преди 2 часа, Just a Stranger написа:

В съня нямаме въображение.

Съгласен съм, защото няма волеви акт. Обаче, има хора с въображение и техните сънища са много по- богати, а има и хора с бедно въображение и сънищата им са бедни. Не че..., но не е свързано със свободата.

И още: сънищата не са по избор, а свобода без възможности за избор е нещо различно.

преди 6 часа, Търсещ истини написа:

свобода без възможности за избор е нещо различно.

= Да, така е, т.е. не избираш, а го сътворяваш.  Сънят не може да бъде сътворен, т.е. при него има причинно-следствени връзки, за да се получи. 

Афоризъм или не: Земната пчела по всички научни неща не може да лети, но тя не го знае и си лети.  Някои казват, че толкова бързо махала с крила, че загрявала въздуха от долу и те ти така летяла. Дали??? 

Свободата на мислене си зависи от самия човек и в този смисъл твърдящите, че я нямат, наистина я нямат (т.е. при тях тя не е голяма). Но по-същественото е, че това са хора, които не искат да положат усилия да се сдобият с нея. Вместо това се започва едно отричане, което може да продължи много дълго. Това са хора, които се страхуват да не сгрешат. Отричането сякаш е по-безопасно, защото е като нищо-не-правенето - няма конкретно действие, няма грешка. Няма приет възглед, следователно приетото няма да е погрешно, защото прието няма. Няма свобода на мисленето - няма погрешно мислене. Това разбира се е заблуда, а отричането на свободата на мисълта спира развитието й и я ограничава. Но пък отричащият така или иначе вече има оправданието, че нищо не зависи от него. Така при необходимост може и лесно да се избяга от отговорност. Но дори и да изглежда парадоксално, развитата мисъл води до по-голява свобода, но и до повече отговорност. Няма свобода без същата по обхват отговорност. Двата полюса вървят ръка за ръка в света на проявеното.

Днес попаднах на думите: "Робът не може да бъде творец". И наистина, ако човек нямаше свобода на мислене, то творчеството би било невъзможно.

Всеки може да направи малък експеримент. Ежедневно в ума на всеки човек могат да се забележат повтарящи се мисли свързани с дом, хоби, желания, проблеми или друго. Те обикновено са силно утвърдени с времето. Всеки може да опита да ги остави поне за ден. Особено вредните. И ще види, че по отношение на тях свободата му не е голяма. А за окончателно освобождаване в краткосрочен план едва ли може да се говори. Нужно е цялото вниманше и енергия да бъдат пренасочени в друга, често противоположна посока.

Свобода има, но тя е в малкото, в отделните моменти, в отделните уж незначителни решения и мисли. От тях се формират навици, а в тях свобода няма. Навиците улесняват ума, а контролът над тях е труден, но необходим, тъй като не всички са полезни. А и полезното преди може да не е полезно сега и за в бъдеще.

преди 1 час, 16562 написа:

Всеки може да направи малък експеримент. Ежедневно в ума на всеки човек могат да се забележат повтарящи се мисли свързани с дом, хоби, желания, проблеми или друго.

Не е необходимо да се правят каквито и да е експерименти!  Винаги може да мислиш за друго!  -> Ето как би следвало да си формираш изречението, за да е поне с някакъв смисъл, а не популизъм граничещ със заблуждение: Всеки ежедневно е ангажиран с мисли свързани с неговото битие, но може да си отдели време, за да помечтае.

преди 1 час, 16562 написа:

Всеки може да опита да ги остави поне за ден. Особено вредните.

 Няма как, т.е. най-елементарното -> ще огладнее. Принципно няма вредни мисли, а има тревожни мисли! 

преди 1 час, 16562 написа:

И ще види, че по отношение на тях свободата му не е голяма.

Каква констатация ...  Махайки тревожните мисли ще осъзнае, че извън тях има и алтернативни начини за справяне с проблематиката в ежедневието му или неразположението му в момента, което ще доведе до свобода на действие. Самата свобода не може да е малка или голяма!!! Тя е обособена спрямо какво може човек сам да направи, за да си реши проблема или да осъзнае  какво му е необходимо да му е на разположение. После е лесно, т.е. подрежда нещата по приоритети и се освобождава.  

преди 1 час, 16562 написа:

Нужно е цялото вниманше и енергия да бъдат пренасочени в друга, често противоположна посока.

Това е подвеждащо! Няма противоположна посока! Към какво първо да ангажира вниманието си! 

преди 1 час, 16562 написа:

Свобода има, но тя е в малкото, в отделните моменти, в отделните уж незначителни решения и мисли.

Не е в малкото, а в достатъчното!!!  И не в отделни, а във всеки момент!!! Уж ...  -> не е, и няма незначителни решения и мисли, а има свобода на варианти за замяна на дадени неизвестни с налични известни, което ще съкрати или удължи времето за постигане на удовлетворителен резултат. Той може да не е максималния, но ще е оптималния при съответните обстоятелства, които динамично се променят спрямо вече взетите решения. 

преди 1 час, 16562 написа:

От тях се формират навици, а в тях свобода няма. Навиците улесняват ума, а контролът над тях е труден, но необходим, тъй като не всички са полезни. А и полезното преди може да не е полезно сега и за в бъдеще.

Не навици, а правилни мисли.  Навиците не улесняват ума, нито пък  управлението им е трудно.  Няма полезни или вредни навици, а удачни и не удачни!

Принципно свободно може да си мислиш за каквото си щеш, но за да тръгнеш да го реализираш, то е необходимо да си отделиш време и анализираш нещото. На по късен етап, то може да формираш някакъв синтез, който да проиграеш мисловно и намериш пропуските си или липсите. Дори на пръв поглед да е абсурдно нещото, то ще отриеш подобно което не на максимум ще отговаря на нещото, но ще е оптимално приближено и ще удовлетвори егото ти. 

Един основен фактор за свободно мислене е да съумееш да си сбъден, т.е. да се абстрахираш от себичното в теб и дадеш воля на въображението си, което ще подмени не до там удачните мисли с алтернативни и ще се сбъдват нещата ти, макар и не до там перфектни.