Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Когато всичко мине, ще сме други.
Ще дишаме... По-чисти и добри...
Ще знаем колко много сме изгубили
в идеята за даденост преди.
И няма да е същото небето,
щом вече сме с прогледнали очи.
Промяната се случва там, където
след болката настъпват светли дни.
Където всяко цвете е безценно,
където птиците са дар от Бог,
а нашето усещане за тленност
превръща се в най-вечния урок.
И знаем, че не ни е нужно много –
едно докосване за нас ще бъде чудо.
Оттук нататък следва само обич.
Когато всичко мине се пробуждаме.
Мира Дойчинова/irini/
 
127033837_4810578102315636_1927521741413
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 4,2k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Непокорна съм, знаеш ли? автор : Гергана Шутева Такава съм... да знаеш - трудна за обичане... с тежък характер - много тежко разпятие! Като прошката - тиха, боля... при изричане! Мога твоя д

ЗАКЛИНАНИЕ Николай Христозов Не отминавай никое "обичам те", прошепнато от глас, с очи, с мълчание. То идва от пустинни разстояния и от ранена светлина изтича. Не отминавай никое "обичам те

Добрите хора лесно се обичат Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите. С един от тях- най-лошия от всички, да споделиш пробитите си грошове. Да ти почерни погледа и празника

Публикувани изображения

Детство

Аз слънце на ресниците си нося
и вятър – на протегнатите длани,
и тичам пак усмихната и боса
по камъчета бели и огряни.

Дърветата коси зелени свеждат
и облаци – платна издути, бели –
очите ми усмихнати поглеждат,
поглеждат ме и птици, полет спрели.

Аз тичам като пролет волнокрила,
по-бърза от лъчите, ветровете,
и бисери на радост в мен съм скрила,
на детството най-хубавото цвете.

Петя Дубарова

***

Детство

Пет стотинки в джоба, лимонада
и легенче с малка книжна лодка,
скъсани сандали, лятна радост,
динено фенерче, ластик, топка.
Снимка черно-бяла, синьо цвете,
марки и колекция от миди,
панаири, захарни петлета,
лексикон и шапка-невидимка.
Сок от бъз, филии с лютеница,
хвърчила, ваканции, вълшебства,
лястовици на ята по жиците...
Детство мое, мое свидно детство...

Ивелина Радионова

***

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
А как ми се иска,
преглътнала риска,
да мина през Шанз Елизе.
Дори в карантина
да бъда бамбина
без маска и скрито лице.
Мечтая спартански
най-ярките бански
да купя от някой бутик.
И после - летища,
билети и писта.
Да кацна на Бали. За миг.
По кецове стари
или по сандали
да тичкам по пясък златист.
Със тениска пъстра
вълни да ме пръскат
на някой плаж - слънчев и чист.
Хамак да си опна
под палми, на топло
и келнер - красив, гол и бос
да носи напитки,
калмари, и мидки,
и боднат със сламка кокос.
А вечер звездите
да слизат в очите,
Луната да висне над мен.
ДА БЪДА ЩАСТЛИВА,
КРАСИВА И ДИВА
ОТ ТАНЦИ. И с най-бронзов тен.
Ми к'во ли да правя -
ей тъй си мечтая
с юргана завита добре.
И чакам го тоя
проклетия Ковид
да вземе, че сам от яд да умре.
автор: Деси Иванова
 
127270223_374340173853038_97836646881100
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако има втори живот

Трудни - годините, времето - сложно
и мълчалив - необхватния свод.
Много е смешно и невъзможно
да има втори човешки живот.
Но ако има - как ще живея
в някакъв чужд и безименен свят?
Бих искал леко да се прелея
не в някой дребен планински цвят,
не и във някоя личност брадата,
а в малка птица с две яки крила,
бърза, стремителна като стрела.
Вече не ми се върви по земята.

Димитър Пантелеев (26 ноември 1901 г. – 16 април 1993 г.)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Часовниците спряха да работят

Обърканите дни се блъскат в нас

Безмисленото спря да се огледа

Не може да живеем в точен час.

 

Във две стрелки заключваме мечтите

Любовите ни спят във банкомат

Загубили сме всичко за което

Гостуваме за малко в този свят.

 

И всеки сам опитва да подрежда

Отдавна непотърсени неща

И всеки вярва в своята надежда

И никой вече в любовта.

 

Часовниците спряха да работят

Усмихват се и вече не броят

Секундите отчаяни без смисъл

Във този глупав кръговрат.

Мариана Попова

1606299068_125133299_3420054854696631_24


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не ме искай. Само минавам.
Ураганно... причинявам щети.
След мен е потоп и удавяне.
Не тръгвай. Аз нямам следи.

Не ме чакай. Идвам неканена.
Като хала, раздухвам огньове.
Няма начин да бъда забравена.
Не строя - разрушавам мостове.

Не ме викай. Още съм вятърна.
Шумоляща и дива в листата.
От бури за теб съм изпратена.
Гръмотевици нося в душата.

Не ме пипай. Ставам на лава.
Изригвам... Разцепвам земята.
Отломки от чувства стопявам.
Да ти парят, събрани в ръката.

117644607_2810802212575871_9132153289448163131_n.thumb.jpg.a0544548a8f14e281debdd372418c44b.jpg

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Целуна ме Животът. Беше топло.
А бузата ми пламна от любов!
И тиха, и трепереща, и мокра –
самата аз превърнах се в Живот...
Прегърна ме на тръгване. И сложи
в багажа ми и радост и сълзи.
Без щастие светът е невъзможен!
Без дъжд ще бъде пуст. И ще боли...
Погали ме Животът. Бях дете,
което ще потегля надалече.
И няма как пред нищо да се спре,
уверено във звездната си вечност...
Човекът е човек, за да се учи –
да бъде обич чак до незабрава,
мечтите до последната да случи,
и себе си отново да създава,
със вяра да изтрие всеки страх,
а после да го замени с надежда.
Посееш ли в безкрая само смях,
ще жънеш радост, светлина и нежност...
И аз така. Нататък съм поела.
И винаги си нося любовта.
Целуна ме Животът. Да съм смела.
И после подари ме на света.
irini - Мира Дойчинова
 
127458140_3803151923038186_2477751327425
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Има дни, в които се чувстваш самодостатъчен.
Дни, в които не ти се говори.
Мълчи ти се.
Разтваряш бавно душата си.
Взираш се в нищото. В тишината. Не мислиш – просто мълчиш. И мълчешком се опитваш да отговориш на въпросите на тъгата.
Има дни, в които се чувстваш уморен.
От болката.
От липсите.
От излишъците.
От недадената любов.
От човеците, които "наужким" те обичат.
Изпитваш Себе си в най-голямата болка, в най-големия недоимък и докато преодоляваш страховете си, се научаваш да търпиш. И да обичаш.
Но има и дни, в които се чувстваш окрилен. От вярата в доброто. И сбъднатите надежди. От тихо доловимото "обичам те". От прегръдката на любим човек и споделените мигове "щастие".
В тези дни разбираш, че простичкият смисъл на живота е в малките неща:
В една протегната ръка.
В едно любящо сърце.
В усмивката на приятел.
В очите на дете.
Darini - Д. Тодорова
 
127729887_3804208622932516_2452600110797
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 3 седмици по-късно...

Не трябва да те търся. Няма!

Не бива да те виждам. Няма!

Не можеш да ме любиш. Няма!

Завинаги от теб ще си отида.

Ще се превърна в сянка — невидимка.

И цял в мълчание ще се зазидам!

Но само, само да не те обичам —

това не мога да ти обещая!…

И страшното тогава ще настъпи:

останала съвсем, съвсем без мене,

без мойте тромави и тежки стъпки,

без моя поглед, без гласа ми дрезгав,

без моята любов, така безкрайна,

ти цялата във студ ще се загърнеш,

от себе си сама ще се уплашиш.

И пак във всичко ще ме преоткриваш:

ръцете ми — в прегръщащия вятър,

очите ми — в звездите дето падат,

гласа ми дрезгав — в тишината мъртва,

а любовта ми — в цялото пространство.

Когато се уплашиш, ме извикай!

Където да съм, твоя глас ще чуя,

защото все ще слушам тишината…

Ако е късно, о, ако е късно,

отдън земята жив аз ще изляза,

ще тръгна с ветровете, със звездите,

със тишината, с цялата вселена,

със всичко, от което съм направен.

Ако не аз, то моята мечта.

Дамян Дамянов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
НАУЧИ СЕ ДА ПРОДЪЛЖАВАШ НАПРЕД!
След всяка болка, разочарование и предателство -
научи се да продължаваш напред!
Когато те повалят, унижават и изоставят -
научи се да продължаваш напред!
Когато ти отнемат всичко, когато стъпчат радостта ти,
когато захвърлят доверието ти -
научи се да продължаваш напред!
Когато очите се пълнят със сълзи,
а дъждът вали навътре в сърцето..Когато рухват мечти -
научи се да продължаваш напред!
Научи се да виждаш през бурята
и помни, че си ТУК и СЕГА ..
Вчера няма да се върне,
но ДНЕС все още има какво да направиш..
Научи се да продължаваш напред -
заради всяко сърце, което тупти и те чака,
заради всички очи, които се радват на усмивката ти,
заради ръцете, които пазят топлината на приятелството ти..
Светкавици винаги ще има, непредвидени удари също..
Но ти помни любовта, а не болката..
Помоли се...
И се научи да продължаваш напред!
Миглена Цакова (m_space)
 
134203304_395757418377980_45271461100852
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Вещица бяла
 
Моята стара и тъжна година,
моята вещица бяла...
Ден подир ден през сърцето ми мина,
всичките болки познала.
Всяка усмивка ú беше пътека,
всяка раздяла - спирачка.
Само че тръгва си лека-полека
с горда и стегната крачка.
Много вълшебна и малко фатална,
ту вледенена, ту огън,
с бяла въздишка в сърцето ми пална
малка надежда за сбогом.
Моята нова и още незнайна
вече се плъзга във мрака,
а пък отляво, забулено в тайни,
с обич сърцето я чака...
автор Ники Комедвенска
 
1505168_653858427990229_347314502_n.jpg?
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 2 седмици по-късно...

Анти Епопея

Силиконки, джукести-Мърди,

амфети, кока и други благини,

живота-Ковид и ваксина,

това е моята родина...!

Със маски крачим от зори,

и за протестите не ни боли,

да има Водка и сланина,

Това е моята родина...!

Лакомията за избори се стяга,

отново гладен, бедния си ляга...

Пак, ще управлява ни гадина...

Това е моята родина...!

Емигрантите се върнаха у нас,

да избутат Зима, Брегзит, карантина...

България, дали ще я има...?

Дупе да ни е яко и за петима, но ще ни ИМА !!!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

метео

Студът прекарва пръсти по стъклата.

Наднича в стаята, в която спя.

Под дланите му - хлъзгави и гладки -

пониква лед. Настръхнали цветя.

Докосва ме в съня ми. Но е нежен.

Целува само голите ми рамене.

Очите му са тъжни. Заскрежени.

Защото никой не обича Студове.

Не знам дали ако поискам да го стопля

ще легне в скута ми, съвсем смълчан.

"Не съществува топъл Студ. И толкова."

Но сигурно боли да бъдеш сам.

Прегръща ме. И цялата изтръпвам.

Прониква в мен. Пронизва ме със дъх.

А после мълчаливо се отдръпва.

Разкаян и объркан нощен Студ.

Опитва да си тръгне, но може.

Навън нощта е спряла. Като снимка.

Притиска устни в топлата ми кожа

и тихо се разпада на снежинки.

Сaribiana

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване