преди 12 часа, scepsis108 написа:

Ето не лошо академично обяснение по темата за "външното" и "вътрешното" пространство от Александър Пацев. Моля прочети го – http://cebudiz.blogspot.bg/2016/01/blog-post.html

Бях написал доста подробен отговор на въпросите ти, но го изтрих без да искам. Основното беше, че първото изречение се отнася до систематиката и класификацията на дхармите на санскрита и асанскрита, която се прави в Абидхарма. Става дума за акаша. Второто изречение визира разтварянето и абсорбирането на елементите един в друг по време на процеса на умиране, при който накрая елемента пространство (абхван или вътрешното пространство) се разтваря в съзнанието. Ако в този момент се осъзнае, че природата на ума е пуста и идентична на  това пространство без център и периферия, т.е. Дхармакая, то се постига освобождение от самсара. Това е обяснение, което, както посочва Далай Лама, е дадено на нивото на ваджараяна, а не на сутраяна, където тези неща не се обсъждат детайлно. Това е накратко.

Примера е добър, но според мен трябва много да се внимава за етерналистки и нихилистичи определения на пространството. Битието и съществуването за будизма изобщо са ежеминутно създаване и разрушаване, а това което е вечно и абсолютно няма качеството съществуване и битие. Следвайки тези позиции късният будизъм счита, че акаша не съществува и не е битие или няма качеството битие и съществуване. - това от линка който даде. Да природата на ума е пуста, без център и периферия като пространството - ок, съгласен съм. Разминаването между нас е че ти даваш някакви обети, докато аз - не. Нито искам да спасявам всички същества като се прераждам безкрайно, нито мога, мога да споделям моя опит ако е сходен с този на друг будист, например Реджеп тук и др. в "реалния" живот, но нямам никакво желание да се прераждам. Момента на смъртта може да настъпи мигновено и трябва да сме готови за това всеки момент.

"Пространство" е лингвистично обусловен симулакрум - като философ би трябвало да можеш да си го преведеш.

Редактирано 24 април 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

....етерналистки и нихилистичи определения на пространството. Да, природата на ума е пуста, без център и периферия като пространството....

Някой би ли могъл да ми обясни , къде се намира и от какво се състои способността на автомобилният двигател да превръща химическата енергия във физическа ? Някой да я е видял , пипнал тази способност като такава ? ........или природата на тази способност е пуста , без център и периферия като пространство....

Хайде още по  друг начин - някой да е видял , пипнал собствените си способности като такива , способността на мозъка да приема , обработва и отделя информация - ума , душата...? Тяхната субстанция .....Въпросът ми е риторичен . Задават се некоректни , неправилни въпроси и съответно отговорите са измислени....А е некоректен стремежът , без основания да се овеществяват явленията . Не случайно е казано , че правилно зададеният въпрос , дава половината отговор...!

Дано да разберете какво пишете тук....и какво пише из разните там , противоречащи си една друга книги на будизма...буламач от неправилно зададени въпроси (толкова са можели тогава хората , пък то и днес) и съответния буламач от отговори...В същност целта на Будизма е съвсем друга и по-горе се опитах да я посоча - да внушава щастие в нищета и нищоправене .

А то се наблюдава по целия свят и от хиляди години насам . В известен смисъл внушава извращение , частен случай на природния закон " постигане на максимум резултат , с минимум усилие " - за това е и толкова привлекателно . А доказателство за казаното е различната степен на развитие постигната от обществата . Ако искате народът да се къпе щастлив в мръсните води на Ганг - моля , ето ви будизъм ! .....Но уви - глас в пустиня......  

Редактирано 24 април 201610 г. от by_chechi (преглед на промените)

Съмнявам се да има противоречия в написаното от Далай Лама, посочих противоречие в заключението на колегата Скепсис. Нека не забравяме че книгата е написана за нас - обикновените човешки същества, но в нея се срещат елементи на просветлението, които не могат да се осъзнаят и осмислят от всеки, без да е отделил голяма част от времето си на будисткото учение и практика. Просто първия цитат е даден в различен контекст, може би да привлече първоначално вниманието на хора с етерналистки възглед за действителността, а втория за хора практикуващи и с устойчива реализация, затова обединяването им в един контекст създава привидно противоречие. Нека не се заблуждаваме, че всички лесно можем да сме на нивото на ума на Далай Лама и да го разбираме без да се объркваме

Редактирано 24 април 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Съмнявам се да има противоречия в написаното от Далай Лама, посочих противоречие в заключението на колегата Скепсис.

По гръб не падаш, нали? Сбърка, когато ме нарече етерналист, понеже посочих, че пространството се класифицира като асамскрита дхарма, но някак е неуютно да си признаеш и сега пък откриваш противоречия в думите ми, щото няма как в думите на Далай Лама да има такива. Просто се чудя за каква полза може да има от Дхарма, ако не отслабва вкопчването ни в егото и смущаващите емоции? Ако не ни помага за това, то практиката ни е напълно безполезна. Не се заяждам и не те критикувам, понеже думите ми се отнасят за всички ни.

Това е лирично отклонение. Можех да го пропусна в името на разбирателството и играта на лайквания, но пък щеше да е някак лицемерно.

––––––––––––––

Инак, ще поясня още малко. В първото изречение става дума за пространството (акаша) като основа за проявлението на четирите елемента или проявните форми на материята. Това не бива да се разбира в смисъл, че пространствената природа на ума е същото нещо като външното пространство. Външното пространство е условието за проявлението на външните феномени, движението и темпоралността . Без пространство, не би имало движение, а следователно и време. От друга страна, природата на ума се описва в някои  Праджняпарамита сутри, в Махамудра и Дзог чен като се казва, че тя е като пространството, а не че е идентична с него. Тя няма как да е идентична, понеже умът притежава качеството осъзнатост или способност за възприятие, докато външното пространство – не. В случая се използва метафора, за да получим някаква идея, която да ни даде възможност да разберем какво представлява съзнанието. Думите са като пръст сочещ към луната. Пръстът не е луната. Разбира се, природата на ума не може да се изрази пълноценно с думи, а трябва да бъде открита чрез медитация.

––––––––––––––––––
По-нататък, когато говорим за материя, съзнание и прераждане в контекста на относителната истина, то говорим за непосредствена причина и главно условие. Тялото е материално, то е форма (рупа), съставено е от петте елемента и се определя като главно условие. Непосредствената причина за прераждането е предходния момент на съзнанието. Двете, причината и условието, т.е. нама–рупа, се съчетатават и възниква това, което наричаме чувстващо същество (разбира се, има и състояние на съзнанието без форма (арупа), но няма да усложнявам нещата излишно). В този контекст, материята и съзнанието имат противоположни качества или характеристики – протяжност, инертност и неосъзнатост в противоположност на нематериалност и осъзнатост.

–––––––––––––––––
Но това, което казва Далай Лама има и по-дълбоко значение, което се отнася до Анутара–йога тантрите, където са казва, че природата на ума съдържа качествата на елементите, тяхната есенция. И се казва, че лементите са проявление на ума. Пространствената природа на ума (пустотата) се представя от елемента на пространството. Сияйността или познавателната способност (яснотата) се представя от огъня. Неразрушимото, свободно от ограничения изразяване на ума се представя от вятъра, а флуидността или потока на ума – от водата. И накрая, доколкото умът е основата на всичко, то това е елемента земя. Поради изначалното невежество умът не разпознава себе си и това се изразява в проектирането на един привидно солиден, материален, обективен свят. Това е истинското значение на думите на Далай Лама съвсем накратко, а подробни обяснения трябва да се потърсят от някой ваджраяна учител в контекста на личната практика.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

 Разминаването между нас е че ти даваш някакви обети, докато аз - не.

Нали си приел убежище? Това означава, че си приел 9-те убежищни обета дори и този, който е изпълнил церемонията да е пропуснал да ги спомене. Запознат ли си с тези обети? Инак, продължавам да не схващам как така искаш да практикуваш според лам-рим на Дзонгкапа без да приемаш пратимокша и бодхисатва обетите? Следването на Буда–дхарма има три аспекта – възглед, медитация и поведение. Последното, т.е. поведението, представляват обетите.

Редактирано 24 април 201610 г. от scepsis108 (преглед на промените)

Убежище приемам в Буда, Дхарма и Сангха. Не изпълнявам бодхисатва обет. Това че посещавам понякога сбирки на тибетски будисти не значи че съм тибетски будист, ползвам това което е практично от там. Както и ти не учиш за да станеш тибетски учител, а за преводач (както сам си споменавал), но това не ти пречи да се изживяваш като учител. Да няма нужда от лицемерие, то също показва че практиката е безполезна за някои. Егото или "аз-а" отдавна съм осъзнал че няма присъщо съществуване, защото то също е лингвистично обусловен симулакрум, както и всичко останало, за да се вкопчвам в каквото и да било сериозно, просто някои реакции са в следствие на представи които са ни насадени от преди и след раждането ни или кармата, която не се контролира напълно от нас.

Трябва да се прави разлика между акаша като пространство и акаша като татва. В някои класификации акаша е петата от пет, а в други петата от седем татви (притхиви, апас, теджас, ваю, акаша, анупадака и ади татви). Пространството съответно в някои учения - примерно джайнизъм - се възприема като едно с материята. В този смисъл пространството е тъждествено с пракрити, в най-фината и проява. Ние в Европа разглеждаме пространството като нещо празно, в което всички форми се помещават, но по-правилният според мен възглед е то да се разглежда като изпълнено с материя от най-фин порядък, т.е. да не се прави разграничение между двете, защото те не са различни неща за да могат да бъдат разделени. Сега, не съм много сигурен как точно будистите разглеждат материята. В крайна сметка, ако тя е съставена и обусловена, това, което я изгражда също ли е съставено и обусловено? Вариантите са два: 1. Да приемем, че  съществува някаква несъставена и необусловена абсолютна основа, която изгражда материята. 2. Да приемем, че съществува една безкрайна верига от все по-фини и по-фини частици, но никога не достигаме до някаква абсолютна необусловена частица, която да стои в основата на материята. Единствено във втория случай можем да излезем от етернализма (по-точно от това, което Шунята нарича етернализъм, защото всъщност етернализъм е нещо съвсем различно, но това е друга тема).

Какъвто и вариант да предложиш, той винаги ще е отражение, и пръста, и луната, и съзнанието са само симулакруми (самия симулакрум обаче няма опозиция, която логически да може да бъде доказана като истина, затова ума вярва в какво ли не), затова Буда не е отговарял на въпроси от сорта на: "Вечен ли е светът или не е?", защото каквото и да отговори, за нас, човешките същества това няма да има практическо приложение, а просто ще бъде поредната игра на отражения, която се случва в ума ни, подобно на ефекта от насочването на две огледала едно срещо друго, нали си виждал какво се получава, безкраен коридор от отражения и вероятности.

Редактирано 24 април 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 1 час, Shiniasu написа:

Сега, не съм много сигурен как точно будистите разглеждат материята.

Концепцията за татвите не се използва в будистките обяснения. Инак, поздравления за понятното и сбито изложение на ведическите и джайнистките схващания по темата. На въпроса, съвсем накратко. Четирите философски школи, които се изучават в тибетската традиция (Вайбхашика, Саутантрика, Йогачаря и Мадхямака) дават различни отговори. Първите две, които се отнасят към Хинаяна, дават атомистично обяснение за материята като състояща се от много финни неделими частици. Третата, разглежда материята като проекция или проявление на ума, което е подобно на описаното в предния ми пост обяснение, което се дава в Анутара–йога тантрите с тази съществена разлика, че самият ум (по-точно осмата виджняна), се счита за имаща независима реалност от йогачарините, което противоречи на обясненията във Ваджраяна. Това е доста опростено обяснение, обаче. Според последната школа (Мадхямака), която се счита за висша от всички от всички тибетски традиции, то материята е обусловен феномен, който няма присъщо съществуване, т.е. природата му е пустота с всички разнообразни конотации на това понятие. Що се отнася до акаша, то може да се твърди, че е тъждествена с пракрити, че е най-финната и проява или е условието за проявата на другите четири елемента. Интересни, но малко абстрактни въпроси са това.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Убежище приемам в Буда, Дхарма и Сангха.

Според тибетската традиция, то това означава, че приемаш следните девет обета:

1. Общи обети: 1.1. Постоянно (ежедневно) приемаш убежище като рецитираш формулата на убежището по няколко пъти на ден, правиш приношения (материални на храна, цветя, вода, благоухания, светлина и т.н., ако имаш олтар напр. или въображаеми като си представяш Трите Скъпоценности и им поднасяш всичките си притежания, цялата вселена и т.н. – разбира се това облагодетелства теб, понеже Трите Скъпоценности нямат нужда от тези дарове също, както засяването на полето облагодетелства сеяча, а не земята, която засява) и изобщо поддържаш в ума си връзката си с обектите на Убежището. 1.2. Не се отказваш от Убежището дори ако ти предложат цялото богатство, слава или власт на света или от страх, ако някой те заплашва и подобни. 1.3. Постоянно си припомняш и размишляваш над качествата на Трите Скъпоценности напр. като рецитираш Сутрата за припомнянето на Трите Благородни Скъпоценности (Ария Три Ратна Анусмрити Нама Сутра), Възхвала на Будата и неговите 12 дела от Нагарджуна–натха и други подобни.

2. Частни обети (по един за всяка от Трите Скъпоценности): 2.1. С приемането на убежище в Буда се отказваш да приемаш убежище в светски, т.е. самсарични, божества. 2.2. С приемането на убежище в Дхарма се отказваш от това да нараняваш или причиняваш вреда на което и да е чувстващо същество. 2.3. С приемането на убежище в Сангхата се отказваш от това да разчиташ на възгледите на тиртиките, т.е. небудистките възгледи, които попадат в двете крайности на етернализма и нихилизма.

3. Особени обети: 3.1. Оказваш уважение на всяко изображение, което символизира тялото, речта или ума на Буда дори и това да е счупена статуя. Или напр., когато влизаш в будистки храм се покланяш три пъти пред олтара, където има статуя на Буда или обикаляш ступите и т.н. 3.2. Оказваш уважение на всички книги и текстове за Дхарма, и дори на всяка отделна буква в тях. Напр. не поставяш тези книги на пода и не ги прескачаш. 3.3. Оказваш уважение на облеклото на учителя и в частност на това на монасите, което символизира Сангхата.

на ‎23‎.‎4‎.‎2016‎ г. at 19:25, scepsis108 написа:

не е съгласен с казаното  от Далай Лама

Не, че не съм съгласен с Далай Лама, а по- скоро не съм съгласен с "казването" - последните ти няколко поста в тази тема, според мен засягат .... да кажем "нещо", което ми е трудно да се съглася, че може да се обясни, ала все пак знае ли се.

Цитат

Да природата на ума е пуста, без център и периферия като пространството 

Конкретика няма ли? Природа:

(същ.) вселена, свят, все-свят, всемир
(същ.) натура, естество
(същ.) характер, вид, род, същина, свойство
(същ.) инстинкт
(същ.) същност, нрав, душа
(същ.) качество

Мозъка е център а нервната система периферия. И ако ума имаше център тогава.........................и периферия тогава.................будистки обяснено!

Просто мятате великите съчетания от слова и това е? Това цитираното е едно нищо,плява!

И каква е тази любов към древни учения и религии? Ся един Буда или Христос да се появи няма да има ефект,ще го гледат кат болен!

Да се скита немил недраг никакво впечатление!

Да осъзнаеш че "нещо" не може да се обясни е напредък, но повечето хора не го знаят това, а Сократ го е казал горе-долу по времето в което е живял Буда, ако се вярва на историческите източници, но и да не се вярва може да се провери, но човешките "същества" продължават неуморно да създават и да вярват на представи, "прераждайки" се всеки миг, и да се губят непрестанно в калейдоскопа на ума. 

Редактирано 24 април 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 1 час, sound написа:

Не, че не съм съгласен с Далай Лама, а по- скоро не съм съгласен с "казването" - последните ти няколко поста в тази тема, според мен засягат .... да кажем "нещо", което ми е трудно да се съглася, че може да се обясни, ала все пак знае ли се.

В крайна сметка, Саунде, целта на всички аналитични изследвания в будизма е да отстрани интелектуалните неяснотите и съмненията, които могат да възникнат и да възпрепятстват практиката на съзерцанието, казано най-общо. Извън това, показването на кое след кое следва, дебатирането върху значението на термини и логическото аргументиране, имат малка или даже никаква стойност.

преди 1 час, sound написа:

Не, че не съм съгласен с Далай Лама, а по- скоро не съм съгласен с "казването" - последните ти няколко поста в тази тема, според мен засягат .... да кажем "нещо", което ми е трудно да се съглася, че може да се обясни, ала все пак знае ли се.

На мен нишката ми изглежда скъсана ето тук

преди 8 часа, scepsis108 написа:

Това не бива да се разбира в смисъл, че пространствената природа на ума е същото нещо като външното пространство.

Не виждам как може да има пространство и каквото и да е без съзнание. И ако не си отговарят в нещо или всичко "външното" и "вътрешното", между тях не би бил възможен контакт, следователно и реалността би била непостижима за едно отделно същество/индивидуален поток, съзнание или както там се полага да се каже.

п.п. Знаете ли как се нарича създаденото по средата на водите пространството в 1 гл. Битие? Няма да познаете. Нарича се "ракия". На иврит. На гръцки е "стереома" и при Платон например триизмерността е "телесност"; той нарича първите основни елементи "тела", защото са триизмерни.

Току що, Śūnyatā написа:

Да осъзнаеш че "нещо" не може да се обясни е напредък, но повечето хора не го знаят това, а Сократ го е казал горе-долу по времето в което е живял Буда, ако се вярва на историческите източници, но и да не се вярва може да се провери, но човешките "същества" продължават неуморно да създават представи и да се "прераждат" всеки миг, губейки се непрестанно в калейдоскопа на ума. 

Синхронизъм. Казахме долу-горе едно и също по едно и също време.

преди 1 минута, witness написа:

На мен нишката ми изглежда скъсана ето тук

Дадох няколко различни обяснения – моля запознай се и с другите. Всяко обяснение е валидно в определен контекст, а не изобщо и абстрактно.

преди 3 минути, witness написа:

п.п. Знаете ли как се нарича създаденото по средата на водите пространството в 1 гл. Битие? Няма да познаете. Нарича се "ракия". На иврит.

Хахахха. Ето още едно доказателство за лингвистичната теза на Алия.

Пространството и времето не са смислени, без съзнание. Реални примери от научния и ежедневния опит доксан докуз. Понятието точка в пространството не е смислено отделно от понятието наблюдател.

Пространството няма присъщо съществуване.

В класическата физика за помиряване на разликите на разполагане на предметите в пространството, се използват трансформациите на Галилей, а в СТО, трансформациите на Лоренц.

Разбира се имало е, има и ще има теории развити на базата на застиналата метафизика, но те могат да се използват в много по тесни рамки от динамичните теории изградени на презумпцията, че пространството няма себеприрода.

преди 24 минути, Реджеп Иведик написа:

Пространството и времето не са смислени, без съзнание.

Да. Между другото нещо, което може би Уит пропусна е, че дистинкцията между пространство и съзнание, която се провежда от Буда в редица сутри, както и в Абидхарма, не означава, че се утвърждава разделеност и независимост на двете. Става дума, че на конвенционално ниво материята (пракрити) и пространството (акаша) като условие за нейното проявление, имат характеристики различни от тези на съзнанието.

Между другото, както споменах по-горе, този разговор започна да става прекалено абстрактен за мен. В Буда–Дхарма има далеч по-съществени неща от тези, които коментираме тук.

По-съществени какво ще рече? Ако се опиташ да ги изразиш чрез езикова конструкция те ще са не по-малко абстрактни. То не може само да се медитира, защото най-малкото ще умреш от глад

преди 26 минути, Śūnyatā написа:

По-съществени какво ще рече? Ако се опиташ да ги изразиш чрез езикова конструкция те ще са не по-малко абстрактни. То не може само да се медитира, защото най-малкото ще умреш от глад

Искам да кажа, че напр. четирите мисли, които обръщат ума към Дхарма имат далеч по-важно значение за духовното развитие на начинаещи практикуващи като мен, отколкото природата на акаша или класификацията на дхармите. Не че тези неща е безполезно да се знаят, разбира се.

Цитат

В крайна сметка, Саунде, целта на всички аналитични изследвания в будизма е да отстрани интелектуалните неяснотите и съмненията, които могат да възникнат и да възпрепятстват практиката на съзерцанието, казано най-общо. Извън това, показването на кое след кое следва, дебатирането върху значението на термини и логическото аргументиране, имат малка или даже никаква стойност.

Това обяснява нещата! Какво спокойствие при неясноти и съмнение! Статуите на Буда защо е като угоен и не прилича на страдалец и да му се броят ребрата?

преди 12 часа, Реджеп Иведик написа:

Пространството и времето не са смислени, без съзнание. Реални примери от научния и ежедневния опит доксан докуз. Понятието точка в пространството не е смислено отделно от понятието наблюдател.

Пространството няма присъщо съществуване.

Ако мога да добавя, че "съзнанието" също няма присъщо съществуване. То не съществува само по себе си, затова сравнението му с пространството от господа етерналистите, приказките за лъжлив "аз" - егото и Висш Аз - съзнанието са несъстоятелни. Единствената прилика на съзнанието с пространството е че са обусловени феномени. Съзнанието е регистрация на различни феномени на нервната система, то е процес, в който всеки път участват множество елементи. По удачно е да се сравни с огъня, за който са необходими въздух, дърва и източник на възпламеняване, професионално мога да кажа че последното условие не винаги е задължително да бъде външен източник, а може да се случи и в следствие на химическа реакция. Огънят гори известно време и след това загасва. Има цяла сутра от пали канона в която Буда обяснява петте скандхи като огън, който гори и угасва, извън това обяснение, в практиката, никакви други феномени не се наблюдават и писането за тях са си чисти фантасмагории. От една главня може да се запали друга, това пак ще бъде огън или съзнание, но то никога няма да бъде същия огън или съзнание, поради първата характеристика на действителността - непостоянството. Анича. Дукха. Анатта.

Редактирано 25 април 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 12 часа, Śūnyatā написа:

Да осъзнаеш че "нещо" не може да се обясни е напредък, но повечето хора не го знаят това, а Сократ го е казал горе-долу по времето в което е живял Буда, ако се вярва на историческите източници, но и да не се вярва може да се провери, но човешките "същества" продължават неуморно да създават и да вярват на представи, "прераждайки" се всеки миг, и да се губят непрестанно в калейдоскопа на ума. 

На всеки въпрос, който можеш да зададеш, можеш да получиш отговор.

Това, че някои въпроси са твърде абстрактни (или поне изглеждат такива), не би трябвало да е проблем. Всъщност отношението към тези въпроси също е част от практиката (не само будистката). По същия начин по който някой може да е прекалено обвързан емоционално с получаването на отговори на абстрактните си въпроси, друг може да бъде обвързан с ежедневната си медитация или с нещо друго най-обикновено.

 

преди 13 минути, Shiniasu написа:

На всеки въпрос, който можеш да зададеш, можеш да получиш отговор.

Това, че някои въпроси са твърде абстрактни (или поне изглеждат такива), не би трябвало да е проблем. Всъщност отношението към тези въпроси също е част от практиката (не само будистката). По същия начин по който някой може да е прекалено обвързан емоционално с получаването на отговори на абстрактните си въпроси, друг може да бъде обвързан с ежедневната си медитация или с нещо друго най-обикновено.

Можеш да получиш отговор, но кой го получава? Ти ли? Аз ли? Това че имаме памет не значи че съществува постоянен и вечен "аз", в действителност "аз" е различен всеки миг, всеки миг угасва и се появява нов, докато не се изчерпи горивото, което подхранва огъня. Затова никой не може да се просветли, пробуждането е краткото и мигновено осъзнаване, че няма кой да се събуди.

Редактирано 25 април 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 12 часа, witness написа:

Не виждам как може да има пространство и каквото и да е без съзнание. И ако не си отговарят в нещо или всичко "външното" и "вътрешното", между тях не би бил възможен контакт, следователно и реалността би била непостижима за едно отделно същество/индивидуален поток, съзнание или както там се полага да се каже.

Съзнание не може да съществува отделно от обекта на осъзнаване. То няма да има какво да осъзнае. Съзнанието възниква заедно с формите - не преди или след тях, а заедно с тях. Преди съзнанието и формата имаме материя (неорганизирана) и атман (брахман) или това, което е прието да се нарича дух в западния свят. Будистите съм останал с представата, че като цяло започват разсъжденията си от съзнанието и формите, за което не мога да ги виня. Ние така или иначе не можем да направим много повече за разбирането на духа (атман), освен просто да споменем за съществуването му и да изведем необходимостта от това съществуване.

Току що, Śūnyatā написа:

Можеш да получиш отговор, но кой го получава? Ти ли? Аз ли? Това че имаме памет не значи че съществува постонен и вечен "аз", в действителност "аз" е различен всеки миг, всеки миг угасва и се появява нов, докато не се изчерпи горивото, което подхранва огъня. Затова никой не може да се просветли, пробуждането е краткото и мигновено осъзнаване, че няма кой да се събуди.

Всъщност каква е разликата дали имаш постоянен и неизменен "аз" или този "аз" е различен всеки миг, но процесът на появата на нов аз е непрекъснат във времето? Всъщност представата за "аз" е функция на съзнанието, а както споменах малко по-рано, съзнанието не е нещо вечно и неизменно. Атман е безличностен, неизменен, необусловен. Но атман не е аза. Азът се появява и изчезва, точно както ти твърдиш. Това, което аз добавям към това твое твърдение е, че благодарение на атман, който е в основата на всеки аз, този процес на поява и изчезване не може да бъде окончателно прекъснат. Разбира се не настоявам да приемеш това, което пиша, но поне очаквам да разбереш, че атман не е точно аза на човека или съзнанието му, или самия човек.

Хубаво, жив и здрав да е Атман, но нито ти, нито аз сме Атман, щото не сме неизменни и необусловени. Представи си затъмнено стъкло през което могат да виждат в едната посока, в другата не, можеш само да предполагаш до безкрай какво има оттам, има ли го стъклото изобщо и има ли нещо зад него. Губиш си времето. Ама то няма кой да печели и губи, давай смело - напред в мрака

Редактирано 25 април 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 6 минути, Śūnyatā написа:

Хубаво, жив и здрав да е Атман, но нито ти, нито аз сме Атман, щото не сме неизменни и необусловени. Представи си затъмнено стъкло през което могат да виждат в едната посока, в другата не, можеш само да предполагаш до безкрай какво има оттам, има ли го стъклото изобщо и има ли нещо зад него. Губиш си времето.

Ти се доверяваш на думите на някой, който е получил просветление, без самия ти да си получил просветление. Защо не допуснеш, че по същия начин и аз мога да се доверя на свидетелството на някой, който е успял да види какво има от другата страна на стъклото.

Аз използвам само една дума за да заместя това, което е от другата страна, просто защото това е границата на моментните ми възможности, но това не означава, че тази граница е непреодолима.