МОЯ ТИХО ПРОШЕПНАТА КЛЕТВА

В тишина недокосната нека трептим,

преоткривайки нейните ласки.

Не задавай въпроси и нека горим

във вулкана на своите страсти.

Във мълчание думи да пият със сласт

всеки допир на обич стаена,

ти раздаваш, потапям се в твоята власт

и прегръщам безкрайна вселена.

Ти си моето тайнство в сакралния миг.

Ти си мое причастие свято!

Приеми ме, гори ме и бурен, и тих

в своя огън докрай, без остатък.

С теб люлея във скута най-свидната нощ,

всеки стон във очите ти светва.

Опияняваш, разтърсваш ме, моя Любов,

моя тихо прошепната клетва.

Женя Иванова(bizcocho) & Илко Карайчев(zefpet)

Редактирано 28 май 201214 г. от agr (преглед на промените)

Аз казах: " Разцъфтя у мен искреността да те целуна!"

А тя отвърна: "Някой ден, щом искаш, целуни ме с унес."

Аз казах: "Устните ти, ах, днес струват колкото Египет."

А тя отвърна с весел смях: "Продажбата ти е разумна."

Аз казах: "Влюбена недей да превъзнасяш всеки образ!"

А тя отвърна: "Всичко пей погалената с обич струна."

Аз казах: "Не по красота - по преданост цени жените."

А тя: "Все пак за любовта и най-ненужното е нужно."

Аз казах: "Тази механа пречиства мъките човешки."

А тя: "Падни на колена пред веселите хора шумни."

Аз казах: "Този винен сок и дрехите - не са от бога."

А тя отвърна: "Нека Маг ни води в своята лагуна."

Аз казах: "Ако ти си стар, защо ти са рубини-устни?"

А тя: "От тяхния нектар ще станем млади и безумни!"

Аз казах: "Младият жених кога при булката ще иде?"

А тя: "Когато с трепет тих Юпитер влезе в сърпа лунен!"

Аз казах: "Винаги Хафез пред теб безпаметно се моли."

"Не той, а ангелите - отвърна тя - се молят с думи."

газела от Хафез в превод на Йордан Милев

Редактирано 28 май 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

Най-любовно те любих.

Полудях в лудостта ти.

Най-щастливото щастие

изсънувах в съня ти.

Нарисувах рисунка.

С хвърчилата ти хвръкнах.

Винолях, винопих се.

Бездиханно те вдъхнах.

В леснотия леснеех.

Ширинеех широко.

Намъглено мъглеех.

Височайшех високо.

Най-неспирен те спирах

по пътека пътувана.

По-лиричен от лирата

те сбогувах сБогувана.

(от книгата на Дела Раи "Танцуваща скитница")

Танцуваща скитница - Ясен Ведрин

Танцува тя със вятъра бездомен.

Ръце протяга - нощна пеперуда.

Към светлите искри на минал спомен.

Към стара обич, шеметна и луда.

Танцува тя. Любува се с листата.

С дъха си стопля смръзналите клони.

Усмихва й се в тъмното луната

и звезден прах над стъпките й рони.

Танцува тя, подобно бяла фея,

която чудеса ще сътворява.

И тръгват в тъмнината подир нея,

мечтите й, обречени в забрава.

Любовта ми си тръгна, но се спря на вратата...

после тъжно излъга, че ще дойде пак някога.

И нали съм наивна, доверчива по женски,

аз останах да чакам сред предмети и сенки,

сред безличните делници и натруфени празници,

със надежда на челото и фантазии разни,

че съм още желана... Но по начин улегнал ..

Тихо, кротко, без рани. И без никого впрегнат

във хомота на Връзка, дето само те спира,

отегчава до втръсване и накрая умира...

Аз останах да чакам... Промених се от чакане.

Пристрастих се към мрака на нещастните бракове,

загрубях в безлюбовие, закърня ми душата...

Звън... Похлопване.. Кой ли е?!

Ще заключа вратата.

Автор Румяна Йорданова

Създаде ме от думи и мълчания.

И после ме обикна. Да ме сбъднеш.

Наля ми болка. За да те изстрадам.

Поиска ме и вятърeн, и мъдър.

И гол ти ме поиска. След Душата.

Да съм ти Севера. Да съм ти Юга.

И грешник, и безбожник, а ти - свята.

И нека съм последният.. След другите.

И нека да те диря сред ятата.

На пролетите чужди в мене гнездили.

Да, тясно ми е. Тясно е за лято.

Сама ела. Остана ли без сили.

Остана ли без теб, без тишината.

Без вярата, че мога да те имам.

Навярно ще се завърти Земята.

Преди да полетя… Спаси ме…!

Автор Pagor

Кажи "Аз съм ти"

Маулана Джалал ал-Дин Мухаммад Руми

Аз съм прашинки в слънчевата светлина,

аз съм кръглото слънце.

На прашинките аз казвам: "Стойте".

На слънцето: "Продължавай да се движиш".

Аз съм утринна мъгла

и диханието на вечерта.

Аз съм вятър във върховете на горичка

и вълна върху скалите.

Мачта, рул, кормчия и кил;

аз съм и кораловият риф, в който се разбиват.

Аз съм дърво с говорещ папагал в клоните си.

Тишина, мисъл и глас.

Мелодията, излизаща от флейта;

искра от камък, проблясък на метал.

И свещ, и молецът, лудеещ около нея.

Роза, и славеят, изгубен в уханието.

Аз съм всички битиета,

въртящата се галактика,

развиващият се разум,

издигането и падането.

Това, което е, и това, което не е.

Ти, който познаваш Джалал ал-Дин,

ти, единият във всички, кажи кой съм аз.

Кажи "Аз съм ти".

Редактирано 1 юни 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

... И днес е, брат, жестоко, идиотско...

От турско стана тук по-лошо...

Тогава, знаеш, имаше десятък...

Сега ти вземат всичко... И душата...

Преди хайдути бранеха народа...

Сега го грабят, мъчат - и заробват...

По двеста кожи смъкват с глоби, с данъци -

разбойници, крадци, богоизмамници...

А емигрантите... си пеят песни...

Пари събират - не събират четници...

Родината кърви, обезчестена...

Духът на свободата... задушен е...

Погубиха ни... Нямаме наследници...

Останаха предателите. И изедниците...

Народът мре - от Дунав до тракийско...

По-лошо и от турско стана... Циганско...

Автор Марин Тачков

Обичам те, обичам те

Константин Величков

Обичам те, обичам те, родино мила,

за всички мечти, от които съм се пленил,

за всички радости, кои си ми дарила,

за всички горести, кои съм с теб делил.

Обичам те, обичам те, родино мила,

за хубостите дивни, кои щедрий бог

обсипал е въз теб, за страшните патила,

кои пет века бяха твой удел жесток.

Обичам те, обичам те, родино свята,

за тез, кои съня си вечний в тебе спят,

със силата неудържима, с чистотата

на сълзите, що от очите ми текат,

с горещий порив, който носи ми душата

към гробовете скъпи, кои в теб стърчат!

Редактирано 1 юни 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

Карл Сандбърг

ЕКСПРЕС

(LIMITED)

Пътувам с най-луксозния експресен влак

в страната,

препускат в прерийния здрач към синята омара

петнадесет стоманени вагона със хиляда пътници.

(Вагоните ще станат смет, ръжда, мъжете и жените,

смеещи се в ресторанта и по спалните купета,

ще се превърнат в пепел.)

В купето за пушачи питам едного къде е тръгнал,

той ми отговаря: "За Омаха."

преводач Кръстан Дянков

Среща

Дамян Дамянов

С тебе ни събра случайността,
а можеше нима да се разминем?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.

Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.

Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.

С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

Зла магьосница станах - билярка; и се скрих в Тилилейски гори, дето нивга човек се не мярка, дето огън ще ме гори... Имам къща с кокоши крачета и ограда от пепел и кости. И си гледам домашни змийчета... Нямам място и обич за гости! Помня - дълго и щедро раздавах; разпилях се,разкъсах се,гасна... Да съм вещица само остава - а над прага ми надпис:" Опасна!" Вече няма какво да се случи - ще разбърквам отварите в здрача... Всичко в себе си здраво заключих! И грешите - изобщо не плача! raqana

Лицето на улегналия мъж

на вид е овладяно и спокойно,

прилича то на есенния дъжд -

с водата му почти са равностойни.

Дори да има бръчки тук-таме,

мъжът, когато леко се усмихва,

остане ли със тебе насаме,

целува бавно, после в теб притихва.

Дори да е в косите побелял,

улегналият мъж любов раздава,

достатъчно за глупости мечтал,

оставил невъзможните представи.

Вземи от любовта на този мъж.

Лицето му помилвай с меки длани.

Щом влюбил се е в тебе отведнъж,

ще иска сам при тебе да остане...

Добромир Банев

Намерих го из нета, за съжаление без заглавие, но и така е много хубаво!

Черешова задушница...

Набери ми череши. Не отлагай за после.

От върха ги бери. Да са леко горчиви.

Аз отдавна съм там, но съм скарана с Господ.

Затова си говоря понякога с живите.

Набери ми череши. Капки кръв, а е пролет.

Нямаш нужда от нищо, когато си мъртъв.

Само живите плачат.И плачат отколе.

Не върви да си жив, а да бъдеш и мъдър.

Набери ми череши. Помълчи си за мене.

Незапомнено вие като луда тъгата.

Оплаквачка е нощем. А гримирана денем

се преструва, че може да върви по водата.

Набери ми череши. И във вехтата кърпица,

дето скътана пазиш в чекмеджето отляво,

ги завий. С чиста кърпа се ходи при мъртвите.

Помисли си за мене: Боже, слаб й бе дяволът.

Набери ми череши. Ей така се присетих.

От Марии, се знае, не стават послушници,

но обичат така, че и мъртви са светли.

Този ден е такъв. Черешова задушница.

Яна Кременска

Черешова задушница...

ЯНА КРЕМЕНСКА (slovo.bg) - Черешова задушница

Още нейни произведения можете да намерите в ХуЛите!

Редактирано 3 юни 201214 г. от agr (преглед на промените)

Добромир Банев - Намерих го из нета, за съжаление без заглавие, но и така е много хубаво!

За себе си ме крий

Цветята са за теб.

За теб е питието.

Сложи му малко лед.

Отива ти морето.

А плажът тих и пуст,

където бяхме двама,

ще помни наизуст,

че тука ще останем.

Отпий за теб и мен,

за чайките на плажа,

за всеки следващ ден,

когато ще ти кажа

Обичам те... Отпий.

За теб е питието.

За себе си ме крий –

за теб и за морето!

доброти и баневизми

Изцеление

Петър Пенчев

Устните ти крият наслаждения.

На шията ти лебедова във извивките

ръката ми намира утешение.

Очите ти сияят сред усмивките...

Полека свалям тънката ти риза.

Едва дочувам стенещите устни.

Със удоволствие делиш каприза ми -

целуваш ме навсякъде изкусно.

От тръпки сладостни трепериш цяла.

От Любовта така ме изцеляваш...

Редактирано 3 юни 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

Зимни вечери Матей Шопкин Щастлив ли съм? Щастлива ли си ти? Къде си в тая бяла нощ? С кого си? Прости, обичана, прости... Прости! Не слушай мойте глупави въпроси. Аз просто съм безкрайно уморен от самота, от гордост, от заблуди. И нежните ми чувства ден след ден угасват като късни пеперуди. Затуй понякога съм страшно зъл, затуй понякога на луд приличам. На тоя свят от обич съм дошъл, на тоя свят аз искам да обичам. Обичам те! Душата ми трепти от твоята усмивка озарена. Щастлив ли съм? Щастлива ли си ти? Нощта е бяла, сребърна, червена. Снегът като в просъница шуми, под стрехите заспиват ветровете. И ние ще заспим - сами... сами. Сами като брези по върховете.

Обичай ме

Обичай ме , когато друг очакваш

и знаеш , че съм някъде отвън,

и кротко - мълчаливо жъна в мрака

надеждата: да влезна в твоя сън.

... ...

Обичай ме , когато грях разплисква

в зениците ми топлата си реч,

обичай ме в минутите на близост

и щом от теб съм много надалеч.

Обичай ме , когато си щастлива

или във отчаяние и яд,

обичай ме , когато си отивам,

за да откривам пътища назад.

Обичай ме , когато незлоблива

нощта прекрачи твоя светъл праг,

когато тежък спомен те опива

и аз за теб съм повече от враг.

Обичай ме , когато неизбежно

застане помежду ни някой друг,

а чувството , макар и твърде нежно

оформи всички пръсти във юмрук...

Ивайло Терзийски

Премълчани думи

Матей Шопкин

Обичам те! Да тръгваме нататък,

където пътят става все по-кратък,

където пада прах от метеори

и мъдрата природа ни говори,

че има край на пориви и нежност,

че свършва някъде самата вечност.

Обичам те! На тридесет години

ти казвам думи прости и невинни;

жадувам винаги да бъдем с тебе,

призвани от класическия жребий –

деца да създадем, да бъдем хора

далечни за лъжата и позора.

Обичам те! В космическата ера

това звучи почти като химера,

но не съжалявам, не отричам,

обичам те, до болка те обичам,

и благославям цялата вселена,

че си родена ти, че си родена.

Редактирано 8 юни 201214 г. от Merryl (преглед на промените)

#*#*#*

Животът скрит е в дребните неща

В жест най-обикновен, ала човешки

В любима песен, слушана в нощта

С човек, умеещ да прощава грешки.

В усмивката на влюбени очи,

Която търсиш твоя ден да сгрее

В забравата на смелите мечти,

Когато правиш опит за летене.

В стремежа да запазиш своя дух

Свободен в несвободното ни време

Да не виниш за всичко някой друг

Да не превръщаш обичта във бреме.

Във ручеите топли на кръвта

В сълзите непринудено родени

Най-истински са дребните неща

И те остават спомени след време.

Бисерка Каменова

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Вълните на морето са жени,

избягали от къщите окови.

Ела, една вълна сама стани,

сестра на вятъра бъди отново.

Ела, сред най-дълбокото иди,

при царството на тъмните стихии.

Била ли си обичана преди,

едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливият ще седне на брега,

ще шепне колко ти е верен.

Безсилният ще плаче от тъга,

а истинският сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,

но ти не се обръщай нито спирай.

Вълната е вълна насред море,

а тръгне ли към плиткото умира.

Евтим Евтимов

ПОСВЕЩЕНИЕ

В студените нощи, когато пиян

сънят се търкаля на моя таван,

когато луната тъмнее от грях,

когато увисва над мен моя страх,

обесен на острия ръб на нощта,

подавам ти своята бледа ръка -

на теб - непознатия - смугло красив,

потаен и питомен, жаден и див,

едва деветнайсет години живял,

а всичко опитал и всичко видял,

подвластен на никого, ничий, сам свой,

но тръгнал към мене и истински мой

и падал по пътя си, плакал, грешил,

но нежност момчешка за мен съхранил.

Ръката ми - властната - жадно поел,

единствено с мен ще си толкова смел!

Ела! Ще измием луната от грях!

Ще хвърлим трупа на умрелия страх,

ще пеем с тътнежния корабен глас

на морската нощ във добрия Бургас.

А после, когато тя тръгне назад

и слънцето бликне над нас благодат,

мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,

ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

Петя Дубарова

от цикъла "Българските поети – убити и самоубили се" на Дела Раи

Угар Светът е мисъл. Всяко същество единната идея отразява. Тук всичко значи нещо, но какво? Тече животът - смисъла остава. Към смисъла ли в същност се стремим? Чуй как безгрижно косът се разпява... Край него угарта излъчва дим. Димът навярно всичко обяснява Елементи Дървото, храста, камъка, пръстта, въздишката, която ти се дава, са само елементи от света... О, смърт, нима чрез теб се изразява природното единство... Идва час и всичко се покрива със забрава... И нищо не остава уж от нас, а именно чрез нас светът остава. Прах Прерових много древни книги, какво намерих вътре - прах. Желаех уж мъдрец да бъда така и нищо не разбрах. Поема мислех да напиша, но духа вятърът нехайно и пръсна казаните думи... Каквото имах - пропилях. Път Уж ручеят върви към мен, а най-спокойно отминава. Уж птицата говори с мен, а някак все по-тихо става. И хлябът зрее уж за мен, а в същност себе си разказва. На мравката ще сторя път, а тя не ме и забелязва. Иван Методиев

ПОСЛЕДНО

Завинаги последен мрак

над зимата последна.

Реките влачат лед и сняг

от най-последен ледник.

Последен сребърен квадрат

в прозореца последен

и в тоя най-последен свят

последен стол, да седна.

А в най-последна тишина

тук в стаята последна

най-най-последната луна

завинаги погледна.

Румен Денев

Редактирано 17 юни 201213 г. от witness (преглед на промените)

Ако ти, любов, ме изоставиш,

ако ме напуснеш в този ден,

ако някак ти ме позабравиш,

знаеш ли какво ще стане с мен?

Аз ще заприличам на дървото

сред поле, ударено от гръм –

изгоряло цяло, със стъблото,

или в храст, превърнал се на трън.

Аз ще заприличам на тревица,

прежълтяла в жажда без вода

или пък на птица-кукувица,

тъжно кукаща сама в нощта.

Аз ще заприличам на комета,

падаща горяща в океан,

на отдалечената планета

в небосвода със звезди огрян.

Аз ще заприличам на лодкаря,

борещ се с насрещни ветрове

там, където бурята го сваря,

що не може път да избере.

*

Стой при мен, любов, не си отивай!

В тебе вярвам и след теб ще тичам!

По снагата ми се ти обвивай!

В теб, любов вълшебна, в теб се вричам!

Автор Красимира Стоянова

... Ти виждал ли си как умира птица,

как бавно я напуска гордостта,

как в мътните притворени зеници

със хищни нокти вкопчва се смъртта.

Ти виждал ли си как се бори диво

за лъч едничък-капка светлина,

как в сивото потъва и изстива

последната искрица топлина.

Крилата как прощават се с простора

с последна тръпка и последен зов,

как всичко си отива много скоро

като след първа истинска любов ...

Павел Матев

Редактирано 19 юни 201213 г. от Efe (преглед на промените)

Астроточки

Ние изобщо не си подхождаме,

зодиакално погледнато.

Даже небето се разтревожи -

предупреди ни с комета,

че щом упорстваме да сме заедно,

ще сме проклети трижди.

Само че ние - то беше забравило -

вече това сме го виждали:

четири хиляди земни години

плюс осемнайсет отгоре

с теб си припомнихме как са преминали

със скорост на метеори,

когато, оглеждайки се в очите си

под шлейфа, небето одраскал,

ти промълви: "Нефертити, ти ли си?"

и чу моя шепот: "Аз съм."

Маргарита Петкова

Редактирано 20 юни 201213 г. от shefkata (преглед на промените)