Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Вало

Имаме ли свобода на мисленето?

Препоръчан отговор


Багира

Но... нали си лекар? Не виждаш ли какво прави човек със себе си?

Или ... сигурно живеем в различни светове?

В моя свят на едно хубаво нещо, сътворено от човека излизат по десет кошмарни.

Най-вероятно живеем в различни светове. И то много.

А Трихо затова е лекар, защото дава право на всичките 99 нехармоничности да съществуват само заради 1 единствена хармония - тази в него...

Иначе... рискуваше да стане съдия-изпълнител - който не живее в неговия свят - бум.

WhiteHart

Нека не мислим за свободата на мисленето,а просто да бъдем...

Предлагам и да мислим от време на време, че човешките същества... това ги различава от останалия персонаж.

Човешките същества говорят — такава е тяхната воля.

Могат и да се смеят говорейки. cool.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добро утро на домашните животни. laugh.gif

Ама няма как да не сме в хармония с този свят, понеже съвсем от всякъде погледнато ние сме неговите творители.

Ама съвсем сме несведущи по този въпрос и това предизвиква дисхармонията.

А различията ни идват от там, че за някои хармонията би могла да се отнесе само към нещо много дълбоко и същностно, което само в себе си предоставя условията на хармоничност, без оглед на отношенията с външните неща. А това нещо, точно то, не е от този свят и няма как да му резонира.

То точно поради нерезонирането, то ни подтиква да търсим хармония.

И ако вие, магаренца, петелчета и други, ми кажете, че не търсите дълбочината в себе си, просто няма да ви повярвам.

Редактирано от венци (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
....

И ако вие, магаренца, петелчета и други, ми кажете, че не търсите дълбочината в себе си, просто няма да ви повярвам.

Не търсим-да.

Понякога се оглеждаме като пръднали зайци, душим наоколо, но после си продължавме живота.

p.s.категорично възроптавам против определението "домашно животно" ! магаретата сме горди и самостоятелни натури.Това, че от време на време живеем около човеците е въпрос на личне избор, а не на "опитомяване" или одомашняване!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Същото каквото прави от хилядолетия.Никаква разлика не виждам.

И аз не виждам разлика. Вероятно даже няма. Но от това няма как да ми хареса повече...

Ахам :no-no:

Всеки живее в света между ушите си.Ти си обвита в твоето наметало, дадено ти от Майя, аз-във своето.

Всяко нещо, създадено от Човека на този свят е било в хармония ако не с друг, то със създателя си.

Кои сме ние, та да съдим?

Абсолютно. Самият човек също е в хармония със света около себе си и в себе си. Освен... една малка част. Но тя е твърде съществена, за да можем да я пренебрегнем. В смисъл- можем и я пренебрегваме, но последствията от това са твърде сериозни.

Не бива да се съди, не. Но да се осъзнават качествата на случващото се направо сме длъжни! Особено когато се отнася до нас самите...

Особеност на този свят е, че тук всичко се заражда, развива се и запада, умира. Всичко тук е в хармония с тази особеност. Дисхармонията идва тогава, когато ни хрумне от преходното да направим непреходно. Да разделим доброто от злото. Да го фиксираме. Да търсим и установяваме абсолютни справедливост, добро и т.н. Да установяваме собствени "правилни" норми.

Ето така се лишаваме от свободата на мислене.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Абе то мисленето никакво го няма, вие искате да го свобождавате. biggrin.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Уви, много си прав! Ами... Значи можем да закрием тази тема! :speak:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Според мен уж имаме, а фактически нямаме май свобода. Защо ли ? Създадох тема "За безмислието и ненужността" тук в този форум. Вчера я създадох, днес видях , че е няма.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Според мен уж имаме, а фактически нямаме май свобода. Защо ли ? Създадох тема "За безмислието и ненужността" тук в този форум. Вчера я създадох, днес видях , че е няма.

А това видя ли го ?

http://www.kaldata.com/forums/index.php?s=...t&p=1068798

Темата ти беше затворена, а постът преместен където му е мястото.Свободата я имате, но само, ако се съобразявате с правилата на форума.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Я, ама това е отличен модел и извън форума как действа свободата! :beer:

Редактирано от Багира (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Я, ама това е отличен модел и извън форума как действа свободата! :beer:

Нещо против ли имаш ?

Божиите заповеди да не би да са по-различно нещо ? Законите в страната , в която живеем ? Конституцията на САЩ ?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защо реши, че имам нещо против? :beer: Беше ми забавно като съвпадение - илюстрация!

Свободата наистина действа така - като осъзната необходимост...

Дбре си го е казал Маркс.

Е, свобода на мисленето е нещо май по- различно. Там пък хептен няма свобода. Даже и като осъзната необходимост.

Редактирано от Багира (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Mда :)

Забелязъл съм следното нещо при общуването ми с теб-кажеш ли нещо-веднага го приемам на нож, а след това, като кажеш следващото нещо се оказва, че мислим за едно и също нещо.

Защо ли е така ? :ph34r:

p.s.като писах предния си пост, бях написал и точно това-че цялото общество действа по същия начин-със закони, които трябва да се спазват, за да съществува обществото....После го изтрих.И се появи ти ;)

Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Е, нали е важен крайният резултат? :ph34r:

Винаги ме е очаровало как по различни пътища хората стигат до едни и същи изводи!

Това пък ще да е свободата на откривателството!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Според мен имаме свобода на мисълта до момента, в който някой не ни я отнеме насилствено.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Замислял/а ли си се как мислите се появяват в ума на човека? Наблюдавал/а ли си техния танц? Опитвал/ ли си се да го контролираш - да го насочиш, или спреш? Срещал/а ли си се с натрапчиви мисли и какво правиш с тях?

Размисли в тази посока може да отместят точката на несвобода в скалата на представите ти ...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Замислял/а ли си се как мислите се появяват в ума на човека? Наблюдавал/а ли си техния танц? Опитвал/ ли си се да го контролираш - да го насочиш, или спреш? Срещал/а ли си се с натрапчиви мисли и какво правиш с тях?

Размисли в тази посока може да отместят точката на несвобода в скалата на представите ти ...

Единственото нещо което немож да ни се забрани насилствено е да мислим за каквото си искаме. Танца им е много интересен, но все пак е добре да бъде контролитан.Единствената натрапчива мисъл с която съм се срещал която ме мъчи и до ден днешен е: "Сам ли съм или има и други като мен..." Това че се чувствам сам обач не ограничава мислите ми.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Натрапчивите мисли, наистина могат да се окажат сериозен проблем. Хубаво е човек да опита да се разграничи от мисловния си процес, да се научи да наблюдава отстрани своите мисли. Така може да изследва механизмите чрез които те възникват, причините, които ги провокират. Тогава и контролът върху мисловния процес ще е по-пълен. Разбира се нужни са наблюдателност и будност на съзнанието.

Човек е свободен в мисленето. Тук може би е добре да напомним добре известните окултни правила: Енергията следва мисълта; Вселената е ментална; Мисленето е творчески процес; С всяка своя мисъл човек застава или на страната на доброто, или на страната на злото. Рано или късно човек бива принуден да се срещне със своите творения. Ограничават го последствията от собствените му мисли, а не нещо наложено му отвън. И пак според качеството на потока от мисли, които ще допусне при сблъсъка с тези последствия, човек определя своето бъдеще.

Редактирано от Shiniasu (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нямам време да прочета всички мнения,

но така е по-добре - да изкажа моето без да се влияя от вашите :angry:

И според мен, това което е цитирал Вало в началото е вярно:

Ние нямаме собствени мисли.

Няма да се опитвам да ви го доказвам теоретично, но само ще ви помоля да се опитате да произведете "собствена" мисъл,

която да не е спомен, да не е асоциация с нещо или логически разсъждения.

Дори при научните открития на нещо ново, когато го изказвате, използвате "свои" думи, от речника си, който е обусловен и е в паметта или от този на колективното съзнание (обществото).

Какво означава "собствени" мисли? - ние вярваме, че това, което имаме в ума и паметта си е наша собственост. Но погледнете добре как работи ума - той борави само с вече ПОЗНАТОТО.

Значи, мисълта ни не може да е "свободна", т.е. ние като някаква отделна същност, която контролира ума, да предизвиква мислите.

Наблюдавайте добре ума си и ще видите как мислите просто се появяват от нищото,

но те са един непрекъснат поток, като едната води до друга и т.н.

Ако наблюдавате добре и сте напълно чесни, ще установите, че вие можете да бъдете само Наблюдател на мисловния поток.

Редактирано от advaita (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мислите може и да не са наши, но ние не сме просто техни наблюдатели. Най-общо, с усилие на своята воля ние можем да решиме кои мисли да допуснем до съзнанието си и кои да отхвърлим. Разбира се нещата в действителност са много по-сложни, защото хората нито имаме развита воля, нито пък имаме концентрирано и дълбоко мислене. В повечето случаи съзнанието е полузаспало, а мисленето е автоматично и е подчинено на външни влияния. Но щом човек има възможност да определя насочеността на мисловния си поток, значи ограничението е единствено в самия него - в слабото развитие на менталното му тяло и съответно умствената му дисциплина. Всъщност ако човек нямаше свобода в мисленето си, то той не би могъл да носи каквато и да е отговорност за своите действия. Не би могъл да взема и решения. Наистина има и натрапчиви мисли и обсебвания, но човек е свободен да ги отхвърли (всъщност отхвълянето става не с противопоставяне, а със съзнателно поддържане на потока на мисълта в друга посока) и това, че не полага необходимите усилия в тази насока не е оправдание.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да, прав си.

След като пуснах вече предния си постинг, сесетих че и това трябва да се каже.

Наблюдателят, когато е напълно отделен и безпристрастен е "господар" на мислите,

защото само от неговия "поглед" зависи колко дълго дадена мисъл съществува.

Със своето внимание, насочено към мисълта ние можем да даваме ида не даваме енергия на мисълта.

Така само "наблюдавайки", със силата на чистото съзнание мислите губат енергията си, стопяват се, спират. Нали именно това се прави при медитацията?

А и това е начин да "избягваме" негативни мисли ида се насочваме към позитивни...

Това може да се нарече свобода, но тя е свобода на този, който се е откъснал от потока на мисълта и може да застане безпристрастно отстрани, без да се идентифицира и "прилепва" към мисли и чувства.

Докато повечето хора се идентифицират с ума си, с неговото съдържание (с паметта), с мислите и чувствата и ги присвояват като "свои" - затова и не могат да бъдат "господари" на мисълта, не могат да бъдат свободни.

Shiniasu,

За отговорността и взимането на правилни решения си много прав,

Но за това трябва да сме безпристрастни.

(а това е друга тема...)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Който се е занимавал с медитация, наистина знае, че мислите може да бъдат наблюдавани. може да се наблюдава появяването им, изчезването им. Което означава, че наблюдателат е страничен по отношение на мислите. Дали може да ги контролира? В известна степен. За известно време. Поради това считам, че реална свобода няма. Не знаем всъщност какво ги контролира през останалото време, което е повече от времето на контрол. Това, което ги контролира, е достатъчно "хитро", за да ни убеди, че ние контролираме процеса.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да, повечето хора само си мислят, че контролират процеса на мислене. Не изключвам себе си, тъй като също в голяма част от случаите мисленето ми е автоматично. Но периодите на контрол над мисловния процес, т.е. на будността на съзнанието, на отъждествяването ни с Мислителя, а не с мислите, могат да се увеличават, докато се стигне до непрекъснатост. Иначе автоматизма идва от низшето аз, от подсъзнанието. По вече изминатата пътека е по-лесно да се движиш, но пък можеш да отидеш единствено там, накъдето тази пътека води. В този случай може да се каже, че не ние контролираме мисленето си, а че мисловните модели и навици контролират нас.

Редактирано от Shiniasu (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Да, повечето хора само си мислят, че контролират процеса на мислене. Не изключвам себе си, тъй като също в голяма част от случаите мисленето ми е автоматично. Но периодите на контрол над мисловния процес, т.е. на будността на съзнанието, на отъждествяването ни с Мислителя, а не с мислите, могат да се увеличават, докато се стигне до непрекъснатост. Иначе автоматизма идва от низшето аз, от подсъзнанието. По вече изминатата пътека е по-лесно да се движиш, но пък можеш да отидеш единствено там, накъдето тази пътека води. В този случай може да се каже, че не ние контролираме мисленето си, а че мисловните модели и навици контролират нас.

така е. :) По принцип, мислите идват от подсъзнанието, когато не могат да се контролират. ;) Потокът от мисли е много труден за игнориране...а като цяло, подсъзнанието е многоо тревожно за ума. cool.gif

Какво се разбира под "мисловните модели" ?.... няма идея какво имаш в пред вид?.. :rolleyes:

Редактирано от U.Ra (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Шаблони, стереотипи, които водят до появата на аналогични мисли, тогава когато попаднем повторно в определени ситуации.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...