Късо обяснение в любов

То беше вихър, вик и стон,

небе – изригнало от Ада,

храм без потир и без амвон,

артилерийска канонада,

свистеж на птици низ поле,

лек пукот на ледунка в глетчер,

лъжичка леден крем брюле

в пещта на жежка юлска вечер,

то беше громол на вода

от триста бесни Ниагари,

тих вятър в моята брада,

преди слана да я попари,

то беше стих, то беше сън,

то беше гукане на бебе,

когато ти – елха до пън! –

се спря до мен, а аз – до тебе,

то беше шемет, светлина –

прозорец, в който мъж занича,

когато чух те, о, Жена! –

да казваш: – Много те обичам!

автор: Albatros

Три сутринта е. Насилвам клепачи

да скрият лицето ти някъде в здрача.

В три сутринта си намирам причина

да тегля черта и далеч да замина.

В три сутринта ми се иска да вия

от болка, от гняв и от зла проклетия.

В три сутринта си представям, че мога

да друсам съдбата си с евтина дрога.

В три сутринта получавам видения.

Скука? Делириум. Страх? Отегчение.

В три сутринта ожадняла те пия

и горчиш като хмел. По-лютиш от ракия.

Три сутринта е. Запявам идиотски.

Вместо овце изброявам койоти.

В три сутринта ми се ще да заплача,

гнилата мъка по теб да изхрача.

Три сутринта. Изтрезнявам по малко.

Луна булимична се хили нахално.

В три сутринта изморена утихвам.

Закъснях. И каляската стана на тиква.

Автор Пепа Лулова

Лято

Иван Вазов

Лятна жега е настала,

жарко слънцето ми грей,

темна гора занемяла,

лястовичка слабо пей.

По полето златни ниви

се люлеят кат море,

ален пукал горделиви

в тях окото ще съзре.

Веч рекичката пресъхва,

птиците замлъкват там,

хладен ветрец не полъхва,

въздухът е пуст и ням.

Дай ни, боже, от небето

ситен дъждец да се лей,

да се прохлади полето

и птичката да запей!

МОРЕТО, НЕБЕТО, СЪРЦЕТО -

три думи, три гатанки тайни.

СЪРЦЕТО, НЕБЕТО, МОРЕТО -

три свята, три бездни безкрайни.

Иван Вазов

Автор Ева Севова

Ела на среща в друго измерение.

Планетите са там огромни орхидеи.

Телата ни препелетени в космическо спасение,

ще подчинят душите ни. И те ще оцелеят.

Ела да изнасилим нежно риска

с хлапашки ненаучени целувки.

Не ме изпускай , здраво ме притискай.

А аз сърцата ще събличам със милувки.

Ела на екс да пием нажежените си чувства.

И сетивата бясно да завихряме.

Защото аз съм ускорител, не изкуство.

И само в твоите ръце умея да утихвам.

Ела на среща във Вселената,

защото на Земята ще ни бъде тясно.

От Бог откраднах любовта. У мен е.

Ела със мен. Във нашата опасност.

Не си отивай... Дамян Дамянов Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай! Не ме оставяй сам с вечерта. Ни себе си, ни мене не залъгвай, че ще ни срещне някога света! Светът е свят ! И колкото да любим, и колкото да плачем и скърбим, като деца в гора ще се изгубим, щом за ръце с теб не се държим. Ще викам аз и ти ще се обръщаш. Дали ще те настигне моят глас ? Ще викаш ти - гласът ти ще се връща и може би не ще го чуя аз. И дните си така ще доживеем във викове, в зов: "Ела! Ела!" Ще оглушеем и ще онемеем, ще ни дели невидима скала. Ще се превърнем в статуи, които една към друга вечно се зоват, но вече няма глас, ни пулс в гърдите и нямат сили да се приближат. Че пътища, които се пресичат, когато някога се разделят като ранени змии криволичат, но никога от тях не става път... Не си отивай! Чуваш ли? Не тръгвай!

Във неделя събирам мечти. Нямам нужда от миг за почивка. Като малките, силни пчели неуморно се трудя. С усмивка. И обичам неделните дни. Цели чудни полета от обич чакат мен. Да ги грабна. С очи да обходим небето със поглед. Само ние го можем така. Само аз, много аз и мечтите. Просто вдигам (до Бога) ръка и докосвам света си различен. После влизам с копнежи и вик, чак нахълтвам живота да сграбча , но с добро, със надежди и в миг, миг от вечност приветливо щастие. Във неделя създавам мечти. Даже Господ, мечтае в неделя. А през всички останали дни... Не, не спя. Сбъдвам ги. И живея. Николина Милева

Като кораб изтеглен на суша,

като пясък от древна скала,

като сочно отхапана круша,

като земно избрана съдба

ти се случваш в сърцето ми нежен,

небитиен, свободен, желан

и светът хуква в пътя си прежен

по-добър, по-красив, по-мечтан.

Първа чаша отпивам за тебе

и прииждам в сърцето ти с гръм.

На любовната сила потребен

се разливаш. Аз цялата съм

онзи миг водопаден в очите,

в който думите храня с лъчи

и когато в сърцето ти скитам

уча мъдрост от твойте сълзи.

Пиша оди за теб от дъха си.

В семената на нямо дърво

те откривам. И сея смеха си

в твоя тичинка с бяло крило.

Бях докосната с твоите мисли.

Бях обичана с най-чуден зов.

И когато си тръгнем лъчисти

ще научим света на Любов.

Автор Дела Раи

Животът – проза. Къртиш със секача.

Кой има време за лирични отстъпления...

Живееш бързо. Дрезгав ти е здрачът.

Тук-там се мяркат и щастливи попадения.

Смехът – накъсан.. Смееш се, но рядко.

Какъв ти смях... Пече ти се яйцето...

Общуваш със измислени приятели,

въображаеми са ти и враговете.

Работиш. Дишаш. Някой път издишаш -

буквално или ... и в контекста..

Претегляш думите си като трици.

Опитваш се да те харесат.

Харесват те. Не те харесват.

Преструваш се, че го приемаш философски.

Поглъщат те енергии човешки,

Плюс. Минус. Минус. Плюс. Диод си.

Денят ти - къс. И нощите са къси.

Все има нещо недовършено.

Понякога очакваш да се пръснеш

от напрежение. Да се прекършиш.

Минаваш теста. Цял си. Целеничък...

А можеше и да дадеш „накъсо“....

И продължаваш . Свят. Диаболичен.

Да се въртиш в спирала. Покрай кръста.

Автор Румяна Йорданова

Съвсем спокойно изяждам свещта заедно със златистото огънче правя го без угризения само от човешки егоизъм искам да ми е топло и светло отвътре ***** Мързелив мъдрец пише дълбокомислено загледал паяка на тавана грацията в краката му открил ***** Мястото на всяко живо същество е там където може то да се разтвори ***** Сутрин е в долината на миражите се изживяват сънища ***** В тъжна музика искам да заспя тебе да те има като прекрасни звуци да сънувам че погребан съм в градина от цветя и галят ме сълзите на момиче ***** В моите очи се отразява прекрасно видение Тя идва на бял кон с коса в ръцете Окосете житата окосете житата..... ***** Отпускам тялото си то се стеле на вълни в красива кожа цялата покрита с мъх Александър С Захариев

Ще те черпя един сладолед Сякаш Бог ме нарече за теб. И от малка си имам посока. Имам собствен вграден самолет във сърцето ми, много дълбоко. Там където се реят мечти. И се любят в небето си птиците. Аз протягам за обич очи. И препълвам със нежност зениците. Всичко имам в сърцето за теб. А съм колкото зрънце голяма. (Ще те черпя един сладолед И на него ще пише „За двама”.) Сякаш Бог ме създаде за теб. Все да гледам нагоре високо. Да си слънце, а аз слънчоглед е призвание с вечна посока. Николина Милева http://www.facebook.com/pages/Небеса/393105804060409

Мечтите Румен Ченков Чудесно е, че сбъдват се мечтите! Как иначе би имало мечти? Живецът ни в желанията скрит е и с тяхната настойчивост пламти. Понякога бленуваме химери и в нощите, замаяни, не спим, но важно е, че устремно живеем: готови сме до край да устоим. И често сме излъгани и жалки, оплакващи късмета си свидлив. Каквото да постигнем, все е малко и всеки късметлия ни е крив. Но хиляди, милиони са мечтите, зареждащи ни с жажда за живот! Отстъпват неуспехите ни, свити. По мъдри сме. Отново сме на ход.

"Глад за истински неща"

Когато си тръгнем от този живот,

не ще ни търсят сметка за парите.

Когато си тръгнем от този живот,

не ще ни броят грамотите,колите.

Когато си тръгнем от този живот,

не ще ни отчитат тъгите,сълзите.

Когато си тръгнем от този живот,

значение няма и броят на дните.

Когато си тръгнем от този живот,

все тая е с колко венци сме окичени

и колко сме жертвали кръв или пот.

Едничко е важно дали сме обичали!

Мадлен Алгафари

Когато Аврора целува небето

и месеца вече се кани да спи

със смях се пробуждат бъбриви врабчета,

цветя и дървета отварят очи

А Феб - Аполон в колесницата златна

когато препуска към новия ден

от нейде далече тъга непонятна

доплува и търси пристанище в мен

Тя тихо присяда във ъгъла свита

вторачила в мене големи очи

Лазурната радост безгрижна се скита

Тъгата остава във моите дни.

Автор Пенка Харалампиева

Автор Александр Белоус

Беру перо...С чего начать,не знаю...

Девчоночка,бесспорно,с огоньком...

Фигура - класс...Воздушная такая...

Так ангел в поднебесье голубом

весной блистает подвенечно-белым...

Спокойна...Грациозна...Хороша...

Днём хочется приветливого тела,

под вечер - доминирует душа...

А за окном всю ночь цвели каштаны...

И вишни не успели отцвести...

Наутро дождик марши барабанил...

Заснул я что-то около шести...

Не Моцарт чудодействовал в квартире...

Не "Лунная" блуждала в тишине...

Я видел изумлённые большие

глаза,заулыбавшиеся мне...

Тогда ворвался милый узурпатор

в мой майский сон...Дыханье затаю...

Будильник прозвенел...А я украдкой

смотрю на фотографию твою.

Вълните на морето са жени,

избягали от къщите - окови.

Ела, една вълна сама стани,

сестра на вятъра бъди отново.

Ела, сред най-дълбокото иди,

при царството на тъмните стихии.

Била ли си обичана преди-

едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливия ще седне на брега,

ще шепне колко много ти е верен,

безсилния ще плаче от тъга,

а истинския сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,

но ти не се завръщай, нито спирай.

Вълната е вълна насред море.

А тръгне ли към плиткото - умира.

Евтим Евтимов

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата, както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и ... толкоз?

Какво значи тук някаква си личност.

Разстрел и след разстрела – червей.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото се обичахме.

23 юли: 70 г. от гибелта на Никола Вапцаров

Поклон!

Ще бъда валс, роден от красотата.

Танцувай ме и в мен се завърти.

Пред тежките завеси на съдбата

поне веднъж за зов ме прошепти.

Танго ще бъда, в пламъци излято.

С червени устни розата задръж.

В любов като едно испанско лято

и глътки вино на жена и мъж.

На блуса стар от шепота протяжен

последните си чувства покори.

По струните открий скръбта ми даже,

готова всеки миг да изгори.

Танцувай ме, когато те изгубя

в последните акорди на нощта.

Преди отново в тебе да се влюбя

и в мен да те припомни песента.

Автор Ясен Ведрин

Този свят е объркан и груб. Постоянно боли го главата. Нелечим е, заклет темерут. И върви все напред със рогата. А пък аз се крепя на крака. Ще попитате колко ми коства. Не е много. Надежда една. И оставам при него. На гости. И оставам при него напук. На инат и на много усмихване. Вече стигнах. Къде ли. Дотук . Тук където сияя в обичане. Нищо, че е хроничен инат. По-инат на дали е от мене. Ще остана и днес в този свят. Да го будя, защото все дреме. Нищо, че е капризен и луд. Търпелива съм, мога да чакам. Със кибритче се топля във студ. Трябва само живот. Във душата. НМ http://www.facebook.com/pages/Небеса/393105804060409

На камък да седна – ще оживее.

С ръка да докосна – ще заблещука.

С очи да погаля – ще се засмее.

С целувка да сключа – носи сполука...

На дърво да почукам – ще се разлисти.

С дъха си да вдишам – ще е магия.

Наужким да кажа – става наистина.

На скришно да бъде – ще го открия...

И враг да ме срещне – ще стане приятел.

И нож да извади – ще се прекърши.
Лъжа да ме стигне – ще стане на вятър.
А злото – на възел ще се завърже.
Животно да скочи – ще го прегърна.
А птица да кацне – ще ми запее.
От мен да си тръгнеш – ще се завърнеш.
На слънце ще стана – да те огрея.
Света ще превзема – с голо „Обичам те”.
И нищо да нямам – ще се раздавам.
Една душа нося – и влагам във всичко.
Парченце любов – и оживява.

Не знам кой е автора, но определено ме изпълни стихотворинието

Да боли Румен Ченков Да погледнем в очите на ближния, в душата му да влезем като в храм. Да потърсим съвет от излишния — малко трябва, да бъдеш не сам. Да надникнем в света на децата. Той добър е, непорочен и чист: стъпка само дели двата свята, но да видим, ни трябват очи. Да измием лицето на грешница от калта, от човешката злоба. Колко души напълно безгрешни са? Само тези, във женска утроба. Да изстрадаме чуждата болка: съпричастни да бъдем, е цяр и за нас, и, най-вече, за болния — да дадем обичта си във дар. Да сме хора е толкова лесно — трябва само ей тук да боли като рана от хорската болест. Колко просто е всъщност, нали?

Очите ми са тъмни и дълбоки...

Не се оглеждай в тях, ще се удавиш.

И после ще ми е неловко

да щракна с пръсти и да те забравя.

Очите ми са тъмни и искрящи.

Не гледай в тях и не очаквай нищо.

Да си допием питието в чашите...

Останалото е излишно.

Излишно ще е да си тръгнем заедно

и да нощуваме прегърнати

в хотелска стая. Зная... Знаеш ли,

защо изглеждам толкова посърнала?

Защото, въпреки че съм наясно

как връзката ни е обречена,

желая да те любя страстно

и да те имам тази вечер,

и ти да се удавиш във очите ми,

и после аз да не забравям....

....

Светът е пренаселен от излишности.

А ние вече сме удавени...

Автор Румяна Йорданова

Не ми ли вярваш, доста съм сериозна. От тук, та чак до горе...до небето. Във мене няма нищо твърде сложно. И няма вероятности в сърцето. Причинно точно днес ще те намеря. И пак причинно в тебе ще се случа. Доколко може слънцето да свети? И аз не знам, живея и се уча. Върти ли се земята?На къде ли? Защо и аз не се въртя със нея? Какво се прави в празните недели, без бабината питка на вечеря? Дели ли се сърце на половина? И тази половина колко значи? (Мечтаех си да стана балерина, но се превърнах в дъжд...да се изплача.) Въпросите ми май са адски сложни. Дано не те побъркам от сериозност. Но точно днес съм крайно невъзможна. И всичко ми тежи...до състегловност. Защо избрах да дойда точно днес ли?! Не, няма да оставам. Просто питам. Веднъж се случвам. Не е никак често. Но случа ли се...цял живот обичам. Николина Милева http://www.facebook.com/photo.php?fbid=410554005648922&set=a.393123914058598.75411.393105804060409&type=1&theater

ХРИСТОС ВЪСКРЕСЕ Ново, свето учение, идеи велики проповяда Исус Христос на земни владики; а евреи, фарисеи, сатанските брате, плачат, викат и молат са: "Распни го, Пилате!" Той осъжда почти сичко, що е садукейско, той говори, че ще падне царството юдейско; той говори, че и робът е син Саваота... "Распни его, распни его! На гора Голгота!" Хванале го, съдиле го, после го завеле между двама разбойници и там го распеле... Ех, радват са митарите, ликуе Юдея: "Няма вече бунтовникът, няма Назарея!" Но я гледай в Ерусалим станале две чуда: въскреснал е синът божи, обесил са Юда. * * * Воскръснал си, мъчениче, тридневен из гробът, да сабудиш заспалият, да воскръсиш робът!... Помогни ти и на свойте чеда мили, верни, избави ги от гръцките калугери черни; избави ги от турските страшни кеседжие, избави ги от техните братя чорбаджие. Да воскръсне България, да падне тиранство, та да слави името ти цяло Християнство. Любен Каравелов

Иван Мирчев

ЩЕ ДОЙДЕ КОРАБ

Аз бих се хвърлил в бягство и в бягство бих гладувал,

а може би в пиратство бих сложил своя край –

тогава ще престане сърцето да лудува

и в тишина студена нов трепет ще узнай.

Аз бих загинал даже зъл дух да ме накаже

да карам воденица, сам камък да въртя

и тъй да натежава по пътя ми тогава

онуй, което дава нов тласък да цъфтя.

Тогава ще престане леглото да пустее,

светът не ще изглежда такъв осиротял,

и кораб горд ще дойде, платното ще запее,

а корабът ще свети по-сребърен, по-бял.

Но кой ще плува в него, във кораба невиждан,

надеждатата мечтана от стария ни глад,

от който се започва животът на човека

и винаги се свършва в познатия ни свят?

Светът ще бъде светъл – нов свят ще се роди,

той някъде се бави или очаква скрит,

за да ме лизне с огън, да ме гасят води

из някоя пътека на някой тъмен рид.

Днес две очи ме гледат, но аз ги не познавам,

а те дълбоко виждат, държат ме в своя власт,

проникват бавно в мене, дори издават глас,

като че гледат в книга, където ясно плавам.