Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

Имаме ли свобода на мисленето?

Последователи

15 март 200818 г.

Ето, как се преплитат нещата... Почваме от свободата на мислене и стигаме до възпитанието...

Ами няма начин да не стигнем до него.Те са взаимно свързани и преплетени по принцип.

Отговори 180
Прегледи 37k
Създадено 18 г.18 г.
Последен отговор 2 г.2 г.

Потребители с най-много отговори

Багира 26 поста
-1001- 22 поста
Maat 18 поста
(:IдioiдI:) 14 поста

Най-популярни публикации

-1001-

21 септември 20232 г.

От материалистична гледна точка подобен възглед е оправдан, защото човек няма как да въздейства и промени чисто механично случващото се, което науката познава. Възможността за намеса от страна на воля
-1001-

21 октомври 20232 г.

Свободата на мислене си зависи от самия човек и в този смисъл твърдящите, че я нямат, наистина я нямат (т.е. при тях тя не е голяма). Но по-същественото е, че това са хора, които не искат да положат у
algor

14 март 200818 г.

странно е да наричаш началото на възпитанието на децата си омагьосан кръг... без теб и твоята насока (и на останалите близки разбира се) даваш ли си сметка в какво ще се превърнат най-обичаните за те

Публикувани изображения

15 март 200818 г.

Ето, как се преплитат нещата... Почваме от свободата на мислене и стигаме до възпитанието... Нищо чудно, защото сравнително лесно откриваме, че наистина нямаме свобода на мисленето. Откъде знаем какво е свобода и защо представите на всички хора за само едно понятие са толкова различни- това, разбира се, е втори и трети въпрос. И сега започва най- интересното: След като нямаме свобода, кое ни я отнема? Пак едно от най- лесните обяснения е- нашите възпитатели, средата около нас. Обаче това е прекалено лесен отговор, за да е изцяло верен. Подходящ е за едно същество, което е затворено между раждането и смъртта си. Но дали човешкото същество е такова същество? Все повече хора вече се досещат, че не е. Тогава и причината за ограничаването на свободата на човека е друга. Възпитателите и средата, като ограничители, са само проява на по- дълбоката причина.
Именно поради това Ян Амос Коменски започва своята система за добро обучение и възпитание- "Великата дидактика" първо с разглеждането на основния въпрос- мястото на човека в света, предназначението му, мисията му и след това- възпитателна система, която отговаря на това предназначение. Само такава система може да бъде успешна. Обаче съвсем ще се отместя тази тема... може и да отворя подходяща нова тема, за да не правим миш- маш.

Стара-нова, все пак, тук си за да говориш за възпитанието!

И хайде стига се тутка, че нямам време!!!

15 март 200818 г.

Автор

Всичко това звучи много убедително,Вало!Имам само един въпрос:
Колко деца имаш и къде ги възпитаваш?Защото в съвременни условия това си е доста трудна мисия.

Две деца. Отглеждането на деца не е лесно, но не е и трудно.

15 март 200818 г.

Според мен децата не се раждат със "естествено" мислене и чисти душици. Децата ни идват в комплект с всички "смущаващи" емоции, които имаме и ние. Вероятно правилното възпитание е баланс между даване на крила и ограничения. И винаги да си до тях и да даваш най-доброто на което си способен(а). И според мен много важно - ако е възможно човек не трябва да позволява думите и действията му спрямо децата му да бъдат резултат от "смущаващи" емоции (гняв, гордост, завист, ревност, алчност...) Може да се наложи да ползваш наказание, но според мен правилната емоция е съчувствие и състрадание. Децата може да ни ядосат понякога, но не бива да позволяваме на гнева да говори и да действа.

Можем да научим децата си да бъдат безстрашни, независими и добри, да се отнасят с разбиране и съчувствие към другите. Да ги научим да обичат другите безусловно.
Тогава биха могли да бъдат свободни.

Разбира се, че се раждат със заложените човежки емоции. Ще подредя мислите си в следния ред.

Детето, всяко едно само по себе си е уникално. Ражда се със заложена информация за поведение, за начин на мислене, за таланти, за недостатъци /зависи какво се има предвид под недостатъци/ и т.н. Според мен ролята на родителя е да може да "разчете" детето си, да му даде насоки за живота, който му предстои. Децата питат и ние им даваме готови отговори, вместо да ги накараме да намират начин сами да си отговорят на въпроса. Не им даваме старт за самостоятелна мисъл, а поучения. Тъпчем ги с излишна информация, смляна и обработена; правилна според нас. Но нито ние, нито обществото ни се стреми да накара децата да МИСЛЯТ. На пръв поглед се отклоних от темата, но не е така, защото децата са началото. Много е трудно на един сравнително зрял човек да се отърси от натъпканото в мозъка му през отминалите години.

Редактирано 15 март 200818 г. от mucunka (преглед на промените)

15 март 200818 г.

5г. дъщеря ~ една зеленоока Слънцекоска :speak:

С обич и благост...

обичам да я гледам как тича, за да хване вятъра с мъничката си ръка...

15 март 200818 г.

Автор

Не или/или. И двете.

Даваме отговори и ги стимулираме сами да търсят. В зависимост от ситуацията.

Според мен можем да ги научим да са гъвкави. Да не са привързани към мненията, мислите, чувствата, вещите ... всичко. Защото всичко се появява, променя се и изчезва, непостоянството е единственото постоянно нещо. Привързаността, вкопчването води до загуба на свобода.

Ние сме си вкопчени в стереотипите и предразсъдъците, в неосъзнатите си навици, например навика да оценяваме и всъщност нямаме свобода.

15 март 200818 г.

Стара-нова, все пак, тук си за да говориш за възпитанието!
И хайде стига се тутка, че нямам време!!!

Ма недей така! Да не би наистина да е по- належащо за възпитание да си продумаме... :speak:

Нали в тази тема се говори за свободата?

Нямаме свобода на мисленето. Нямаме свобода и на действие. Свободни сме, колкото прикованият Прометей. И сме приковани почти по същата причина. И децата ни няма как да са свободни. Херкулес, безстрашният и състрадателен син на Бога освободи прикования Прометей ...

Това е безкрайна тема. Ще споделя само собствения си скромен опит: Как да възпитавам децата и учениците си се учех от доктор Спок, също и от Ян Коменски. Д-р Спок учи родителите как минимално да пречат на децата си, даже и да не са учили много как се възпитават и отглеждат деца. Само трябва да разбират, че детето не е глина в техните богоподобни ръце. За съжаление, това , което родителят/възпитателят, може да направи, е наистина в най- добрия случай - да не пречи. Което изобщо не значи да вдигне ръце!!!

Най- добре е родителят/възпитателят да разбере собствината си окованост. Да възжелае собствената си освободеност, и да измине пътя към нея заедно с детето си. Как да стане това- виждам във "Великата дидактика" на Коменски. (разбира се- не само там, но това може да бъде начален указател) Но- внимание! "Великата дидактика" е много хубава и много практична! Човек се изкушава да пипне едно, друго- всичко работи! Но на пръв поглед. На втори- всяко частично решение закопава още повече. И възпитателя, и възпитаемото.

Та дано да намерим най- после ПЪЛНОТО прилагане на учението на Коменски. Иначе ще си "висим на скалата" до края на света.

Редактирано 15 март 200818 г. от Багира (преглед на промените)

15 март 200818 г.

Най-доброто възпитание е примера. Не словесните тиради.

Свобода на мисленето всеки може да има, когато разбере едно - свободата не е имане...

15 март 200818 г.

Не или/или. И двете.
Даваме отговори и ги стимулираме сами да търсят. В зависимост от ситуацията.

Според мен можем да ги научим да са гъвкави. Да не са привързани към мненията, мислите, чувствата, вещите ... всичко. Защото всичко се появява, променя се и изчезва, непостоянството е единственото постоянно нещо. Привързаността, вкопчването води до загуба на свобода.
Ние сме си вкопчени в стереотипите и предразсъдъците, в неосъзнатите си навици, например навика да оценяваме и всъщност нямаме свобода.

Нямам какво да допълня. Единствено ще цитирам една реплика от пиесата "Харолд и Мод", а тя гласи следното /перефразирам/ "Не се привързвай към нищо, защото животът е кратък и нищо не можеш да вземеш със себе си след края му." Нещо такова беше. Препоръчвам тази пиеса на всеки.

15 март 200818 г.

* то понеже темата е за "свободата"...

http://www.youtube.com/watch?v=ONURQhixN5U

Across the universe of time

"In the deep blue of the night

Shine the millions of stars and my spirit burning bright"

15 март 200818 г.

Темата е за свободата на мисленето, а не за свободата като понятие изобщо.

Аз имам една моя си версия за свободата на мислене, а именно обичам да пообръщам нещата - този, който умее да мисли, той е свободен, тоест в мисленето е свободата.

15 март 200818 г.

Аз имам една моя си версия за свободата на мислене, а именно обичам да пообръщам нещата - този, който умее да мисли, той е свободен, тоест в мисленето е свободата.

Добре звучи. Но дълбоко се съмнявам, че е така. Май не познавам човек, който да счита, че мисли погрешно, или че не може да мисли. Тогава - значи всички са свободни. Може и така да е. Свободни са да правят и мислят, както намерят за добре. Не са свободни, обаче, от последствията. Идеята не е моя, на Учителя е, но не мога да не се съглася с нея. А, и още се пее в една негова песен: "Мисли, право мисли!" . Наистина правата мисъл носи свобода. Но тъй като резултатите в нашия живот говорят за пълната и липса, явно е колко право мислим...

Е, някои от четящите това "може" и да правят изключение...

15 март 200818 г.

Добре звучи. Но дълбоко се съмнявам, че е така. Май не познавам човек, който да счита, че мисли погрешно, или че не може да мисли. Тогава - значи всички са свободни. Може и така да е. Свободни са да правят и мислят, както намерят за добре. Не са свободни, обаче, от последствията. Идеята не е моя, на Учителя е, но не мога да не се съглася с нея. А, и още се пее в една негова песен: "Мисли, право мисли!" . Наистина правата мисъл носи свобода. Но тъй като резултатите в нашия живот говорят за пълната и липса, явно е колко право мислим...
Е, някои от четящите това "може" и да правят изключение...

Точно това се опитвам да кажа - благодаря ти, че ме дообясни. Тука, ама абсолютно покритие имаме двете с теб.

15 март 200818 г.

В отговор на въпроса: "Имаме ли свобода на мисленето?".

Аз мисля, че имаме. Иначе нямаше да можем да отказваме.

15 март 200818 г.

Eх... Питаме ли се дали дишаме? Не, защото дишаме. Как - отделен въпрос.

Но дали имаме свобода на мисленето.... Самото питане вече дава отговор...

15 март 200818 г.

Eх... Питаме ли се дали дишаме? Не, защото дишаме. Как - отделен въпрос.
Но дали имаме свобода на мисленето.... Самото питане вече дава отговор...

Пу, пак съм съгласна - тази вечер ти върви, ахаха.

В питането е въпроса.

http://www.youtube.com/watch?v=cvnOSDstWkQ

Редактирано 15 март 200818 г. от Maat (преглед на промените)

15 март 200818 г.

Eх... Питаме ли се дали дишаме? Не, защото дишаме. Как - отделен въпрос.
Но дали имаме свобода на мисленето.... Самото питане вече дава отговор...

Така зададен, въпросът "дали имаме свобода на мисленето" е малко объркващ. Няма как да нямаме. Съвсем друго е дали тази "свобода на мисленето" работи подобно на апарат за командно дишане при отделни индивиди...