирани от френската полиция в Белгия. Постоянната безработица и лишенията си казват думата, малката Свобода се разболява тежко, а болестта ѝ остава недъг за цял живот. През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, бащата остава в Белгия. С. Бъчварова е петгодишна, когато се завръща с майка си в България, започва борбата им за оцеляване. Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път. Заради политическите си убеждения е арестувана. След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици - Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за ГУЛаг. Започва да чете големите руски религиозни мислители-персоналисти: Бердяев, Булгаков, Шестов, Соловьов. Оказва се, че Великата съветска страна е нещо доста по-различно от донкихотовската представа на баща ѝ за нея. Дълбоки съмнения в марксистката доктрина се раждат в душата на младата студентка, но животът ѝ тепърва започва. Трябва да се направи моралният избор.

От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря Елица, омъжена в Бразилия. От 1989 г. С. Бъчварова живее при дъщеря си в Бразилия.

През 2005 г. президента Георги Първанов присъжда по случай 80-тата и годинина орден „Стара планина”.

Свобода Бъчварова е една от най-интересните и провокативни писателки на своето време. Зад гърба ѝ са романите:

* "Великденска ваканция";

* "Литургия за Илинден";

* "Приключенията на Фильо и Макензен";

* "Телеграма с много неизвестни";

* "Опасен чар";

* "Земя за прицел"

Книгата с разкази "Пур ла мерит" се разказва за обесените по уличните фенери на Ленинград власовци и антисъветчици, преминали на страната на германската армия в Прибалтика и Украйна, където се води съпротива дълго време след войната, по искане на съветското посолство, е инкриминирана и изгорена. Романите и предисвикват огромен читателски интерес, будят публични дискусии, въпреки че остават встрани от вниманието на литературната критика. Много от романите намират път към екрана и влизат в златния фонд на българското кино.

В началото на петдесетте години Свобода Бъчварова се завръща в България и става журналистка в културния отдел на в. "Работническо дело". След ХХ конгрес на КПСС и Априлския пленум на БКП през 1956 г. култът към другаря Сталин е развенчан. Ледовете започват да се пукат. Системата започва да се очовечава. Като гражданка и журналистка, тя защитава и утвърждава най-доброто в новата българска култура - художници като Найден Петков, романите на Димитър Димов, Димитър Талев, Емилиян Станев, поезията на Джагаров, Левчев, Башев, Караангов, Валери Петров, Христо Радевски. Културният отдел на вестника, чиято душа е Свобода, се превръща в трибуна на новите идеи, на новото мислене, родено от "голямото размразяване". Младата журналистка е душата на своеобразен интелектуален кръжок, в който участват Панчо Панчев, Иван Кирилов, Васил Джерекаров, Владимир Найденов, Радой Ралин, Добри Жотев, Блага Димитрова, Иван Радоев. Четат поемите на Твардовски, романите на Солженицин, със затаен дъх следят дългите доклади на Хрушчов, речите на Толиати, Берлингуер и Сантяго Карильо, живеят с тревогите на Карибската криза и с вълнуващия образ на легендарния Че.

Благосклонното отношение към културния отдел на вестника, в който работи е изгубено и отдела е пръснат. Свобода Бъчварова започва работа в киното като редактор. Времето, в което започва да се занимава с кино съвпада със златните години на Българското кино - седемдесетте и началото на осемдесетте години на миналия век. Свобода Бъчварова се превръща в една от емблематичните личности за този културен ренесанс. „Един от нейните идеолози и водачи, човекът, който насърчаваше и подкрепяше, който ни поучаваше и иронизираше, който ни се караше, когато хленчехме и се смееше, когато се мислехме за велики, европеецът в шопското село Бояна (където се намира киноцентърът)”, разказва Владимир Ганев, сценарист на биографичния филм "По особено жесток начин". Като създател и ръководител на легендарния творчески колектив "Хемус", тя дава път на творби на Георги Стоянов, Людмил Стайков, Вили Цанков, Методи Андонов, Христо Ганев и Бинка Желязкова. Приема и поддържа проектите на Христо Христов, Любомир Шаралиев, Иван Андонов, Никола Рударов, "Лачените обувки на незнайния воин" на Рангел Вълчанов, детските филми на Иванка Гръбчева и др.

Самата тя е сценарист на филмите:

* "Опасен чар";

* "Мера според мера";

* "На всеки километър";

* "Между релсите" и др.

Редактирано 11 януари 200818 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

за 12 януари

Хауърд Стърн

на английски:Howard Allan Stern

Роден:12 януари 1954 Ню Йорк, САЩ

Хауърд Алън Стърн , по-известен само като Хауърд Стърн, е американски радио и телевизионен водещ, и актьор от еврейски произход. Известен е с „Шоуто на Хауърд Стърн“, което се излъчва по цифровите канали „Хауърд 100“ и „Хауърд 101“ на сателитното радио Сириус.Разведен е от 2001 г. На 13 февруари 2007 г., ден преди Свети Валентин, предлага на манекенката Бет Остроски да се сгодят.

На български са публикувани две негови автобиографични книги с радио-интервюта с известни личности:

* Хауърд Стърн, „Интимни части“, ИК "Кротал", 1998

Интервюта с Мадона, Шарън Стоун, Брус Уилис, Шиниъд О'Конър, Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Синди Крауфорд, Еди Мърфи, Опра Уинфри, Джей Лено, Лари Кинг, Доналд Тръмп и други.

* Хауърд Стърн, „Интимни части 2“, ИК "Кротал", 1999

Интервюта с Майкъл Джексън, Уди Алън, Клаудия Шифър, Наоми Кембъл, Ким Бейсинджър, Джим Кери, Ел Макферсън, Ивана Тръмп и други.

Джек Лондон

на английски:Jack London

Роден:12 януари 1876 Сан Франциско, САЩ

Починал: 22 ноември 1916 Глен Елън, Калифорния, САЩ

Джек Лондон , с вероятно рождено име Джон Грифит Чейни (документите му са изгубени по време на голямото земетресение в Сан Франциско през 1906 г.) е американски писател, автор на над 50 книги и около двеста разказа, в които увлекателно се описва силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия. Сред най-известните му романи са “Морският вълк”, “Белият зъб”, “Дивото зове”, “Мартин Идън”, “Лунната долина”, „Белю Пушилката“ и др.

БИОГРАФИЯ!

за 13 януари

Георги Калоянчев

Роден:13 януари 1925 Бургас, България

Георги Тодоров Калоянчев е български актьор роден в Бургас на 13 януари 1925. След отбиване на военната си служба, се записва в бившето театрално училище в София. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев, и Катя Динева.

През 1951 година руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър, забелязва младия актьор и как превъплъщава образа в “Буря” на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър.

Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) - в ролята на циганчето Сали е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко” (1962), Кондов във “Вълчицата”, инспекторът в “Инспекторът и нощта”, фокусникът в “Най-дългата нощ” (1969), Риксата в “Привързаният балон” (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей” (1969), Езоп в “Езоп” (1971), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990)… общо повече от 50 игрални филма.

През 1990 година по сценарий, режисьорът Иван Ничев засне “Бай Ганьо заминава за Европа” с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказа се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те.

През 2006 г., излиза своеобразното продължение “Бай Ганьо се завръща от Европа”. Сценарият е писан специално за големият актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2006 година след многото други призове и отличия, Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество.

Но най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор всенароден любимец от близо половин век.

Едни от най-известните филми, в които участва, са Бай Ганьо тръгва по Европа (1991), Неочаквана ваканция (1981) и Бон шанс, инспекторе! (1983). Зад гърба си има над 50 години във филмовата индустрия.

През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“.

Автор е на автобиографичната книга Жив съм, ваш съм! (2003).

Филмография

* Ганьо Балкански се завърна от Европа

* Рапсодия в бяло (2002)

* Големите игри (1999)

* След края на света (1998)

* Фатална нежност (1993)

* Пантуди (1993)

* Бай Ганьо тръгва из Европа (1991)

* Под игото (сериал, 1990)

* Карнавалът (1990)

* Заплахата (1989)

* Брачни шеги (1989)

* Изложение (1988)

* Само ти, сърце... (1987)

* За къде пътувате (1986)

* Ян Бибиян (1985)

* Откога те чакам

* Бон шанс, инспекторе! (1983)

* Неочаквана ваканция (1981)

* Нощните бдения на поп Вечерко (1980)

* Роялът (1979)

* Нако, Дако и Цако - моряци (1976)

* Нако, Дако и Цако - шофьори (1976)

* Нако, Дако и Цако - коминочистачи

* Лебед (1976)

* Бягство в Ропотамо (1973)

* Гневно пътуване (1971)

* Откраднатият влак (1971)

* Демонът на империята (1971)

* Езоп (1970)

* Галилео Галилей (1969)

* Небето на Велека (1968)

* Привързаният балон (1967)

* Най-дългата нощ (1967)

* Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров (1966)

* Русият и гугутката (1965)

* Вълчицата (1965)

* Невероятна история (1964)

* Инспекторът и нощта (1963)

* Специалист по всичко (1962)

* Златният зъб (1962)

* Първи урок (1960)

* Димитровградци (1956)

Орландо Блум

на английски: Orlando Bloom

Роден:13 януари 1977 г. в Кентърбъри, Кент Великобритания.

Орландо Блум е роден във Великобритания,Кентърбъри,Кент. Мъжът,когото Орландо знаел като свой баща,Хари Блум,бил легендарен политически ,който се бил за цивилни права в Южна Африка.Но той умрял от удар когато Орландо бли само на четири години.След това Орландо и неговата по-голяма сестра(Саманта Блум) били възпитавани от майка им(Соня) и техния приятел - Колин Стоун.Когато Орландо станал на 13 години Соня му разкрила, че всъщност Колин бил неговия биологичен баща.

Преди 6 години Орландо пада от третия етаж и си чупи гръбначния стълб.Лекарите се опасяват,че той няма да може да ходи повече но само 12 дни по-късно Орландо излиза от болницата с патерици и се възтановява напълно.

За ролята си във "Властелинът на пръстените" Оралндо се е научил на стреля с лък и да язди кон.При една от сцените си чупи ребро. За снимките на филмите си той е пътувал по целия свят.Бил е в Нова Зенландия,остров Сейт Винсент(Карибскоморе),Австралия,Мексико,Малта.Ролите му във филми като "Троя" и "Карибски пирати" срещат Орландо със знаменитости като Брад Пит,Ерик Бана,Джони Деп и др.Татуировката на ръката му може да прилича на куп заврънтулки,но на древния език на елфите означава "9" - броя на членовете на задругата. Вече е сигурно,че Орландо Блум ще играе главна роля във филма "Помпей",чиито снимки започват през август т.г.Последният филм, в който се е снимал актьорът е "Карибски пирати 3:на края на света",чиято премиера у нас беше на 22 май.

Най-дългата връзка на актьора е с Кейт Боусърт.След края ѝ за любовния му живот се носят различни слухове.На Орландо се преписват връзки с Ума Търман,Пенелопе Круз и Кирстен Дънст(колежката му от "Елизабеттаун").

Орландо Блум е най-сексапилният актьор за лято 2007,става ясно от проучване на женското списание "In style".

за днес

Джанкарло Фисикела

на италиански Giancarlo Fisichella

Роден:на 14 януари 1973 г. в Рим, Италия

Джанкарло Фисикела е пилот от Формула 1. Роден е на 14 януари 1973 г. в Рим, Италия. Женен е за Луна и има две деца: Карлота и Кристъфър. Живее в Монако и Рим. Висок е 1,72 м и тежи 66 кг.

Кариера

Дебютът му в състезанията е в картинга през 1983 г.

* 1991 г. — втори в европейския картинг шампионат.

* 1992 г. — става 8-ми в италианската Формула 3.

* 1993 г. — втори в италианския шампионат Формула 3.

* 1994 г. — става шампион на Италия във Формула 3.

* 1995 – 1996 г. — пилот на Алфа Ромео в ДТМ и ITC; тест-пилот на Минарди.

Дебютът му във Формула 1 е в Гран При на Австралия през 1996 г. с екипа на Минарди. През 1997 г. кара за малко по-силния екип на Джордан, а през периода 1998–2001 е част от Бенетон, макар че отборът вече не е същият, с който Михаел Шумахер печели титлите си през 1994 и 1995. През 2002 г. Фисикела отново се завръща в Джордан и взема първата си победа в Гран При на Бразилия през 2003 г. В тежкото състезание, в което отпадат по-голямата част от фаворитите, Джанкарло успява да изпревари пилота на Макларън Кими Райконен в предпоследната обиколка. След това състезанието е прекратено, заради жестоката катастрофа на Фернандо Алонсо. От 2004 г. кара за Заубер, а през сезон 2005 е пилот на Рено заедно с испанеца Алонсо.

Мартин Лутър Кинг

на английски:Martin Luther King, Jr.

Роден:15 януари 1929 Атланта, САЩ

Починал: 4 април 1968 Мемфис, САЩ

Ма̀ртин Лу̀тър Кинг младши (на английски: Martin Luther King, Jr.) е баптистки пастор, водач на движението за граждански права и ненасилие, отличен оратор и един от най-влиятелните хора в историята на САЩ. Смятан е за герой, миротворец и мъченик. През 1964 г. става най-младият носител на Нобелова награда за мир за усилията му да спре расизма, сегрегацията и дискриминацията с помощта на гражданско неподчинение. През 1963 година организира похода до Вашингтон и от стъпалата на паметника на Ейбрахам Линкълн изнася една от най-известните си речи: „Имам една мечта!“. През 1977 г. Кинг е награден посмъртно с Президентски медал на свободата от Джими Картър, а през 2004 г. получава Златен медал на американския конгрес. През 1986 година третият понеделник на януари е обявен за ден на Мартин Лутър Кинг.

БИОГРАФИЯ!

Даниел Боримиров

Роден:15 януари 1970 Видин, България

Даниел Боримиров Борисов е български футболист, национал. Играл е за Бдин (1987-1990), Левски (1990-1995), (2004- ), както и за Мюнхен 1860 (Германия) от 1995 до 2003 г. През периода 1990-1994 играе с номер 10, а през сезон 1994/95 с номер 8. След завръщането си в Левски през пролетта на 2004 отново играе с номер 9. Роден е на 15 януари 1970 г. във Видин. Възпитаник на Бдин (Видин). Висок е 185 см и тежи 78 кг. Поливалентен футболист, играл е и като офанзивен, и като опорен полузащитник. Шампион на България за 1993, 1994, 1995 и 2006, вицешампион през 1992, 2004 и 2005 г. Носител на Купата на България 4 пъти (1991, 1992, 1994 и 2005). Носител на Суперкупата на България за 2005 г. За Мюнхен 1860, Германия играе общо 8 сезона с 214 мача и 37 гола. За "Левски" (София) изиграва 8 сезона с 180 мача и 72 гола в "А" група. В евротурнирите за Левски има 36 мача и 5 голa (14 мача и 2 гола за КЕШ, 3 мача и 1 гол за КНК и 19 мача и 2 гола в турнира за купата на УЕФА), за Мюнхен 1860 има 12 мача и 1 гол (2 мача за КЕШ и 10 мача с 1 гол за купата на УЕФА). За Националния отбор дебютира на 18 февруари 1993 г. срещу Обединените Арабски Емирства в Дубай, играе от 1993 до 2005 г., общо 70 мача и 11 гола. Участник е на 2 Световни първенства (1994 - 4 мача/1 гол, 1998 - 3/0) и 2 Европейски (1996 - 3/0 и 2004 - 1/0). Носител е на Бронзов медал от СП'1994 в САЩ, където отбелязва 1 гол. Играе добре с глава. Носител на приза "Футболист на футболистите" за 2005 г.

Мартин Петров

Роден:15 януари 1979 Враца, България

Мартин Петров е български футболист, роден на 15 януари 1979 г. във Враца. Той е нападател - ляво крило. Притежава рязък демараж и рязък, силен удар с левия крак.Мартин Петров започва кариерата си във ФК Ботев (Враца), където едва шестнадесетгодишен става титуляр в мъжкия отбор. Това не убягва от очите на наблюдателите и през 1997 г. той преминава в ЦСКА, където Димитър Пенев го налага като титуляр. В "А" група изиграва 23 мача и вкарва 5 гола, във "В" група има 18 мача и 4 гола. През 1999 г. е закупен в Сервет (Женева), с който става шампион на Швейцария през 1999 г. и носител на купата на страната през 2001 г. През 2001 г. е закупен от германския тим Волфсбург. През 2005 г. е избран за футболист номер едно на отбора за сезон 2004/2005 в анкета сред феновете на тима. Заедно с това е и голмайстор на Волфсбург за същия сезон с вкарани 12 точни попадения (колкото има и централния нападател на клуба - Томас Бърдарич). Четири от попаденията на Петров са от дузпи, като той е реализирал и четирите наказателни удара, които е изпълнил. В класацията на сп.КИКЕР - Гол плюс голов пас, Мартин Петров се нарежда на четвърто място в Бундеслигата с резултат от 26т.(12 гола + 14 голови асистенции). Играе за Атлетико Мадрид от 2005 година. Определен за Футболист № 1 на България за 2006 година. През лятото на 2007 г. преминава в Манчестър Сити за сумата от 4.7 млн. паунда.Взима участие на ЕВРО 2004 в Португалия, където вкарва единствения гол за България, срещу Италия от дузпа. България губи мача с 1-2. За квалификациите за Мондиал 2006 в Германия също взима участие като вкарва 4 гола. За мачовете за ЕВРО 2008 участва в три срещи, като и в трите се разписва. Чрез неговите два гола България обръща за две минути Румъния до 2-2 в Констанца на 2 Септември 2006. След това отбелязва за победата над Словения с 3-0, при равенството с Холандия 1-1 и при победата над Беларус с 2:1. Средата на октомври претърпява скъсване на кръстни връзки и в продължение на шест месеца се възстановява. През Април 2007 г. се връща на терена.Общо за националния отбор има 67 мача и 16 вкарани гола.

Гео Милев

Роден:15 януари 1895 Радне махле, България

Починал: след 15 май 1925 София, България

Георги Мильов Касабов, известен като Гео Милев, е български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Заедно с други симпатизанти на левицата, той е убит от полицията след атентата в Света Неделя през 1925 г.Гео Милев е роден през 1895 г. в Радне махле, днес Раднево, в семейство на учител. По-късно баща му се премества в Стара Загора, където основава книжарница и издателство. През 1907 г. Гео Милев публикува първото си стихотворение в детския вестник „Славейче“.

Гео Милев учи в Старозагорската гимназия (1907–1911), където издава ръкописни вестници, съставя сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения в стила на Пенчо Славейков. През ученическите си години превежда от руски език стихове на Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов, А. С. Колцов, А. А. Фет и други.

Гео Милев следва романска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1911–1912), след което продължава образованието си в Лайпциг (1912–1914). Там слуша лекции по философия и по театрално изкуство и пише дисертация за Р. Демел.

През декември 1913 г. в списание „Листопад“ се появяват първите му публикации в зряла възраст — „Литературно-художествени писма от Германия“. През юли 1914 г., след започването на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с eмигриралия белгийски поет Емил Верхарен. Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев,e заподозрян, че е английски шпионин, е арестуван в Хамбург от немската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават скоро да се прибере в България (1915).

Отново в България, Гео Милев печата в ограничен тираж литературни листове за Стефан Маларме, Р. Демел, Пол Верлен, Емил Верхарен и Фридрих Ницше, които съдържат преведени от него стихове, като всеки лист е посветен на някой от младите поети-символисти — Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов. Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си, който е мобилизиран. През зимата на 1915–1916 г. заедно с Н. Икономов организира в Стара Загора театрална трупа, която изнася няколко представления.

През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школа за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в черепа и загубва дясното си око.

През февруари 1918 г. Гео Милев заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран, като остава там до март 1919 г. Въпреки няколкото операции, по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложби, театри. Революционният кипеж в Германия, който има възможност да наблюдава, по-късно отразява в някои откъси от „Грозни прози“. В Берлин се запознава с новите явления в немската литература, свързва се с немски писатели и художници, превежда и печата експресионистичното списание „Акцион“. След като се завръща в София, Гео Милев издава списание „Везни“ (1919–1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България.

В започналото да излиза през януари 1924 г. списапние „Пламък“ Гео Милев печата статии, „Грозни прози“, поемата „Септември“, началото на поемата „Ад“. Заради поемата „Септември“ книжка 7–8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. Гео Милев е осъден на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно. По-късно се установява, че е убит и заровен в общ гроб в Илиянци.

Шаде

на английски:Helen Folsade Adu

Роденa:16 януари 1959 Ибадан, Нигерия

Хелън Фолшаде Аду , известна професионално като Шаде Аду, е британска/нигерийска певица, композитор и музикален продуцент. Тя става известна през 1980те, 1990те и 2000те, като фронтмен и водещ вокал на популярната английска група Шаде.Шаде е родена на 16 януари 1959 година в град Ибадан, на 50 мили от столицата на Нигерия, Лагос. Шаде Аду е второто дете на баща ѝ Биси Аду, който е африканец и майка ѝ Ани Хейс, която е поданик на Обединеното кралство. На четири годишна възраст нейните родители се разделят и заедно с майка си и брат ѝ Бенджи, отиват да живеят в Clacton-on-Sea, Англия. Там момичето започва да учи моден дизайн в училището по изкуства Сейнт Мартин. Мечтата на Хелън е да бъде моден дизайнер, но уникалният глас на британката с нигерийска кръв ѝ предвещава бъдеще в музиката. За първи път се появява на музикалната сцена през 80-те години. Звукозаписната ѝ компания подчертава специфичното произнасяне на името ѝ, като отпечатва пояснения в обложките на албумите. В началото на 80-те пее с латино групата Арива. През 1984 година дебютира с албума "Diamond Life" и с него достига до топ 10 на Великобритания.

Дискография

* 1984 Diamond Life

* 1985 Promise

* 1988 Stronger Than Pride

* 1992 Love Deluxe

* 2000 Lovers Rock

* 2002 Lovers Live

Алия

на английски:Aaliyah Dana Houghton,

Роденa:16 януари 1979 Ню Йорк, САЩ

Починала: 25 август 2001 Марш Харбър, Бахамски острови

Алия е американска певица, танцьорка, актриса и модел. Става популярна в средата на 90-те години.

Първият ѝ албум е "Age ain't nothing but a number" излязъл през 1993 г, когато работи съвместно с Ар Кели (R.Kelly). По-късно започва работа с Миси Елиът и Тимбъленд, с които прави следващите си солови продукти, като "One in a million, Aaliyah". Алия пробива и в киното с филма "Ромео трябва да умре" (2000) (Romeo must die), където изпълнява доста песни от саундтрака, като една от тях е "Try again", с която добива популярност в световен мащаб. През 2001 г. на 25 август в полета на самолета от Бахамите, връщайки се от снимките на поредния си хит - "Rock the boat" Алия загива в самолетна катастрофа, малко след излитането на самолета заедно с още 8 души.

Ал Капоне

на английски:Al Capone

Роден :17 януари 1899 Ню Йорк, САЩ

Починал: 25 януари 1947 Маями, САЩ

Алфонcо Габриел Капоне, най-вече познат като "Белязания", "Снорки", е гангстер с неаполитански произход, роден в Ню Йорк. Започва кариерата си в Бруклин, след което се мести в Чикаго, където се превръща в глава на Американската мафия. Към края на 1920. ФБР го поставя в листата на "най-търсените". През 1931. Ал Капоне е обвинен и осъден от федералните за укриване на доходи. Криминалния живот на Ал Капоне започва още като тийнейджър. Присъединява се към две банди: "Убийците от Бруклин" и "Четиридесетте малки крадци", по-това време се занимава с дребни престъпления. Напуска училище четиринадесет годишен след като се сбива с учител. Работи каквото намери и след известно време се присъединява към известната банда "Пет пункта" оглавявана от Франки Йел. По това време Капоне започва работа като барман и охрана в заведението на Йел. Там той получва прякора си "Белязания" след бой с ножове. Дясната му буза е дълбоко порязана от Франк Галукио. През 1918. Капоне се жени за Мей Колин, ирландско момиче, което му ражда син същата година, Албърт "Сони" Франсис Капоне. През август 1934. Ал Капоне е изпратен в Алкатрас.

Джим Кери

на английски:Jim Carrey

Роден :17 януари, 1962Нюмаркет, Онтарио, Канада

Джеймс Юджийн Кери, по-известен като Джим Кери е канадски актьор, комик, сценарист и продуцент. Има американско гражданство от 7 октомври 2004. Известен е с ролите си на маниак в комедии като Ейс Вентура: Зоодетектив (1994), Лъжльото (1997) и Всемогъщият Брус (2003).Роден е на 17 януари 1962 г. в Нюмаркет, Канада, близо до Торонто. Комик от ранна възраст, Кери праща своята автобиография на Шоуто на Карол Бърнет, когато е едва на 10 години. В гимназията учителите му дават няколко минути в края на часовете, за да представя смешки пред своите съученици.

Семейството му започва да изпитва трудности и се местят в торонтското предградие Скарбъро, където работят като охранители и разсилни във фабриката Тайтън Уийлс. Кери започва да работи на 8-часова смяна всеки ден след училище. Цялото семейство се завръща след известно време в Торонто.

Кери напуска гимназията и започва работа в комедийни клубове, развивайки своя актьорски талант, което включвало превъплъщения в знаменитости като Майкъл Ландън и Джеймс Стюарт. През 1979 отива в Лос Анджелис, където работи в Comedy Store. Там е забелязан от комика Родни Дейнджърфийлд. Той толкова харесва играта на Кери, че го назначава на работа при себе си, за да открива турнетата на Дейнджърфийлд.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймън Уаянс. Оказва се, че братът на Уаянс — Кийнън Айвъри Уаянс — подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color”.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията Ейс Вентура: Зоодетектив (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в Маската и От глупав по-глупав, като от втория филм печели $7 млн. След тези два филма Кери вече има създаден образ на филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в Батман завинаги, а после отново е в ролята на Ейс Вентура в Ейс Вентура: Повикът на природата. Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм (Кабелджията) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма. Кери се завръща към познатия стил с Лъжльото (1997).

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в Шоуто на Труман (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм. Мнозина предричат дори Оскар, но не познават.

През 1999 Кери се преборва за ролята на комика Анди Кауфман в Човек на луната (1999). Много актьори се борят за тази роля, включително Едуард Нортън, но Милош Форман се спира на Кери, който е роден точно 13 години след Анди Кауфман. За своята роля Кери отново печели Златен глобус, но не и Оскар.

Джим Кери продължава да участва в успешни комедии, както и в драми. Критиката посреща добре играта му в Блясъкът на чистия ум (2004), но отново не получава очаквания Оскар.

* Мениджърът на Кери, Джеймс Милър, е по-малкият брат на комика Денис Милър.

* Въведен е в Алеята на славата в Канада.

* Озвучава няколко анимационни герои, електронни игри и играчки.

* Според мнозина талантът на Кери се дължи на т.нар. биполарно смущение, известно повече като маниакална депресия.

Частична филмография

* Числото 23 (2007)

* Купон с Дик и Джейн (2005)

* Лемъни Сникет: Поредица от злополучия (2004)

* Блясъкът на чистия ум (2004)

* Всемогъщият Брус (2003)

* Маджестик (2001)

* Гринч (2000)

* Аз, моя милост и Айрин (2000)

* Човек на луната (1999)

* Саймън Бърч (1998)

* Шоуто на Труман (1998)

* Лъжльото (1997)

* Кабелджията (1996)

* Ейс Вентура: Повикът на природата (1995)

* Батман завинаги (1995)

* От глупав по-глупав (1994)

* Маската (1994)

* Ейс Вентура: Зоодетектив (1994)

* Розовият кадилак (1989)

* Теория на убийството (1989)

* Игра на криеница (1984)

Кид Рок

на английски:Robert James Ritchie

Роден :17 януари, 1971 Ромео, САЩ

Робърт Джеймс Ричи, по-известен като Кид Рок , е американски рап изпълнител и рок музикант. Роден е на 17 януари, 1971 г.Робърт Джеймс Ричи живеел в Ромео, Мичиган. Баща му, заможен търговец на коли, често не се съгласявал с начина на живот на Ричи. След инцидент с косачка, в който брат му губи единия си крак, бащата прехвърля отговорността за къщата и брат му в ръцете на младия Робърт (разкрито във песента „My Oedipus Complex” („Моят едипов комплекс”). Това довело до нарастване на напрежението между двамата.

В крайна сметка Ричи напуснал дома си и се преместил да живее на строителните обекти в Маунт Клемънс, Мичигън, където вземал своите първи плочи на подземните партита, надявайки се, че ще има шанс да ги пусне. Бо Уиздъм от Groove Time Production му дали шанс на участие; Ентусиазмът на групата за младия диджей накарал Уиздъм да му сложи нов прякор, след като видял „това зашеметяващо хлапе (Kid Rock)”.

След като работил с Groove Time Productions и Beastcrew и записал няколко песни, на сравнително ранната възраст от 17 години той получава предложение от Jive Records. Въпреки желанията на родителите му, той подписва договора и по-късно става част от "Турне направо от подземието" включващо някои от звездите в рапа като Ice Cube, Too $hort, D-Nice, and Yo-Yo.

През 1990, излязъл албумът "Grits Sandwiches For Breakfast"(Овесени сандвичи за закуска). Първият сингъл в него, "Yo Da Lin In The Valley", бил силно игнориран от радиото, защото бил обвързан с кунилингуса. Централният Мичигънски Университет бил по късно глобен с 23 700 щатски долара за излъчването му от Федерална Далекосъобщителна Комисия.

Успеха и последвалото публично осмиване на Vanilla Ice раздразнили Jivе и в крайна сметка те зачеркнали Рок от списъка си. По-късно той работел за малката звукозаписна компания, Континуум, където през 1993 записва "The Polyfuze Method". Албумът имал известен успех в Централният Мичигънски Университет, а първата песен, "Back From The Dead", became a Top 20 Hot Rap Track. Втората, "U Don't Know Me", се провалила, and и след песента "Fire It Up", издадена през 1994 г, Континуум го изхвърлили от компанията. През 1993 той работел с Insane Clown Posse върху песента "Is That You?!" от техния дебютен албум Carnival of Carnage.

Кид основал своя собствена звукозаписна компания, Топ Дог, и от юли 1994 до март 1995, всеки месец издавал касети наречени "The Bootleg Series". През 1995, започва работа като портиер във Whiterooms Studios главно, за да може да си плаща студийната такса. В процеса, той издал местната класика "Early Mornin' Stoned Pimp", от която продал 100 000 копия от своето собствено мазе. Този успех го докарал до нова голяма сделка със звукозаписна компания.

На 30 март 1997, той изпълнил специален показен концерт със цел да привлече вниманието на големите звукозаписни компании; единствената, която се явила била Atlantic Records. След изпълнението звукозаписните представители казали, че много го харесват, но изявили опасения относно качеството на материала. Кид Рок се върнал във студиото и издал две допълнителни песни, "I Got One For Ya" и "Somebody's Gotta Feel This", които окончателно уредили звукозаписната сделка (за 100 000 щатски долара).

През 1997, Кид Рок добавил Джейсън Краус и Стефани Юлинбърг в групата си, присъединявайки се към Кени Ослън, Джими Боунс, Ънкъл Кракър, Майк Бракфорд, и Джо Си. През Август 1998, той издал Devil Without a Cause след песента "Welcome 2 The Party" и отива на Vans Warped Tour.

"Welcome 2 The Party" бил игнориран от публиката и "Devil" бил забравен за около 8 месеца. Случайна среща в нюйоркски нощен клуб с с видеоводещия от МТВ Карсън Дейли довела до появата на клипа "I Am The Bullgod" по МТВ и с подкрепата на Карсън тя станала добър хит.

След две забележителни изпълнения по предаванията на МТВ "Fashionably Loud" и "Wanna B A VJ", Кид вкарал и песента "Bawitdaba" във възобновените интерес и продажби. He performed with Аеросмит and Рън ДиЕмСи at MTV's 1999 Наградите на МТВ, as well as at Woodstock 1999 and the Награди Грами. Той изкарал още три песни от албума си: "Cowboy"; "Only God Knows Why"; и "Wasting Time". В крайна сметка от Devil Without A Cause щели да бъдат купени 11 000 000 копия.

През 2000г, след като придобил правата върху по-ранните му проекти, Кид Рок издава The History Of Rock, колекция от преработени или презаписани песни. Единственото ново парче било "American Bad Ass" - преработка на песента на Металика "Sad But True" и по късно използвано от Гробаря като встъпителна песен в Световната Федерация по Борба. По-късно същата година, той се присъединил къ рок групата Фиш, за да изпълни няколко песни на канцерт в Лас Вегас. В края на 2000г, Джо Си умира от celiac disease.

През 2001г, Кид Рок издава Cocky, който бил отбелязан като официалното продължение на Devil Without a Cause. Въпреки, че включвал само ниви песни, албумът не постигна същия успех, главно заради лошия рап метъл и отказът на феновете да приемат включването на кънтри музика във много от песните. Но издаването на "Picture,", дует с Шерил Крау повлиян от кънтри музиката, представила Рок пред нова публика и в края на краищата станала най-успешната песен от албума. Рок бил одобрен като кънтри певец след изпълнения as his performance of "Luckenbach, Texas" във посветения на Уейлън Дженингс албум I've Always Been Crazy; и появата му в предаването поТелевизия Кънтри Музика Crossroads заедно с Ханк Уилямс младши

През 2003г, Кид Рок се завръща с a с албум кръстен на негово име който е дори по-силно обвързан с кънтри музиката, въпреки, че първата песен била преработка на песента на Бад Къмпъни "Feel Like Makin' Love".

На 14 декември 2003 VH-1 излъчва Коледа по VH-1 с Кид Рок . Рок изпълнява някои от старите си хитове заедно с няколко нови парчета и заедно с Ханк Уилям младши, Шуутър Дженингс и Джеси Джеймс приготвят вечеря за Деня на Благодарността за Дре Дмато, Лий Ан Раймс и родителите на Кид. През 2004 той издава още един кънтри хит - "Single Father".

Кид Рок има кратки участия във клиповете на песните "Redneck Woman" и "All Jacked Up" от Гретчън Уилсън.

На 28 февруари 2006, Кид Рок издава първия си жив албум, Live Trucker, включващ изпълнения от представленията му в Кларкстън (на 1 септември, 2000, и от 26 август до 28 август, 2004) и Зала Кобо в Детройт (26 март, 2004). Албумът съдържа последните две изпълнения от Джо Си на песента "Devil Without A Cause" и "Early Mornin' Stoned Pimp", също така и също така и дуетът с Гретчън Уилсън в песента "Picture". Други забележителни елементи от албума са "Only God Knows Why", преработената версия на "Somebody's Gotta Feel This" и "Fist Of Rage", и траш метъл запис на песента на Лед Зепелин "Whole Lotta Love".

Талантът на Кид Рок може да бъде показан с факта, че че в албумите си той участва не само като вокал.Той също така свири на китари (акустични и електрическа), бас, ударни, mixing, мелотрон, синтезатор, съпровождащи вокали, slide guitar, скретчинг, програмиране, продуцент и дори банджо. Той е известен със своя неуморен характер на и зад сцената. Музиката на Кид Рок се променя и развива значително с времето, което довежда до загубата на милиони феновете и спечелването на още толкова.

Кид Рок и Туистед Браун Тръкър ще издадат живо ДВД на изпълнението им във Двореца на Аубърн Хилс от 12 и 13 май, 2006 до края на 2006 година.

В момента Кид Рок прави нов студиен албум който ще бъде издаден в начолото на 2007. В скорошно интервю по Real Detroit Weekly, Рок каза, че се опитва да създаде "безсмъртна рокендрол песен", следователно в нея няма да има рап или кънтри; Рок също каза, че записът ще бъде продуциран от Рък Рубин and will feature the вокалиста на бандата Дж. Гейлс Бенд - Питър Уолф.

Кид Рок се появява в епизод 'Всякакъв Достъп' от сериала ЦРУ: Ню Йорк,, като вътре играе самия себе си, излъчен на 26 април 2006 г. В епизода, Кид Рок бива разпитван от следователите понеже той е последния човек, който е видял шофьора на лимузината си жив.

Twisted Brown Trucker

Twisted Brown Trucker била групата на Боб Ричи,която той сформирал през 1994 г, заедно с Боб Ебелинг в Стерлинг Хейтс, Мичигън.

Сегашен състав

* Кени Тъдрик (водеща китара)

* Джейсън Краус (метална китара, акостична китара)

* Jimmie Bones (синтезатор, орган, пиано, клавинет, Вурлицер, хармоника, еврейска лира)

* Стефани Еулинбърг (барабани, вокал)

* Аарон Джулисън (бас, вокал)

* Парадайм (плочи, вокал)

* Карен Нюман, Лоурън Криймър, Торнета Дейвис, Мисти Лов (вокали)

Предишни членове

* Ънкъл Кракър (плочи 1990-2000)

* Боб Ебелинг (барабани 1993-1997)

* Кени Олсън (водеща китара 1994-2005)

* Джо Си (вокал-починал през 2000 година)

* Майк Брадфорд (бас китара 1999-2001)

* Лони Моксли (бас китара 1995-1997)

* Боби Ийст (водеща китара, бас китара, slide guitar 2001-2005)

* Крис Лейброукс (барабани 1997)

* Смит Къри (метална китара, добро китара 2005)

Кид Рок има един син, Робърт Джеймс Ричи младши, роден на 14 юни 1993. Майка е Кели Саут Ръсел, автомобилен работник от Детройт. В края на 2001 Кид Рок започва да излиза със световноизвестната актриса и модел Памела Андерсън. През Април, 2002 те обявяват своя годеж, но в края на 2003 Кид Рок и Андерсън се разделят. Но на 18 юли 2006 Памела Андерсън обявява, че отново са се сгодили. Двойката се ожени в Сан Тропе на 29 юли 2006.

Кид Рок е известен с откритите си политически убеждения. Той е подкрепян от президентът на САЩ Джордж Буш. Имало планове Кид Рок да изпълни младежки концерт във деня на превстъпването на Джордж Буш като президент, но богохулството и сексуалните намеци в текстовете накарали хората от кампанията на Буш да премислят. Текстоевте на Рок във "Pimp of the Nation," в които се споменава "да се направи проститутка Барбара Буш," независимо дали майката или дъщерята, също повлияли като разубеждение.

През февруари 2005 Кид Рок е арестуван и обвинен в дребно престъпление след сбиване с ДиДжей в стриптийз клуб в Насвил, Тенеси.

Калифорнийската порнографска компания Red Light District твърди, че се е сдобила с видео касета от 1999 на която Кид Рок и представителят на групата Грийд Скот Стап участващи във полов акт с четири почитателки. Те планират да издадат касетата през 2006. Адвокатите на Кид Рок и Скот Стап успяват да спечелят временна съдебна заповед, според която видеото не може да бъде разпространявано по Интернет. В момента те се опитват да да направят тази заповед постоянна, така че касетата никога да не види бял свят.

Мохамед Али

на английски:Cassius Marcellus Clay Jr.

Роден :17 януари, 1942 Луйсвилд Кентъки, САЩ

Световен шампион в тежка категория за професионалисти. Олимпийски шампион през 1960 г. в Рим в категория полутежка. Три пъти световен шампион за професионалисти в категория тежка. През 1967 г. шампионската титла му е отнета заради отказ да

участва във войната във Виетнам. За 20 години бляскава спортна кариера е загубил само три мача, наричан е от публиката "черната мълния" заради бързото движение на краката си.

Джеймс Ърл Джоунс

на английски:James Earl Jones

Роден :17.01.1931г. Аркаблутла , Мисисипи, САЩ

1. The Better Man (2008)

2. Страшен филм 4 (2006)

3. Междузвездни войни: Епизод III - Отмъщението на ситите (2005) ... Дарт Вейдър (глас)

4. Роботи (2005) ... Музикална кутия

5. Реална опасност (1994) ... адм. Джеймс Гриър

6. Патриотични игри (1992) ... адмирал Джеймс Грийр

7. На лов за Червения Октомври (1990) ... адм. Джеймс Гриър

8. Поле на мечтите (1989) ... Терънс Ман

9. Междузвездни войни: Епизод VI - Завръщането на джедаите (1983) ... Дарт Вейдър (глас)

10. Конан Варваринът (1982) ... Тулса

11. Междузвездни войни: Епизод V - Империята отвръща на удъра (1980) ... Дарт Вейдър (глас)

12. Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда (1977) ... Дарт Вейдър (глас)

13. Др. Стрейнджлав (1964) ... лейт. Лотар Зог

участва във войната във Виетнам. За 20 години бляскава спортна кариера е загубил само три мача, наричан е от публиката "черната мълния" заради бързото движение на краката си.

и НАЙ - ВАЖНИЯ днес :

Александра

на английски:baby_muse

Родена :17.01.1989г. Асеновград България

Когато имам муза, обичам да творя и да се занимавам с фотография...

източници:kaldata.com/forums & babymuse.wordpress.com

Редактирано 17 януари 200818 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Кевин Костнър

на английски:Kevin Costner

Роден :18.01.1955. Линууд, Калифорния, САЩ.

Роден е в градчето Линууд, Калифорния (САЩ) на 18 януари 1955 г. в семейството на Бил Костнър, който бил отначало копач на канавки, а в крайна сметка работник по поддръжката на електрическото улично осветление. Кевин бил третото дете – най-големият брат Дан се родил през 1950 г., а средният починал при раждането си през 1953 г.

Кевин Костнър завършил Държавния университет на Калифорния, специалност "маркетинг". В киното дебютира през 1974 г. във филма на режисьора Ричард Брендър " The Big Chill " (1984). Но е забелязан доста по-късно - едва след изпълнението си в новаторския уестърн на Лорънс Каздан “Силверадо” (1985).

В истински звезден миг за него се превръща огромният успех на филма на Браян де Палма “Недосегаемите” (1987), в който той изпълнява главната роля редом до легенди, като Шон Конъри и Робърт Де Ниро. Огромният успех на тази ганстерска драма прави името Кевин Костнър световно известно.

През 1989 създава своята компания “ТИГ”, за да може след година да дебютира като режисьор на историческия уестърн “Танцуващия с вълци” (Dances With Wolves, 1990). Това е една незабравима сага за борбата на индианците от племето сиукси против американските колонизатори през 1863 г. Костнър изпълнява главната роля на лейтенанта — приятел на индианците. Филмът е удостоен със седем награди “Оскар”, в това число и за режисура, а Костнър става суперзвезда.

През тази и следващата година, все още носен на гребена на вълната от успеха на режисьорския си дебют, участва в “Робин Худ, принцът на крадците” (1991), “J.F.K“ и “Бодигард”, които допълнително укрепват култовия му статут в Холивуд.

Повечето от следващите му проекти като продуцент – “Рапа Нуи” (Rapa Nui, 1994), “Уайът Ърп» (Wyatt Earp, 1994); “Воден свят” (Waterworld, 1995) обаче се провалят или са посрещнати с явно пренебрежение. Въпреки това през 1997 г. Костнър се изявява отново като режисьор, продуцент и главен изпълнител във филма “Пощальонът”, който също е посрещнат хладно.

За съжаление, през следващите години Кевин Костнър бавно, но сигурно, работи за разрушаване на имиджа си, създаден от “Танцуващия с вълци”. И постепенно успява – особено след провала на “Пощальонът” (1997).

През 1994 г. се разпада и бракът му със Синди Силва - след цели 16 години, през които става баща на три деца (Джой, Ени и Лили). А през януари 1997 г., кръвният анализ, поискан от красавицата Бриджит Руни, доказва неопровержимо, че е баща и на извънбрачния Лайъм, роден през ноември 1996 г.

ФИЛМОГРАФИЯ

Режисьор:

Месия на бъдещето

Свободна територия

Актьор:

1991 - Робин Худ: Принцът на разбойниците

1989 – Поле на мечтите

1994 - Войната

1997 – Пощальонът

1991 – J.F.K (Джон Кенеди)

1985 - Американски мълнии

1996 – Тенекиена купа

1999 – От любов към играта

1994 – Уайът Ърп

1992 – Бодигард

1990 - Танцуващия с вълци

1985 - Силверадо

2000 – Тринайсет дни

1999 – Писмо в бутилка

1995 – Воден свят

1993 – Перфектен свят

1982 - Рицарите Стейси

1984 - Търговецът на оръжие

1987 - Без изход

2001 - 3000 мили до Грейсланд

1990 - Отмъщението

1987 – Недосегаемите

1984 - Фанданго

1982 – Нощна смяна

Силверадо

Без изход

Недосегаемите

Поле на мечтите

Робин Худ: Принцът на разбойниците

Бодигард

Съвършен свят

Уайът Ърп

Месия на бъдещето

Писмо в бутилка

3000 мили до Грейсланд

Водно конче

Свободна територия

Хората говорят

Укротяване на гнева

Спасителен отряд

Мистър Брукс

Продуцент:

Воден свят

Писмо в бутилка

Мистър Брукс

Едгар Алън По

на английски:Edgar Allan Poe

Роден :19 януари 1809 г. Бостън, Масачусетс, САЩ

Починал: 7 октомври 1849 г. Балтимор, Мериленд, САЩ

Едгар Алън По е американски писател, поет, разказвач, редактор и литературен критик, известен е като един от водачите на американският Романтизъм. По е най-познат със своите изпълнени с мистерии и мрак, зловещи истории (виж макабра). Той е един от най-ранните американски писатели на разкази и един от прародителите на детективските и криминалните романи. По спомага и за възникването на научната фантастика като жанр.

Родителите му умират докато е на 3 години и той е отгледан от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния. По учи са кратко във Вирджинският университет и прави опити за военна кариера. Писателската му кариера започва скромно, с малката сбирка от стихове „Тамерлейн и други поеми“ (1827 г.), която е подписана анонимно - „от жител на Бостън“. По се мести в Балтимор, за да живее заедно със своите роднини и сменя фокусът си от поезия към проза. През юли 1835 г. става помощник редактор на вестник „Саунтерн Литерари Месиджър“ в Ричмънт, където той изгражда свой собствен стил на литературен критизъм. През тази година той сключва брак с Вирджиния Елмира Клем, неговата 13-годишна братовчедка.

След неуспешният роман „Гордън Пим“ (на английски: The Narrative of Arthur Gordon Pym of Nantucket), По създава първият си сборник от разкази - „Истории за Гротеската и Арабеската“ през 1839 г. Същата година Едгар става редактор на списание Бъртонс мегазийн и по-късно Грахамс мегазийн във Филаделфия. Точно там публикува едни от най-значимите си и известни творби и планира свой собствен вестник - „The Penn“ (български: Перо), по-късно преименован „The Stylus“ (думата е каламбур от думата Penn) , за съжаление той никога не излиза. През февруари 1844 г. Едгар се премества в Ню Йорк, където работи за Бродуей Жърнал, списание на което по-късно той ще стане собственик.

През януари 1845 г., По публикува „Гарванът“, който има огромен успех. Две години по-късно, съпругата му Вирджиния умира от туберкулоза, на 30 януари 1847 г. По решава да се ожени отново, но никога не го прави. На 7 октомври 1849 г., Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст, причините за неговата смърт така и никога не са изяснени. Често вината за смъртта на му е приписвана на алкохол, наркотици, холера, бяс, самоубийство, туберкулоза, сърдечни болести, мозъчно претоварване и други, но нищо не е доказано.

По оказва значително влияние в американската и световната литература, както и космологията и криптографията. Творчеството на По се поява в редица музикални изпълнения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата където е жидял са превърнати в музеи.

БИОГРАФИЯ

Доли Партън

на английски:Dolly Parton

Родена :19 януари 1946 Севирвил, САЩ

Доли Партън - американска кънтрипевица, китаристка, композиторка и киноактриса, е родена на 19 януари 1946 г. Тя е една от големите звезди на кънтримузиката през 70-те години.

Дебютира на сцената на "Гранд Оул Опри" едва тринадесетгодишна, а през 60-те години се утвърждава в Нашвил с дуета си с известния кънтрипевец Портър Уагънър и с участието си в телевизионни шоупрограми, в които пресъздава с голям успех пародиен образ на русокоса красавица.

С песни като "Джошуа" (1970 г.), "Джолън" (1976 г.) и "Отново си тук" (1978 г.) печели огромна популярност сред почитателите на кънтримузиката, а филмът "От 9 до 5”, в който участва заедно с Джейн Фонда, ѝ носи световна известност.

Към композираните от нея песни проявяват интерес много кънтрипевци (Л. Ронстад, Е. Харис).

През 80-те години записва съвместни албуми с Крис Кристофърсън, Уили Нелсън, Бренда Ли, Кени Роджърс и др. и продължава блестящата си кариера на актриса в шоупрограми. Албумът "Трио" (1987 г.) е осъществен заедно с Емилу Харис и Линда Ронстад.През 1994 г. излиза мемоарната ѝ книга "Доли: моят живот и други недовършени неща".

Издава албумите:

* "The Best of…" (1970 г.),

* "Coat of Many Colors" (1971 г.),

* "My Tennessee Mountain Home" (1973 г.),

* "Love is like a Butterfly" (1974 г.),

* "Bargain Store", "Dilly" (1975 г.),

* "All I Can Do" (1976 г.),

* "New Harvest First Gathering" (1977 г.),

* "In the Beginning", "Heartbreaker" (1978 г.),

* "9 to 5 and Odd Jobs" (1980 г.),

* "Heartbreak Express" (1982 г.),

* "Burlap and Stain" (1983 г.),

* "The Great Pretender" (1984 г.),

* "Real Love" (1985 г.),

* "Trio" (1987 г.),

* "White Limozeen" (1989 г.),

* "Eagle When She Flies" (1991 г.),

* "The RCA Years 1967-1986",

* "Slow dancing with the Moon" (1993 г.),

* "Honky Tonk Angels" (1993 г.),

* "Heartsongs" (1994 г.),

* "The Essential Dolly Parton" (1995 г.),

* "Something Special" (1995 г.),

* "Treasures" (1996 г.),

* "Just the Way I Am" (1996 г.),

* "I Will Always Love You and Other Greatest Hits" (1996 г.),

* "The Essential Dolly Parton, Vol.2” (1997 г.),

* "Hungry Again" (1998 г.),

* "I Feel the Blues Movin’In" (1999 г.),

* "The Trio, Vol. II" (1999 г.).

Дженсън Бътън

на английски:Jenson Alexander Lyons Button

Родена :19 януари 1980 г. във Фроум, графство Съмърсет, Англия

Дженсън Александър (Алигзандър) Лайънс Бътън е британски пилот от Формула 1, който в момента се състезава за екипа на Хонда Ф1 и е считан за един от най-талантливите млади звезди, наравно с Фернандо Алонсо, Марк Уебър и Кими Райконен.Роден е на 19 януари 1980 г. във Фроум, графство Съмърсет, Англия, но понастоящем живее в Монако, което е практика при много други пилоти, заради данъчните облекчения, които предлага Кралството. Първият му досег до автомобилите е чрез картинга, когато той е едва 8-годишен. През цялото време на развитието му в моторните спортове до него неотлъчно е баща му, Джон Бътън.

Кариера

* 1988 г. - първата му победа на картинг на пистата в Йоувил

* 1992 г. - победител в шампионата по картинг на Великобритания

* 1993 г. - дублира титлата си

* 1995 г. - печели италианския шампионат ICA и става вицешампион във Формула А

* 1997 г. - победител в европейските карт серии Супер А, печели и Сена Мемориъл Къп на Сузука по картинг

* 1998 г. - победител в британската Формула Форд, а също и във фестивала Формула Форд на пистата Брандс Хедж, получава званието "Млад пилот на годината" на сп."Аутоспорт"

* 1993 г. - трети в британската Формула 3 с 3 победи, втори в Макао Гран При

През 2000 г. в отбора на Уилямс, където печели 12 т. и това му отрежда 8-мо място в шампионата.

За следващия сезон е преотстъпен на Бенетон, които по това време не могат да се похвалят с бърз болид, способен да печели състезания, и Бътън успява да вземе само 2 т. През сезон 2002 може да се каже, че той постига по-големи успехи, вземайки 14 т. и нареждайки се на 7-мо място в шампионата. От 2003 г. Дженсън е пилот на БАР Хонда, където постига най-много. В началото той и другия пилот на тима Жак Вилньов имат известни търкания и през целия сезон журналистите търсят някакъв скандал между тях.

Въпреки тази напрегната атмосфера, Дженсън Бътън успява да спечели 17 т. и дори приносът му за крайното класиране на екипа е много по-голямо от това на съотборника му, бивш световен шампион. Спокойно може да се каже, че сезон 2004 е най-успешния до сега за кариерата на младия англичанин, тъй като той успя да завоюва 3-то място в генералното класиране след двамата пилоти на Ферари Михаел Шумахер и Рубенс Баричело.

Освен всичко това, в края на състезателния сезон сензационната новина за преминаването му в екипа на Уилямс разбуни духовете из падока, но след ожесточителна борба между адвокатите на двата отбора, БАР успяха да задържат многообещаващата звезда при себе си. Бътън призна, че е разочарован, тъй като желае да бъде пилот на сър Франк, но въпреки това ще даде 100% от себе си през следващата година като част от екипа на БАР.

Една... меко казано емблематична актриса също празнува днес

Кейти Сейгъл

Кетрин Луис Сейгъл е родена на тази дата през 1954г. в Холивуд, в семейството на свързани с филмовия бранш родители - баща й Борис Сейгъл е известен с работата си по филма "Зоната на здрача".

Най-известните й роли са - Пеги Бънди в "Женени с деца", Лийла Туранга във "Футурама", Кейт Хенеси в "8 прости правила".

2 пъти номинирана за "Златен Глобус" за участието си в "Женени с деца".

Редактирано 19 януари 200818 г. от chain_reaction (преглед на промените)

Дейвид Линч

на английски:David Lynch

Роден :20.01.1946. Мисула, щата Масачузетс, САЩ.

Дейвид Линч е роден на 20 януари 1946 год. в град Мисула, щата Масачузетс (САЩ). Завършва три висши университета – колеж по изкуствата във Вашингтон (живопис), академията за изобразителни изкуства във Филаделфия и кинорежисура в Лос Анжелис. Младият Линч бързо покорява кинематографичния Олимп. Още от края на 70-те се нарежда сред най-задълбочените киноизследователи на сферите на ирационалното и необяснимото.

За него рок-певецът Дейвид Боуи, снимал се във филма му “Дюн”, казва следното: “Сякаш наблюдаваш 14-годишно момче, на когото са разрешили да преустрои света за осем седмици”.

Дейвид Линч е един от най-прочутите и в същото време предизвикващи остри полемики режисьор, който често е смятан несправедливо за безжалостен човек, ненавиждащ всичко на този свят, включително и “проклетата Америка”. Но ако се опитаме истински да вникнем в неговите творби и се вслушаме в изказванията на хората, работили с него на снимачната площадка; режисьорът-мизантроп ще започне да ни изглежда като нежен лирик, склонен към сантименталност или като доверчиво дете, което иска да вярва в бялата магия, но така и не може да се отърси от витаещите в света сили на злото.

Неслучайно Дейвид Линч е смятан от едни за жесток циник, разобличител на консервативните морални ценности на американското общество “преди и след Рейгън” , а от други за язвителен шегаджия, несериозен постмодернист, който просто се забавлява да ни плаши със своите обсесии.

Още във филма му “Човекът-слон”, заснет през 1980 г., прозвучава програмната за режисьора фраза: “Хората се боят от онова, което не разбират”.

Дейвид Линч заслужено си спечелва славата на ненадминат майстор на мрачни, с оттенък на сюрреализъм, фантазии. Някои от неговите видения понякога отблъскват със своята физиологичност, например отрязаното ухо в “Синьо кадифе” или пък откъснатата ръка, захапана от скитащо куче в “Диво сърце”.

За десетилетната си работа в киното той несъмнено овладява до съвършенство умението да представя двусмислеността на света, който ни заобикаля. Усилията му да покаже, че той съвсем не е такъв, какъвто изглежда, безспорно дават резултат. Неговите търсения се оказват много близки на склонните към саморефлексия европейци и обожаващите самосъзерцанието японци. Благодарение именно на световното си разпространение, филмите на Линч никога не претърпяват финансов провал, въпреки че съвсем не са лесни за възприемане.

На въпроса защо творбите на Дейвид Линч изглеждат толкова странни, интернет-страницата на режисьора отговаря: "Те изглеждат странни само на този, който задава такива въпроси". И наистина, ако загърбим догмите на “нормалното” мислене, всеки от нас би намерил "нещо от себе си", както в “странностите” на агент Купър от "Туин Пикс", така и в тези на Сейлър от "Диво сърце".

Филмите на този необикновен режисьор са пътуване в полусън из нескончаемите лабиринти на човешкото подсъзнание.

Пълнометражният дебют на Линч "Гумена глава" (1978) е един от най-мрачните филми на 70-те години, в който е в състояние да ни вкара в дълбока депресия.

Любопитното при него е, че е един от малкото режисьори-интелектуалци, който без да досажда на зрителя с патетизъм, съумява да поднесе философските си прозрения в жанровите рамки на масовата култура. Неговите филми са: детективски ("Туин Пикс"); трилъри ("Синьо кадифе"), фантастични ("Дюн"), роуд-муви ("Диво сърце", “Проста история”), криминални драми “Мълхоланд драйв”.

През 1999 г. Линч шокира своите почитатели с филма “Проста история”, в който действително за пръв път се отказва от своите любими джуджета, паралелни светове, призрачни персонажи и цялата виртуозно визуализирана тайнственост, която си е негов патент. Разказаната история е действително проста – за онези исконни човешки отношения, каквито са дружбата, любовта, омразата, неразбирането. Линч показва, че може, ако поиска, да свали маската си на неподражаем мистификатор, но само за да ни предостави възможността сами да проникнем в мистерията на живота.

През 2001 год. той осъществи киноверсия на един свой стар проект за телесериал "Мълхоланд драйв". В него отново Линч е познатият ни тайнствен мистификатор, разплитащ заплетените взаимоотношения между две приятелки, станали свидетели на загадъчно произшествие. Всичко отново си идва на мястото - Линч не излъгва очакванията ни за нещо странно и плашещо и заслужено получава в Кан наградата за режисура.

Най-големият му международен триумф е именно в Кан, но през 1990 г., когато получава “Златна палма” за филма “Диво сърце”, в който блестят със своите изпълнения Никълъс Кейдж, Лора Дърн, Уилям Дефоу, Хари Дийн Стентън и др.

Номинирани за “Оскар” в раздела за режисура са били някои от най-важните филми на Линч: “Човекът-слон” (1981), “Синьо кадифе” (1987) и “Мълхоланд драйв” (2002)

Дъщерята на Дейвид – Дженифър Линч е също кинорежисьор. Нейно дело е например изключително странният филм “Елена в кутия”, с който тя доказва, че е усвоила уроците на гениалния си баща.

ФИЛМОГРАФИЯ

Режисьор:

Туин Пикс

Проста история

Човекът-слон

Дюн

Синьо кадифе

Диво сърце

Туин Пийкс

Историята на Стрейт

Мълхоланд драйв

Мълхоланд драйв

Inland Empire

Актьор:

Линч

Сценарист:

Дюн

Синьо кадифе

Мълхоланд драйв

Inland Empire

Лоренцо Ламас

на английски:Lorenzo Lamas

Роден :20.01.1958. Санта Моника, Калифорния, САЩ.

Надареният с класическа красота актьор, след главни роли в съвсем младежите си години в сериали като „Falcon Crest" (CBS, 1981-90), увеличи популярността си с роли на екшън-герои в нискобюджетни екшъни с бойни изкуства и в ТВ сериала „Ренегат” (1992-1997).

Лоренцо и де Сантос Ламас се ражда на 20.01.1958 в Санта Моника, в семейството на Фернандо Ламас и актрисата-модел Арлийн Дал. По-късно расте с втората си майка - плуващата звезда от мюзиклите Естер Уилямс. (Баща му има общо 7, майка - му четири брака, а самият Лоренцо се е женил 4 пъти засега). Лоренцо е още тинейджър, когато започва да печели роли. Дебютира в телевизията с малка роля в "Whatever Happened to Dobie Gillis" (1977), а през 1979 вече е за постоянно в ТВ сериал с ролята на Рик в „California Fever" (CBS, 1979).

През 1980 е избран заедно с O’Джей Симпсън в телевизионния филм „Detour to Terror" (NBC), в който Ламас играе опасен главорез, а през 1980-81 е отново в CBS с тинейджърския сериал „The Secrets of Midland Heights”. Когато шоуто се проваля, продуцентите го местят в друг сериал, „Falcon Crest”, (1981-90), където той е единственият актьор, участвал във всичките 227 епизода. Пак през този период, през 1986 г., той е и водещ на шоуто „Dancin' to the Hits”.

Две години след края на „Falcon Crest”, Ламас приема ролята на Рино Рейнс - полицай, обвинен в престъпление, което не е извършил, и беглец от закона, който помага на други да се борят за справедливост. Сериалът е „Ренегат”, който скоро след премиерата си през 1992 става един от най-популярните по цял свят сериали. Ламас се изявява и като режисьор на някои от епизодите, всеки от които завършва с кадри как героят кара мотора си на фона на залеза. Популярността на сериала помага на актьора да получи и други роли, като например в „Bad Blood” (HBO, 1994), където играе мъж, опитващ се да защити семейството си от мафията. В игралното кино Ламас стартира през 1978 с ролята на непокорен гимназист - в „Take Down”, а отново през 1978 получи роля и в „Брилянтин” – с изрусена коса. През 1979 играе поддържаща роля с Брук Шийлдс в „Tilt” (1979).

Твърде зает в телевизията през 80-те, Ламас се завръща на големия екран чак през 90-те, вече в екшън филми, обикновено с нисък бюджет, в които има шанс да демонстрира уменията си в бойните изкуства. Повечето от тези филми рядко стигат до киносалоните, с изключение може би на „Змиеядеца” (1989), който дори има две продължения - през 1990 и 1992. Въпреки че повечето му филми стигат само до видеотеките, Лоренцо остава много зает и продължава да снима по няколко филма всяка година – през 2004, например, те са 9.

ФИЛМОГРАФИЯ

Актьор:

Ренегат: Кървава поредица

Ренегат: Арената

Ранчото на Хоуп

Вируси в Рая

Невидимо зло 2

Мексиканският дракон

Федерико Фелини

на италиански Federico Fellini

роден :20 януари 1920 Римини, Италия

Починал: 31 октомври 1993 Рим, Италия

Федерико Фелини е италиански кинорежисьор, киносценарист и киноартист, представител на неореализма в италианското кино. Роден е на 20 януари 1920 г. в Римини, Италия. Починал на 31 октомври 1993 г. в Рим, Италия. Негова съпруга е италианската актриса Джулиета Мазина. Започва кариерата си като асистент на друг голям италиански кинорежисьор Роберто Роселини. Eдни от най-добрите му филми са: "Осем и половина", "Сладък живот", "Пътят", "Амаркорд".

Хачо Бояджиев

роден :20 януари 1932 Шумен, България

Д-р Хачо Кирилов Бояджиев е български режисьор, роден в Шумен. Завършва театрална режисура в НАТФИЗ през 1958. В Англия защитава докторат по кино- и ТВ режисура. Директор на БНТ в периода 1993-95. В момента той е режисьор на предаването "Полет над нощта", което се излъчва всеки петък и неделя от 00:10 по ТВ България.