Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Вало

Имаме ли свобода на мисленето?

Препоръчан отговор


Нашето мислене е зависимо от предварително заложени идеи в нас от учители, от родители, от религиозни водачи, от какво ли не. Ние робуваме на автоматичното мислене. Правим заключения по силата на навика. Вземаме решения на базата на „логическото мислене” и на базата на „свободната воля”. Но и двете са илюзия. Ние си въобразяваме, че можем да мислим каквото си пожелаем и да вземаме решения които са на базата на нашата „свободна воля”. В същност всяко наше решение е закономерен резултат, детерминирано от нашето предишно знание. Това е все едно ако някой бива хипнотизиран и му бъде внушено след като излезе от транс да седне на стола. Когато човекът бива освободен от транс и той седне на стола, той си мисли че това е било неговата „свободна воля”. Според Буда, тази идея, че имаме свободна воля е проява на най-голямото невежество, най-голямото незнание. Цялото логическо мислене, което може да проявим, е само израз на предварително заложена програма в нашият ум, от обществото. И всяко решение което вземе не е свободна воля, а обусловеност, сляпо следване на дадена логическа схема.

Тогава възниква въпросът, КАКВО Е ТОВА СВОБОДОМИСЛИЕ? Може ли да мислим свободно? Това е един от въпросите, на който трябва да се отговори на всеки който започва по пътя на будизма. Нима здравият разум е лошо нещо? Нима трябва да отхвърлим здравият разум? Та нали сред будистите са най-добрите логически мислители на Индия?

Отговора е прост и лесен за това как да се приложи на практика свободомислието, но изключително труден да се обясни философски, и да се подчертае неговото огромно значение.

Самото „знание”, че нашето мислене не е свободно, ни прави свободомислещи.

Когато „знаем” че нашето мислене е обусловено, ние не сме привързани към своите мисли, не сме убедени в тяхната истинност, в тяхната правдивост. В нас няма болезнена привързаност към нашите идеи, към нашите разбирания, и ние сме готови да ги жертваме за да следваме истината каквато и да е тя. Когато знаем, че нямаме свободна воля, нашата привързаност към нашите действия изчезва. Ние знаем че всяка мисъл, и всяко действие са само закономерна реакция в една безкрайна верига на причина и следствие. С такова знание ние може да се оставим да следваме нашата логическа мисъл, и в същото време да сме готови да поправим, да коригираме, да променим посоката. Когато знаем, че нашето мислене е обусловено, закономерно, когато знаем че всяка мисъл в нас и всяко действие е резултат на събития предхождащи тази мисъл, ние не придаваме толкова голямо значение на своята логика, на своя здрав разум и ставаме свободни от самите себе си. Тогава може да победим себе си, най-голямата победа!

Източник

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Нашето мислене е зависимо от предварително заложени идеи в нас от учители, от родители, от религиозни водачи, от какво ли не. Ние робуваме на автоматичното мислене. Правим заключения по силата на навика. Вземаме решения на базата на „логическото мислене” и на базата на „свободната воля”. Но и двете са илюзия. Ние си въобразяваме, че можем да мислим каквото си пожелаем и да вземаме решения които са на базата на нашата „свободна воля”. В същност всяко наше решение е закономерен резултат, детерминирано от нашето предишно знание. Това е все едно ако някой бива хипнотизиран и му бъде внушено след като излезе от транс да седне на стола. Когато човекът бива освободен от транс и той седне на стола, той си мисли че това е било неговата „свободна воля”. Според Буда, тази идея, че имаме свободна воля е проява на най-голямото невежество, най-голямото незнание. Цялото логическо мислене, което може да проявим, е само израз на предварително заложена програма в нашият ум, от обществото. И всяко решение което вземе не е свободна воля, а обусловеност, сляпо следване на дадена логическа схема.

Тогава възниква въпросът, КАКВО Е ТОВА СВОБОДОМИСЛИЕ? Може ли да мислим свободно? Това е един от въпросите, на който трябва да се отговори на всеки който започва по пътя на будизма. Нима здравият разум е лошо нещо? Нима трябва да отхвърлим здравият разум? Та нали сред будистите са най-добрите логически мислители на Индия?

Отговора е прост и лесен за това как да се приложи на практика свободомислието, но изключително труден да се обясни философски, и да се подчертае неговото огромно значение.

Самото „знание”, че нашето мислене не е свободно, ни прави свободомислещи.

Когато „знаем” че нашето мислене е обусловено, ние не сме привързани към своите мисли, не сме убедени в тяхната истинност, в тяхната правдивост. В нас няма болезнена привързаност към нашите идеи, към нашите разбирания, и ние сме готови да ги жертваме за да следваме истината каквато и да е тя. Когато знаем, че нямаме свободна воля, нашата привързаност към нашите действия изчезва. Ние знаем че всяка мисъл, и всяко действие са само закономерна реакция в една безкрайна верига на причина и следствие. С такова знание ние може да се оставим да следваме нашата логическа мисъл, и в същото време да сме готови да поправим, да коригираме, да променим посоката. Когато знаем, че нашето мислене е обусловено, закономерно, когато знаем че всяка мисъл в нас и всяко действие е резултат на събития предхождащи тази мисъл, ние не придаваме толкова голямо значение на своята логика, на своя здрав разум и ставаме свободни от самите себе си. Тогава може да победим себе си, най-голямата победа!

Източник

Много хубава тема!!! Браво на автора за отварянето й!!!

Ако ми разрешиш, ще допълня, че не будизма, а здравата логика (неслучайно е наречена желязна) е тази, която пробива стените дори на твърдите ни черепни кутии.

Вало, гледам горе в поста си употребяваш няколко пъти израза "нашите мисли". Ще си позволя да те поправя - мислите не са наши - все едно един компютър да заяви, че информацията, съдържаща се в него, е негова и за да бъде щастлив да се мъчи да не се привързва към нея... Излиза, че компютърът изначално си е щастлив, щото няма никакви "смущаващи емоции". Обаче да ти кажа ли, че компютърът не е нито щастлив, нито нещастен... защото няма и мисли, които да счита за негова собственост...

Мозъкът на човека е само една огромна антена, доста понагъната в черепната кутийка, която приема мисли от ефира и ги препредава надолу, към тялото. Но те не са негови. Единствената му заслуга на този мозък е, че колкото е по-просветен, тоест по-знаещ, по-трениран, толкова повече работи на по-високи обороти и хваща мисли от по-високи вибрационни нива, които пак казвам - не са негови и той вече добре знае това... На друг език - този на психологията - това се нарича самосъзнание. Свободната воля се свежда до това човек да си избира мислите, които пропуща ситото, наречено човешки ум. И тук много съм съгласна, че ние нямаме свободна воля, ако не сме прогледнали... Когато разговарям с някой човек, аз знам предварително какво той си мисли, още преди да си го е помислил, защото улавям какви мисли витаят наоколо му и преценям добре кои от тях ще приеме той според нивото на умственото си развитие... :):)

А ти знаеш ли какво всъщност е истинското ЛОГИЧЕСКО МИСЛЕНЕ? Това е абстрактното мислене, висша форма на мисловен процес, характерен единствено за човека. Посредством ЛОГОСА ни се дава знанието.

Предметното/конкретното мислене е това, което ограничава хората в техните предварителни представи, а не логичното мислене. Истинското логично мислене преминава през всички бариери.

ЛОГИЧНОТО МИСЛЕНЕ - ТОВА Е СВОБОДОМИСЛИЕТО!!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Текстът не е мой, посочил съм източник.

Будизмът не е будизъм, а учение за нещата каквито са.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В насоката която си дал ,Вало,Ти само си мислиш ,че си будист.А в действителност само говориш за будизма.Казваш ,че си практикуващ,но се извиняваш ,че си мързелив.Не разбрах даже какво е точно твоето мнение по темата която си отворил.Винаги споделяш мисли които не са твои.Но в светлината на темата ти те не са и на авторите които цитираш.Защото е много вероятно да сте прави и двамата с Маат,следователно няма такова нещо като авторство,на каквото и да е.Който и каквото мнение да изкаже винаги може да се оспори неговото авторство ,най малкото за това ,че го е изказал с думи които не е измислил той! cool.gif Така че ние просто повтаряме като папагали неща които сме чули или прочели някъде и в случая ни се струват подходящи да ги кажем тук.

Много е вероятно да е точно така ,въпроса е дали ще сме склонни да си признаем... cool.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Понякога съм папагал Нео,

шарени пера, силни крила и закривен клюн.

Щастливо прехвръквам, запомням звуци

и картинки

и сънувам безкраен сън.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Понякога съм папагал Нео,

шарени пера, силни крила и закривен клюн.

Щастливо прехвръквам, запомням звуци

и картинки

и сънувам безкраен сън.

Явно си щастливо създание,независимо от подробноститЕ....Човек съвършен? cool.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
Много хубава тема!!! Браво на автора за отварянето й!!!

Ако ми разрешиш, ще допълня, че не будизма, а здравата логика (неслучайно е наречена желязна) е тази, която пробива стените дори на твърдите ни черепни кутии.

Вало, гледам горе в поста си употребяваш няколко пъти израза "нашите мисли". Ще си позволя да те поправя - мислите не са наши - все едно един компютър да заяви, че информацията, съдържаща се в него, е негова и за да бъде щастлив да се мъчи да не се привързва към нея... Излиза, че компютърът изначално си е щастлив, щото няма никакви "смущаващи емоции". Обаче да ти кажа ли, че компютърът не е нито щастлив, нито нещастен... защото няма и мисли, които да счита за негова собственост...

Мозъкът на човека е само една огромна антена, доста понагъната в черепната кутийка, която приема мисли от ефира и ги препредава надолу, към тялото. Но те не са негови. Единствената му заслуга на този мозък е, че колкото е по-просветен, тоест по-знаещ, по-трениран, толкова повече работи на по-високи обороти и хваща мисли от по-високи вибрационни нива, които пак казвам - не са негови и той вече добре знае това... На друг език - този на психологията - това се нарича самосъзнание. Свободната воля се свежда до това човек да си избира мислите, които пропуща ситото, наречено човешки ум. И тук много съм съгласна, че ние нямаме свободна воля, ако не сме прогледнали... Когато разговарям с някой човек, аз знам предварително какво той си мисли, още преди да си го е помислил, защото улавям какви мисли витаят наоколо му и преценям добре кои от тях ще приеме той според нивото на умственото си развитие... :angry::angry:

А ти знаеш ли какво всъщност е истинското ЛОГИЧЕСКО МИСЛЕНЕ? Това е абстрактното мислене, висша форма на мисловен процес, характерен единствено за човека. Посредством ЛОГОСА ни се дава знанието.

Предметното/конкретното мислене е това, което ограничава хората в техните предварителни представи, а не логичното мислене. Истинското логично мислене преминава през всички бариери.

ЛОГИЧНОТО МИСЛЕНЕ - ТОВА Е СВОБОДОМИСЛИЕТО!!!

А защо пък все от "по-високи вибрационни нива" ?

Досега никой не е казал, че хваща мисли от по-ниски такива.

Редактирано от Ken (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
А защо пък все от "по-високи вибрационни нива" ?

Досега никой не е казал, че хваща мисли от по-ниски такива.

Аз,съм това.Хващам всичко което искам ,когато искам или когато трябва.Само това още не мога да разбера.Иначе е някак си непълно и неестествено.Но всеки сам си решава дали да сложи розовите очила или да използва микроскоп,телескоп и други помощни уреди.... cool.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

:) Свобода на мисленето имаме ,да си правим планове ,да вземаме решения,да преценяваме на какво да вярваме и на какво не.Но свободата на действията ни е малко ограничена :) любимия ми лаф "Ако искаш да разсмееш Господ ,разкажи му за плановете си"

Изградените стреотипи и семейната среда ,за която Вало споменава е до време ,идва момента когато човек трябва да избира и накъде ще поеме си е негово решение ,но определено е вече направена пътека.

Нови неща отдавана няма всичко е упорито повтарящо се старо.

Когато човек попадне на учение или принципи отговарящи на неговата душевност и осъзнатост в момента си казва "Това е Истината" и е прав ,това си е неговата истина ,за него тук ,сега и в този момент.Той трябва да и вярва ,да я следва и да я обича ,до момента в който у него се появи противоречие,тогава е време за следващата "истина",когато всеки научи повече истини и се научи да не отрича всичко останало тогава най -вероятно ще "види".

В това се състои ,според мен,свободата на мисленето.

Нищо не е единствено и окончателно и щом има истина противоречаща на нашата ,значи има какво още да се научи,но това не означава ,че нещо трябва да се забравя.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пак да кажа, че поста не е мой. Цитат е и има източник.

Идеята е, да не се вземаме толкова насериозно, защото много често "логиката" в мисленето ни всъщност е стереотип, които сме получили във времето от различни източници.

Емоциите: като гордост, ревност или гняв също не са толкова истински. Имаме изграден навик да се приемаме насериозно, да смятаме че преценката ни във всяка ситуация е правилна. Имаме навика да слагаме всичко в категориите: "харесва ми", "не ми харесва" и "безразлично". Тази преценка, която се случва много често без дори да я осъзнаем, също я приемаме за истинска.

От това което харесваме искаме повече, което води до привързаност и алчност, това което не харесваме искаме да отблъснем, което води до раздразнение и гняв. Не ни харесва, когато някои има нещо което ние искаме което е завист и ревнуваме когато сме несигурни и вкопчени в "притежанията" си. ...

Можем да забележим, ако искаме, че преценката ни е относителна, в един момент от живота ни е една, в друг момент - коренно противоположна, което не ни пречи реакциите ни да следват тази "истинска" преценка. Можем ако искаме да забележим, че за едно и също нещо различните хора имат различни преценки, които също не са статични.

В това, че оценяваме нещата само по-себе си няма проблем. Проблемите идват от приемането на тази преценка за истинска и реална и действията ни в резултат на това. На практика резултата от тези така наречени "смущаващи" емоции е страдание и болка. За другите и за нас.

Докато не разберем, че в много случаи мислите, емоциите, думите и действията ни са резултат на дълбоко вкоренени навици и идеи, които сме приели, докато се приемаме насериозно, всъщност нямаме свобода.

Голяма част от мислите, думите, емоциите и действията ни са "автоматични" и са ограничени в рамките на предразсъдъците ни, фиксираните ни идеи и навици.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
А защо пък все от "по-високи вибрационни нива" ?

Досега никой не е казал, че хваща мисли от по-ниски такива.

Ми май си прав - то, да ти кажа аз какво съм разбрала - най-високото, всъщност, е най-дълбокото.

:speak: Свобода на мисленето имаме ,да си правим планове ,да вземаме решения,да преценяваме на какво да вярваме и на какво не.Но свободата на действията ни е малко ограничена :P любимия ми лаф "Ако искаш да разсмееш Господ ,разкажи му за плановете си"

Хе, този лаф съм го чувала многократно, обаче, Диди, тука за някой друг Господ се говори, явно, аз не знам що така, ама този, на когото казвам за плановете си, все ги изпълнява... biggrin.gif

Известно е, че Сократ си е говорел сам, ама е известно и още, че е имал много лоша жена...

Та, мисля си, аз поне, дали сме свободни в мисленето си - ето тука ще разберем - доколкото ни се изпълняват плановете, дотолкова сме и свободни...

Редактирано от Maat (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма да цитирам Вало,всички ние понякога сме подвластни на стереотипа си на поведение,

дълбоко вкоренен в нас.Има нещо с което не съм съгласна ,с това ,че дори да сме раними и неволно да раняваме ,

това не значи ,че свободната мисъл е следствие от тези наши недостатъци,по-скоро временни състояния..Тя просто съществува,

а дали ще я споделим,там трябва да търсим разковничето.Да бъдеш себе си -свобода на мисъл и поведение.Дори да изпитваме всички тези,

негативни чувства,ревност и т. н.,това не значи ,че не сме свободни.Да отхвърляме,а дали е нужно.Може би тези

препятствия по пътя ни, ни правят по -силни.

Да се радваме на това ,което имаме ,това е свободата да решаваш и да мислиш като свободен човек.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

За свободата на мисленето трудно може на се каже дали го имаме или не. Според мен по - скоро го нямаме или само си мислиме , че го имаме. Живеем в ерата на така наречените информационни войни, където всеки се опитва да ти набие нещо в главата или да го избие от там от гледна точка на собствените си интереси, а и с него се случва същото. Нещо като омагьосан кръг се получава. Май се наблюдава нещо като масово зомбиране. Ако погледнете с какво ни залива телевизията, радиото, пресата и тем подобни...А и кой казва, че нямало цензура.

След като прочетох една книжка близко до темата ми се изясниха доста неща по въпроса, а и пак смятам да я прочета.

И положението никак, ама никак не е розово.

А и най - лошото е, че човек не се усеща как постепенно и целенасочено му се бърка в мозъка.

Редактирано от скитник (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Вало, темата ме заинтригува. Ще кажа защо. Майка съм на две деца. Като всяка майка непрекъснато се терзая дали възпитавам правилно децата си, дали не ги травмирам и т.н. Една сутрин се събудих сякаш прогледнала от някакъв заблудителен сън. Какво правя с децата си? Та аз ги лишавам именно от свободата им. Само помислете. От раждането им започваме да превиваме естественото им мислене, държание. Трябва да седят така, да се хранят иначе, да не правят това или онова, да не крещят, да мълчат, когато ТРЯБВА и да говорят, когато ТРЯБВА. Вместо да да дадем криле на чистите им душици, ние ги отрязваме и ги превръщаме в едни висши компютърчета. Този процес се е случил и с нас, и с нашите родители, и с техните родители. Отделно колко мисли са ни втъкнати подсъзнателно в мозъка, без дори и да подозираме: чрез информационните средства.УЖАСИХ СЕ!!!! Можем ли да се спасим от този омагьосан кръг?

Можем - първата стъпка си я направила - осъзнала си се, това е сменило генерално мисленето ти. Браво!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вало, темата ме заинтригува. Ще кажа защо. Майка съм на две деца. Като всяка майка непрекъснато се терзая дали възпитавам правилно децата си, дали не ги травмирам и т.н. Една сутрин се събудих сякаш прогледнала от някакъв заблудителен сън. Какво правя с децата си? Та аз ги лишавам именно от свободата им. Само помислете. От раждането им започваме да превиваме естественото им мислене, държание. Трябва да седят така, да се хранят иначе, да не правят това или онова, да не крещят, да мълчат, когато ТРЯБВА и да говорят, когато ТРЯБВА. Вместо да да дадем криле на чистите им душици, ние ги отрязваме и ги превръщаме в едни висши компютърчета. Този процес се е случил и с нас, и с нашите родители, и с техните родители. Отделно колко мисли са ни втъкнати подсъзнателно в мозъка, без дори и да подозираме: чрез информационните средства.УЖАСИХ СЕ!!!! Можем ли да се спасим от този омагьосан кръг?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Можем ли да се спасим от този омагьосан кръг?

странно е да наричаш началото на възпитанието на децата си омагьосан кръг...

без теб и твоята насока (и на останалите близки разбира се) даваш ли си сметка в какво ще се превърнат най-обичаните за теб същества...

нормално е в 21-ви век децата ни да играят на компютри, а не на чилик...( но в същото време и мен ми се иска да ги приуча да играят И на чилик, освен на компютърна игра)

мисля, че малко накриво ти вървят мислите...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Те се формират, когато са малки и имат нужда от такава насока/родителска/

Няма да знаят какво да правят с пълната свобода и няма да бъдат щастливи ако я имат. Но ако не се възпитават по правила а със сърце, се усеща кога им е нужна свобода... всеки родител усеща.

Когато са съвсем малки от нас зависи да разбудим в тях... творческия дух. Затова сме им. И за да ги пазим да не се "нараняват"... докато "укрепнат".

Това имах предвид: не по правила, а със сърце. Но как да възпиташ децата си със сърце, при положение че самият ти си бил възпитаван по правила? Представа си нямаш колко е трудно да извиеш едно сравнително пораснало дърво.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
Вало, темата ме заинтригува. Ще кажа защо. Майка съм на две деца. Като всяка майка непрекъснато се терзая дали възпитавам правилно децата си, дали не ги травмирам и т.н. Една сутрин се събудих сякаш прогледнала от някакъв заблудителен сън. Какво правя с децата си? Та аз ги лишавам именно от свободата им. Само помислете. От раждането им започваме да превиваме естественото им мислене, държание. Трябва да седят така, да се хранят иначе, да не правят това или онова, да не крещят, да мълчат, когато ТРЯБВА и да говорят, когато ТРЯБВА. Вместо да да дадем криле на чистите им душици, ние ги отрязваме и ги превръщаме в едни висши компютърчета. Този процес се е случил и с нас, и с нашите родители, и с техните родители. Отделно колко мисли са ни втъкнати подсъзнателно в мозъка, без дори и да подозираме: чрез информационните средства.УЖАСИХ СЕ!!!! Можем ли да се спасим от този омагьосан кръг?

Според мен децата не се раждат със "естествено" мислене и чисти душици. Децата ни идват в комплект с всички "смущаващи" емоции, които имаме и ние. Вероятно правилното възпитание е баланс между даване на крила и ограничения. И винаги да си до тях и да даваш най-доброто на което си способен(а). И според мен много важно - ако е възможно човек не трябва да позволява думите и действията му спрямо децата му да бъдат резултат от "смущаващи" емоции (гняв, гордост, завист, ревност, алчност...) Може да се наложи да ползваш наказание, но според мен правилната емоция е съчувствие и състрадание. Децата може да ни ядосат понякога, но не бива да позволяваме на гнева да говори и да действа.

Можем да се опитаме да ги научим да не вземат мислите си и самите себе си твърде насериозно. И да бъдат толерантни.

Да не приемат преценката, която правят за единствено правилна.

Можем да им кажем един ден:

Начина по който мислиш, всъщност не е твой, той е резултат от възпитанието, училището, книгите, приятелите, филмите ...

моля не вземай мислите си насериозно и бъди отворен към другите. Бъди толерантен(а) към тези които мислят по различен начин, защото и тяхното мислене не е свободно, виж че всъщност всички се стремят към щастие и се опитват да избегнат болките и страданията.

Можем да научим децата си да бъдат безстрашни, независими и добри, да се отнасят с разбиране и съчувствие към другите. Да ги научим да обичат другите безусловно.

Тогава биха могли да бъдат свободни.

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Родителят да предлага най-добрата среда, не и да моделира личностно съзнание на чужди души. Ако знаеше какво причинява на себе си и детето така...

Да живее Коменски!

Хайде, нашите алхимик-педагози да се включат! Тук им е интересно...

Редактирано от венци (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Според мен децата не се раждат със "естествено" мислене и чисти душици. Децата ни идват в комплект с всички "смущаващи" емоции, които имаме и ние. Вероятно правилното възпитание е баланс между даване на крила и ограничения. И винаги да си до тях и да даваш най-доброто на което си способен(а). И според мен много важно - ако е възможно човек не трябва да позволява думите и действията му спрямо децата му да бъдат резултат от "смущаващи" емоции (гняв, гордост, завист, ревност, алчност...) Може да се наложи да ползваш наказание, но според мен правилната емоция е съчувствие и състрадание. Децата може да ни ядосат понякога, но не бива да позволяваме на гнева да говори и да действа.

Можем да се опитаме да ги научим да не вземат мислите си и самите себе си твърде насериозно. И да бъдат толерантни.

Да не приемат преценката, която правят за единствено правилна.

Можем да им кажем един ден:

Начина по който мислиш, всъщност не е твой, той е резултат от възпитанието, училището, книгите, приятелите, филмите ...

моля не вземай мислите си насериозно и бъди отворен към другите. Бъди толерантен(а) към тези които мислят по различен начин, защото и тяхното мислене не е свободно, виж че всъщност всички се стремят към щастие и се опитват да избегнат болките и страданията.

Можем да научим децата си да бъдат безстрашни, независими и добри, да се отнасят с разбиране и съчувствие към другите. Да ги научим да обичат другите безусловно.

Тогава биха могли да бъдат свободни.

Всичко това звучи много убедително,Вало!Имам само един въпрос:

Колко деца имаш и къде ги възпитаваш?Защото в съвременни условия това си е доста трудна мисия. cool.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Ето, как се преплитат нещата... Почваме от свободата на мислене и стигаме до възпитанието... Нищо чудно, защото сравнително лесно откриваме, че наистина нямаме свобода на мисленето. Откъде знаем какво е свобода и защо представите на всички хора за само едно понятие са толкова различни- това, разбира се, е втори и трети въпрос. И сега започва най- интересното: След като нямаме свобода, кое ни я отнема? Пак едно от най- лесните обяснения е- нашите възпитатели, средата около нас. Обаче това е прекалено лесен отговор, за да е изцяло верен. Подходящ е за едно същество, което е затворено между раждането и смъртта си. Но дали човешкото същество е такова същество? Все повече хора вече се досещат, че не е. Тогава и причината за ограничаването на свободата на човека е друга. Възпитателите и средата, като ограничители, са само проява на по- дълбоката причина.

Именно поради това Ян Амос Коменски започва своята система за добро обучение и възпитание- "Великата дидактика" първо с разглеждането на основния въпрос- мястото на човека в света, предназначението му, мисията му и след това- възпитателна система, която отговаря на това предназначение. Само такава система може да бъде успешна. Обаче съвсем ще се отместя тази тема... може и да отворя подходяща нова тема, за да не правим миш- маш.

Редактирано от Багира (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...