преди 5 часа, Гражданин написа:

Парите са делюзия, пич. Не съществуват. Те са само идея. Работи цял живот като роб, за да имаш идеята, че ставаш по-съвършен някак си като ги "имаш". Нямам проблем с това. Виж раздела как се казва, сред тия неща, за които се дискутира в него защо не пише и пари?

Като те гледам долу какви теми пускаш и колко се вживяваш във форум. Тя църквата е стопанска организация а религията е бизнес. Затова има и йерархия за нуждите на управлението. И да много обича златото и сребро.

Ватикана знае истината. Затва си позволяват момиченца момченца който квото му е кеф. Те ви спуснаха един измислен бог.

 

 

преди 7 минути, shishmanovp861 написа:

Като те гледам долу какви теми пускаш и колко се вживяваш във форум. Тя църквата е стопанска организация а религията е бизнес. Затова има и йерархия за нуждите на управлението. И да много обича златото и сребро.

Ватикана знае истината. Затва си позволяват момиченца момченца който квото му е кеф. Те ви спуснаха един измислен бог.

Че какво ми е на темите?

А ти за какво се бориш да докажеш в тази?

Не си у ред и затова обираш толкова негативи.

преди 40 минути, shishmanovp861 написа:

Не си у ред и затова обираш толкова негативи.

Негативи от какво и от кого? Трябва ли да ме срам от нещо? Ти Путин и за Русия ли беше?

Драги съфорумци, дайте някой пример на "истински" и "неистински" човек. Ако в себе си някой е Наполеон, но пред хората е "Инженер Ганев" или обратното, кое е истинското?

преди 37 минути, Търсещ истини написа:

кое е истинското?

Духовните или религиозни залитания в точно тази тема са тотално неадекватни.

Всъщност в антрето на темата авторът е уточнил нещо съвсем просто:

на 22.03.2008 г. в 16:57, . . . написа:

Кога се чувстваме истински?

Така, че казусът е - кой, кога и как се бил чувствал.

Всъщност - в общ смисъл всички теми сред форума засягат същия казус, докато "чувстварите" са в плен на илюзията от рода "както се чувствам, така живея"... Това е най-старата и най-масова човешка илюзия, която понякога наричам 'заблуда'. Понякога - защото илюзията поражда други илюзии (заблуди), и всичко е една обща амалгама чрез която несъзнаваното у всеки играе своята еволюционно и генетично зададена роля.

Така, че казуса за "Наполеон" се опира на "кой се бил чувствал някак си... "ИСТИНСКИ". Сега - по един начин, в следващ момент - по друг...

Всъщност целият раздел непрекъснато се определя от няколкото "деца с поетични души", за които най-важното е да изразят "чувстванията си".

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

една обща амалгама чрез която несъзнаваното у всеки играе своята еволюционно и генетично зададена роля.

Алма или не ... но е гама ...  

Самата ти констатация, че несъзнателно някой играе е абсурд.  = Показва, че ти си инфантилен.  Не си разбрал каква роля изпълняваш и ... си играеш по детски с всеки който по един или друг начин приемаш за равен на начина ти на мислене.  

Отделно се вижда твоята неадекватност!!! Вместо да проявиш когнитивните си способности, то продължаваш да си в подчинение на инфантилното и показва, че не си възрастен, а си едно не пораснало хлапе което се "чепка" с друго.

Колкото и да се напъваш да показваш знания, то = ... показваш, че си с неадекватно поведение тук!  

И на теб ли някой да ти направи специална тема, където да си дрънкаш компетентността по отношение на психологията и/или религията?!  

Едно констатирах: Не желаеш да прояви "здравия" разум, за когото считаш, че е правилния, но показва именно, че ти се самозаблуждаваш и обръщаш внимание на други с различна заблуда. 

= Отгоре на това не си оригинален!   

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

Драги съфорумци, дайте някой пример на "истински" и "неистински" човек. Ако в себе си някой е Наполеон, но пред хората е "Инженер Ганев" или обратното, кое е истинското?

Зависи от гледната точка. Ако някой се заблуждава, той е истински именно в заблудата си. Това е той - заблуждаващият се. Той, разбира се, не е Наполеон, но в неговото си лично съзнание е. Така че важна е гледната точка чия е - неговата или на някой друг. 

Оставам на мнението, че няма "абсолютен", "истински" човек. Има различни прояви, отношения, състояния. Гуру, който е в медитация и гуру, който прелюбодейства с последователка, подгонен от хормона са един и същ човек, в различни проявления, съобразно вътрешните и външни условия. 

Можем да казваме "Бързоногият Ахил", защото изпъква, в това е най- отличЕн, но той е и всеотдаен другар, почтителен към старците, ревнив в любовта. 

Така че, вместо "истински", по- практично е да използваме "най- изявен", "приет от хората като", желаещ да бъде възпиреман като" и разни други, също толкова истински ипостаси.

преди 4 часа, _ramus_ написа:

казусът е - кой, кога и как се бил чувствал.

Да, и то по време на медитация, лежане на аналитичната кушетка, в себеласкателни мемоари.

Има една особеност, че божеството вижда, кога човек не е искрен, но мери добри и лоши дела на кантар, чете списъка им в тефтер, но не е да каже "Истински, ти си капyт" примерно. Още Данте ги праща в отделните килии на затвора по делата, а не по някаква същност.

преди 51 минути, Търсещ истини написа:

Още Данте ги праща в отделните килии на затвора по делата, а не по някаква същност.

делата също са пряко свързани със ... "същността". Делата изразяват кой, кога и в какво състояние, сред дадена деятелност.

Има и нещо друго - на практика самия идеал за "някакво универсално божие око, което вижда зад паравана на чувстванията" е израз на нуждата от изход - заради капана от магията на заблудата, която се осъществява при всеки човек докато той преживява и чувства.

Така, че - кой бил 'истински' - в темата се задава от автора й "кога, кой и как се чувствал... с етикета "ИСТИНСКИ".

Всяко състояние... предлага усещане за 'истински субект' на "чувстващия". Проблемът е - че при нужните условия състоянието на съзнание ( и несъзнавано) на субекта се изменя, но и в изменението вътрешната система на несъзнаваното изменя и неговото усещане за "субективност" и съответно - субект. Неговото самоусещане като "той", като идентичност отново се натъкмява чрез невидими за възприятието му механизми и той отново се самоусеща като че е "пак същия"...

Така, че - при всяко изменение на чувствените състояния самоусещането за "автентичност" се стреми към самозапазване и това "отвътре" е напълно невидимо за мониторинг. И въпроса е - дали съществуват практически начини, възможности, прийоми - за откопчване на заложения инстинкт към самосъхранение на "субективното самоусещане", което се явява заблуда, докато "отвътре" се поддържа механизма непрестанно и самоусещането е че "всичко е ок и аз съм си пак същия".

От хиляди години е ясно, че това е не само възможно, но и са оставени следите на практически реализиралите го човешки същества и познанието, което те са ползвали е налично през тези следи. Така, че са налични възможности, средства, концепции и практически указания как да се реализират такива подходи, както и следите на редките хора, които са го реализирали практически. Дали, кое и как - не е обект на темата, но казусът е много сложен и е едно от най-сложните предизвикателства и тест за зрялост на всяко човешко същество.

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Всяко състояние... предлага усещане за 'истински субект' на "чувстващия". Проблемът е - че при нужните условия състоянието на съзнание ( и несъзнавано) на субекта се изменя, но и в изменението вътрешната система на несъзнаваното изменя и неговото усещане за "субективност" и съответно - субект...

....при всяко изменение на чувствените състояния самоусещането за "автентичност" се стреми към самозапазване и това "отвътре" е напълно невидимо за мониторинг. И въпроса е - дали съществуват практически начини, възможности, прийоми - за откопчване на заложения инстинкт към самосъхранение на "субективното самоусещане", което се явява заблуда, докато "отвътре" се поддържа механизма непрестанно и самоусещането е че "всичко е ок и аз съм си пак същия".

...но казусът е много сложен и е едно от най-сложните предизвикателства и тест за зрялост на всяко човешко същество.

Приел съм, че съзнанието "тества" моментното състояние и ако то се различава от запомненото от преди незначително, преценява, че съм същия. След сън- събуждам се- няма нередности, само дето ми се ходи до 00, значи съм аз. След упойка- събуждам се, сърби ме ампутиран крак и черепът ми е отворен, `би го в маата, аз съм. Толкова е инертно, че се чудя на тези, които им се вижда, че не са те.  

преди 6 часа, dioib написа:

преди 7 часа, Търсещ истини написа:

Драги съфорумци, дайте някой пример на "истински" и "неистински" човек. 

Истински човек е този който постъпва в синхрон със словото си. Неистински е този който говори едно, но постъпва по друг начин. 

 

на 20.01.2024 г. в 21:12, Търсещ истини написа:

Толкова е инертно, че се чудя на тези, които им се вижда, че не са те.  

Самоусещането за субектност е израз на сложни процеси, които са навързани в етапите на развитието по конструиране и стабилизация на личността. Това са сложни и специализирани казуси и за да се коментират е нужна съсем друга база от компентентност, от тук заявената.

Идеята ми е, че поради сложността на формирането за усещането за идентичност (АЗ) в много случаи е налице по-големи или по-малко девиации - колкото и условно да е това. Налице са дори и психични отклонения, при което е налице "изместване" от идента, усещане за "излизане" от същия, за "напускане" на тялото ( разминаване на идента от физиологичната черупка), за смяна на идента с друг, за "трансформация" на идента на личността в нещо друго... и много други отклонения.

Въпросът е, че отклоненията в повечето случаи се презентират като "духовни", "религиозни"... като алтернативни истини и дори "гледни точки".

преди 11 часа, _ramus_ написа:

Това са сложни и специализирани казуси и за да се коментират е нужна съсем друга база от компентентност, от тук заявената.

Разбирам виждането ви, но не смятам, че трябва да се самоограничаваме, защото и по казуси, които няма компетентност да разбере, човек има нужда от яснота.

преди 11 часа, _ramus_ написа:

поради сложността на формирането за усещането за идентичност (АЗ) в много случаи е налице по-големи или по-малко девиации - колкото и условно да е това.

Изглежда идеята за Аз-а не върши работа в този случай и примерът ми с вътрешно тестиране за потвърждаване на самоидентичност не е подходящ.

Всъщност моята теза не е за цялостност, истинност на личността, която влиза в отношенията с едни и същи генерализирани свойства. Напротив, генерализацията е само тенденция и човек може да е деликатен с началника и груб с жена си, подреден в работата и разхвърлян у дома. Така човек е сума от отношения, а не цялост, влизаща в отношенията идентично.

преди 12 минути, Търсещ истини написа:

Така човек е сума от отношения, а не цялост, влизаща в отношенията идентично.

съгласен съм с това.

Моята теза премести фокусът на вечната разлика между вътрешното усещане ... и това, което се приема за "обективно" - т.е 'преди изместването'. Това се отнася и до казусът " аз съм", който отвътре винаги се стреми да е 'истински' спрямо всеки един момент, спрямо всяко изменение на състоянието...

Това не е генерализация, а непрекъсната психична игра на несъзнаваното. Нейната цел е именно да се премахнат дисонансите, конфликтите, несъвместимостите... за да остане УСЕЩАНЕТО ЗА АВТЕНТИЧНОСТ, или с други думи - на "аз съм истинският".

Има съвсем подробна психична обосновка за това.

преди 16 минути, _ramus_ написа:

Това не е генерализация, а непрекъсната психична игра на несъзнаваното. Нейната цел е именно да се премахнат дисонансите, конфликтите, несъвместимостите... за да остане УСЕЩАНЕТО ЗА АВТЕНТИЧНОСТ, или с други думи - на "аз съм истинският".

Имам доверие на стремежа към "генерализация"- прим. човек научава, че е по- добре да бъде наведен и ласкаещ. Той се стреми да стане такъв във всичките си отношения, "човек в калъф"- с началника, кварталния, домоуправителя, съпругата, децата. Развива се, учи се. СТАВА такъв в повечето, ако не във всичките си отношения.

преди 11 минути, Търсещ истини написа:

Имам доверие на стремежа към "генерализация"

не компрометирам този стремеж, съгласен съм относно него, но извеждам фокуса към друг аспект

преди 16 минути, Търсещ истини написа:

Имам доверие на стремежа към "генерализация"- прим. човек научава, че е по- добре да бъде наведен и ласкаещ. Той се стреми да стане такъв във всичките си отношения, "човек в калъф"- с началника, кварталния, домоуправителя, съпругата, децата. Развива се, учи се. СТАВА такъв в повечето, ако не във всичките си отношения.

Това са т.нар нагласи и предразположености (самскари в будизма). Те се формират като следствие от поддържани дълго време модели на мислене, желания и поведение. Така се сформират навици, които правят следването на установения модел по-лесно, а навиците дори могат да се превърнат в инициатори на поведението, като волята остава пасивна. Промяната на съществуващите тенденции е трудно, защото те са част от личността. Друга част е паметта и знанията. После са желанията, стремежите, интересите, взаимоотношенията (които са в тясна връзка с предразположенията). Представата за себе си в общия случай е резултат от гореспоменатите. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

фокусът на вечната разлика между вътрешното усещане ... и това, което се приема за "обективно"

Разбирам. Успех!

преди 5 часа, Just a Stranger написа:

т.нар нагласи и предразположености (самскари в будизма).

Въобще не са.

Защо въобще се набутваш да пишеш тия глупости, при положение че не си компетентен относно това, което коментираш?

Ето ти поредния твой пример за вкопчеността, която отново се изразява с поредния ти готов сценарий - и само дебнеш сгодния случай да си го изпишеш. Въобще не те интересува друго - а само да си изразиш вече повтореното, без оглед на диалога в който се набутваш...

Всъщност нищо не те интересува, освен непрекъснато да си говорител на фантазните си романтични напъни, с етикет "езотерични". Няма мисъл, няма мислене, няма вникване, няма критичен поглед... просто папагалене на готов микс от заемки... и само това - една тема, друга тема, трета тема... и толкова години подред е едно и също. Дори цитатите от любимата ти свещена анонимка се редят... и все от нея - абзац след абзац. Личните ти думички я имитират и подражават...

Ето това е обсебеност, не по-различна от изтрещелия по "будистката линия" или от "вселенката с гласа на ДНК или елементарника, дето бил духовен, щото имал мисия да "оборвал атеистите" или пък откаченяка с "астралните нашественици...".

Хем се и гледате един друг за нивото на изтрещелост, но не ви пука, защото ви носи ползи - особено когато всеки служи за рефлексия на другите... Така и така основното са монолози пред монитора.

преди 5 часа, Just a Stranger написа:

Представата за себе си в общия случай е резултат от гореспоменатите. 

ето това са резултатите от некомпетентността, но с нахакания маниер на комплексара "да прочетете че и аз знам за тия работи", щото си имам рецитация.

АЗ-концепцията НЕ Е ПРЕДСТАВА ЗА СЕБЕ СИ, а представата е породена от идента. Тия обяснения като за ученици в килийно училище нямат никаква връзка с днешното познание, а само с мързела на няколкото изтрещели деца.

И когато днешни коментари касаят колко било калпаво днешното висше образование... нека се видят следите и на "предишното такова" - щото кой ти ги е писал тия оценки, и защо, след като и досега си толкова невеж.

Как успяваш да изпишеш толкова думи без да кажеш нищо? 

преди 31 минути, Just a Stranger написа:

Как успяваш да изпишеш толкова думи без да кажеш нищо? 

Ами, природата като трупа нещо, все отнякъде го отнема. 

Естествен феномен.

преди 3 часа, witness написа:

Естествен феномен.

това феномен ли е?

Нали е естествен, а кой е "изкуствен"?

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Как успяваш да изпишеш толкова думи без да кажеш нищо? 

та ти не си в състояние да прочетеш и изречение от "тия думи" - затуй и "на теб нищо не ти казват".

Просто е, всъщност. Изписваш редовно онова, до което ти достига мозъчето. А то никак не е много, като така си описваш сам когнитивния си хоризонт...

А най-веселата част е, че толкова вярваш как "винаги пишеш по темите", докато някой си рамус...

 

преди 3 часа, witness написа:

Ами, природата като трупа нещо, все отнякъде го отнема. 

Да предположим че е налице такава корелация - ти сигурна ли си кое е "натрупаното" и кое е "отнетото"?

Апропо, научи ли се да разпознаваш преживяване, от живеене - че ми е интересно в твоя версия?

Когато не хулим другите!

преди 37 минути, dioib написа:

Когато не хулим другите!

Тривърхата шапка, освен когато хулиш другите, кога си истински? Или няма друго? 

Я кажи, кога си бил себе си по отношение на децата- като те нервираха или когато бяха мили? А към бога, когато искаше нещо от него или когато трябваше да спазваш да не си лаком на ракия? А към работата?- когато се скътаваше или когато бягаше да си свършиш нещо лично?